Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ники_

Участници
  • Общо Съдържание

    1721
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    9

Ники_ last won the day on Август 17

Ники_ had the most liked content!

За Ники_

  • Ранк
    Приятел на Портала

Метод за Връзка

  • Website URL
    http://
  • ICQ
    0

Профил Информация

  • Пол
    Мъж

Последни Посещения

24571 посещения на профила
  1. Св. Григорий Синаит за сърдечната молитва Свободната от духовна прелест Иисусова молитва, низвеждаща огън на земята на сърцето ни, се съпровожда от топлина, опалваща страстите като тръни и образуваща в душата тишина и радост. Топлината не идва нито отляво, нито отдясно, нито от горе, но струи в сърцето подобно на воден извор от Животворящия Дух. Когато в безмълвие очакваш да бъдеш с Бога, никога не приемай каквото и да било чувствено или духовно, което ти се представя образно нито извън, нито вътре в теб, та дори това да е образ на Христа или видим ангел, или обликът на светец, нито даже светлина, просветваща и мечтателно отпечатваща се в ума. Умът сам по себе си има природната способност да мечтае. Той с лекота строи образи на онова, чрез което невнимателният може да си навреди, като го приеме... Винаги оставай негодуващ срещу мечтанията, като съхраняваш ума си постоянно безцветен, безвиден и безформен. Паметта за Бога или умната молитва е най-висока от всички видове духовна деятелност. Тя, както и любовта Божия, е глава на добродетелите. Като сведеш глава и като събереш ума в сърцето си, разбира се, ако то е отворено, призовавай на помощ Господ Иисус Христос... Търси Господа с напрежение и ревност. Едни учат да се мълви молитвата устно, други - мислено. Аз бих казал - и по единия, и по другия начин, защото поради изнемога понякога умът не е в състояние да произнася молитвата, а друг път - устата. Знай, че сам по себе си никой не може да удържи ума си от разсеяността, ако не бъде удържан от Светия Дух... Задържането на дишането със свити устни може да удържи ума, но само отчасти, след което той отново се разсейва. И така, когато в сърцето настъпи действието на молитвата, тогава то съвършено задържа ума около себе си, като го радва и не допуска да бъде пленен.
  2. Много често под сърце, авторите имат в предвид сърцевината на ума. Но и буквалното разбиране е също толкова адекватно. Изпращането на ума в сърцето е част от етапите на молитвата описани от светите отци. Съсредоточение върху сърцето, такава практика посочва и Шри Чинмой, като казва, че този път е един от основните два. Същото тръди и Бабаджи като предупреждава практикуващите да не сменят твърде често обекта на медитация... "Когато не те смущава вече никаква страст, тогава Божественото желание ще нараства вътре в сърцето ти;" Преподобни Теогност В Библията се казва, че сърцето на човек е измамно, лукаво, че покривало лежи върху него..., че може да е закоравява, но и че може да се разшири, че може да бъде освежено, че притежава в сърцевината си свещена простота... "... внезапно нейната светлина възсия в моето сърце и от нейната сладост аз бях възнесен вън от себе си; прекрати се действието на моите телесни чувства (сетива, усещания), аз излязох мислено от сегашния живот и забравих за всичко, което е в този свят. Но не зная как, тя отново отстъпи от мен и ме остави сам да оплаквам своята немощ. О, прежелана любов! Блажен е този, който те е възлюбил, защото такъв вече не ще поиска да обикне страстно никоя човешка красота." Симеон Нови Богослов "И умът във време на молитва не бива да внимава освен в Бога. Ясен ли ти е тоя пример, Теодосие? Моли се Богу не с думи, но с помисли. Защо искаме от Бога това и онова, като че Той не е в нашите сърца, в нас самите? В сърцето си търси Бога и чрез сърцето с Него говори. Истинското начало на молитвата е сърдечната топлота. Повтаряй неотстъпно в ума си: «Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй ме!» — и това стига. Нека молитвата бъде кратка, за да не се вмъкне в душата чрез думите някаква прелест и съблазън и да смути твоя дух. Не променяй думите, тъй като не пущат корен дървета, които често се присаждат. Изгони своя ум от главата и го събери само в сърцето. Тоя, който може да събере всичките си мисли в една точка, прилича на острие. Тъпият предмет не може да премине през препятствие — него трябва да наострим и той ще прониже всичко. И да се пее е ненужно, и псалмопението не винаги е добро. Който се труди, нека пее, ти, като безмълствуваш, по е прилично да твориш умна молитва. Знай ти, Теодосие, безмълвието на пустинника прилича на сянка. Като че няма Бог, а Той е там, в него, нечут и невидим, също както слънцето, което не грее в сянката, а само я създава. ... Свободната от духовна прелест Иисусова молитва, низвеждаща огън на земята на сърцето ни, се съпровожда от топлина, опалваща страстите като тръни и образуваща в душата тишина и радост. Топлината не идва нито отляво, нито отдясно, нито от горе, но струи в сърцето подобно на воден извор от Животворящия Дух . ... Като сведеш глава и като събереш ума в сърцето си, разбира се, ако то е отворено, призовавай на помощ Господ Иисус Христос... Търси Господа с напрежение и ревност. ... И така, когато в сърцето настъпи действието на молитвата, тогава то съвършено задържа ума около себе си, като го радва и не допуска да бъде пленен. ... И тъй, моли се в мълчание в своя ум и в своето сърце и твоята молитва ще бъде наистина действие на вярата и изходна точка на безмълвничеството." Свети Григорий Синаит "След като нашата душа е един предмет, който притежава много способности и си служи с тялото като с орган, давайки сама живот на това тяло, с кои органи си служи нейната способност, която наричаме ум, когато се приведе в действие? Никому не би минало през ума, че разсъдъкът е разположен в пръстите, в очите, в ноздрите или пък в устните. [1105C] Всички обаче са съгласни, че той се намира вътре в нас. Някой обаче са на различно мнение относно това: с кой вътрешен орган си служи? Едни го поставят в мозъка, като на някакъв акропол. Други обаче му дават седалище в средата на сърцето, където от само себе си е чист от естествения дъх. Ние сами обаче точно знаем, че нашето разумно начало не се намира вътре в нас като в делва, понеже е безтелесно, нито пък е извън нас, защото е единно, но е в сърцето, като в орган. Научили сме това не от човек, а от Онзи, Който е сътворил човека и Който казва в Евангелието: "не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза из устата, то осквернява човека <...> защото от сърцето излизат зли помисли" (Мат. 15: 11, 19). [1105D] Същото казва и Макарий Велики: "Сърцето управлява всеки телесен орган и когато благодатта държи юздите на сърцето, тя владее всички помисли и телесни членове. Защото там се намират умът и всички душевни помисли". Следователно нашето сърце е хранилище на разума и негов първи телесен орган. И така, ние трябва да се стараем да наблюдаваме своето разумно начало в неотклонно трезвение и да го направляваме, но как другояче да го наблюдаваме, освен ако не събираме отвън разпръснатия в сетивата ум, за да го изпратим във вътрешността, в самото сърце - хранилището на помислите? [1108A] Ето затова прочутият Макарий малко след онова, което каза по-горе, допълва: "Там следователно трябва да гледаме дали благодатта е написала законите на Духа". Къде там? В главния управляващ орган, в трона на благодатта, където са всички душевни помисли, тоест - в сърцето. Сега вече виждаш колко е необходимо онези, които са избрали да живеят в исихия, да събират и да изпращат ума в тялото си, и още повече - в най-вътрешната част на тялото, която наричаме сърце. Понеже, ако според Псалмопевеца "всичката слава на царската дъщеря е вътре" (Пс. 44: 14), как така ще я търсим някъде навън? И ако според апостола "Бог изпрати в сърцата ни Своя Дух, Който вика: Авва, Отче", [1108B] как ние няма да се молим заедно с Духа в сърцата си? Ако съгласно Господа на пророците и апостолите Царството небесно е вътре в нас, как няма да се окаже извън небесното Царство този, който старателно се обучава да изведе от вътрешността си своя ум? Соломон казва: "правото сърце дири знание" (Пр. Сол. 27: 21), което другаде сам нерече умно и Божествено. Относно този вид знание, отците, обръщайки се към всички, казват: "Умът, изцяло духовен, се обгражда от духовно познание, което съществува в нас и не в нас, и ние не трябва да преставаме да го изследваме"." Свети Григорий Палама Даже, в първата заповед от т.н. Царски Закон се казва, че има условие, отдадеността да е с цялото сърце. "Видя ли, че ако някой възнамерява да противостои на греха, да придобие добродетелност, наградата от надпреварата в добротелта и най-вече - [1108C] да открие духовното познание по отношение залога от наградата на добротелта, то необходимо е, щото да насочва ума си навътре в тялото и в самия себе си? Схващането, че умът действа извън тялото - не говоря за тялото като образ, а за самото тяло -, където се радва на духовни съзерцания, е върхът на елинската заблуда, корен и извор на всяка какодоксия, откритие и учение на демони, майка на глупостта и дете на безумието. Затова и тези, които говорят, вдъхновени от демони, отстъпват от самите себе си, понеже не съзнават това, което говорят. Ние обаче изпращаме ума си не само в тялото и в сърцето, но и в самите себе си. Да обвиняват тези, дето казват, че умът не е отделен, но е единен с душата, "как така някой би могъл да изпрати ума си навътре?". Изглежда те не знаят [1108D], че едно е същността на ума, а друго - енергията. Или по-скоро, знаейки това, объркани заради хомонимията, те на драго сърце са се съгласили с лъжците. За да не приемат простотата на духовното учение, достигайки от диалектиката до противоречивостта, според Василий Велики, те са извратили силата на истината в противопоставянето й с лъжеименното знание и лъжеубедителността на софистиката. Така трябва да постъпват само тези, които не са духовни, но смятат, че разсъждават и учат по духовному. Сами не знаят, че с ума не е като с гледането, при което виждаш другите зрими неща, но не виждаш себе си. [1109A] Но самият ум действа, за да види това, което трябва, посредством пряко самозадвижване, както казва Дионисий Велики. Когато умът се самосъзерцава, той се обръща към себе си и действа спрямо самия себе си. Той казва, че това е негово кръгово движение... " Св. Григорий Палама "Чрез изпълнението на Божиите заповеди възраства вътре в нас, подобно на някой съставен от много части плод, любовта, милосърдието, благостта към ближните, кротостта, смирението, търпението в изкушенията, непорочността и чистотата на сърцето, посредством която се сподобяваме да виждаме Бога. И във вече чистото сърце възсиява благодатта и просвещението на Светия Дух, Който ни възражда, прави ни синове на Бога, облича ни в Христа, запалва светилник в душата ни, прави ни чеда на светлината, освобождава душите ни от тъмнината, и отсега още, в този живот, ни прави причастни на вечния живот, макар ние и да не знаем това... Също така и никой, чието сърце е обладано от някоя страст, дори и най-малка, не може да бъде жилище на Христа чрез благодатта на Светия Дух; защото Бог е светлина, както казва Сам Той: Аз съм светлината на света (Иоан. 8:12)." Св. Симеон Нови Богослов Освен това, концентрацията в сърдечната област отваря определени канали, може би най-важния. Именно в спокойствието човек може да очаква подсъзнанието му да се прояви, че да може да го отработи. Няма по какъв друг начин човек да навлезне в подсъзнанито си, ако не притихне в съзнанието си.
  3. Ники_

    Не мир, а меч?

    И вътре в човека, този Меч поразява кривото, неправедното и реже, пробожда, докато не изчисти всичко недостойно.
  4. Ники_

    Не мир, а меч?

    Защото след и заедно с Мира (който се спуска за праведните) върви и Меч: Ефесяни 6 10 Най-после, заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество. 11 Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола. 12 Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места. 13 Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден, и, като надвиете на всичко, да устоите. 14 Стойте, прочее, препасани с истина през кръста си и облечени в правдата за бронен нагръдник, 15 и с нозете си обути с готовност чрез благовестието на мира. 16 А освен всичко това, вземете вярата за щит, с който ще можете да угасите всичките огнени стрели на нечестивия; 17 вземете тоже за шлем спасението и меча на Духа, който е Божието слово; 18 молещи се в Духа на всяко време с всякаква молитва и молба, бидейки бодри в това с неуморно постоянство и моление за всичките светии, 19 и за мене, да ми се даде израз да отворя устата си, за да оповестя дръзновено тайната на благовестието, 20 за което съм посланик в окови, да говоря за него с дръзновение, както прилича да говоря. ... Евреи 4 1 И тъй, понеже ни остава обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал до нея. 2 Защото на нас се донесе едно благовестие, както и на тях; но словото, което те чуха, не ги ползува, понеже не се съедини чрез вяра в ония, които го чуха. 3 Затова ние, повярвалите, влизаме в тая почивка; както рече Бог: - "Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка"; ако и да са били свършени делата Му още при основаването на света. 4 Защото нейде си е говорил за самия ден така: "И почина си Бог на седмия ден от всичките Си дела"; 5 а пък на това място: "Няма да влязат в Моята почивка". 6 И тъй, понеже остава да влязат някои в нея, а ония, на които от по-напред се благовести, не са влезли поради неверието си, 7 затова Той пак определя един ден, "днес", като казва толкоз време по-после чрез Давида, както вече рекохме: "Днес, ако чуете Неговия глас, Не закоравявайте сърцата си". 8 Защото, ако Исус Навиев беше им дал почивка, Бог не би говорил след това за друг ден. 9 Следователно, за Божиите люде остава една съботна почивка. 10 Защото оня, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си. 11 Затова нека се постараем да влезем в тая почивка, за да не падне някой в това, да дава същия пример на неверие. 12 Защото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето. 13 И няма създание, което да не е явно пред Бога; но всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме. ... Откровение 1 10 В Господния ден бях в изстъпление чрез Духа; и чух зад себе си силен глас като от тръба, който казваше: 11 Каквото виждаш напиши на книга, и прати го до седемте църкви: до Ефес, до Смирна, до Пергам, до Тиатир, до Сардис, до Филаделфия и до Лаодикия. 12 И обърнах се да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника; 13 и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс; 14 а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му, като огнен пламък; 15 и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена: а гласът Му беше като на много води; 16 и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата му излизаше меч остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си. 17 И когато Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв; а Той тури десницата Си върху мене и каза: Не бой се, Аз съм първият и последният и живият; 18 бях мъртъв, и, ето, живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада. 19 Напиши, прочее, това, което си видял, и що значи, и това, което има да стане подире, 20 тайната на седемте звезди, които видя в десницата Ми, и седемте златни светилника. Седемте звезди са ангелите на седемте църкви; и седемте светилника са седемте църкви. ... Откровение 2 12 До ангела на пергамската църква пиши: Това казва Тоя, Който има двуострия меч: 13 Зная, где живееш, там гдето е престолът на сатана; и държиш здраво името Ми, и не си се отрекъл от вярата в Мене, даже в дните на Моя верен свидетел Антипа, когото убиха между вас, гдето живее сатана. 14 Но имам малко нещо против тебе, защото имаш там някои, които държат учението на Валаама, който учеше Валака да постави съблазън пред израилтяните, та да ядат идоложертвено и да блудствуват. 15 Така също имаш и ти някои, които държат, подобно на ония, учението на николаитите. 16 Затова покай се; и ако не, ще дойда при тебе скоро и ще воювам против тях с меча, който излиза от устата Ми. ... Откровение 19 11 След това видях небето отворено, и ето бял кон, и Оня, Който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен, и съди и воюва праведно. 12 Очите Му бяха огнен пламък, на главата Му бяха много корони и носеше написано име, което никой не знаеше, а само Той; 13 и беше облечен в дреха, попръскана с кръв; и името Му беше Божието слово. 14 И небесните войски, облечени в бял и чист висон, следваха подир Него на бели коне. 15 Из устата Му излизаше остър меч, за да порази с него народите; и Той ще ги управлява с желязна тояга и ще стъпче лина на лютия гняв на Бога Всемогъщий. 16 И на дрехата и на бедрото Му имаше написано име: Цар на царете, и Господ на господарите.
  5. Здравейте! До колко ни определят родителите (като характер), преднатално и след раждането? Кое е онова в тях, което най-вече ни повлиява? Майката ли е родителя, който има по-голямо влияние върху детето и към който детето е по-свързано?
  6. Любовта, засилената енергетика подбужда задремалите зверове в нас, респективно маниите ни, изблиците ни, страховете ни. Ето защо, за да може тялото по най-добър начин да поеме новите енергии, свързани с развитието на света, то трябва да се пречиства и заздравява. Много често се случва енергията да отвори* центровете, без тялото и психиката да са готови за това, за тази промяна, от към запознатост, от към нагласа и от към пречистеност. Енергията идва и пробужда, но и подбужда и човек започва да изживява явлението наречено в Християнството с името "Страшен Съд". Пак повтарям - преживяват се мании, изблици, например в гняв, агресия, ревност, разни мании и неудържими копнежи, разни страхове... Най-големите страхове се крият в недрата на психосоматиката, т.е. на дъното на нашето същество. Коремната кухина е това дъно и по-точно таза. Съветвам човек да се запознае с енергийната система, с ендокринните органи и с начини за пречистване. Днес има толкова много инфо и толкова много системи, религиозни и не чак толкова. Например таза, сърдечната област и т.н. корона в човека са неразривно свързани и ако дойде любовта в сърцето, при относително отваряне на короната*, то тази светлина ще огрее мазето ни (коремната кухина и тазовото дъно), а там... може да има змии и гущери и всякакви гадинки. :-) Ето защо се казва, че многото Светлина буди много Тъмнина (ако тя не е пречистена), а многото Тъмнина буди много Светлина (води до еволюция/пробуждане). При силни чувства и при силна любов, в човек се явяват и страхове, ако психиката му не е пречистена, ако ума му не е пречистен, ако са налични кармични семена. Ето защо учителят Беинса Дуно е препоръчвал партньорите да държат лека дистанция помежду си, да не се приближават прекомерно, защото... ще се отблъснат (поради появата на мании, изблици и страхове). Човек бива да е буден за всичко това, да има осъзнаване, да има разбиране. Пречистване на тялото, на сърцето и на ума.
  7. Привет, Дарина! Това, което преживяваш е много интересно явление. Аз го живях няколко години. При всеки протича различно. На изток го наричат трансформация, при която излизат т.н. самскари, или дълбоки психически впечатления, кармични семена. Та, случва ти се пробуждане. За теб е приготвен път в Светлина, приживе, в този живот, но видно, това минава през болезнена реализация на кармични отпечатъци, на карма. Всичките тези негативни състояния, са хем карма, която ти се случва, заради твоя предишна недобродетелност, овъзмездяване един вид, хем е нещо, което те учи, хем е нещо, което те кара да се обърнеш и да тръгнеш в правилна посока, а ти вече я вървиш и то е зцаложено в теб. Чувствителен и добър човек си, т.е. в теб Божественото е започнало да работи. Тялото обаче трябва да е подготвено за новите енергие, да го пречистваш, защото то носи в себе си много кармичен багаж. Тялото, ума, сърцето - всичко иска още чистене. Най-добре започни да ходиш на Йога, при някой свестен преподавател, който наистина да разбира. Пребивавай повече в диховните среди, намери си близки хора там, имай общуване със себеподобни. Работи със страховете и ги отработвай. Има няколко начина за Пътуване по Пътя, общо взето два главни - по пътя на любовта, или по пътя на болката. За да не пътуваш по пътя на болката, служи на другите, действайки за тяхното добро, прави и добрини, работи за тях, за тяхното здраве, щастие, за тяхното осъзнаване. Ще ти предложа две статии на лични съобщения във ФБ, прочети ги. Поздрави и Смелост! Сила и Любов, Любов и Сила!
  8. Ники_

    Християнство, Ислям, Будизъм

    В Дзогчен се говори за същност, природа и енергия. Това е света/ума, същината на всичко. Същността е пустота. Природата е яснота. Енергията е любящата/съзидателна сила. Когато човек практикува, той постепенно (или в редки случай от раз) придобива все по-омиротворен, пуст ум (пуст от мисли, концепции, идеи...). Този пуст ум, се нарича още "нирваничен", и пустотата е неговата основна същност, т.е. това е изначалният ум, Буда природата (защото притежава будност, яснота по всички въпроси). Както се упомена по-горе, природата на този пуст ум е яснотата, сиреч за него всичко е пределно ясно и понятно. В същото време неговото излъчване е любяща съзидателна енергия. И тъй, с практиката у човек става все по-чисто, а от там все по-ясно, все по-любящо и всичко това все повече го изпълва. В началото то е като "остров" в главата, или в сърцето (зависи по кой метод се практикува) и то в последствие, постепенно започва да изпълва, да се разлива из тялото, първо по кухините, а после и по каналите, като накрая изпълва дори и тъканите, включае най-плътните от тях - костите, с костният им мозък. В края на краищата човек се превръща в Светлина - в мир, мъдрост и любов и неговото тяло става Ярко сияние. В Будизмът това е реализацията на т.н. Трикая - Дхармакая, Самбхогакая и Нирманакая. Или инак казано Мъдрост, Любов, Чистота/Светлина, като в основата на всичките е т.н. Пустота* Това, което пречи на проявлението на Любовта е тревожността и вкопчването в "аз"-а, в този егоистичен живот. Човек поради невежество изпитва страх и в същото време желае, поради дълбока неудовлетвореност - желае живот/да съществува и щастие. Поради това, че тези не винаги се случват (несигурността и непостоянството), той преживява болка (разочарование), от което следват зли реакции - омраза, гняв, яд, агресия, ревност, завист, горделивост (ако е получил нещо, което останалите нямат). Ето това са т.н. "клеши", или иначе казано "зловредните емоции". Те се базират на т.н. "скандхи", или иначе казано на агрегатите, а именно - тяло, сетивност, възприятия, памет, съзнание. И тъй, чрез премахването на когнитивния воал - идеите за бази/агрегати (скандхи) се постига Дхармакая (Яснота); Чрез премахването на емоционалния воал - зловредните емоции (клешите) се постига Самбхогакая (любяща съзидателност, сила). Чрез премахването на кармичния воал - всички негативни отпечатъци/семена в нас, които са основа за привичките, за склонностите, за навиците, се постига Нирманакая. Започваме от главата, минаваме през сърцето и достигаме до корена си. Започваме се с главата/ума, защото в Тибетския Будизъм се приема убежище и от реализиран учител се получава въведение в природата на ума*. От там насетне всичко започва да се спуска и да се разлива. Въведението в природата на ума е нищо повече от "предаване на състояние" (запознаване на ученика с просветената природа на собствения му ум). ____ * концепцията за Пустотата е вън от всякакви нихилистични схващания.
  9. Най-често сънят е опит на психиката да се освободи и да отработи натрупаните в ежедневието стрес и тревожност, проблемите, страховете. Много често не само ежедневието ни е стресирано и тревожно, пълно с крайна емоционалност, ами и съня. Всички имаме опитност с тревожните сънища, от които се събуждаме напрегнати, схванати, с навралгично-телесни блокажи в тъкани и нервни плексуси - в гърлото, корема и пр., особено след кошмарни сънища. Често обаче тревожността е почти незабележима, а и отделно от това, ние сме до толкова свикни с нея, че тя е станала за нас наше нормално състояние. Даже се стига до там, че когато човек се освободи за мигове, или за минути от тревожността, от напрежението, за него едва ли не, това състояние се явява ново, неестествено някак си, като не от неговия свят - състояние на мир, покой и блаженство. Та сънищата често предизвикват онази тиха, дълбока, но мощна тревожност, която повечето хора не усещат, но която в същото време ги блокира - телата им, енергетиката им. В следствие на което техния ден е изнервен, крив и болезнен, като дори за болката не си дават сметка. Раздразнени от тази вътрешна болка, от психо-емоционните блокажи, от преживяното на сън, което ги е напрегнало, те си го изкарват най-често на околните, на близките си, на колегите си... Какво де'факто се получава? Тревожността и напрежението в нас, от ежедневието, натежава и психиката прави опити в и по време на сън да се освободи, чрез преживяване на определени сънища, които обаче на нов ред напрягат и ни блокират, което следствие става нова причина за нашето раздразнение и лошота, защото е болезнено и дисхармонично. Такава е нашата реакция, съвсем първична и несъзнателна. Ето защо човек бива да освобождава психическото и физическото напрежение, бива да освобождава тревожността и стреса, ядовете... И това е един не лек процес, защото в корена му са страховете отнасящи си до живота ни и до щастието ни - искаме да живеем и да сме щастливи, респективно избягваме рисковете некомфортността и болките. Тези неща са основните причинители на стрес и на тревожност във всяко същество - непрекъснатата борба, непрекъснато желание и непрекъснат страх, дори в съня. Дори сънят ни е неспокоен и често е изпълнен с неосъзната тревожност. Казват за определен тип сън, че е близък на медитацията и това е точно така. През ноща все пак, Господ така е сътворил нещата, че психиката да си отпочине поне за малко, в сън без сънища. Случвало се е на всеки - да спи като "заклан". Ако го няма този тип сън, съществото не може да си отпочине и ежедневието би го убило. Лошото е обаче, че този тип сън не е достатъчен (макар да се случва всяка нощ за кратко) и съществата не премахват тревожността, яда си, болката си, страховете. Ето защо страданието им продължава, стареят, боледуват и умират. Не са свободни от напрежението. Ето защо човек трябва да се учи да се освобождава, да премахва и да трансформира яда си, страха си, желанията, но това не е възможно без себепознание и без да се размишлява дълбоко, без да се търси истината и без да се прониква в дъбочината на съществото (сърцевината), където да се открие същността, основната и вечната. Тези неща са последните четири стъпки от осемстепенната Йога, систематизирана и изложена от Патанджали.
  10. Всичко зависи от твоето лично възприятие. Твоето съзнание ражда реакции. Може и така да е, може и да не е.
  11. Той човек бива да узрее. Ако го маха е поради слабост. Като усети бесмислието и глупостта, човек сам спира всичкото излишно участие, но не и пълното скъсване. То е поради страх.
  12. Доста наивна вяра! Проблемът не е в мигрантите, а в онези дето са оначертали това мигриране още преди време.
  13. абе я си налегай парцалите :-))) ако си тръкнеш профила ще се оплача на Висшестоящия!
×