Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ники_

Участници
  • Общо Съдържание

    1730
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    12

Всичко добавено от Ники_

  1. А какъв е критерия за да оценим кой как пише - от личен опит или не? Написах всичко, което знам за храненето със Светлина. Незнам, при мен просто се получава. Споделих, че до това достигам също чрез пречистване, но не се ползвам от тази методика, за която споменава Крис. Не е лъжа, че методики за прочистване има много и не бих си позволил да пиша за нещо, което не съм изпитал на гърба си. При мен пречистващата работа отново върши Слънцето. Просто се оставям да преминава през мен, като през прозрачна и пълна с пролуки форма. Прозорец за Светлината е всяка една поричка на кожата. Колкото е по-голям прозореца, толкова и количеството на проникващата енергия е повече. Има начин енергията да се абсорбира и да се складира, но това изиска и по голям разход, защото умереността на възприемане е нещо, за което още нямам ясна и напълно точна преценка. Успял сам да исползвам и вятъра като прочистващо средство, както и водата /чистата вода/. Оказа се, че всички тези неща, които служат за пречистване на тялото са трикове, с които ума много лесно работи и че всичко отново е свързано с личните ни възприятия и разбирания. Вятъра, водата, луната, кристали, мантри, утвърждения, мудри, медитации са само средства за изчистване, за трансформацията, за намесване на разместилото се, за подреждане на проявената форма, за да може да има обмен с цялото, а този обмен е вид участие в битието - съзнателно битийно участие в същесвуването, в живота. Всичко зависи от ума, като най-висш instrument на съзнанието в това измерение. Той е обаче и онзи паднал Ангел, дето завижда, не вярва, гневи се, гордее се, дето не приема "чуждото", дето не разрешава на някой друг да сполучи, поради това че вече си е изградил рамки - очила, в които се опитва да побере целия свят, който свят също е опрян на сабствената гледна точка. Умът представлява Блудня Син - отделил се от общото съзнание в опит да го надрасте по величие. Умът е и една неразорана нива, на която семената на сеяча не успяват да дадат плод. Точно и само ума /частицата от общото съзнание/ е онзи Дух, които изгражда формата, за да може чрез нея да се изяви и прояви. "И Духът да се върне при Бога, които га е дал", но за да стане това e нужно изградената от него самия вавилонска кула да рухне, храма да бъде "разрушен", за да може да се изгради "новото", което е така добре познатото "старо", за да се намести в правилен ред разместеното, а за да се получи това, съзнанието, което има връзка с ума, го кара /внушава му, чрез един или друг начин/ да се самоизлъже, да се ползва от трикове, методи, чрез които "сам" да се трансформира, да се промени. Всички тези трикове са илюзионни, поради това че са част от възприятията на самия ум. Те не са реални, те са сенки, защото са част от света на сенките, на изкуствената, на пречупената светлина, но са достатъчни. След триковете ума вече не е същия той се е разширил и вече връзката с общото съзнание е станала двустранна, вече има диалог, има качествен и осъзнат обмен. Единственото реално нещо е импулса изходящ от Абсолюта, който импулс преминавайки през хаоса твори материя, която материя в същността си е движение /поради задвижващия я импулс/, които движение и обмен излъчват светлина, която светлина е живот, енергия, която енергия е в различни нива, в зависимост от местоположението си във времепространството относно източника на импулса. Колкото енергията е по-далеч от източника, толкова е и по-пречупена, по-крива, по-разместена, по-неподредена, по-далечна и по-"чужда". Колкото си по-далеч от източника, толкова формата ти е по-твърда, поради това че е забавено движението в теб. Нама движение и обмен - няма светлина. Липсата на движение е мрак, тъмнина, твърдо тяло. Няма живот. Ума има свойството на бързо движение във времепространството. Правилното движение на ума звиси само от неговото насoчване, от посоката в която е обърнат. Той може да достигне навсякъде, защото е частица от цялостното съзнание, а то присъства навсякъде в творението. Душата е Любов и наслада, възхищение, едно такова чувство на благодарсвен и възлюбен възторг. Душата е нещото, чрез което Бог се наслаждава на сбственото си творение, но Той може да се наслади само, ако е заел привидно отделни от Него форми, и само когато тези форми се познаят, като неизменна част от Бога, когато се познаят като Бог. Ето защо хората нямат души, защото им липсва "чувство на благодарсвен и възлюбен възторг" от творението /Бог, от Сабе Си/. Сега, след като написах всичко това, кажете - от опит ли го пиша или щото съм го чел!? Пак питам какъв е критерия за оценка, за отсъждане? Много интересни и благодаря за вниманието. Целувки от "мен" към "теб" летят, като пеперудки!
  2. Има връзка със самовнушението, самохипнозата, себеутвърждението, това са все начини за промивка на ума - за неговото отчистване, но нито "само" е точно нещо, нито "внушение", "хипноза", като думи и тяхния смисъл, разбиран обикновенно от хората. Всъщност това обикновенно разбиране е доста повърхностно. В думите има дълбочина. Утвържденията са част от което и да е учение. Утвърждение, Вяра - това е така и това е така. Приемането на думите във вид, в които ги разбираме, в даден момент, е самия проблем на тази форма на общуване. Един се опитва да каже едно, друг го разбира по начин зависещ от точката на неговите моментни въприятия и хората винаги си остават далечни и на разтояние. Думите са меко казано двойствени и определението на значението на всяка дума е основното, с което човек трябва да се заеме, ако желае общуване чрез тази форма. "Самовнушение" - "само" - правиш нещо сам; "внушение" - внушаваш си, представяш си нещо и го приемаш като реалност, утвърждаваш го, снабдяваш го със сила за да може да го ползваш, даваш му живот, вдъхваш му живот, събуждаш го за живота... Бъдете здрави!
  3. Здравей! Самото полярно дишане, както е описано от Кристиян е вид визуализация, утвърждение, самохипноза... Методики много, пътища много и всичките водят до... Бог.
  4. Мисъл за деня - 06 Октомври 2007 г. Много трудна задача. Нужна е Любов, Съгласие /смирение/ и Благодарност. А що се отнася до изкуственото, можем да си припомним какво е учил Учителя за реалното и за неговата сянка - илюзията. Със средства от илюзионния свят се гради още илюзия /карма/, точно затова те не водят до никъде, не извеждат от порочния кръговрат на причинно-следствените връзки. Само Любовта може да изиграе причината за излизането от света на сенките. Пречупването на светлината само по себе си е крива /криви/, в която гладкостта няма място. Когато няма пречупване, изкривяване, т.е. когато съществуват верни възприятия за реалността, тогава имаме една безкрайна гладкост - права, правота, истинност.
  5. Мисъл за деня - 05 Октомври 2007 г. Здравейте! Интересно е онтошението между Бог и хората! Какво значи Любов? Как се достига? Замислих се, съзерцавах за секунди. Що се отнася да сетивноста, наистина нейното разширение е необходимост, както споменава някой по-горе. Как се добива разширяване на сетивност? Методики много. Естественото е страданието и отнемането на дадено сетиво, за да се достигне до развитието на същото в обратна на първоначалната отправена посока. Например всяко едно от сетивата може да бъде отправено в две посоки - навътре и навън. Когато някой изгуби очите си, той започва да добива по-голяма чувствителност в погледа навътре (другоизмерно гледане), същото се случва когато някой загуби слуха си, както и когато някой изгуби крайниците си. Страданието по "естествен" път развива сетивността. Всичко обаче зависи от насочването на сетивността, от посоката на отправяне. Не е нужно да се губи някое сетиво за да развием неговата вътрешна природа. Всичко опира до самонасочване на сетивността. Когато някой желае виждане е достатъчно да започне да практикува такова като смени само посоката на погледа си от вън на вътре или да затвори очи и просто да гледа. Същото е с останалите сетива. Когато се запушат всички отвори/врати на главата може да се достигне до просветление. Това е начин да се откъснеш от сетивността си в хоризонталата на третото измерение. Сетивнотта може да се игнорира дори само с мисълтта, когато мисълта е насочена по вертикала. Умът ни не може да мисли за две неща едновременно, за две неща в един момент. Умът мисли бързо, той мисли със скоростта на светлината, но никога не може да е на две или повече места в един и същ момент. Любовта се долавя чрез от осезателната сетивност, а тя е функция на четвъртия енергиен център, който се намира в областта на сърцето. Бог е Любов и това е утвърждение/разбиране, което може да те накара да развиеш сърцето си, Любовта в теб. За да се опиташ да доловиш което и да е от сетивността си, трябва да я приведеш във възприемчив вид, т.е. да се отвориш, отпуснеш, да се откриеш, да си позволиш откритостта и възприемчивостта, да премахнеш бариерите, който пречат за достигането на каквото и да е до теб. По начало хората сме затворени в себе си. Не допускаме нищо да ни доближи. Дори в трамвая, в рейса ние не допускаме близост, дори когато се съберем с някой близък или с някой добър приятел, ни е не допускаме близост, като прегръдка например, като докосване, като целувка. Това е защото се страхуваме, страхуваме се да приемем, да възприемем и това е естествено на фона на обграждащата ни вибрация, която по принцип може да ни донесе негативи. Негативната вибрация се намира в нашия хоризонтал. Тук е нейното проявление, затова сме развили и нещо като инстинкт за самосъхранение - зотворили сме се, положи ли сме ограничения, изкопа ли сме пропаст между себе си и светът. Бог е Любов. Любовта е нещото, което ни липсва, което ни е липсвало винагил Всичко в света е заради Любовта. Искаме пари, за да има кой да ни обича, за да бъдем значими и ценени, същото е с общественото положение, с работата, с облеклото ни дори. Всичко в света е заради Любовта, заради нейната липса, а тя липсва именно заради собсвените ни прегради, заради ограниченията, които ние сами сме си поставили. Иначе тя си е била и ще си бъде навсякъде, проблема е, че ние сме спряли да я прихващаме, тъй като сме спряли да бъдем възприемчиви за нея, възприемчиви към всичко, поради страха си и желянията си, поради това че се опитваме да оправляваме нещо, което не ни принадлежи - живота. Бог е Любов! Това е нещото, което ни кара да се отворим, за да проверим, нещо което ни кара да повярваме, да се успокоим, да потърсим, да намерим и да бъдем щастливи и свободни. Това е, което ни вади от хоризонталата на нашето ежедневие и ни открива онзи вертикал и спираловиден свят, който в действителност съществува, разкрива ни се цялото проявление на материята, било тя финна, по-финна или груба. Красотата на света. Наистина е прекрасно някой да те Люби, това те прави щастлив и ценен, прави те да повярваш в собствената си значимост, но не това е върховното. На по-високо място стои това ти да можеш да изпитваш Любов, ти да можеш да отдаваш Любов, а на още по-високо място е това да се оставиш и да бъдеш кръговрат на Любов - хем да отдаваш, хем да допускаш да ти бъде отдавана. Тогава си се превърнал в перпетомобиле, във връх на проявата. Тогава разбираш, че е без значение дали си значим, дали си ценен, дали си някой. Тогава разбираш, че Любовтта е достатъчна и нищо друго няма значение. Какво значение има това кой си? Какво значение има? Няма значение - си си проявление на Бога, а Бог е Любов, значи си проява на Любовта. Това е достатъчно за цялото съществуване. Тогава разбираш че формата е само един проводник на съдържанието. Грубата материя е облекло за финната, чрез коята тя самата (финната материя) се проявява. Форма във формата, цвете в цветето, съществуване в съществуването, красота в красотите, живот в живота... Бог е Любов! Нека бъдем открити (откровенни), възприемчиви с това, което се случва и идва към нас. "Отче, да Бъде Твоята Воля." ; "В Твоите ръце предавам Духа си." Бог е Любов - начинът да отдръпнеш вниманието си от хоризантала на грубото съществуване и да откриеш останалите светове, да откриеш Бога. Някой писа, че Бог бил непознаваем. В евангелието се говори, че Бог може да се познае само чрез Сина - Христос. Христос е Любовта, Той я символизира. Любовта носи познание върху Бога. Бог е Любов. Прекалено многото гледане навътре (нагоре, към Бога) прави хората късоглед (сляп за близките неща, тъй като им отдава прекалено много от внеманието си). Такива виждат по-добре надалеч, за да могат да се сетят че е външното, че и хоризонталата ни е дете на Бога и има своята красота предназначение и не бива да се отрича. Това е крайност. Прекалено многото гледане навън (в хоризонталата на твърдата материя) прави хората да не виждат на далеч (далекогледи), за да се досетят, че не всичко е това, че не целият свят е вън от тях, че има и вътрешен свят, който те отвежда, който е тайната врата към многоизмерността в творението (останалите паралелни светове). Това е крайност. Здрав човек е този, който е спрял да отрича, да разграничава и да отхвърля. Здравия човек приема всичко, като едно неделимо цяло. Такъв е хем вън, хем вътре, такъв е навсякъде едновременно. Бъдете здрави, Приятели! Бог с вас!
  6. Понякога се чудя с какво нашите отци са заслужили идването на Учител от такъв ранг. Хем са го заслужили, хем са се нуждаели от нещо такова. Въпросната мисъл от беседата на Учителя говори за същото. Според мен всичко, което се случва на човек през живота му не може да бъде случайно. Според мен съдбата на човека е под пълната предопределеност. Всичко в живота му е заради Пътя, за насочване и правилно движение по него. Всичко е една възможност за извличане на полза, на урок, за да се осъществява растеж. И сега когато се замисля за пропуснатите от мен самия ползи, за пропуснатите възможности и за пропиляното време... успокоява ме знанието за предопределеността. Будността на човек се премерва в броя на използваните от него възможности и по научените и приложени уроци. Често отново задремваме. Хубаво е да се будим един другиго. Сега ще се опитам да изиграя ролята на будилник като ви напомня за свежеста и аромата на въздуха, топлите и многоцетни лъчи на Слънцето, синевата на небето, полъха на вятъра, шума на дърветата и на реките, на морето... Да бъдем будни за всичко, което се докосва до нас, независимо от неговото естество. Само тогава ще бъдем способни да сме ученици.
  7. Здравейте, приятели! Много е интересна тази мисъл/послание дадена чрез Учителя. Тя отново доказва нивото на разбиране на хората от онова време. Ако сравним старозаветните библейски текстове, новозаветните такива, текстове от различни учения през различни години и периоди от човешкото развитие и еволюция, ще разберем символиката и начините за поднасяне на информацията от понанието. През различните времена и периоди, както и за различните общества и народи, в зависимост от техните възприятия, сетивност, бит, култура и психолокическо ниво на развитие, въпросното познание е представяно в различен вид. Колкото по на запад се "сваля" познанието, толкова по-завоалиран и символичен вид има. Всеки се сеща, че и в случая не става въпрос пряко за мъж и жена и за тяхното свързване и обединение и съюз. Тогавашното разбиране у хората е могло да понесе само подобен пример, но не и "по-висок". Сега е лесно вече да се заяви, че мисълта се отнася до сливането на двама или повече, до изчезването и преодоляването на индивидуалността, на егоизма. В първата част от мисълта забелязваме думичката "право, права", т.е. правилна мисъл, отпправена в права/вярна посока - към Бога. И наистина е така. Когато си насочил ума си към Бог, когато си обградил мислите си с трепета на Любовта идваща от сърцето, става това сливане, "включване", причисление /причастие - ядеш от хляба - общото съзнание и пиеш от чашата - Божествената любов/. Тогава идва и знанието за Божията Воля /както споменава Валентин/ и става разбирането на задачите и работата, коята ти предстои да вършиш. Подобно е и евангелското послание в което Иисус разяснява сливането и единението: "Когато двама се съберат в Мое Име, Аз Съм в сред тях."; "Които събира е с Мен, които разпилява /разделя, реждалечава, отделя се, разграничава се/ е против Мене." Иво задава що годе точен въпрос, с които цели да насочи мислите ни именно на там. Еднаквостта, според мен е пълния съвпад на частиците изграждащи Битието. Човек може да има съвпад в три нива - Светъл, Тъмен /които също може да се отнесе към липса на съвпад/ и Всеобхватен. Както знаем от "горчивия" си личен опит в еволюционното движение е възможно и несъвпадение, разместване, отделяне, пръскане, разделение и разделяне. Върховната идея за проява на Бога се намира именно в това - вечния кръговрат от разместване и наместване. Доста е трудно да останеш "наместен" в днешните времена на интезивно съществуване, особено ако пребиваваш в големите градове и имаш допир до ненаместените части в Творението. Влиянието на външното е в сила до последния щадии на така нареченото "samathi" - сливане, което е напълно и оканчателно. Тогава вече не подлежиш на негативни влияния. За жалост никoй не знае кога ще се случи това с него. Имено за това не трябва да се прекратяват опитите, даже е необходимо те да бъдат поущрявани. Точно това е целял Учителя с преподаваното учение. Това е и посланието на мисълта му - Видаги да се стараем да бъдем Едно едни с други, със сърце и ум отправени в Правата посока - Бог. Това е целта на което и да е учение и религия. Тук намираме и силата на поговорката: "Сговорна дружина - планина повдига." Бъдете здрави, скъпи Приятели!
  8. Хубаво мниние, Добромир. Ошо е наистина на три периода, от които има два основни - непросветление и просветление. След просветлението, което Приятелят ми получава в Индия всичко е наред. Ошо постига пълно просветление - достига кота Нула. Нулата това етози, който умее да наблудава безпристрастно всичко, което се случва с тялото и ума му. "Да Бъде Твоята Воля" - за добро или за лошо - без значение, "Да Бъде". Всеки един напълно отворен и разкрил себе си човек пред света е подвластен и възприемчив на всякакви влияния. При хора достигнали до нулата доброто и злото са едно и също нещо. Светлината и Тълнината са едно - Бог. Такива не правят никакви разделения. Открити за всичко което се случва с тях и съгласни са тези като Ошо. До като пребивава в Индия външната и цялостна вибрация е с положително въздействие, което не допуска никакъв негативизъм или ако има такъв то той е в изключително малки размери. Заминаването му за щатите е повлияно от желанието му за наслада върху материята в цялостния и спектър. Желанието за пореден път вади от Рая. Изиграва мечешка услуга. САЩ е с изключително негативна вибрация особено в онези години през които Ошо пребивава в там. Не случайно доста от мировите учители заминават и пребивават в САЩ. Там е гнездото на злото, там е мамона, логическото и насилствено мислене - Лукавия, Звяра... Там трудно се оцелява. Учителите заминават на там, защото там е основното поле на войната между Светлината и Тъмнината. Ошо е оставил своя принос в непрекъсната борба, на която той е бил безпристрастен наблюдател и свидател, нищо че тя се е водила и в него самия. Той е бил съгласен на което и да е. Просто проводник служещ на Провидението - "Да Бъде Твоята Воля". Несериозно е да се твърди, че Ошо не е знаел какво става с него и не е могъл да предотврати негативизма. Той просто е бил съгласен и неотрален. На този неотралитет се гради цялото учение - това е Тантра. Гурджиев е бил преди него там. Северна Америка представлява логическата половина на мозъка, а Южна Америка е интуитивната му половина. Площа на Мексико, Куба и въобще цялата средна част между двете Америки е "тайната врата", разбирането, просветлението, разумната практичност и не случайно там са преминали доста от древноамериканските култури. Логическата половина на мозъка е нещо което може да следва Тъмното, може да следва и Светлото, затова и Северна Америка има различни периоди. Ако до логическата половина не достига части от интивността и сърдечността, части от Светлината, тя неминуемо се превръща в моша на Злото, ето защо доста мирови Учители играят ролята на Светли мисли спохождайки щатите, за да може да промият логичността и да запазят света от саморазрушение и самоунищожение. Логическата мисъл може да натири и погуби всяка една от Светлите, интуитивни мисли. Някой Светли мисли са по-неустойчиви от други. Ошо представлява мисълта на неразделението - пълната еднаквост между Светлото и Тъмното - Нулата. Той е оставил, заедно с такива като Гурджиев учението за неразделянето, което е по-висше от учението за Светлината или с други думи заявено учението за Бог е на по-високо ниво от учението за Бог Отец. Бог = 0; Бог Отец = 1; Бог Син = 2; Святий Дух = 3; формата = 4;... Не съм убеден дали не е рано за учението за нулата, но след като е поднесено от Провидението, значи отново му е дошъл момента. Основна тънкост в разбирането на учението за Нулата и позитивното му приложение е трика да запазиш част от себе си в учението за Единицата, така става възможна върховната Любов към Тъмнината, което гарантира извоюването на победа, гарантира трансвормация на Тъмнината в Светлина. Тоест този който е получил просветление за учението за Нулата е нужно да се завърне в 1, само че това завръщане не може да бъде вече в единицата, а ще бъде едно ново начало с по-различни и по-широки разбирания, т.е. 11 (единайската). Така този хем запазва знанието за еднаквостта между Светлото и Тъмното, хем се придържа към Светлината. Горе долу е така според мен. до колко съм успял да го обясня е друго нещо. Извинявам се на вас и на модераторите, че съм вън от темата, ама ще се оправдая както се е оправдал Адам: Не аз "повлекох крак натам". Модераторска бележка: Темата е за медитацията, а не за Ошо. Всички бъдещи постове, които отново се отклонят в тази посока ще бъдат изтривани.
  9. Здравей, Equester! Добрата и силна концентрация е предшестваща медитацията. Без високата внимателност и съсредоточеност (концентрация) медитацията е невъзможно явление. Медитация в превод от англииски е също съзерцание, обаче според мен двете са различни. Няма да се спирам на това, за да не внасям допълнително объркване в теб. Всъщност медитацията е просто и естествено нещо за човек. На всеки се е случвало да се "заблее" на някъде без посоката да има някакво значение за него самия и без мисли. При медитацията липсват всякакви мисли. При медитацията липсва този, който мисли, който чувства, който слуша, който вижда, който усеща, който помирисва, който диша и който съществува. Съзерцание е когато има обект и има наблюдател, наблюдаващ, т.е. има някой който разглежда обекта. При медитацията няма нито обект, нито наблюдаващ. Да се върнем на концентрацията. Концентрацията е трудно постижимо нещо (освен ако вече не е постигана някога) и изисква за себе си интензивна и последователна работа, труд. На конценрацията влияят различни фактори. Факторите се делят на вътрешни и външни. Да ги наречем фактори спомагащи концентрацията и фактори който я възспират. Възспиращите фактори са дразнителите. Както вече писах те биват вътрешни и външни, преодолявайки вътрешните и отстранявайки ги, заедно с тях изчезват и външните. Факторите зависят от твоето лично възприятие и готовност. Успокояването и обуздаването на ума е основното, с което всеки, който желае здрава концентрация трябва да се заеме. Мозъкът, умът е част от материялния свят и той често бива засегнат от него. Хранене, напитки и дишане са основите на една добра концентрация. Избягвай "острите" храни - лютивото, натрапчивото, силните подправки, храни от животни, птици, риби, мекотели, влечуги... както и техните възпроизводни. Храни се с храна, намираща се възможно най-близко до източника на живителна енергия - Слънцето. Изучи хранителната пирамида и се храни поне с нейната основа. Същото важи и за напитките - алкохоли, животински производни... Нямо по-съвършенна течност от водата. Пии я от чисти извори или ако нямаш такава възможност я преварявай. Преди да отпиеш от нея я Възлюби по възможност с Благодарност и Съгласие. Така прави и с храните, които приемаш. Въздухът и дишането са изключително важни. Най-добре е практикуването ти да преминава сред природата, на чист и незамърсен въздух, далеч от големите градове. Благославяй всяко свое дихание, радвай се на всяка глъдка въздух. Постоянно чувствай, че си Жив. Проследявай дихателния процес и наблюдавай как въздуха налвиза и излиза от теб. Това е обмен. Практикувай спокойно и пълно дишане, като внимаваш върху пълното издишване, но без да се напъвяш върху него, просто гледай да издишваш толкова колкото си вдишал. Често хората задържаме използван въздух в себе си и на това се дължат повечето заболявания. Задържането на такъв въздух вътре в човека се дълже на неговата емоционалност - страх, стрес, мъка, тъгуване, ярост, гняв... Дишането е цяла наука. Нека сега ти представя практиката, която лично намирам за изключително подходяща: В седеж, като внимаваш върху изправеността на гръбнака и главата (представяш си, че темето ти е опънато нагоре с много здрава нишка, което привързване не ти позволява прегърбено състояние) и не допускаш опирането на каквото и да е до гърба си, започни да дишаш осъзнато, т.е. като наблюдаваш и ръководиш дишането си. Вдишвай нормално и акцентирай на издишването, нека то в началото бъде като въздишка, все едно некой е онтнел непосилна тежест от душата ти (всичките грижи). Издишвай напълно. С всяко едно издишване ще започваш да се чувстваш все по-празен от към всякакви негативи - проблеми и тежести. След като добиеш вече необходимото спокойствие и усетиш отпускане на вътрешното напрежение (а то се усеща лесно и естествено) можеж да преминеш към следващото утвърждение за ума. Представяй си, че с всяко издишване освен, че ставаш все по-празен от към всичко, започваш и да губиш себе си, да изчезваш, да те няма, да се сливаш и единяваш с Цялото, което изгражда всичко видимо и невидимо. Ако постигнеш това - постигнал си медитацията. Това е. Пожелавам ти успех! Поздрави и нека Бог да бъде с/в теб!
  10. Здравейте! Преди няколко дена си закупих книга на старо от улична сергия. Книгата никак не се оказа стара, в прекия и в преносня смисъл на думата. Все още не съм я чел, но преценявам за горното по изложеното съдържание, по афоризмите на позледната страница и по лика на човека, които я е писал. Георгии Гурджиев, роден през 1877 год. на границата между Русия и Турция при странни, почти библейски обстоятелства. За афоризмите от книгата вижТУК Жизнь реальна только тогда, когда "Я есть"
  11. Здравейте! За източника на афоризмите ТУК.
  12. Здравей, Ирена! Написах в по-предишен пост, че не смятам учението за остаряло, а че само някои неща казани покрай същината му са актуални за времето си, че съзнанието на хората също еволюира и че вече е по-способно да разбира това дето тагява е било неясно. Виждам промяната и още как! Самото ти присъствие тук е част от нея. Да не говорим за повдигащата вибрация, която в момента работи върху нас. Погледни новите деца, виж млодите тинейджъри. В очите им се вижда един нов поглед едно широко разбиране, една широка душевност. Красиво е! Бъди наблюдателна, нещата вече се случват и никой не може да отрече това. Да не се заблуждаваме! Ще има и жертви. Старото няма да си отиде просто така, както е дошло като гостенин в нас. Старото е изместило домакина и ни е превзело. Никой не твърди, че ще е лесно. Поздрави от мен Сравненията "с органите и божествения организъм" са от Хермес, не от Библията, т.е. "както горе, така и долу". А иначе това за превъплъщенията е вярно и за отъждествяването с формата също. И пак ще посоча другата гледна точка: човек не избира народа в който се ражда случайно. Това може да е резултат на кармата или на негов собствен избор. Същото е и с тялото. А човекът наистина не е нито тялото, нито (както казах по-рано) в надземните светове съществуват държави, но човекът носи отговорност и за двете, а и за човечеството като цяло. Иначе и аз желая да вида държавните граници премахнати не по-малко от теб - не само видимите граници, но и тези в съзнанието на хората. Е, ако държиш ще вметна, че дори и от Хермес не са. Всичко е внос, от който ние можем само да се ползваме. Пиша "ние", заради задържаното от хората разделение. Иначе под секрет ще ти кажа, че Познанието е от Мене. Лека и спокойна нощ, приятелю!
  13. Защото тогаващния език се е полвал от думи на времето си. Съвременния език се ползва от думите на времето си. Ето защо. Визирам думата "самоопределение" и подобни. Кой да копира, питаш. Никой не е копирал, защото е нямало от къде. Простете за невежеството ми, ама си мисля, че Учителя не е записвал сам своите лекции или така наречени от него беседи. Учителите пишат рядко, само кагато трябва. Ето затова ти търся цитат, който гарантира прякото и истинно предаване на думичките. Истината блика само от Извора, докато вода послужила за умиването на няколко чифта ръце е най-малкото нездравословна.
  14. пчелата си знае работата, само че обича да противоречи не му се връзвай, приятелю Ники Е, щом на някой все още му е забавен маскарада - лошо няма. Бог с теб Любими ми Вальо!
  15. А какво казва сърцето ти? Ако нещо е могло да се каже по един начин тогава, с едни думи, сега е възможно да бъде казано с още повече думи и по-други начини. Казаното тогава е казано предимно за тогаващните. По същата логика още ще спозваме законите на жертвоприношението. Може ли да представиш цитат и да гарантираш, че тези записки са правени от Учителя, скъпа Благост? Кой е писал думите му? С чии думи са писани думите? Всеки, който е разбрал учението на Бялото Братство се е превърнал в Истински Щастлив Човек. Ама хората имат склонността да се превръщат в книжници, фарисеи и първосвещенници и все още не разбират и така Завет след Завет, Завет след Завет. Ето защо и еврейте все още си спазват старозаветните закони. Отказали са се да чуят новите Завети - това е причината. Спряли са да се движат в крак с времето. Не ме разбирайте погрешно. Не казвам, че учението е остаряло, а че някои неща са били предназначени само за времената на неговото "раждане". Едно е казано, а друго е разбрано. Поздрави, приятелко!
  16. И ето - още един без Вяра! Къде ти е Вярата, обично същество? Къде е? "Ако имате Вяра колкото синапено зърна, щяхте да кажете на тази планина: Премести се от тука - там. - и тя ще се премести." Кой говори за мечти? Ами ако ти кажа, че от теб зависи?! Може и утре да е. От теб зависи бъдещето, ти го градиш! Ти си днешния зидар. Вярата е важно нещо. Пък Кристиян преди време се опитваше да ме убеди, че българина е най-вярващия човек в света. Вярата според него била лост, с който българина ще повдигне света. Липсва ви лоста, пък говорите за какво казал Учителя. Това са думи. Те са като дървестно семе, засято преди години, а вие все стърчите там като в небрано лозе и чакате нещо да поникне от самосебе си. Не, трябва да тръгнеш на школа, та там да те обучат на землеобработка, на овощарство, тогава да се върнеш с придобитите знания и да създадеш условията за порастването на въпросното дърво, а т.е. за сбъдването на онези думи. Хванали сте се като удавник за сламка. Плувайте де! Приложете някакво усилие. Не дръжде думите и буквите в затворите на умовете си, а ги оставете свободни, за да могат да се случат. Не се привързвайте, а работете, за да докажете, че думите на Учителя не ще отидат на вятъра. Мечти а? Ето сега вече я втасахме... остава и да омесим втасалото. Охх... оххх " Колко мъка има по този свят, Боже!"
  17. Здравейте, скъпи приятели! Какво ли би казал Учителя за тези неща сега - след повече от 50 години разлика. Мислите ли, че това, което е било актуално за тогавашното ниво на човешко съзнание е в цялостта си актуално и днес? Има ли еволюция на съзнанието или е в застои? Подобни думи на Учителя за Българското, за Българина и Българщината са били необходими на онези измъчени от робство и войни хора. Такива думи са били нужни за една подготовка на по нататъшен духовен растеж. Учителя строго се е придържал към стъпаловидната форма на еволюция. Онези хора са били на онова стъпало, те са имали нужда от подобно нещо. За тях е било твърде рано за добиване на познание върху еднаквостта на Творението. Да не би и вие да сте спряли да се развивате? Къде живеете ? В кой век? Единството, Цялото, Цялостното, Едно и Същото, Единственото са нещата на нашето време и тези неща са необходими сега, за да се подготви почвата за по-нататък, както тогава е било необходимо онова - актуалното за онова време. Вижте как се почва: В началото на своето развитие хората са били пълни индивидуалисти, като диви зверове, единаци. Всеки сам за себе си. После са започнали да се събират на групи и племена, след това са образували и народите. В днешните времена народите се сливат. Светът се омесва като една хубава погача - пасхалната питка е това. Глобализацията настъпва с пълна пара. Това са дните, в които става разрушаването на всякакви разделения и ограничения. Хората копнеят за сливане, за братство. Скоро ще има общ език, расовите предрасъдаци и национализма ще изчезнат напълно. Защо ще стане това? Защото ще има страдание. Както виждате този урок е тежък за заучаване, затова е необходимо страданието, за да стане по-лесно падането на различия, разединения, разделения, защото те са и винанаги са били само в умовете хорски. Мозъкът, както знаем е ограничен от череп и ако се разчита на него и ние ще си останем ограничени. Както са тръгнали хората, от началото, като общинен и социален строй и подредба, така се развива и съзнанието им. Заради развитието на съзнанието става възможно обединението, желанието за братство и т.н. В началото си бил егоист, саможив, след това си потърсил другар, после се обитваш да направиш от другаря си свой брат, и накрая разбираш, че между теб и брата ти не съществува никаква разлика, никакво различие, вие сте едно и също нещо, едно неделимо Цяло. Разделението е на ужким за да се създаде илюзия, театро, в който да има актьори и публика. Много е интересно, че актьорите са толкова добри и толкова са въвлечени от изпълнението на ролята си, че са забравили за истинската си същност. Това се казва добри актьори! Те са се вживели и не им се слиза от сцената, но не може вечно да са там, защото след тях трябва да дойдат други техни колеги, които да изпълнят следващото действие. Предишните са тъжни, искат си сцената, искат си аплодисментите... Комедията са превърнали в трагедия. Някой някъде бе писал във форума - "Психо-драма". Не, то си е направо психо-трълър, а те винаги завършват неочаквано различно - за някои добре, за някои зле. Вие от кои сте? Бъдете здрави, приятели мои! Бог с вас!
  18. Здравей, Станимир! Пак ще повторя, като за последно: да не се забравя, че съществуванието не преминава само през един народ или само през една форма. А този, дето се е отъждествил с формата, която е заел в момента е все още паднал (ангел). Тези библейски сравнения с органите и божествения организъм имат за цел да разширят съзнанието на единицата към равнопоставеност с другите единици също снижават гордостта. Поздрави! Здравей, xameleona! Мислиш ли че мировите учители чувстват и разбират различно един от друг? Има ли такова разделение при тях? Вярно е, че живота е красив в многообразието си - едни страдат, други са щастливи... Поздрави и за теб! Думата "самоопределение" е изградена от две думи - "само" и "определение". Сещате се, че думичката "само", се отнася за единицата. Разбира се единици различни по размер, най-голяма от които Е Бог Отец. Думичката "определение" има в себе си корен "деля", "делям". Подобни са "разделям" и "отделям". "Делям" също е и "делник". "Шест дена работи" - (делниците, през които делям собственото си същество/дървото на живота/познанието, окастрям го, обрязвам го, за "да приноси плод много.") а на Седмия ден става сливането, в което може да се изпита онази божествена наслада от върховно съществуване. Седмия ден е деня на почивка и възхищение, радост, Любов, свобода и щастие - това е неделния ден, през който вече не е обходимо да се деля, станал си шедьовър, завършена работа на изящен майстор. Не-деля - моментът, в който не съществува никакво деление, разделение - денят на завръщането в Бога, т.е. в Себе Си. Различието и разнообразието са илюзионни - като хубав филм - създадени са за да доставят удоволствие и кеф в миговете на божествената вечност.
  19. Всяка една рамка/предел е ограничение, а ограничението е свързано с разочарования. До като разочарованията съществуват е невъзможно пълното удовлетворение и наслада от вида си. Затова писах, че зависи този, който се самоопределя, от чие лице/име ще се самоопредели - от това зависи, дали ще продължава да страда или ще успее най-сетне да бъде щастлив. "Не" разбирам, до кога би могло да съществува предела на неразбирането!? А когато някои се определи като българин и трак - щастлив ли е? Съмнявам се. Самоопределил се като капчица и се е отделил от океана. Е, ще дойде време и за капчицата да се самоопредели като океан, стига и само да спреда се страхува от това, че ще изгуби собствената си индивидуалност, т.е. егоизма си. Тогава настъпва краят на индивидуализма и остава безпределността. Оказва се, че друго не е имало, никога при това. Самоопределението скапа xameleona и скъпи Кристиян не е важна част от Пътя, тo е началото на Пътя - това е отделянето на творението от твореца - така нареченото грехопадение в Рая. Без самооределение, като нещо отделно, самостоятелно и индивидуално не би могло да има Път. Път има поради това, че съществува кой да ходи по него, съществува някои, който се е отделил като се е самоопределил, поради това, че съществува Блуден Син, а това, че някои се приема кото някаква индивидуалност, като нещо различаващо се от Великото Цяло, е самото блудство. До като има Блуден Син е необходим и Всемилостив Отец. После това отново са Едно Цяло. "Аз и Отец - Едно Сме!" Самоопределението е и края на Пътя. Самоопределението е Алфа и Омега - Началото и Края и върху тези "два" момента тежи целия смисъл на съществуването. Затова писах, че зависи кой как се е самоопределил - дали като снежинка, която се страхува да не изгуби красотата си, падайки стремглаво надолу или като океан - непоклатим и величествен. Както всичко в света и самоопеделението е относително нещо. Не бива да се приема думата "самоопределяне" единствено като самопознание. От тук идва и разминаването между нас. Един първобитен човек също е способен да се самоопредели, като гладен и жaден човек напримера това си е някакво частично "познание", но реално ли е или не.? Само-определение - всеки е способен да даде такова за себе си и това никак не гарантира себепознание, по простата причина, че в повечето случаи хората имат изкривено/илюзионно самоопределение. Тогава за какво себепознание говорим? Тук е разликата. "За да се ползваме от думите първо е нужно да определим тяхното значение." Ошо
  20. Здравей, xameleona! Самоопределянето - Зависи кой се самоопределя, т.е. зависи от чие лице се самоопределяме. Самоопределение може да има на няколко нива. Това сам аз, ама кой точно!? Така е и с водната капка - тя е капка само когато пада надолу /под формата на дъжд или на сняг/. Снежинката е красива, но е обречена на топене и сливане с цялото, с водата. Самоопределението на снежинката като такава е най-сигурното и разочарование. Снежинката не е само това, което изглежда на пръв поглед. Ето, пак има разделение. Не част от цялото, а самото цяло! Дръзко е. Необходима е доза смелост. Самичката истина е това, поне така казват всички запознали се с нея.
  21. Здравейте! Нали се сещате, че по пътя на духовната си еволюция сте се "раждали" в различни форми и в сред различни народи!? Не бива да се отъждествяваме като Българи. Кай съм аз - това е въпросът. Нека всеки да си зададе въпроса кое е той - Българин или... ? Орфеевия завет, както и всеки един от заветите било то нови или вехди имат за цел да ни събудят от съня на дребното отъждествяване и да прозрем Единството в Творението. Капчица от океана е човека. Капчица и океан, но не сама по себе си. Когато се отдели частица от океана тя се нарича капчица, а когато не е отделена е цял океан. Къде е капчицата? Преди да бъда Българин може да съм бил Швед или пък Жираф! Какво значение има, ако има то е само за егото. Можем да се ползваме, за да станем всеобхватни и да преодолеем разделението на двойствеността, биналността. Можем и да не.
  22. Ники_

    Библията

    . "Милост ищя, а не жертва." Любовта е трансформираща, но само нейната липса прави сърцето чувствително. Тя е липсваща не защото Е спряла да пристига, а защото някой е затворил вратата на дома си за нея. Така или иначе Тя все някога ще влезе, защото за всеки е единствена необходимост.
  23. Ники_

    Вегетарианство

    Здравейте! Колкото за опита и при мен не е голям. Просто усещане, изпробване, намиране, убеждение във верността му. Рядко го правя, но е въпрос на незначителна практика за да го усвоя напълно и в това съм сигурен. Даже веднъж до като гладувах напълнях. Пак ще напомня, че за това хранене са необходими условия. В големия град такива отсъстват. Самата вибрация е... , но поне не пречи да бъде опитано и да намерим в себе си подтвърждението. Според мен космическата енергия може да бъде усвоявана през всеки един отвор/врата на човешкото тяло, та дори и със самата кожар. Всеки един енергиен център е приемник. Храненето с космическа енергия е на по-високо стъпало от храненето със светлинна такава. Човек може да се храни дори с полъха на вятъра и с всичко съществуващо. На изток се нарича Прана. Слънчева енергия съм приемал с всеки един от оснонвните енергийни ценрове - седемте очи. Слънчева енергия може да се приема и с очите на твърдото тяло. Даже може да не се вдишва въздух през устата или през носа. Не само без храна и вода може човек, а дори и без въздух. Приемането на слънчева или космическа енергия през който и да било енергиен център замества дишането, храненето и пиенето на вода. Какво му е нужно на човек? На човек му е необходимо само да умее да изпитва Любов към Цялото и всичко друго е второстепенно. Всеки има опит с Любовта. Влюбения не се храни, няма нужда да спи, дори не мисли. Влюбения има огромно количество енергия, той лети, не стъпва по земята. Всичко друго за него е без значение. Какво му е нужно на човек? Нищо повече от Любов, а Любовта - Любов произвежда. Нея да пием, нея да ядем и с нея да дишаме. "Всяко дихание да слави Бога." Какво е нужно на човек?
  24. Ники_

    Вегетарианство

    Всички плодове може да ядеш, но да им посадиш семката в земята, тогава техните духове ще ти помагат. Така те не умират, а им продължаваш живота. Защо са създадени плодовете, ако не за човека? Като междинна степен, дали не е добре за известно време човек да премине на аромати /когато е в природна среда/, преди да опита само от светлина? Здравейте! Нека се замислим какво се случва с ябълката например, след като падне от клончето на дървото и преди да отиде семето и само в земята. Разбира се рязкостта е земетръсна и затова и по-подходящо да се ползваме от стъпаловидната форма на пътуване, независимо от посоката, била тя приближаваща или отдалечаваща от Бога. Всичко е правилно, защото е според нивото на съзнание. Човек не може да надскочи своето предопределено, в общи линии, плавно издигане.
  25. Ники_

    Вегетарианство

    Зравеите! Разбира се, че е вярно написаното от Кристиян. Той е не само доктор, а и хирург, не само хирург, а и учен, не само учен, но и лекар, не само лекар , но и лечител, не само лечител, но и изследовател, не само изследовател, но и вълшебник, не само вълшебник, но и приятел, не само приятел, а и човек. "Ето човека" - изпълнен с любов и милосърдие. Благодаря ти, Приятелю за докосването! Вече е доказано чрез науката за възможностите човешки от към светлоядството. Светлината е източника на живот. Хранителната пирамида започва с човека и завършва с хората. Човек се храни единствено с любов, а именно светлина, и такъв представлява перпетомобиле, т.е. колкото повече - толкова повече. Фотосинтеза при растенията е горе долу познат процес на учените. Прес деня фотосинтезиращите се хранят с въглероден диоксид, а през ноща с кислород. Издишвания през ноща виглероден диоксид се натрупва в горната част на атмосферата, от където бива "савалян" през деня посредством слънчевите лъчи и оново приеман като храна от растенията. Човека се отлечава от растенията поради това, че дори през ноща е способен на светлообмен. Човек властва в Битието - той "го работи и пази". Това се има в предвид и Библията под хранене с плодове. Плодове да ядеш, ама без да нанасяш щети. Кои плодове могат да се консумират без да се нарушават принципине за ненасилие в Битието? Разбира се, че става дума за плодовете на ума и на сърцето, а погледнато от към макрокосмоса това са - Великата разумна и всеначална идея - всеобщото съзнание и любовта, т.е. хранене от най-фините вибрации на Бог. Хората и сега се хранят с енергия, но тя е пречупена и в голяма степен усвоена, заради преминаването и през различните по плътност форми по пътя. Получава се така, че човек се храни с някакъв омърсен и частично разместен микс. Все едно да се къпеш с вода, с която са умити доста преди теб. Как ще имаш чистотата си тогава? Храненето трябва да се извършва дирекно от източника на енергията - според нивото на което се намира гладния. Тук е мястото да се отбележи, че светлоядството и трудно постижимо в замърсена от вирации среда. Стрес, гняв, омраза, ускорена динамика и всакакъв негативизъм са почти непреодолими пречки или ако са преодолими то имат по-висока чена, която пък определя и по-голяма стойност на постигнатото. Добре е, ако иска някой да опита вкуса на Слънчето, да се отдели от всичко неприродно за поне месец, като е за предпочитане да бъде и в усамотение или ако е с някои, то този някой да е поне на неговото ниво на съзнание и да съществува съвпад на моментни итереси.
×