Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ники_

Участници
  • Общо Съдържание

    1734
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    13

Всичко добавено от Ники_

  1. Да и според мен това е важно. Различната музика има различна вибрация, която пък влияе на човека по различен начин.
  2. В интернет. Почти всичко,което е свързано с третото око (шести енергиен център), като книга или статия съдържа в себе си и методика за отварянето му. Има метод утвърден от Далай Лама: Затваряш физическите си очи, като в същото време се опитваш да видиш/виждаш пред себе си. Има метод споменаван от Ошо например и не само: Затваряш физическите си очи и гледаш навътре в себе си, в тялото си. По този начин са открити меридианите, чакрите, биоактивните точки, открита е голяма част от древнокитайската медицина, като се е добило образ за органи и системи, за тъкани и за техните заболявания. Проследяван е енергииния поток и измененията и реациите от към външни влияния. Има метод свързан с проста концентрация (задържане на вниманието) в дадената област, което пък е част от така известната Лайя Йога - чрез последователни съсредоточавания върху чакрите. Има метод свързан с физизески пози и гимнастики - Хатха Йога - чрез насочване на дихателните токове към разните средища, също и китайска гимнастика. Всички тези методи са свързани и с контрол и насочване на дишането. Може да се ползват също мудри и мантри. Вариянти безброй. Упражненията на Учителя свързани с визуализациите и медитациите също довеждат до отварянето на окото. Тук и по-запознати с учението на Учителя може да се включат, като дадат точни цитати от беседите и точните упражнения. На мен също ще ми бъде интересно. Много можем да научим от слепците. В повечето случаи те имат добре развито зрение за виждане в другите измерения. Защо?! Получило се е от опит за проглеждане, от често взиране. Например можете да изгасите вечер лампите, да запердите добре, като ограничите навлизането на физическа светлина, да приседнете сами в тъмнината и след като се успокоите с дихателни упражнения да се опитвате да виждате в мрака, за което не е нужно дори да затваряте очите си. Гарантирам ви, че след всяка една изминала минута ще започне да ви става все по-светло и по-светло и ако накрая цялата стая е изпълнена със светлина или сте успяли или някой е размърдал пердетата за да ви покаже, че вече денят е настъпил. Нищо, вие ще продължавате и през следващите нощи и все някога нощите ще се превърнат в дни. Ще видите както белите нощи, така и северните сияния. Пожелавам успех.
  3. Истински добрия боец в бойните изкуства е този, който е успял да победи, превъзмогне себе си, като негативи и недостатъци. Бойните изкуства произлизат от Йога. Ци-гун е началото на Шао-Лин и легендарния Бодитдхарма, който докато се биел с войската на императора ги лекувал. Вече има и демонстрации по Ци-гун, в който от рзтояние се влияе върху противника. Ци-гун Тиен-Сюъ (Дим-Мак) - изкуството за поразяване на виталните точки Началото на бойните изкуства е себепознание и вътрешна трансформация, което съвпада с Йога. Двете неща са едно и също нещо. После и двете са изкривени от недоброжелатели - едното повече, другото по-малко. И с двете днес се злоупотребява. Личният ми опит със спорта е горчив. Бъдете умерени във всичко. Наблюдавайте се и не се изхвърляйте в спортуването. Бъдете здрави!
  4. Не става дума за математика, като алгебра само, а като едно неделимо цяло - преплетените алгебра и геометрия. Тогава се развиват и двете мозъчни половини - равномерно, има баланс. Мъжът и жената се сливат. Геометрията, особено многоизмерната, предразполага към активност дясната мозъчна половина, получават се върховни прозрения. Спомнете си за древните гърци, за Леонардо да`Винчи, за всички символи и картини, за икони и мандали, и египетските пирамиди и въобще всички пирамидални постройки в света. Те отварят врати. Чертаенето и пресмятането на аватара ми например е достатъчно нещо, за да се осмислят и проумеят простите числа от 1 до 10. В тези числа лежи цялото творение. Опитайте се да начертаете например кабалистичното дърво на живота, но в триизмерен вид, след това направете същото само, че в четириизмерен вид и в такава последователност се разбира за измеренията на планетите в "нашата" Слънчева система. Също кристалните структури имат правилна геометрична форма. Дори Библията може да бъде начертана във вид на мандала... и да се вида как изглежда като форма на чертеж.
  5. Днес докато гледах телевизия в работата си, преминавайки през редица канали, се спрях на "М-сат", където имаше предаване за гледачки, баячки и тем подобни персони, разбира се уважавани от мен. Беше ми интересно да сравнявам и съпоставям нивото им на духовно израстване и еволюционото им развитие. Дори само по думите се разбира кой къде се намира по Пътя. Погледах, почудих се, посмях се, поскърбих... След това, отново след премятане на каналите и отново "случайно" се озовах при "Канал 3", където бях поразен от изключителните и точни прогнози на една жена. Беше великолепно! Тя светеше! Излъчваше любов и топлина. Бях очарован. Каква точност! Тъй като не виждам аурата цветово, не можех да разбера какво става с човек в един такъв момент на "включване в мрежата". Отново "случайно" и поради моментния ми дисбаланс и раздразнителност наложих торбичка с подбрани полускъпоценни камъчета, кристали и руни в областта на третото око, с цел успокояване и онемане на напрежението. След около минута ясно започнах да виждам, при това цветово, целия динамичен обмен между единицата /жената/ и Цялото. Видях как аурата и се свързва със стълб от аметистово-лилава светлина, като потока от светлината ту се разширяваше, ту се стесняваше, в зависимост от паузите между ново-зададените въпроси и изказаните вече отговори на предишните въпроси. Беше много интересно за наблюдение! От скоро се ползвам от такава торбичка /кесийка/ за кристали, с връзка за врата, поради разреденото ми практикуване на каквото и да е. Още преди бях установил, че такива торбички с камъчета могат да се ползват като лапи, като се полагат върху енергийните центрове. Действието им е поразяващо. Та във връзка с виждането и по темата за фотографията споделям това. Тази фотография е измислена точно от "слепци" и за тях, за да могат чрез нея да "виждат" аурата. Всъщност третото око може да се отвори много лесно, стига само да се практикува често който и да е от методите за това, а вече има доста информация относно тези методи, буквално сме зарити от инфо. Позрдрави, ... !
  6. "Който пее зло не мисли." Думите са изградени от звуци, а звуците представляват вибрации. Вибрациите, цялото творение е изградено от тях, затова към думите бива да се подхожда внимателно. Наистина не съм срещал "лоши" хора, които да са музиканти. Добрия човек, чрез думите или певецът чрез песните, твори добро в материята и не само там, тъй като световете се преплитат и един в друг присъстват, побират, изграждат. С други думи - каквото градиш тук същото градиш и в другите светове. Също съм съгласен с мненията на Станимир, Валентин Петров и на xameleona.
  7. Здравейте! Според мен и xameleona казва част от истината и Мона казва част от истината. Ние като индивидуалности можем само да се докоснем до част от истината. Глобално и събирателно погледнато към жената, като образ от всички жени можем да твърдим, че тя има една много добре развита интуиция. За събирателния образ на мъжа може да се каже, че притежава една много добре развита чувтвителност. Всъщност мъжа е по-слабия пол и това е одавна известно. Жените са силния пол. Ето защо Учителя в тази си беседа, и не само, залага на тях, като движеща сила. Ако не правим събирателни образи от жени и от мъже виждаме, че всичко е относително. Общо взето в голяма част от жените сърдечността не е достатъчно развита и тя се развива едва след раждането, едва след като станат майки. Това обаче можеше да се твърди до скоро. В последните времена, на омесване и на израстване на Духа и Съзнанието в хората, нещата наистина са относителни. Вече можем да открием доста жени, които имат отлична развита сърдечна чувтствителност, още преди дори да са си мислили за поколение, както и мъже, имащи на разположение развитата си интуитивност. В края на времената, "Атлантските времена", както ги наричам понякога, нещата стоят именно така. Израстналия вече Дух се инкарнира, където си поиска, било то в мъж или в жена. Настъпват времена на равновесие и равнопоставеност. До преди можеше да се твърди, че мъжете са слаби (въпреки широко разпространеното, обратно на това, твърдение), но вече и мъжа започва да добива, равна на жената, сила. Силата идва от шеста чакра, където се намира интуицията, третото око. В Завета на цветните лъчи на Светлината още преди около век е описано точно така. Описанието изхожда от Библията, която е още по-ранна, тя пък изхожда от юдеизма, който изхожда от Египет, който изхожда от... С това само правя намек, че знанието е съществувало винаги и ние като единици можем само да го преоткриваме. Там в главата при интуицията се намира и егоизма. Мъжа не е бил по-егоистичен от жената, а точно жената, въпреки привидността на обратното твърдение. Често за мъжете казват, че не мислят с главите си. Само който начене да мисли и постигне някакви постижения чрез мисленето си развива егоизъм. Жената е по-умна от мъжа, и точно затова това не е цел на живота и - тя това го може. По принцип в мъжа е заложено желание за развиване на мисенето, на идеите, на добрата интуиция. Ето защо мъжа се отправя винаги в тази посока, да ръководи, да строи, да изгражда империи, дом и всичко видимо в света ни. В жената е заложено желанието за развиване на сърдечността. Ето защо тя желае да остава в сянката на мъжа, да го подкрепя, да бъде задколисна сила, да бъде майка и съпруга. Както писах по-горе в последните времана нещата са се "омесили", добили са равенство, тръгнали са към равновесие и равнопоставеност. В момента за общ образ на жена или на мъж трудно може да се говори. Имаме микс и разнообразие. Всичко е относително и индивидуално вече. Особено новите поколения. Един такъв пример е големия син на xameleona, да не говорим за децата, които се раждат в днешните времена. Светът се развива изключително динамично. Общо взето жената има добрата си интуиция, заедно с егоизма си, който трябва да намалява чрез развиване на сърдечността. Когато едно момиче стане майка тя зарязва егоизма си и започва да развива сърдечността си, превръща се в жената, за която е говорил Учителя. Добре развитата сърдечност и чувствителност, заедно с добре развитата интуиция са чести библейски архетипи. Интуицията е мъжки положителен принцип - сила, мощ. Сърдечността е отрицателен, женски, възприемчив, съгласие. Маже да се твърди че жената има мъжка същност, т.е. притежава мъжкия принцип в себе си, който е сила, а мъжете са с женска същност - притежава в себе си женския принцип - възприемчивост, сърдечност. Мижки принципи (архетипи) в Библията е Йосиф (бащата на Иисус) Женски приципи (архетипи) в Библията е Мария (майката на Иисус) Когато има равновесие между принципите са получава баланс - ражда се Син. Може да се разбира под повдигане на жената, повдигането на женския принцип, същност в хората - сърдечността, милосърдието, Любовтта и наистина тя е която спасява света. Бъдете здрави, приятели!
  8. Ето, пак се въртим в кръг. Да съгласен съм, дори и съм писал същото някъде по-преди за тях, но никъде не е писано че слънчевите лъчи са хипноза. Е сигурно е време и за това да се напише. Хипноза нареках методиките за привеждане в едно по осъзнато съществуване. Сън в съня. Сега, след като имам малко повече време на разположение (след продължителен работен ден) ще се опитам да се систематизирам. Що е реалност и що е сън? Това са двата фундаментални въпроса. Ако живота, който познаваме е реалност то наистина хипнозата не може да се отнесе до трансформацията на ума в момент на будност. Но реалност ли е живота ни? Ако живота ни е илюзия, сянка, божествен сън, то хипнозата с пълна сила може да се отнесе, като определение за трансформация на ума в така наречената от нас съзнателност, въпреки че и съзнателността във вида в който я разбираме е несигурно и съмнително нещо. Отново повтарям, потретвам, попетвам: - възприемането на думите зависи от начина на тяхното използване и от начина по който са чути, както от моментната ситуация с всичките и влияния. Слънчевите лъчи са част от материята, макар в по-фин вариянт и колкото "по-навътре" навлизаме в тях, толкова и по-високо ниво на финност намираме. Така е с всяка една форма на проявата в творението. Реална ли е така наречената от нас реалност? Само когато си отговорим на този въпрос ще можем да разбирем и смисъла на хипнозата, който вложих по-горе в мненията. Е, философстването няма край - още една от "болестите" на подобен вид комуникация - с думи. Това се и стараех да изявя - несигурността на този вид общуване. Хубаво би било да търсим дълбочината на всяко мнение и смисъла, който е заложил автора в него. Това е все едно да четеш в душата на художник. Целият Живот е една божествена самохипноза, един божествен сън.
  9. охохо има и още как, за Бог всичко било възможно, а и не сме сигурни какъв смисъл е влагал, този, който е открил думата за света. Другото са предения, а знаеш те до къде довеждат... А писмеността е проислязла по-после от речта. Каквото и да е значението на дадена дума, то си остава в относителността от възприятия. Дали хипнозата се отнася до будност, до реалност или до сън също е част от относителността на нашите възприятия. Методът действа върху ума, което споменах в началото. Разликата е в така наречената от нас будност и в неините нива, което е най-несигурното нещо, като определения, а най-вече в нашите субективни разбирания.
  10. hyp-nosis ~ hiper gnostic; hip-gnosis - hip-nos Може и така да се приеме, ако се гледа в дълбочина. Просто като идея за размисъл Какво представлява да заспиш по време на сън? Кое е сън и кое реалност? Тук могат да вземат участие и тези, които практикуват осъзнати сънища. Много одавна сме спрели да можем да боравим с думите. Отново опираме до идивидуалното и субективно възприемане на самата дума. Така е в света на относителността - недостатък цари. Съгласен съм. Що се отнася до Бог, но ако правим сравнение между тях и Бог Отец, ще трябва да търсим, чрез ирата - открии седемте разлики. Ето отново пример, с които се доказва, че думите имат и "разминаващ" ефект. Вижте, сперед мен в мълчанието и в тишината е истината и разбирателството. Хората неизменно са едно и също нещо с Бог.
  11. Здравей, Валентин! Може и да е, може и да не е /осъзнаването/. Знае ли човек? Да, знае, но не винаги, понякога знае, понякога предполага, понякога предполага, че знае. Вярно е, интуицията е критерия. Точно нея визирах. Забелязал съм обаче, че не винаги чуваме добре интуицията си и често чуваме избирателно - това дето ни харесва. Харесването идва от желанието на индивидуалното. Истинската чуваемост, според мен, идва когато индивида отсъства, което от своя страна е една доста трудна задача. Да те няма. Да спреш да съществуваш. Кой е готов на това? Всеки търси спасение за себе си, но кой е готов да спре да съществува? Знам, че този който търси да спаси себе си... "Който иска да спечели живота си ще го изгуби, а които изгуби живота си, ще го спечели." Живота не е сделка или ако е такава, то трябва да раздадеш всичко, което притежаваш, на тези които имат нужда от него. Да се отречеш от себе си, да се отречеш от този дето се е приел за нещо отделно от Цялото, за нещо индивидуално и специално /когато спреш да се отъждествяваш като идивидуалност, като аз/, само тогава се добива свободата, когато не съществува някой /ти самия или по-точно - илюзионната представа за себе си/, който да те обвързва с тежести и вериги, когато сам спреш да се ограничаваш и обвързваш с цели например. Можеш да спечелиш само когато изгубиш. Тогава вече интуицията работи и не само, ти си станал самата интуиция, ти си се превърнал в самия живот. Тогава вече може да се изрече и прословутата библейска фраза на разпнатя Иисус, висящ на кръста: "Отче в твоите ръце предавам духа си." - Съществуването си. Забележете не само живота - земния, Той е съгласен да предаде правото на Бог да реши за цялостното му съществуване. Готов е да изчезне, да бъде заличен, дори да не остане спомен за това че е бил, съгласен е с волята на Отца Си. Смирение, истинско смирение, което носи свободата от окови и вериги - грижите: "Свърши се!" - края на аза. Това са два прекрасни метода, които заедно с Господнията молитва могат и имат силата да трансформират ума, но не може да не се признае ролята на егото, на желанието. Егото и желанието са основните движещи сили в кръговрата на възход и падение. Без отделяне на привидни индивидуалности няма движение, няма Път, Няма Блуден Син, няма и завръщане. Затова твърдя, че Пътя към Бог е Път осеян с егоизъм и края на този Път е единствено края на егоизма, на индивидуалността. Тогава можеш да се храниш и със Слънце, може и с ветрове, може дори да не се храниш, да не дишаш, тогава нищо не може да прекъсне съществуването Ти, защото Ти ще бъдеш Всичкото съществувание и ако дори за миг спреш да съществуваш, целия Свят би изчезнал. Тогава притежаваш и Си всичко в пълнотата му, та дори и смъртта. Всеки един е на своето място в разбиранията си и всичките разбирания са верни съобразно момента в който се намират. Всеки е на прав път, защото други, различни пътища няма. Пътят е един и същ, при това отъпкан от вечността на съществуването /от Теб самия/. Бъдете здрави, здравейте!
  12. Именно - тя е субективно възприятие, относително за всеки. То и Каин "вярваше" в нещо, та взе че уби Авелчо, а се оказа, че по-скоро си мислеше, че вярва. Вярата е нещо, което ако го има не е нужно да се ползваме от никаква методика. Вяра Надежда и Любов - три прости принципа. Това не е от Вярата, а от възприятието, което определя дали имаш Вяра или не, ама преди близо 2000 години така е могло да се каже, така е и казано. Не си възприемчив - нямаш Вяра, страхуваш се, съпротивляваш се... Накрая се оказва точно това - всичко е магия, трик, илюзия, имаща за цел едно единствено нещо - да поснаеш Себе Си, нито съществуват мечки, нито гори, нито пък мечкари.
  13. А какъв е критерия за да оценим кой как пише - от личен опит или не? Написах всичко, което знам за храненето със Светлина. Незнам, при мен просто се получава. Споделих, че до това достигам също чрез пречистване, но не се ползвам от тази методика, за която споменава Крис. Не е лъжа, че методики за прочистване има много и не бих си позволил да пиша за нещо, което не съм изпитал на гърба си. При мен пречистващата работа отново върши Слънцето. Просто се оставям да преминава през мен, като през прозрачна и пълна с пролуки форма. Прозорец за Светлината е всяка една поричка на кожата. Колкото е по-голям прозореца, толкова и количеството на проникващата енергия е повече. Има начин енергията да се абсорбира и да се складира, но това изиска и по голям разход, защото умереността на възприемане е нещо, за което още нямам ясна и напълно точна преценка. Успял сам да исползвам и вятъра като прочистващо средство, както и водата /чистата вода/. Оказа се, че всички тези неща, които служат за пречистване на тялото са трикове, с които ума много лесно работи и че всичко отново е свързано с личните ни възприятия и разбирания. Вятъра, водата, луната, кристали, мантри, утвърждения, мудри, медитации са само средства за изчистване, за трансформацията, за намесване на разместилото се, за подреждане на проявената форма, за да може да има обмен с цялото, а този обмен е вид участие в битието - съзнателно битийно участие в същесвуването, в живота. Всичко зависи от ума, като най-висш instrument на съзнанието в това измерение. Той е обаче и онзи паднал Ангел, дето завижда, не вярва, гневи се, гордее се, дето не приема "чуждото", дето не разрешава на някой друг да сполучи, поради това че вече си е изградил рамки - очила, в които се опитва да побере целия свят, който свят също е опрян на сабствената гледна точка. Умът представлява Блудня Син - отделил се от общото съзнание в опит да го надрасте по величие. Умът е и една неразорана нива, на която семената на сеяча не успяват да дадат плод. Точно и само ума /частицата от общото съзнание/ е онзи Дух, които изгражда формата, за да може чрез нея да се изяви и прояви. "И Духът да се върне при Бога, които га е дал", но за да стане това e нужно изградената от него самия вавилонска кула да рухне, храма да бъде "разрушен", за да може да се изгради "новото", което е така добре познатото "старо", за да се намести в правилен ред разместеното, а за да се получи това, съзнанието, което има връзка с ума, го кара /внушава му, чрез един или друг начин/ да се самоизлъже, да се ползва от трикове, методи, чрез които "сам" да се трансформира, да се промени. Всички тези трикове са илюзионни, поради това че са част от възприятията на самия ум. Те не са реални, те са сенки, защото са част от света на сенките, на изкуствената, на пречупената светлина, но са достатъчни. След триковете ума вече не е същия той се е разширил и вече връзката с общото съзнание е станала двустранна, вече има диалог, има качествен и осъзнат обмен. Единственото реално нещо е импулса изходящ от Абсолюта, който импулс преминавайки през хаоса твори материя, която материя в същността си е движение /поради задвижващия я импулс/, които движение и обмен излъчват светлина, която светлина е живот, енергия, която енергия е в различни нива, в зависимост от местоположението си във времепространството относно източника на импулса. Колкото енергията е по-далеч от източника, толкова е и по-пречупена, по-крива, по-разместена, по-неподредена, по-далечна и по-"чужда". Колкото си по-далеч от източника, толкова формата ти е по-твърда, поради това че е забавено движението в теб. Нама движение и обмен - няма светлина. Липсата на движение е мрак, тъмнина, твърдо тяло. Няма живот. Ума има свойството на бързо движение във времепространството. Правилното движение на ума звиси само от неговото насoчване, от посоката в която е обърнат. Той може да достигне навсякъде, защото е частица от цялостното съзнание, а то присъства навсякъде в творението. Душата е Любов и наслада, възхищение, едно такова чувство на благодарсвен и възлюбен възторг. Душата е нещото, чрез което Бог се наслаждава на сбственото си творение, но Той може да се наслади само, ако е заел привидно отделни от Него форми, и само когато тези форми се познаят, като неизменна част от Бога, когато се познаят като Бог. Ето защо хората нямат души, защото им липсва "чувство на благодарсвен и възлюбен възторг" от творението /Бог, от Сабе Си/. Сега, след като написах всичко това, кажете - от опит ли го пиша или щото съм го чел!? Пак питам какъв е критерия за оценка, за отсъждане? Много интересни и благодаря за вниманието. Целувки от "мен" към "теб" летят, като пеперудки!
  14. Има връзка със самовнушението, самохипнозата, себеутвърждението, това са все начини за промивка на ума - за неговото отчистване, но нито "само" е точно нещо, нито "внушение", "хипноза", като думи и тяхния смисъл, разбиран обикновенно от хората. Всъщност това обикновенно разбиране е доста повърхностно. В думите има дълбочина. Утвържденията са част от което и да е учение. Утвърждение, Вяра - това е така и това е така. Приемането на думите във вид, в които ги разбираме, в даден момент, е самия проблем на тази форма на общуване. Един се опитва да каже едно, друг го разбира по начин зависещ от точката на неговите моментни въприятия и хората винаги си остават далечни и на разтояние. Думите са меко казано двойствени и определението на значението на всяка дума е основното, с което човек трябва да се заеме, ако желае общуване чрез тази форма. "Самовнушение" - "само" - правиш нещо сам; "внушение" - внушаваш си, представяш си нещо и го приемаш като реалност, утвърждаваш го, снабдяваш го със сила за да може да го ползваш, даваш му живот, вдъхваш му живот, събуждаш го за живота... Бъдете здрави!
  15. Здравей! Самото полярно дишане, както е описано от Кристиян е вид визуализация, утвърждение, самохипноза... Методики много, пътища много и всичките водят до... Бог.
  16. Мисъл за деня - 06 Октомври 2007 г. Много трудна задача. Нужна е Любов, Съгласие /смирение/ и Благодарност. А що се отнася до изкуственото, можем да си припомним какво е учил Учителя за реалното и за неговата сянка - илюзията. Със средства от илюзионния свят се гради още илюзия /карма/, точно затова те не водят до никъде, не извеждат от порочния кръговрат на причинно-следствените връзки. Само Любовта може да изиграе причината за излизането от света на сенките. Пречупването на светлината само по себе си е крива /криви/, в която гладкостта няма място. Когато няма пречупване, изкривяване, т.е. когато съществуват верни възприятия за реалността, тогава имаме една безкрайна гладкост - права, правота, истинност.
  17. Мисъл за деня - 05 Октомври 2007 г. Здравейте! Интересно е онтошението между Бог и хората! Какво значи Любов? Как се достига? Замислих се, съзерцавах за секунди. Що се отнася да сетивноста, наистина нейното разширение е необходимост, както споменава някой по-горе. Как се добива разширяване на сетивност? Методики много. Естественото е страданието и отнемането на дадено сетиво, за да се достигне до развитието на същото в обратна на първоначалната отправена посока. Например всяко едно от сетивата може да бъде отправено в две посоки - навътре и навън. Когато някой изгуби очите си, той започва да добива по-голяма чувствителност в погледа навътре (другоизмерно гледане), същото се случва когато някой загуби слуха си, както и когато някой изгуби крайниците си. Страданието по "естествен" път развива сетивността. Всичко обаче зависи от насочването на сетивността, от посоката на отправяне. Не е нужно да се губи някое сетиво за да развием неговата вътрешна природа. Всичко опира до самонасочване на сетивността. Когато някой желае виждане е достатъчно да започне да практикува такова като смени само посоката на погледа си от вън на вътре или да затвори очи и просто да гледа. Същото е с останалите сетива. Когато се запушат всички отвори/врати на главата може да се достигне до просветление. Това е начин да се откъснеш от сетивността си в хоризонталата на третото измерение. Сетивнотта може да се игнорира дори само с мисълтта, когато мисълта е насочена по вертикала. Умът ни не може да мисли за две неща едновременно, за две неща в един момент. Умът мисли бързо, той мисли със скоростта на светлината, но никога не може да е на две или повече места в един и същ момент. Любовта се долавя чрез от осезателната сетивност, а тя е функция на четвъртия енергиен център, който се намира в областта на сърцето. Бог е Любов и това е утвърждение/разбиране, което може да те накара да развиеш сърцето си, Любовта в теб. За да се опиташ да доловиш което и да е от сетивността си, трябва да я приведеш във възприемчив вид, т.е. да се отвориш, отпуснеш, да се откриеш, да си позволиш откритостта и възприемчивостта, да премахнеш бариерите, който пречат за достигането на каквото и да е до теб. По начало хората сме затворени в себе си. Не допускаме нищо да ни доближи. Дори в трамвая, в рейса ние не допускаме близост, дори когато се съберем с някой близък или с някой добър приятел, ни е не допускаме близост, като прегръдка например, като докосване, като целувка. Това е защото се страхуваме, страхуваме се да приемем, да възприемем и това е естествено на фона на обграждащата ни вибрация, която по принцип може да ни донесе негативи. Негативната вибрация се намира в нашия хоризонтал. Тук е нейното проявление, затова сме развили и нещо като инстинкт за самосъхранение - зотворили сме се, положи ли сме ограничения, изкопа ли сме пропаст между себе си и светът. Бог е Любов. Любовта е нещото, което ни липсва, което ни е липсвало винагил Всичко в света е заради Любовта. Искаме пари, за да има кой да ни обича, за да бъдем значими и ценени, същото е с общественото положение, с работата, с облеклото ни дори. Всичко в света е заради Любовта, заради нейната липса, а тя липсва именно заради собсвените ни прегради, заради ограниченията, които ние сами сме си поставили. Иначе тя си е била и ще си бъде навсякъде, проблема е, че ние сме спряли да я прихващаме, тъй като сме спряли да бъдем възприемчиви за нея, възприемчиви към всичко, поради страха си и желянията си, поради това че се опитваме да оправляваме нещо, което не ни принадлежи - живота. Бог е Любов! Това е нещото, което ни кара да се отворим, за да проверим, нещо което ни кара да повярваме, да се успокоим, да потърсим, да намерим и да бъдем щастливи и свободни. Това е, което ни вади от хоризонталата на нашето ежедневие и ни открива онзи вертикал и спираловиден свят, който в действителност съществува, разкрива ни се цялото проявление на материята, било тя финна, по-финна или груба. Красотата на света. Наистина е прекрасно някой да те Люби, това те прави щастлив и ценен, прави те да повярваш в собствената си значимост, но не това е върховното. На по-високо място стои това ти да можеш да изпитваш Любов, ти да можеш да отдаваш Любов, а на още по-високо място е това да се оставиш и да бъдеш кръговрат на Любов - хем да отдаваш, хем да допускаш да ти бъде отдавана. Тогава си се превърнал в перпетомобиле, във връх на проявата. Тогава разбираш, че е без значение дали си значим, дали си ценен, дали си някой. Тогава разбираш, че Любовтта е достатъчна и нищо друго няма значение. Какво значение има това кой си? Какво значение има? Няма значение - си си проявление на Бога, а Бог е Любов, значи си проява на Любовта. Това е достатъчно за цялото съществуване. Тогава разбираш че формата е само един проводник на съдържанието. Грубата материя е облекло за финната, чрез коята тя самата (финната материя) се проявява. Форма във формата, цвете в цветето, съществуване в съществуването, красота в красотите, живот в живота... Бог е Любов! Нека бъдем открити (откровенни), възприемчиви с това, което се случва и идва към нас. "Отче, да Бъде Твоята Воля." ; "В Твоите ръце предавам Духа си." Бог е Любов - начинът да отдръпнеш вниманието си от хоризантала на грубото съществуване и да откриеш останалите светове, да откриеш Бога. Някой писа, че Бог бил непознаваем. В евангелието се говори, че Бог може да се познае само чрез Сина - Христос. Христос е Любовта, Той я символизира. Любовта носи познание върху Бога. Бог е Любов. Прекалено многото гледане навътре (нагоре, към Бога) прави хората късоглед (сляп за близките неща, тъй като им отдава прекалено много от внеманието си). Такива виждат по-добре надалеч, за да могат да се сетят че е външното, че и хоризонталата ни е дете на Бога и има своята красота предназначение и не бива да се отрича. Това е крайност. Прекалено многото гледане навън (в хоризонталата на твърдата материя) прави хората да не виждат на далеч (далекогледи), за да се досетят, че не всичко е това, че не целият свят е вън от тях, че има и вътрешен свят, който те отвежда, който е тайната врата към многоизмерността в творението (останалите паралелни светове). Това е крайност. Здрав човек е този, който е спрял да отрича, да разграничава и да отхвърля. Здравия човек приема всичко, като едно неделимо цяло. Такъв е хем вън, хем вътре, такъв е навсякъде едновременно. Бъдете здрави, Приятели! Бог с вас!
  18. Понякога се чудя с какво нашите отци са заслужили идването на Учител от такъв ранг. Хем са го заслужили, хем са се нуждаели от нещо такова. Въпросната мисъл от беседата на Учителя говори за същото. Според мен всичко, което се случва на човек през живота му не може да бъде случайно. Според мен съдбата на човека е под пълната предопределеност. Всичко в живота му е заради Пътя, за насочване и правилно движение по него. Всичко е една възможност за извличане на полза, на урок, за да се осъществява растеж. И сега когато се замисля за пропуснатите от мен самия ползи, за пропуснатите възможности и за пропиляното време... успокоява ме знанието за предопределеността. Будността на човек се премерва в броя на използваните от него възможности и по научените и приложени уроци. Често отново задремваме. Хубаво е да се будим един другиго. Сега ще се опитам да изиграя ролята на будилник като ви напомня за свежеста и аромата на въздуха, топлите и многоцетни лъчи на Слънцето, синевата на небето, полъха на вятъра, шума на дърветата и на реките, на морето... Да бъдем будни за всичко, което се докосва до нас, независимо от неговото естество. Само тогава ще бъдем способни да сме ученици.
  19. Здравейте, приятели! Много е интересна тази мисъл/послание дадена чрез Учителя. Тя отново доказва нивото на разбиране на хората от онова време. Ако сравним старозаветните библейски текстове, новозаветните такива, текстове от различни учения през различни години и периоди от човешкото развитие и еволюция, ще разберем символиката и начините за поднасяне на информацията от понанието. През различните времена и периоди, както и за различните общества и народи, в зависимост от техните възприятия, сетивност, бит, култура и психолокическо ниво на развитие, въпросното познание е представяно в различен вид. Колкото по на запад се "сваля" познанието, толкова по-завоалиран и символичен вид има. Всеки се сеща, че и в случая не става въпрос пряко за мъж и жена и за тяхното свързване и обединение и съюз. Тогавашното разбиране у хората е могло да понесе само подобен пример, но не и "по-висок". Сега е лесно вече да се заяви, че мисълта се отнася до сливането на двама или повече, до изчезването и преодоляването на индивидуалността, на егоизма. В първата част от мисълта забелязваме думичката "право, права", т.е. правилна мисъл, отпправена в права/вярна посока - към Бога. И наистина е така. Когато си насочил ума си към Бог, когато си обградил мислите си с трепета на Любовта идваща от сърцето, става това сливане, "включване", причисление /причастие - ядеш от хляба - общото съзнание и пиеш от чашата - Божествената любов/. Тогава идва и знанието за Божията Воля /както споменава Валентин/ и става разбирането на задачите и работата, коята ти предстои да вършиш. Подобно е и евангелското послание в което Иисус разяснява сливането и единението: "Когато двама се съберат в Мое Име, Аз Съм в сред тях."; "Които събира е с Мен, които разпилява /разделя, реждалечава, отделя се, разграничава се/ е против Мене." Иво задава що годе точен въпрос, с които цели да насочи мислите ни именно на там. Еднаквостта, според мен е пълния съвпад на частиците изграждащи Битието. Човек може да има съвпад в три нива - Светъл, Тъмен /които също може да се отнесе към липса на съвпад/ и Всеобхватен. Както знаем от "горчивия" си личен опит в еволюционното движение е възможно и несъвпадение, разместване, отделяне, пръскане, разделение и разделяне. Върховната идея за проява на Бога се намира именно в това - вечния кръговрат от разместване и наместване. Доста е трудно да останеш "наместен" в днешните времена на интезивно съществуване, особено ако пребиваваш в големите градове и имаш допир до ненаместените части в Творението. Влиянието на външното е в сила до последния щадии на така нареченото "samathi" - сливане, което е напълно и оканчателно. Тогава вече не подлежиш на негативни влияния. За жалост никoй не знае кога ще се случи това с него. Имено за това не трябва да се прекратяват опитите, даже е необходимо те да бъдат поущрявани. Точно това е целял Учителя с преподаваното учение. Това е и посланието на мисълта му - Видаги да се стараем да бъдем Едно едни с други, със сърце и ум отправени в Правата посока - Бог. Това е целта на което и да е учение и религия. Тук намираме и силата на поговорката: "Сговорна дружина - планина повдига." Бъдете здрави, скъпи Приятели!
  20. Хубаво мниние, Добромир. Ошо е наистина на три периода, от които има два основни - непросветление и просветление. След просветлението, което Приятелят ми получава в Индия всичко е наред. Ошо постига пълно просветление - достига кота Нула. Нулата това етози, който умее да наблудава безпристрастно всичко, което се случва с тялото и ума му. "Да Бъде Твоята Воля" - за добро или за лошо - без значение, "Да Бъде". Всеки един напълно отворен и разкрил себе си човек пред света е подвластен и възприемчив на всякакви влияния. При хора достигнали до нулата доброто и злото са едно и също нещо. Светлината и Тълнината са едно - Бог. Такива не правят никакви разделения. Открити за всичко което се случва с тях и съгласни са тези като Ошо. До като пребивава в Индия външната и цялостна вибрация е с положително въздействие, което не допуска никакъв негативизъм или ако има такъв то той е в изключително малки размери. Заминаването му за щатите е повлияно от желанието му за наслада върху материята в цялостния и спектър. Желанието за пореден път вади от Рая. Изиграва мечешка услуга. САЩ е с изключително негативна вибрация особено в онези години през които Ошо пребивава в там. Не случайно доста от мировите учители заминават и пребивават в САЩ. Там е гнездото на злото, там е мамона, логическото и насилствено мислене - Лукавия, Звяра... Там трудно се оцелява. Учителите заминават на там, защото там е основното поле на войната между Светлината и Тъмнината. Ошо е оставил своя принос в непрекъсната борба, на която той е бил безпристрастен наблюдател и свидател, нищо че тя се е водила и в него самия. Той е бил съгласен на което и да е. Просто проводник служещ на Провидението - "Да Бъде Твоята Воля". Несериозно е да се твърди, че Ошо не е знаел какво става с него и не е могъл да предотврати негативизма. Той просто е бил съгласен и неотрален. На този неотралитет се гради цялото учение - това е Тантра. Гурджиев е бил преди него там. Северна Америка представлява логическата половина на мозъка, а Южна Америка е интуитивната му половина. Площа на Мексико, Куба и въобще цялата средна част между двете Америки е "тайната врата", разбирането, просветлението, разумната практичност и не случайно там са преминали доста от древноамериканските култури. Логическата половина на мозъка е нещо което може да следва Тъмното, може да следва и Светлото, затова и Северна Америка има различни периоди. Ако до логическата половина не достига части от интивността и сърдечността, части от Светлината, тя неминуемо се превръща в моша на Злото, ето защо доста мирови Учители играят ролята на Светли мисли спохождайки щатите, за да може да промият логичността и да запазят света от саморазрушение и самоунищожение. Логическата мисъл може да натири и погуби всяка една от Светлите, интуитивни мисли. Някой Светли мисли са по-неустойчиви от други. Ошо представлява мисълта на неразделението - пълната еднаквост между Светлото и Тъмното - Нулата. Той е оставил, заедно с такива като Гурджиев учението за неразделянето, което е по-висше от учението за Светлината или с други думи заявено учението за Бог е на по-високо ниво от учението за Бог Отец. Бог = 0; Бог Отец = 1; Бог Син = 2; Святий Дух = 3; формата = 4;... Не съм убеден дали не е рано за учението за нулата, но след като е поднесено от Провидението, значи отново му е дошъл момента. Основна тънкост в разбирането на учението за Нулата и позитивното му приложение е трика да запазиш част от себе си в учението за Единицата, така става възможна върховната Любов към Тъмнината, което гарантира извоюването на победа, гарантира трансвормация на Тъмнината в Светлина. Тоест този който е получил просветление за учението за Нулата е нужно да се завърне в 1, само че това завръщане не може да бъде вече в единицата, а ще бъде едно ново начало с по-различни и по-широки разбирания, т.е. 11 (единайската). Така този хем запазва знанието за еднаквостта между Светлото и Тъмното, хем се придържа към Светлината. Горе долу е така според мен. до колко съм успял да го обясня е друго нещо. Извинявам се на вас и на модераторите, че съм вън от темата, ама ще се оправдая както се е оправдал Адам: Не аз "повлекох крак натам". Модераторска бележка: Темата е за медитацията, а не за Ошо. Всички бъдещи постове, които отново се отклонят в тази посока ще бъдат изтривани.
  21. Здравей, Equester! Добрата и силна концентрация е предшестваща медитацията. Без високата внимателност и съсредоточеност (концентрация) медитацията е невъзможно явление. Медитация в превод от англииски е също съзерцание, обаче според мен двете са различни. Няма да се спирам на това, за да не внасям допълнително объркване в теб. Всъщност медитацията е просто и естествено нещо за човек. На всеки се е случвало да се "заблее" на някъде без посоката да има някакво значение за него самия и без мисли. При медитацията липсват всякакви мисли. При медитацията липсва този, който мисли, който чувства, който слуша, който вижда, който усеща, който помирисва, който диша и който съществува. Съзерцание е когато има обект и има наблюдател, наблюдаващ, т.е. има някой който разглежда обекта. При медитацията няма нито обект, нито наблюдаващ. Да се върнем на концентрацията. Концентрацията е трудно постижимо нещо (освен ако вече не е постигана някога) и изисква за себе си интензивна и последователна работа, труд. На конценрацията влияят различни фактори. Факторите се делят на вътрешни и външни. Да ги наречем фактори спомагащи концентрацията и фактори който я възспират. Възспиращите фактори са дразнителите. Както вече писах те биват вътрешни и външни, преодолявайки вътрешните и отстранявайки ги, заедно с тях изчезват и външните. Факторите зависят от твоето лично възприятие и готовност. Успокояването и обуздаването на ума е основното, с което всеки, който желае здрава концентрация трябва да се заеме. Мозъкът, умът е част от материялния свят и той често бива засегнат от него. Хранене, напитки и дишане са основите на една добра концентрация. Избягвай "острите" храни - лютивото, натрапчивото, силните подправки, храни от животни, птици, риби, мекотели, влечуги... както и техните възпроизводни. Храни се с храна, намираща се възможно най-близко до източника на живителна енергия - Слънцето. Изучи хранителната пирамида и се храни поне с нейната основа. Същото важи и за напитките - алкохоли, животински производни... Нямо по-съвършенна течност от водата. Пии я от чисти извори или ако нямаш такава възможност я преварявай. Преди да отпиеш от нея я Възлюби по възможност с Благодарност и Съгласие. Така прави и с храните, които приемаш. Въздухът и дишането са изключително важни. Най-добре е практикуването ти да преминава сред природата, на чист и незамърсен въздух, далеч от големите градове. Благославяй всяко свое дихание, радвай се на всяка глъдка въздух. Постоянно чувствай, че си Жив. Проследявай дихателния процес и наблюдавай как въздуха налвиза и излиза от теб. Това е обмен. Практикувай спокойно и пълно дишане, като внимаваш върху пълното издишване, но без да се напъвяш върху него, просто гледай да издишваш толкова колкото си вдишал. Често хората задържаме използван въздух в себе си и на това се дължат повечето заболявания. Задържането на такъв въздух вътре в човека се дълже на неговата емоционалност - страх, стрес, мъка, тъгуване, ярост, гняв... Дишането е цяла наука. Нека сега ти представя практиката, която лично намирам за изключително подходяща: В седеж, като внимаваш върху изправеността на гръбнака и главата (представяш си, че темето ти е опънато нагоре с много здрава нишка, което привързване не ти позволява прегърбено състояние) и не допускаш опирането на каквото и да е до гърба си, започни да дишаш осъзнато, т.е. като наблюдаваш и ръководиш дишането си. Вдишвай нормално и акцентирай на издишването, нека то в началото бъде като въздишка, все едно некой е онтнел непосилна тежест от душата ти (всичките грижи). Издишвай напълно. С всяко едно издишване ще започваш да се чувстваш все по-празен от към всякакви негативи - проблеми и тежести. След като добиеш вече необходимото спокойствие и усетиш отпускане на вътрешното напрежение (а то се усеща лесно и естествено) можеж да преминеш към следващото утвърждение за ума. Представяй си, че с всяко издишване освен, че ставаш все по-празен от към всичко, започваш и да губиш себе си, да изчезваш, да те няма, да се сливаш и единяваш с Цялото, което изгражда всичко видимо и невидимо. Ако постигнеш това - постигнал си медитацията. Това е. Пожелавам ти успех! Поздрави и нека Бог да бъде с/в теб!
  22. Здравейте! Преди няколко дена си закупих книга на старо от улична сергия. Книгата никак не се оказа стара, в прекия и в преносня смисъл на думата. Все още не съм я чел, но преценявам за горното по изложеното съдържание, по афоризмите на позледната страница и по лика на човека, които я е писал. Георгии Гурджиев, роден през 1877 год. на границата между Русия и Турция при странни, почти библейски обстоятелства. За афоризмите от книгата вижТУК Жизнь реальна только тогда, когда "Я есть"
  23. Здравейте! За източника на афоризмите ТУК.
×
×
  • Добави...