Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ники_

Участници
  • Общо Съдържание

    1734
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    12

Всичко добавено от Ники_

  1. Какво толкова, някакъв си Ад. Ти и без това си в него. Щом не преживяваш тотално щастие, по един абсолютен начин, и щом преживяваш на негово място страдание, значи си в Ада, до някаква степен. Сега ще опитам да обясня вън от шегата. Да речем, че има щастие, което се случва, което познаваме при определени условия. Да речем, че всички други удоволствия са онези дози, които ни задоволяват частично, толкова колкото да ни излъжат за да не намерим въпросното щастие. За разлика от абсолютното щастие, всички останали форми на относително щастие, са мимолетни. Все едно някой да ти предложи да не огладняваш и непрекъснато да вкусваш невероятен нектар от благодат, а ти да държиш на това да се храниш с обикновена храна, която не те засища завинаги и не те прави на 100% здрав човек. В този смисъл всичко, което те отдалечава от Пътя и от Божественото, условно казано по този начин, е грях. Сега, другата гледна точка, тотално различна от горната. Сексът не е никакъв грях. Дори извратения секс не е грях. Дори безчувствения секс не е грях. Всички те имат един и същи корен - правиш ги защото искаш щастието си, а искаш щастието си, защото се обичаш. Убийството не е грях, кражбата не е грях, изнасилването не е грях. Всичко това вършиш, защото искаш щастието и защото се обичаш. Ок, ще каже някой, но правейки това ти нараняваш много същества. Да! Точно това го прави неправилно. Обаче сексът е доброволен, стига да не е с кокошка, или да не насилва човек козата, или друго същество. Ако сексуалният партньор е ок за игричките, в това няма нищо лошо. Лошото е ако се наркоманизираш и ако загубиш Пътя. Какво значи да загубиш Пътя? Значи да забравиш, че тези удоволствия не са Удоволствието и да спреш да го търсиш. Ако правиш какъв и да е секс, без да губиш разсъдък, без да губиш осъзнатос, че това е просто мимолетно удоволствие, което е нетрайно, което идва и си отива и което те "храни" само докато е, няма от какво да се притесняваш. Можеш да ползваш всички средства и всички дупки, с който и да е, стига да е съгласен и да не се забъркват драми (което е почти невъзможно, особено на енергийно ниво). Та въпросът е деликатен. Моя опит с Тантра и със секса е, че той може да се интегрира в Пътя, т.е., че може да го ползваш като условие за постигане на просветление, стига да знаеш как. На мен ми се е случвало, но не с всяка жена, а с супер ограничен брой, да кажем с две жени през целия ми живот, а аз съм почти на 40. Та, ако знаеш как да практикуваш, ако познаваш същността на практиката, можеш да ползваш всичко за нея. Абсолютно всичко. Съществуват две крайности - едната е въздържанието/потискането, а другата да се отдадеш без бариери. Едната ти казва "грях е", а другата ти казва "не е грях". В средата между двете е разбирането. Нито си се потиснал, нито си се подал. За мен лично сексът може да бъде падение, но може да бъде и стълбица към небето, а може и да е Божествена красота. Колкото до страстта и похотта, то има разлика между двете. Да изпитваш страст, в сексуално отношение, е нормално, но ако си твърде похотлив човек, то това е "остър завой". Защо просветлените не изпитват страст? Защо са в многократно по-силно блаженство и чистота, защото нямат тази необходимост, защото това е спряло да ги храни. Останалите ни се прави секс, защото искаме отново да си дадем удоволствие, да се насладим. А защо? Защото искаме да ни е приятно, да изживяваме щастие. Защо?
  2. Нещата са много прости, пък вие преценете опиум ли е, или друга залъгалка... Реално когато човек (пиша "човек" защото само той на тази земя си дава сметка, че е жив и съществува, а и че може да умре в следващия миг) осъзнае, че смъртта съществува, че живота му не е вечен и че няма нищо сигурно в него, когато осъзнае, че поведението му (личното му) и това на другите хора, е меко казано деградивно, той започва да търси решение на тези проблеми. Реално религията тъй се е родила и думата "религия" е вложен този смисъл, с оглед края на пътя. Човек, ако е трезвен, си задава съвсем нормални и логични въпроси, от рода на "Защо съществувам? Защо въобще се родих? От де произлизам и защо точно сега, по този начин? С какво е полезен моя живот, каква е неговата цел?" и пр. Та разсъждавайки над тези неща, търсейки отговорите човек разбира много неща, изучавайки. Примерно, че във всеки един момент можеш да умреш и нито имаш контрол над това, нито сигурност. Всичко, което имаш, може да изчезне и да бъде изгубено за миг - дом, семейство, състояние... Нема нищо сигурно и нищо което да е постоянно. Това е ужасяващо. Налице са три неща - фактите за смъртта, за непостоянството и да това че нямаш контрол. В Процеса на наблюдение и на изучаване, човек разбира, че всичко следва някаква закономерност, която е много дъбока, много скрита и не се вижда лесно. Примерно неравния старт при раждането - едни се раждат болни, други не; едни бедни, други не и т.н. Едни цял живот пируват и безчинстват, убиват, режат глави, изнасилват... други живят най-мизерно, умират от глад, жажда, от издевателства, или в робство (с или без окови)... Човек започва да изследва тези неща, но най-вече нещата които му се случват на него и ако има буден ум и шанс, човек достига до разбирането на/за закономерността - че всяко нещо е следствие от друго и в същото време е причина за следващо следствие. Следващото нещо, което прави човек, е да изследва тази закономерност, да разбере какво стои зад нея, дълбочината и . Това е пораждането на религията, на истинската религиозност. Разбира се, днешните форми на религията са безпощадно изопачени от егоизма и тъпотата. Та, аз лично не виждам как тази истинска религия може да бъде разклатена, още повече в из основи, защото тя лежи, се гради на факти от т.н. реалност. Има смърт и непосдтоянство; поведението ти е зло и егоистично, породено от неведение, неудовлетворенотст и желания... ; съществува закономерност. И ако човек не спре до тук, може да навлезе още по-дълбоко в разбирането на Щастието.
  3. Ники_

    Душа и Дух

    Та, според мен и опитността ми, според така както го виждам, душата е скритата сила и желание на духа, а духа е съзнанието и съзнателността, като душата е част от него. Например в Кабала, от визията на школата Брей Барух, душата това е желанието и в съществото има безброй видове души/желания... Да мен душата е стремежа, копнежа, но понеже в съзнанието на човека има много видове желания, според нивото си, душата биде повлияна от дадени желания и биде устремена в тях, което я води или Рова/Ада, или към Светлината. Например какво желание е следвал с душата си Адолф Хитлер, или Чекатило? На какъв дух са били. Както четем и имайки разбирането и опитността, можем са кажем, че има много т.н. странични влияния върху душата и духа на човек, които в повечето случаи са определящи. Например ако ядеш тялото (трупа) на наскоро убито животно (заклано), то неминуемо имаш взаимоотношения с духа му. Той може са се установи трайно в теб и да те ползва, без задължително самият той да е осъзнат за въпросното. Така и много други духове, които обитават пространството, влизат в допир, меко казано и оказват влияние, но от друга страна това не може да се случи, ако ти нямаш почва за тази работа в себе си, т.е. ако нямаш такава карма, такива кармични семена, защото всичко, което се случва, като проявление, включително и съществуването ти в това време-пространствено измерение, в тази форма, е проявление на твоята индивидуална карма. Твои кармични семена.
  4. Ники_

    Душа и Дух

    Зависи кой какво влага в понятията "дух" и "душа". И зависи от гледна точка на коя духовна школа, от гледна точка на кое религиозно учение ще отговорим. Непременно от гледна точка на Будизма няма душа и дух, няма и Бог. В най-близкия смисъл се говори за татхагатагарбха. От гледна точка на Христовото учение, тъй както е изложено в Писанието, има много различни смисли: Езекиил 18:31 Отхвърлете от себе си всичките престъпления, с които беззаконствувахте, и направете си ново сърце и нов дух; защо да умрете, доме Израилев!? Ев. Марка, гл. 9 17 И един от народа Му отговори: Учителю, доведох при Тебе сина си, който има ням дух. 18 И гдето и да го прехване, тръшка го; и той се запеня, скърца със зъби, и се вцепенява; и говорих на Твоите ученици да изгонят беса, но не можаха. 19 А Той в отговор им каза: О роде невярващ, до кога ще бъда с вас? До кога ще ви търпя? Доведете го при Мене. 20 И доведоха го при Него. И като Го видя хванатият от бяс, веднага духът го сгърчи; и той падна на земята и се валяше запенен. 21 И попита Исус баща му: Колко време има от как му е станало това? А той каза: От детинство. 22 И много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби; но ако можеш стори нещо, смили се за нас и помогни ни. 23 А Исус му рече: Ако можеш повярва! Всичко е възможно за този, който вярва. 24 Веднага бащата на детето извика, казвайки: Вярвам [Господи]! помогни на моето неверие. 25 А Исус, като видя, че се стича народ, смъмра нечистия дух, казвайки му: Душе неми и глухи, Аз ти заповядвам: Излез от него, и да не влезеш вече в него. 26 И духът, като изпищя и го сгърчи силно, излезе; и детето стана като мъртво, така щото болшинството, думаха, че е умряло. 27 Но Исус го хвана за ръката и го дигна; и то стана, 28 И когато влезе вкъщи, учениците Му Го попитаха насаме: Защо ние не можахме да го изгоним? 29 И каза им: Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва [и пост]. Римляни 7:6 но сега, като умряхме към това, което ни държеше, освободихме се от закона; тъй щото ние служим по нов дух, а не по старата буква. Римляни 8:13 Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате телесните действия, ще живеете. Римляни 8:27 а тоя, който изпитва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото той ходатайствува за светиите по Божията воля. 1 Коринтяни 14:14 Защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод. 1 Коринтяни 14:15 Тогава що? Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, но ще пея и с ума си. Ефесяни 4:23 да се обновите в духа на своя ум, Второзаконие 6:5 и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила. Матей 22:37 А Той му рече: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум". Марк 12:30 и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила". из "Нов Библейски речник" + учебни материали от Богословския факултет към СУ
  5. За по-напредналите Йога включва и т.н. "бандхи" (ключове), които традиционно са три - Мула бандха (ключ/повдигане и стягане на перинеума/тазовото дъно), Удияна бандха (ключ/прибиране на корема в областта на стомаха навътре) и Джаладхара бандха (леко стягане на мускулите на гърлото и глотиса, с навеждане на глъвата напред, тъй че брадичката да опре в горната част на гръдния кош). Маха бандха е и трите бандхи наведнъж.
  6. В Йога има и определени пречистващи тялото техники (като не забравяме, че тялото и ума са меко казано свързани). Това са Шаткарма-криите: Това, което е интересно, че в тях попадат Калабхати пранаяма и концентрация върху пламъка на свещ.
  7. Една от най-основните пранаями е "Нади Шодхана Пранаяма", или известна още като "Алтернативно дишане". То се прави последователно ту с едната, ту с другата ноздра, като най-простия му вариант е като се започне с вдишване с двете ноздри, след което се запушва дясната ноздра и се издишва чрез лявата и респективно след това се вдишва с нея. После лявата се запушва и същото се прави с дясната - първо се издишва, а след издишването се вдишва, и пак преминаваме към издишване и вдишване чрез лявата, после пак с дясната и така в този ред. Две правила - първото е, че се почва и свършва с издишване с лява ноздра; второто е че първо се прави издишване със съответната ноздра, а след това е вдишването. В последствие има схеми - колко да е продължително вдишването (пурака), колко да е продължително издишването (речака) и колко да е продължително задържането (кхумбака), като задържането е два вида - при вдишан въздух и при издишан. Тъй или иначе схемите са за по-напреднали в Йога.
  8. Йога може да се осъществи и по този начин:
  9. Пранаямите и бандхите първоначално целят пречистване на тялото и ума, респективно на кухините (коремна, гръдна и черепна), а в последствие се цели насочване и канализиране на енергията. Човек може да започне да се занимава с пранаяма едва след като е развил будност за своето собствено дишане - как диша, с коя част от тялото, до къде навлиза дъха, дали се обдишва добре тялото. Има четири вида дишане - коремно (в областта на пъпа), дишане с областта на слънчевия сплит, дишане с гръдния кош и белите дробове и последното е т.н. "ключично дишане", с горната част на гръдния кош, където са ключиците и където започват рамената. Човек бива да умее да диша с всичките, поотделно, ако реши, например само с долната част на корема (пъпната област), или с всичките, в едно цялостно преливащо в кухините дишане, наречено "пълно йогистко дишане". Като цяло съм забелязал, че на повечето жени им е трудно да дишат с долната част на корема, не им идва естествено. Повечето мъже нямат този проблем. Препоръчвал съм на десетки хора да дишат с коремчето в минутите преди заспиване, по еднин естествен начин, повдигайки го и спускайки го (когато човек е легнал по гръб). Та, ако горните неща се усвоят (може да са нужни няколко месеца), ако се овладеят, човек може да започне да се занимава с Пранаяма. И ето една от важните пранаями, от основните, която се нарича "Капалбхати", което превод е "пречистване на черепа" (макар че има и друг превод - "пречистване на кухината"):
  10. След Паванмуктасана, човек може да пристъпи към по-сериозни комплекси, като Слънчевия (Сурия Намаскар) и Лунния (Чандра Намаскар). Като пак напомням, че Асаните са първо за пречистване и чак второ за канализиране/насочване на енергията. Разбира се има и по-сериозни комплекси и серии, но всички те на първо време целят пречистване на тялото и ума:
  11. Много е важно преди да се заеме човек с т.н. Асани, да направи потготовка от една до три години, в която да приготви тялото за Асана, за да се избегнат травми. Паванмуктасана (в трите му части), по метода на Свами Сатянанда (поне така е наречен), е един много хубав вариант за въпросното:
  12. Умът не е някъде вън от тялото. Умът е разпространен в цялото тяло. Може на вместо "ум", човек да замести думата със "съзнание". Мозъкът е част от тялото. В него има кръвоносни съдове, нервна система, около него има жлези. Мозъкът е изграден от клетки. Те имат нужда от определени неща, за да съществуват, от вещества, от кислород. Ако тялото е задръстено, то и в главата положението не е много добро, включително и от функционалност на жлези и органи, включително и обмяната на вещества. Нормално е мислите/съзнанието в едно такова тяло да криви, да не е адаптивно, да не е способно на разсъждение, на трезвеност, на прозрение. Ето защо тялото и съзнанието не са две неща. Те са взаимозависими. Ако през нощта човек сънува кошмарен сън, цялото тяло се напряга, поради тревожност. Ако гледате филми на ужасите, или просто на улицата изпаднете в застрашаваща живота ситуация, ще видите, че съзнанието, когато е в тревожност, сковава тялото, блокира го. Това е "стъписването", което съществува и при животните - някои жертви се стъписват от страх при вида на хищника. Често на уплашен човек му се подкосяват краката. Биохимията вътре в организма се променя. Нервните плексуси реагират... Дето се казва "може да си глътнеш граматиката", или да ти се свие ануса, може да се напишкаш, или даже и по-миризливи неща могат да се случат... При екстремни преживявания, например първи скок с бънджи, или с парашут, или престрелка на улицата, или не дай Боже война, психиката и тялото могат да блокират и човек да се скове. Нарича се с една дума - психо-соматика. Това е съзнанието и тялото. Та, забелязано е, че поради различни състояния на съзнанието,като емоции, страсти, менталност, плексусите реагират, жлезите реагират, отчитат се промени в инервирането и в кръвното налягане, а от там и в обмяната на вещества. Самите мускули даже се напрягат и сковават. Може на човек да му се доходи по нужда, или да повърне. Всеки може сам да се наблюдава при различни състояния на съзнанието, при различни емоции, при страст и възбуда, къде какво се случва. Къде какво се нарушава. Именно тези нарушения в обмяната на вещества най-вече, правят всяка една патология. В зависимост от това как функционира съзнанието, такова е и тялото. В Йога това е пределно ясно. С годините е проследено и установено като вярно. Изградени са методики по въстановяване на блокажи и на правилна работа на жлези, на тяло, а от там и на съзнание. Затова с Йама и Нийама се целят правилни взаимоотношения със света и правилно отношение към себе си, което свежда тревожността до минимум. Чрез определени позиции, свивания и разтягания, се работи със зостоялостта, или с прекомерността в обмяната на вещества, като за целта се подбира определен тип дишания, с определена сила и ритъм, с определена продължителност. Успоредно с което се работи със съзнанието, с ума, като въпросния се привежда в буден покой. Едва тогава човек може да разчита на себепознание, на прозрение и на разпознаване на истината за живота/себе си. Блокажите оформят интоксикация, а това е превъзходна среда за популация на паразити. Следват болест, старост, смърт.
  13. Толото и съзнанието не са две неща. Пречиствайки тялото се пречиства съзнанието и обратното. Затова има път отгоре надолу и има път отдолу нагоре, образно казано. Без да се пречисти съзнанието, ума, ние не можем да видим своята същност. При непречистеност, умат не може да бъде бдителен, пълен е с тъпота и с ограничения, с несхватливост, неспособен на прозрение. Мисленето е трудно. С Такъв ум ние не може да разпознаем своята вечна същност, а от там не може да премахнем страха и маниакалността си в желания/прищявки, в крайни емоции... Ето защо работата с тялото, която е предшествана с правилно отношение навътре и навън, работата с дишането, те хем пречистват, хем стабилизират ума, дисциплинират го. Свободен от замърсявания, умът на практикуващия е свободен от безкраен диалог, от всякакви представи, фантазии, планове, "филми"... Той, посредством практиката се омиротворява. Ако това не се случи, няма как в човека да се яви Нектара на Блаженството. Потече ли Нектарът, той постепенно се разлива във всички чакри, е в последствие и по всички канали, след това в тъканите и органите, чак до костите.
  14. "Яма и Нияма са моралният кодекс на йога. Затова всички редовно практикуващи йоги започват своите практики от тях. Яма е първата от осемте стъпки, които всеки йогин задължително трябва да следва. 5-те принципа/ качества на Яма са: 1. Ахимса – ненасилие, ненавреждане на друго същество, липса на враждебни отношения. Също и ненасилие над самия себе си. Това включва мислите, думите, делата, емоциите и желанията. Това трансформира човек от тамас и раджас (тъмнина и раздразнение) в сатва (чистота, светлина). Сутрата на Патанджали гласи, че при този, който е стабилно установен в ахимса, липсва всякаква враждебност, дори и в близост до него. Такъв човек придобива особен магнетизъм, който повлиява на всеки, който се доближи до него. 2. Сатям – истинност. Благата истина, която не наврежда. Да не се лъже, лицемери и заблуждава. Осъзнаване на правилната, истинската мисъл и желание, които се проявяват отвътре, и изразяването й, без да я променяме. Мисли, думи, дела. Когато говорим, трябва да имаме предвид 3 неща: - дали това, което казваме е истина, - дали няма да нараним някого, - дали въобще има нужда да го казваме. В сутрата на Патанджали се казва, че когато човек говори само истината, всяка негова дума става истина. Човек придобива голяма сила и ясен ум. 3. Астея – честност, неприсвояване – материално, емоционално и ментално. Некрадене и непожелаване на чуждото. Който е честен при всички обстоятелства, добива сили на ясновидство и може да види скрити богатства /тъй като не ги пожелава/. Има и друго тълкиване на астея: асти -“съществуване“ и яха – „тук и сега“. Живот в настоящия момент. Приемане на настоящето. 4. Апариграха – непривързаност към вещи, обстановка, хора, идеи. Води до много желания и амбиции, а след това и до недоволство и разочарования. Опасения от притежаваното от нас. Води до Свобода. 5. Брахмачария – установяване в по-висше съзнание, несетивно и неплътско. Умереност в секса. Съхранение на енергия. Човек, който е установен в Брахман /висшето съзнание/, в хармония със себе си и света. В частност означава полово въздържание или по-скоро въздържане от злоупотреба с половата енергия. Когато полова енергия не се разхищава, а се трансформира чрез йогийски практики, тя се превръща в по-фина енергия. Човек придобива, сила, енергичност, смелост. Освобождава се от страха от смъртта и може да види преражданията си."
  15. https://en.wikipedia.org/wiki/Narada_Bhakti_Sutra
  16. http://www.surajamrita.com/hinduism/Tirumandiram/content.html "16 Но йога не е за този, който твърде много яде или никак, не е за този, който спи много или бодърства много, о, Арджуна. 17 Йога умъртвява страданията на този, който се храни умерено, умерено действа и се развлича, умерено спи, умерено бодърства. 18 Този, чиято насочена мисъл пребивава в Покоя на атман — недосегаемият за страсти — този е йогин: единен с Едното. 19 Както е неподвижен пламъкът на лампата в безветрено място, с такъв спокоен ум всеки йогин се упражнява в сливане с атмана. 20 Когато умът е напълно спокоен, обуздай с упражнения в йога, той вижда вътре в себе си атмана и в него чрез него се наслаждава. 21 Това блаженство без край е достъпно само чрез разума — надсетивно е. Но йогин, който стигне до него — е неразделен с вечната Истина. 22 Щом постигне това състояние, от което по-висше няма, укрепналият в него не трепва дори от най-жестоко страдание. 23 Знай, че това е йога, която разкъсва връзките със страданията. Тази йога ти трябва да следваш — с вяра, с ведро и твърдо съзнание. 24 Освободен от всяко желание, което помислите пораждат, концентрирал в ума сетивата си, които във всички посоки блуждаят, 25 нека човекът да се отпусне и с волята на устойчивия разум да насочи ума си към атмана, като не мисли за нищо друго. 26 Щом започне да се отклонява умът тревожен и непостоянен, всеки път да го връща човекът и да го подчинява на атмана. 27 Върховна радост изпитва йогин чийто ум е в покой постоянно, който е укротил Страстта — раджас и свободен от грях влиза в брахман. 28 Установен завинаги в атмана и свободен от грях, този йогин непрестанно блаженство изпитва — радва се на единството с брахмана. 29 Атмана в себе си вижда във всичко — и всички същества вижда в атмана. Който е уравновесен чрез йога, навсякъде в този свят вижда Едното. Който ме вижда във всяко нещо и вижда, че всяко нещо е в мене, той няма никога да ме остави, нито ще бъде от мен изоставен. 31 Този, който усеща Единството и ме почита във всяко нещо, какъвто и живот да живее — този йогин живее в мене. 32 Който в светлината на атмана гледа на всичко като на себе си и е в неволя и радост еднакъв — този е съвършеният йогин." *** "16 Ако унищожиш невежеството с мъдростта на атмана в себе си, тази мъдрост подобно на слънце ще освети върховния брахман. 17 Който стане единен с него, с ум и разум насочен в него, веднъж прогонил греха чрез мъдрост, достига покоя в свръхдвижението. 18 В брамин изпълнен с мъдрост и скромност, както и в крава, и в слон, и в куче, и в дрипльо, който се храни с кучета — мъдрият вижда във всички Едното." глава 5 *** "3 За мъдреца, стремящ се към йога, средството е самото действие. Но за достигналия до йога — умственият покой е средството. 4 Когато човек не чувства привързаност , към делата си и към обектите, когато се е отрекъл от помисли — тогава той е постигнал йога. 5 Нека сам се издига чрез атмана, но нека сам не се принизява. Защото всеки сам е приятел и сам е враг на самия себе си. 6 Сам е приятел на себе си този. който се е победил чрез атмана. Който сам себе си не владее, той се превръща във враг за себе си. 7 Който се е победил и спокоен пребивава във Висшия атман, еднакъв при радост, скръб, студ и жега, почести или неуважение, 8 човек доволен от мъдрост и знание извисен, овладял сетивата, за когото кал, камък и злато са едно — той е йогин — Единен. 9 Който еднакво е безпристрастен към враг, приятел, посветен и незнаещ, чужденец, роднина, светец и грешник — такъв равновесен човек е възвишен." глава 6
  17. "Беллур Кришнамачар Сундарараджа Айенгар (Б. К. С. Айенгар) е роден на 14.XII.1918 г. в Индия. Има изключително тежко детство - по рождение болнав, при това и недохранен поради бедността на семейството си, той по чудо оцелява. За да подобри здравето си, започва да практикува хатха йога на 16-годишна възраст под ръководството на знаменития гуру Шри Тхирумулар Кришнамачаря. През 1937 г. сам започва да преподава. През 1952 г. има шанса да стане учител по Йога на цигуларя Иехуди Менухин, който проправя пътя му в западния свят. След публикуването на “Светлина върху Йога” през 1966 г. Б. К. С. Айенгар постепенно се утвърждава като най-популярния и най-авторитетния съвременен учител по Йога в западния свят. До това положение той достига благодарение на личните си качества и усилия, на упоритостта и трудолюбието си - и днес той практикува по десет часа на ден и изпълнява асаните също толкова добре, колкото и в младежките си години, което го превръща в жив и неопровержим пример за реалните възможности на реално практикуваната Йога." https://www.book.store.bg/prdfile/fls/11274/84797/svetlina-vyrhu-joga-stranici-ot-tazi-kniga.jpg https://www.book.store.bg/prdfile/fls/11274/84798/svetlina-vyrhu-joga-stranici-ot-tazi-kniga.jpg https://www.book.store.bg/prdfile/fls/11274/84799/svetlina-vyrhu-joga-stranici-ot-tazi-kniga.jpg https://www.book.store.bg/prdfile/fls/11274/84801/svetlina-vyrhu-joga-stranici-ot-tazi-kniga.jpg
  18. Обобщено може да се каже, че Йога цели справяне с няколко реални проблема - здравето на човек, неговото щастие и преодоляване на смъртта. Здравето и щастието, а и смъртта, може да се каже, че те са пряко свързани. За йогин се счита човек, който умело понася и преодолява всички несгоди на живота, я тежки мигове на нещастие, я болест, а смърт. За йогин се счита човек, за който тези три неща не идват. Психоемоционалността е пряко свързана с болестите, и болестите с психоемоционалността. Те са свързани и с възприятията - начина по който възприемаме света, ситуациите и себе си. Реално някои емоции скъсяват живота, например гнева, тъгата... В Йога не се търси само справяне с болестите които идват в даден момент. Йога изчиства потенциалните заболявания. Относно емоциите и реакциите, Йога предлага Йама и Нийама, а относно пречистването на тялото (макар че това зависи и от емоциите и от състоянието на ума, от осъзнатостта) са Асана и Пранаяма. И тъй като, чрез анализа разбираме, че страхът от смъртта е корен и всички други страхове и притеснения, цялата останала тревожност е произлизаща от него, то за освобождаване от този страх в Йога се търси осъзнаване (Самадхи) на т.н. Вечна Същност, който е дълбочината на всички съществуващо. За целта се ползва абстрахирането (Пратяхара), съсредоточеност (Дхарана) и вглъбеност/медитация (Дхяна). Как човек ще застане "очи в очи" с тези реални неща, когато те дойдат за/при/у него - нещастието, заболяванията и смъртта? Йога дава философски възглед и практическо решение.
  19. "Йога е една от шестте философски системи, които съществуват в Индия. За разлика от много други философии по света, тя е изцяло с практична насоченост. Йога е точна наука, която се базира на някои неизменни Закони на Природата. Тя е известна на хората от всички страни по света, които се интересуват от Източната цивилизация и култура, и е почитана с благоговение, тъй като съдържа основния ключ към царството на Мира, Блаженството, Мистериите и Чудесата. Дори и Западните философи са намерили утеха и мир в тази Божествена Наука. Самият Исус Христос е бил йогин от висша класа, всъщност Раджа-йогин. За основател на съвременната Йога философия се приема махариши Патанджали, който е бил не само философ и йогин, но също и лекар. Той е живял около триста години преди Исус Христос. Патанджали определя Йога като изключване на всички функции на ума. Затова всяка книга по Йога, която не обяснява тези три неща, именно умът, неговите функции и начина за спирането им, може да бъде отхвърлена като неточна и непълна. Думата Йога идва от санскритския корен „Юдж“, който о значава „свързвам“. Йога е наука, която ни учи на методите за свързване на индивидуалната душа с Върховната Душа. Това е сливането на индивида с Космическата или Вселенска Воля. Йога е това спиране функциите на ума, което води до постоянното пребиваване на душата в нейната същинска природа на Божествена Слава и Великолепие. Това е процесът, при който един йогин осъществява единството между индивидуалната душа и Свръхдушата. С други думи, човешката душа идва в съзнателно общение с Бог. Йога е наука на науките, която освобождава индивидуалната душа от света на явленията и обектите на сетивата и я свързва с Абсолюта, чиито присъщи атрибути са безкрайно Блаженство, върховен Мир, безкрайно знание и вечна радост. Йога е това състояние на съвършен мир, в което няма нито мисъл, нито въображение. Йога е контрол на ума и неговите мисли. Йога ни учи как да овладеем работата на ума и да достигнем освобождение. Тя ни учи как да преобразим нашата природа и да достигнем състояние на Божественост. Това е пълно спиране на тенденцията на ума да се превръща в обекти, в мисли и т.н. Йога унищожава всяка болка, мъка и нещастие. Тя ви освобождава от кръговрата на раждане и смърт, с неговите съпътстващи злини като болести, старост и др. и ви дава всички Божествени Сили и окончателно освобождение посредством интуитивното всезнание. Думата Йога се използва също в другия й смисъл – обучение, самоусъвършенстване и различните практики, които включва тази наука, и които водят до освобождението. Целта на човешкия живот е единение с Бога и това би трябвало да бъде отправна точка на всички човешки начинания. Това е смисълът и същността на живота. Самообладанието е Йога. Спокойствието е Йога. Сръчността в действието е Йога. Контролът на сетивата и ума е Йога. Всяко нещо, чрез което постигаме някакво съвършенство в живота, също е Йога. Така Йога включва в себе си всичко и е универсална дисциплина, която води до всестранно развитие на тялото, ума и душата. Предмет на Йога е да отслаби действието на петте основни страдания. Те са: невежество, егоизъм, привличане, отблъскване и инстинкт за самосъхранение (привързване към материалния живот). Невежеството е плодородна почва, която носи богата реколта от всевъзможни страдания. Егоизмът се проявява само благодарение на невежеството. Където има егоизъм, там неизменно има и харесване, и нехаресване и всичко останало. Вкопчването в материалния живот или страхът от смъртта се поражда от харесването. То не е нищо друго, освен привързаност. Егоизмът е специфична форма на невежество. Умът се привързва към всичко, което носи удоволствие. Ако умът обича нарове, той се привързва към този плод, защото получава удоволствие от яденето му. Умът търси неща, които са свързани с приятни преживявания от миналото. Това е привързаност (харесване). Умът бяга от обекти, които са причинили болка. Това е нехаресване. Това са всички грешки и недостатъци на човека. Светът не ви е виновен. Петте елемента са най-добрите ви учители. Те ви помагат по различни начини. Нещата, създадени от Бог, са за добро. Само човешките творения носят болка и нещастие. Тези пет страдания ви привързват към външните обекти и ви докарват до жалко робство. Тези пет злочестини съществуват като тенденция, дори когато не действат. Тези страдания и тенденции могат да бъдат отслабени чрез йогийска дисциплина. Поради невежество вие сте забравили първичната си Божествена Слава. Заради това зло не можете да си спомните предишното си Божествено състояние, вашата изначална, безсмъртна, блажена, божествена природа. Невежеството е основна причина за егоизма, харесването, нехаресването и всичко останало. Тези пет страдания са големи препятствия за Йога. Те стоят като препъни-камъни на пътя към познанието на Духа. Тези пет нещастия могат да бъдат в спящо или потиснато състояние, развити в пълна степен, и дори усилени. Когато съпругът започва да се кара с жена си, любовта му към нея е приспана и той демонстрира нехаресване в този момент. При един ученик по Йога тези страдания отслабват поради духовната сила на неговите йогийски занимания. Но те съществуват в латентно състояние. Те не могат да причинят вреда. Те са като кобра, на която отровните зъби са извадени от дресьора. Усиленото състояние е такова, в което едни нервни импулси потискат за известно време други; но те се проявяват отново, когато потискащата сила изчезне. У един светски човек със страсти и апетити може да се види как действат тези сили с пълен размах. Но при един пълноценен йогин тези страдания и нервни пътища са напълно заличени. Заради невежеството вие бъркате физическото тяло с Духа и това е единствената грешка, която сте допуснали. Но това е изключително сериозна грешка. Като промените умствения си облик, като пречистите сърцето и разума си, можете да постигнете Знанието за Духа. Умът, праната, тялото и сетивата са само инструменти. Истинският пророк е Духът, който е чист, неизменен, вечен, сияен, съществуващ сам по себе си, самодостатъчен, безкраен и безсмъртен. Когато започнете да се отъждествявяте с този безсмъртен, всепроникващ Дух, всички мъки ще свършат. Харесването и нехаресването са причина за добрите и лошите дела. Добрите и лошите дела носят удоволствие и болка. Така кръговратът на раждане и смърт продължава от незапомнени времена заради това колело с шест спици: харесване, нехаресване, добродетели, пороци, удоволствие и болка. Ученикът по Йога трябва първо да отслаби тези пет нещастия. За това са предписани три неща. Те са: аскеза (тапас), изучаване на Писанията (свадхияя) и приемане Волята на Бога (Ишвара-пранидхана). Последователят трябва да има дълбока вяра в ползата от тези практики. Тогава той ще има достатъчно енергия за да ги изпълнява. Така ще се събуди истинската памет. Когато има тази памет, лесно се упражнява концентрация. Когато има концентрация, се укрепва здравият разум (разграничаването). Затова Патанджали казва: „Самадхи се постига с вяра, енергия, памет, концентрация и разграничаване (разум)“. Следователно, за да постигнете успех в концентрацията, медитацията и практикуването на Йога е нужно да имате голямо търпение, силна воля и неотклонно постоянство. Потопете се в концентрация. Нека умът ви се слее единствено с идеята за Бог и само Бог. Това е пътят към сигурния успех. Великите мъдреци и светци открай време са практикували Йога винаги по този начин. Работете усърдно. Ще постигнете целта. Вие също ще станете велик светец. Каквото е постигнал един, могат да го постигнат и другите. Такъв е Законът." Свами Шивананда Сарасвати, "Практически уроци по Йога"
  20. Първото нещо, което бива да се знае за Йога, е етимологията на думата. Има няколко значения, които имат едно и също право да бъдат с претенции за вярност. "Йога" "впрягане в ярем", т.е. самоконтрол; "Йога" е свързаност с Божественото. "Йога" е съсредоточеност. Патанджали пише в своята "Йога Сутра", че Йога е прекратяване на модификациите на ума, а Кришнамачаря дава следния превод, че Йога е състредоточеност. Реално много адепти са се изказвали за Йога и много са я постигали, а в последствие са я и преподавали. Накратко, тя е промяна на възприятието и осъзнаване на това кой си, защо си, каква е същността на света и пр.. Пред човек реално стоят няколко дълбоки проблема, като едни от най-дълбоките са страхът (от смърт и нещастие) и неудовлетвореността, респективно желанието. Страхувайки се, в непрекъсната тревожност и стрес, в непрекъснато търсене да се удовлетвори, да се насити, човек боледува, остарява и умира. Даже не живее истински, заради горните причини. Не е щастлив. Виждайки тези реални проблеми, адептите стигат до извода, че единствения начин е да познаят същността на живота, на смъртта, на себе си. И дисциплината Йога е и пътя, и окончателния резултат от това. Патанджали класифицира Йога в осем степени - Йама, Ниама, Асана, Пранаяма, Пратяхара, Дхарана, Дхяна и Самадхи. Същото го прави и Турумулар, и Агастяр... Вяса... що се касае за т.н. Раджа Йога, но Йога бива много видове - Карма, Бхакти, Дхяна..., според методиката, която се ползва. В края на краищата всички се заемат с един и същ проблеми и всички намират, по своя начин, неговото разрешаване. Целта на човек е да е щастлив, а това неминуемо минава през осъзнатостта. ""Доколкото тази наука е вярна, тя трябва да бъде излагана публично, на улиците посред бял ден. Всеки опит да се прави от такива неща тайна, е много опасен." Свами Вивекананда І. Видове Йога Съгласно общоприетото мнение съществуват пет вида Йога, а именно Хатха, Раджа, Джнана, Карма и Бхакти. Такова мнение, разбира се, не е напълно точно, ако се основава на указанията на Тантрите, които делят всички видове Йога на два големи класа: Дхиана Йога, сиреч Йога на размисъл, към която се отнасят Бхакти, Карма и Джнана Йога, и така наречената Кундалини Йога, към която се отнасят Мантра, Лая, Хатха и Раджа Йога, общата цел на които е да вдигнат Кундалини, както показва и наименованието на тази втора група. При първата група Йога (Дхияна) за достигане на крайната цел (Освобождаването) се използува: било силния религиозен екстаз (Бхакти), било самоотвержения труд (Карма), било дълбокия размисъл на мъдреца (Джнана). Всички видове Кундалини Йога приемат и в четирите случая един и същ метод на психична тренировка единствено средство, а и цел, на които е пробуждането и издигането на Кундалини. По този втори път (Кундалини Йога), според свидетелството на Тантрите, само могат да бъдат постигнати психичните сили (Сидхи) разкриване на съзнанието и свързаното с това блаженство (бхога, което не могат да дадат другите видове Йога на Дхияна, които, макар и да довеждат до освобождение, не пробуждат Кундалини и свързаните с това постижения (Сидхи и др). Обаче съвременните Йоги (като например Свами Вивекананда и Свами Рагхавананда) не споделят тези ограничения и твърдят, че е възможно по пътя на Дхиана да сe вдигне Кундалини. Без да се впускаме в подробности по този интересен въпрос, ще си позволя да изразя мнението си по следния начин. Всяка от седемте вида Йога е Кундалини Йога. Без пробуждането на Кундалини нито един от горепосочените пътища не може да даде нещо съществено. Това именно е изразено на мистичния език на Тантрите: “Само Шакти дава Сидхи, освобождение, съвършенство”. Мантра Йога пробужда Кундалини чрез произнасяне на мантри, във връзка със съсредоточаване върху чакрите. Лайя Йога - чрез последователни съсредоточавания върху чакрите. Хатха Йога - чрез насочване на дихателните токове към разните средища. Раджа Йога - чрез развиване на сила на съсредоточаване, което изисква силен ток на Кундалини и по такъв начин я пробужда. Джнана Йога - чрез размисъл (медитация) също както Раджа. Бхакти - чрез религиозен размисъл, както Джнана, с тази особеност, че цялата усилваща се любов (която е токът на Кундалини) я призовава, и накрая Карма - чрез укрепването на силата на волята чрез твърдостта на принципите. Тази сила на волята действува на Кундалини също така, както съсредоточаването или размисъла. Без пробуждането на Кундалини, сиреч на скрития живот, не може да има някакви сили, някакво съвършенство (Самадхи). При това, показаното в Тантрите подразделение на всички видове Йога значително облекчава задачата на изложението, ако се вземе под внимание, че за постигане на целите на йога са необходими две условия: 1) тънък психичен апарат и това се достига с тренировка в Кундалини Йога и 2) дълбоко съсредоточаване на мисълта, което е цялата тайна на могъществото на Йога. То се достига по пътя на Дхиана. И наистина Вивекананда така разделя своето изложение: в първата част на своята “Раджа Йога” той дава Кундалини-Йога, а в афоризмите на Патанджали посочва основните начала на Дхиана-Йога." Борис Сахаров
  21. Излезна книгата "Хатха Йога Прадипика", от Българска Федерация по Йога. Чудесен превод! Един от невероятните трудове по Йога. http://yoga-bf.com/книга-на-българска-федерация-по-йога-х/
  22. На две на три, без излишни подготовки, снимах две от най-популярните пранаями - Бхастрика и Капалабхати: Добре е човек да се види отстрани. Така се правят важни корекции, разбира се, ако има практическа и философска основа. Задължително се правят на равно, а не на мека основа, за да може и тялото да е максимално изправено. Скоро може и по-професионално да заснема, от залата, като посоча разновидности...
  23. Нито рибата, нито яйцата са вегетарианска храна. Тази храна е позволявана от учетелите защото нивото на последователите е било такова, тялата им. Те не са били готови за живот без тези храни. vegetable - растение Яйцата и рибата не са растения, нито млечните продукти са растения. Всички те са свързани с животните и с това те да бъдат използвани от човека, консуматорски. Не че човек не ползва по същия начин и растенията, но стъпка по стъпка към храненето, което не причинява вреда, не експлоатира и е независимо.
  24. Ники_

    Тантра

    Т.н. страдание (дуккха), превеждано още като безпокойствена неудовлетвореност, или като тревожност, е неизменно следствие от неведението, от обусловеността, както съм изобразил и на схемата. Тя се отнася към нещата, които считаме за неприятни, за приятни и за неутрални, ето защо бива три вида: - поради болезнеността на неприятните неща, с които имаме съприкосновение; - поради болката, която изпитваме от раздялата с приятните неща, непостоянството им; - поради вродената ни безпокойствена неудовлетвореност/тревожност, считана за всепроникваща (защото изпълва/обуславя цялото ни съществуване), водеща до ужас и страх, и причинена от погрешните ни схващания (неведението, "авидя"). Следователно, както казва Далай Лама, практикуващия бива да разгроми корена на страданието, сиреч собственото си неведение, да разбере своята същност, респективно същността на света/битието. Ето защо е нужно да се правят медитации върху т.н. "скандхи" и върху т.н. "клеши", както и върху т.н. "самскари" (тенденции), за да се премахнат "трите воала" (когнитивен, емоционален и кармичен), които покриват "трите каи", или иначе казано "троичното тяло на Буда". Но най-вече човек бива да е убеден, че т.н. Буда природа е в него, негова изначална същност е, макар и да е затисната и затрупана от обусловеността, като скрит в скала диамант.
×