Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ники_

Участници
  • Общо Съдържание

    1730
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    12

Всичко добавено от Ники_

  1. Ники_

    Душата

    Баал Сулам "прахта" и метафора за Малкут. "Шохен" е Светлината на Твореца. Троичността може да бъде изразена с Айн, Айн Соф и Айн Соф Аур. Поздрави! в Библията се използват предимно термините "руах" и "нефеш". По-рядко се ползва термина "нешама". Защо? Защото писанието (Стария Завет) свършва в изграждането на Ецира (Зеир Анпин - малкото лице на Бога). Какво означава това? Библията е алегория на духовната еволюция е представя всеки един етап от нея, засягащ човешката душа. Всичко записано в писанието се отнася към вътре в самия човек, в душата му - растежа и, ако въобще може тъй да се нарече по груб начин. В "началото" душата си е о.к., докато не пожелае познание и самоосъществяването си. Това я вади вън от Рая. Следва етап на инволюция в който душата стига дъното - прахта, ада, шеола... Мъки, страдания, последствия от материализма и от привързванията и от слепотата. Дъното е нещо много хубаво. Както се казва в Будизма - Само от калта може да израсте лотус. Та там, на дъното, в Малкут, материалното царство, аналогично на материалистичния начин на мислене и светоусещане - там е "заробена", затънала душата - Нефеш. От тук на сетне няма на къде освен "нагоре". Душата започва да се издига, правейки опит да излезе от този начин на мислене, на световъзприемане, на живеене. Започва да търси. Това в писанието е символизирано с историята от Авраам до Моисей и Исус Навин... до стигането на човека до убеждението, до разбирането, че именно чрез сърцето си бива да живее, чрез любовта, чрез себеотдаването, защото в това е смисъла и щастието. Преди това се минава през червено море, през пустинята... където се получава Закона/Тора, чрез която става познанието върху греха (правилно/неправилно)... Та човек се установява в сърцето си и започва да изгражда връзките, правилните взаимоотношения със себе си и със света/ближните си. Тези връзки са 12 (13) на брой колкото са и Израилевите колена/родове. Чак когато този връзки са правилни, праведни, което става чрез Шохен (Светлината възвръщаща към Твореца), чак тогава може да се говори за "Руах", защото той спада към Ецира, изградена от правилното взаимовръзка между 6 от сефиротите, под патронажа на Тиферет (сърцето). В тази правилна всаимовразка изгрява Шхина - което се описва с възможността на човек да отдаде на свой ред Светлина (Любов), посредством това, че е допуснал, че се е явила в него Светлината на Твореца (Шохен), за което се казва: "ние отдаваме твоя от твоих". Тук свършва Стария Завет, с идването на Светлината в човека, която е аналогия с раждането на Христос в човешкото сърце. Който Христос поправя душата и дава Нешама, Хая и Ехида, но това вече е описано в Новия Завет
  2. Тъй като много пъти употреби "Его" фокусирах отговора си към обяснение за него. Пропуснах горното, обаче. Зад цялата история с его - то, всъщност стои любовна мъка, която не можеш да обясниш и се опитваш да характеризираш или да премахнеш, чрез т. нар. осъзнаване. Поне аз така го "чувам". Това, че си се разделил с приятелката си, не означава, че имаш проблем с его - то или с обичането. Не знам защо определяш , като тръгване надолу, този период, може би защото не успяваш да се справиш с емоцията. След всяка раздяла, независимо дали е в следствие на развод, партньорска раздяла, прекратяване на приятелство, смърт на любим човек, има период с различни етапи. При смърт се нарича траурна реакция, при другите е реакция на загуба. Има няколко етапа през които преминава човек в този период и е важно всички да се изживеят с правилна насока, за да не се получат после емоционални проблеми. Един от етапите е периода на тъгата. Тъгата е много важна. Има няколко варианта да я изживееш. Да и се отдадеш, да потънеш в нея, да забравиш за всичко и всички, да си се самосъжаляваш известно време, или да говориш за това с близки, познати, с всеки който е готов да те изслуша. Но може и да се обърне като обвинение навътре и човек да започне да се самонаказва по различни начини - аз съм лош, аз не съм достатъчно добър, трябва да направя нещо проблемът е в мен, какво ще правя сега, без изход съм и т.н. Случи ли се това човек остава в този етап и не може да продължи качествено напред. Започва да преекспонира определени идеи, да се хвърля в каузи, които са непосилни, изпада в зависимости, залита в духовни крайности, и прочее действия, които не са в негова полза. Разбира се напълно неосъзнато. Постовете на потребителите, които искаш да коментираме са подобни на казаното тук. Те ти обясняват, че са премили през любовната тъга или раздялата с любим човек. Никъде не става въпрос за его -то и разделяне с него. Фокуса към нещо, което си възприел за пример е твърде силен и в момента ти е трудно да излезеш от него. Но щом си започнал ще успееш. Що се отнася за обичта - вътре и вън. Когато спреш да я мислиш, коя е вътре и коя вън, а я заживееш тя ще се намести по най - добрия за теб начин. На 20 години имаш нужда от преживяване преди всичко, има време да се разправяш с егото. Желая ти от все сърце, нова и красива емоция. Да, аз също често съм бил "жертва" на подобна мотивация - да стана по-висш, по-духовен, по-добър, по-чист, само и само за да бъда харесван, уважаван и обичан. Да, в корена на нещата е желанието за любов, копнежът за Любовта и щастието. Когато се влюбим в някой човек ние сме много близко до съвършенството, защото любовта към човека отсреща, която по-късно се превръща в обич по една или друго причина, е част от нашето развитие, от нашето разширение и всеки един стремеж да търсим тази Любов, това чувство в нови изживявания, е всъщност стремежа на нашата душа към Светлината и към Божията Съвършена Любов. Това е наш несъзнателен копнеж. Всичко което правим в живота си е търсене на това, а ние правим хиляди неща - купуваме си дрехи, книги, накити, коли, къщи, подаряваме си ваканция, излет, среща с приятели, осигуряваме си забавления и пр., и пр., - всичко това са "одежди" на дълбокия ни стремеж към Любов и щастие. Всичко което търсим, всичко което придобиваме е всъщност опит да придобием наслаждание, Любов и щастие. Това е корен на нащата. Нарича се Живот! "Другия" корен се нарича Смърт, или нещастие, тъмнина, самота и пр..
  3. Ники_

    Душата

    Направи справка с вещи лица, а може и с лингвисти, но пък всъщност нека да е както ти е угодно. Ето от ТУК може да си извадиш думичката, при желание. Факт неотменим си остава, че Дух и Душа са различни неща. Едното се превъплъщава, докато другото е само възможност за завръщане към Дома. Затова за справка дадох цитати от Библията. При желание може да разгледаш съзерцателно ТУК тези 436 резултата, като библейски текстове, свързани с думата душа. Това, което са ме обучили в богословския е да споря, но явно не са се справили с правописа ми по евейски език. Нищо, сега мога да се опитам да ти препиша два или три учебника и да те сборя с тях, но защо да го правя?! Важното е твоето натрупано знание да те доведе при Бога, ако обаче това не се случва - преразгледай го. Бъди здрав Станимир! п.п. Така е. Прегледах старите писания във вехтите ми тетратки и излезе точно така, че буквите използвани от мен по-горе за думата "Руах" не съвпадат с истинския правопис на тази дума. Думата "Руах" в преводите се употребява най-общо казано за: 1. Полъх, повей 2. Вятър, буря 3. Желание 4. Дух, дъх 5. Божий Дух 6. Мисли, планира, планува Ето и начертание за "Руах" - רוח - което е без въпросните вокали. Дано този път да са верни буквичките, но те нямат голямо значение. Изводът, който съм направил въз основа на Писанията е, че Нефеш отговаря за чувствата, емоциите и страстите на човека, докато Руах за неговите по-горни тела - менталните, включае мислите. Въпрос: Кое се преинкарнира? Всъщност истината е доста проста Нефеш е производно на Руах, т.е. Душата на Духът. Какъвто е Духът (възвишен или не) - такава ще е и Душата на Човек. Темата е много интересна. Доколкото слушах разни лекции - "нефеш" се реинрарнира, за да поправи грешките си. Според кабалистите душата може да се реинкарнира в: *човек със свободна воля; *дете с аутизъм или даун ( т.е. без свободна воля); *материали ( камъни), *растение ( растящи материали- дърво, треви); *животно (куче, змия) ( според вида на греховете си - в името на всяко животно е кодирана причина за прераждане като това животно). Ария Кадош често е споменавал фразата "мярка за мярка", т.е. често бащата или дядото се реинкарнира, за да даде/върне това, което са му правили/причинили ... Линкът е ценен, но пак може има специфика с преводите и нюансите. Юдейте (равини, кабалисти...) меко казано не приемат идеята за светатата тройца и поради това няма как в техните книги да кажат "светия дух". Ако правилно се досещам - може би става дума за шхина - "Божието присъствие", "облакът на шхина". Поне за това често говори Моисей, това е което " свети на лицето му", което му дава сила и мъдрост, което го води. Привет! Нямам представа що за кабалисти са разправяли тези истории... Съсъдит/душата има различни деления, според различните гледни точки и според това какво се опитват да ни представят. Нефеш е само едно от тях, но успоредно с този термин вървят термините Руах, Нешама, Хая, Ехида, съотнесени към 5-те свята: Асо говорим за Малкут, за латериалния свят, да - Нефеш бива да се поправи. Поправянето става чрез Шохен, а Шхина е следствието от това поправяне - присастъвието на Светлината в самия Съсъд: Баал Сулам "прахта" и метафора за Малкут. "Шохен" е Светлината на Твореца. Троичността може да бъде изразена с Айн, Айн Соф и Айн Соф Аур. Поздрави!
  4. В следствие на това желание е настъпило сериозно объркване, което е довело и до тази твоя криза на идентификацията. Ще се опитам с няколко думи да обясня, защо това твое желание е невъзможно. То може да се трансформира малко - "да заживея в хармония с егото си". Както физическото ни тяло си има отделни части, така и психичния ни живот си има отделни елементи. Трите основни, формулирани от Фройд и създали една солидна основа за развитие на психологията са - Ид, Его и Суперего. Това са трите неделими части на всяка психика. Премахването на някоя от тях е равносилно на премахването на някой крайник или орган от физическото ти тяло. Хармонията между трите оформя един стабилен психичен живот. Защо? Идът е представен от нагоните и е изцяло несъзнателен. Егото ( бих казала една от най - важните части) са функциите , свързващи индивида с околната среда. Суперегото обхваща моралните ценности и идеали, към които се стремим в него се включват съвестта и Его - идеала. ... Точно е подчертаното от гледна точка на психоанализата, но и неточно, от гледна точка на същината на думата "его". "Его" значи "аз". Кой иска да се освободи от его-то си и да заживее в хармония? Аз, сиреч пак его-то. Това ли всъщност искам - да се отсвободя от себе си? Май не, защото в същото време аз не искам да спра да съществувам. Между тези двете назрява т. н. вътрешен конфликт. Да, много е правилно, че его-то е необходимо. Без него няма развитие. Id-а (То) - без него също няма развитие, защото именно този аспект от съзнанието се явява поущрител, също така е и предизвикателство. Къде без него?! :-) Без Супер Его-то също няма как. Коректорът ни. Там е работата обаче, че това нещо, което описваш и което всеки психоаналитик и всеки психолог описва като "стабилен псиичен живот", е нещо относително стабилно - до колкото в него има равновесие между То и Супер Его-то. Ученията, Религиите и пр., в същината си, предлагат нещо много по-голямо от тази относителност, макар че пътя към него, към това нещо е подплътен с не малко, както си вижда и на практика, маниакалност в желанието. Та това което се предлага, като избавление от иначе вечния сблъсък между То и Супер Его-то, е абсолютната хармония, абсолютната стабилност и непоклатимост, при която То е трансформирано, или казано на религиозен език - душата е избавена от рова (от бездната, от ада, от "Шеол"), поправена е. Няма как този вътрешен стремеж заложен в Его-то да отпадне и да бъде задоволен от относително стабилния психичен живот, защото самата душа, или иначе казано психика, копнее за тоталната хармония. Това, което дава психоанализата е правилната насока - а тя в същината си е в това да се прекрати борбата, да се намали маниакалността, да се стигне до приемане на несъвършенството в човека, да се приемеш такъв какъвто си и да се възлюбиш, да се харесаш и уважаваш и това е достатъчно! Ако психолога, или психоаналитика доведат пациента си до тук, то значи са си свършили работа. От там на сетне Любовта е тази, която води до всичко най-добро, до колкото въобще самата Тя не е това всичко най-добро! :-) Не его-то, а Любовта. До преди Любовта да господарува над/в човека, то същия бива да прилага правилото 49 към то 51. Правилото, разбира се е еврейско и спада към Лурианската Каббала. Човек бива да подържа у себе си 49% егоизъм и 51% алтруизъм. Като егоизмът е добре да бъде зорко наблюдаван - дали не излиза от рамките на градивността и дали не попада в деградация.
  5. А това "зло" е породено от нашата (най-вече от моята) слабост, от нашия (най-вече от моя) недоимък, от пасив, от дефицит на любов. Ето защо, погледнато по-дълбоко, човек не е лош сам по себе си, а е просто нищ и сляп, жаден за любов. Погледнато още по-дълбоко човека не е човек, а е ... Поради това, че не умея да направя света по-добър, по-щастлив; поради това, че не умея да направя себе си по-добър и по-щастлив, аз ставам груб и лош, рязък, суров, студен и пр.. Всичко произлиза от моята дълбока необходимост от любов и мир. Душата... душата си иска своето, душата ми иска Светлина.
  6. Ники_

    Медитация

    Откровение от Йоана 2 глава
  7. Амма "За това не бива да се говори": Ошо
  8. Ники_

    Кое е вярно?

    М. Лайтман http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=13352#entry177411 http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=12436&p=169092 Запрограмирана грешка На прага на разкриването
  9. Ники_

    Кое е вярно?

    Защото по Божие допущение съществува т. н. "зло". Съсъд: http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=1055&p=181684 Това, което Бог е сътворил е Желанието (душата/съсъда). Бог - абсолютната аутруизтична Сила е създал нещо, което да може да възприеме тази Сила - нещо, което да има полза от Силата, нещо, скоето да има нужда от Силата. Това нещо се нарича Душа, или Желание/Съсъд. Желание за получаване на Сила, на Светлина. И тъй в Битието съществуват (е изградено) от две природи - с егоизтичен характер и с аутруизтичен характер. Едното е Светлина, а другото - Тъмнина. В Бхагавад Гита се говори за Пуруша и Пракрити, като Пракрити (Материя) е сревнена с Поле: http://chitanka.info/text/2057/14 Отдръпвайки се от полето и от неговите феномени, от желанието (според Будизма - "произход на дукха") се стига до Светлината/Началото (изНачалното), но това е само единя от общо двата подхода по Пътя.
  10. Ники_

    Кое е вярно?

    Тъй излииза. По внушение от т. н. "дявол", който е "развързан", на който е даден "картбланш" от Бога. За справка книга "Йов" от Библията. Бог оправдава, защото е безкрайно милостив, но човек, който се е самоубил, видейки същината на нещата и Божията любов, сам себе си праща на "поправителен" и сам от своята постъпка страда, като страданието му се ясвява просто следствие на Закона.
  11. Земята на живите Сега, за пример, мнозина мислят, че са свободни. Аз да ви кажа защо не сте свободни. Според мене ето какво определя свободата – негативно определям. Човек, който направи погрешка, не е свободен. Човек, който оправя тази погрешка, е свободен. Човек, който направи погрешка и не може да я изправи, той е роб. Следователно, негативно за да определя свободата: ще направиш един опит, ще направиш една погрешка, казваш: „Аз съм свободен и да изправя погрешката.“ Ти си свободен. То е негативната страна. Положителната страна: ти може да направиш едно добро – свободен си. Щом не правиш добро, ти си роб. Щом ти не си щедър, ти си роб; щом си щедър, ти си свободен. Щом се учиш и любиш науката, ти си свободен; щом кажеш: „Това не ми трябва“, ти си роб, ти не си свободен. Щом ти ревнуваш, ти не си свободен, ти си роб на ревността. Щом си страхлив, ти си роб на страха. Казвам: Трябва нова психология, от която постоянно да се освобождаваме. *** Връзките на сърцето и ума Всички хора се стремят към свобода. Всеки иска да бъде свободен, но не знае как да придобие свободата си. Само онзи човек може да бъде свободен, който знае как да възприема Истината. Който не може да възприема Истината, той е роб на условията. Този човек е осъден на вечни безпокойства, на страх и на тревоги. За да придобие свободата си, човек трябва да даде път на Божественото начало в себе си. Остане ли само с човешкото, той може да се уподоби на парче изсъхнала земя. Човешкото се отличава с твърдост, с коравина. човешкото е лишено от пластичност, от пъргавина. Божественото придава на човека качества, подобни на водата – подвижност и пъргавина. То е носител на живота. Следователно, когато човек пресече пътя на Божественото в себе си, т.е. когато връзката между Бога и душата му се прекъсне, той се лишава от живота. Ето защо, грешките, които хората правят, се дължат на прекъсване на връзката между Първата Причина и техните души. Щом тази връзка се прекъсне, страданията неизбежно следват човека. *** Развързано ще бъде на небето Ние трябва да изучаваме онези течения, които стават в нашето сърце, в нашия ум, в нашия мозък и да правим тънки различия между тях, да следим как се отразяват тези течения върху общия физически и психически живот на човека. Съзнанието ни трябва да бъде будно. Щом дойде в ума ви една лоша мисъл, вие трябва да намерите нейния произход. Като ви дойде едно лошо чувство, вие също трябва да намерите неговия произход, да знаете от де е дошло. Ако не знае отде идат лошите мисли и чувства, човек често може да стане роб или жертва на тия лоши чувства – мисли и чувства в себе си. *** Любовта Не ви съветвам никога да слушате хорски съвети. Може да извлечете известна поука от тях, но всеки трябва да слуша онзи съвет, който Бог е вложил в неговата съвест. Вижте какво казват хората и ако то е в съгласие с онова, което Господ ви казва вътрешно във вашата съвест, послушайте ги; ако не, не следвайте чужди съвети никога. Ако искате да бъдете свободни от грешки, непременно трябва да слушате Господа: всеки един, който не слуша Господа, не е умен човек, а е роб на своите външни влечения, на хората, на всички. *** Добрите дарби Потребно е за нас да дойде човек до една фаза, да учи. Ние сме прекарали живота като слуги. Господарят казва: „Това направи, онова направи.“ И целия ден правиш, каквото каже господарят. Вода носиш, ще мажеш, къща правиш, ще градиш, ще слугуваш. Най-после се изтощаваш. И този живот аз го наричам живот на робство. ... Само свободният човек има мир в душата си. Той не се смущава. Онзи, който не работи в свобода, той разбира нещата като роб, той разбира нещата като един слуга, а не като свободен човек. Смъртта е най-голямото робство. Животът, това е най-голямата свобода. Омразата, това е робство. Любовта, това е свобода. Казвате: „Какво нещо е любовта?“ Туй, което освобождава, е любов. Трябва да се вземат, да се съпоставят нещата. Не както ние ги разбираме. *** Постижими и непостижими неща Страшно е положението на човека, който се влияе от парите. От свободен той става роб, от господар – слуга. Не са страшни парите като външен обект, но като идея, която прониква в съзнанието на човека и го ограничава. *** Новораждане Ще дойде ден, когато хората ще се хранят само чрез белите дробове и мозъка. Учените са изчислили, че в минута човек прави 20 вдишки. Това са 20 обяда. Новороденият няма да бъде роб на сегашните условия, постоянно да се безпокои за утрешния ден. От големи безпокойствия съвременният човек не може спокойно да спи, не може да се радва на благата, които Бог му е дал. *** Денят на доброто От какво се парализират човешките добродетели? – Те се парализират от низшия ум на човека и от неговите страсти, защото съвременните хора са роби на своите страсти, които само разрушават, а не създават. ... Изпъдете този дявол от вас, който е обсебил всинца ви. Доста вече 8,000 години слугуване и робство на него! Кажете на този дявол: „Вън!" *** Четири правила Защо страдат хората? – Защото не са свободни. – Защо са слаби? – Защото са изгубили силата на духа си. – Защо се спъват? – Защото са изгубили светлината на ума си. – Защо са бедни? – Защото са изгубили добротата на сърцето си. Който е изгубил радостта си, той е изгасил светлината на своя ум. Болният пък е изгубил силата на своя дух. Който е станал роб на какъвто и да е лош навик, той е изгубил свободата на душата си. Бог е дал на човека четири неща, които трябва грижливо да пази: свобода на душата, сила на духа, светлина на ума и доброта на сърцето. Да се отрича Бог, това значи да се дава гражданство на невежеството, на робството в света. Да поддържа човек безбожието в себе си, това значи да поддържа невежеството, робството, говедарството. ... Като изгуби свободата си, човек става роб. Като изгуби силата си, той става за подигравка на хората. Като изгуби светлината си, говедар става. Какво става с човека, като изгуби доброто на сърцето си? На това вие сами ще си отговорите. *** Общо въведение. Две влияния В течение на хиляди години той е бил роб и сляп, верен поклонник на веществения свят, раболепствал е пред силата на управляващите, молил се на природата, принасял ѝ жертви, за да добие нейната милост и благоволение. Но неговите молитви и жертвоприношения са оставали без резултат. ... Човек не е могъл да остане завинаги глух към този призив на мъдростта. Трябвало е най-сетне да се пробуди от съня на невежеството. Неговата духовна природа го заставяла да мисли за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на истинското знание. Рано или късно, трябвало той да съзнае, че неговото избавяне няма да дойде отникъде другаде, освен от човешкия род. Трябвало да отправи надеждата си към великия дух, който живеел у него и който наистина притежавал лек за неговите рани и философския камък за неговата сполука. Онази мисъл, която вдъхнала в душата на човека надеждата, че има изходен път от тежкото положение, в което се намирал, отбелязва велика епоха в неговия живот. Тази пътеводна звезда, която го повела към обетованата земя, му показала истината с окото на вярата. Тя му разкрила, че в неговия живот и в живота на земята ще настъпят големи и съдбоносни промени. Тя му показала, че той няма да бъде вече роб на природата... ... Времето за това е наближило. Ние сме в началото на тази светла епоха. Ала, преди човек да влезе в новата земя, към която духът го ръководи, за да получи своето наследство и свобода като пълновъзрастен, той трябва да научи основните принципи и закони на истинския живот. Той трябва да се научи преди всичко да обуздава низшите си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти. Той трябва да се стреми да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремежи – извор на злото в личния и обществен живот. Той трябва напълно да възприеме началата на разума; да се проникне от неговите закони; да развие в себе си ония сили и способности на висшето си естество, които ще му дадат ключа на истинския успех и ще го въведат в оня свят, дето умът намира най-високото си призвание – да употреби природните сили за своето повдигане от положението на роб и слуга до положението на господар и владетел в царството на природата. Тогава човек ще съзнае, че той не е само едно материално същество, но разумна душа, надарена с ум и воля. Човек не подозира, че мислите и чувствата му са преплетени с мислите и чувствата на други същества и при известни условия той върши това, което някога му е било внушено. След всичко това човек казва, че е свободен да прави, каквото иска, т.е. има свободна воля. Докато не се свърже с Първата Причина и не реши да изпълнява нейната воля, човек не може да говори за свобода. *** Втичане и изтичане Внушението, на което човек се поддава, иде от две страни: от тъмните сили на природата и от светлите сили. При първото внушение човек е ограничен, действа като сомнабул. За такъв човек казват, че е хипнотизиран. При второто внушение човек е свободен и постъпва съзнателно, разумно. За да не попадате под влиянието на тъмните сили в природата, вие трябва да правите опити, да съсредоточавате мисълта си, да бъдете господар на мислите и чувствата си. Докато не постигнете това, вие всякога ще бъдете жертва на чужди мисли и желания. Сам ще се чудите отде идат известни влияния, но въпреки това ще изпълните всичко, което ви се внушава. Упражнение: За 20 дена ще бъдете будни, да наблюдавате мислите, чувствата, постъпките и движенията си. Каквато мисъл мине през ума ви, ще се спрете известно време, да изпитате отде иде тази мисъл и трябва ли да я реализирате. Дойде едно чувство в сърцето ви, също така ще го анализирате. Ако трябва да направите нещо, преди да се проявите, ще обмислите добре каква е целта на вашата постъпка и ако не е нужно, ще я отложите за друг път. Ако направите някакво движение, веднага ще си отговорите защо правите това движение, какво целите с него и т.н.. *** Добри проведници Сега някой път вие казвате, че сте добри, нали така? Някой от вас е неразположен по причина, че е облечен хубаво, пък заваляло дъжд и му развалил дрехата и си казва: "Днес ли дойде това време?". Добър човек е онзи, който е станал силен. Когато се говори за добро, трябва да знаете, че в човека има и зло. И ако вие не можете да се справите с това зло, вие не сте добри. И тогава вие не сте господари. И тогава доброто не е господар. Щом кажете: "Добър съм", аз разбирам, че вие сте господар на злото, което е вътре във вас. И тогава това зло остава под ръководството на доброто. Злото, когато прави всички свои работи под ръководството на доброто, то не е вече зло
  12. из "Възлюблени" "Два пъти родени" (Утринни Слова, 28.03.1943 Неделя, София) "Тогаз те ще просветнат!" (Неделни Беседи, 23.10.1921 г. София)
  13. http://www.youtube.com/watch?v=PQPZPlu93K0
  14. Наскоро ме попитаха защо самият Лайтман е пратил собствения си син на обучение в училище, където се преподава традиционен (ортодоксален) Юдаизъм, мислейки за мен, че се явявам защитник, последовател и възхищаващ се на Михаел Лайтман. Не намерих смисъл да отговарям по ред причини, не на последно място защото въпросът на човека бе отправен с цел да уязви и да посочи нещо, което самия човек счита за парадоксално - а имено да посочи че самият Лайтман е лицемер, нагаждач и измамник, а и че всичките му последователи респективно са слепци и наивници, които наивно плащат десятък в "Бней Барух" ("Синовете на Барух" - кабалистична школа основа от М. Лайтман). От както свят светува се започва с близкото и се върви към далечното. Започва се с фактическото, за да се отиде към трансцеденталното. Затова и при кабалистите тази методика е на лице. Всеки от тях, като дете, започва с фактическата Тора, с Танах, с буквалното познание на Писанието и с повърхностното му разбиране, като история, като изводи, заключения, като поучения от тези истории описани в Танах. След това се стига до въпросния "намек", който прави текста. Текста на Писанието намеква за нещо - за нещо по-дълбоко. Тъй се преминава крачка напред. После което се стига още по-нататък - към иносказанието, т. е. към метафоричното разбиране, към алегоричното, за да се стигне към четвъртото ниво - разбирането на същинските тайни скрити, завоалирани в Писанието: из "Неразтворена светлина в максимална доза" М. Лайтман Това нещо е свързано с нивото на егоизъм в човека - от 1-во до четвърто ниво, т. е. с степените на желание в Душата, които бяха описани по-горе в мненията. Когато сърцето е чисто, то директно разбира Писанието, Танаха в дълбоките значения. То разбира тайните, но за да бъде сърцето чисто, то бива да бъде очистено от Светлината. Само по себе си сърцето не може да се очисти. Защото желанието за очистване, за Светлина, е в следствие от това, че самата Светлина го е пробудили/подбудила. До преди това, въпросното желание е било скрито (след първото съкращение Ц`А) от егоизма, който цели самонаслаждение, самоусеществяване, поради нежеланието да приеме/приема Светлината идеща от Твореца, в стремеж не към подобие, а към равенство. Това в Християнството се нарича "Сатана" - Противник, противящ се. Според мекотата на сърцето, според това колко Светлина е налична в него и до каква степен е поправен егоизма, според тези неща е и разбирането на Писанието. Не напразно това пряко се посочва в евангелските текстове: Лука 24:45 http://i.data.bg/08/10/30/1221122_orig.jpg
  15. Ники_

    Кое е вярно?

    Благодаря ти, Inseparabile!
  16. Ники_

    Кое е вярно?

    Според мен да. Бог е непознаваем - тъй е писано (от обусловения ум), но чрез Сина става познаваем. Първото е следствие от второто. Първото се е появило, защото второто е започнало да се губи, както по същата причина има външна фактическа Тора, писана на хартиен* носител, защото хората са изгубили способността си да четат от вътрешната Тора, от сърцата си. Закоравяли са. Външната Тора е фактически запис на вътрешната Тора. Въпросът с довеждането е описан прекрасно от апостол Яков и апостол Павел. :-)
  17. Ники_

    Кое е вярно?

    Дяволът ме кара! Това е нещото, което управлява човека* във всичките му действия, та дори и в тези, чийто плод е това мнение. На изток тази работа е известна като "Васана". До не малка степен "Васана" е синоним на "Самскара". "Васана" (според Хиндуизма) - "представа"; "искане/желание"; "впечатление". Васаните са дълбоки и скрити (подсъзнателни) желания, склонности и амбиции, които по всяко време могат отново да излязат на повърхността и които постоянно дават своето присъствие, т. е. подтикват по скрит начин съзнанието към това то да предприема определени действия (за да получи самото то, за да се насити). "Скандхи": (от санскрит: "група"; "куп") - с термина се обозначават петте (5) групи от които е съставено всичко, което най-общо се разглежда като "личност": 1. телесност (руппа) 2. усещания (ведана) 3. възприятие (самджня) 4. психични формиращи сили, образи (самскара) 5. съзнание (виджняна) "Самскара": (през очите на Будизма) - "оформления"; "психични формиращи сили"; "намерения за действия"; понятието означава както дейността - оформяне, така и пасивното състояние - оформеност (самскрита). (през очите на Хиндуизма) - "впечатление"; "последствие"; впечатление, склонности и възможности в съзнанието, които са възникнали чрез действия и мисли, включително и в предишни съществувания; общата сума от самскарите образува характера в човека. "Пратитя-самутпада": (Будизъм; от санскрит: "обусловено възникване"; "възникване в зависимост"; "причинна верига") - разбирането в будизма за обусловеното възникване, а именно че всички психически и физически феномени, които съставляват индивидуалното битие, се намират в определено отношение на зависимост и обусловеност помежду си и по този начин се описва какво вплита съществата в цикличността на сансара. Веригата на обусловеното възникване е, заедно с доктрината за Анатман, е ядро на учението на всички школи в Будизма. Пратитя-самутпада се състои от 12-сет звена (Нидана): 1. незнание/неведение (авидя) 2. психически оформления, обуславящи съзнанието (самскара) 3. съзнание (виджняна) 4. име и форма (нама-рупа) 5. "шестте основи" (шадаятана) - шестте обекта на сетивните органи - на зрението, на слуха, на мириса, на вкуса, на осезанието, на духа (манас) 6. контакта със сетивния/околния свят (спарша) 7. усещане (ведана) 8. жажда (тришна) 9. улавяне (упана) 10. ново възникване (бхава) 11. ново раждане/съществуване (джати) 12. стареене и смърт (джара) Причинната верига обобщено - 1-2 се отнасят до изминалия живот; 3-7 се отнасят до условията в настоящия живот; 8-10 се отнасят до плодовете в настоящия живот; 11-12 се отнасят към бъдещия живот. Човек се ражда, но в него е вече на лице т. н. обусловено съзнание. То е и причината за раждането. Обусловеното съзнание е изградено от различни по вид васани, самскари и е обхванато от неведение/незнание/слепота. Именно тези скрити желания, именно старите записи и впечатления, именно това подтиква човека* към всичките му действия. При това, успоредно с тези, се оформят и нови самскари, васани, поради това че човек* (разполагайки със сетивата, има контакт със заобикалящия го свят и зарад липсата на прозрение, на знание) постоянно изпитва жажда (към наслада от сетивността), които на свой ред го подтикват още, и още към определени действия. Смело може да се каже, че желанието (васаната) за щастие, заедно с неведението от обусловеността, е основната причина за всичките действия на човека*. Основната васана е желанието за щастие, за пълнота, но тази васана остава често скрита и се явява под формата на по-малки васани/желания, свързани с жаждата за сетивните наслаждания. И това е клопката. Фройд, в своята психоанализа, обобщава това нещо с "То" - подсъзнанието, което управлява и се опитва да управлява, да вземе превес, надмощие над съзнание, т. е. "То" опитва да води съзнанието и деятелността, в дадено направление от живота. Може да се оприличи на компютърна програма, ъпдейтваща се, но и ъпдейтвана. Ако у човек липсва яснота и допир с нравствеността, с етическите норми и принципи, които до голяма степен са синоним на "Супер Его"-то по Фройд, то "То"-то надделява. Така в човека има една постоянна вътрешна борба между "То" и "Супер Его"-то. "Супер Его"-то може да се счита за аналогия на "Законът записан в сърцето", който сам Създателя е вложил като мярка и като противодействаща на "злата природа" сила. Съзнанието ("его"-то/аз) следва или повелите на "Супер Его"-то, или на "То". Следователно у Съзнанието ("его"-то, у "аз"-а) липсва каквато и да било свободна воля, или избор. "То"/Подсъзнанието - то е обусловено - изградено от стари записи и впечатления, от жажди и желания и допълвано от нови записи и впечатления, от жажди и желания. Тук имаме принцип подвластен на причинно-следствеността. Следователно и тук не може да съществува свободна воля, или избор. Свръх Съзнанието/ "Супер Его"-то - това може да се оприличи на софтуерна програма, която има заложена функция да се ъпдейтва, но единствено при желание от страна на Програмиста, на Оператора. Дали човек (съзнанието/"его"-то) ще има достъп до определена нравственост/етичност, или не - това зависи от Висшия Програмист, в унисон с програмираната от Него цикличност и етапност, или с други думи казано - предопределеност. Следователно и тук няма никаква следа от свободна воля, или избор. Тази етапност и цикличност, тази предопределеност е изразена и от такива като Лао Дзъ, в трактата "И-Дзин" ("Книга на промените"). Там е описана същата тази борба и същите тези съчетания от комбинации на поведение, чрез хексаграмите, които са изградени от прекъснати и непрекъснати линии, символизиращи "ин" и "ян". "Ин" и "Ян" произлизат от "Тай-Дзи" (Великия Предал), който пък произлиза от У-Дзи (Безпределното). Всичко това в Адвайта Веданта е наречено "Лилла"-та на Твореца, който сам себе си превръща в Творението. Самото наслаждение е изживяването на СебеПознанието, че "ти" всъщност си "Той", че "аз"-а е пак "Той", но преобразен. Единствената Свободна Воля е в Него, т. е. в Мен. Другото, както вече бе писано, е Танц, или пък може да бъде оприличено и на Шахмат - 64 полета (полета на които се оформят хексаграмите); 32 черни (ин); 32 бели (ян) и две сили/програми имащи своите свойства/характеристики (шахматните фигури) - "Супер Его"-то & "То". Къде е смисъла на това? В какво е? В Наслаждението от СебеРазпознаването, известно като СатЧитАнанда. Кой управлява? "Ти"/"Той"/"Аз" в качеството Си на Велик Шахматист. Кой биде управляван? "ти"/аз" (което пак е Той, но маскирал Себе Си от себе си) Управляван към какво? У-Прав. "по-ценни от врабчетата" - комплимент, флирт от Него, за него... с покана за Танц. I & You
  18. Ники_

    Кое е вярно?

    Това е част от танца. Танцът има своите задължителни елементи. Това е красота. :-) За учението дадено чрез учителя писах, че е многопластово - има и за прохождащи има и за укрепнали, има и за здраво стоящи, като стълбове, като най-вече е центрирано към средата, ако можем да оприличим осъзнатото движение по Пътя като една отсечка с начало, среда и край. :-) Но не излагам мнение базирано толкова на думи на учителя. Това, което се е разкрило пред мен, благодарение на Светлината, то има своя абсолютен аналог в Адвайта Веданта, в Суфизма, в Будизма... в Каббала дори. Това и представям :-) ... на Мен /мен Си/си.
  19. Ники_

    Кое е вярно?

    Нищо подобно, о Атма . Представям (това е част от танца, както и въпроса въобще) едиствено Бог (защото друго няма) - Бог, който танцува със Себе Си. Машина няма. Има Майя, има Лилла - те пак са Той, та това "има" е твърде относително, на ужким. При вайшнавите се наричат "Забавления (на Вишну/Кришна)"; при суфите - "Мистерии"... и т. н..
  20. Ники_

    10 години....

    Согиал Ринпоче; из "Тибетска книга за живота и смъртта" Или казано с други думи: Някои се намират още далеч от положението "раб" ("слуга" възбужда негативни асоциации). Тях всичките Бог ги зове постоянно. Звани са. Който е чул гласа Му и който е откликнал на зова Му - той е призван/при_зован (при зова е; откликнал е), защото избран е за това. Призованите на работа за Бога (рабите), избраните - всеки един от тях е получил - някои са получили 5, други 2, а на трети 1. "Таланта" - това е нещото което получава човек - някаква награда, според пространството, което е освободено в него самия. През целия си живот на човек му се дава и човек бива да усвоява и прилага това, което му се дава, преумножавайки го. На кабалистичен език - според съсъда и очистването на този съсъд е и количаството Светлина (Хохма). Кабалистите наричат тази Светлина с името "Шохен". Тя очиства и възвръща към Твореца и когато въпросния Шохен очисти и изпълни съсъда, тогава се говори за "Шхина" - за Божие присъствие, което се изразява отново чрез Светлина, отдавана на свой ред от самия съсъд (Хасадим). Та това знам за себе си - ако в мен иде Светлина, то аз просто не бива да преча, да се противя, което никак не е лесно, за да може тази Светлина да изпълни съсъда/душата ми, да я поправи/очисти, та и тя да заблести в Светлина, в отдаване на Светлина, което става по естество. Даване, вземане и прилагане Опитване, проверяване и прилагане Теория и приложение Разумно прилагане
  21. Ники_

    Кое е вярно?

    из "Квинтэссенция устных наставлении, касающихся видения, созерцания и поведения, согласно махамудре" Кунга Тензин; Ваджраяна
  22. Ники_

    Кое е вярно?

    Тъй де! "Ние" ли? :-)) Ако "да", то значи и тези, които са писали Гита - и те са грешали. Да видим: Бхагавад Гита; 7 глава Да, не е машина. Авраам Го нарича "Живия Бог". Красиво е да. "Затворът" е въпрос на гледна точка, въпрос на отъждествяване, въпрос на Лилла. :-) От гледната точка на "суетната и капризна" "Танцьорка", която е "оставена" да "чака" "Танцьора" и "Музиката" в сляпо забвение, вперила поглед не толкова в чакането, а в корсета и в своите жартиери... то може и на затвор да наподобява... :-) "Има" и такива, да. Относително вярно е. Да, ума "има" тези и подобни навици. Но "има" и такива, които са далеч от всякакви предположения и представи, и които не търсят да си обяснят това, или онова чрез силата на логичаската, прагматична мисъл. "Има" и от тях. :-)
  23. Ники_

    Кое е вярно?

    Целта на Бог е Лилла, но каква Лилла може да има, ако съществува само Един?! Затова Бог е превърнал (Майа) част от Себе Си в Танцьорка, с която Сам Той да Танцува. Другото е просто флирт по между "двамата". а ето и за традиционалисти :-)) :
  24. Ники_

    Кое е вярно?

    Може би основното е, че силното желание пречи на реализирането. Освен това води до привързаност. Да освободиш съзнанието си от едно желание не е ли проява на волята? Ако аз си поръчам пица по телефона, то волята ми проявява ли се, след като работата по направата и доставката на пицата не я върша аз? Проявява се. И волята на доставчика също се проявява, но в случая тя е зависима спрямо моята. А, аз мога да направя пицата и сам. Но ще ми струва време и усилия, като също така изисква определени умения. Който има нужните умения може сам да си свърши работата съзнателно. Който ги няма - може да се моли и надява някой друг да му я свърши. Но волята присъства и в двата случая. Ако е въпрос на воля и свободен личен избор, защо не го направиш още днес, още сега въпросното пълно и безвъзвратно Освобождение? :-)
×