Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ники_

Участници
  • Общо Съдържание

    1730
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    12

Всичко добавено от Ники_

  1. Ники_

    Що е Истина?

    Ами да, предполагам, че е можел да измоли друго. Но ето, че не го е направил. Защо - защото е усетил/знаел Божията воля за събитията. И според мен (това към Ники), не просто се е смирил, не просто е приел, а просто отвътре е чувствал/знаел, че не може иначе. Малкото, моментно колебание или дори страх, това е израз на човешкото в Исус Христос. Ако Исус не се беше жертвал на земята, земята и хората нямаше да могат да се повдигнат. Защо мисля така е дълго за обяснение, но такива твърдения има и при Учителя (по-индиректно или поне с по-малко разяснения) и при Щайнер (доста по-пряко и подробно). За Пилат - не мога да кажа. Иисус е знаел, че не може иначе, чрез божественото в себе си. Това, което е изпитвало колебание, страх, желание за друго, е човешкото и именно то се е смирило, приело е, съгласило се е с Божията Воля. Иначе говорим за бунтуване, за блудство, за съпротива, за сатана (притивник на Бога, на волята Му). Именно каквото писах - от себепознанието до себериализацията, пълната, когато всяка телесна клетка е покорна на Бога, когато всеки аспект от психическия апарт се движи в синхрон с Божията Воля, има много Път.
  2. Та, това, което си мислим, че е освобождение, дет е под формата на свобода в изразяването, в неподтискането, в това да не се възспираш, щото глейдай какво геройство е, каква естественост, каква освободеност (аз съм голям/велик, освободен), това всичкото произлиза отново от вътрешното ни напрежение (то ни дърпа в тази посока, щото дълбоко в себе си желаем баланс/хармония, но явно бъркаме с начина на постигане), украсено с пословичната комплексираност, поради която все караме да я докараме, тъй че да бъдем харесани, пък дори и от себе си, това всичкото е наивност и самозаблуда, защото не е Свободата, за която жадуваме и защото е не рядко причина за страдание. "Не ми пука" наранява. Води до смърт.
  3. Да, това е много лесно! И аз тъй преди време, че не само душевно, а и телесно. То, Диди, разлика се оказа, че няма почти, щото душевното осакатяване се отразява и на тялото, както си учила навярно. Та, кат нищо бях способен, и даже твърде способен да резна кратуната на някого, да му изпочупя крайниците и пр. Какво разбрах в последствие? Разбрах, че тази лесна работа, с която нямаме проблем, поддържа кръговрата на страданието и е на безкрайно далечно растояние от Любовта. Разбрах, че съм причина за нечие страдание, поради свое собствено страдание, защото моето "нямам проблем" с шамаросването, било то с дума, или на дело, е просто едно безЛюбие и липса на състрадателност, сиреч голям мой вътрешен проблем. Изкривяване в нравствеността. Абсолютно вярно! И прекрасна сигнална лампа, ако човек я види де, ако я раздпознае в себе си. Но, това че някой има проблем с душевния си комфорт, не би трябвало да ни прави безразлични и студени, че видиш ли, "не ми пука, това си е негов/неин проблем, и аз мога да си правя каквото ми идва от вътре", т.е. да не се подтискам. Не! Ние носим отговорност, защото иначе губим красотата си, собствената. И не става дума да се подтискаш, а да се променяш, да се трансформираш - да навлезеш в себе си и да разпознаеш своя проблем, първопричината, своята собствена болка, да работиш над нея, да я анализирираш. Ще го цитирам отново:
  4. Ники_

    Що е Истина?

    Всеки Син Божи, поради Любовта, се съгласява с Волята на Отца. Съгласие, смирение, приемане - каквото-такова. "Послушанието" има две значения. От една страна това е смирението, съгласието и приемането, а от друга чуването и следването на Божията Воля. Колкото е по-тих, с_Мир_ен човек, колкото повече тишина присъства в него, толкова повече чува и разпознава Божията Воля. http://biblia.duh-i-istina.net/result.php?sw=%E1%EE%E6%E8%FF%F2%E0+%E2%EE%EB%FF&type=1&tr_search=1 Казва се, че Иисус Христос е Пътя, защото чрез неговия живот е посочен пътя на израстване, пътя на завръшане към Бога, пътя на Поправяне, целия процес - от себепознанието до себереализацията. Всеки който се е себепознал, който е достигнал просветление е Божи Син, но има още Път, защото това просветление бива да засегне и измени всяка телесна клетка, всеки един запис в ДНК-то, претворявайки и тялото в Светлина, правейки възможно и давайки път на възнесението, което според мен и според други е същинския изход от Сансара, от това времепространствено Битие, след което се навлиза в първия ангелски свят.
  5. Привет! Абе да ти кажа, с оглед на ситуациите, за някой си е трудно и затова не успяват да запазят хладнокръвието за което пишеш. Напротив, от опитите да запозваш хладнокръвието и спокойствието, полза има и именно поради това е основна практика и в Йога, и в Християнството, и... Беинса Дуно също е говорил не малко за тази духовно работа. Себевладение, себевъздържание. В Исихазма се нарича "подвизаване". Вярно е, че е с усилие. Инак, когато си е вече естествено, когато не се напъваш, когато го имаш отвътре (плодът на Духа) и не е нужно да се бориш със себе си, тогава това състояние е наречено "Без усилие" и то си е ниво на Святост. Но тази Святост не бива да се бърка с онези моменти, в които сме се освободили от вътрешното си неразположение, от емоционалния огън, от нервността, чрез изливането на гнева върху околните, или чрез "пиперлив" език, или чрез подвикване, обиди и пр. Това се нарича "хранене на бесовете/дяволите", твоите вътрешни, дето си ги удовлетворил, защото си им позволил проява/изява и те наситени са се оттеглили за малко. Този относителен мир, който в такива моменти следва, е временен. Не си се справил с бесовете, с "То". Ще се появат отново, просто е въпрос на време. Прилича напълно, аналогично е на силния секнуален порив, когато не можеш да се контролираш, когато не си на себе си и правиш хиляди магарий, защото те гони парата (вътрешната ти), нагона и не те оставя на мира докато не осъществиш акт, чрез който да разлееш/отдадеш малко от този насъбрал се сексуален огън, независимо по какъв начин. Два вида огън, който може да навреди и който може да те държи далеч от Мира - сексуалния и емоционалния. Та първата стъпка е будността. Когато си буден за всичко, което се случва в теб и с теб, за емоции, за страсти. Втората стъпка е себевъздържанието, себевладеенето - чрез това не допускаш тези огньове да горят света ти, като например да повишиш тон, защото си нервен, да обидиш, да набиеш, да убиеш, или просто да насолиш някой с думи. Третата стъпка е да трансформираш тези огньове, впрягайки ги на работа за теб и за света, защото ако само ги подтискаш, то те ще убият теб самия. И трите стъпки обаче не зависят от теб, а най-вече от това, дали ще ти е спусната будност и сили от "горе". Повечето пъти човек не се усеща, забравя, липсва му будност. Опитността с тези неща, знанието за всичко това, познанието, обаче, дават възможност на човека да обработва земята си (тяло и психика) и тези стъпки да бъдат все по-лесни, с все по-малко усилие. Оформя се дълбока "бразда" в характера. Преначертава се, изменя се. Навиците се променят, склонностите, вижданията, докато в един момент не попаднеш в "Без усилие" и вътрешния Мир не започва да присъства постоянно, нон стоп. При относителния мир, има просто някакво по вид спокойствие. Бесовете/дяволите са се оттеглили за малко и не ти досаждат, защото си ги задоволлил, чрез поведението. Ето защо, когато в човек нарастне огъня, било то емоционалния, или сексуалния, то човек се чувства добре, когато "пусне парата", но често това е за сметка на друг, за сметка на околните - разкрещяли сме им се, нагрубили сме ги и пр.. Тук има много техники за контрол върху тези огньове. Пеенето на песни, например на братските песни, е една добра техника. Дихателните техники са също нещо много добро. Мантруването, повтарянето на постаянната молитва, също върши прекрасна работа. Вярно е - всичко това изисква усилие и будност - да умееш да различиш правилно, правилно да анализираш. Зависи и от това, кое ти лично считаш за нормално (норма на поведение/живот). Ако за теб е нормално да имаш пиперлив език, да си остър, рязък, да не оставаш длъжен на никого, да удряш, да биеш, или да убиваш, то тогава говорим за изкривяване в нравствеността, в морала. Психоанализата нарича морала с термина "Суперего", а дяволите/бесовете с "То". "Суперего"-то постоянно се опитва да контролира "То", и когато това успява да се случва, човек (его-то) не се подава на нехармонични действия, но кагото "То" надделее, тогава става изопачаването на моралните устои, на нравствеността, както е писано и в Библията, и в Гита-та (Бхагавад Гита), тогава човешката норма за поведение, за живот, придобива други измерения, друг характер. Тантра, левия и път, позволява на "То" да се изявява без да го спира/контролира, чрез Супер егото, но този път е труден, защото е свързан с възможността да се натрупа негативна карма и с това човек да падне, от което ще последва страдание за самия него. Затова този тантричен път се пътува само с учител, защото инак е доста опасно - ставаш опасен за света и за себе си. Речено е: Какво значи да "подправиш със сол"? Това не е пиперливия език и наддумването. Не е да надделеш в словесен двубой. Не е да "насолиш" някой, както се разбира от обикновенния ум. Ето какво е солта: Киселина, основа и сол (Общ Окултен Клас, 01.05.1935 05:00 Сряда, София) Солта
  6. Преди гоини, когато в глупостта си взех че заминах за Френския легион, че да трепя хората, щото видиш ли, света ми бе "крив", а аз бех "прав", станах свидетел на една интересна случка на железопътната гара в Марсилия. Две момчета, на по около 16-17 год. нещо се раздърпаха, явно зарад някаква стара работа, и са сборичкаха пред вцепенените органи на реда. Току тез органи се посъвзеха и трескаво започнаха да се опитват да разтървават "петлетата", но във Франция това не е лесно, щото могат да те осъдят, макар да си ужким в правото/в униформа и самото разтърваване явно не се случваше както трябва. Момчетата дори през ръцете на миротворците, продължаваха да си посягат, а и да се удрят, ритат... Ненадейно от някъде се появи един видно по-старши/опитен полицай, даде символичен знак на колегите си да се отдръпнат и каза: "Бокс", както казват реферите, подавайки сигнал за началото на боксов мач. Какво последва? Всичко свърши за две минути. Едното момче победи другото, без да има каквито и да сериозни травми, та дори и драскотини. После двете момчета си тръгнаха в различни посоки, единя горд и доволен, а другия с наведена глава и тихо/скришно желание за реванш. Ясно бе, че проблемът само изчакваше своето време, за да изпъкне отново. Не бе разрешен. Остава(ше) да пробваме чрез Любовта, щото това не бе опитвано. Незнам...
  7. Да, индивидуалния субективен критерий + индивидуалния субективен критерий + индивидуалния субективен критерий + ... = общ обективен критерий. Отрицетелните оценки ще допринасят още за отрицателната нехармонична обстановка. Системата за оценяването е също нещо, чрез което може да се извършва духовна работа. Например ако те оценят с "популярно" е опасно за теб да не се възгордееш, а ако не те оценят пък ще е възможно да се комплексираш, да се отчаеш, да завидиш и т. н.., според зависи от дадения характер. Въпросът е, че човек бива да е буден и за тези игри на его-то. Според мен, отрицателно оценяване не бива да има, но и да има аз не бих го ползвал. По принцип избягвам да ползвам и положителното оценяване на мненията, щото както вече разясних може да се окаже "нож с две остриета".
  8. Мнозина прадставляват едната страна, мнозина другата. Един може да е солист, други да са "беквокал". Не само думите са критерий, изречените и писаните. Бива да се внимава (да сме будни и да съзираме) и върху негативните емоции, които си позволяваме да имаме, върху негативните мисли и чувства, защото те първо запушват нас самите, като техен изтичник. Знаеш ли колко по-лесно ми се отдава да запазвам добрия тон, че и повече - Любовта даже, когато държа в ума си виждането, че Само Бог Е? Как, кажи ми, да Го нагрубя!?! Сърце не ми дава! Но понякога, опиянен от неведението, от слепотата... Затова е речено, че дуалното съзнание е най-големия враг и докато то е на дневен ред, то...
  9. Положих оценки за мненията, които в някаква част, са по-близо да правдата, според мен. Не изцяло, но по-близо. Добрия тон зависи не само от едната страна. Най-добре е всеки първо да внимава върху собствените си думи, тон, емоции, чувства и мисли и второ да се опитва да се поставя по-често на мястото на другарчето, с което си общува. Стан, стискам палци, дет се казва, да ти е точна преценката, но дори и неточна да е, всичко от Бога е. Все пак, видно е, че въху дискусионното ниво има какво да се работи, както от обикновените потребители, тъй и от модераторите, в качеството им на потребители.
  10. Ники_

    Що е Истина?

    В писанията на Кришнамурти от една страна ми харесва това, че отхвърля нуждата от духовни учители, школи и книги - харесва ми тази опростеност, освободеност от рамки. От друга страна ме кефи да чета вдъхновяващите и мъдри слова на разни духовни учители (кой по - голям, кой по - малък...). Друго си е авторитетчето, стеничката зад гърба, нещо от което да черпиш акъл. Възможно е и Кришнамурти да е страдал от такава самскара. Някои самскари карат човек да казва :"Всички са маскари". Точно това изречение е много ценно и важно, благодаря за него. Чел съм, че е нормален етап да има съмнения, лутания, но от друга страна съм се съмнявал и опасявал дали е нормално. Нямам против и на другите да им е добре, даже често ми се иска, но ако е възможно тяхното щастие да не е свързано със съзнателно и нарочно рушене на моето. Благодаря за словата. Дано са полезни на максимален брой хора, не само на мен. Пътят без учител, без писание, без физическо уповаване е тежък и труден. Нужно е много смелост, много Любов и себеотдаденост, много готовност на всичко - на смърт, на болест, на глад, на студ,... на провал, в които и от които да не намериш подкрепа/опора. Дори Сидхарта Гаутама (Буда) е имал учители. Ето какво казва св. Иван Рилски по този въпрос: Бог се разкрива и чрез Любовта в групата (между двама, трима,...), в братството, на което съм бил свидетел, пряк за щастие и съм виждал и виждам с очите си, пипал съм и пипам с ръцете си и пр.. Общия път е пътя на взаимното служене и Любов. Самостоятелния път е също добър, но е тежък, труден. Опитвал съм да го пътувам и мога да кажа, че не е лесен. Колкото до работата на учителя - тя е най-вече в това да те направи независим/силен/самостоятелен/утвърден, като колона на храм, която да свързва небето и земята, както вече се писа. Учителят, ако истински, като една майка все повече те отбива от рожденното мляко и те привежда към хранене с твърда храна, сиреч от това да си зависим от него. Изправя връзката ти с Бога и я заздравява. Има обаче и всевдо учители, дето ще те ползват, да им переш ризите, т.е. ще те държат в зависимост и ще се възползват от теб, раздувайки обственото си его, но пък карма и за едните и за другите.
  11. Ники_

    Що е Истина?

    Ако кажем, че Бог е бащата, а ние сме децата и че повечето от нас искат от Бог разни материални (пък и духовни) благини, би ли могло да се каже, че ние хората сме като малки деца, които молят своя баща да им даде дребни джобни парички, докато той всъщност иска и може да ни дари с несметни богатства, но за да го стори ние трябва да спрем да му искаме джобни, ами да се отворим за това дето той желае да ни даде ? Казано е, че ако търсиш, ще намериш. Но аз знам, че ако постоянно и прекалено търсиш, ще отблъснеш това към което се стремиш. Сигурно трябва след търсенето, да последва спиране на търсенето и отваряне за резултат, за да може да дойде към нас (принцип на натиска и засмукването). И аз съм имал такива мисли, изживявания и даже истерични страхове, наречени "самскари", които са ме карали да се опасявам от прецакване. Напълно нормално е. Библията съм захвърлял, Упанишадите, ученията на Беинса Дуно, в учителите ми съм виждал дявола, който ме лъже и ме води към смърт и т.н.. Това си е част от Пътя и е съвсем нормално аз-чето да иска и търси най-доброто за себе си, стига обаче това търсене и искане да не вреди на околните. Това правилно щение на аз-а, този копнеж е градивен егоизъм. Той е съвсем на място и добър, макар доброто да е относително понятие... Това за отблъскването и за неполучаването е още един страх, или по-скоро същия, но в по-различни одежди. Щом е речено, че ще се даде, то ще се даде... по обещание, дар от Бога. Не се притеснявай. Дори да се редуват силен и слаб стремеж, и това е в рамките на нормалното. Когато стремежът се засили - няма къде да ходиш, освен да го последваш и обратното - когато отслабне, то просто ще е пренасочен към други неща. После пак ще се засили и тъй. А когато познаеш Любовта, тази за която мнозина пишат и са писали, и ще пишат, тогава ще намериш онова, което винаги си търсил и ще си кажеш: "Това е нещото, от което съм имал нужда!", в невероятно удивление и умиление, в радост безконечна. Но и после Пътя продължава, защото има много неща още да се случват...
  12. Ники_ : А ако човек извършва бързи физически движения, дали би се нарушило това самонаблюдение, колкото и да е стабилно по принцип ? Друго : Знам, че Христос се е смял, плакал е, което ще рече, че дори толкова висше същество като него има човешки емоции, когато е в човешко тяло? Но той нали е над нещата уж ? Или може би на повърхността плаче и се смее, а отвътре просто безмълвно наблюдава ? Христо : Ники_ : Нали носим в себе си безкраен потенциал, нали сме богове, нали сме части от Бог, нали сме Бог. Хората със собствени усилия струва ми се се въздигат, поправят и т.н. П.п.: Ти беше споменал, че живеем във време, в което някои от индиговите хора ще се преселят в ниските ангелски светове (меркаба). Тези същества, отдадени ли са на Празнотата, или са отдадени повече от нас останалите, но все пак не напълно? разните ангели, архангели, богове май също не са напълно отдадени ако съдя по твои коментари и неща, които прочетох в Уикипедия. Май процесът е баааяяяяяяяяя дъъъъъълъъъг ?? Благодаря за интересните и надявам се полезни за мен и за други хора постове/цитати. Ако самонаблюдението е истински стабилно, то няма как да изчезне. Според Йога Даршана, Свидетелят, Онзи който наблюдава, Вечното Присъствие, не е Христо, не е Ники, не е Пенчо и т. н.. Това е Пуруша. Той не се отъждествява обаче с нито една форма на Пракрити. Не сме богове, а Бог. Писах, че без Бога, без божествения потенциал, човек, его-то, аз-а не може да промени нищо. Когато човек намери божествения потенциал в себе си (божественото/Бога, като качества и характеристики), тогава много неща са възможни. Ако хората със собствени усилия можеше да се спасят, то вече щяха да са го сторили и не ще имаше нужда от Спасител. Можеш да опиташ - направи се любящ, тъй че сърцето ти да гори в любов, както по време на най-силното ти влюбване, или се направи зрящ и предскажи нещо, или диагностицирай болни хора, лекувай ги и т.н. Тези, които се възнасят, а такива случаи има и в нашето съвремие, известни под много имена, те са еднакво отдадени и на едното и на другото. В Дао това се нарича "да събереш Небето и Земята", а Будизма е познато като окончателно просветление "Правилния възглед/Гледка". Тези неща имат своята аналогия и в Християнството/Юдаизма, както и в Исляма. Процесът наистина не е кратък.
  13. Ники_

    Що е Истина?

    Ум не го побира,затова и не може да го изфабрикува чрез представа, съждение, фантазия. Ето защо е казано: Колкото е да мъдруваш, то няма как да разбереш по този начин (става дума за истинско разбиране и виждане), но това не означава да спреш да мъдруваш. То само ще си дойде, от само себе си, Познанието.
  14. И като допълнение на тези варианти, може да се каже, че не е задължително човек да е част от някаква организация, фондация... Може просто да следва пътя на Карма Йога, служенето на ближния/света, което е много близко като разбиране и философия с последователството в същинското Християнство. В езотеричният Юдаизъм, познат накратко като Каббала,това се нарича "взаимно поръчителство": http://laitman.bg/in...=работа другаря http://laitman.bg/in...о поръчителство Не е нужно даже да си обвързан религиозно, с обредност, с филоофия и пр.. Просто може да се работи от сърце и това да се превърне в начин живот, който вярвам е все по-близък и естествен за днешния човек, в което се състои и промяната в света, в социалното общуване, или поне това е част от нея, аспект.
  15. Ники_

    Разговорки

    И това е вярно, за радост, или за съжаление.
  16. Ники_

    Разговорки

    Ивета, грешиш, но си и права. Днес закъснях за вечеря, защото се погрижих за здравето на един човек без жлъчка. Ужким му помогнах. Права си - от его-то е, от аз-а. Вчера върху двама поработих, пене, ако не броим "другите". А онзи ден..., но стига, че и това е от его-то. Все пак хората са доволни, но и това е опасно за его-то. Тъй че права си. Правя каквото мога. Не ти се сърдя, защото и ти тъй. Няма нищо, спокойно!
  17. Ники_

    Разговорки

    Съдейки от повърхностната гледна точка, без цялостния поглед над картината, нещата изглеждат точно така. Никой не е длъжен да се съгласява с нищо, поне докат истински не бъде принуден. А колкото до огъня - видно е, че той вече достатъчно буйно гори. Опитите за гасене са обречени на провал. Но опитвайте и аз опитвах и чат-пат продължавам да опитвам, щото видиш ли, ако мине номера. Дет се вика: "Боже, накажи но не убивай!", щото обещал си Милост. Ама на - и страданието, и смъртта продължават да съществуват, и поне още малко ще е тъй. Кога ще свърши - това не казвам, а и не знам с точност, но знам, че и на тия две чуми им се види края, както е и писано... Хубаво е, когато в душата ти се буди състрадателността. Ето това не бива да се гаси. Похвално! Само избери вярната методика - докато "спасяваш" едни, да не "убиваш" други, я с дело, я с чувство, я с мисъл. Всите сме за... Пловдив.
  18. Ники_

    Разговорки

    Милостта има много измерения. Не само в този свят живея. Разсъждавай над въпроса "Защо съществува страданието?". п.п.: Ще предваря следващия евентуален въпрос с отговор: http://www.beinsadou...=20#entry154717 http://www.beinsadou...=20#entry160963:
  19. Ники_

    Разговорки

    Кат жокерът/Глупакът - някак си успявам да изиграя/заместя всяка роля/карта от живота/тестето. Въпросът за лекуване е относителен и да валериана "сваля", но временно. Чувал ли си за "срещата на 100 бога"? Явно и пророчествата различно виждаме, като предназначение.
  20. Все пак пророчествата са за огън. Върти го, сучи го... ама което е речено, ще стане, къде за радост, къде за съжаление. Огънят е първо отгоре (Слънцето, а кое го кара е въпроса), успоредно с него, правопропорционално се усилва огъня в човека - трети център, емоциите, динамиката, стреса... От вече повече от 100 г. е тъй - ескалира обаче в геометрична прогресия. Не напразно такива като Лайтман, не знам как не ги заболяват вече устите, ама повтарят постоянно за безпричинната ненавист, за нервното напрежение, за резките емоции, за гнева, за избухливостта (човек става кат вулкан - изригва начесто), за неспособността да стоиш в собствената си кожа... и т. н.
  21. Ники_

    Разговорки

    Ясно, разбирам. Чудесен реализъм. Има и други теми в Портала. Пък и всеки е свободен на вяра и убеждения, както и на участие във форума, по един или друг начин (в рамките на правилата). За един заблуда е това, за друг - онова... Един вижда нещата така, друг иначе. Като цветята в полето - прекрасни в разнообразието.
  22. Ники_

    Разговорки

    Ивета, имам въпрос. Сигурна ли си, че чете темата внимателно? Ивета чете. И си плаща сметките. Не бързай с отговора. Питах, дали си чела внимателно. Помисли, прегледай отново.
  23. Ники_

    Разговорки

    Ивета, имам въпрос. Сигурна ли си, че чете темата внимателно?
  24. shining_star, нали именно това писах, че в тази тема...: а по-скоро...: Това писах към определен потребител, най-вече. И писах, че по принцип се спекулира, а не в темата специално, а най-вече имах предвид медите и пр., чрез които редовно наивния читател/слушател/зрител се подвежда. Нещо друго трябва ли да разяснявам по мненията "си"? ви/ни, вас/нас... вие/ние... тия песни са ясни... Писах също че пресмятането... : Когато се запознаеш малко по-дълбоко с календарите, като видове, произход и т. н., ще разбереш. Ето защо посочих подходяща книга за допълнителна яснота по въпроса. Да, прибързваш и с оценяването, и с думите. Чети внимателно и разумявай, усещай събеседника. Това като съвет.
×