Ники_
-
Общо Съдържание
1734 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
13
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Ники_
-
-
-
-
Всъщност т.н. "потоп" (макар думата да не е точна), вече започна. Разбира се, че ще е с огън...
Реално той е свързан с усилването на енергетиката, а от там и електро-магнетизма на системното ни Слънце. Разбира се, се усилва не само този електро-магнетизъм, а се усилва електро-магнетизма на всичко, включае и на Земята като планета.
В последните години се отчита голяма забързаност, усилване на динамиката на всичко и респективно голяма ескалация на настроенията, на емоционалността, на напрежението. Всичко вътре в човека се усилва и въобще във всички същества, и кой до където го е докарал. Ако някой е непречистен и ако у някого замърсяванията са налице, то именно те ще се раздуят.
Усилването на агресията, на жестокостта, на омразата, на егоцентризма и на деградивния егоизъм, е точно поради тази причина - липса на правилна канализация на енергията и наличието на замърсявания, на блокажи.
Може би от око 100-150 години, енергетиката започна да се усилва. Въпросното усилване е причина за ренесанса, но най-осезаемо то забърза в последните около 100-150 години, което доведе до много промени, включително и до две световни войни. Това усилване на енегрията е прогресивно. Сега, дали тази прогресия е алгебрична или геометрична, е спорно, но явлението е факт.
Промяната в излъчването на Слънцето и на магнетизма, променя и влиянието между него и останалите планети в системата. Тази промяна, заедно с промяната която се случва със и в Земята, е причина за климатичните промени, топенето на ледниците и промяна в океанските течения, но най-вече промяна в т.н. земна ос.
В "Откровение от Йоана" се описва идването на четири коня, които се явяват при снемането на първите четири от прословутите седем печата (аналогични на седемте чакри, от гледна точка на микро-космическо ниво).
Първият кон е бял (обърнете внимание на цвета), а яздещия го е въоръжен с лък и има корона на глава и той излиза побеждаващ и да победи.
С това явление се символизира развитието на духовността в последните две-три десетилетия. Конят е бял - много хора се насочиха към чистота и към духовното развитие, независимо по коя пътека и в коя традиция. Доста от тях успяха да получат редица посвещения, което доведе отваряне на короната (Сахасрара чакра) и появата на висше разбиране, яснота.
Лъкът символизира целеустремеността и не рядко е бил метафора на медитативно насочения ум/сърце.
Вторият кон е червен (червеното символизира материалното време-пространствено измерение, материализма, ако червеното е в "мръсен" нюанс). Яздещия на него е въоръжен с меч и на него му се дава да вдигне мира от Земята, да лиши земята от мир.
Това е онова съзнание у съществата, което е готово да убива, да воюва, което е пълно с агресия и ненавист.
И ние виждаме зачестилите конфликти в света, зачестилите междуособици, от вътре в човека, от тези в семейния кръг, през тези в рода му, в родината му и между различните държави.
Сега, на масово ниво (в общ план) хората сме на това ниво. И както е писано - "човеците да се избият един друг".
Третият кон е черен символизиращ глада, недоимъка, мъката най-вече е депресията. Разбира се, че след войни периодите са точно такива. Периодите на "черните забрадки", на пустите ниви, които няма кой да обработи, а знаем, че недохранването, но най-вече мъката в душите, са основната предпоставка за липсата на имунитет, а това означава болести.
Яздещият черния кон има везни в ръката си, с които отмерва и оценява кой какво има в сърцето - ечемика и пшеницата, като се казва растителното/дървесното масло и виното да не се повреждат, сиреч, че са ценни, които са лечебността на милосърдието и любящото сърце.
То ест в тези време именно тези хора ще са под Божия покров, докато останалите ще са обречени на нищета и болести.
Последният кон, четвъртия - това е сивотата, а яздещия го е самата смърт и адът върви подире му, както е писано - "и даде им се власт над четвъртата част от земята да умъртвят с меч, с глад, с мор и със земните зверове".
По време на тази вътрешна трансформация в човека, гледано през очите на микрокосмоса, това е едно доста тежко състояние, в което единствено праведното оцелява, а изкривените клетки от кои и да е органи и системи бидат умъртвени.
При снемането на петия печат, след тези първи четири, се казва, че звучи вопъл от душите събрани пред Престола на Бога, дето са убити заради истината, заради правдата, заради любовта и дето са устояли в тях, и те стенат и даже викат към Бога: "казвайки: До кога, Господарю свети и истинни, не ще съдиш и въздадеш на живеещите по земята за нашата кръв?" и бидат облечени в бели дрехи, дето са избелени с "кръвта на Агнето" (по Божие Милосърдие) и бидат успокоени, за да изчакат докато и други техни братя и сестри не погънат като тях, докато не се запълни предопределената бройка.
И иде ред на шестия печат, при което снемане започват катаклизми на Земята: "че стана голям трус: слънцето почерня като козиняво вретище, и цялата луна стана като кръв; небесните звезди паднаха на земята, като когато смоковница, разклащана от силен вятър, мята неузрелите си смокини; небето биде преместено като свитък, когато се свива; и всички планини и острови се вдигнаха от местата си. И земните царе, големците и хилядниците, богатите и силните, всеки роб и всеки свободен се скриха в пещерите и между скалите на планините; и казват на планините и на скалите: Паднете върху нас и скрийте ни от лицето на седящия на престола и от гнева на Агнето; Защото е дошъл великият ден на Неговия гняв; и кой може да устои?"
Земетресения, вероятно вулкани и вулканична пепел, пушек, затъмнявайки Слънцето, метеорити, урагани и торнада, разместване на земните плочи, които са нищо пред Лицето на Бога и пред Любовта Божествена, които не могат да бъдат понесени от неправдата.
Тогава става подпечатването на верните, като само от израелевите колена те са 144 000, но се спомена, че в края на краищата пред Престола на Бога и на Агнето застава безкрайно множество, от всички племена и народи, което никой не може да преброи и което е облечено в бели дрехи, които: "няма да огладнеят вече, нито да ожаднеят вече, нито ще ги удари слънцето, нито някой пек; защото Агнето, Което е пред средата на престола, ще им бъде пастир и ще ги заведе при извори с текущи води; и Бог ще обърше всяка сълза от очите им."
Отварянето на т.н. седми печат е Същинската Тайна на Бога, тогава тя се случва - това е заключителният етап, които Йоан е описал. -
Току-що, АлександърТ.А. каза:
Точно това си мислех .За това го имам за обикновенна телесна реакция ,Имам в пред вид че за медик това може и да не е нормално
.И за това го споменавам . До сега не съм се сетил да го обсъждам с лекар .
Естественото съствояние е мир и любов, мъдрост и чистота, а тялото, формата е тяхно проявление.
Всичко друго е неестествено.
Реално хората живеем тази неестественост.
Пранаяма, ако се практикува с разум, човек, освен че разбира правилния начин, той опознава и разбира различните вариации на дишане, с какво те са взаимосвързани и взаимозависими.Може да запиша някакво видео и да го публикувам, за да посоча основните, според опитността ми, вариации, и начина да се практикуват безопасно.
-
Току-що, АлександърТ.А. каза:
Вероятно . Имам , може би повърхностни познания за йога . Обяснявам си го с това което каза . Следствие раздвижването на енергийте , Тялото започва да се чисти и претоварва черния дроб . Но не съм се задълбочавал и не съм проверявал с точност . Просто се базирам на свойствата на тялото да преработва и се чисти .За другите ще подчертая че тялото във всяка своя функция има определен капацитет . Има някаква кондиция и едно продължително претварване може да доведе и до отравяне . Нагледно казано както при преплитане на червата получаваш отравяне от неосвободените черва и си заминаваш предсрочно .
Тялото има безкраен капацитет, когато е подкрепено от Божията Сила.
-
Вероятно не е от Йога-та...
-
Два са големите Пътя, ако не считаме, че работата върху тялото не се обособява като самостоятелен път..., та два са големите Пътя - на сърцето и на ума. Медитацията е част от Пътя на ума.
При Пътя на сърцето тя не се търси целенасочено.Когато сме по Пътя на ума, същия може да бъде насочен към кой и да е обект, без голямо значения, стига това да му помогне да се самоприведе в покой (т.н. съзерцателна медитация). Обектът може да е самото сърце - човек да се съсредоточи в областта на сърцето, или същинския пулс.
Съсредоточението не бива да е "тежко" за да не води до напрягане, до насилие.
Защо му е на човек да търси успокояване на ума?
Шри Чинмой казва, че има два подхода - или успокояваме ума, или освобождаваме сърцето от негативните емоции.
Умът бива да се успокои, защото именно там, в този момент сам ума може да разпознае своята изначална същност, като сякаш се оглежда в огледало.
С други думи човек да познае, че е самия Мир, самия Покой. Като е важно да се отбележи, че този Покой е и "вътре" и "вън", и в тялото, и е изпълващ цялото Битие, явяващ се като негова Основа, негова трансцедентална същност...
Мирът вътре в мен не е по-различен от този вътре в който и да е, в което и да е същество.
Беинса Дуно, до колкото си спомням, бе казал, че човек към човека трябва да се има за равен, нито по-нисш, нито по-висш. Тъй и в тази Велика Равнопоставеност, както се нарича тя в небезизвестните "Четири Неизмеримости" - моят мир по нищо не се различава от мира у което и да е друго същество, или както казва Согиал Ринпоче - моята буда природа по нищо не се различава от буда природата на всеки друг.
Та, човек бива да осъзнае тази своя природа на Покой, като за това се минава през различни осъзнавания в самата медитация, наречени медитативни постижения.
Най-главните от тях са и същински стълбове, или "печати", даващи характеристика на самото учение, правейки го различимо, един вид като "запазена марка".
В началото, в медитацията човек вижда, ме всичко е непостоянно - няма постоянна позиция на тялото, или постоянна форма, няма постоянна емоция, или страст, няма постоянно чувство. Нито едно фино усещане не е постоянно. Няма постоянна мисъл. Всички те се пораждат, съществуват и угасват.Човек вижда и, че всичко е болезнено и това е също един от стълбовете/печатите. Без значение, дали става дума за приятни, или неприятни мисли, чувства, или форми. Всички те са болезнени - неприятните заради самата им болезненост, а приятните щото са непостоянни.
Третото нещо, което се забелязва, което се осъзнава, че помежду две емоции, или помежду две чувства, или помежду две мисли има пространство от покой, като този покой не е нищо, не е празнота в негативния смисъл на думата, а е точно обратното - хем е мирно, успокоено, хем не е празно, а е пълно с живот.
Именно това се вижда и именно така се разпознава, че дълбоката същност е мир, който е излъчващ светлина/живот и той не е по-резличен от теб, от мен, от което и да било... разгледано в дълбоката му сърцевина, с очите на прозрението.
Да разберем, че сме самия Мир, това е "единя от двата крака" на медитацията. Другата цел е да разберем, че сме любов. Да, дълбоко в себе си ние сме любов.
Учителят е учил и е дал тази форма - "Бог е Любов.; Само Божията Любов е Любов." и това с оглед объсловеността на егоистичното съзнание, което никак не позволява на въпросната любов да се проявява и което, в същото време, само не е способно на любов. То точно заради това Учителят е посочил въпросната истина.
Бог е Любов! Нашата сърцевина е Бог, е Любов и само Божията Любов е Любов, в сравнение с егоистичната обич. -
Първо има много форми, разновидности на Бхастрика Пранаяма и второ - не е задължително тя да се прави засилено, интензивно, а това означава, че въобще може да не се стига до т.н. хипер-вентилация.
Като цяло Йога бива да се практикува с разумност, с осъзнатост, без крайности.
Проблемът е че днес куцо, кьораво и сакато (да ме извинявате за израза), преподава и "разбира" от Йога...
Аз лично съм си докарвал големи проблеми с т.н. Кундалини пранаяма от Крия Йога, но просто защото съм имал доста замърсявания, съответно много кармичен багаж и в края на краищата - такава карма за изживяване.
Има три важни дума - постепенност, последователност, постоянство.
Човек бива да знае, че е като съд с кална вода, и че ако водата изглежда бистра, то е защото калта просто се е утаила (а не е премахната) и когато тази вода се разбърка прекалено интензивно, тя си губи бистротата. -
Най-добрата медитация, която съм правил в живота си до тук, това е т.н. "Випасана", но реално това е от гледна точка на собствените ми, индивидуални нагласи. За друг може да е съвсем различно.
Обобщено медитация е "привеждане на ума в покой", каквато е същността на думата "Шаббат", същността на онази заповед от Стария Завет (книга "Изход") относно т.н. "събота" - "помни и свети седмия ден", който е деня на Божието Успокоение, на Божията Почивка.
Преди да обобщим горното, може би е редно да се спомене, че медитациите биват общо взето два големи класа - съзерцателни и аналитични.
Другото име на аналитичната медитация е дълбокото разсъждение върху даден въпрос, върху даден принцип или върху каквото и да е.
Целта на съзерцателните медитации и да се осъзнае дълбочината природа, сякаш постравяме пред ума си огледало.
Целта на аналитичната медитация е отново да познаем дълбоката си същност, но чрез метода на анализа, който да е предпоставката за трансформация.
От тези два големи класа... нататък медитациите, като разновидност, биват безброй много. -
Едно е да осъществява човек тъмните си емоции на гняв, на агресия, на ярост и ненавист и на омраза, на злоба, на ревност и завист, а съвсем друго е да дава осъществяване на мира и на любовта, при това на всеки миг.
Всеки миг, в отговор на това какво човек допуска като проявление от ума, сърцето и с действията си, от това в него се оформя съответната вътрешна био-химия, която съответно или го убива, или го оживява и тъй всеки миг и колкото повече мигове човек заформя унищожителна био-химия, толкова по-бързо смъртта и страданието (болести и немощ) идват към него.
В същото време се случват и натрупвания на т.н. отрицателна карма.Лично съм наблюдавал как непосредствено при проявлението на тъмнината се случват блокировки по важни канали и центрове, в същия момент на проявлението дори. Така действа кармичния воал.
И колкото повече се проявява тъмнината от съществото, толкова по-блокирано става то и толкова по-мътно му става в ума, губи разбиране, осъзнатост.Тялото, кухини и плексуси блокират, блокират канали и чакри, поради деградивна, тъмна и демонична психо-емоционалност, пореди егоистичното и егоцентрично съзнание.
Всеки един гняв, всяка една агресия, всяка една омраза, всяка една жестокост, злоба, завист, ревност, всяка една неудовлетвореност, всяко едно такова съзнание, което оперира с тези неща, поради възглед и "разбиране", поради погрешни възприятия и слепота, именно то е причината за блокажи на енергийно и на физическо ниво.
Които блокажи съсипват правилната и хармонична циркулация на енергията, правилното секретирана на жлезите с вътрешна секреция, правилното инервиране на органи, тъкани и системи, правилното кръвообръщение и правилната обмяна на вещества.След като няма правилна обмяна на вещества, няма и правилно вътрешно-клетъчно хранене. Оформя се натрупване на отпадъци от клетките, от тях се отделя киселинност, създава се киселинна среда, която става благоприятно условие за развъждането и съществуването на паразити, където те си правят "гнезда" и популации. Дадените средища стават слаби и податливи към вируси, а от там и болнави.
В края на краищата се появява възможността за мутиране на клетъчни структури и появата на тумори.Сам човек може да види в себе си какво се случва с тялото му при гняв, при яд, при омраза, при агресия, при злоба, при ревност, при завист, при неудовлетвореност...
Сам може да проследи как в тези момнти сработва дишането му, дали в него нещо не е под напрежение, дали не е сковано, блокирало, дали не е патогенна тревожност...
Тачно там, в тези зони на блокаж, се оформя гореописаното.
В крайна сметка човек боледува остарява, и умира, но най-вече на вместо да преживнява на всеки миг мир и любов, той преживява и съществува в зловредните емоции, които стават негово битие, негов свят.
И тъй миг след миг прецаква живота си, прецаква изначалното предназначение, което е заложено от Твореца в него.Човек трябва да разбере, че психиката, емоционалността и тялото не са различни неща, че са Едно.
Докато не разбере това, той ще губи тялото си, а тялото е "билета", както и посочи Христос.
Безусловната любов не отхвърля тялото и материалния свят. За нея всичко е с Един вкус.Човек може да си каже "Какво толкова, просто съм нервен, това е просто гняв!", но реално този компромис е компромис преко стоящ на любовта, срещу нея, защото човек не избира нея, а избира да е в гняв, да е в злоба, в омраза, в агресия... Той не живее любовта, а живее тъмнината си. Следователно компромисът е неуважане към любовта и към живота въобще, следователно и неуважение към Бога, неуважение към себе си, към собствение живот, защото по този начин живота чезне, пропада.
Човек трябва да "убие" в себе си всички тези видове съзнания, които го вкарват в Рова, в Преизподнята.
Ако ли не, той е просто обречен. -
Буда Дхарма
1. (3) Трите Скъпоценности (тройното убежище)
2. (4) Четири подготвителни практики (обичайни)
3. (3) Три завъртания на колелото на Дхарма
4. (4) Четири Благородни Истини
5. (4) Четири Печата
6. (2) Развиване на Бодхичитта
7. (5) Пет Правила
8. (5) Пет Скандхи (агрегати)
9. (5) Пет Клеши (зловредни емоции)
10. (5) Пет Трансцедентални Мъдрости на Буда
11. (12) Дванадесет Аятан (класификация на дхармите по опори/бази)
12. (18) Осемнадесет Дхату (класификация на дхармите по елементи)
13. (12) Дванадесет Нидан (зависим произход)
14. (5) Пет препятствия
15. (10) Десет Злодеяния
16. (10) Десет Благи Действия
17. (8) Осем Джхани (медитативни постижения)
18. (8) Осем Лоджонг (осем светски дхарми)
19. (4) Четирите неизмеримости
20. (7) Седемте части на молитвата
_______1. (3) Трите Скъпоценности (тройното убежище) Убежище в Буда, в Дхарма и в Сангха
"Буда" има общо три главни значения.
Първото е отнесено към личността на Сидхарта Гаутама, който постига пробуждане на ума за природата на ума, за реалността, и бива наречен "Буда" - пробуден.
Второто е за т.н. "Буда природа", която е дълбоката същност на всяко същество и която остава скрита за обусловеното съзнание. Съществата не виждат и не осъзнават ясно, че са Мир и Любов, или казано с термини от Будизма - Пустота и Състрадание.
Третото е за всеки осъзнал себе си като Пустота и Състрадание, всеки който е премахнал неведението, слепотата. Всеки, който се е пробудил за реалната природа на ума/на всичко.
"Дхарма" има три главни значения: първото значение е като "Учение".
Второто е "Закон".
Третото е "Път" в еволюционен смисъл.
"Сангха" е - всички онези същества, които са поели, или извървeли пътя към осъзнаването, стремящи се и реализирани. Сангхата бива два вида, но тя е една - обикновена и благородна. Обикновената я съставляват стремящите се, а благородната е съставлявана от реализираните/просветените същества. Това е групата от спътници и постигнали/водители.2. (4) Четири подготвителни практики (обичайни)
- медитация/размишление върху скъпоценното човешко прераждане;
- медитация/размишление върху смъртта и преходността;
- медитация/размишление върху карма (закона за причината и следствието);
- медитация/размишление върху несгодите на самсара (цикличното съществуване);3. (3) Три завъртания на колелото на Дхарма
Трите завъртания на колелото на Дхарма - това са три периода, в които историческия Буда Шакямуни е преподал три нива от Учението (Дхарма). Респективно спрямо тези преподавания са се оформили т. н. Колесници (главни разделения) в Будизма - Хинаяна (малката колесница), Махаяна (голямата колесница) и Ваджраяна (или "Тантраяна", диамантената колесница). В тези три части на Учението има различия в крайните възгледи. Накратко при първото завъртане Буда е преподал основни неща, че имаш ум, чувства и тяло, че има карма/закон, че има непостоянство, болка/страдание, че има причина за страданието и че има път за изход от страданието. Накратко с това се отсича възможността за Нихилизъм - нещата фактически съществуват, няма как да се отрекат. Първото завъртане накратко се нарича "Ум".
При второто завъртане Буда е преподал идеята за Пустотата и за Угасването (Нирвана), че не съществува нищо, нито път, нито просветление, нито "буда", че всичко е илюзия, че няма ум, няма болка, няма дхарми..., няма "нирвана". Чрез това учение пресича възможността за попадане в Етернализма. Накратко второто завъртане се нарича "Няма ум".
При третото завъртане Буда е преподал, че всичко е просветено, без разлика - и Сансара и Нирвана, че не само пустата изначална и естествена природа на ума е "Буда", но и че всички ментални проявления са "Буда", че всички емоционални проявления са "Буда", че всички форми от материално естество са "Буда". Третото завъртане накратко се нарича "Умът е сияйност" - всичко е Светлина и е свещено - и пустия ум и умът изпълнен с мисли, концепции, идеи.4. (4) Четири Благородни Истини
Буда формулирал Четирите Благородни Истини (Чатвари Ария Сатуани - сансткрит), основата на Дхарма. Те са:
1. За страданието
2. За възникване на страданието
3. За прекратяване на страданието
4. За пътя към прекратяването на страданието
1. Истината за страданието е: „Такава, о, монаси, е арийската истина за страданието. Раждането е страдание, старостта е страдание, болестта е страдание, смъртта е страдание. Свързването с неприятното е страдание, неудовлетвореното стремление е страдание. Накратко петте елемента са страдание.” Страданието обхваща физическите, телесните (раждане, старост, болест, смърт) и психическите (свързването с нежеланото, раздялата с желаното, неудовлетворението от живота) преживявания, съпровождащи целия човешки живот и представляващи неразделна част от неговото битие.
2. Истината за възникването е: „Такава е арийската истина за възникването на страданието. Наистина, жаждата предизвиква възобновяване на съществуването, съпровождано от жажда за чувствени удоволствия, търсене на удовлетворение ту в едно, ту в друго, стремеж към удовлетворяване на страстите, стремеж към съществуване или несъществуване.” Ако страданието има своя причина, то (страданието) е само следствие, а не изконно състояние на нещата. Изводът на Буда е – причината за постоянното възобновяване на циклите на съществуване е жаждата (желанията).
3. Истината за прекратяване на страданието е: „Пълно безстрастие и прекратяване на желанията, отхвърляне на его-то и освобождаване от него, без привързаност към него.”
4. Истината за Пътя е: „Наистина, това е арийски осмеричен път:
- правилни възгледи
- правилни намерения
- правилна реч
- правилни действия
- правилен начин на живот
- правилни усилия
- правилно самообладание
- правилна концентрация5. (4) Четири Печата
- Всички съставни неща са непостоянни;
- Всички емоции са болезнени;
- Всички явления са пусти; те не притежават присъщо съществуване;
- Нирвана е отвъд крайностите.6. (2) Развиване на Бодхичитта
Бодхичитта бива два вида - относителна и абсолютна.- относителна бодхичитта - това е желанието/стремежа за/към просветление в името на всички чувстващи същества.
- абсолютна бодхичитта - това е самото Буда състрадание (Маха Каруна).
7. (5) Пет Правила
- въздържане от убийства на живите същества
- въздържане от кражби
- въздържане от неблаго сексуално поведение
- въздържане от груби думи, лъжи, сплетни и празнодумство
- въздържане от опиати8. (5) Пет Скандхи (агрегати)
- тяло/форма
- чувства/усещания/сетивност
- възприятия
- оформления/семена/памет
- съзнание9. (5) Пет Клеши (зловредни емоции)
- неведение/слепота/невежество
- копнеж/страст/желание
- омраза/гняв/агресия
- завист/ревност
- гордост/високомерие10. (5) Пет Трансцедентални Мъдрости на Буда
- интуитивната мъдрост
- различаващата мъдрост
- огледалната мъдрост
- всеизвършващата мъдрост
- равнопоставящата мъдрост.11. (12) Дванадесет Аятан (класификация на дхармите по опори/бази)
(6)
- орган на обонянието, нос;
- орган на вкуса, език;
- орган на зрението, очи;
- орган на осезанието/тиктилността, сетивни нерви;
- орган на слуха, уши
- орган на мислителните способности, ум.
(6)
- обоняемо;
- вкусвано;
- видимо;
- осезаемо;
- чуваемо;
- помислено.12. (18) Осемнадесет Дхату (класификация на дхармите по елементи)
(6)
- орган на обонянието, нос;
- орган на вкуса, език;
- орган на зрението, очи;
- орган на осезанието/тиктилността, сетивни нерви;
- орган на слуха, уши
- орган на мислителните способности, ум.
(6)
- обоняемо;
- вкусвано;
- видимо;
- осезаемо;
- чуваемо;
- помислено.
(6)
- съзнание на обонянието;
- съзнание на вкуса;
- съзнание на зрението;
- съзнание на осезанието/тиктилността;
- съзнание на слуха
- съзнание на мислителните способности.13. (12) Дванадесет Нидан (зависим произход)
Първият нидан е неведението (1) - авидя, за който се казва че е:"погрешно възприятие на феномените - считаме, че обусловените, преходни явления могат да ни удовлетворят или да ни доведат до трайно щастие;- приемаме непостоянното за постоянно;- вярваме в присъщото съществуване или неизменната същност."
Това (ядрото на индивидуалното съзнание) съществува в първия нидан - неведението. Там е идеята и отъждествяването с аз-а. Вторият нидан е санскарата (2). Санскарата са всички онези „записки“ (семена) на впечатления и неосъществени желания, привързаности/зависимости, подтикващи към действие и проявление, както и към преинкарнация. Третият нидан е съзнанието (3) - виджняна.Тъй като вече имаме част от съзнанието в първите два нидана, тук става „запълването“ с останалите му части.То ест неведението и санскарата оформят:- 5 сетивни съзнания- менталното/вътрешно сетиво В четвъртият нидан се запълват останалите от 5-те скандхи, оформяйки се пълното нама-рупа (4).Съзнанието и Санскара вече ги има. Те предизвикват явлението на останалите скандхи:- саджня- ведана- руппа После това се явяват/стават възможни (за опознаване и допир) шестте сфери на познание – петата нидана (5) – саятана. Това, което може да се види, чуе, помирише, осезава, вкуси и обмисли. След това е Кантактът със самите сфери на познание, чрез сетивността – шестата нидана (6) – спарша. После се появява възможността да се направи оценяване на добро и зло, приятно, неприятно – седмата нидана (7) - ведана. Осмата нидана (8) е желанието към приятното и отблъскване на неприятното – тришна. Деветата нидана (9) е привързването към приятното – упадана, при което става опит да се задържи приятното. Всичко по-горе гарантира съществуването в Сансара, както с раждането в ниските сфери – десетата нидана (10) – бхава. В същото време човек остарява – единадесетата нидана (11) - джара. И умира – дванадесетата нидана (12) – марана.
14. (5) Пет препятствия
- сетивни желания
- недоброжелателност
- леност и апатия
- безпокойство и съжаление
- скептични съмнения15. (10) Десет Злодеяния
Първите три са свързани с действията на ниво тяло:
1. Убийство
2. Кражба
3. Прелюбодеяние и разврат.
Следващите четири са свързани с речта:
4. Лъжа
5. Клевета и сплетни
6. Груба реч
7. Безсмислени разговори, голословие/празнословие
Последните три са свързани с ума:
8. Алчност
9. Недоброжелателност
10. Неправилни възгледи16. (10) Десет Благи Действия
(отново свързани с тялото, речта и ума)
1. развиване на правилни деяния (основното тук е развиването на щедрости служенето - отдаване на помощ/подкрепа,при нужда)
2. развиване на нравственост (състрадание)
3. развиване на мъдрост (осъзнатост)Или с други думи работа по пречистването на ума, речта и тялото (Трикая). В каноничните коментари се посочват още 7:
4. отдаване на почит
5. услужливост
6. отдаване на заслуга (разбирането, че за личното щастие заслуга имат всички същества - и "добрите", и "лошите")
7. съпричастна радост (от щастието/успехите/заслугите на другите)
8. слушане/изучаване на Дхарма/Учението/Пътя
9. изправяне на собствените погрешни възгледи
10. разпространяване/разясняване на Дхарма/Учението17. (8) Осем Джхани (медитативни постижения)
1. "Рупа джхани" (свързани с грубото, с тялото):
Първата джхана е преодоляване на "препятствията" и успешно насочване и задържане на вниманието в една посока.
Втората джхана е стабилност на вниманието, липса на усилие в задържането и насочването на съсредоточеността.
Третата джхана е появата на поток от блаженство.
Четвъртата джхана е разбирането, че болката и удоволствието са едно.
2. "Арупа джхани" (свързани с финото, със съзнанието):
Петата джхана е навлизане и пребиваване в "безграничното пространство".
Шестата джхана е навлизане и пребиваване в "безграничното съзнание".
Седмата джхана е навлизане и пребиваване в "отсъствието на всичко".
Осмата джхана е навлизане и пребиваване в "нито възприятие, нито невъзприятие" (най-висшето самсарично състояние).18. (8) Осем Лоджонг (осем светски дхарми)
- Желание за похвала / Нежелание за критика
- Желание за печалба / Нежелание за загуба
- Желание за щастие / Нежелание за нещастие
- Желание за слава / Нежелание за лоша репутация19. (4) Четирите неизмеримости
- Нека всички същества имат щастие и причините за щастие.
- Нека всички същества бъдат свободни от страдание и причините за страдание.
- Нека всички същества преживяват щастие, което е напълно свободно от страдание.
- Нека всички същества останат във велика равнопоставеност, която е без привързаност и отблъскване.
"Четирите брахма-вихари (приблизително се превежда като "състояние на божествен престой", защото се счита, че водят до прераждане в Брахма-лока): - любяща доброта (майтри), - състрадание (каруна), - емпатична/съпричастна радост (мудита) - липса на пристрастност (упекша). В Махаяна-будизма това са качества необходими на един бодхисатва, за да доведе до освобождение всички същества и затова се наричат и "апрамана", т.е. неизмеримости."20. (7) Седемте части на молитвата
1. прострации
2. извършване на приношения
3. разкаяние, или признаване на твоята предишна недобродетелност
4. наслаждаване на заслугите на другите
5. молба към Гуру да преподава
6. молба към него да не напуска този свят
7. посвещаване на заслугата -
Като цяло трите яни - Хинаяна, Махаяна и Ваджраяна могат да се отнесат към към трите Каи (трите тела на Буда - Трикая) - тяло, реч и ум, въпреки че тази аналогия е много относителна.
Старият Завет, подобно на Хинаяна/Тхеравада също завършва с Покой - с Божието Успокоение, в което биват въведени праведниците. Практикува се "шаббат" - прекратяване на деятелността (устревна, на рационалния/логичен ум и на тялото), което си е същинска медитация, идентична на шамата в Будизма и някои нива на Самадхи в Хиндуизма.
Докато Новият Завет започва с раждането на Христос, което съотнесене на микрокосмическо ниво, към човека, е същинското събуждане на човешкото сърце за Любовта, или т.н. "Вселяване/Изобразяване" на Христос в сърцето. Аналогично на започването на Пътя на Бодхисатва.
Изглежда малко стряскащо, но всъщност идеята на това е човек да осъзнае Трансцеденталната си природа (Хинаяна/Тхеравада), което дъблоко* осъзнаване разрушава страха от смъртта.
Тази Трансцедентална природа е тотално различна от Природата на Проявлението, или иначе казано на Сансаричния свят, с всичките му аспекти и спрямо този свят/битие, Трансцеденталното се явява противоположно. Двете заедно оформят дуалност - от една страна Нирвана на Покоя/Трансцеденталеният Покоя, а от друга - Сансара/Проявлението/битието/ти.
Това осъзнаване на въпросната Трансцеденталност, в Хиндуизма се нарича Самадхи, Нирвикалпа/Асампраджнята, без калпи, без семена.
Махаяна и Ваджраяна разширяват въпросното просветление, като го водят отвъд двойствеността на "този" и "онзи" свят, отвъд Сансара и Нирвана, отвъд Покоя и Движението, т.е. те показват, че Покоя и Движението са едно и също нещо и обявяват тъждественост. Сахаджа и Соруба Самадхи.
И ако човек погледне с чисти очи към всичко, което го заобикаля, или навътре в себе си, ще открие точно тази тъждественост, което е и идеята на практиките. Всъщност само това виждане, тази осъзнатост прави човека истински Свободен и способен на Любов, не на онази чисто ч„овешката, която често е твърде болезнена, а на Любов, каквато изпитват Будите, равна на светлината на всички Слънца, взети заедно.Маха Каруна.
-
продължение...
Та, Пътят на Бодхисатва се пътува най-вече с т.н. парамити - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B0, като се преминава през 10 нива - http://religiology.org/religions/buddhism/mahayana/way_of_boddhisattva.
Общо взето, както писах по-горе, се впряга пустотата и състраданието.
Пътят на Бодхисатва е почти на 100% идентичен на Пътя на Вайшнава, във ведизма.
Ваджраяна е доста по-различна от Махаяна, най-вече от към методика. Във Ваджраяна се прави едно по-различна подхождане към осъществяването на тоталната осъзнатост, сиреч на окончателната и най-висша Нирвана.
Говори се за външни и вътрешни тантри, за които е писано някъде в началото на темата, като най-висшата от тях е Ати Йога, или Дзогчен.
Във Ваджраяна се работи много с визуализазии, с мандали и идами, като не на последно място с подсъзнанието и въобще с всички аспекти на съзнанието.
В Ати Йога/Дзогчен има нива:- семде
- лонгде
- менгагде
Но за тех си трябва специално и директно въвеждане от реализиран учител и няма как да бъдат обяснявани, освен от такъв.
Само ще спомена, че при седме има четири нива и само първото е свързано с успокояване на уча, чрез съзерцание на тибетската буква "А". Това си е шамата медитация.
Като цяло Дзогчен се отличава по това, че в него става директно въвеждане в природата на ума.
Просветлението, окончателното става от 3 до 12 години.
-
Не си спомням как се казваше, по името бих могла да намеря снимки, но просто съм забравила. Роклите бяха страхотни.
:-)
Ей, Ина, ако се сетиш, ще е много добре!
https://www.youtube.com/watch?v=pfLTDT2YlPI&list=FLSTL1TdvXkitsZ595JGRMCg&index=1
-
Привет на всички!
Това, което мога да напиша за тантра по-обстойно, е от т.н. "Тантричен Будизъм", Диамантената колесница (Ваджраяна) и най-вече от страна на Дзог-чен.
Няма как това да мине без анализ и съпоставяне с останалите два колесници в Будизма - Хинаяна и Махаяна.
От т.н. Малка колесница (Хинаяна) в днешно време не е останало почти нищо, като школи. Най-видно идеята и методиката на Хинаяна може да се открие в школата Тхеравада.
Тхеравада изцяло се основава на Палийския канон - сутрите, в които са побрани думите на Буда Шакямуни. Разбира се и на шастрите - коментарите към тези сутри. Това е общо взето канона, на който леши Тхеравада.
Изучавайки тези сутри и шастри, смело може да се направи заключението, че цел в Тхеравада е т.н. "встъпване в потока", до това човек да се превърне в Арий (Благороден), което най-високо ниво е т.н. Архат.
Има четири вида Арий:
- встъпващия в потока/всъпващ на пътя водещ към Нирвана
- един път възвръщащия се
- не възвръщащия се
- архат/архант
Тези четири нива се разделят спрямо това до колко човек се е откъснал от 10-те окови.
1. Възгледът на "аз".
2. Съмнения относно това кое е добро/благо и кое е не е.
3. Фанатично придържане към правилата и нормите.
4. Сетивни желания, привързаност към тях.
5. Недоброжелателност.
6. Жаждата за фино материално съществуване (света/сферата на форми).
7. Жажда за безформено съществуването (в безформените светове/сфери).
8. Самонадеяност.
9. Безпокойство.
10. Невежеството.При първото ниво - "вспъпващия в пока", има преодоляване само на първите три окови, при това на относително ниво.
При "веднъж завръщащия" се се наблюдава относителното преодоляване на първите три окови и разхлабването до голяма степен на първите три т.н. "клеши" (зловредни емоции).
Ако пред "всътпващия в потока" има още максимум 7 преинкарнационни цикли, или 3, или 1 в светът на хората, при които да завърши освобождението от оковите, то при "веднъж завръщащия се" остава директно само едно завръщане, при което той със сигурност постига Нирвана.При "не възвръщащия се" има преодоляване на първите пет от оковите и след смъртта на физическото тяло, такъв ще се пренесе/роди в една от петте чисте сфери/свята, или ще му е нужно да се роди във всеки един от петте чисти свята/сфери, където и ще постигне Нирвана. Такъв няма да се завръща повече в ниските сфери на Сансара.
И накрая - нивото на "архатите", които още в тази сфера постигат Нирвана.
Архатската Нирвана, или Нирвана на Покоя, която се счита за връх в Тхеравада, респективно и в Хинаяна, тя приблизително може да се опише като Блаженство и Покой, в което няма аз-ност, нито двойственост/дуалност.
Аналогично е на Нирвикалпа/Асампраджнята Самадхи в Хиндуизма.
Постига се с ясно опознаване на дхармите (Сансара) - скандхи, аятани и дхату и с разграничението от тях, което е отново абсолютно аналогично на метода във Веданта "нети, нети", където се разглежда и опознава цялата Природа/Пракрити - татвите/таковостите и се прави дистанциране от нея - нито това, нито това.
Методът може ясно да бъде видян в Праджняпарамита сутра, или Нирвана/Атма шаткам на Шанкара Ачаря.
Същия стремеж може да бъде видян в песните на Учителя - "Нагоре още да вървим" и в "На белия цвят".
Тоест това е стремежът към Трансцеденталния най-висш "свят", които, според християнските разбирания наричаме "Бог", или "Божието Успокоение"/"Божията Почивка" (Седмият ден).Общо взето това е целта на Хинаяна/Тхеравада - тази Нирвана на Покоя.
В Махаяна се казва, че Будите вадят архата, възвръщат го от тази Нирвана, защото тя е дуалистична спрямо Сансара и го въвеждат в Пътя на Бодхисатва, който също има 10 нива.
Тук вече за основен мето се ползва състраданието и пустотата, като вече идеята не е само твоето лично освобождение, а и освобождението на всички чувстващи същества.
Цел в Махаяна и Ваджраяна е недуалистичната Нирвана, която е отвъд Покоя (Нирвана на Покоя) и Движението (Сансара), тоест при нея се достига до тъждественост на двойственостите и те изчезват в недвойственост - Сансара и нирвана се виждат като Едно.––––
следва продължение
-
Няма да забравя една дипломна работа на една магистърка от специалност мода. Задачата беше да се анализират 90-те години, да се извлекат всички стилови тенденции, вдъхновени от субкултури, философия, политика, изобщо от духа на времето и да се рециклират в нов стил. Нейната тема беше "Ню ейдж". Беше направила една страхотна колекция в бяло от шифон и коприна, със скулптурирани цветя и т.н. Беше използвала специален оверлог, за да обработи всички краища, включително и на цветята. Това бяха метри метри плат от бяла естествена коприна и копринен шифон. На защитата каза, че философията на Дънов също е била една от инспирациите. Беше бременна в 9 тия месец на защитата. Едни от най- трудните за изпълнение технически неща. Бяха като видения тези рокли.
А иначе по темата за Ню Ейдж, за мен това е едно от най-комерсиалното езотерично учение, ако разбира се това е правилната дума. Толкова преекспонирано в Щатите и Западна Европа, това за мен е неуспешния опит на Запада да си преведе източните учения. Разбира се, като във всичко има и добри, полезни неща, но определено не е за мен. Комерс от всякъде. Нищо автентично, за което човек да се хване. Но все пак това е един опит за поглед в бъдещето, за човечеството от бъдещето.
Привет!
Фотографии няма ли? :-)
-
Общо взето тантрическия път излиза извън потискането, което се случва с човек. То ест човек по начало потиска т.н. подсъзнание, чрез евентуалната и различна по големина нравственост.
Едва ли не тук тантра "развръзва коня", но това развързване е абсолютно премерено от учителя.
Например човек има страст, привързаност към някоя храна и чрез дадено специфична практика, напримерно чрез "приношение към гладните духове" той може да отработи тази своя маниакалност и т вече да не го тревожи.
Същото се впряга и към всяка друга маниакалност в човека.
Като цяло човек се лута между това да се отдаде на нещо или да е възпре, ако счете на съзнателно, или подсъзнатено ниво, че това нещо е нередно, че не е в норма.
Отдаването - ето с кое борави тантра, като то в повечето случаи стига единствено да развиване на визуализация, сиреч до т.н. "намек" - правя ти намек за нещо и в теб изгрява дадена санскара (спомен/предишно впечатление, запис на съзнанието), и ти работиш с нея, чрез даден метод (общоприето са три основни - отречение, трансформация, самопостигане).
-
https://www.facebook.com/events/474028742681217/
Здравейте,
Пиша тази нова тема в "Духовни мостове", ако модераторите и админите преценят, нека да я преместят на по-добро място.
Та, това е събитието, на което лежи самата тема.
А темата е дали сме узрели да излезем от предразсъдъците, от страховете ни, тесногърдието ни!?
Знам, много от нас биха реагирали, че видиш ли ние когато сме се събирали, тези още са ходили под масата.
Както няма да е чудна появата на въпроса: "Когато ние се събирахме, вие къде бяхте?"
Нарочно подчертавам "ние" и "вие" за да се усети разделението.
Точно то, разделението е главен обект в темата.
Разделението е факт от хилядолетия и това е една много негативна черта на българина. Всички сме чували и живяли в стил "Нане и Вуте", макар не всички да сме шопи.
Още от тракийски времена разделението е на лице по тези земи, в този народ, а може би и много преди това.
Днес разделението продължава да съществува по един, или друг начин, впрегнато от слепотата разбира се.
Не, не с тази цел пиша, не искам да обиждам никой, още по-малко последователите на ББ и на Учителя Беинса Дуно.
Цел на тази тема, освен да се посочи разединението помежду ни, е да се изгради и Духовния мост, до колкото това би могло да бъде възможно, с оглед на нашите собствени ограничени разбирания.
И тъй, може би, би било добре да питам "Що е то Йога?", и успоредно с това да дам някакво разбиране по този въпрос!? Може би не е нужно?! Вече хората са достатъчно интелигентни и всеки би могъл да разбере и сам този въпрос, ако потърси.
Може би е добре по посоча допирните точки между Йога и останалите учения и религии, включае и това, което е дадено чрез Беинса Дуно?!
Също мисля, че не е нужно, пък не му е и тук мястото, не и в тази тема, но все пак именно "различията" ни държат разединени, да тези също, религиозните убеждения, виждания и влияния.
Знам, че в момента е трудно за мнозина. Хора напускат този свят, а други се раждат. Някои напускат света в безкрайно страдание, смазани от болката на онкологичното заболяване, или от което и да е друго заболяване, или от град, студ, от насилие, а ние продължаваме да не работим, да не бъдем и да не живеем заедно, което завърта още и още отново същия този порочен кръг от страдание, защото нашето разединения е причината за него, нашия егоизъм.
Каква е ролята на учението? Каква е ролята на религията?
Дали тя се изчерпва с това да сме част от него, да се наричаме един друг последователи. Да, това също, но не напълно, защото това е само междинен стадии и е добре никой да не си прави илюзиите (това е невъзможно), че всичко е вече пито и платено.
Учението, религията (знам позицията на мнозина от вас срещу религията и срещу религиозността, само дето същите не изхождат принципно и прибързано отхвърлят нещо, някаква дума дори, без да съзнават нейния същински смисъл) има за цел да доведе човека до онова "място", или иначе казано състояние, при което той самия да е Любов, а това означава край на всякакви различия, в абсолютен смисъл.
Проблемът е, че все още мнозина от нас са/сме в разделението. Не е лесно.
Съумяваме ли да бъдем заедно?
Тази тема е и покана, съвсем официална към последователите на Учителя Беинса Дуно, както и към всичко останали потребители на Порталът Към Съзнателен Живот!
С много
за всички! -
Здравейте. Обръщам се към всички, които живеят, без да консумират месо. Не ми е чак толкова лесно да си представя, че месото няма да присъства в моята ежедневна хранителна дажба, т.к. ми е вкусно и съм свикнал, но... нещо в мен ме провокира при всяко ядене да се замислям с какво се храня, а и всички навици подлежат на промяна. Решил съм да изградя този навик. Но... мога ли да го направя ведната - както казваме по-разговорно - "от раз"? Четох, че за моята кръвна група - "0" е противопоказно да се извършва рязко, но между нас казано - не вярвам в това. Можете ли да ме посъветвате?
Благодаря Ви предварително.
Андрей Илиев
Привет, Андрей!
:-)
Преди години, когато реших да преминавам към вегетарианството, също имах тези "проблеми". И до ден днешен нямам нищо против вкуса на храните направени с животински продукти. Вкуса е сетивото на втория център, образно казано.
Не консумирам храни от животински произход, защото това е против вярата ми - свързано е с убийството, с отнемането на живот, с насилието.
Не че като ям марула не е пак свързано с насилие с убийство и пр.. Свързано е, но от езотерична гледна точка, нещата са различни, още повече ако се консумират само плодовете на растенията. :-)
Вегетарианец не се става от раз. Добре е да се направи плавно, за да може организма да се приспособи и за да няма стрес.
Какво направих аз?
В началото спрях само месото, изключае рибата, въпреки, че и тя е месо. Тъй една година. Втората година я спрях въпросната, както и яйцата. Третата година спрях млякото - кисело, прясно. Така изкарах няколко години, може би четири. Едва тази година спрях кашкавали и сирена, макар, че през цялото време, през целия период от вече общо осем години, съм ги ограничавал значително.
Да, не е лошо на вкус. Човекът е хитро същество - измислил е подправките и различните топлинни методи за приготовление на нещата, които иначе трудно би сдъвкал. Защо? Защо не ядем месото сурово, ако сме всеядни? Защо ни е вторична обработка? Помисли. :-) Интересно е, нали? Защо подправяме храната си?
Най-рядко човек подправя плодовете, когато ги консумира. Представи си колко сме кривнали от нещата, след като на ягодите слагаме сметана, или сладолед, или мед! Разбираш ли колко много ни липсва насладата от живота?! Същото е и с подправките.
Направи си експеримент - сготви си нещо без да го подправяш и виж каква е разликата, ама без сол, без нищо. Ей тъй. :-)
Това е което мога да ти вметна.
Леко да е сърцето ти, брате!
-
Но пак застава въпроса - какво ще правим като станем толкова чувствителни и усъвършенстваме ефирните си тела?
Как ще се пътува в градския транспорт, ще се движим през гнусни места...
Питаш точния човек.
Живее се и така.
Трудно. Но винаги, когато не ме боли ( а често дори и тогава) усмивката е на устата ми. Не заменям това за обикновения живот преди.
1. не пътувам в градския транспорт, поставила съм си го за цел.
2. Не се движа през такива места, освен ако е крайно наложително ( не ги наричай гнусни, там са хората с много страдание)
3. Има кой да помага за всичко.
4. Ще се събираме все повече, динозаври като нас и по-млади.
5. Чистиш всичко - затова всъщност сме тук.
6. Можеш да забавиш процеса, ако пожелаеш много силно. Дали си струва?
7. Чела ли си Сал Ракели?
Трудно е преминаването от Кристалното ниво към Диамантеното. При първото лесно, от само себе си се оцветяваш, докато при второт си напълно независим от външните условия, от средата в която се намираш, от влияния и пр..
-
Борис Сахаров също разяснява тези неща, както и практиките, които водят целенасочено до тях, в книгите си - "Третото око" и "Йога без учител".
Ето нищо от тук:
Упражненията трябва да започват от усещанията.
1 Упражнение. Седнали право със затворени очи, помъчете
се да почувствате края на носа си. Това не значи да си го представяте
или да мислите за него, а да го чувствате. Едва след няколко секунди ще
започнете да чувствате края на носа по-ясно и по-силно от останалите
части на тялото си. И тъкмо това именно усещане трябва да почувствате с
всичката си сила на устрема, придобит в Пратяхара. (Необходимо условие
при Дхарана е да не се прекъсва “давлението” на това чувство.). И както в
Пратяхара умът следва движението на мислите, така и в Дхарана той
трябва да следи движението на чувстването. Защото Дхарана е също
Пратяхара – но чрез усещанията. И така, чрез уеднаквяване с обекта, а не
чрез задържане на съзнанието, съсредоточението се постига напълно.
След няколко дни или седмици от редовни упражнения ще
почувствате по края на носа си много приятен дъх. Той ще се яви за миг,
но това ще бъде достатъчно, за да ни доведе до възхита, следа от която
ще остане за целия ден. Това именно е Самадхи. Но докато у Адепта на
Йога това идва в миг, у ученика то е последица от редица планомерни
упражнения. Това “разтегнато” Самадхи може да се приложи във всички
случаи, за които се говори в Йога, като за Самияма или за постигане, на
каквито и да било “сили”.
Усещането на дъх, за което споменахме по-горе, настъпва в мига,
когато околното се забрави напълно, както и самата цел на упражнението. С
това отпада обяснението на тоя феномен със самовнушението.
Първом се явява една определена миризма – обикновено тя е една и
съща у всички, както показват опитите – и много напомня дъха на сиамска
смирна (Gummilbenzoe), което обяснява употребата на тамяна, и че той не
е случайна измислица, но неговото назначение е да възвиси човешкото
съзнание до по-горна област от света.Ако се продължава това упражнение
по-нататък, то действието му се продължава няколко секунди и вече се
явява по-рано. Едновременно се променя и характера на миризмата – усеща
се по-друга миризма. Като се продължават упражненията, ще можете да
определяте дъха, който е на по-голямо разстояние, и значително
надминаващо обсега на обикновеното обоняние, т.е. ще проявявате
способността “яснообоняние”. Обаче не бива да се увличате в тия явления,
но трябва да минете към по-същественото.
2 Упражнение. То се състои в съсредоточаване на усещането
по края на езика. Първата стадия е чуден вкус, втората – определяне на
вкуса, третата – “ясновкусване”. По същия начин като извършвате това
упражнение и се убедите във възможността му – преминете към следното:
3 Упражнение. Усещане на средата на езика. Неговото
действие се изразява в особено чувство на усещане на нещо си или на
някого си, подобно на усещането, което изпитва влюбения, когато внезапно
види предмета на своята любов. Това “ясноосезание” има същите степени.
4 Упражнение. Усещане на корена на езика. Висша степен – яснослушане.
5 Упражнение. Усещане на небцето, с неговата горна степен – ясновидството.
Тези са петте основни упражнения в Дхарана. Не е задължително да
се преминат всички. Заемете се с едно, което и да е, макар че е много
полезно да се извършат всички, за да се убедите, че наистина се откриват
висшите чувства. Но в никой случай не се упражнявайте в две или в
няколко едновременно, тъй като не ще постигнете успех нито в едно.
Ако искате да се упражнявате постепенно във всички,
съсредоточете се на една от точките по 1-2 пъти на ден по 15-30 минути,
като най-удобно е да бъде сутрин (но не главни, защото съсредоточаването
изисква голямо напрежение на силите, а известно време след закуска). Не
се страхувайте, ако усещането на избраната точка от тялото доведе до
болезненост: тия упражнения са напълно безвредни както ми писа за това
Свами Абхедананда. Ако обаче се появи главоболие, това е признак за
преумора и трябва упражнението да се прекъсне, за да си починете.
Не трябва горепосочените упражнения да се смятат като начини за
развиване на психични способности. На тях трябва да се гледа само като
на начини за съсредоточаване, техните психични въздействия обаче се
явяват само ката награда за усилията и в същото време са проверка на
постиженията. Истинските психични сили идват с пробуждането на
Кундалини, за което ще се говори по-долу. Освен това, при прекратяването
на упражненията, тяхното въздействие отпада само по себе си и, за да се
възобнови, трябва да се почне отново. При пробуждане на Кундалини,
обаче, психичните сили не се губят, но се откриват в желан миг при всяко
усилие на волята и мисълта (Samayama).
Впрочем, упражненията в Дхарана по нищо съществено не се отличават от Самяма, към която преминаваме. -
Аз не знам да са изчезвали 10-те колена/рода израилеви.
Историята е свързана с разцеплението на колената след смъртта на цар Соломон. Юдино и Веняминовото (като в последствие Веняминовото коляно "влиза" в Юдиното) / Симеоновото, оформящи южното царство и останалите оформящи северното царство, което първо, заради географската си близост, бива завладяно от Вавилонската империя и отведено в плен, но по-късно освободено и завърнало се, като след въпросното завръщане вече не е имало вътрешни разделения/раздори между колената.
На практика уж излиза, че ужким само две от колената оцеляват, но всъщност въобще не е така.
Алегорично погледнато сърцето, в качеството си на начало на 12 (13) връзки бива постепенно завземано от съзнанието "Вавилон" и бива пленено от него. Този плен няма как да продължи дълго, защото бог се грижи за човешкото сърце (праведността) и го води към Светлината по обещание.
Храмът, Соломоновия, е разрушен, но после това се изгражда Втория Храм и т. н..
Наричам го просто сърдечен урок, поради сърдечното разделение и падение в чувствата, като следствие от това.
-
Ники, ти си по-напред с материала.
Моля те, би ли коментирал термините, свързани с Божия дух и как би се изразило триединството на иврит.
Троичността може да бъде изразена с Айн, Айн Соф и Айн Соф Аур.
С цялото му уважение към всички религии,
бих помолила, ако може, да се направи лингвистичен коментар.
Иначе знам- официално равините отричат триединството, защото Бог е един, а не трима.
Всичко друго е идолопоклонничество (всяко разделение, вкл. икони, кръстове и разпятия), което е най-големият грях според тях.
Ако може нека се коментира темата безпристрастно
и моля да няма емоционални атаки, защото темата е достатъчно деликатна.
Търсим истината.
Здравей!
Абе не съм сигурен колко съм напред, ама съм убеден в това колко съм назад... :-)
Със сигурност не съм и лингвист.
Това, което мога да направя е да разясня що-годе от позицията на опитността и разбирането ми.
Бог е един, но в Неговата трансцеденталност може да се опишат три характеристики - Пустота, която е наречена Айн (Нищо-то),; Бейзкрайността/Безграничност - Айн Соф, т. е. в Него липсват каквито и да е ограничения; и Безкрайна Светлина - Айн Соф Аур:
The Zohar explains the term "Ein Sof" as follows:
“ Before He
gave any shape to the world, before He produced any form, He was alone,
without form and without resemblance to anything else. Who then can
comprehend how He was before the Creation? Hence it is forbidden to lend
Him any form or similitude, or even to call Him by His sacred name, or
to indicate Him by a single letter or a single point. . . . But after He
created the form of the Heavenly Man, He used him as a chariot wherein to descend, and He wishes to be called after His form, which is the sacred name 'YHWH'.[1] ”
In other words, "Ein Sof" signifies "the nameless being." In another passage the Zohar reduces the term to "Ein" (non-existent), because God so transcends human understanding as to be practically non-existent.[2]
In addition to the Sefer Yetzirah and the Zohar,
other well-known explications of the relation between Ein Sof and all
other realities and levels of reality have been formulated by the Jewish mystical thinkers of the Middle Ages, such as Isaac the Blind and Azriel.[3] Judah Ḥayyaṭ, in his commentary Minḥat Yehudah on the Ma'areket Elahut, gives the following explanation of the term "Ein Sof":
“
Any name of
God which is found in the Bible can not be applied to the Deity prior
to His self-manifestation in the Creation, because the letters of those
names were produced only after the emanation. . . . Moreover, a name
implies a limitation in its bearer; and this is impossible in connection
with the 'En Sof.'
http://en.wikipedia.org/wiki/Ein_Sof
The Ten SefirotAccording to Gershom Scholem, Ein Sof is the emanator of the 10 Sefirot. Sefirot are energy emanations found on the Kabbalistic Tree of Life.[3] Ein Sof, the Ancient of All Ancients,
emanates the Sefirot into the cosmic womb of the Ein in a manner that
results in the created universe. The three letters composing the word
"Ein" indicate the first three purely spiritual Sefirot.[4]
The ten aspects of the Divine, with the relation to its precursor states of nonexistence, its self-realization stage called Tzimtzum,
and their immediate manifest reflection in the top three aspects with
the gap between those exalted states of being and the lower more mundane
types, along with Da'at, the 11th or uncounted aspect of the divine which is a path that is forbidden, can be described as:
000. Ain (Nothing; אין) 00. Ain Soph (Limitlessness;אין סוף ) 0. Ain Soph Aur (Endless Light; אין סוף אוֹר) -.Tzimtzum (Contraction; צמצום)
-.Daat (Knowledge; דעת)
- Chesed or Gedulah (Loving Kindness or Mercy; חסד)
- Gevurah or Din (Power or Judgement; גבורה)
- Tiferet (Beauty or Compassion; תפארת)
- Netzach (Triumph or Endurance; נצח)
- Hod (Majesty or Splendor; הוד)
- Yesod (Foundation; יסוד)
- Malchut (Realm; מלכות)
Concerned with philosophical
criticism of any misinterpreted duality or multiplicity in God, the
Kabbalists never tire of stressing that the Sephirot are bound up in the
Ein Sof, and without the Ein Sof have no existence. Nonetheless, in
Medieval Kabbalah, if the sephirot are only vehicles to manifest God,
then why are they sometimes related to as Divine in themselves? Moshe Cordovero,
who gave the first full sytemization of Kabbalah in the 16th century,
adopts a compromise position; the sephirot consist of 10 lights invested
in vessels. The vessels are differentiated vehicles for creation, while
the light is undifferentiated light of the Ein Sof, in the manner that
water is poured into different shaped vessels, or light streams through
different colours of glass.
Според мен тази троична трансцеденталност е просто дълбочината, изначалността на самия Кетер.
Още от енциклопедиите:
http://www.eleven.co.il/article/15021
Също е добре да се прегледат следните:
Сефер Йецира (Книга на Създането): http://www.kabbalah.info/bg/%D0%B1%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BA%D0%B0/%D0%B0%D0%B2%D1%80%D0%B0%D0%B0%D0%BC/%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE
Ец Хаим (Дървото на Живота)http://www.kabbalah.info/bg/%D0%B1%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BA%D0%B0/%D0%B0%D1%80%D0%B8/%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%B0
И в Християанството Бог е Един, а не трима. Бог е Един с три лица/ипостаса - Отец, Син и Свят Дух - три аспекта, три характеристики, за които Учителя казва че са Мъдрост, Любов, Истина.
Или Мъдрост, Любов, Чистота
Старецът Тадей казва:
Бог е Светлина; Светлина безгранична, непостижима. В Него всичко есветлина - единна в единството на Божията природа и неразделена в
Личностите. Отец е Светлина, Син е Светлина, Дух Свети е Светлина, Три
Лица с една Светлина; проста несложна, извънвременна, съвечна,
равночестна и равнославна. Всичко, което е от Бога е Светлина - и самият
живот, любовта мирът, истината, Царството Небесно...
И до ден днешен виждаме, че всичко, което е създадено и което съществува на земята и в космоса е материализирана във времето и пространството Божествена мисъл
...Всичко, което виждаме с телесни очи, наблизо и надалече, всичко това е Словото Божие, божествената мисъл, осъществена във времето и пространството...
А в Хасадизма:
Elements of Besht’s doctrinesThe foundation-stone of Hasidism as laid by Besht is a strongly marked panentheistic
conception of God. He declared the whole universe, mind and matter, to
be a manifestation of the Divine Being; that this manifestation is not
an emanation from God, as is the conception of the Kabbalah by Mitnagdim,
for nothing can be separated from God: all things are rather forms in
which God reveals Himself. When man speaks, said Besht, he should
remember that his speech is an element of life, and that life itself is a
Even evil exists in God. This seeming contradiction is explained on the
ground that evil is not bad in itself, but only in its relation to man.
It is wrong to look with desire upon a woman; but it is divine to
admire her beauty: it is wrong only insofar as man does not regard
beauty as a manifestation of God, but misconceives it, and thinks of it
in reference to himself. Nevertheless, sin
is nothing positive, but is identical with the imperfections of human
deeds and thought. Whoever does not believe that God resides in all
things, but separates God and them in his thoughts, has not the right
conception of God. It is equally fallacious to think of a creation in
time: creation, that is, God’s activity, has no end. God is ever active
in the changes of nature: in fact, it is in these changes that God’s
continuous creativeness consists.
This panentheism
would have been ignored, had Besht not been a man of the people. He
gave his metaphysical conception of God an eminently practical
significance.
The first result of his principles was a remarkable optimism.
Since God is immanent in all things, all things must possess something
good in which God manifests Himself as the source of good. For this
reason, the Besht taught, every man must be considered good, and his
sins must be explained, not condemned. One of his favorite sayings was
that no man has sunk too low to be able to raise himself to God.
Naturally, then, it was his chief endeavor to convince sinners that God
stood as near to them as to the righteous, and that their misdeeds were
chiefly the consequences of their folly.
Another important result of his doctrines, which was of great practical importance, was his denial that asceticism
is pleasing to God. “Whoever maintains that this life is worthless is
in error: it is worth a great deal; only one must know how to use it
properly.” From the very beginning Besht fought against that contempt
for the world which, through the influence of Isaac Luria’s
Kabbalah, had almost become a dogma among the Jews. He considered care
of the body as necessary as care of the soul; since matter is also a
manifestation of God, and must not be considered as hostile or opposed
to Him.
As Besht fought ascetics, so he fought the rigidity and sanctimony
that had accreted to strict Talmudic viewpoints while not abrogating a
single religious ceremony or observance. His target was the great
importance which the Talmudic view attaches to the fulfillment of a law,
while almost entirely disregarding sentiment or the growth of man’s
inner life. While the rabbis of his day considered the study of the
Talmud as the most important religious activity, Besht laid all the
stress on prayer.
“All that I have achieved,” he once remarked, “I have achieved not
through study, but through prayer”. Prayer, however, is not merely
petitioning God to grant a request, nor even necessarily speaking to
God, but rather (“cleaving”, dvekut)— the glorious feeling of
’Oneness with God Almighty’, the state of the soul wherein a man or
woman gives up their consciousness of separate existence, and join their
own selves to the Eternal Being of God Supreme. Such a state produces
indescribable bliss, which is the foremost fruit of the true worship of
God.
УчениеБешт (сокращённое имя его) разработал в рамках иудаизма изощренную
мистическую систему, основанную не на интеллектуальном постижении Бога
(как это делали учёные каббалисты), а на страстном религиозном рвении,
доступном простым мирянам. Целью был двекут — единение с Богом.
Идея двекут
(«прилепления») заимствована из самой Торы: «[Дабы ты] любил Господа
[YHVH], Бога твоего, слушал глас Его и прилеплялся [давок] к Нему; ибо в
этом жизнь и долгота дней твоих…» (Втор. 30:20). Достигнуть двекут —
значит осознать Присутствие Бога в твоей жизни. Позже хасидские учителя
утверждали, что двекут — это такой союз с Богом, который требует полного
растворения в Нем собственного «я». Бешт, в отличие от раввинов,
приверженных сложным теоретическим построениям и кропотливым
исследованиям, полагал, что двекут — высшая цель религиозной жизни — не
является прерогативой избранных мистиков, знакомых с эзотерическими
писаниями и каббалистическими комментариями Торы, а представляет собой
состояние сознания, доступное даже человеку совершенно неграмотному.
Достаточно просто отдаться радости служения Богу через мицвот
(заповеди). «Божественное Присутствие не нисходит на того, кто печалится
в заповедях; оно нисходит на того, кто в заповедях радуется» (Бешт).
Изречения
- Мир — из Бога и в Боге.
- Человек — как бы лестница, вершиною своею упирающаяся в небо; все его поступки и слова оказывают воздействие на небесные сферы
- Ни один человек не падает так низко, чтобы не смочь подняться к своему Творцу
- Чтобы вытащить из грязи себе подобного, нужно самому ступить в грязь
- Мелкие цадики любят мелких грешников, великий цадик любит великого грешника
- иногда святость — всего лишь нечистое искушение
- каждый еврей является частью Шехины
- Не отвергай красоту девушки, но стремись, чтобы признание красоты
возвращало тебя к её источнику — Богу. Если человек овладеет этой
мудростью, то его физическое наслаждение будет влечь за собой и духовный
рост
Бааль Шем Тов - http://en.wikipedia.org/wiki/Baal_Shem_Tov#Elements_of_Besht.E2.80.99s_doctrines
http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%B0%D0%BB%D1%8C_%D0%A8%D0%B5%D0%BC_%D0%A2%D0%BE%D0%B2
Един или трима: каква е разликата?
Съществуват следователно две различни действия у Отца в качеството Му
на начало. Едното се нарича раждане и има за предмет Сина, а другото се
казва изхождане и се отнася за
Светия Дух.
Тия две действия, непостижими за човешкия ум, имат за последствие вечната проява на Сина св. Духа.
В Светата Троица не трябва нито да разделяме съществените свойства,
нито да смесваме личните. Защото, ако припишем на лицата различни
съществени свойства, бихме създали много
богове и бихме нарушили догмата за единството на Бога. Ако ли пък,
напротив, отдадем на друго лице личното свойство на едно лице, в такъв
случай би се унищожило личното различие и
така нарушаваме догмата за троичността на лицата. Най-после, ако личното
свойство сметнем за съществено свойство, бихме отдали на трите лица,
имащи еднакво същество, онова, което
принадлежи само на едно лице.
Освен вътрешното и вечно двояко действие Отецът има още и едно външно
действие, предмет на което е видимият и невидимия свят. Първият се
състои в създаването на веществения,
видимия свят, а вторият - на невидимия, напр. ангелите.
Външното действие на Отца се извършва чрез Сина, а Светият Дух
освещава с благодатта Си и двата свята вследствие на посланието, което
получава от Отца и Сина. Това послание се
проявява особено, от една страна, в ония боговдъхновени и избрани мъже,
които подготвяха човечеството да посрещне достойно идването на Месията.
От друга страна, то се проявява в
Църквата чрез влиянието на Светия Дух върху вярващите и в опазването на
залога на Божественото учение.
Голяма заблуда би било да смесваме пращането на Светия Дух от Отца и
Сина с предвечното Му изхождане, чрез което се произвежда. Защото това
изхождане става само от Отца,
единственото начало в Светата Троица, и никой не може нито пряко, нито
косвено да даде това предвечно изхождане на Сина, без да засегне самата
догма за троичността на лицата.
-
Нямам представа що за кабалисти са разправяли тези истории...
Привет!
Съсъдит/душата има различни деления, според различните гледни точки и според това какво се опитват да ни представят.
Нефеш е само едно от тях, но успоредно с този термин вървят термините Руах, Нешама, Хая, Ехида, съотнесени към 5-те свята:
Асо говорим за Малкут, за латериалния свят, да - Нефеш бива да се поправи. Поправянето става чрез Шохен, а Шхина е следствието от това поправяне - присастъвието на Светлината в самия Съсъд:
"Шхина в изгнание":
Чуто през 1942 г.
Книгата „Зоар” казва: „Той е Шохен, а Тя – Шхина”, и необходимо е да се обясни казаното.
Известно е, че във Висшата светлина не стават никакви промени, както
е написано: «Аз своето АВАЯ не съм променил». А всички имена и
названия възникват само от усещането на светлината в келим, явяващи се
желания за наслаждение, включени в Малхут – коренът на творението. И
оттам всички слизат до нашия свят, към творенията.
И всички стадии, започвайки от Малхут, който се явява корен на
създаването на световете и завършвайки с творенията, се наричат имена
на Шхина. А цялото поправяне се състои в това, че Висшата светлина ще
засвети в тях в цялото съвършенство и тази светлина, осветяваща келим
се нарича Шохен, а всички келим като цяло се наричат Шхина. Светлината
Шохен запълва Шхина и се нарича светлина Шохен, защото се намира (на
иврит шохен) вътре в келим, а съвкупността от всички келим се нарича
Шхина.
Докато не засияе в тях светлината в окончателно съвършенство –
дотогава, това се нарича «време на поправяне», в което ние извършваме
поправянето, позволявайки на светлината изцяло да напълни цялото
творение. А дотогава ще се смята, че Шхина е «в изгнание», защото все
още няма съвършенство във Висшите светове.
И в нашия, най-нисшия от световете, Висшата светлина трябва да
напълни желанието за наслаждение, чието поправяне се нарича «получаване
в името на отдаването». Но засега егоистичното желание е изпълнено с
низки и безмислени страсти, и в него няма място за разкриване величието
на Твореца. А сърцето, вместо да бъде вместилище на Висшата светлина, е
станало място за отпадъци и нечистотии, тоест напълно е потънало в
низки желания.
И това се нарича «Шхина в прахта», тоест тя е унижена толкова, че е
стъпкана в прахта. Защото всички и всеки пренебрегват светостта, и
нямат никакъв стремеж и желание да Я повдигнат от прахта, а избират
низките ценности. И с това причиняват страдания на Шхина, защото не и
отреждат място в своето сърце, което би станало обител на светлината на
Твореца.
Баал Сулам
"прахта" и метафора за Малкут.
"Шохен" е Светлината на Твореца.
Троичността може да бъде изразена с Айн, Айн Соф и Айн Соф Аур.
Поздрави!
в Библията се използват предимно термините "руах" и "нефеш". По-рядко се ползва термина "нешама".
Защо?
Защото писанието (Стария Завет) свършва в изграждането на Ецира (Зеир Анпин - малкото лице на Бога).
Какво означава това?
Библията е алегория на духовната еволюция е представя всеки един етап от нея, засягащ човешката душа. Всичко записано в писанието се отнася към вътре в самия човек, в душата му - растежа и, ако въобще може тъй да се нарече по груб начин.
В "началото" душата си е о.к., докато не пожелае познание и самоосъществяването си. Това я вади вън от Рая. Следва етап на инволюция в който душата стига дъното - прахта, ада, шеола... Мъки, страдания, последствия от материализма и от привързванията и от слепотата. Дъното е нещо много хубаво. Както се казва в Будизма - Само от калта може да израсте лотус.
Та там, на дъното, в Малкут, материалното царство, аналогично на материалистичния начин на мислене и светоусещане - там е "заробена", затънала душата - Нефеш.
От тук на сетне няма на къде освен "нагоре". Душата започва да се издига, правейки опит да излезе от този начин на мислене, на световъзприемане, на живеене. Започва да търси.
Това в писанието е символизирано с историята от Авраам до Моисей и Исус Навин... до стигането на човека до убеждението, до разбирането, че именно чрез сърцето си бива да живее, чрез любовта, чрез себеотдаването, защото в това е смисъла и щастието.
Преди това се минава през червено море, през пустинята... където се получава Закона/Тора, чрез която става познанието върху греха (правилно/неправилно)...
Та човек се установява в сърцето си и започва да изгражда връзките, правилните взаимоотношения със себе си и със света/ближните си.
Тези връзки са 12 (13) на брой колкото са и Израилевите колена/родове.
Чак когато този връзки са правилни, праведни, което става чрез Шохен (Светлината възвръщаща към Твореца), чак тогава може да се говори за "Руах", защото той спада към Ецира, изградена от правилното взаимовръзка между 6 от сефиротите, под патронажа на Тиферет (сърцето). В тази правилна всаимовразка изгрява Шхина - което се описва с възможността на човек да отдаде на свой ред Светлина (Любов), посредством това, че е допуснал, че се е явила в него Светлината на Твореца (Шохен), за което се казва: "ние отдаваме твоя от твоих".
Тук свършва Стария Завет, с идването на Светлината в човека, която е аналогия с раждането на Христос в човешкото сърце. Който Христос поправя душата и дава Нешама, Хая и Ехида, но това вече е описано в Новия Завет
Тантра
в Духовни мостове
Добавено
https://suvacobhikkhu.files.wordpress.com/2014/01/bow1.jpg
https://suvacobhikkhu.files.wordpress.com/2014/01/bow2.jpg
https://suvacobhikkhu.files.wordpress.com/2014/01/bow3.jpg