Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ники_

Участници
  • Общо Съдържание

    1734
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    13

Всичко добавено от Ники_

  1. Будизмът е учението за Нищото и за Будизма единствено Нищото е реално. Будизмът е отрицание към Всичкото (включително и отрицание към Душата разбира се) и приемане на Нищото. Буда е устоновил именно това - отрицанието към Всичкото е краят на проблемите за Човека. Така е победил смъртта - като я е приел за/нарекал несъществуваща. Християнството е Цялостното възприемане - женският метод. Будизмът е Цялостното отхвърляне/отрицание - мъжкият метот. Христос е всеобхватен по един начин, дакото Буда е достигнал до същата всеобхватност по противоположния начин. Иисус е победил смъртта, като се е съгласил с нея, възприел я е. Буда я е отрекъл - за него тя била илюзия. Просто това са двата метода водещи до едно и също нещо.
  2. Това вече приближава до сериозността на разговора. Това вече не е манипулация. Споделям с условие.
  3. А вие какво определение давате за думичката "Душа"? За да се твърди нещо, първо трябва същото да бъде определено.
  4. Здравейте! Ако Душата е енергия, то тя не може да умре по начина по който си я представяте вие, но в един момент от Творението част от енергията (Душата, Духът) излиза от Себе Си, като Проява и навлиза в Нищото. Там се подлага на разпад, за да може после това отново да премине към синтез - това си е вид презареждане на материята (енергията е също вид материя, макар и в по-фин вид). Като Цяло съвкупността от Дух и Душа не се разпада никога. "Презареждането" става само на части. Ако дори за миг Цялата съвкупност премине към разпад, това би означавало край на това Божие Творение, край на това Битие. А за токава нещо никой няма данни, та дори и Бог Отец - Брахма. За това знае само Бог - Брахман. п.п. Колкото до четенето от външни източници - с подобен метод за добиване на познание същото винаги ще си остане непълно и половинчато - нещо кото чел недочел, разбрал недорозбрал и т.н. Истинското познание е написано вътре в Човека, но за да се "чете" от там е нужно чисто сърце. Ето условието.
  5. Как го тълкувате? Здравей, Диана! Усещала ли си липсата и (на Любовта)?
  6. Поздравления за което! Виждаш ли, Любовта е достатъчна за да се случи промяната, за да започне да се случва трансформацията. Когато ти започнеш да се трансформираш и околните ги прихваща тази "зараза". Всичките проблеми за човека са поради неговия застой в духовно-волюционен план. Страданието и егоизма са основни двигатели за развитието му. Със сигурност вече си разбрала ясно това за което сме си говорели преди време, приятелко! Всеки иска да промени нещастието в света си, но единственото нещо, което истински се нуждае от промяна това е именно този, който я желае. Променяйки себе си - променяш и света си. Тогава разбираш, че света си е наред и че само ти си бил крив. Нещастието, страданието, мъката и злото са необходими, иначе Бог да ги е премахнал още преди да ги е сътворил. Чувал съм, че Великите Духовни Учители изпитвали такава Любов към Света (Бога), която била способна да променя времепространството в радиус от няколко десетки мили около Тях. Но Любовта променя само този, който отвори Дома си и я "пусне да влезе да вечеря с него и той с нея". п.п. Мисъл за деня: Именно поради същата болка се сблъсках и с две хирургически интервенции в личен план. Да се стремиш да увериш портньора си в подобна "любов" си е най-вече опит за обвързване и това произлиза именно от егоизма и от незнание за големината на собствената цена. Този трик съм го практикувал многократно и накрая се оказах аз в ямата, която подготвях за други. По-добре е да дариш Свобода на партньорите си - това разбирам аз под Любов. А да си изграждаш образ, пред техните очи, на човек с върховна и неповторима Любов си е чист егоизъм и желание за притежание. Защо да правиш така, че евентуално при дадена постъпка те да се чувстват виновни? Това не е никак по християнски. Напротив, осигури свобода на жадния за такава и не го съди, а го приемай такъв какъвто е! Любовта е безусловно и независимо от каквото и да е нещо и най-вече - тя се стреми да не вреди на другите живи същества, независимо от това дали го прави пряко или индиректно. През почти всичките си връзки, с хора от срещуположния пол, съм се опитвал да изграждам образа на верният и любящия човек, така че при евентуална крива крачка от страна на партньора същия да се чувства виновен. Това вече не приемам за честна игра и твърдо отказвам да практикувам! Благодаря на Бог за опитността!
  7. Буквално Любовта е гратис ~ велика река, ничия собственост Като въздуха и светлината на Слънцето Които иска насила да получи Любов - Има ли егото собственическо желание - за индулгенция, облагодетелстване, себеизтъкване като "дава" любов - това си е обикновена корупция Допингът за светци и ангели Здравейте! Така е Вальо. Когато някой дава без да взима, то това е поради острата му нужда от признание. Същия се нуждае от това да бъде признат от околните. Много пъти сме свидетелствали на подобно нещо тук във форума даже. Също и моя милост е била и е за пример понякога, а преди честичко. В Любовта е нужен обмен! В Добротата е нужен обмен! В Милосърдието е нужен обмен! В Истината е нужен обмен! ... Човек, който Люби знае и дава възможност да бъде Любен от другите, защото всеки има нужда да прояви Любовта си. Ако само даваме, то тогава постъпваме егоистично, като не позволяваме на околните и те да дадат, това което им е дадено да дадат. Преди се чудех кое е по-добре. Да даваш или да взимаш? И двете едновременно! Когато човек дава Любов се чувства щастлив, повече от колкото когато я получава. Човек знае това и дава шанс и на другите да дадат и да се чувстват щастливи от това, че са дали. Всъщност колкото даваш, толкова и приемаш и колкото повече - толкова повече.
  8. печели Бог "Две птици съединени заедно седят на едно и също дърво Едната яде вкусния плод, а другата гледа без да яде. На това дърво човекът потънал в скръб от горестите на света Когато съзира другия - възлюбения Господ, се освобождава от скръбта. Когато виждащия съзира златноцветния творец, Владетеля, Пуруша, източникът на Брахма тогава знаещият, отърсвайки от себе си доброто и злото, неопетнен, достига Висшето единение. Това е диханието във всички същества различаващият знае и не говори за нищо друго Радващ се в Атман, съзерцаващ вечно новия Атман, дейният, е най-добре знаещ Бога. Този Атман се достига с истина, постоянна въздържаност, правилно знание... когато съществото е очистено със светлината на познанието, знаещият го вижда лишено от части" Мундака упанишад Без въздържаност, птицата заета с наслади не може да види Бога. "Бог се осъзнава с истинност. Без стрикна истинност всичко постепенно се изгубва." Рамакришна "Всепроникващият Атман ще се познае с мисъл в която е проникнало петорното дихание Цялата мисъл на човека е проникната от прана, когато тя е чиста, появява се Атман" пак там Син = Душа една с Атман - "Духът да се върне при Бога [А], който го е дал." блудният син става истински Син тогава и не по рано Ехх, думички "ужасни", ехх думички неприемливи! Кеф и Наслада не са "лоши" думи, "лоша" е настройката с която се приемат. Единствено настройката (възприятието ни) ги прави негативни. Има положителни думи, т.е. думи с положително (творящо) въздействие и отрицателни думи - думи с отрицателно (разрушаващо) въздействие. Има думи с неотрална същност. Те могат да бъдат използвани и в двата по-горни случая и зависят изцяло от нашето влияние и отношение, от начина по който ги ползваме. "Кеф" има 11 за вибрация, която редуцирано е 2, т.е. двойственост, но пък е 11 е "царско число". "Наслада" има за вибрация 25-цата, редуцирана е 7-ца, а тя сама по себе си е доста позитивно число. Наистина и 25-цата започва с двойственост, която обаче върви към Човешкото, към оЧовечване. Има ли по-голям Кеф от това да изпиташ Любов? Има ли по-върховна Наслада от това да си Любов?
  9. Душата е самата печелба, а печалившият е Духът. "Бог е Дух, Дух Вечен." Цялата игра на Духа е за да се сдобие с Душа и тогава да може да се наслади Сам на Себе Си, като проява. Душата е Насладата, Кефа, Благодарността, Любовта, Възхищение... Духът е Идеята, Мисълта, Разума... Отец - Дух Син - Душа Форма (проява) - Тяло "И Духът да се върне при Бога, който го е дал."
  10. Преди време една приятелка ми каза: "Преди да направиш каквото и да е си оставяй време да мислиш!" Това е свързано с моята буйност и импулсивност, които пък са причините за всичките ми досегашни житейски проблеми. Когато прекараме импулсивността през ума се превръщаме в разумност. Огън и Вода
  11. Единствения метод способен да пребори всяко заболяване или проблем е "да пуснеш пердетата". Върховната ненамеса в Творението. Каквото - такова и колкото - толкова. Много трудно постижим метод. Метода на съвършения играч. Наблюдателя. Пълно Съгласие. Методът на Лудия. Съгласие, Любов и Благодарност
  12. Ама, приятели, ако имехте Души нямаше да се "прераждате"! Духът се пре-инкарнира. Душата се изгражда (сформира) тук на Земята. Който я сформира (изгради) - печели. Печели края на "преражданията". "Който играйе пичели, който не играйе ни пичели." Хр. Стоичков Голямата почивка е още далеч, но и сега е. Времето не съществува, както и Всичкото и то не съществува. Съществува само Нищото, ала него го няма, та там е голямата почивка (time-aut), но и това не е вечно, защото Бог се забавлява (играе), иначе ще... е друго, но за Сега е Това.
  13. Ааа неее! Искам си края! Вечността е тежко нещо. Който е бил Вечен знае това. Сега разбирате ли защо Бог е направил Живота? За да може временно да забравя Своята Вечност, поне докато се събуди (осъзнае) отново в нея. Има един момент обаче, в който и Енергията (Духът, Душата) се претворява, т.е. минава през Смъртта, но това е велика тайна! Поздрави!
  14. Всеки от нас има своето специално, уникално място в Божествения план и е добре да го изживее без страх, с Вяра! Аз съм правила грешки, но и от тях съм се учила. Познавам тъмнината, но познавам и Светлината... В живота има и бури и тихи води, но е важно да запазим вътрешния си мир, връзката с Природата и Вярата в доброто Първата стъпка е самопознанието. Като познава себе си човек знае кои са негови мисли и чувства, знае и накъде върви-към светлината или се е загубил...
  15. Дишаме Но, ядем от Него, гледаме Го, работим Го, комуникираме с Него, любим се с Него, целуваме Го... милваме и утешаваме, войваме и нагрубяваме, убиваме и нараняваме... Бог е Света, а Света сме и ние и Всичкото. Бог е Всичкото и Нищото - Алфа и Омега. Енергия проявила се чрез многообразие от форми и липса на Енергия (липса на проява). Не може да се роди формата, ако не съществува енергията. Където няма енергия (движение на частиците) там няма и форми. Първоматерията - безвидна, пуста тъмнина и бездна Четирите първоелемента: Небе - Въздух Земя - Земя Вода - Вода Светлина - Огън Воля, Живот, Мисъл, Любов
  16. Да, да намерим не само правилната цел, но и правилните методи за реализирането и. Понякога хубава идея и твърде висока цел, може и да ни разочарова и травмира, вместо да ни стимулира. Зависи от човека.... Да, баланса е много важен. Понякога важи "всяко начало е трудно" а понякога работи "успеха на начинаещия". И в двата случая обаче... баланса е важен. Много хубава тема, Иво! Поздравления!
  17. Много точно мнение - центрирано точно там, където сме, без излишна сляпа вяра, но и без ненужен прекален прагматизъм! Типично по будистки - тук и сега - каквото е , такова. намери истината в една муха, кацнала на бялата стена, или в мъркането на котката, или в ромоленето на дъжда. Всички вселени се съдържат в едно парче ябълков пай ...
  18. И помагаме ли накива като им подаваме милостиня? Как да помогнем на такива? Кои сме ние за да помагаме на някой който не търси помощ? Това насилие ли е? Как да различим на кого да помогнем? На тези въпроси се изнамериха отговори по-горе в темата. Само трябва добре да четем, то и това е изкуство. Лично помагам само на този, който преценя за истински нуждаещ се и който истински потърси помоща ми. breeze, не се сърди! Не търсех да те нараня. И о.к., няма да те наричам така щом не ти е приятно. Бог с теб! Да, наистина си говорим на различни езици. Освен това аз и Ники_ се опитваме да ти кажем едно, а Роси, Ася и didi говорят за малко по-различни неща, ти, breeze, обаче от всички и всичко разбираш нещо свое си - че не искаме да помагаме,а това дори не е така. На въпроса ти - Да, ходила съм в Дом майка и дете, в Дома за деца и юноши и в Дома за стари хора в нашия град. Всяка година правя дарение за някой от тези домове. Положението в тях не е мизерно. Най-добре е в Дома за деца и юноши, а по-тягостна е обстановката в Дома за стари хора, но не заради условията (битови, отопление, храна - всичко е нормално), а по-скоро заради болните и куцукащи или в инвалидни колички хора по коридорите и общите помещения. На всички хора настанени там, от бебета до 100 годишни не им достигат на първо място любовта, на второ - присъствието на най-близките им хора. В случая обаче не си говорим за тези хора, които живеят в социалните домове - говорим си за клошари и просяци. Това са съвсем други хора, просто не зная вече как да ти подчертая разликата. Ако настаниш един клошар или просяк в социален дом, той ще го напусне сам, по свой избор. Вече писах нещо подобно по-нагоре в темата - все едно да извадиш Диоген от бъчвата и да го заставиш да живее "нормално в къща". Впрочем мотивацията на клошаря и на просяка да не живеят в социален дом е доста различна, но това вече е друга тема. И още нещо - не е добре да се залъгваме, че като дадем средства на някоя организация, фондация и ... готово! А те да свършат работата по помагането вместо нас - да ги нахранят, да ги облекат ... и най-важното да общуват с тях и да ги обичат, а ние пък ще си стоим отстрани в нашата чиста и светла къща, с чисти дрехи, няма да се занимаваме с разни мръсни, сополиви, болни и вмирисани индивиди, а на всичко отгоре ще си имаме и "чиста съвест", че сме помогнали. Лично за себе си оценявам, че стойността на всички парични и натурални дарения, които съм правила на съответните Домове, в крайна сметка е по-малка, спрямо занесените козунаци и яйца на един Велик ден в Дома за стари хора, когато останах там да "сборим" яйцата и да си поприказваме. Те почти не погледнаха храната, имаха си, но ми се радваха и всеки от тях ми казваше, че има дъщеря или внучка "ей такава, като тебе" и бях сигурна, че си представят, че празнуват с нея, а не с мен. Това беше много по-съществено за тях, отколкото чисто материалната помощ. А аз бях неприятно изненадана, че всички си имаха деца и внуци, вярно някои живееха в други държави или далечни градове, но дори и тези, които живееха в близък или дори в нашия град, не си бяха направили труда да ги посетят за празника. Хайде, дори и да не е за празника, но се оказа, че идват да ги видят средно на 2-3години веднъж. Но това е вън от тази тема - извинявам се за отклонението. Чудесно написано, Диана!
  19. Разбира се! За да помногнеш на другите трябва да си силен и да можеш да стори това, нали? Значи първо е нужно да си малко егоист, въпрески че накрая излиза, че точно този егоизъм е вид разумност. Силен ли е слабия? Вижда ли слепия? Чува ли глухия? Може ли немощния? Първо от себе си се почва, мила, първо от себе си. Веднъж, тук в темата някъде попитах: Защо приемате работата на вътрешно ниво като краен аскетизъм? Така не бива! Никъде не пише, че докато работиш върху себе си, трябва да напуснеш обществото и да прекратиш всичките си контакти. Не, така е прекалено лесно и в крайна сметка неефективно. Под "работа към себе си" трябва да се разбира една по-висока Будност и Внимателност, които неизменно са в досег с околния свят и с останалите хора. Но, разберете, че не може да помогнете истински, докато сте слепи и не виждате и глухи и не чувате, слаби и немощни, затова човек най-вече трябва да инвестира в себе си, за да може в последствие да е от истинска полза за нуждаещите се. От думите ти, приятелко се заключава, че никак не си чела темата внимателно. Отговори на въпроса: Кой си ти всъщност? Променяйки себе си, не променяш ли Света си? Не се ли повишава вибрацията? Любовта е зараза, ако ти се заразиш с нея, от теб ще се заразят още мнозина, но как да се заразят тези същите, ако ти не носиш "вируса" и? След като всичко е еднергия и тя оформя всичките тела, значи ти и другите сте аз, той, тя, то, ние - едно и също нещо, така че да помогнеш на себе си е равносилно на това да помогнеш на другите, както това да помогнеш на другите е равносилно на това да помогнеш на себе си. Така че никак не е грешно да помагаме! Ама помагаме ли истински или вредим? Туй е въпроса. Поздрави и прави както намериш за добре. Това е най-верния път. Следвай импулса си, пък накъдето те отведе той.
×
×
  • Добави...