Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ники_

Участници
  • Общо Съдържание

    1734
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    12

Всичко добавено от Ники_

  1. Ники_

    За прераждането

    Душата е самата печелба, а печалившият е Духът. "Бог е Дух, Дух Вечен." Цялата игра на Духа е за да се сдобие с Душа и тогава да може да се наслади Сам на Себе Си, като проява. Душата е Насладата, Кефа, Благодарността, Любовта, Възхищение... Духът е Идеята, Мисълта, Разума... Отец - Дух Син - Душа Форма (проява) - Тяло "И Духът да се върне при Бога, който го е дал."
  2. Преди време една приятелка ми каза: "Преди да направиш каквото и да е си оставяй време да мислиш!" Това е свързано с моята буйност и импулсивност, които пък са причините за всичките ми досегашни житейски проблеми. Когато прекараме импулсивността през ума се превръщаме в разумност. Огън и Вода
  3. Единствения метод способен да пребори всяко заболяване или проблем е "да пуснеш пердетата". Върховната ненамеса в Творението. Каквото - такова и колкото - толкова. Много трудно постижим метод. Метода на съвършения играч. Наблюдателя. Пълно Съгласие. Методът на Лудия. Съгласие, Любов и Благодарност
  4. Ники_

    За прераждането

    Ама, приятели, ако имехте Души нямаше да се "прераждате"! Духът се пре-инкарнира. Душата се изгражда (сформира) тук на Земята. Който я сформира (изгради) - печели. Печели края на "преражданията". "Който играйе пичели, който не играйе ни пичели." Хр. Стоичков Голямата почивка е още далеч, но и сега е. Времето не съществува, както и Всичкото и то не съществува. Съществува само Нищото, ала него го няма, та там е голямата почивка (time-aut), но и това не е вечно, защото Бог се забавлява (играе), иначе ще... е друго, но за Сега е Това.
  5. Ааа неее! Искам си края! Вечността е тежко нещо. Който е бил Вечен знае това. Сега разбирате ли защо Бог е направил Живота? За да може временно да забравя Своята Вечност, поне докато се събуди (осъзнае) отново в нея. Има един момент обаче, в който и Енергията (Духът, Душата) се претворява, т.е. минава през Смъртта, но това е велика тайна! Поздрави!
  6. Всеки от нас има своето специално, уникално място в Божествения план и е добре да го изживее без страх, с Вяра! Аз съм правила грешки, но и от тях съм се учила. Познавам тъмнината, но познавам и Светлината... В живота има и бури и тихи води, но е важно да запазим вътрешния си мир, връзката с Природата и Вярата в доброто Първата стъпка е самопознанието. Като познава себе си човек знае кои са негови мисли и чувства, знае и накъде върви-към светлината или се е загубил...
  7. Дишаме Но, ядем от Него, гледаме Го, работим Го, комуникираме с Него, любим се с Него, целуваме Го... милваме и утешаваме, войваме и нагрубяваме, убиваме и нараняваме... Бог е Света, а Света сме и ние и Всичкото. Бог е Всичкото и Нищото - Алфа и Омега. Енергия проявила се чрез многообразие от форми и липса на Енергия (липса на проява). Не може да се роди формата, ако не съществува енергията. Където няма енергия (движение на частиците) там няма и форми. Първоматерията - безвидна, пуста тъмнина и бездна Четирите първоелемента: Небе - Въздух Земя - Земя Вода - Вода Светлина - Огън Воля, Живот, Мисъл, Любов
  8. Да, да намерим не само правилната цел, но и правилните методи за реализирането и. Понякога хубава идея и твърде висока цел, може и да ни разочарова и травмира, вместо да ни стимулира. Зависи от човека.... Да, баланса е много важен. Понякога важи "всяко начало е трудно" а понякога работи "успеха на начинаещия". И в двата случая обаче... баланса е важен. Много хубава тема, Иво! Поздравления!
  9. Много точно мнение - центрирано точно там, където сме, без излишна сляпа вяра, но и без ненужен прекален прагматизъм! Типично по будистки - тук и сега - каквото е , такова. намери истината в една муха, кацнала на бялата стена, или в мъркането на котката, или в ромоленето на дъжда. Всички вселени се съдържат в едно парче ябълков пай ...
  10. И помагаме ли накива като им подаваме милостиня? Как да помогнем на такива? Кои сме ние за да помагаме на някой който не търси помощ? Това насилие ли е? Как да различим на кого да помогнем? На тези въпроси се изнамериха отговори по-горе в темата. Само трябва добре да четем, то и това е изкуство. Лично помагам само на този, който преценя за истински нуждаещ се и който истински потърси помоща ми. breeze, не се сърди! Не търсех да те нараня. И о.к., няма да те наричам така щом не ти е приятно. Бог с теб! Да, наистина си говорим на различни езици. Освен това аз и Ники_ се опитваме да ти кажем едно, а Роси, Ася и didi говорят за малко по-различни неща, ти, breeze, обаче от всички и всичко разбираш нещо свое си - че не искаме да помагаме,а това дори не е така. На въпроса ти - Да, ходила съм в Дом майка и дете, в Дома за деца и юноши и в Дома за стари хора в нашия град. Всяка година правя дарение за някой от тези домове. Положението в тях не е мизерно. Най-добре е в Дома за деца и юноши, а по-тягостна е обстановката в Дома за стари хора, но не заради условията (битови, отопление, храна - всичко е нормално), а по-скоро заради болните и куцукащи или в инвалидни колички хора по коридорите и общите помещения. На всички хора настанени там, от бебета до 100 годишни не им достигат на първо място любовта, на второ - присъствието на най-близките им хора. В случая обаче не си говорим за тези хора, които живеят в социалните домове - говорим си за клошари и просяци. Това са съвсем други хора, просто не зная вече как да ти подчертая разликата. Ако настаниш един клошар или просяк в социален дом, той ще го напусне сам, по свой избор. Вече писах нещо подобно по-нагоре в темата - все едно да извадиш Диоген от бъчвата и да го заставиш да живее "нормално в къща". Впрочем мотивацията на клошаря и на просяка да не живеят в социален дом е доста различна, но това вече е друга тема. И още нещо - не е добре да се залъгваме, че като дадем средства на някоя организация, фондация и ... готово! А те да свършат работата по помагането вместо нас - да ги нахранят, да ги облекат ... и най-важното да общуват с тях и да ги обичат, а ние пък ще си стоим отстрани в нашата чиста и светла къща, с чисти дрехи, няма да се занимаваме с разни мръсни, сополиви, болни и вмирисани индивиди, а на всичко отгоре ще си имаме и "чиста съвест", че сме помогнали. Лично за себе си оценявам, че стойността на всички парични и натурални дарения, които съм правила на съответните Домове, в крайна сметка е по-малка, спрямо занесените козунаци и яйца на един Велик ден в Дома за стари хора, когато останах там да "сборим" яйцата и да си поприказваме. Те почти не погледнаха храната, имаха си, но ми се радваха и всеки от тях ми казваше, че има дъщеря или внучка "ей такава, като тебе" и бях сигурна, че си представят, че празнуват с нея, а не с мен. Това беше много по-съществено за тях, отколкото чисто материалната помощ. А аз бях неприятно изненадана, че всички си имаха деца и внуци, вярно някои живееха в други държави или далечни градове, но дори и тези, които живееха в близък или дори в нашия град, не си бяха направили труда да ги посетят за празника. Хайде, дори и да не е за празника, но се оказа, че идват да ги видят средно на 2-3години веднъж. Но това е вън от тази тема - извинявам се за отклонението. Чудесно написано, Диана!
  11. Разбира се! За да помногнеш на другите трябва да си силен и да можеш да стори това, нали? Значи първо е нужно да си малко егоист, въпрески че накрая излиза, че точно този егоизъм е вид разумност. Силен ли е слабия? Вижда ли слепия? Чува ли глухия? Може ли немощния? Първо от себе си се почва, мила, първо от себе си. Веднъж, тук в темата някъде попитах: Защо приемате работата на вътрешно ниво като краен аскетизъм? Така не бива! Никъде не пише, че докато работиш върху себе си, трябва да напуснеш обществото и да прекратиш всичките си контакти. Не, така е прекалено лесно и в крайна сметка неефективно. Под "работа към себе си" трябва да се разбира една по-висока Будност и Внимателност, които неизменно са в досег с околния свят и с останалите хора. Но, разберете, че не може да помогнете истински, докато сте слепи и не виждате и глухи и не чувате, слаби и немощни, затова човек най-вече трябва да инвестира в себе си, за да може в последствие да е от истинска полза за нуждаещите се. От думите ти, приятелко се заключава, че никак не си чела темата внимателно. Отговори на въпроса: Кой си ти всъщност? Променяйки себе си, не променяш ли Света си? Не се ли повишава вибрацията? Любовта е зараза, ако ти се заразиш с нея, от теб ще се заразят още мнозина, но как да се заразят тези същите, ако ти не носиш "вируса" и? След като всичко е еднергия и тя оформя всичките тела, значи ти и другите сте аз, той, тя, то, ние - едно и също нещо, така че да помогнеш на себе си е равносилно на това да помогнеш на другите, както това да помогнеш на другите е равносилно на това да помогнеш на себе си. Така че никак не е грешно да помагаме! Ама помагаме ли истински или вредим? Туй е въпроса. Поздрави и прави както намериш за добре. Това е най-верния път. Следвай импулса си, пък накъдето те отведе той.
  12. Значи има още "хляб да яде" "нашата" Земица. Архимедовите тела Платовите тела Но това тяло, за което ти говориш, приятелю е Душевното и тяло, принадлежащо на Душевния Свят, на Душевното измерение, а тя (Земята) има и Духовно такова, което пък принадлежи на Духовния Свят и на Духовното измерение. Тялото на Земята , което виждаме с физическите си очи е яйцевидно, но е прието разговорно да се нарича кръгло. Така, че Земята е кръгла (яйцевидна) или поне е кръглообразно тялото и, проявено на физическо поле.
  13. То и Земята не беше кръгла... Земята беше плоска и Слънцето се въртеше около нея! На Слънчевото затъмнение какво казвали? И Звездите падали от небето, ама не тези Звезди като нашите поп-фолк такива.
  14. Сладури! "Невежеството е най-големия враг на човечеството!" - П. Йогананда "Невежеството е благодат!" - Който и да е.
  15. Всичко в Света е Енергия и това е всичко, което вижда всеки накрая. Това е този огън (аурата)в къпината и в дървото и в човека и в животното... Всичко е едно и също нещо - Енергия - гори, но не изгаря и проявява се / изгражда различни форми. Всичко е красиво, така е. Поздрави и успешен ден!
  16. Чрез тялото можем да добием опитност извън тялото. Всъщност радко хорота имат опитност в тялото си, т.е. рядко гледат навътре в него. Целият живот е една опитност чрез тела, различаващи се по своята плътност, които се намират едно в друго, като зелка с листата си. Сваляш си палтото и осаваш по сако. После си сваляш сакото и оставаш по риза. След това си сваляш ризата и оставаш по фланелка и така с този прост пример може да добием представа за себе си за същността си. Та за опитност вън от кое тяло пишем? Всеки сън е опитност извън физическото тяло и това е най-добрия момент, в който то си почива, тъй като не е натоварвано от собствения си ум, с безкрайните си тревоги и грижи. Истинска релаксация има когато са отстранени грижите и тревогите ни, т.е когато е отстранен ума, индивидуалността. Животът в материялния свят, каквото представлява така нареченото от нас "ежедневие" е отново опитност извън тялото. Мисля, че заглавието ще е по-точно ако бъде: Опитност извън измерението на твърдата материя. Или: Опитност извън третото измерение. Всяко едно от телата предоставя и представлява възможност за опитност в измерението, на което принадлежи самото тяло. Човекът има седем тела, но хората все още не са добили връзка с другите измерения, с другите си тела. Когато някой от хората добие връзка и започне съзнателно да съществува във всичките седем измерения, се превръща в Човек.
  17. Според мен и чертата е Илюзия. Всъщност реално съществува само реалността, която е несъществуващото.
  18. Когато имаш някакъв минимален опит с Любовта разбираш доста неща. Например, че не може да я управляваш. Любовта не е като обичта, която е подвластна на ума. Любовта е неуправляема от ума и когато ума прави опити да я управлява се оформя насилие, което насилие може да се прояви на много нива, като контрапункт, например в областта на петия енергиен център, който има функция към пространството. Получава се притискане, стесняване на пространството и болки в гърлото и това всичкото от проявеното от ума насилия върху нещо, което не му е дадено да управлява/ръководи. Основния белег за помощ според мен, е когато Любовта "потече". Това е Божия знак. Всичко друго е поради егоизма, т.е. поради ума/лукавия, а той все за себе си иска, под една или под друга форма, облечен в хиляди премяни. Велик актьор и илюзионист. Лека нощ, приятели! п.п. Е, с горния ти пост изгляжда си стискаме ръцете.
  19. Защо помагате? От Любов или от егоизъм? От Любов или заради това, че познавате закона за причината и следствието? Като за начало може да се даде определение за думата "Любов" и (сега ще напиша нещо "изтъркано") има ли тя почва у нас? Като срещнето клошар на улицата какво изпитвате към него? Защо му помагате? Виждате ли го ясно, дали е истински нуждаещ се? Това са все едни много интересни въпроси.
×