Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ники_

Участници
  • Общо Съдържание

    1705
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    7

Ники_ last won the day on Май 10

Ники_ had the most liked content!

За Ники_

  • Ранк
    Приятел на Портала

Метод за Връзка

  • Website URL
    http://
  • ICQ
    0

Профил Информация

  • Пол
    Мъж

Последни Посещения

22689 посещения на профила
  1. Доста наивна вяра! Проблемът не е в мигрантите, а в онези дето са оначертали това мигриране още преди време.
  2. абе я си налегай парцалите :-))) ако си тръкнеш профила ще се оплача на Висшестоящия!
  3. Орли, за много от описаните от теб неща, относно този форум, мога само да потвърдя, че тъй е било и при мен. А социалните мрежи - за мен те са като ножа. Едно нещо е много важно - да има обективност е адекватност, мъдрост и любов в модерирането на форуми, или социални групи в мрежите. Администриране и модериране. Разбира се, от тях не ще има нужда ако всичко с ума, сърцето и тялото на човеците е о.к.
  4. Страх от загуба, от нещастие ("няма кой да ме обича; няма кого да обичам"), от самота, от смърт.
  5. А_каша! :-))) Според мен, щем не щем имаме връзка с т.н. Акаша..., било то през сърцето, било то през ума... В Будизмът се говори за "съзнание-склад" (Алая-виджняна), което съдържа всички семена, включае онова, което е самата потенция на буда природата.
  6. Привет отново, Саше! Ами периодът е доста деградивен и несигурен. Тече едно голямо преподреждане, което не минава без нужното разрушение. Днес с лекота се руши и трудно се гради. Вътре в хората има много драми от започнала, или течаща вече трансформация. На първо място е оцеляването, индивидуалното. Живот, здраве, дом, храна, сън... семейство...
  7. + първите седем години и възпитанието на труд/занаят от седмата нататък, както и на връзка и правилни взаимоотношения с природата и съществата в нея. Евентуално в по-късен период и оцеляване в пустошта. Да се учиш да отглеждаш ориз след като навършиш 20 години, е сигурно закъснение.
  8. Християнство, Ислям, Будизъм

    Ето защо човек бива да е бдителен и да осъзнава, наблюдава/съзерцава и изучава ума (мислите, идеите, концепциите), чувствата си и тялото. Да опознава техния характер и да види/разпознае онова отвъд тях, а от там евентуално е своята изначална същност. Разпознавайки своята изначална същност, която е същността на всичко, човек разбира причината на този свят, на проявлението въобще, на индивидуалността и тяхното предназначение. Едва тогава може да се пристъпи към адекватно и съзнателно живеене на предназначението.
  9. Християнство, Ислям, Будизъм

    Осъзнатостта е цел на всички големи религии и учения. Според мен пътят към нея много ясно е представен в Будизма, като всичко него има своите аналогии в учението дадено (за сетен път), в случая чрез Беинса Дуно. Учението е едно, но спрямо характера на всеки човек, има различни пътечки. Та в Будизмът от първия набор от учения дадени от Буда, в Палийския канон, се посочват няколко аспекта, намиращи се в равнина, а именно тялото, речта (усещанията) и ума, или се говори за развиване на добродетелност, нравственост и мъдрост. Опростено казано, ако трябва да се развие т.н. положително, то е необходимо да премахнем (трансформираме) отрицателното, а това е невъзможно без себенаблюдение и осъзнатост. Така излиза, че въпросната осъзнатост се развива с напредването в практиката. И тъй имаме тяло, усещания и ум. Казва се, че всичко е непостоянно, болезнено и пусто*. Формата/тялото е непостоянна, усещанията са непостоянни, мислите, концепциите са непостоянни. Приятното е болезнено защото е нетрайно, а неприятното - заради самата му болезненост. Опознавайки тялото, усещанията и ума, ние разпознаваме въпросните характеристики, но разпознаваме и нещото "отвъд" тези, когато те угаснат. Самото угасване, самата угасналост е Нирвана (на Покоя/Архатите), самата Шуня. Човек е длъжен да разпознае всичко това.
  10. Според мен, Орли, всичко зависи единствено от интелигентността. Колкото до броя на партньорите... знаем, че всеки един от тях оставя следа, памет, а знаем също, че човек се "оцветява" не рядко като приема дадени качества, склонности, дори жестикулации, начин на изразяване чрез говор и пр. от партньора си, следователно това се отпечатва в неговото ДНК..., а след това, логично се препредава на децата. Не случайно в миналото са били толкова ценени девиците, пък и не само на девствеността на жените се е държало... Но това е друга тема. Аз лично 33-35 години съм се страхувал (лабилност и несигурност) да бъда родител. Но... Карма. :-)
  11. При всеки е индивидуално. За 20-те не съм съгласен... Хората много бързо узряват когато се сблъскат с бремето, със задълженията и с това, че не друг, а тях ги чака дадената отговорност. Най-добрата възраст за дете, според мен, това е около 25-30 години максисум и при жената, и при мъжа. Но дори и по-рано, пак е вариант. Бабите и дядовците са млади и могат да помагат в отглеждането и домакинството. По този начин младите родители няма да са възпрепятствани да работят, или да се образоват. Тази възраст е най-добрата от гледна точка на здравословното състояние на тялото и от гледна точка на чистота на характера. С течение на времето, с кармичните натрупвания, фактор стават множество отпечатъци, психиката става все по-натоварена, обременена, стреса, умората, раздразнителността, пък и тялото започва да старее. Ако човек е на 40 години и проима дете, когато то стане на 20, родителят ще е на 60. На 70 я види внуци, я не.
  12. Умът има много аспекти, но два от тях са основни - природа на покой и природа на движение (мисли, концепции). Третият основен аспект е самата му природа на осъзнатост. Онова, което хората наричат "съзнание", което в същината си по нищо не се различава от формата, е съвкупност от тези три аспекта. Нито едно същество не може да се движи, да мъдра и даже да съществува без тези, та камо ли да постигне каквото и да е.
  13. С едно уточнение - да не се категоризира ума като нещо зло, защото е речено - ум царува, ум робува, ум патки пасе. За, центърът, и аз мисля по подобен начин. Там обаче е цялото познание, познаваемото и познаващия. Но да, няма нито бунт, нито недоволство.
  14. Когато човек рече нещо подобно на "това е моя път", той вече се е описал/отъждествил с нещо и има предубеждения; сложил е някакъв костюм и вратовръзка. Разбира се, че самотата не плаши, ако има правилно разбиране за нея, а даже напротив - в нея човек по-лесно (условно казано) може да разбере дълбоката си същност, или поне едното и лице. Другото лице на същността обаче е свързана с проявлението, с взаимоотношенията. Ако човек намери правилното общуване с другите, тогава социума става блаженство и не само нямаш проблем да спиш в една стая с който и да е, или в едно легло, а си е абсолютен кеф. Човек винаги залита в крайностите - или е социален, изпитващ страх от самотата, или е саможив, изпитващ страх, неприязън, неудобство, а даже понякога раздразнение и ненавист към социалния живот, към взаимоотношенията. Общо взето затова има два главни подхода - единят е с аскетичен привкус, а другия е социален. Няма начин да извършваш карма и бхакти йога ако си сам в гората, или по-точно в пустинята. В същото време няма как да извършваш еднонасочена концентрация докато децата ти се катерят по главата, и докато жена ти разговаря с теб вечер след работа. В живота съм различил два основни типа моменти - моменти в които си "сам", и моменти, в които си "забъркан социално" и лично аз действам според каквото се появи. Учителят е свел учение, което по същия начин засяга и двата основни типа съществуване. Човек трябва да практикува това, което лесно му дава постижение, но бива да практикува и онова, което му е трудно, за да има преодоляване.
×