Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ники_

Участници
  • Общо Съдържание

    1708
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    7

Ники_ last won the day on Май 10

Ники_ had the most liked content!

За Ники_

  • Ранк
    Приятел на Портала

Метод за Връзка

  • Website URL
    http://
  • ICQ
    0

Профил Информация

  • Пол
    Мъж

Последни Посещения

22899 посещения на профила
  1. Най-често сънят е опит на психиката да се освободи и да отработи натрупаните в ежедневието стрес и тревожност, проблемите, страховете. Много често не само ежедневието ни е стресирано и тревожно, пълно с крайна емоционалност, ами и съня. Всички имаме опитност с тревожните сънища, от които се събуждаме напрегнати, схванати, с навралгично-телесни блокажи в тъкани и нервни плексуси - в гърлото, корема и пр., особено след кошмарни сънища. Често обаче тревожността е почти незабележима, а и отделно от това, ние сме до толкова свикни с нея, че тя е станала за нас наше нормално състояние. Даже се стига до там, че когато човек се освободи за мигове, или за минути от тревожността, от напрежението, за него едва ли не, това състояние се явява ново, неестествено някак си, като не от неговия свят - състояние на мир, покой и блаженство. Та сънищата често предизвикват онази тиха, дълбока, но мощна тревожност, която повечето хора не усещат, но която в същото време ги блокира - телата им, енергетиката им. В следствие на което техния ден е изнервен, крив и болезнен, като дори за болката не си дават сметка. Раздразнени от тази вътрешна болка, от психо-емоционните блокажи, от преживяното на сън, което ги е напрегнало, те си го изкарват най-често на околните, на близките си, на колегите си... Какво де'факто се получава? Тревожността и напрежението в нас, от ежедневието, натежава и психиката прави опити в и по време на сън да се освободи, чрез преживяване на определени сънища, които обаче на нов ред напрягат и ни блокират, което следствие става нова причина за нашето раздразнение и лошота, защото е болезнено и дисхармонично. Такава е нашата реакция, съвсем първична и несъзнателна. Ето защо човек бива да освобождава психическото и физическото напрежение, бива да освобождава тревожността и стреса, ядовете... И това е един не лек процес, защото в корена му са страховете отнасящи си до живота ни и до щастието ни - искаме да живеем и да сме щастливи, респективно избягваме рисковете некомфортността и болките. Тези неща са основните причинители на стрес и на тревожност във всяко същество - непрекъснатата борба, непрекъснато желание и непрекъснат страх, дори в съня. Дори сънят ни е неспокоен и често е изпълнен с неосъзната тревожност. Казват за определен тип сън, че е близък на медитацията и това е точно така. През ноща все пак, Господ така е сътворил нещата, че психиката да си отпочине поне за малко, в сън без сънища. Случвало се е на всеки - да спи като "заклан". Ако го няма този тип сън, съществото не може да си отпочине и ежедневието би го убило. Лошото е обаче, че този тип сън не е достатъчен (макар да се случва всяка нощ за кратко) и съществата не премахват тревожността, яда си, болката си, страховете. Ето защо страданието им продължава, стареят, боледуват и умират. Не са свободни от напрежението. Ето защо човек трябва да се учи да се освобождава, да премахва и да трансформира яда си, страха си, желанията, но това не е възможно без себепознание и без да се размишлява дълбоко, без да се търси истината и без да се прониква в дъбочината на съществото (сърцевината), където да се открие същността, основната и вечната. Тези неща са последните четири стъпки от осемстепенната Йога, систематизирана и изложена от Патанджали.
  2. Всичко зависи от твоето лично възприятие. Твоето съзнание ражда реакции. Може и така да е, може и да не е.
  3. Той човек бива да узрее. Ако го маха е поради слабост. Като усети бесмислието и глупостта, човек сам спира всичкото излишно участие, но не и пълното скъсване. То е поради страх.
  4. Доста наивна вяра! Проблемът не е в мигрантите, а в онези дето са оначертали това мигриране още преди време.
  5. абе я си налегай парцалите :-))) ако си тръкнеш профила ще се оплача на Висшестоящия!
  6. Орли, за много от описаните от теб неща, относно този форум, мога само да потвърдя, че тъй е било и при мен. А социалните мрежи - за мен те са като ножа. Едно нещо е много важно - да има обективност е адекватност, мъдрост и любов в модерирането на форуми, или социални групи в мрежите. Администриране и модериране. Разбира се, от тях не ще има нужда ако всичко с ума, сърцето и тялото на човеците е о.к.
  7. Страх от загуба, от нещастие ("няма кой да ме обича; няма кого да обичам"), от самота, от смърт.
  8. А_каша! :-))) Според мен, щем не щем имаме връзка с т.н. Акаша..., било то през сърцето, било то през ума... В Будизмът се говори за "съзнание-склад" (Алая-виджняна), което съдържа всички семена, включае онова, което е самата потенция на буда природата.
  9. Привет отново, Саше! Ами периодът е доста деградивен и несигурен. Тече едно голямо преподреждане, което не минава без нужното разрушение. Днес с лекота се руши и трудно се гради. Вътре в хората има много драми от започнала, или течаща вече трансформация. На първо място е оцеляването, индивидуалното. Живот, здраве, дом, храна, сън... семейство...
  10. + първите седем години и възпитанието на труд/занаят от седмата нататък, както и на връзка и правилни взаимоотношения с природата и съществата в нея. Евентуално в по-късен период и оцеляване в пустошта. Да се учиш да отглеждаш ориз след като навършиш 20 години, е сигурно закъснение.
  11. Ники_

    Християнство, Ислям, Будизъм

    Ето защо човек бива да е бдителен и да осъзнава, наблюдава/съзерцава и изучава ума (мислите, идеите, концепциите), чувствата си и тялото. Да опознава техния характер и да види/разпознае онова отвъд тях, а от там евентуално е своята изначална същност. Разпознавайки своята изначална същност, която е същността на всичко, човек разбира причината на този свят, на проявлението въобще, на индивидуалността и тяхното предназначение. Едва тогава може да се пристъпи към адекватно и съзнателно живеене на предназначението.
  12. Ники_

    Християнство, Ислям, Будизъм

    Осъзнатостта е цел на всички големи религии и учения. Според мен пътят към нея много ясно е представен в Будизма, като всичко него има своите аналогии в учението дадено (за сетен път), в случая чрез Беинса Дуно. Учението е едно, но спрямо характера на всеки човек, има различни пътечки. Та в Будизмът от първия набор от учения дадени от Буда, в Палийския канон, се посочват няколко аспекта, намиращи се в равнина, а именно тялото, речта (усещанията) и ума, или се говори за развиване на добродетелност, нравственост и мъдрост. Опростено казано, ако трябва да се развие т.н. положително, то е необходимо да премахнем (трансформираме) отрицателното, а това е невъзможно без себенаблюдение и осъзнатост. Така излиза, че въпросната осъзнатост се развива с напредването в практиката. И тъй имаме тяло, усещания и ум. Казва се, че всичко е непостоянно, болезнено и пусто*. Формата/тялото е непостоянна, усещанията са непостоянни, мислите, концепциите са непостоянни. Приятното е болезнено защото е нетрайно, а неприятното - заради самата му болезненост. Опознавайки тялото, усещанията и ума, ние разпознаваме въпросните характеристики, но разпознаваме и нещото "отвъд" тези, когато те угаснат. Самото угасване, самата угасналост е Нирвана (на Покоя/Архатите), самата Шуня. Човек е длъжен да разпознае всичко това.
  13. Според мен, Орли, всичко зависи единствено от интелигентността. Колкото до броя на партньорите... знаем, че всеки един от тях оставя следа, памет, а знаем също, че човек се "оцветява" не рядко като приема дадени качества, склонности, дори жестикулации, начин на изразяване чрез говор и пр. от партньора си, следователно това се отпечатва в неговото ДНК..., а след това, логично се препредава на децата. Не случайно в миналото са били толкова ценени девиците, пък и не само на девствеността на жените се е държало... Но това е друга тема. Аз лично 33-35 години съм се страхувал (лабилност и несигурност) да бъда родител. Но... Карма. :-)
  14. При всеки е индивидуално. За 20-те не съм съгласен... Хората много бързо узряват когато се сблъскат с бремето, със задълженията и с това, че не друг, а тях ги чака дадената отговорност. Най-добрата възраст за дете, според мен, това е около 25-30 години максисум и при жената, и при мъжа. Но дори и по-рано, пак е вариант. Бабите и дядовците са млади и могат да помагат в отглеждането и домакинството. По този начин младите родители няма да са възпрепятствани да работят, или да се образоват. Тази възраст е най-добрата от гледна точка на здравословното състояние на тялото и от гледна точка на чистота на характера. С течение на времето, с кармичните натрупвания, фактор стават множество отпечатъци, психиката става все по-натоварена, обременена, стреса, умората, раздразнителността, пък и тялото започва да старее. Ако човек е на 40 години и проима дете, когато то стане на 20, родителят ще е на 60. На 70 я види внуци, я не.
×