Ники_

Ох, Мона, тук ме затрудни с тази преценка - "рано или късно". Почвам да се чудя при мен как е - дали съм подранил или пък съм закъснял. Ти как мислиш? Ето, идвам аз да взама и от вратата "дай" крещя, но "обмен" дочувам думата от нейде! Как така ще взема, ако не съм дал. Чувал съм, че чашата за да се пълни трябва да е празна, да има място за онова, дето потича в нея. Пълната не може да се пълни.

О, здравей, Мона! Как си? Абе май до ада ходих! Да си възвърнат пожеланията седмократно!

Здравей, Силве! До колкото "знам" никои никого не насилва да си кусва от любовта за която пишеш. Е, може и да се лъжа... ! Може би този, дето му е нагорчало, е гладен за да си хапва така добре?!

Здравейте! Благодаря, Вальо! Да, възможен е и този вариант, както и всеки от останалите 5. Фактът, че един от лъчите липсва, показва незавършеност и несъвършенство. Може и "Разбирането" на нещата да липсва в родината, но аз залагам на липсващата "Истина". Което и да е от шестте - липсващо е.

Здравейте! Според мен и спроред моето скомно виждане, за да добия накаква по-пълна представа за еднаквостта и различията между картинките, би трябвало да ги гледам от една и съща страна и по един и същ начин и ъгъл, а т.е. еднакво завъртени. Това е кристала на водата, на която е прикачено листче с надпис "Любов". А ето така, може би, изглежда кристала на вода, към която е прикачено листче с надпис "България" (картинката е завъртяна на 90`): От тук, според мен следва, че у България (като цяло ниво) липсва Истината. Обаче, ако завъртим кристала на 180`, следва че у България липсва Мъдростта (според мен не е така): Също интересни резултати ще получим ако разгледаме нещата през "очите" на Кабала. Ако приемем, че липсва Истината, то тогава става разбираема нуждата от молитва. Остава да притежаваме Вярата, която според един преятел ни е даденост на национално ниво. Върхът на кристалната структура е "Разбирането", а следващите два лъча/върха от върхът нодолу отговорят на пета чакра, която съответства на Истината и пространството, както и на етера. Центъра на кристалната структура е сърцето. По-долу намиращите се успоредни лъча отговарят на трета чакра, която е свързана с Мъдростта, огъня, волята... Най-ниско намиращия се лъч/връх отговаря на втора чакра - вода, сексуалност, емоция, наслада... Горе-долу така в мен/нас се подреждат нещата.

Здравейте! Много интересно е човек да изследва водата. Както се вижда във/от връзката, дадена от Васил кристалната структура на водите с имена "България" и "Любов" се различават не малко. Водата с надпис "Любов" е със съвършена структура на кристалната решетка, докато водата с надпис "България" - с все още неподредена напълно (разместена) кристална решетка. Кристалът на Любовта е с правилна шест-лъчева звезда, който напълно съвпада със "Звездата на Давид" или така наречената "Меркаба". А ето какво е дал Учителя в "Завета на цветните лъчи на Светлината": Това е знака за двадесет и две в номерологията, както е и последната карта от Големите Аркани в таро. Това е пресечения през средата Куб. Ако приемен че вселената има кубическа форма, то точно тази пресечна линия говори за нейното опознаване, за добита яснота. Повечето от нас са гледали филма за водата - "Великата тайна на водата". Знаем, че човешкия организъм е изграден от 75~79% вода. Най-меките ни места са изградени от най-много вода, например човешкият мозък, които е изцяло в течно състояние. Кристалната решетка на водата подлежи на промяна. Промяната може да се постигне по много начини. Във филмът е показан начинът "утвърждение", който е свързан с Вярата. Върховният начин за промяна на кристалната решетка на водата е Любовта. Тя преподрежда цялото ни тяло като намества и поправя водните кристали в него. За промяна на костната система е необходимо най-много време, ама както знаем от физиката на Айнщайн - времето е разтегливо понятие и е относително за всеки, демек всичко зависи от страничните фактори, като големината на Вярата и мощтта на Любовта. Всичко е в ръцете на човека. "Не знам" от къде старозаветния човек е достигнал до "познание" върху формата, ама още преди това е съществувало Свещеното Предание. Преданието нкога не се е губило през времената. Свещените Писания са подсилвали и утвърждавали с "нова" сила тези предавания, идващи и разпространявани чрез сетивата и по специално на "Чуването". В много учения е казано как да се развие сетивото отговарящо за "Слешането". Остава да променим водата в себе си. Пожелавам на всички ви/на мен си успех!

Здравейте! Според мен има само два начина да се справи някой с вампиризма - Любов и обратното и - Безразличието. Втория начин не върши работата до край, ама предразполага за познаване на първия, защото чрез Безразличието е възможно различаването на Любовта, когато тя дойде или липсва . В края винаги се стига до Любовта. За нея даже и думи не са нужни. Тя си е достатъчна.

Здравейте, приятели! Кръщението е едно от седемте тайнства в християнството. Тайнството кръщение Християнство Казано е, че без кръщение човек не може да достигне до останалите шест тайнства. Тук не съм напълно съгласен. Според мен покаянието е преди кръщението и е като предхождащо го. Покаянието е задължително и без него кръщението не би могло да се състои. Кръщението е най-необходимото за човека (след покаянието, то пък след поста и молитвата, така че думата "най" е доста неточна, едва ли някой би се наел да клалифицира). Кръщението трябва да бъде съзнателен акт. Не е за предпочитане кръщението на малки деца, въпреки догматиката на православната църква. В протестанството малки и неосъзнали се деца не се кръщават, докато в католицизма е дори насилствено извършвано (против волята). Кръщението се извършва от Свещеник или както е по-правилно да се каже от Свещенослужител (йерихей или презвитер). Свещеник Какъв трябва да бъде този Свещенослужител? Самото име говори много. Свещенослужител - човек служещ на Светлината и работещ с Нея, а имено - раб Божи. И както се казва по между нас си: не всеки поп е Свещеник. Свещеникът излъчва Светлина, а тоест Любов. Любовта е основен похват за вярното кръщение, както и негов мотив. В православното християнство се позволява при крайни, належащи случаи кръщението да се извършва от миряни, тоест от вече кръстени и покаяли се човеци. Кръщението става чрез потапяне на кръщавания във вода и изричане на определената формула: Кръщава се Божия раб (или Божията рабиня) .......... (името на кръщавания), в Името на Отца (следва потапяне във вода), Амин, и Сина (ново потапяне във вода), Амин, и Светия Дух (трето, последно потапяне във вода), Амин. Според мен кръщението задължително трябва да бъде съзнателно действие от страна на желаещия го. Отново според мен думата "вода" използвана в Библията, по повод кръщението, е символ, и не трябва да се приема буквално като "вода". За справка: Тайнства (от форума на Порталът) Изхождайки от това, според мен и ти, Максим си кръстен. Може би Шри Шри е твоя кръстник? Знае ли човек! Важно място в християнското кръщение се отдава на кръстника, който поема отговорността са по-нататъшното наблюдение за и над праведния живот на кръстения. Особено важна роля са получили кръстниците в католицизма, където се възприемат като втори баща. И не напразно. Кръстникът е духовен баща на кръщелника и както се изразява моя кръстник (не фактическия): Кръстникът е този, дето "драсва клечката!", а аз бих добавил, че е и този, дето внимава над "вече разгорелия се пламък на светилника в дома" на кръстения от него. Кръсникът има съществена роля! Кръстник, който е изпълнен със Светия Дух, е истински Свещенослужител. В такъв има огън има и вода в достатъчно количество. Ако искаме да извършим правилно и истинно тайнството кръщение ни е необходимо много огън (Любов) и много вода (познание), с други думи истинското кръщение може да се извърши само от просветени. Учителя е бил великолепен кръстник! Блазе на тези, които са кръстени от Него.

Здравей, Силве! Да, психо-вампиризма е страшно явление. Минал съм не ведниж през вампиризма и като жертва и като вампир. то жертвата все някога вампирясва! Жената, за която пише в свещеното писание, е логическото мислене, егото. Всички сме жени, даже мъжете са по големи жени от жените, тъй като имат по-голяма чувствителност по рождение. Мъжете са по-слабия пол. Жените са по-издръжливи и повече понасят болка и трудности. Мъжете сме "кекави". Ако на мъжете е дадено да раждат, те надали ще успеят даже да износят плода. Жената развива по-голямата част от чувствителността си след раждането. До тогава тя е по-мъжка, дори и от най-големия мъж. Жената притежава добра интуиция, намираща се в третото око или шеста чакра, до като мъжът има по-добре развита сърдечна чакра. Всички сме жени защото сме хора на логиката и на егото. Всички сме жени щом сме родени по биналната система. Аз лично не познавам нито един мъж. Маже би аз да стана такъв някога, но само Бог знае. Вампиризмът съществува. Логическия човек, човека на егото не познава закона и затова често се взаймства от такива крайни приоми за удовлетворяване на липсващото, ама както се пее в една песен на Азис: "Това легло е само трапеза празна. Ти вечно си сита, аз пък вечно съм жаден." Цитатите които съм използвал от Библията са точно-показетелни. Предпоставка за енергиен въмпиризъм е неуравновесеноста. Затова и героят в онази история с Иисус се луни - двойнственост, променливост, непостоянство, студенина и липса на естествена Светлина, т.е. на Любов, на Слънце. Точно този същия изпада в крайностите на водата и на огъня, за които стана въпрос в една друга тема. Що се отнася за вярата ми... тя е едно от най красивите неща, които са ми дадени да имам. Бъдете здрави!

Здравейте! Енергииният вампиризъм е преодолимо явление! Преди години съм изгледал доста филми на ужасите, както съм и чел доста от романите. Вампиризмът е нещо като болест - връхлита и заразява и докато се усетиш от "нормален" си се превърнал във вамп. Хъбавото е, че винаги съществува възможноста за happy end! Вампирите се подвизават в тъмнината, в мрака, тоест където липсва Светлина! През Деня спят и не се показват на Светло. Те извъшват всичките си действия в тъмното. Опасен период е тъмния. Тогава дори и Свети Апостол Петър се отрече от Светлината. Слънцето действа опустошително за вампиризма. Няма оцелял вампир в сред Слънчевата Светлина. Какво представлява Слънцето? Всечки се сещат, че не става въпрос за физическото Слънце, щом се има в предвид психо-вампиризма, а не физическия вампир. То не че психо-вампира не е физически вампир, но е на по-фино ниво. Зависи за каква физика говорим. Слънцето гори и свети, така прогонва мрака, като осветява пространство от дадена материя. Изцелителното Слънце при психо-вампиризма е вътрешното Слънце - Любовта. Иначе от край време, от както свят съществува психо-вампиризма е масаво явление с огромни мащаби. Аз също съм "вампирясвал". Хапел съм наляво и надясно, защото не съм познавал Закона на причино-следствените връзки. Всичко е било за моя сметка. Когато се изпълняват заповедите, които са записани във всяко човешко сърце, тогава психо-вампиризма е невъзможен и е с пресечени корени. По плодовете ще ги познаете! Любов - това е единственото лекарство! Благодаря на Бога, за всичкото, независимо чрез кои лица е проявил своето Милосърдие и Любов!

Здравейте! Скъпи приятели....... Всеки минава, веки ще мине, всеки е минавал и всеки е минал, вече по пътя към Бога - това е най-отъпкания път, защото е единствения път. Заветът се дава на тези които са предупределени да получат наследството. А наследството е . Ако проявя неразбиране към даден избор или даден човек, значи съм проявил неразбиране към пътя, към Бога. Нека всеки да следва свободно момента си. В момента на проявата всички сме равни, но в момента на проявление се различаваме времево и пространствено. Нищо повече. Това не ни прави различни. Всичко е привидно и илюзионно, ей така, на ужким, заради играта. Красиво е! Аз във вас виждам различни цветя в едно и също поле. Всичките цветя ухаят. Незнам каква вибрация се носи напоследък, но тя не е оправдателна за насилието и тъмнината в сред нас и всъщото време само с това тези могат да бъдат обяснени. Трудно е, мъчно е, изпитателно е човек да се улови и да не се поддаде на внушените му по-ниско-стоящи вибрациони честоти! Никой няма вина освен Бога, от който сме всички. Ние сме частици на Неговото тяло. Аз съм Бог, ти си Бог, тя е Бог и той и то и всичко съществуващо е Бог. Е, тогава призовавам към Божествено държание! Нека бъдем Божествени! Всичко, цялото творение се върти покрай това - възможността да се наслади на собсвеното си съществуване, а най-висшата му форма е формата на Любовта. Всичко се върти около тази най-висша и заветна цел - Любовта и от там се казва, че Бог е Любов, не че не е и всичко останало, но Любовта е най-висшата му форма. Любовта е връх. Ние сме алпинистите. По тази логика на защитаващите месоядството, значи е трябвало да бъдем изтребени от Ангелите, още преди време, те пък от Архангелите и така по стълбицата нагоре. И ако тази логика продължи в този ред се оказва, че най-Божествените са най-нисшите организми. тези дето не причиняват зло на никой, например цветята. Православното християнство вярва, че Светия Дух е равна форма (лице) на Бога с другите Му две форми (лица) - Бог Отец и Синът. Отвъд тях е Бог и тази е троицата, която Го съставлява и представлява в проявеното Му състояние. Светия Дух изгражда и е във всички форми на живот. Нараняването на която и да е форма е равно на нараняването на Светия Дух, а от там дирекно "удряме" по Бога. Не че Той се трогва от това дали сме добри или не. Не. За това е сътворен Закон, който да привежда всичко, сперед времето и пространството, в право движение към върха, към Любовта. Като погледна нагоре в редовете виждам, че отново съм писал повече от необходимото думи. Какво е нужно? Може би само това: Ама докато се науча добре да го правя...

Чудесно! Това е прекрасно! Браво, само така! Заради това си струва живота. Там е магията му и неговия трепет. Любовттаааа... ахх! Просто неописуемо!

Здравейте, приятели! Тайнства. Вода. Водното кръщение – покайното кръщение, Йоан-овото кръщение. Водата символизира ума или по скоро ума отправен в правилна и по-здравословна посока. Разумността. Кръщенията в Библията стават винаги в много вода! Йоан кръщава в река Йордан. В геометрията и алгебрата водата се изразява чрез фигурата триъгълник и с числата 2,7 и 22. Воденият триъгълник – ума приведен в разумност. Това е и покайното кръщение на Йоан, за което е казано, че е по-малкото от това, дето е свързано с идването на Иисус. При покайното кръщение човек разбира за Живота и неговите причинно-следствени връзки, на "каквото посееш – това ще и да пожънеш”. Животът е като бумеранг. Каквото хвърлиш към Него – това се възвръща отново към теб, даже понякога с умножена сила. Каквото "прати" човек (черната точица в центъра) към другите (останалите черни точици), съществуващи или съществуващо, същото му се възвръща. Когато праща любов - любов получава. когато праща негативизъм - негативизъм получава. Та в покайното, Йоан-ово кръщение се разбира точно това. Кръщението с вода е обръщането на ума в разумност. Също тогава човек осъзнава предишните си действия и осъзнава греховността си, към която вече не желае да се придържа. В този момент човека отхвърля тъмнината и се обръща към светлината, която е в него. Човек избира своя бъдещ път. Става съзакляването или заричането, а тоест, това е готовността на човека да се придържа и приближава към светлото лице на Любовта и доброто. В покайното кръщение присъства и Духът, който слиза като гълъб (откровения и познания) върху кръщавания. От тук насетне, този се изправя пред изпитанията, пред пустинята. Доста е трудно там. Изпитанията са три, от които третото е най-тежко. В него дяволът предоставя в ръцете ти целия свят и цялата сила и мощ за управление и господство. Много се „подхлъзват” и „препъват” в това, много се изкушават. Някой успяват да се откъснат по-бързо от други, докато трети доста се застояват в този възможност. Това господарство е мнимо. Следва Христовото кръщение, което е с огън, вода и Дух. То идва само когато си издържал проверките. При проверките ти се дават различни внушения, дават ти се познание и способности, дарби, дават ти се невероятни неща и всичко това прави изпитанието много трудно различимо като такова. Тогава човек се възгордява, държи се господарски и студено, тогава дори и обич няма, не само липса на любов. В пустинята е пусто. Тогава е страшно. Надпревара с ближния, постоянно себе-сравняване с другите и измерване на разните му там „достойнства”. Съмнение в собствената цена. Възгордяване, големеене, учителстване. Самото Христово кръщение е с огън, вода и Дух. Огънят. Огънят е емоция и страсти. Това е да гориш. Огънят е твърде опасен без вода, както и водата без огън. Огънят гори и мокрото. За многото огън е нужно много вода. Огънят (емоцията) е неконтролируем без вода (ум). Нездравословен в личен план както и за околните. Опустошителен. Липса на контрол. Огъня и водата се контролират едни други и когато са в баланс се получава пара – Дух, налягане, бомба, разширяване и издигане. В геометрията и алгебрата огъня се изразява с триъгълник и числата 1,3, 9. Огнения триъгълник. Парата – силата, която води до победа. Баланс, самоконтрол и самонаблюдение. Това е да можеш да си „уловиш юздите”. При раните християни е бил изключително известен този символ: Риба и Светилник. Рибата знакът на ранните християни ( свързано с археологията) В средата, между рибата, чиято опашка представлява водния триъгълник и светилникът, чиято поставка е огнения триъгълник, от баланса мужду двата се оформя така наречена Звезда на Давид или с други думи казано - изгравя Любовта, вътрешното Слънце. чертежите не са на сто% точни от къв размер и съотношение поради липсата на пространство. (все место не ми достига) Това е овладяната емоция посредством ума. "лично откровение" Риба и Светилник Прекалено много вода (ум) – липса на емоция – безчувствени. Прекалено много огън (емоция) – липса на ум – неразумни, неконтролируеми. Самоконтролът е баланс между двете. Още малко чертежи - снимки за разглеждане: Слънчев Лъч Пренастройка И за всички вас, приятели пожелавам:

Където и да погледнат очите ми - все Бог виждат, но има едно местенце, където виждам и дявола. Това се случва като погледна към огледалото. Опитайте, може и вие да го видите. Който го търси, там да гледа. Кой сътвори дявола? Този, дет го сътвори, защо му позволи? "... , но избави ни от лукавия, защото царството е Твое и силата и славата през вековете. Амин."

Здравей, скъпи Кристиян, както и всички вие, приятели! Да, за това писах точно, че е работещ метод, именно защото се занимава с причината. Отхвърлянето на страха оголва неговата причина и тя става от "невидима" - явна и видима, едва тогава се разбира колко е нищожна. Буда е отхвърлил всякакви учения, отрекъл се е от всякакви учители, дори света с живота и смъртта е прекарал през отрицанието и с това е спечелил щастието и свободата си! Да приемеш страховете си, означава да се приемеш такъв, какъвто си ти, без да се намираш за еди какъв си или еди какъв си... тогава страховете ги няма, защото си се примирил с тях - те са се разтворили в съгласието ти, с това е изчезнала и причината за тези последните. Ставаш такъв, какъвто си, без да се взимаш на много сериозно и да изграждаш някакви висши или Божествени очаквания към собственото си съществуване. Иисус е приел всичко, всякакви учения е преминал, приел е цялото съществуване, приел е животът със смъртта му и точно това го е направило свободен. Най-мъжки (отхвърлящи) умове са тези, които са най-логическите, най-знаещите, най-училите. За тях всичко ново бива подложено на проверка, на анализ, на търсене. При тях Вярата е следствие от "око да види и ръка да пипне". Такива умове са на медици, професори, учени... Такива са острите камъни, трудно подлежащи на обучение от други подобни на тях, точно защото се имат за знаещи и за учители. Те подлагат всичко ново на разделение, разчленяване и анализ. Гледат на него изпитващо, с неверие и съмнение. Склонни са да отхвърлят цялостност, а да приемат на парчета, след като сами изследват парчетата. Няма нищо лошо в това да си остър камък, да разбиваш. Да анализираш, да отхвърляш. Не е грешно. Най-женските (възприемчиви) умове са тези, които са по-бедните на образование, бедни Духом и нисши и тъй като осъзнават собствената си бедност, са склонни да "попиват" всякакви знания и учения. Тяхната Вяра е първична, а останалото е следствие. Тези са обратните на острите камъни. Сами по себе си и двата вида камък са недостатък и несъвършенство, точно за това и двата съществуват в света и точно това се опитах да напиша с по-горния си пост. Бог чрез двойствеността Си в двойката "2" е събрал съвършеността в едно - "1". Разнообразието запазва съвършенството и светът никога не би станал еднообразен. Всяко еднообразие е нетрайно. По моите скромни наблюдения ние като хора се движим от крайност в крайност, като също оставаме в разнообразието с това. От ум в ум. Според мен всичките ни мисли са отделно нещо от нас самите. Мислите се носят в пространството, като съзнание - това е менталното тяло на Бога. Ние хората сме просто проводници между небето и земята. Каквото поискаме - само това пропускаме да премине през нас, та от там и плодовете ни. Точно това му е красивото на живота според мен. Двата пътя или така наречени два метода са изпитани и работят. Няма нищо лошо в това някой да отрича или някой да възприема. Красиво е! Но и двата метода са крайни. Те са дългия път. Има къс път, който обаче е само за тези, които са вече запознати с пътешествието. Този къс път се изразява в присъстващото наблюдение и безпристрастност. Така или иначе и двата пътя на крайностите водят до третия път, което мога да твърдя със сигурност. Извинявам се на Кристиян, че използвах мненията му, за да се опитам да покажа гледната си точка относно привидните, според мен, различия между хората. Разчитах на това, че той, като по балансиран в моите очи, ще прозре и няма да се засегне от недодяланите ми опити за... успокояване на форум-ската атмосфера. Надявам се, че не съм те засегнал, Приятелю! Точно затова не си позволих да цитирам друг, защото това си е все едно да... Виждам, че все още звуча като този, дето шамаросва. Уверявам ви не е това целта ми. Не желая да "режа глави" или да "чупя крака", за да издигна и без това високият си егоизъм. И пак ще напамня за това, което казваше един мой приятел: Така че не се "връзвайте"! Винаги съм знаел, че в мълчанието се намира разбирателството между двама. Извинявам се на себе си, че се опитах да бъда ............... . Извинявам се въобще, че се опитах каквото и да е. Бог да ви оздрави и благослови седмократно, скъпи приятели! Простете слабостта ми! Извинявам се на всички ви!

Здравийте! Скъпа Багира, разбира се, че всеки може да използва "свободата" на мислене. Може ли да ти задам един въпрос, тук на "открито", ама ще е молко по-личен? Отказах се от въпроса си, мила Багира! Извинявай! Знаете ли приятели, най-много се страхувам от себе си, когато искам да променя другите, да променя ближните си. Тогава направо страхът ме тресе истински. Веднъж бях на място едно, където разбрах, че единственият се нуждаещ, в целия свят, съм бил аз. Извинете ме, мен и моето невежество! Вие и така сте си прекрасни! Благодаря и отправям ви поклон. Хвала на Бога, че е създал всичко толкова красиво и съвършено.

Е, видяло се е, че от Супер Егото си трудно мога да се откача, но то е като опитите да се откача от страховете си. Нещата са интендични. Поне за мен е така. Сега ще се опитам да обобщя, с простата формула на дуалността, защото все още умът ни е разделен на две и при всеки мисленето е различно. Да, да се отхвърли страхът и да се отречеш от него е правилен и верен метод, но методите са винаги два, независимо срещу какво се изправяме и към какво поемаме. Методите са мъжки и женски или иначе казано пасивен и активен, както и още са познати като възприемчив и отхвърлящ. Тук виждаме един метод, чрез който можем да разберем какъв тип ум притежава този, който го прилага. "Страхувам се да се страхувам." и затова го отхвърлям - страхът. Става, работи. Съгласен съм. Но, нека за да се запазим що годе от едностранчивостта, да погледнем и от другата страна: "Страхувам се смело". Така обобщавам за наличието на две мотодики и с това изчезва възможността за неразбирането на едната страна за другата. Мъжкият метод - метода на Буда - отричане, отхвърляне, отрицание и женския метод - метода на Иисус - приемане прегръщане, разбиране, съгласяване. И двата са верни и работят. Две е винаги побрано в едно - нещо цялостно и всеобхватно.

Виждам вече, че и Кристиян се е хванал за главата, за главата! Леле голям смях - две групички искащи да се променят едни други! Много интересно, забавно и поучително ! Благодаря ви за урока!

Здрасти, Станимир! Много добре знаеш, че този въпрос зависи от "Защо?". Защо го правиш? Защо имаш необходимост да се грижиш за Братята си? Знеш ли винаги съм се чудел преди. Защо да правя грижа за някого? Бог немощен ли е, че аз да върша Неговата работа? На мен Той как помогна? Знам как. Той ми помогна чрез Себе Си и помогна на Себе Си. Аз никога не съм бил нещо различно от Бог, така че да върша Неговата работа е моя работа. Защо да се грижим за Братята си? Защото ги обичаме, защото ги Любим, ще отвърне някой. Така е. Ако ги Любим тогава няма Его. Но любим ли ги ний? За това всеки сам трябва да си отговори и всеки сам за себе си да прецени - защо се грижи за Братята си, има ли Его или не. Ако Любиш това е достатъчно. Ако има Любов няма нужда от никакви други грижи. Любовта е достатъчна и затова такъв човек сам си е достатъчен. Няма нужда от думи, работа или методи. Любовта е достатъчна. Тя е трансформиращата. Любовта твори. Любовта е единственото нещо над егото и над суетата. Бъди здрав и достатъчен за себе си! Твой приятел, Ники. П.П. niki0912 и Синева са един и същи човек, човек който иска да не иска, като последна цел. Средата между Егото и Супер Егото е простото съществуване, където свидетеля и съществуващия си ти. Тогава Присъстваш безпристрастен. Страст - пристрастяване - нещастие. Далеч от пристрастието - далеч от нещастието. Всеобхватната Любов, безграничната състрадателност са равни на безпристрастието. От гръци: Его име - означава - Аз съм. Знаете на изток какво значи това "Аз съм". Пътят към Бога и познание е чрез егоизма. Наличието на его е показател за това дали си "пристигнал". Според мен на niki0912 са му достатъчни изявите. Така или иначе с това нарушавам правилата на форума, за което отново моля за извинение и изразявам благодарността си към разбирането от страна на екипа. Спирам да нарушавам. Каквото и да пожелая за вас, то би произлязло от егоизма ми, но вижте ако ви Любя няма да е необходимо никакво пожелание, всичко просто ще се случи.

На мен ми мирише на Супер Его! Да, разбира се, че когато работиш на "ниско", за личностната ти облага, от делата ти, това се нарича "Его", но... ха-ха-ха, хи-хи-хи... да работиш с цел "връзки с Бога", да роботиш с цел преодоляване или поправка на отрицателното в теб и разширяване на положителното и въобще да работиш с каквато и да е цел, също си остава Его. Има цел, има и Его. Над целта си, когато си над Егото и обратното. Да желаеш... Супер Его се нарича това, скъпи.... И това, че пиша тук, си е също Его, това че се опитвам да се изясня, отново е Его, това че се опитвам да бъда добър - пак Его. Има цел, а има ли цел не може да има Свобода на Живот и на Любов. Самия път към Бога е Его! Стремежа за връзка с Бог е Его. Всичко е Его, защото има цел. Няма Свобода, няма Щастие, обременен си, обзет си, целта ти те е превзела, обхванала те е и те е превърнала в роб. Отново си роб. Не си свободен. Никога не си бил свободен. Сам си слагаш веригите. Винаги си бил роб, още от както пожела. Его, Его, Его..... ОооооФФФФФФ! Супер Его. Много е финно, почти е незабележимо. Но... само чрез егоизма може да се преодолее егоизма, защото следваш, защото пристигаш и там... И там разбираш, че никъде не си ходил и никъде не си бил, че всичко е игра и че резултата от играта не може да има значение, защото ако резултата има значение, играта спира да бъде игра. Значението на играта я превръща в бреме, в товар, в работа, а тогава липсва насладата и. Играта е наслада. Нека да бъда свободен! И това е отново Его. Ето го! Виждате ли го? Его. Желание за себето. Защо ви е Бог? Щастливият, Свободния, Любящият няма нужди, той сам си е достатъчен. Той се е превърнал в Бог. Не че някога е бил нещо по-различно, както и ти. Осъзнатостта на играта. Да играеш, значи да живееш. Все едно как. Сам си си достатъчен. Нямаш нужди. От нужди се нуждае само Егото. Да желаеш, значи да си егоист, независимо какво желаеш, ти си оставаш егоист. Желанието, стремежа ти те прави егоист. Има ли разлика в това да желаеш богатство или да желаеш Бога. Няма разлика. Желанието си остава все за теб, за себето. Разликата е само, че едното е Его, а другото е Супер Его. Номерът е в края на желанията. Всички религии, всички учения са номер, целта на който е да те измори и когато това стане - ти се предаваш, отказваш се, тогава това се случва. Получило се е, станал си играч. Преди "прага" си толкова уморен от Егото си, че си готов да зарежеш всичките си цели, всичките си желания. Тогава разбираш, че дървото на познанието над доброто и злото е само една уловка в една блестяща игра, в която ти си единствения играч. Егото се е саморазтворило, изчезнало е. Само Егото може да победи Егото. Няма по-необходимо нещо на света от егоизма. Това е върховната движеща сила. Хей, виж заради Егото колко разбирачи са се извъдили! И точно тези ще си позволя да попитам: Кой няма връзката с Бога? У кого тази връзка липсва? Браво, бе! Успяхте. Вие почти се забавлявате. Хубаво е да се посмее човек, сам на своите глупости! А ти, играчо, ти какво искаш? Рапорт даден. хи-хи-хи

Здравейте! Никой не може да "говори" за истината, освен щастливите в свободата и. Щастливците в свободата и истината никога не "говорят" за нея с думи, те я живеят. "Говорещите" със сигурност не са от щастливите. Философстването никога не може да достигне свободата, придобивана чрез религията. Религиите имат своето място и смисъл в света, иначе нямаше да съществуват. Буда е отхвърлил всички религии и учения и се е прикрепил към един метод за просветление, а той се намира в отрицанието на всичко. Разрушаващ метод. Това също не е грешно. Не може обаче да се твърди, че дадена методика е универсално действаща за всички. Методи има много, както и подходи. Религиите са един вид методи и подходи за и на ума, търсещ избавление от ограничеността на собственото си съзнание. Умът винаги търси начин да надскочи себе си и това е най-доброто му качество. Затова е казано, че точната методика е тази, която работи, било тя религия, учение или отрицание. Всъщност всичко се свежда до двойката, защото именно през нея се достига до желаната единица, която от своя страна завършва себе си в нулата. Двойката е двата пътя - пътя на отрицанието и пътя на приемането на нещо (религия, учение, или друг метод). Разрушаването и изграждането. Тези два пътя винаги водят до едно и също нещо и когато стигне някой там си казва: "Ето това е!". Друго не може да бъде казано, другото просто се живее. За щастието и любовта, за свободата не може да се говори. В тях може само да грееш или с други думи да светиш, да изразиш това по този начин е единствения начин. Всеки опит да се опише любовта и щастието завършва с неуспех.

Бтв - Документите Част 1 - Феномена Царичина Бтв - Документите Част - 2 - Феномена Царичина Не е лош филма. Опит да се погледне през няколоко гледни точки.

Здравейте! Нито един въпрос не е правилен и когато спреш да задаваш въпроси, когато в теб спрат да се "раждат" въпросите, тогава... Нито един въпрос не е правилен и в същото време всеки въпрос е на мястото си, всеки има своя смисъл и своята роля. Няма неправилен въпрос. Ти питаш докато не разбиреш някога, че същината е над випроси и отговори. Смисълът е в незадаването на въпроси. Активноста на логическата половина на ума си остава най-голямата преграда за Живота и за неговота Живеене, поради собствената си ограниченост в череп. Пръст при пръстта. Отговорите на всички въпроси се крият в безмълвието на тишината, намираща себе си в празнотата на несъществуващото, в парадоксалното си същесвуване. Или по-точно там няма отговори, защото липсват въпросите. Това е това и то се намира в психологията на Будите.

Здравейте! Оказва се, че Духове има много. Ето малко инфо за Духа според Писанията и според Завета на цветните лъчи на светлината: Ето това е важно, за да сме синове Божи. Нужно е да се оставим, т.е. да се примирим, съгласим или смирим, да не се вземем за твърде големи, защото: Духът е - И ето: Всичко става чрез Триединството и нищо не е ставало без него. Троица която ни изгражда изцяло и присъства във всичко. Без нея всичкото е невъзможно. Троицата е Божията проява - Отец, Син и Светия Дух