Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ники_

Участници
  • Общо Съдържание

    1734
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    13

Всичко добавено от Ники_

  1. Хей, дайте да се види таз воля на практика!? Ето един въпрос за узнаване: Коя ще е датата на вашата смърт? Ако този въпрос е сложен, то изберете си някой по-егоугоден, оп, простете, исках да кажа по-лесен. Опитайте да узнаете каквото и да е без да се ползвате от лунарни (Вавилонски) методики. И лекинко с напъните!
  2. Не съм я чел за съжаление, както и много други книги... Абе, мани...
  3. Здравейте богове и богини! Здравей, Господи, който си навред, Всичко, макар и привидно криещ Се понявга от очите ми (от себе си), в своята игра - Лилла. Здравей и "ти" Боже, който играеш на индивидуалности, с воля своя, индивидуална, или без - такива отдали се на Твоята. Здравей, Здравей, Здравей! Аз, една привидна индивидуалност, Аз скрития, криещия се от Себе Си Господ, аз - сянката в театъра не мога да изживявам безприкословната Любов, преди разпознаването на крайната Реалност, на природата на Всичко, на Истината, а тя е че друго няма, освен Мене. Тогава/Сега всичко е тихо, няма бури, ветрове, няма движение. Съществува еднинствено една безкрайна "същност", Светлина, излъчваща себе си в Нищото и извираща от него, което пак Съм "Аз", творейки форми, светове, които пак Съм "Аз", танцувайки безспирно. Та, аз, невиждащ Себе Си, не мога да изживявам Любовта, в тази Лила, докато не видя, докато не "си" "спомня", докато не падне "булото" на Майя/Неведението, заслепението, объркването, скриването, докато не се прекрати Играта, поне за малко, а колко сладка е тя! След това, след разкриването, след осъзнаването, Аз Съм самата Любов, Аз Съм Любовта, Аз Съм Истината, Аз Съм Радоста и Удовлетворението, Аз Съм Спокойствието, Мира, Аз Съм Живота, Смъртта, Началото и Края. Няма напрежение за Мен, въпреки, че Аз Съм и напрежението, но то вече не е мой враг, защото липсва двойственост. Няма страх за Мен, въпреки, че Аз Съм страха, но той вече не е мой враг, защото липсва двойственост. Няма болест за Мен, болка, сдтрадание, вътреки, че Аз Съм и тях, но те вече не са мой враг, защото липсва двойственост. Няма смърт за Мен, въпреки, че Аз Съм и смъртта. В този Свой Свят, Аз продължавам Своята Лилла, но вече Съзнателно, не криейки Себе Си от себе си и туй илюзиорно малко себе продължавам да поддържам, както се поддържа света в Нищото, в Пустотата, както се поддържа цвета на бялото платно, както се поддържа дъгата в небето, както се поддържа мисъл в празен ум, и с него играя - хем съм аз - туй малко себе, хем не съм, което дава право Любовта да не секва, при това във вечен кръговрат, между Мене и мене, между Мене и мене, между Мене и мене, защото Аз Съм Любовта.
  4. Умът и мислите имат много голям смисъл, когато се научим да не опетняваме взаимовръзките между тях (както казва Учителя ) А това става след съответните страдания. Слънчева, ти ги усещаш нещата....което показва колко важни са усещанията, но се съпротивляваш върху формата, защото някои форми са ни дълбоко залегнали като убеждения...може би опетнени. Ето, ти казваш, да допуснем Любовта в сърцето, за да има Знание. А умът е само помощник и в тази си роля е велик. Като допуснем Любовта в сърцето и се появява знанието Е, къде се появява знанието тогава?! Или по-точно през къде минава, за да се облече в думи в ума? През сърцето. А как се проявява нещо през сърцето? Чрез чувства, любов, висши импулси Затова казвам, че никое знание или по-точно осмисляне/осъзнаване не е истинско, ако не е минало през съответните чувства. И затова не може да приложиш воля върху знанието, защото не можеш да приложиш воля върху чувствата. Или можеш?! Може да прилагаш воля вурху използването на знанието, но не и върху получаването му, Нека пак се върна на значението на формата. От доста време повтарям, че всеки човек си има специфични задачи, които идва да изпълни на земята и му се дават умения и условия, за да изпълни точно тези задачи, а не тези, които си въобразява, че трябва да изпълни. В тези умения и условия, които получава, обаче влизат и знанията, които получава. Върху това нямаше особени протести, но всички скочиха като ужилени, когато изразих аспект на горното по друг начин: "Не може да използваш волята, за узнаеш или осъзнаеш нещо!". Не можеш, защото узнаваш само това, което е необходимо, за да изпълниш задачите си на земята и то в нужното време след нужните страдания, които страдания са необходими, за да се научиш да не злоупотребяваш с разкриващата ти се сила. Ето аз ,например, имам ограничени мисловни модели и не е предвидено да ги развивам. Те са ми достатъчни. Станимир например, може да стане титан в мисленето...но пък точно тази възможност може да причини и объркване Да, Учителя много е говорил за волята и необходимостта й и т.н. нооооо Има огромна разлика между воля и свободна воля или свободен творчески избор. Волята е енергията да постоянстваш в нещо. Има я задачата, поставена е и използваш енергията на волята, кояро ти помага да следваш структурирано постоянство. Ироничното е, че само един на трима човека има собствена енергия на волята. Затова много от упражненията на Учителя относно волята са свързани с това как да се получава енергия на волята от околната среда или с формули за самовнушение. А и той свързва волята като инструмент за хармонизиране. Ха ха, не стига, че няма свободен избор, ами двама от всеки трима човека нямат собствена волева енергия А сърцето, пък и ума зависят от Бога. Ако Бог даде. Ако зависеше от човека, всеки би разполагал със силата сам да си отвори сърцето и да изпита любовта, да си пробуди ума, та чрез него да съзре и отсее правите мисли, при това когато поиска, още сага, ако щеш. Само че нещата не зависят от човека. Зависят от желанието му, наречено "душа", от това в каква посока е насочена тя. Насочването на душата зависи от Бога. Бог може да обърне всяка една душа към себе си, да разпали вътрешен стремеж, онзи проатом, намиращ се в спящо състояние у всеко сърце. В първом Бог зове душата, която се отзовава в последствие, на мига. Съсъд, в който Твореца излива Благодатта си, Любовта, Светлината, който съсъд отвръща на Твореца със същото. Светлината Хохма, Светлината Хасадим. Старецът Тадей Витовнишки, Света Гора, Атон Всичко е от Бога - и вярата, и умението да мислим, и възможността да мислим, и правите мисли, и различаването на правите мисли, и усвояването на правите мисли, и появата на правите мисли, и съществуването на правите мисли..., и...
  5. Привет! Не може да си отвъд, докато съществува, докато присъства отъждествяване с "аз"-а, докато е на лице привързаността към концепцията за индивидуалност, за някой, за някоя си там. Не може да си отвъд докато има единствено дуално възприятие. Всъщност въобще не може да си отвъд, защото подобно "отвъд" е отново Майя, отново си "ти" (аз) и отново същата игра. Отвъд се осъществява когато "ти"/"аз" изчезнеш/изчезна. Тогава има сливане, но за да има сливане (по-точната дума е "разтваряне"), то е нужно да има угасване (Нирвана). Та не може някой да е отвъд ума, защото самия ум (концептуалния, логическия, обусловения) е този някой. Получава се невъзможен парадокс - някой да е отвъд себе си. Не, не става. Подобна сладост е поради заслепение, поради невиждане и липса на осъзнаване. По пътя има много такива сладости, но те не са крайната абсолютна сладост. Не може да има победител. Напротив, докато има победител, то значи няма отвъд. Кой може да бъде победител? Аз. Над кого? над себе си? Аз да победи себе си? Невъзможно, защото това не може да бъде преодоляване. Няма как без да умреш приживе. Ето затова е трудно Самадхито. Ето затова е нужна абсолютна себеотдаденост, готовност да изоставиш всичко, в името на Бога, на Любовта, цялото си егоизтично и дуално съзнание. Христос го е показал на кръста. Това е края на Пътя, в тази му отсечка - "Отче в твоите ръце предавам духа си." Духа на човека е целия комплект от троичното съзнание - "Супер Его"; "его" и "То". Всичко това бива да бъде изоставено, от само себе си. Себе-то да изостави себе-то, като в това изоставяне да не остане и помен от изоставящ, от същност, която да е свършила изоставянето, защото ако остане, значи изоставянето е фалшиво. Когато нещата се случат не може да има победител, не може да има убиец. Когато нещата се случат има само Един и това не си "ти"/"аз", а е всичкото и нищото, едновременно. Не може да има победител, не може да ума убиец. За убиецът и победителя е настъпило поражение. Тотално поражение. Следва Новораждане.
  6. Да, Божидаре , всичко зависи от... Твореца. Вътрешният копнеж, вътрешния стремеж, любовта в сърцето, мислите за Бог, омилението по Него, и пр., и пр., всичко зависи от Въздесъщия. Наречено е Лилла, или Божествена игра, но поради Майа човек (или която и да е сляпа ин_диви_дуалност) си мисли и е убеден, че нещо зависи от него. Бхагавад Гита, трета глава "Аз съм успехът, Аз съм провалът." Кришна Свободен (от комплексираността, от чувството за вина, от срама, от страха, от тъгата...)! Лек Бъди! п.п.: но, http://www.beinsadou...=20#entry160963 http://www.beinsadou...=20#entry154717
  7. И не и да. Зависи кой какво влага в думата "воля". Идването на познанието не зависи от волята/желанието на его-то, да, от гледна точка на това, че то зависи изцяло от Бога, но копнежът/желанието/волята на която и да е ин_диви_дуалност за познание, е до голяма степен предпоставка за милостта Божия, за помилването Божие, което смъква воалите на заслепението/невежеството/неведението. Друг е въпросът, за това, че копнежът/желанието/волята на която и да е ин_диви_дуалност, е даденост от Всевишния, що се отнася до техните големи, сила, плам. Тъй, че общо взето, всичко зависи от Шефа.
  8. Об_един_е_ние_то винаги се е случвало поради две неща - или чрез страданието, огромното страдание е било предпоставка, или чрез Любовта. Който не може да възприеме Любовта, той я изживява под формата на страдание. Защо? Защото се е дистанцирал. Защото се е отделил, затворил, окаменил. Беинса Дуно, Два пъти родени
  9. Радослав Йорданов : Дора : Тук повече : http://www.otizvora....php?topic=697.0 Здравей, Христо! Много е интересно етикетчето "луциферианско". Знаеш ли какво означава "Луцифер", като име, кой е наречен така и от кого? Това е латинска дума, ползвана от латините и буквално означава "носител на светлина". С него латините наричат един от най-светлите ангели, който в последствие пада, поради ред причини, губейки своята светлина, красота и пр. Ето от тук може да прочетеш повече: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D1%83%D1%86%D0%B8%D1%84%D0%B5%D1%80 Съвсем друго значение, макар и с подобен смисъл, има словосъчетанието "Луциферов принцип". Най-вероятно тези приятелчета от въпросния форум, чиито мнения искаш да обсъдим тук, ползват етикета "луциферианско"/"луциферично", като синоним на "сатанинско". Аз вече съм писал мнение за Владо тук: http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=9421&st=20#entry173628 Според мен, хората, които коментират Владимир, не познават добре възгледа, който има същия за живота и затова грешат. Тъкмо напротив. Владо не само споменава Христос, а и уповава на Него (http://a5.sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-ash4/602401_545849985855_221711041_n.jpg). "Христос" има много имена в различните религии и Учения. Например в Каббала се говори за Светлината Хохма. Що е то "Христос"? Ето това е важен въпрос, на който всеки бива да си отговори, преди да коментира това, или онова.
  10. Този, което се намира в положението експлоатиран, той има съответните кармични дългове. Нищо не става случайно в живота на който и да е. Щом те експлоатират, значи не умееш да служиш. Бива да се учиш да служиш, да служиш с Любов на ближния, на света. Безкористно, даже без отплата. При който идват много пари, много мангизи, при него кармата е друга, уроците за усвояване - също други, капаните също са други, проверките, изпитанията. Всъщност на човек не му е нужно да работи, но на човек. Който е далеч от човечността, при него работата е необходимост, начин за подсигуряване, а непрестанното желание за подсигуряване е поради страх - да не останеш гладен, жаден, гол, без подслон и пр.. Страхът пък е показател за безЛюбие. Човекът няма нужда да работи за пари. Той винаги е сит, облечен, удовлетворен и богат, не чувства глад, студ, жажда дори. Човекът има всичко. По Пътя към очовечването, Бог, природата те снабдява с всичко необходимо, за да оцелееш, пък и да не оцелееш, то на Пътя си бил, вървял си, подвизавал си! Колко обаче са човеците?
  11. Той каза, че секс прави, когато му се прави...Явно излиза, че не се подтиска. Според мен, въпросът при него не опира до подтискане, а до липса на необходимост, в доста голяма част от времето, и до необходимост от секс, в по-малка част от времето. С други думи процесът по канализиране на сексуалната енергия при него продължава, въпреки, че до голяма степен този процес се е вече задействал, преполовил дори. Който е пил от виното никога вече не ще и да чуе за друго питие. Както казва Владо - сексът, той е нещо толкова нищожно спрямо любовта, въпреки, че от секс до секс си има разлика и че сексът в тантра, в дао, се ползва като метод са просветление, пък и не малко като начин за духовно и душевно споделяне, чрез сливането и разтварянето в безкрайния океан на Любовта. Всичко е секс е казал Фройд, а даоските майстори учет, че когато човек прочисти трите кухини, трите цинобърдни полета, тогава изживява сексът нон-стоп, пък и не само него, а и Любовта, Мира. Мантак Чиа нарича това явление "мултиоргазмено", т.е. три вида кеф, на три нива, сляти, като един общ Кеф. Дзин, Ци, Шън... А в Будизма: Трикая Когато тези три кухини се пречистят и засветят, тогава се появява Елексира на Безсмъртието, който може да преобразува формата, тялото, преобразявайки го в нещо неземно.
  12. Готин е Владо! Получил е своето откровение/прозрение и го живее. Евалла(х)! Не че няма и още Път за Пътуване и още откровения за разкриване, но всичко с времето си. Те, откровенията/прозренията се редят едно след друго и човек все по-ясно вижда същността на нещата. Да разкриеш не подаръците на Твореца, а неговата доброта м. Лайтман Два пъти родени - 28 март 1943 г.
  13. Привет! Така е, LLL! Не се притеснявай, пиши си, питай, споделяй. Вярвам, че винаги ще имак кой да отговаря, с който да разговаряш и кой да подаде ръка, дет се вика. И не ни съди строго, ако нещо съгрешим пред теб. И ние сме хора, и ние грешим. Желая ти всичко най-добро!
  14. Размишлявай над думите "адски ме дразни", както и на раздразнителността въобще - това като съвет. Не може да се лекува нещо неясно, или на посоки. Провери дали имаш крайни емоционални изблици (избухвания, вътрешни дерзания, въпросното раздразнение и пр.) и се учи да дишаш и най-вече да издишваш напрежението в такива моменти.
  15. Проблемът, независимо дали такъв, или от друг здравословен характер, със сигурност произлиза от ума, от акъла на човека, от т. н. "Троичен психически апарат" ("Супер Его", "его", "То" - за справка да се разгледат материали свързани с психоанализата на Фройд). Нагласите, обусловеностите, склонностите, предразположеностите - тези и др. неща са в човека като "наследство" от родителите, най-малкото. Сега, друг е въпроса поради каква причина човек се ражда именно в такива, или онакива условия. При различни изменения, промени и движения в живота на човека, психическия апарат се променя. Постоянно се правят нови "записи" в т. н. подсъзнание и постоянно си "трият" стари впечатления, които до скоро са оказвали влияние. Впечатленията, особено ако са силни, оставят трайна следа в човека и не е никак задължително тази следа да бъде съзнавана. В повечето случаи се говори за подсъзнателни процеси, за несъзнавани движения на психиката, за реакции. Та, проблемът със затрудненото уриниране задължително тръгва от главата, както и всеки друг проблем, касаещ здравето и хармонията в човека. Дали ще бъде нарушена функцията на простата, дали на бъбреците, дали на пикочния мехур, това не е от толкова голямо значение. Всички дисхармонии са продиктувани от психическия апарат. Ето защо Мирът, Любовта, спокойствието, опростения живот, радостта и насладата от живота, доброто взаимоотношение с околните, с околната среда, със света като цяло, са от голямо значение. Разбира се, за да се отработи някакъв проблем, то бива той да се атакува с всички налични средства и сили, както от всички страни. Точната медицинска диагноза е от огромно значение. Не бива човек да се кахъри за пари в тези моменти и не бива да съжалява. Лекарите и апаратурата не са безгрешни, но ако здравето на човека и човека в частност се разгледат по-обстойно, от няколко специалиста, то със сигурност ще се установи и точна диагноза. Точната диагноза и диагностиката, като цяло, е половината, че да не кажа, че и по-голямата част от самото лечение. Това навярно всички го прозират. Скритият, неустановения проблем, е най-опасен, защото е като сянка, която не знаеш от кое е причинена. Нищо не пречи на човек, успоредно с това да посещава специалисти и да търси точна диагноза и лечение, да се опитва да омиротвори себе си, психиката си, да се успокои, да се хармонизира. Има много методики за това - медитации, дихателни практики, концентрации, положително мислене (оптимизъм), разходки в сред природата, почивка на психиката и занимание с приятни на сърцето неща. Дори сексът може да изиграе ролята на разтоварващ помощник, стига да не е прекален в пъти. По принцип всички патологии в човека са причинени от някакво изкривяване, от някакви кривини. Независимо как ще гледаме на тях, дали като на ДНК, дали като на психика, дали като на характер, това не е такова от значение. Важното е да намерим и да признаем кривините си, треските за дялане, дет се вика, и от там на сетне да започнем да се поправяме, да се издялкаме, превръщайки се в по-добра и хармонична форма на съществуване. Та, като начало - обръщане навътре + хубав, искрен самоанализ, подкрепен от не изкривена нравственост, касаеща "правилно-неправилно, редно-нередно, добро-зло". Когато се открият кривините, тогава вече може да се пристъпи към поправянето, към възправянето на човека, към праведността. Болката, страданието ме кара да върша това или онова. Защо страдам? Някой хора поради страдание убиват, докато други хора, в зависимост от личните нагласи, от склонностите, израстват в добротата. В кое от двете се намира кефа, качествения, неподправения? Кое би те направило по-щастлив? Страданието, болката имат своето място в света - те са сигналната лампа са това че си кривнал от Пътя. От кой Път, ще пита някой... Хм, от този, бих казал. Това никак не означава, че ние не трябва да изпитваме състрадателност, че ние не трябва да се опитваме да премахнем* страданието и да се опитваме да стигнем до момента, до нивото, в който страданието за нас няма да съществува. Гледането в посока "навътре", размишлението се води медитация, аналитична медитация, при която се разглежда даден въпрос, даден проблем, даден аспект от живота. Това е много добра методика.
  16. Здравей, душата! Дам, не е леко... Какъв, според теб е смисъла на живота? Това трябва да откриеш, това да търсиш навред и докато не стигнеш до този отговор не бива да спираш. Има многоо хора, които преживяват огромни житейски катаклизми. Огромни, мила, огромни, свързанни със здраве, с живот, и въпреки това, успяват някак си да се изправят на крака, да продължат. Намират смисъл, цел, воля. Повечето хора въобще не достигат до отговора, окончателния, на въпроса дето ти го зададох, но достигот до някакъв си техен отговор, виждат свой смисъл, кето никак не е зле. Тъй или иначе продължават. Ти също опитваш да продължиш, затова и търсиш подкрепа, помощ. Това е похвално. Според мен, четейки редовете, които си писала, си свестен човек, човек който има много добри качества. Не си за боклука. Тези качества може да вложиш като инвестиция. Вярно, всеки си има кусури, но сега, няма да се предаваме я! Хубав анализ е нужен и търсене на закономерност, чрез която да разбереш и осмислиш случващото се и случилото се. Защо на теб? Къде сгреши? С какво заслужи всичко това? Ако намериш някакви кривотий в себе си, някакви чепатости, то ето ти и предизвикателство - опитай да изделяш нещо по-добро, хей така на пук на злата участ, на лошото отношение, на обидите и пр., на пук на всичко стани още по-добра, още по-мила, още по-търпелива, по-силна, по-любяща, даваща радост, щастие, уважение и на себе си, защото заслужаваш . Знам трудно е, и често ще ти се случва да се проваляш, но помни, че това е предизвикателство и то е такова, защото не е лесно. Какво е всъщност живота? Нима животът се изчерпва с нашите представи за живот, с нашите очаквания? Нима животът би могъл да се побере в рамки? Умно момиче си, помисли дълбоко, трезво над това. Много помисли. В този живот, мила, нищо не е вечно - и доброто, и злото; и щастието, и нещастието си имат своето начало и своя край. В животът липсва сигурност, липсва здрава основа, за която да се хванем и държим. Нещата идват и си отиват, а на тяхно място идват други, които също не са вечни. Важното е как ние живеем с тези неща. Те са като ветрове, а ние - като кораби. Насладата е в самото плаване. Затова изживявай пълноценно всеки миг, наслаждавай се на мирис, на вкус, на допир, на звук, на гледка, на виждане. Сега ти е трудно, но опитай. Ослушай се! Та ти си жива! Усети ороматите, докосни дърво, цвете, горски мъх, водата на реката, на морето, полъха на вятъра! Никога не е късно да си жив, никога! И няма никакво значение с кого ще си, и къде ще си. Да, природата е внесла в жената импулса да даде нов живот, да бъде майка, но ако има правилни условия за това. Не бива да бъде фикс идея, защото всяко неудовлитворено желание, за което сме се сграбчили води до страдание. Просто живей и опитвай да бъдеш добър човек, пък каквото стани. Посрещай всичко с истинско разбиране, независимо от неговия цвят. Живот не значи живуркане. Живот значи приспособяване, разбиране и кеф, като следствие на първите две. Просто потърси истинския смисъл! Има едни много силни думи, като послание, на Майка Тереза. Озаглавено е "Въпреки това". Напред, мила, в настоящето. Остави миналото и нямай големи очаквания за бъдещето. Живей в този миг, със себе си. Жива и здрава!
  17. Има два вида състрадание, за които се говори в Будизма, както има относителна и абсолютна бодхичита. Обикновенното състрадание, на което са способни абсолютно всички хора, но не всички са го развили и не при всички е еднакво изявено, т.е. не всички еднакво го изразяват, е едно на ръка и то е съществена част от Пътя на/с Голямата колесница (Махаяна). Съвсем друго по вид е онова Състрадание, което се появява като следствие, като резултат от просветлението, от Нирвана. Втория вид Състрадание - на него не са способни хората. То е неизменна и съпътстваща част от всеки буда. Някои го наричат "Маха Каруна". Тази - "Великото лекарство, което побеждава вкопчването в идеята за реалност" и подобни книги много добре разясняват доста въпроси, включително и тези за състраданието, разбира се от будиска гледна точка.
  18. Сега на закуска, докато си хапвах грах, разбрах колко малко уважение имам въобще към всичко, с което се храня. Да, имам някакво по вид уважение, силно на моменти, превръщащо се в състрадание, в благодарност, но тази осъзнатост, тази будност не е постоянна. Честото забравяне/не помнене/оМай(я)ване ме прави несъзнателен към доста неща и аз гълтал ли гълтам тези грахчета, без дори да се замисля (повечето пъти), че те са били живи и че техния живот е бил прекъснат, за да бъде поддържан друг живот. Животът си е живот, независимо дали е под формата на растение, или животно. Убийството е все още тук, а заедно с него върви и страданието. Някой страда, за да живее и за да се наслаждава друг. Житното зрънце... Казват, че ангелите сътворяват и поддържат растенията, за да могат да бъдат те най-висшата жива форма на саможертва, позната на тази планета. Те носят/са кислород, зеленина, ухание, цяр, храна... Имам ли аз уважението и разбирането за всичко това? Респектиран съм и в любовна благодарност!
  19. Зарад комплексираност? Зарад стремеж да бъдат забелязани, признати, различни, иновационни, уникални, неповторими...? За да бъдат аресвани/обичани, се правят на интересни, се докарват? Е, всеки си има филми за изживяване. Аз, ти... всеки. http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=12370&st=20#entry160982
  20. Духовна нищета - в такава се намират всички хора. Малцина са обаче онези от тях, които са осъзнали това. Още по-малко са людете, дето са поели Пътя към истинската Пълнота. Сократ Блажеството настава успоредно със самото осъзнаване.
  21. Главно, според мен, под "Среден Път" се разбира Пътя между Етернализма и Нихилизма, като "Етернализъм" е най-вече вярване изградено на представи и на половинчати опитности. Не малко под този термин се разбира средището (еднаквостта) между Нирвана и Сансара. Не малко и средета (единосъщието) между "вътре" (интроверт) и "вън" (екстроверт). Обобщено може да се каже, че Средния Път е Път, който не се движи в крайностите, независимо от какъв характер са те. http://buddha.eurasi...t/view/6/4/1/3/
×
×
  • Добави...