Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ники_

Участници
  • Общо Съдържание

    1721
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    9

Всичко добавено от Ники_

  1. Ники_

    Кое е вярно?

    Тъй излииза. По внушение от т. н. "дявол", който е "развързан", на който е даден "картбланш" от Бога. За справка книга "Йов" от Библията. Бог оправдава, защото е безкрайно милостив, но човек, който се е самоубил, видейки същината на нещата и Божията любов, сам себе си праща на "поправителен" и сам от своята постъпка страда, като страданието му се ясвява просто следствие на Закона.
  2. Земята на живите Сега, за пример, мнозина мислят, че са свободни. Аз да ви кажа защо не сте свободни. Според мене ето какво определя свободата – негативно определям. Човек, който направи погрешка, не е свободен. Човек, който оправя тази погрешка, е свободен. Човек, който направи погрешка и не може да я изправи, той е роб. Следователно, негативно за да определя свободата: ще направиш един опит, ще направиш една погрешка, казваш: „Аз съм свободен и да изправя погрешката.“ Ти си свободен. То е негативната страна. Положителната страна: ти може да направиш едно добро – свободен си. Щом не правиш добро, ти си роб. Щом ти не си щедър, ти си роб; щом си щедър, ти си свободен. Щом се учиш и любиш науката, ти си свободен; щом кажеш: „Това не ми трябва“, ти си роб, ти не си свободен. Щом ти ревнуваш, ти не си свободен, ти си роб на ревността. Щом си страхлив, ти си роб на страха. Казвам: Трябва нова психология, от която постоянно да се освобождаваме. *** Връзките на сърцето и ума Всички хора се стремят към свобода. Всеки иска да бъде свободен, но не знае как да придобие свободата си. Само онзи човек може да бъде свободен, който знае как да възприема Истината. Който не може да възприема Истината, той е роб на условията. Този човек е осъден на вечни безпокойства, на страх и на тревоги. За да придобие свободата си, човек трябва да даде път на Божественото начало в себе си. Остане ли само с човешкото, той може да се уподоби на парче изсъхнала земя. Човешкото се отличава с твърдост, с коравина. човешкото е лишено от пластичност, от пъргавина. Божественото придава на човека качества, подобни на водата – подвижност и пъргавина. То е носител на живота. Следователно, когато човек пресече пътя на Божественото в себе си, т.е. когато връзката между Бога и душата му се прекъсне, той се лишава от живота. Ето защо, грешките, които хората правят, се дължат на прекъсване на връзката между Първата Причина и техните души. Щом тази връзка се прекъсне, страданията неизбежно следват човека. *** Развързано ще бъде на небето Ние трябва да изучаваме онези течения, които стават в нашето сърце, в нашия ум, в нашия мозък и да правим тънки различия между тях, да следим как се отразяват тези течения върху общия физически и психически живот на човека. Съзнанието ни трябва да бъде будно. Щом дойде в ума ви една лоша мисъл, вие трябва да намерите нейния произход. Като ви дойде едно лошо чувство, вие също трябва да намерите неговия произход, да знаете от де е дошло. Ако не знае отде идат лошите мисли и чувства, човек често може да стане роб или жертва на тия лоши чувства – мисли и чувства в себе си. *** Любовта Не ви съветвам никога да слушате хорски съвети. Може да извлечете известна поука от тях, но всеки трябва да слуша онзи съвет, който Бог е вложил в неговата съвест. Вижте какво казват хората и ако то е в съгласие с онова, което Господ ви казва вътрешно във вашата съвест, послушайте ги; ако не, не следвайте чужди съвети никога. Ако искате да бъдете свободни от грешки, непременно трябва да слушате Господа: всеки един, който не слуша Господа, не е умен човек, а е роб на своите външни влечения, на хората, на всички. *** Добрите дарби Потребно е за нас да дойде човек до една фаза, да учи. Ние сме прекарали живота като слуги. Господарят казва: „Това направи, онова направи.“ И целия ден правиш, каквото каже господарят. Вода носиш, ще мажеш, къща правиш, ще градиш, ще слугуваш. Най-после се изтощаваш. И този живот аз го наричам живот на робство. ... Само свободният човек има мир в душата си. Той не се смущава. Онзи, който не работи в свобода, той разбира нещата като роб, той разбира нещата като един слуга, а не като свободен човек. Смъртта е най-голямото робство. Животът, това е най-голямата свобода. Омразата, това е робство. Любовта, това е свобода. Казвате: „Какво нещо е любовта?“ Туй, което освобождава, е любов. Трябва да се вземат, да се съпоставят нещата. Не както ние ги разбираме. *** Постижими и непостижими неща Страшно е положението на човека, който се влияе от парите. От свободен той става роб, от господар – слуга. Не са страшни парите като външен обект, но като идея, която прониква в съзнанието на човека и го ограничава. *** Новораждане Ще дойде ден, когато хората ще се хранят само чрез белите дробове и мозъка. Учените са изчислили, че в минута човек прави 20 вдишки. Това са 20 обяда. Новороденият няма да бъде роб на сегашните условия, постоянно да се безпокои за утрешния ден. От големи безпокойствия съвременният човек не може спокойно да спи, не може да се радва на благата, които Бог му е дал. *** Денят на доброто От какво се парализират човешките добродетели? – Те се парализират от низшия ум на човека и от неговите страсти, защото съвременните хора са роби на своите страсти, които само разрушават, а не създават. ... Изпъдете този дявол от вас, който е обсебил всинца ви. Доста вече 8,000 години слугуване и робство на него! Кажете на този дявол: „Вън!" *** Четири правила Защо страдат хората? – Защото не са свободни. – Защо са слаби? – Защото са изгубили силата на духа си. – Защо се спъват? – Защото са изгубили светлината на ума си. – Защо са бедни? – Защото са изгубили добротата на сърцето си. Който е изгубил радостта си, той е изгасил светлината на своя ум. Болният пък е изгубил силата на своя дух. Който е станал роб на какъвто и да е лош навик, той е изгубил свободата на душата си. Бог е дал на човека четири неща, които трябва грижливо да пази: свобода на душата, сила на духа, светлина на ума и доброта на сърцето. Да се отрича Бог, това значи да се дава гражданство на невежеството, на робството в света. Да поддържа човек безбожието в себе си, това значи да поддържа невежеството, робството, говедарството. ... Като изгуби свободата си, човек става роб. Като изгуби силата си, той става за подигравка на хората. Като изгуби светлината си, говедар става. Какво става с човека, като изгуби доброто на сърцето си? На това вие сами ще си отговорите. *** Общо въведение. Две влияния В течение на хиляди години той е бил роб и сляп, верен поклонник на веществения свят, раболепствал е пред силата на управляващите, молил се на природата, принасял ѝ жертви, за да добие нейната милост и благоволение. Но неговите молитви и жертвоприношения са оставали без резултат. ... Човек не е могъл да остане завинаги глух към този призив на мъдростта. Трябвало е най-сетне да се пробуди от съня на невежеството. Неговата духовна природа го заставяла да мисли за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на истинското знание. Рано или късно, трябвало той да съзнае, че неговото избавяне няма да дойде отникъде другаде, освен от човешкия род. Трябвало да отправи надеждата си към великия дух, който живеел у него и който наистина притежавал лек за неговите рани и философския камък за неговата сполука. Онази мисъл, която вдъхнала в душата на човека надеждата, че има изходен път от тежкото положение, в което се намирал, отбелязва велика епоха в неговия живот. Тази пътеводна звезда, която го повела към обетованата земя, му показала истината с окото на вярата. Тя му разкрила, че в неговия живот и в живота на земята ще настъпят големи и съдбоносни промени. Тя му показала, че той няма да бъде вече роб на природата... ... Времето за това е наближило. Ние сме в началото на тази светла епоха. Ала, преди човек да влезе в новата земя, към която духът го ръководи, за да получи своето наследство и свобода като пълновъзрастен, той трябва да научи основните принципи и закони на истинския живот. Той трябва да се научи преди всичко да обуздава низшите си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти. Той трябва да се стреми да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремежи – извор на злото в личния и обществен живот. Той трябва напълно да възприеме началата на разума; да се проникне от неговите закони; да развие в себе си ония сили и способности на висшето си естество, които ще му дадат ключа на истинския успех и ще го въведат в оня свят, дето умът намира най-високото си призвание – да употреби природните сили за своето повдигане от положението на роб и слуга до положението на господар и владетел в царството на природата. Тогава човек ще съзнае, че той не е само едно материално същество, но разумна душа, надарена с ум и воля. Човек не подозира, че мислите и чувствата му са преплетени с мислите и чувствата на други същества и при известни условия той върши това, което някога му е било внушено. След всичко това човек казва, че е свободен да прави, каквото иска, т.е. има свободна воля. Докато не се свърже с Първата Причина и не реши да изпълнява нейната воля, човек не може да говори за свобода. *** Втичане и изтичане Внушението, на което човек се поддава, иде от две страни: от тъмните сили на природата и от светлите сили. При първото внушение човек е ограничен, действа като сомнабул. За такъв човек казват, че е хипнотизиран. При второто внушение човек е свободен и постъпва съзнателно, разумно. За да не попадате под влиянието на тъмните сили в природата, вие трябва да правите опити, да съсредоточавате мисълта си, да бъдете господар на мислите и чувствата си. Докато не постигнете това, вие всякога ще бъдете жертва на чужди мисли и желания. Сам ще се чудите отде идат известни влияния, но въпреки това ще изпълните всичко, което ви се внушава. Упражнение: За 20 дена ще бъдете будни, да наблюдавате мислите, чувствата, постъпките и движенията си. Каквато мисъл мине през ума ви, ще се спрете известно време, да изпитате отде иде тази мисъл и трябва ли да я реализирате. Дойде едно чувство в сърцето ви, също така ще го анализирате. Ако трябва да направите нещо, преди да се проявите, ще обмислите добре каква е целта на вашата постъпка и ако не е нужно, ще я отложите за друг път. Ако направите някакво движение, веднага ще си отговорите защо правите това движение, какво целите с него и т.н.. *** Добри проведници Сега някой път вие казвате, че сте добри, нали така? Някой от вас е неразположен по причина, че е облечен хубаво, пък заваляло дъжд и му развалил дрехата и си казва: "Днес ли дойде това време?". Добър човек е онзи, който е станал силен. Когато се говори за добро, трябва да знаете, че в човека има и зло. И ако вие не можете да се справите с това зло, вие не сте добри. И тогава вие не сте господари. И тогава доброто не е господар. Щом кажете: "Добър съм", аз разбирам, че вие сте господар на злото, което е вътре във вас. И тогава това зло остава под ръководството на доброто. Злото, когато прави всички свои работи под ръководството на доброто, то не е вече зло
  3. из "Възлюблени" "Два пъти родени" (Утринни Слова, 28.03.1943 Неделя, София) "Тогаз те ще просветнат!" (Неделни Беседи, 23.10.1921 г. София)
  4. http://www.youtube.com/watch?v=PQPZPlu93K0
  5. Наскоро ме попитаха защо самият Лайтман е пратил собствения си син на обучение в училище, където се преподава традиционен (ортодоксален) Юдаизъм, мислейки за мен, че се явявам защитник, последовател и възхищаващ се на Михаел Лайтман. Не намерих смисъл да отговарям по ред причини, не на последно място защото въпросът на човека бе отправен с цел да уязви и да посочи нещо, което самия човек счита за парадоксално - а имено да посочи че самият Лайтман е лицемер, нагаждач и измамник, а и че всичките му последователи респективно са слепци и наивници, които наивно плащат десятък в "Бней Барух" ("Синовете на Барух" - кабалистична школа основа от М. Лайтман). От както свят светува се започва с близкото и се върви към далечното. Започва се с фактическото, за да се отиде към трансцеденталното. Затова и при кабалистите тази методика е на лице. Всеки от тях, като дете, започва с фактическата Тора, с Танах, с буквалното познание на Писанието и с повърхностното му разбиране, като история, като изводи, заключения, като поучения от тези истории описани в Танах. След това се стига до въпросния "намек", който прави текста. Текста на Писанието намеква за нещо - за нещо по-дълбоко. Тъй се преминава крачка напред. После което се стига още по-нататък - към иносказанието, т. е. към метафоричното разбиране, към алегоричното, за да се стигне към четвъртото ниво - разбирането на същинските тайни скрити, завоалирани в Писанието: из "Неразтворена светлина в максимална доза" М. Лайтман Това нещо е свързано с нивото на егоизъм в човека - от 1-во до четвърто ниво, т. е. с степените на желание в Душата, които бяха описани по-горе в мненията. Когато сърцето е чисто, то директно разбира Писанието, Танаха в дълбоките значения. То разбира тайните, но за да бъде сърцето чисто, то бива да бъде очистено от Светлината. Само по себе си сърцето не може да се очисти. Защото желанието за очистване, за Светлина, е в следствие от това, че самата Светлина го е пробудили/подбудила. До преди това, въпросното желание е било скрито (след първото съкращение Ц`А) от егоизма, който цели самонаслаждение, самоусеществяване, поради нежеланието да приеме/приема Светлината идеща от Твореца, в стремеж не към подобие, а към равенство. Това в Християнството се нарича "Сатана" - Противник, противящ се. Според мекотата на сърцето, според това колко Светлина е налична в него и до каква степен е поправен егоизма, според тези неща е и разбирането на Писанието. Не напразно това пряко се посочва в евангелските текстове: Лука 24:45 http://i.data.bg/08/10/30/1221122_orig.jpg
  6. Ники_

    Кое е вярно?

    Благодаря ти, Inseparabile!
  7. Ники_

    Кое е вярно?

    Според мен да. Бог е непознаваем - тъй е писано (от обусловения ум), но чрез Сина става познаваем. Първото е следствие от второто. Първото се е появило, защото второто е започнало да се губи, както по същата причина има външна фактическа Тора, писана на хартиен* носител, защото хората са изгубили способността си да четат от вътрешната Тора, от сърцата си. Закоравяли са. Външната Тора е фактически запис на вътрешната Тора. Въпросът с довеждането е описан прекрасно от апостол Яков и апостол Павел. :-)
  8. Ники_

    Кое е вярно?

    Дяволът ме кара! Това е нещото, което управлява човека* във всичките му действия, та дори и в тези, чийто плод е това мнение. На изток тази работа е известна като "Васана". До не малка степен "Васана" е синоним на "Самскара". "Васана" (според Хиндуизма) - "представа"; "искане/желание"; "впечатление". Васаните са дълбоки и скрити (подсъзнателни) желания, склонности и амбиции, които по всяко време могат отново да излязат на повърхността и които постоянно дават своето присъствие, т. е. подтикват по скрит начин съзнанието към това то да предприема определени действия (за да получи самото то, за да се насити). "Скандхи": (от санскрит: "група"; "куп") - с термина се обозначават петте (5) групи от които е съставено всичко, което най-общо се разглежда като "личност": 1. телесност (руппа) 2. усещания (ведана) 3. възприятие (самджня) 4. психични формиращи сили, образи (самскара) 5. съзнание (виджняна) "Самскара": (през очите на Будизма) - "оформления"; "психични формиращи сили"; "намерения за действия"; понятието означава както дейността - оформяне, така и пасивното състояние - оформеност (самскрита). (през очите на Хиндуизма) - "впечатление"; "последствие"; впечатление, склонности и възможности в съзнанието, които са възникнали чрез действия и мисли, включително и в предишни съществувания; общата сума от самскарите образува характера в човека. "Пратитя-самутпада": (Будизъм; от санскрит: "обусловено възникване"; "възникване в зависимост"; "причинна верига") - разбирането в будизма за обусловеното възникване, а именно че всички психически и физически феномени, които съставляват индивидуалното битие, се намират в определено отношение на зависимост и обусловеност помежду си и по този начин се описва какво вплита съществата в цикличността на сансара. Веригата на обусловеното възникване е, заедно с доктрината за Анатман, е ядро на учението на всички школи в Будизма. Пратитя-самутпада се състои от 12-сет звена (Нидана): 1. незнание/неведение (авидя) 2. психически оформления, обуславящи съзнанието (самскара) 3. съзнание (виджняна) 4. име и форма (нама-рупа) 5. "шестте основи" (шадаятана) - шестте обекта на сетивните органи - на зрението, на слуха, на мириса, на вкуса, на осезанието, на духа (манас) 6. контакта със сетивния/околния свят (спарша) 7. усещане (ведана) 8. жажда (тришна) 9. улавяне (упана) 10. ново възникване (бхава) 11. ново раждане/съществуване (джати) 12. стареене и смърт (джара) Причинната верига обобщено - 1-2 се отнасят до изминалия живот; 3-7 се отнасят до условията в настоящия живот; 8-10 се отнасят до плодовете в настоящия живот; 11-12 се отнасят към бъдещия живот. Човек се ражда, но в него е вече на лице т. н. обусловено съзнание. То е и причината за раждането. Обусловеното съзнание е изградено от различни по вид васани, самскари и е обхванато от неведение/незнание/слепота. Именно тези скрити желания, именно старите записи и впечатления, именно това подтиква човека* към всичките му действия. При това, успоредно с тези, се оформят и нови самскари, васани, поради това че човек* (разполагайки със сетивата, има контакт със заобикалящия го свят и зарад липсата на прозрение, на знание) постоянно изпитва жажда (към наслада от сетивността), които на свой ред го подтикват още, и още към определени действия. Смело може да се каже, че желанието (васаната) за щастие, заедно с неведението от обусловеността, е основната причина за всичките действия на човека*. Основната васана е желанието за щастие, за пълнота, но тази васана остава често скрита и се явява под формата на по-малки васани/желания, свързани с жаждата за сетивните наслаждания. И това е клопката. Фройд, в своята психоанализа, обобщава това нещо с "То" - подсъзнанието, което управлява и се опитва да управлява, да вземе превес, надмощие над съзнание, т. е. "То" опитва да води съзнанието и деятелността, в дадено направление от живота. Може да се оприличи на компютърна програма, ъпдейтваща се, но и ъпдейтвана. Ако у човек липсва яснота и допир с нравствеността, с етическите норми и принципи, които до голяма степен са синоним на "Супер Его"-то по Фройд, то "То"-то надделява. Така в човека има една постоянна вътрешна борба между "То" и "Супер Его"-то. "Супер Его"-то може да се счита за аналогия на "Законът записан в сърцето", който сам Създателя е вложил като мярка и като противодействаща на "злата природа" сила. Съзнанието ("его"-то/аз) следва или повелите на "Супер Его"-то, или на "То". Следователно у Съзнанието ("его"-то, у "аз"-а) липсва каквато и да било свободна воля, или избор. "То"/Подсъзнанието - то е обусловено - изградено от стари записи и впечатления, от жажди и желания и допълвано от нови записи и впечатления, от жажди и желания. Тук имаме принцип подвластен на причинно-следствеността. Следователно и тук не може да съществува свободна воля, или избор. Свръх Съзнанието/ "Супер Его"-то - това може да се оприличи на софтуерна програма, която има заложена функция да се ъпдейтва, но единствено при желание от страна на Програмиста, на Оператора. Дали човек (съзнанието/"его"-то) ще има достъп до определена нравственост/етичност, или не - това зависи от Висшия Програмист, в унисон с програмираната от Него цикличност и етапност, или с други думи казано - предопределеност. Следователно и тук няма никаква следа от свободна воля, или избор. Тази етапност и цикличност, тази предопределеност е изразена и от такива като Лао Дзъ, в трактата "И-Дзин" ("Книга на промените"). Там е описана същата тази борба и същите тези съчетания от комбинации на поведение, чрез хексаграмите, които са изградени от прекъснати и непрекъснати линии, символизиращи "ин" и "ян". "Ин" и "Ян" произлизат от "Тай-Дзи" (Великия Предал), който пък произлиза от У-Дзи (Безпределното). Всичко това в Адвайта Веданта е наречено "Лилла"-та на Твореца, който сам себе си превръща в Творението. Самото наслаждение е изживяването на СебеПознанието, че "ти" всъщност си "Той", че "аз"-а е пак "Той", но преобразен. Единствената Свободна Воля е в Него, т. е. в Мен. Другото, както вече бе писано, е Танц, или пък може да бъде оприличено и на Шахмат - 64 полета (полета на които се оформят хексаграмите); 32 черни (ин); 32 бели (ян) и две сили/програми имащи своите свойства/характеристики (шахматните фигури) - "Супер Его"-то & "То". Къде е смисъла на това? В какво е? В Наслаждението от СебеРазпознаването, известно като СатЧитАнанда. Кой управлява? "Ти"/"Той"/"Аз" в качеството Си на Велик Шахматист. Кой биде управляван? "ти"/аз" (което пак е Той, но маскирал Себе Си от себе си) Управляван към какво? У-Прав. "по-ценни от врабчетата" - комплимент, флирт от Него, за него... с покана за Танц. I & You
  9. Ники_

    Кое е вярно?

    Това е част от танца. Танцът има своите задължителни елементи. Това е красота. :-) За учението дадено чрез учителя писах, че е многопластово - има и за прохождащи има и за укрепнали, има и за здраво стоящи, като стълбове, като най-вече е центрирано към средата, ако можем да оприличим осъзнатото движение по Пътя като една отсечка с начало, среда и край. :-) Но не излагам мнение базирано толкова на думи на учителя. Това, което се е разкрило пред мен, благодарение на Светлината, то има своя абсолютен аналог в Адвайта Веданта, в Суфизма, в Будизма... в Каббала дори. Това и представям :-) ... на Мен /мен Си/си.
  10. Ники_

    Кое е вярно?

    Нищо подобно, о Атма . Представям (това е част от танца, както и въпроса въобще) едиствено Бог (защото друго няма) - Бог, който танцува със Себе Си. Машина няма. Има Майя, има Лилла - те пак са Той, та това "има" е твърде относително, на ужким. При вайшнавите се наричат "Забавления (на Вишну/Кришна)"; при суфите - "Мистерии"... и т. н..
  11. Ники_

    10 години....

    Согиал Ринпоче; из "Тибетска книга за живота и смъртта" Или казано с други думи: Някои се намират още далеч от положението "раб" ("слуга" възбужда негативни асоциации). Тях всичките Бог ги зове постоянно. Звани са. Който е чул гласа Му и който е откликнал на зова Му - той е призван/при_зован (при зова е; откликнал е), защото избран е за това. Призованите на работа за Бога (рабите), избраните - всеки един от тях е получил - някои са получили 5, други 2, а на трети 1. "Таланта" - това е нещото което получава човек - някаква награда, според пространството, което е освободено в него самия. През целия си живот на човек му се дава и човек бива да усвоява и прилага това, което му се дава, преумножавайки го. На кабалистичен език - според съсъда и очистването на този съсъд е и количаството Светлина (Хохма). Кабалистите наричат тази Светлина с името "Шохен". Тя очиства и възвръща към Твореца и когато въпросния Шохен очисти и изпълни съсъда, тогава се говори за "Шхина" - за Божие присъствие, което се изразява отново чрез Светлина, отдавана на свой ред от самия съсъд (Хасадим). Та това знам за себе си - ако в мен иде Светлина, то аз просто не бива да преча, да се противя, което никак не е лесно, за да може тази Светлина да изпълни съсъда/душата ми, да я поправи/очисти, та и тя да заблести в Светлина, в отдаване на Светлина, което става по естество. Даване, вземане и прилагане Опитване, проверяване и прилагане Теория и приложение Разумно прилагане
  12. Ники_

    Кое е вярно?

    из "Квинтэссенция устных наставлении, касающихся видения, созерцания и поведения, согласно махамудре" Кунга Тензин; Ваджраяна
  13. Ники_

    Кое е вярно?

    Тъй де! "Ние" ли? :-)) Ако "да", то значи и тези, които са писали Гита - и те са грешали. Да видим: Бхагавад Гита; 7 глава Да, не е машина. Авраам Го нарича "Живия Бог". Красиво е да. "Затворът" е въпрос на гледна точка, въпрос на отъждествяване, въпрос на Лилла. :-) От гледната точка на "суетната и капризна" "Танцьорка", която е "оставена" да "чака" "Танцьора" и "Музиката" в сляпо забвение, вперила поглед не толкова в чакането, а в корсета и в своите жартиери... то може и на затвор да наподобява... :-) "Има" и такива, да. Относително вярно е. Да, ума "има" тези и подобни навици. Но "има" и такива, които са далеч от всякакви предположения и представи, и които не търсят да си обяснят това, или онова чрез силата на логичаската, прагматична мисъл. "Има" и от тях. :-)
  14. Ники_

    Кое е вярно?

    Целта на Бог е Лилла, но каква Лилла може да има, ако съществува само Един?! Затова Бог е превърнал (Майа) част от Себе Си в Танцьорка, с която Сам Той да Танцува. Другото е просто флирт по между "двамата". а ето и за традиционалисти :-)) :
  15. Ники_

    Кое е вярно?

    Може би основното е, че силното желание пречи на реализирането. Освен това води до привързаност. Да освободиш съзнанието си от едно желание не е ли проява на волята? Ако аз си поръчам пица по телефона, то волята ми проявява ли се, след като работата по направата и доставката на пицата не я върша аз? Проявява се. И волята на доставчика също се проявява, но в случая тя е зависима спрямо моята. А, аз мога да направя пицата и сам. Но ще ми струва време и усилия, като също така изисква определени умения. Който има нужните умения може сам да си свърши работата съзнателно. Който ги няма - може да се моли и надява някой друг да му я свърши. Но волята присъства и в двата случая. Ако е въпрос на воля и свободен личен избор, защо не го направиш още днес, още сега въпросното пълно и безвъзвратно Освобождение? :-)
  16. Ники_

    Кое е вярно?

    Всъщност обожавам и да спирам ума си. Правя го съзнателно всекидневно. Всичко следва определени цикли, редуващи активност и пасивност. Да, активността на ума не може да продължи дълго, без това да предизвика проблеми, но същото е и с пасивността. Нормално е редуването на едното с другото. Та, нямам проблем със спирането на ума, но определено имам проблем с оставянето му в спряло състояние за дълго. Бях написал някои неща, свързани със следващите твърдения, но ги изтрих. Явно Бог не е предопределил да бъдат четени тук в този форум. Спирането на ума не се случва и не се поддържа от ума, от аз. След като ти спираш ума си, следователно не си го спирал, а само си го забавил, но все още ти си там, сиреч ума, самосъзнанието ти функционира. Това се нарича относително абстрахиране и концентриране върху промеждутъците тишина, но тази тишина нищо не върши за крайното освобождение, докато не се "оцветиш" с нея, докато ти не угаснеш съвсем в нея, докато не изчезнеш в нея. Ако ти и тишината сте нещо различно - от една страна ти, като субект, който във много фин аспект присъства, а от друга - тя, като обект на съзерцание и наслаждение, значи тотално спиране на ума няма. Все пак това е част от пътя. Иначе тази тишина и пустота, за които пишеш, са относителни. Полезни са - в тях човек се презарежда, релаксира, но Шамата (будиски термин), Мира на ума бива да бъде съпътстван от дълбокото прозрение - Випашана. Казват, че ако можеш да "задържиш" (не го задържаш всъщност ти,а то само се задържа "на собствената си тежест") тишината на ума за 24 часа - стига е. :-) Това което пречи на ума да остане в състояние на покой (Шамата/Шаббат и пр.) са т. н. "васани", или "самскари"/"семена". Неизживяната карма/желания. Именно тук не може да впрегнеш волята за да отидеш отвъд ума, защото кой е този, който чрез волята си се опитва да отиде отвъд ума? Пак ти. Това е фалшиво отиване. Можеш да насочиш волята съм към това да спреш волята си, желанието си. Последното желание, което бива да бъде прекратено е желанието за постигане. Но да спреш волята си е трудно, още пове ако преди това дълги години си я тренирал яко. Затова в Дзен се казва, че докато е в "медитацията" монахът мисли за немисленето. Ошо пък казва, че на изток ползват ума си (мислите си) като транплин към отвъд ума. Станимир, на съзнателно ниво страхът от смъртта може привидно да изглежда трансформиран, преодолен, но на подсъзнателно ниво той има огромен корен. Когато падне преградата, която е разделяла съзнание от подсъзнание, а именно като започнат да излизат самскарите - тогава става страшното. Затова е добре човек да ги отработва отдалече, дет се казва и до колкото може, защото сила, ум, талант, способност и добри ситуации, подходящи условия - всичко това е от Бога. :-) Вавилонската кула - именно търси равенство с Бога, изкачване към Него. Верния подход е в смирението - когато "викаш" от ниското към Бога и го призоваваш Той да дойде в теб и да те изпълни. Но, ако човек практикува правилно, без да пренебрегва тялото, с подходящите практики, отнесени към всички нива, то и пътя на изкачване не е опасен, иначе не е грешен, но крие повече опасности, защото при него подсъзнанието (дявола*) се чисти последно. :-)
  17. Ники_

    Кое е вярно?

    Троичният психически апарат (по Фройд) - Супер его; его; То - нито едно от тези не е аналогията на същинския Господ. Господ е нещо, което се пада отвъд тези. Всичко това, трите части на съзнанието, е/са част от обусловения ум. В Санкхя - всичко това е еквивалентно на Пракрити, на природата. В Каббала - Господ е заложен в Кетер, но сам по себе си Кетер, заедно с Хохма и Бина образуват т. н. Адам Кадмон, който е еквивалент на Супер его-то и който "първичен човек" е образ и подобие на Бога. Именно от Кетер започва "разбиването"/съкращението на Светлината, а иначе Светлината е отвъд и неин източник е Айн. Учителя разделя човека на три части - глава, гърди, корем. Нито една от тях не е еквивалентна на Господ, но в тях Господа се проявява - чрез мисли, чувства и дела, което на изток се нарича Лилла, пък и не само там. Може да се направи аналогия между Супер его-то в психоанализата на Фройд, с бодхичита в Будизма. Мисля, че Бхагавад Гита е много добре обяснено.
  18. Ники_

    Кое е вярно?

    Да и аз преди време тъй... все си мислех, че нещата зависят от мен, докато не дойдоха определи изживявания. Там, в тях нито едни практики не работиха. Нямаше и помен от "силата" на визуазация, или от "силата" на "положителното мислене". Празната и лишена от искеронст джапа (мантра йога) също не свърши работа, нито асани, нито опити за медитации, нито рейки, нито нито... защото всичко беше продуцирано от ума ми, с цел той да се самозащите, за да не пукна, да не гътна. Това в Каббала се нарича "строене на вавилонска кула". Когато Бог тръгне да разрушава тази кула в човека, изградена от всякакви черодейства, магии, езотерични практики, дишания, визуализации и пр и пр., тогава нищо не може да ти бъде от помощ, а Въздесъщия разрушава кулата защото на същата е и дошло времето за разрушение. Преди това и да искаш тя да бъде разрушена и да впрягаш всички сили на свата, то това няма как да се случи. В тези моменти е много тежко и всичкото ти познание и знание е безполезно. Страх и скърцане със зъби, дет е речено. А учителят многократно преди това нежно ме предупреждаваше, че ще настъпи време, когато ще се наложи, все пак, да се пусна. Това пускане е трудното. Умаът не е свикнал на пускане, не знае как, не е учен. Медитациите, ако са правилни, те работят в тази посока - учат човека да се пуска от себе си, да се предава в ръцете на Твореца. Нищо не те спасява иначе, освен това да се предадеш, но то предаването него пак няма как сам да сториш, защото не знаеш и не можеш. Ума не го може това. Това не е неговата природа. Природата на ума (на обословения ум) е да се обезпечава, да се огражда, да се подсигурява, да строи кулата. Той не умее да работи срещу себе си. Затова работата я върши Бог. Затова и Спасението е дар е не е плод от дела по Закона. Затова ако искаш да спечелиш живота си, ще го изгубиш, а ако изгубиш живнота си - ще го намериш. Руми е казал следното: "Само смърт след смърт ме доведе до/в тази гола Пустиня, от където Ти бликаш от всичко." А ап. Павел споделя: "Всеки ден умирам, тако ми похвалата за вас която имам в Христа Иисуса Господа нашего."
  19. Ники_

    Кое е вярно?

    Привет, Станимир! Всичко се върти около страхът на човек от смъртта. Този страх има много форми - страх от самота/тишина, страх от бездействие (скука), страх от липса на свободна воля/избор. Страхът от смъртта е най-дълбокия и всеки бива да го "развърже" чрез пряк духовен опит. Наскоро, бях тръгнал да гледам кино и понеже закъснявах (както обикновенно ми се случва) взех, че се качих в такси. Та там таксиметровия шофьор ми разказа как имал шанс да работи в Австрия, на добра работа, при свой приятел, но не издържал, защото му било прекалено спокойно. Именно това спокойствие не може да понесе човек, или трудно, ама много трудно може да го понесе. По същата причина в скандинавските страни има толкова много самоубийства. Психиката на човек не издържа и затова той гради механизми за защита. Например идеята за свободната воля, за това, че някои неща зависят от теб и че не всичко е предопределено - това са все механизми, при това много удобни и логични. Иначе ума не иска да приеме, парадоксално му е. В скандинвските страни всичко е уредено. Не се бърза за никъде. там не можеш да видиш някой да е изнервен на опашката в магазина. Липсва стрес, липсва битейната тревога за насъщния. Човек няма проблеми с храна, с обезпечаване, със здравеопазване, с работодатели, с работници, с правосъдие, със закони... и в един момент ума му започва да зацикля. В този ум се губи трепета. Ежедневието е сиво... Клипатичните условия допълнително внасят "вкус" към това "блюдо"... Толкова много тишина, мир безпроблемност... като в... гроба. Едва ли не се чувстваш мъртъв. Та въпросът, който си задал е наистина на място, но той е част от механизма за защита, което не е зле. Да! Не можеш да допуснеш, че всичко зависи от Бога. Никой не може да го допусне докато не се пречупи, докато сам не види, докато не изживее мистичната смърт, която е следвана от Новораждането, защото психиката преди това е като разярено животно отказващо да пусне "сламката" , която самото то нарича "смисъл на съществуване". Защото ако река: "Да! Всичко зависи от Бога и у човека няма и капчица свободна воля!" - то това нещо ще е сякаш съм рекъл на ума на слушателя/читателя: "Спри!" А да спре той не може, защото това спиране е смърт, затова на такъв тип ум му е по-добре да вярва в учения, които говорят за свободна воля. Учителят Бейнса Дуно е знаел това много добре, както и всеки друг учител. Знае се за наспособността на умовете, за страховете им, за това че им е трудно да преминат, затова такива умове се подготвят с учения отнасящи се към относителната истина, защото абсолютната истина и абсолютната любов са тежки на понасяне и без да се мине през смъртта тези не могат да се случат. Дори мислите които дохождат в ума на някого, дори те са предопределени, но това е мъчно за понасяне, като истина. Ум може да ти зайде. Може да луднеш, ако се опиташ да приемеш тази истина преди да си готов, ако не си готов на смърт. Последната бутка е на живот и смърт и там на никой не му се разминава. Какво е писано в тропара, великденския? Със смърт смъртта победи.
  20. Ники_

    Смисъл на живота

    Джан Санфен прочети тук: http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=1055&p=181684
  21. Хората обикновено живеем в материалния свят и разполагаме с материални умове, т.е. с умове, които са вперили поглед в материалното, в повърхностното, които умове са обханати от разни такива обикновени и мимолетни тревоги и желанийца. Въпросните желания, според Каббала се делят на пет основни вида: - животински/първични (храна, сън, секс,...) - желание за богатство (пари, имущества...) - желание за власт - желание за знание (което в по-висшата му форма е желание за познание) - желание за сливане с Твореца/за Духовна Светлина Та, хората се намираме предимно в материалното, където сме обхванати от материалните желания, а те са гореизброените без желанието за Духовна Светлина. Материалния свят, според Каббала, е еквивалент на Сефира Малкут, който е наречен още "Царство" и който до не малко степен резонира с разбирането за "Ад", защото именно в това царство е най-концентрирано страданието. И тъй, докато ние сме роби на четирите вида желания (без последното желание за Духовна Светлина), то неизменно в нас ще съществува страдание, което е породено от празнотата, защото тези неща, които в заблудата си желаем (четирите вида желания) не могат да задоволят и изпълнят душата ни, дори и осъществени да са, именно поради тяхната нетрайност. Следователно ние търсим още, и още да придобиваме храна, секс... пари, имущества, власт, знание, за да можем евентуално да задоволим душевната си потребност. Желанието да подсигурим, да се запасим с това, или онова, произлиза от страха ни и от неведението ни. Страданието е точно тук - дори да получаваме някакво по вид задоволяване на тези желания, то това задоволяване не е на абсолютно ниво, защото въпросните желания са свързани с нетрайности и нашето страдание, не изгасва, макар имайки временно това, от което си мислим, че имаме нужда. Дори "имайки" ние страдаме, защото това не е истинско имане, не е истинско запълване и насищане на душата. Бог е сътворил Творението именно по този начин - да не може то да се задоволи с нетрайности, с повърхностни неща. Дори да имаме (храна, секс, богатство, власт и знание) то пак оставаме нещастни и търсим още и още и се съпротивляваме и безчинстваме, за което будистите казват, че умът ни е станал толкова наудовлетворен, че нещата опират до желания свързани със серийни убийства, със самоубиства, със садомазохизъм, педофилия и некрофилия, с хомесексуализъм, с какво ли, в търсене на въпросното насищане. Това е същината на цялото ни страдание. Виждаме нещо, което сме нямали и казваме: "Това е! Това търсех, това ще ме насити." и хоп, пристъпваме към действия целящи неговото придобиване, твърде често без да подбираме средства (лъжи, противозаконно присвояване, убийства и пр.), а когато го придобием, тогава разбираме, че то не е търсеното от нас и че не може да бъде. Този процес се нарича "опитност". Накрай имаме толкова много опитност, че ни просветва - разбираме, че това което търсим всъщност можем да намерим някъде другаде - в собственото си сърце, на първо време - в нашето собствено отношение към света. Тогава ние си казваме: "Стига толкова! Нищо не се получава и аз не мога да живея вече по този начин.". Това е моментът на обръщането - когато разбираме, че нашето щастие зависи от това, което излиза от нас самите, а не от това, което искаме да придобием към нас. Разбираме, но все още нямаме силата, защото какво бихме могли да дадем!? Та ние сме празни, неспособни, неудовлетворени, разярени, изнервени, отегчени, точно като едно сърдито дете, което е лишено от играчката си, от любимата си играчка. Това е нашата съпротива, това е нашата ярост към всичко, към живота, към близките си, към другарите си, към природата, а и към нас самите. Тогава започваме да търсим още повече. Но къде? Нима до сега не сме търсили? Да, разбира се, че сме търсили и разбира се, че нищо не намерихме, пък и не само нищо не намерихме, но намерихме още повече тъга/суета. Къде бихме могли да търсим? Където не сме търсили. Тогава търсенето, нашето, обръща своята посока. Спираме да търсим удовлетворението от нещата в този свят (Малкут) и започваме да ги търсим другаде, на 180`, което "другаде" наричаме в последствие "Източник", или Бог, или нещото, от което е произлязло съществуването. Тогава започва и нашето издигане по Дървото на Живота и ние започваме да изкачваме стъпалата на учението. Самата Светлина ни вади от Малкут, от Ада. Тя ни е предизвикала, тя ни е подтикнала, чрез страданието, чрез Закона. И ние сме Благодарни, защото това разбиране ни носи Мир. Тогава, след разбирането на тези неща, успоредно с благодарността ни, ние попадаме в Тиферет, в нашето сърце. В Тиферет - там се установява нашето съзнание и започва да гради връзка със заобикалящия го свят, чрез правилно отношение. Често се проваля, но и расте, развива се. В Тиферет има 12 аспекта, 12-сет вида милосърдие. В Каббала простраството между Малкут и Бина, когато то е обединено в едно, се нарича "Зеир Анпин". Този термин съдържа в себе си шест сефира и е името на един от 5-те главни свята. До тук е важно да стигне човек. Именно тук човек разбира, че е най-щастлив когато има любов в сърцето и когато тази любов бива отдавана към заобикалящия го свят. Човек е най-щастлив когато е влюбен, истински влюбен. Качеството на Тиферет е "отдаване заради получаването". Когато сме в Тиферет (сърцето), когато не сме се издигнали по-високо (когато не сме разширили още и още съзнанието си, разбиранията си), тогава сме на това ниво - отдаваме, за да получим, което разбира се е в пъти по-висше от това да желаем да получим, без въобще да искаме да отдаваме, т. е. от тоталния егоизъм (желанието на аз-а, на его-то). Това поселяване в сърцето, в Тиферет е завоалирано с алегоричния разказ за настаняването на еврейския "народ" в Обетованата Земя, където в последствие този "народ", тези 12 (13) колена изграждат град - Йерушалим (град на мира/спокойствието) и Храм. Когато у сърцето липсва любов, тогава в него става разединение (ако не се молят за Любовта, заедно). 12-те застават едни срещу други и воюват по между си, а това дава възможност да бъдат лесно сразени от "Вавилон". Затова ако сърцето се моли за Любов, за Светлина, ако е примирено с Бога, ако е съгласно и смирено, тогава и любов се спуска към него, която то може на свой ред да отдаде, според писаното: из "Писма от стареца Йосиф Исихаст" Тази е следствие от Светлината, Божията, която Светлина е спасителна за човека, защото поправя и изпълва душата му. Освен това тази Светлина става водач и учител на човека.
  22. Каббала - "изпълване със Светлина възвръщаща към Твореца" Какво казва Зоар по въпроса за 12-те (13-те)? (груб превод от руски език): "окръжаващи го от всички страни" - това са 12-те около Тиферет (Ейрушалим, Храма, сърцето в човека). 12 (13) "венчелистчета". В Израел 12-те (13) се делят на 2:10, като това са различни форми на Милосърдие (цветовете на розата) и Строгост (бодлите и). "цветовете" и "бодлите" - това е друга много подходяща алегория. Когато у човек се случи явлението "Право към Твореца" (йехуд), след като у него желанието/дашата е еволюирало/а до известна степен, преминавайки през нужните нива, което означава, че у човека сърцето не е разпиляно в желанията си - 12-те (13) колена са посигнали "правилната взаимовръзка", тогава човекът, навлизайки в Шаббат (прекратява деятелността, сиреч всички останали желания, с изключение на едно - желанието за Сливане с Твореца, са преодоляни), освещавайки 7-мия ден, попада в "Божието успокоение", в "Божията Почивка" (Айн). Едва тогава е възможно същия този човек би могъл да съзре Светлината излизаща от Твореца (Айн Соф), която се нарича "Спасител" (Йехошуа - Спасява; Е Спасение) и която има силата да поправи душата и да я възвърне към Бога, чрез изпълване (каббала), или иначе казано - чрез изобразяване/вселяване в самия човек, в сърцето му (Тиферет) на първо време. За да има изпълване (каббала) обаче, е нужно да се освободи пространство, т. е. да се осъществи "отдръпване на егоизма".
  23. Ники_

    Смисъл на живота

    Ако виждаме единствено на повърхностно ниво, външното, няма как да се получи, но ако видим, че: из "Измамната реалност на вълните на егоизма" Тогава се получава. Следователно въпросът опира да нашето собствено възприятие на света, до това дали умеем да сменяме размера на нашата преспектива. Именно страданието ни показва, че не виждаме добре, че сме на грешен път и ни подтиква към определени действия, чрез които да станем зрящи. Сякаш сме застанали срещу една картина и сме вперили поглед в черната краска, натъжени колко тъмна е тя, без въобще да виждаме останалите цветове и цялостта на произведението, без въобще да разбираме, че черното е просто един необходим нюанс.
  24. св. Григорий Синаит; из "Трите степени" Следователно преходът е преди всичко вътрешен. Онзи, който е преминал вътрешния преход, няма да е необходимо за него да чака евентуален външен преход. Външният преход е в следствие, до голяма степен, от вътрешния. Няма вътрешен преход, няма и външен.
×