Ники_
-
Общо Съдържание
1734 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
13
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Ники_
-
-
Направи справка с вещи лица, а може и с лингвисти, но пък всъщност нека да е както ти е угодно.Здравейте!
Ето как се превежда думичака "Нефеш"/נפש/, което е различно от "Руах"/נשמח/
- гърло, гръклян
- дишане (белодробно дишане), отдъхване
- желание, копнеж
- Душа (във връзката и с Бога)
- Живот (в биологическият смисъл на думата)
Туй синьото не се ли чете „Нешама“?Иначе Руах (дъх и оттам Дух) и Нешама (душата) се покриват в доста голяма част. Като тяхно съответствие в други системи е будхи-манас.
Нефеш е жизнения принцип, прана и доколкото той ръководи живота на животните е и животинската душа.
И Нефеш и Нешама сами по себе си са безполови.
Ето от ТУК може да си извадиш думичката, при желание.
Факт неотменим си остава, че Дух и Душа са различни неща. Едното се превъплъщава, докато другото е само възможност за завръщане към Дома. Затова за справка дадох цитати от Библията.
При желание може да разгледаш съзерцателно ТУК тези 436 резултата, като библейски текстове, свързани с думата душа.
Това, което са ме обучили в богословския е да споря, но явно не са се справили с правописа ми по евейски език.
Нищо, сега мога да се опитам да ти препиша два или три учебника и да те сборя с тях, но защо да го правя?!
Важното е твоето натрупано знание да те доведе при Бога, ако обаче това не се случва - преразгледай го.
Бъди здрав Станимир!
п.п. Така е. Прегледах старите писания във вехтите ми тетратки и излезе точно така, че буквите използвани от мен по-горе за думата "Руах" не съвпадат с истинския правопис на тази дума.
Думата "Руах" в преводите се употребява най-общо казано за:
1. Полъх, повей
2. Вятър, буря
3. Желание
4. Дух, дъх
5. Божий Дух
6. Мисли, планира, планува
Ето и начертание за "Руах" - רוח - което е без въпросните вокали.
Дано този път да са верни буквичките, но те нямат голямо значение.
Изводът, който съм направил въз основа на Писанията е, че Нефеш отговаря за чувствата, емоциите и страстите на човека, докато Руах за неговите по-горни тела - менталните, включае мислите.
Въпрос: Кое се преинкарнира?
Всъщност истината е доста проста Нефеш е производно на Руах, т.е. Душата на Духът. Какъвто е Духът (възвишен или не) - такава ще е и Душата на Човек.
Темата е много интересна.
Доколкото слушах разни лекции - "нефеш" се реинрарнира, за да поправи грешките си.
Според кабалистите душата може да се реинкарнира в:
*човек със свободна воля;
*дете с аутизъм или даун ( т.е. без свободна воля);
*материали ( камъни),
*растение ( растящи материали- дърво, треви);
*животно (куче, змия) ( според вида на греховете си - в името на всяко животно е кодирана причина за прераждане като това животно).
Ария Кадош често е споменавал фразата "мярка за мярка", т.е. често бащата или дядото се реинкарнира, за да даде/върне това, което са му правили/причинили ...
Линкът е ценен, но пак може има специфика с преводите и нюансите.
Юдейте (равини, кабалисти...) меко казано не приемат идеята за светатата тройца и поради това няма как в техните книги да кажат "светия дух".
Ако правилно се досещам - може би става дума за шхина - "Божието присъствие", "облакът на шхина".
Поне за това често говори Моисей, това е което " свети на лицето му", което му дава сила и мъдрост, което го води.
Привет!
Нямам представа що за кабалисти са разправяли тези истории...
Съсъдит/душата има различни деления, според различните гледни точки и според това какво се опитват да ни представят.
Нефеш е само едно от тях, но успоредно с този термин вървят термините Руах, Нешама, Хая, Ехида, съотнесени към 5-те свята:
Асо говорим за Малкут, за латериалния свят, да - Нефеш бива да се поправи. Поправянето става чрез Шохен, а Шхина е следствието от това поправяне - присастъвието на Светлината в самия Съсъд:
"Шхина в изгнание":
Чуто през 1942 г.
Книгата „Зоар” казва: „Той е Шохен, а Тя – Шхина”, и необходимо е да се обясни казаното.
Известно е, че във Висшата светлина не стават никакви промени, както
е написано: «Аз своето АВАЯ не съм променил». А всички имена и
названия възникват само от усещането на светлината в келим, явяващи се
желания за наслаждение, включени в Малхут – коренът на творението. И
оттам всички слизат до нашия свят, към творенията.
И всички стадии, започвайки от Малхут, който се явява корен на
създаването на световете и завършвайки с творенията, се наричат имена
на Шхина. А цялото поправяне се състои в това, че Висшата светлина ще
засвети в тях в цялото съвършенство и тази светлина, осветяваща келим
се нарича Шохен, а всички келим като цяло се наричат Шхина. Светлината
Шохен запълва Шхина и се нарича светлина Шохен, защото се намира (на
иврит шохен) вътре в келим, а съвкупността от всички келим се нарича
Шхина.
Докато не засияе в тях светлината в окончателно съвършенство –
дотогава, това се нарича «време на поправяне», в което ние извършваме
поправянето, позволявайки на светлината изцяло да напълни цялото
творение. А дотогава ще се смята, че Шхина е «в изгнание», защото все
още няма съвършенство във Висшите светове.
И в нашия, най-нисшия от световете, Висшата светлина трябва да
напълни желанието за наслаждение, чието поправяне се нарича «получаване
в името на отдаването». Но засега егоистичното желание е изпълнено с
низки и безмислени страсти, и в него няма място за разкриване величието
на Твореца. А сърцето, вместо да бъде вместилище на Висшата светлина, е
станало място за отпадъци и нечистотии, тоест напълно е потънало в
низки желания.
И това се нарича «Шхина в прахта», тоест тя е унижена толкова, че е
стъпкана в прахта. Защото всички и всеки пренебрегват светостта, и
нямат никакъв стремеж и желание да Я повдигнат от прахта, а избират
низките ценности. И с това причиняват страдания на Шхина, защото не и
отреждат място в своето сърце, което би станало обител на светлината на
Твореца.
Баал Сулам
"прахта" и метафора за Малкут.
"Шохен" е Светлината на Твореца.
Троичността може да бъде изразена с Айн, Айн Соф и Айн Соф Аур.
Поздрави!
-
Просто ми се струва, че трябва да се освободя от егото и да заживея в хармония.
В следствие на това желание е настъпило сериозно объркване, което е довело и до тази твоя криза на идентификацията.
Ще се опитам с няколко думи да обясня, защо това твое желание е невъзможно. То може да се трансформира малко - "да заживея в хармония с егото си".
Както физическото ни тяло си има отделни части, така и психичния ни живот си има отделни елементи. Трите основни, формулирани от Фройд и създали една солидна основа за развитие на психологията са - Ид, Его и Суперего.
Това са трите неделими части на всяка психика. Премахването на някоя от тях е равносилно на премахването на някой крайник или орган от физическото ти тяло. Хармонията между трите оформя един стабилен психичен живот. Защо?
Идът е представен от нагоните и е изцяло несъзнателен.
Егото ( бих казала една от най - важните части) са функциите , свързващи индивида с околната среда.
Суперегото обхваща моралните ценности и идеали, към които се стремим в него се включват съвестта и Его - идеала.
...
Точно е подчертаното от гледна точка на психоанализата, но и неточно, от гледна точка на същината на думата "его".
"Его" значи "аз".
Кой иска да се освободи от его-то си и да заживее в хармония? Аз, сиреч пак его-то. Това ли всъщност искам - да се отсвободя от себе си? Май не, защото в същото време аз не искам да спра да съществувам.
Между тези двете назрява т. н. вътрешен конфликт.
Да, много е правилно, че его-то е необходимо. Без него няма развитие. Id-а (То) - без него също няма развитие, защото именно този аспект от съзнанието се явява поущрител, също така е и предизвикателство. Къде без него?!
:-)
Без Супер Его-то също няма как. Коректорът ни.
Там е работата обаче, че това нещо, което описваш и което всеки психоаналитик и всеки психолог описва като "стабилен псиичен живот", е нещо относително стабилно - до колкото в него има равновесие между То и Супер Его-то.
Ученията, Религиите и пр., в същината си, предлагат нещо много по-голямо от тази относителност, макар че пътя към него, към това нещо е подплътен с не малко, както си вижда и на практика, маниакалност в желанието. Та това което се предлага, като избавление от иначе вечния сблъсък между То и Супер Его-то, е абсолютната хармония, абсолютната стабилност и непоклатимост, при която То е трансформирано, или казано на религиозен език - душата е избавена от рова (от бездната, от ада, от "Шеол"), поправена е.
Няма как този вътрешен стремеж заложен в Его-то да отпадне и да бъде задоволен от относително стабилния психичен живот, защото самата душа, или иначе казано психика, копнее за тоталната хармония.
Това, което дава психоанализата е правилната насока - а тя в същината си е в това да се прекрати борбата, да се намали маниакалността, да се стигне до приемане на несъвършенството в човека, да се приемеш такъв какъвто си и да се възлюбиш, да се харесаш и уважаваш и това е достатъчно! Ако психолога, или психоаналитика доведат пациента си до тук, то значи са си свършили работа. От там на сетне Любовта е тази, която води до всичко най-добро, до колкото въобще самата Тя не е това всичко най-добро! :-) Не его-то, а Любовта.
До преди Любовта да господарува над/в човека, то същия бива да прилага правилото 49 към то 51. Правилото, разбира се е еврейско и спада към Лурианската Каббала. Човек бива да подържа у себе си 49% егоизъм и 51% алтруизъм. Като егоизмът е добре да бъде зорко наблюдаван - дали не излиза от рамките на градивността и дали не попада в деградация.
-
Истинското зло е невидимо, а е невидимо, защото е вътре в нас. Невидимостта му позволява да действа. Ние не го осъзнаваме или не го осъзнаваме като зло.
Част от нещата потискаме вътре в себе си, за да не ги виждаме, защото ги смятаме за лоши, неприятни или опасни и така създаваме в себе си едно невидимо огнище, което по наша принуда
твори зло. Твори зло на самите нас
А това "зло" е породено от нашата (най-вече от моята) слабост, от нашия (най-вече от моя) недоимък, от пасив, от дефицит на любов. Ето защо, погледнато по-дълбоко, човек не е лош сам по себе си, а е просто нищ и сляп, жаден за любов.
Погледнато още по-дълбоко човека не е човек, а е ...
Поради това, че не умея да направя света по-добър, по-щастлив; поради това, че не умея да направя себе си по-добър и по-щастлив, аз ставам груб и лош, рязък, суров, студен и пр..
Всичко произлиза от моята дълбока необходимост от любов и мир.
Душата... душата си иска своето, душата ми иска Светлина.
- Диана Илиева, B__, Слънчева и 2 others
-
5
-
Откровение от Йоана 2 глава
1 На ангела на Ефеската църква пиши: Така казва който държи седемте звезди в десницата си, и който ходи посред седемте златни светилника:
2 Зная твоите дела, и труда ти, и търпението ти, и че не можеш да търпиш злите, и опитал си тези които наричат себе си апостоли, и не са, и намерил си ги лъжци;
3 и търпел си, и имаш търпение, и за моето име си се трудил, и не си се уморил.
4 Но имам нещо против тебе защото си оставил първата си любов.
5 И тъй, помни от къде си изпаднал, и покай се, и стори първите дела; ако ли не, ще дойда при тебе скоро, и ще дигна светилника ти от местото му ако се не покаеш.
6 Но имаш това, че ненавиждаш делата на Николаитите, които ненавиждам и аз.
7 Който има ухо нека слуша що казва Духът към църквите: На тогози който победи ще му дам да яде от дървото на живота, което е всред рай Божий. -
Според мене стресът не е основния причинител на паник атаките.
Откакто съществува човекът е живял в стрес - войни, болести, недоимък,
безработицата и ниските заплати, както и несигурността на съществуването на човека ги е имало винаги
също и семейни и личностни проблеми, като неудовлетвореност и други
Освен това млади хора, които сега са студенти например, все още нямат кой знае какви сериозни проблеми,
не са живяли достатъчно дълго, за да се почувстват неудовлетворени от себе си
Напротив, сега са във възраст, в която животът, кариерата и семейството им предстоят
Вместо да гледат оптимистично, а те и гледат...
Но изведнъж ги сполетяват паник атаки.
Мисля, че и проблеми в детството не са определящи, Много хора от векове са имали проблеми в детството.
Има нещо друго...
Камъкът дали усеща милувката на вятъра, или пък капките дъждовни?!
Когато липсва алармата, пожара не може да бъде известен. А пожарът нещо лошо ли е той за огненения пламък?
Днес алармата е факт и тя не е повредена/потулена. Ясно се вижда и звъни, известява за въпросната нередност. Днес се знае, че пожарът причинява страдание, че е бедствие. Днес дори малкия пламък на огъня се усеща силно и болезнено, защото хората са станали по-възприемчиви, по-меки на/за усещане, по-сензитивни.
През епохата на Рама,дяволите живеели наблизо,
в една съседна земя.
В епохата на Кришна, дяволите
живеели в нашите семейства.
Сега те са дори по-близо,
те са вътре в нас.
Тези дяволи,
ние трябва да убием*, за да успеем.
Те са арогантност,
себичност и завист.
За да придобием покой на ума,
трябва да сме готови да се борим.
Не да се борим с истински оръжия,
а с любов, отдаване и саможертва.
Една битка без кръвопролития.
Само с мир и любов.
Амма
"За това не бива да се говори":
Веднъж при Буда дошъл човек и докосвайки се до краката му, го попитал има ли Бог? Вечният въпрос!
Буда го погледнал внимателно и казал:
— Когато бях млад, много обичах конете и различавах четири типа коне. Първият — най-тъпият и упорит, колкото и да го биеш, все едно не те слуша. Такива са повечето хора. Вторият тип — слуша те, но само след като го удариш. И такива хора има много. Има и трети тип. Това са конете, които не е необходимо да биеш. Ти просто им показваш камшика и това е достатъчно. Съществува и още един тип коне, който се среща много рядко. На тези коне им е достатъчна и сянката от камшика.
Говорейки всичко това, Буда гледал човека в очите. После затворил очи и замълчал. Човекът също затворил очи и седял мълчаливо с Буда.
На този разговор присъствал Ананда*, и нещо вътре в него започнало да се бунтува. Той решил: "Това вече е прекалено! Човекът пита за Бога, а Учителят му говори за коне". Разсъждавайки си така вътре в себе си, Ананда не можел да не забележи каква тишина се възцарила наоколо, какво велико мълчание настъпило! То било почти осезаемо. Ананда гледал лицето на Буда и лицето на човека, което пред очите му се променяло! Буда отворил очи, а човекът останал в това състояние още час. Лицето му било умиротворено и светло.
Като отвори очи, човекът докоснал краката на Буда с дълбока признателност, благодарил му и си тръгнал.
Когато той излязъл, Ананда попитал Буда:
— За мен е непостижимо! Той пита за Бога, а ти му говориш за коне.
Видях как той се потопи в дълбоко мълчание. Сякаш бе живял с тебе много години. Дори аз до този момент не познавам такова мълчание! Такова единение! Какво общуване! Какво му предаде? Защо той толкова ти благодари?
Буда отговорил:
— Аз не говорех за конете. Говорех за Божественото. Но за това не бива да се говори направо. Когато видях на какъв кон той пристигна, разбрах, че такъв кон може да избере само истинският ценител. Ето защо му заговорих за конете. Това беше език, който той можеше да разбере, и той го разбра. Той е човек, който се среща рядко. Беше му достатъчно само сянката на камшика. И когато затворих очи, той разбра, че за висшето не бива да се говори. За него може само да се мълчи; и в това мълчание То се познава. Това е трансцедентен опит и той се намира отвъд пределите на ума.
Ошо
-
Страданието е точно тук - дори да получаваме някакво по вид задоволяване на тези желания, то това задоволяване не е на абсолютно ниво, защото въпросните желания са свързани с нетрайности и нашето страдание, не изгасва, макар имайки временно това, от което си мислим, че имаме нужда.
Дори "имайки" ние страдаме, защото това не е истинско имане, не е истинско запълване и насищане на душата.
Бог е сътворил Творението именно по този начин - да не може то да се задоволи с нетрайности, с повърхностни неща.
Дори да имаме (храна, секс, богатство, власт и знание) то пак оставаме нещастни и търсим още и още и се съпротивляваме и безчинстваме, за което будистите казват, че умът ни е станал толкова наудовлетворен, че нещата опират до желания свързани със серийни убийства, със самоубиства, със садомазохизъм, педофилия и некрофилия, с хомесексуализъм, с какво ли, в търсене на въпросното насищане. Това е същината на цялото ни страдание.
Виждаме нещо, което сме нямали и казваме: "Това е! Това търсех, това ще ме насити." и хоп, пристъпваме към действия целящи неговото придобиване, твърде често без да подбираме средства (лъжи, противозаконно присвояване, убийства и пр.), а когато го придобием, тогава разбираме, че то не е търсеното от нас и че не може да бъде.
Този процес се нарича "опитност".
http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=1055&p=181684
Сега вече сме толкова преситени, че тези неща дори не работят вече. Телевизията е толкова отегчителна, вестникът е толкова отегчителен и купонясването всяка вечер е толкова отегчително. Нищо от тези неща вече не ни възбужда. Всъщност, някои от нас дори са приели убежище в камшиците и веригите. Скоро, за да можем да се възбудим, ще ни трябва електрическо ренде за сирене. Това е, защото сме станали толкова ненормални, толкова твърди. Умът ни е станал като сирене Пармезан, а ножчето за сирене изобщо не е остро.http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=12370&p=160983
Днес човечеството се намира на етап, който кабалистите са предричали още от самото зараждане на кабалистичната наука (например от XVIII в. пр. н. е.). Те са казвали, че започвайки от 1995 година, у човека ще възникне вътрешен порив към висше напълване, знание, тъй като основно по това време той вече изчерпва своите предишни желания и способите за тяхното удовлетворяване.В последователните кръговрати на живота човек е изминал всички периоди на развитие на своя егоизъм. Днес, въпреки че в него присъстват в смесен вид всички предишни желания, жаждата за Висше напълване надделява над всички останали: човек започва все по-отчетливо да усеща, че не получава удовлетворение от предишните наслаждения.
В „Книга Зоар“ е казано, че в последния етап на своето развитие човечеството ще стигне до решението, че Висшият свят е именно онази област, в която то е длъжно да съществува. Защо хората не са могли да направят такъв извод по-рано, а чак сега започват да усещат това желание? Възможността за развитие, започвайки от първото ниво на егоистичното желание, е съществувала дълго преди появата на „Книга Зоар“.
Философите на Древността, въпреки че са изучавали науката кабала, не са я приемали като оръжие в качеството є на метод за практическо поправяне на природата на човека и светът продължавал да се развива, движен само от силата на непоправеното егоистично желание.
...
В „Книга Зоар“ е казано, че това съчинение ще остане скрито от човечеството до края на ХХ в., когато егоизмът ще достигне такава степен на развитие, че човек сам ще се убеди в неговата опасност и неплодотворност. От друга страна, човек няма да открие в нашия свят нищо, което би напълнило неговия егоизъм. И двете усещания ще го принудят да се вслуша в съветите, които предлага кабала.
***
Кабала утвърждава, че свойство на всичко съществуващо е егоистичното желание за получаване на наслаждение. Но по естествен начин това не е възможно да се осъществи, защото прииждащото наслаждение анулира желанието и вследствие на това престава да се усеща. Подобно на това, както поглъщаната храна намалява чувството на глад, а с него изчезва и насладата от нея.
Тъй като без наслаждение човек не може да съществува, то той е принуден постоянно да култивира у себе си нови желания, за да може, напълвайки ги, да изпитва наслаждение. От тази непрекъсната гонитба за наслаждение, което не може да се достигне, се състои целият наш живот. Разочарованията и празнотата предизвикват депресия, довеждат до употребата на наркотици.
Древната мъдрост алегорично разказва, че човечеството е създадено като едно същество, имайки предвид, че всички хора изначално са били свързани в едно. Природата именно така се отнася към нас – като към един човек. Този събирателен образ се нарича Адам, от думата „доме“, което на арамейски – древновавилонския разговорен език – означава „подобен на Твореца“.
Изначално създадени като един човек, вследствие на ръста на егоизма ние постепенно сме загубили чувството за общност и сме се отдалечили един от друг, довеждайки разединяването до ненавист.
Съгласно замисъла на Природата егоизмът е длъжен да нараства в нас дотогава, докато ние не осъзнаем своята пагубна разединеност. Глобализацията нагледно ни демонстрира днес, че от една страна, всички ние сме свързани един с друг, а от друга – извънредно нарастналия егоизъм ни разделя.
Но защо е било необходимо отначало да бъдем създадени като единно творение, а след това да се разделяме на егоистични, отдалечени една от друга личности? Причината е в това, че само така можем да видим своята пълна противоположност на основния закон на Природата – закона за абсолютното отдаване, и да разберем крайната нищожност, ограниченост и безизходност на егоизма.
Именно по такъв начин ние стигаме до това да намразим своята егоистична натура, която ни разделя. Ние самите трябва да пожелаем да се обединим, да променим своята същност в алтруистична, подобно на основния закон на Природата.
Както егоистичните клетки, съединявайки се в едно тяло, анулират своя личен егоизъм заради съществуването на целия организъм, чувствайки в края на краищата цялата пълнота на неговия живот, така и хората са задължени да достигнат единение. Само тогава те ще усетят не своето земно битие, а вечното съществуване на Природата, до чието ниво е необходимо те да се издигнат.
Към това ни призовава древният принцип: „Обичай ближния като самия себе си.“ Това правило е действало до построяването на Вавилонската кула, а след това е станало основополагащо във всички религии и в обществения морал, откърмени от почвата на древновавилонската мъдрост.
Следвайки този принцип, всеки от нас вече не остава едноличен егоист, а усеща живота на общия организъм – Адам в неговото подобие на Твореца, тоест вечното съвършено съществуване на Природата.
В древната кабалистична „Книга Зоар“ се казва, че към края на ХХ в. човечеството ще достигне до състояние на максимално развитие на егоизма и на максимално разочарование от такъв начин на съществуване. Тогава, утвърждава „Книга Зоар“, ще настане време да се разкрие кабала на човечеството като научна методика за достигане на сходство с Природата.
Предназначението на кабалистите от всяка една епоха се съдържа в това да адаптират, да коригират тази наука и предлаганата от нея методика за постигане на Твореца в съответствие с характера на душите на дадено поколение.
М. Лайтман
http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=13352#entry177411
http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=12436&p=169092
И изведнъж виждам, че там е присъствало още „лев аевен“ (каменно сърце) – такова желание, което не съм взел под внимание. Въобще не съм знаел, че в мен има нещо такова! А сега разкривам тези желания и мога да се поправя.
Разбиването не е вреда, а поправяне – разкриване на скритите желания. И затова повдигайки се отдолу нагоре по стълбата, ние непрекъснато разкриваме все повече разбити желания. Както се казава: „Колкото по-нависоко е човек – толкова по-голям е егоизма му“.
Разбиването е било окончателно, тъй като те са тръгнали на всичко – на цялата светлина на Безкрайността,възнамерявайки да я поправят във всички желания. И след това се е разкрила цялата дълбина на желанията.
Въпрос:
Ако се намираме в най-низостното състояние и няма накъде повече да падаме, то за какво развитие на събитията говорят всички тези пророчества на Баал а-Сулам, в които той пише за възможност за трета или четвърта световна война и така нататък?
Отговор: Това е само разкриване на нашето състояние, разкриване на злото, а не падение. И ако нашето състояние може да стане още по-лошо – това е просто разкриване на «грешниците», разбитите келим/желания, все по – разбитите решимот (информационни данни).
След разбиване в света Никудим, ние се намираме в напълно разбито кли/желание, но решимот от него се разкриват постепенно, стъпаловидно. Отначало – най-тънките решимот, след това все по-грубите, докато не се резкрият последните, най-лошите решимот.
Сега се намираме в най-нисшия слой на това желание, където се разкриват най-лошите решимот. Тези решимот се отнасят към човешкото ниво – и те са много тежки. Затова се разкриват най-тежките състояния.
Но именно тези решимот могат да пробудят поправяне в нас. А ако не ги реализираме по правилен начин те ще ни доведат до огромни катастрофи. Но това не се нарича падение. Може би дори обратно, защото по отношение на духовното зло – това е разкриване, приближаване.
Ние вече се намираме в тъмнина. И ако тъмнината започне да става по-ясна, то светлината вече свети и я прояснява. А ако сега нищо не изясним – това е по-лошо от всичко.
Когато светлината започне да свети в нашето сегашно състояние, ние започваме да виждаме тъмнина. Усещането за тъмнина е вече обратната страна на светлината. На арамит «нощ» се нарича «орта» – от думата на иврит «светлина». Светлината е противоположна на тъмнината, но по този начин светлината сама осветява нашите пороци – и затова усещаме тъмнина. Това е вече разкритие.
-
Ако можем да убием себе си, без това да е в съгласие с божия промисъл, защо да не можем да убием някой друг, отново без това да е в съгласие с божия промисъл? Ако логиката не удовлетворява някои твои възгледи, то проблемът не е в нея.ІІ Тимотей 2
20 А в един голем дом нема само златни и сребърни съсъди, но и дървени и пръстни; и едни са за почест, а други за безчестие.
21 И тъй, ако очисти некой себе си от тези неща, ще бъде съсъд за почет, освещен и благопотребен на стопанина, приготвен за всеко добро дело.
Защото по Божие допущение съществува т. н. "зло".
Страданието е точно тук - дори да получаваме някакво по вид задоволяване на тези желания, то това задоволяване не е на абсолютно ниво, защото въпросните желания са свързани с нетрайности и нашето страдание, не изгасва, макар имайки временно това, от което си мислим, че имаме нужда.
Дори "имайки" ние страдаме, защото това не е истинско имане, не е истинско запълване и насищане на душата.
Бог е сътворил Творението именно по този начин - да не може то да се задоволи с нетрайности, с повърхностни неща.
Дори да имаме (храна, секс, богатство, власт и знание) то пак оставаме нещастни и търсим още и още и се съпротивляваме и безчинстваме, за което будистите казват, че умът ни е станал толкова наудовлетворен, че нещата опират до желания свързани със серийни убийства, със самоубиства, със садомазохизъм, педофилия и некрофилия, с хомесексуализъм, с какво ли, в търсене на въпросното насищане. Това е същината на цялото ни страдание.
Виждаме нещо, което сме нямали и казваме: "Това е! Това търсех, това ще ме насити." и хоп, пристъпваме към действия целящи неговото придобиване, твърде често без да подбираме средства (лъжи, противозаконно присвояване, убийства и пр.), а когато го придобием, тогава разбираме, че то не е търсеното от нас и че не може да бъде.
Този процес се нарича "опитност".
http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=1055&p=181684
Това, което Бог е сътворил е Желанието (душата/съсъда).
Бог - абсолютната аутруизтична Сила е създал нещо, което да може да възприеме тази Сила - нещо, което да има полза от Силата, нещо, скоето да има нужда от Силата.
Това нещо се нарича Душа, или Желание/Съсъд. Желание за получаване на Сила, на Светлина.
И тъй в Битието съществуват (е изградено) от две природи - с егоизтичен характер и с аутруизтичен характер. Едното е Светлина, а другото - Тъмнина.
В Бхагавад Гита се говори за Пуруша и Пракрити, като Пракрити (Материя) е сревнена с Поле:
http://chitanka.info/text/2057/14
Отдръпвайки се от полето и от неговите феномени, от желанието (според Будизма - "произход на дукха") се стига до Светлината/Началото (изНачалното), но това е само единя от общо двата подхода по Пътя.
-
Иначе цитатите публикувах като противовес на някои предходни мнения в темата, където авторите буквално агитират изобщо да не мислим, както и се омаловажаваше ролята на човека за сметка на Бог.
За мисленето - да се мисли, или да не се - в това човек няма избор. Качеството на мисълтта - това също е от Бога.
Значи самоубийствата са оправдани, защото и те са по божия промисъл. Но ние знаем (поне на думи) какво е писал Дънов за самоубийствата.
Тъй излииза. По внушение от т. н. "дявол", който е "развързан", на който е даден "картбланш" от Бога.
За справка книга "Йов" от Библията.
Бог оправдава, защото е безкрайно милостив, но човек, който се е самоубил, видейки същината на нещата и Божията любов, сам себе си праща на "поправителен" и сам от своята постъпка страда, като страданието му се ясвява просто следствие на Закона.
-
Сега, за пример, мнозина мислят, че са свободни. Аз да ви кажа защо не сте свободни. Според мене ето какво определя свободата – негативно определям. Човек, който направи погрешка, не е свободен. Човек, който оправя тази погрешка, е свободен. Човек, който направи погрешка и не може да я изправи, той е роб. Следователно, негативно за да определя свободата: ще направиш един опит, ще направиш една погрешка, казваш: „Аз съм свободен и да изправя погрешката.“ Ти си свободен. То е негативната страна. Положителната страна: ти може да направиш едно добро – свободен си. Щом не правиш добро, ти си роб. Щом ти не си щедър, ти си роб; щом си щедър, ти си свободен. Щом се учиш и любиш науката, ти си свободен; щом кажеш: „Това не ми трябва“, ти си роб, ти не си свободен. Щом ти ревнуваш, ти не си свободен, ти си роб на ревността. Щом си страхлив, ти си роб на страха. Казвам: Трябва нова психология, от която постоянно да се освобождаваме.
***
Всички хора се стремят към свобода. Всеки иска да бъде свободен, но не знае как да придобие свободата си. Само онзи човек може да бъде свободен, който знае как да възприема Истината. Който не може да възприема Истината, той е роб на условията. Този човек е осъден на вечни безпокойства, на страх и на тревоги. За да придобие свободата си, човек трябва да даде път на Божественото начало в себе си. Остане ли само с човешкото, той може да се уподоби на парче изсъхнала земя. Човешкото се отличава с твърдост, с коравина. човешкото е лишено от пластичност, от пъргавина. Божественото придава на човека качества, подобни на водата – подвижност и пъргавина. То е носител на живота. Следователно, когато човек пресече пътя на Божественото в себе си, т.е. когато връзката между Бога и душата му се прекъсне, той се лишава от живота. Ето защо, грешките, които хората правят, се дължат на прекъсване на връзката между Първата Причина и техните души. Щом тази връзка се прекъсне, страданията неизбежно следват човека.
***
Ние трябва да изучаваме онези течения, които стават в нашето сърце, в нашия ум, в нашия мозък и да правим тънки различия между тях, да следим как се отразяват тези течения върху общия физически и психически живот на човека. Съзнанието ни трябва да бъде будно. Щом дойде в ума ви една лоша мисъл, вие трябва да намерите нейния произход. Като ви дойде едно лошо чувство, вие също трябва да намерите неговия произход, да знаете от де е дошло. Ако не знае отде идат лошите мисли и чувства, човек често може да стане роб или жертва на тия лоши чувства – мисли и чувства в себе си.
***
Не ви съветвам никога да слушате хорски съвети. Може да извлечете известна поука от тях, но всеки трябва да слуша онзи съвет, който Бог е вложил в неговата съвест. Вижте какво казват хората и ако то е в съгласие с онова, което Господ ви казва вътрешно във вашата съвест, послушайте ги; ако не, не следвайте чужди съвети никога. Ако искате да бъдете свободни от грешки, непременно трябва да слушате Господа: всеки един, който не слуша Господа, не е умен човек, а е роб на своите външни влечения, на хората, на всички.
***
Потребно е за нас да дойде човек до една фаза, да учи. Ние сме прекарали живота като слуги. Господарят казва: „Това направи, онова направи.“ И целия ден правиш, каквото каже господарят. Вода носиш, ще мажеш, къща правиш, ще градиш, ще слугуваш. Най-после се изтощаваш. И този живот аз го наричам живот на робство.
...
Само свободният човек има мир в душата си. Той не се смущава. Онзи, който не работи в свобода, той разбира нещата като роб, той разбира нещата като един слуга, а не като свободен човек. Смъртта е най-голямото робство. Животът, това е най-голямата свобода. Омразата, това е робство. Любовта, това е свобода. Казвате: „Какво нещо е любовта?“ Туй, което освобождава, е любов. Трябва да се вземат, да се съпоставят нещата. Не както ние ги разбираме.
***
Страшно е положението на човека, който се влияе от парите. От свободен той става роб, от господар – слуга. Не са страшни парите като външен обект, но като идея, която прониква в съзнанието на човека и го ограничава.
***
Ще дойде ден, когато хората ще се хранят само чрез белите дробове и мозъка. Учените са изчислили, че в минута човек прави 20 вдишки. Това са 20 обяда. Новороденият няма да бъде роб на сегашните условия, постоянно да се безпокои за утрешния ден. От големи безпокойствия съвременният човек не може спокойно да спи, не може да се радва на благата, които Бог му е дал.
***
От какво се парализират човешките добродетели? – Те се парализират от низшия ум на човека и от неговите страсти, защото съвременните хора са роби на своите страсти, които само разрушават, а не създават.
...
Изпъдете този дявол от вас, който е обсебил всинца ви. Доста вече 8,000 години слугуване и робство на него! Кажете на този дявол: „Вън!"
***
Защо страдат хората? – Защото не са свободни. – Защо са слаби? – Защото са изгубили силата на духа си. – Защо се спъват? – Защото са изгубили светлината на ума си. – Защо са бедни? – Защото са изгубили добротата на сърцето си. Който е изгубил радостта си, той е изгасил светлината на своя ум. Болният пък е изгубил силата на своя дух. Който е станал роб на какъвто и да е лош навик, той е изгубил свободата на душата си. Бог е дал на човека четири неща, които трябва грижливо да пази: свобода на душата, сила на духа, светлина на ума и доброта на сърцето.
Да се отрича Бог, това значи да се дава гражданство на невежеството, на робството в света. Да поддържа човек безбожието в себе си, това значи да поддържа невежеството, робството, говедарството.
...
Като изгуби свободата си, човек става роб. Като изгуби силата си, той става за подигравка на хората. Като изгуби светлината си, говедар става. Какво става с човека, като изгуби доброто на сърцето си? На това вие сами ще си отговорите.
***
В течение на хиляди години той е бил роб и сляп, верен поклонник на веществения свят, раболепствал е пред силата на управляващите, молил се на природата, принасял ѝ жертви, за да добие нейната милост и благоволение. Но неговите молитви и жертвоприношения са оставали без резултат.
...
Човек не е могъл да остане завинаги глух към този призив на мъдростта. Трябвало е най-сетне да се пробуди от съня на невежеството. Неговата духовна природа го заставяла да мисли за своето бъдеще, да се стреми и развива в пътя на истинското знание. Рано или късно, трябвало той да съзнае, че неговото избавяне няма да дойде отникъде другаде, освен от човешкия род. Трябвало да отправи надеждата си към великия дух, който живеел у него и който наистина притежавал лек за неговите рани и философския камък за неговата сполука. Онази мисъл, която вдъхнала в душата на човека надеждата, че има изходен път от тежкото положение, в което се намирал, отбелязва велика епоха в неговия живот. Тази пътеводна звезда, която го повела към обетованата земя, му показала истината с окото на вярата. Тя му разкрила, че в неговия живот и в живота на земята ще настъпят големи и съдбоносни промени. Тя му показала, че той няма да бъде вече роб на природата...
...
Времето за това е наближило. Ние сме в началото на тази светла епоха. Ала, преди човек да влезе в новата земя, към която духът го ръководи, за да получи своето наследство и свобода като пълновъзрастен, той трябва да научи основните принципи и закони на истинския живот. Той трябва да се научи преди всичко да обуздава низшите си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти. Той трябва да се стреми да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремежи – извор на злото в личния и обществен живот. Той трябва напълно да възприеме началата на разума; да се проникне от неговите закони; да развие в себе си ония сили и способности на висшето си естество, които ще му дадат ключа на истинския успех и ще го въведат в оня свят, дето умът намира най-високото си призвание – да употреби природните сили за своето повдигане от положението на роб и слуга до положението на господар и владетел в царството на природата. Тогава човек ще съзнае, че той не е само едно материално същество, но разумна душа, надарена с ум и воля.
Човек не подозира, че мислите и чувствата му са преплетени с мислите и чувствата на други същества и при известни условия той върши това, което някога му е било внушено. След всичко това човек казва, че е свободен да прави, каквото иска, т.е. има свободна воля. Докато не се свърже с Първата Причина и не реши да изпълнява нейната воля, човек не може да говори за свобода.
***
Внушението, на което човек се поддава, иде от две страни: от тъмните сили на природата и от светлите сили. При първото внушение човек е ограничен, действа като сомнабул. За такъв човек казват, че е хипнотизиран. При второто внушение човек е свободен и постъпва съзнателно, разумно. За да не попадате под влиянието на тъмните сили в природата, вие трябва да правите опити, да съсредоточавате мисълта си, да бъдете господар на мислите и чувствата си. Докато не постигнете това, вие всякога ще бъдете жертва на чужди мисли и желания. Сам ще се чудите отде идат известни влияния, но въпреки това ще изпълните всичко, което ви се внушава.
Упражнение: За 20 дена ще бъдете будни, да наблюдавате мислите, чувствата, постъпките и движенията си. Каквато мисъл мине през ума ви, ще се спрете известно време, да изпитате отде иде тази мисъл и трябва ли да я реализирате. Дойде едно чувство в сърцето ви, също така ще го анализирате. Ако трябва да направите нещо, преди да се проявите, ще обмислите добре каква е целта на вашата постъпка и ако не е нужно, ще я отложите за друг път. Ако направите някакво движение, веднага ще си отговорите защо правите това движение, какво целите с него и т.н..
***
Сега някой път вие казвате, че сте добри, нали така? Някой от вас е неразположен по причина, че е облечен хубаво, пък заваляло дъжд и му развалил дрехата и си казва: "Днес ли дойде това време?". Добър човек е онзи, който е станал силен. Когато се говори за добро, трябва да знаете, че в човека има и зло. И ако вие не можете да се справите с това зло, вие не сте добри. И тогава вие не сте господари. И тогава доброто не е господар. Щом кажете: "Добър съм", аз разбирам, че вие сте господар на злото, което е вътре във вас. И тогава това зло остава под ръководството на доброто. Злото, когато прави всички свои работи под ръководството на доброто, то не е вече зло
-
Ние, жителите на Земята, сме се приближили на такова разстояние до Слънцето, каквото е нужно. Ако се приближим повече до Слънцето, нашите очи не могат да издържат на тази светлина и нашата нервна система няма да бъде в състояние да издържи. Някои от вас искате да имате Божията Любов. Тъй, както разбирате, човек не е в състояние да издържи Божията Любов. Един евангелски проповедник се е молил да опита Божията Любов. (Това е било в Бургас.) Той се молил, и нещо му казвало: „Още не си за Любовта.“ Казва: „Аз искам да опитам Любовта, Божията Любов, каква е.“ Молил се е дълго и една вечер иде едно същество и в него се запалва един огън, той ляга на корема си и започва да рита. Рита, рита и казва: „Господи, моля Ти се, ще се пукна, повече не искам от тази Любов.“
В света Любовта разпъва човека. Като влезе, като дойде, тя го надува като гайда, и ако не знаеш да свириш, ще се пукне гайдата. Като се отвори тази гайда, свирѝ. Ако не знаеш как да я отвориш, опасна работа е.
из "Възлюблени"
"Два пъти родени" (Утринни Слова, 28.03.1943 Неделя, София)
"Тогаз те ще просветнат!" (Неделни Беседи, 23.10.1921 г. София)
-
-
Наскоро ме попитаха защо самият Лайтман е пратил собствения си син на обучение в училище, където се преподава традиционен (ортодоксален) Юдаизъм, мислейки за мен, че се явявам защитник, последовател и възхищаващ се на Михаел Лайтман.
Не намерих смисъл да отговарям по ред причини, не на последно място защото въпросът на човека бе отправен с цел да уязви и да посочи нещо, което самия човек счита за парадоксално - а имено да посочи че самият Лайтман е лицемер, нагаждач и измамник, а и че всичките му последователи респективно са слепци и наивници, които наивно плащат десятък в "Бней Барух" ("Синовете на Барух" - кабалистична школа основа от М. Лайтман).
От както свят светува се започва с близкото и се върви към далечното. Започва се с фактическото, за да се отиде към трансцеденталното.
Затова и при кабалистите тази методика е на лице. Всеки от тях, като дете, започва с фактическата Тора, с Танах, с буквалното познание на Писанието и с повърхностното му разбиране, като история, като изводи, заключения, като поучения от тези истории описани в Танах.
След това се стига до въпросния "намек", който прави текста. Текста на Писанието намеква за нещо - за нещо по-дълбоко.
Тъй се преминава крачка напред.
После което се стига още по-нататък - към иносказанието, т. е. към метафоричното разбиране, към алегоричното, за да се стигне към четвъртото ниво - разбирането на същинските тайни скрити, завоалирани в Писанието:
Ако учи Тора под друга форма, то същите тези идеи и същата тази светлина преминават през филтри и достигат до човек в значително по-слаби. А тази светлина не е достатъчна за поправянето на човек.Четирите езика на Тора: Пшат (обикновено тълкуване), Ремез (намек), Друш (иносказания) и Сод (тайна) отговарят на световете Ацилут, Брия, Ецира, Асия. Ако човек изучава науката кабала, т.е. учението Тора на света Ацилут, до него достига направо светлината, възвръщаща към Източника. Ако се обучава по друг начин, получава все по-малко и по-малко светлина.
Така кабала обяснява разделянето по нива: Пшат – Ремез – Друш – Сод. Независимо, че в традиционното разбиране е тъкмо обратното, Пшат (обикновено тълкуване) е буквално разбиране, а Сод (тайна) е духовно постижение.
из "Неразтворена светлина в максимална доза" М. Лайтман
Това нещо е свързано с нивото на егоизъм в човека - от 1-во до четвърто ниво, т. е. с степените на желание в Душата, които бяха описани по-горе в мненията.
Когато сърцето е чисто, то директно разбира Писанието, Танаха в дълбоките значения. То разбира тайните, но за да бъде сърцето чисто, то бива да бъде очистено от Светлината.
Само по себе си сърцето не може да се очисти. Защото желанието за очистване, за Светлина, е в следствие от това, че самата Светлина го е пробудили/подбудила. До преди това, въпросното желание е било скрито (след първото съкращение Ц`А) от егоизма, който цели самонаслаждение, самоусеществяване, поради нежеланието да приеме/приема Светлината идеща от Твореца, в стремеж не към подобие, а към равенство. Това в Християнството се нарича "Сатана" - Противник, противящ се.
Според мекотата на сърцето, според това колко Светлина е налична в него и до каква степен е поправен егоизма, според тези неща е и разбирането на Писанието.
Не напразно това пряко се посочва в евангелските текстове:
-
Ники, позволявам си да прибавя нещичко за И Дзин /в предпоследния ти пост/, с намерение да съм полезна, вмествайки се в темата:
" И Дзин разкрива великата мъдрост и познание на древните китайски философи. Те наблюдавали света около себе си и се мъчели да разберат как и защо се осъществяват промените. Не тър- сели причините извън реалността и не приписвали всичко на "Божията десница". Вместо това постигнали просветление с помощта на абсолютно практичните процеси на изследване на пространството и времето.
Чрез познанието на времето и цикъла на живота те били в състояние да обяснят всички събития. Тъй като не приемали, че всичко е създадено от Бога, те се стараели да открият обяснението
за промяната в индивида, предмета или самото събитие........
Първо, за да се разбере И Дзин, трябва да се освободим от научния или организиран начин на мислене.........Науката представлява грижливо изследване на това, което на популярен език се нарича "петте сетива". Използвайки своята изобретателност обаче, ученият може да установи, че е напълно възможно да измери "невидимото", въпреки че това трябва да се осъществи с помощта на апаратура, която се възприема от петте сетива...............
Второ, И Дзин се занимава с неосезаемото. Следователно мисловната и духовната активност на индивида, който ще използва И Дзин, задължително ще повлияе върху значението на предска-занието,което ще получи...........
Третото и вероятно най- важно нещо, което мога да отбележа по отношение на И Дзин, е това, че няма да разберете нищо, ако не отделите достатъчно време за изследване значението на
И Дзин. Освен това няма да постигнете нищо, ако не обичате да упражнявате своите умствени способности и своето въображение, т. е. ако всеки път очаквате някой друг да ви каже кое как е и какво трябва да се направи. Индивидът, който притежава известна интуиция и е склонен да прояви лична инициатива, може да използва И Дзин, за да направи по- ефективна своята работа и по- щастлив живота си.........
На основата на изложеното по- горе искам да ви предупредя относно специализирания, разчитащ на ерудицията подход. Той има своите достойнства, но е твърде ограничен, за да живее човек с него. Да разчиташ на интерпретациите на друг човек е пример за това, че позволяваш някой друг да решава вместо теб относно твоя живот. Човек сам трябва да живее своя живот...........
Когато предсказваме, ние излизаме извън сферата на своите пет сетива и се доближаваме до духовния свят, който ни заобикаля, пронизва всичко и ни напътства. За всеки отделен човек обаче това се осъществява по различен начин. Считам, че принципът, който е валиден за всеки от нас, е, че И Дзин и неговите предсказания представляват план от "четвъртото измерение", който ни казва как да живеем живота си в нашия триизмерен свят........
Помнете, това не е книга, посветена на китайската култура. Това е книга, посветена на неща, за които не може да се каже, че принадлежат само на китайците, така, както не може да се каже, че са китайски езерото, небето, човека."
Това е част от въведението на Джоу Тсун Хуа към книгата му "Дао на И Дзин; Пътят на предсказването" / Аратрон 1998. Не става дума за рекламен анонс. Когато чета тези редове се чувствам и свободна, и приютена, защото "чичо ми Дзин" , както шеговито наричам самия метод, не ме е подвел, въпреки че съм дълбоко вярващ човек. С искрена надежда, че един ден ще послужи на някого!
Благодаря ти, Inseparabile!
-
Супер-егото по Фройд са ограниченията налагани от обществото представени като морален императив. Тоест Супер-егото е част от обуславянето.
Налаганите от обществото морал, етика и пр., са следствие от това което по-горе бе описано, т. е. от "закона записан в сърцето":
„Свръх азът“ обхваща тази организирана част от личностната структура, основно, но не изцяло несъзнателна, която включва индивидуалните его идеали, духовни цели и друго психично представяне (най-общо наричано „съвест“), което критикува и забранява неговите или нейните инстинкти, фантазии, чувства или действия.Тук Фройд гради теорията се на т. н. Патриархат (от Танах/Тора), но за да не излезе теорията му прекалено еврейска я е видоизменил малко, като е пренасочил към бащата:
Теорията на Фройд заключава, че „Свръх аз“-ът е символична интернализация на фигурата на бащата и културните правила.Инак изцело тази теория е почерпена от Юдаизма.
Тоест Супер-егото е част от обуславянето.
Според мен да.
Бог е несъзнаван. Нали не можем да го осъзнаем. Значи той е и в несъзнаваното, в подсъзнанието, в То.
Бог е непознаваем - тъй е писано (от обусловения ум), но чрез Сина става познаваем.
Общоприетата нравственост няма как да те доведе до Бог. Това е просто обуславяне. Трябва да откриеш Своята си нравственост, себе си.
Първото е следствие от второто. Първото се е появило, защото второто е започнало да се губи, както по същата причина има външна фактическа Тора, писана на хартиен* носител, защото хората са изгубили способността си да четат от вътрешната Тора, от сърцата си. Закоравяли са. Външната Тора е фактически запис на вътрешната Тора.
Въпросът с довеждането е описан прекрасно от апостол Яков и апостол Павел.
:-)
-
Дяволът ме кара!
Това е нещото, което управлява човека* във всичките му действия, та дори и в тези, чийто плод е това мнение.
На изток тази работа е известна като "Васана". До не малка степен "Васана" е синоним на "Самскара".
"Васана" (според Хиндуизма) - "представа"; "искане/желание"; "впечатление".
Васаните са дълбоки и скрити (подсъзнателни) желания, склонности и амбиции, които по всяко време могат отново да излязат на повърхността и които постоянно дават своето присъствие, т. е. подтикват по скрит начин съзнанието към това то да предприема определени действия (за да получи самото то, за да се насити).
"Скандхи": (от санскрит: "група"; "куп") - с термина се обозначават петте (5) групи от които е съставено всичко, което най-общо се разглежда като "личност":
1. телесност (руппа)
2. усещания (ведана)
3. възприятие (самджня)
4. психични формиращи сили, образи (самскара)
5. съзнание (виджняна)
"Самскара":
(през очите на Будизма) - "оформления"; "психични формиращи сили"; "намерения за действия"; понятието означава както дейността - оформяне, така и пасивното състояние - оформеност (самскрита).
(през очите на Хиндуизма) - "впечатление"; "последствие"; впечатление, склонности и възможности в съзнанието, които са възникнали чрез действия и мисли, включително и в предишни съществувания; общата сума от самскарите образува характера в човека.
"Пратитя-самутпада": (Будизъм; от санскрит: "обусловено възникване"; "възникване в зависимост"; "причинна верига") - разбирането в будизма за обусловеното възникване, а именно че всички психически и физически феномени, които съставляват индивидуалното битие, се намират в определено отношение на зависимост и обусловеност помежду си и по този начин се описва какво вплита съществата в цикличността на сансара.
Веригата на обусловеното възникване е, заедно с доктрината за Анатман, е ядро на учението на всички школи в Будизма.
Пратитя-самутпада се състои от 12-сет звена (Нидана):
1. незнание/неведение (авидя)
2. психически оформления, обуславящи съзнанието (самскара)
3. съзнание (виджняна)
4. име и форма (нама-рупа)
5. "шестте основи" (шадаятана) - шестте обекта на сетивните органи - на зрението, на слуха, на мириса, на вкуса, на осезанието, на духа (манас)
6. контакта със сетивния/околния свят (спарша)
7. усещане (ведана)
8. жажда (тришна)
9. улавяне (упана)
10. ново възникване (бхава)
11. ново раждане/съществуване (джати)
12. стареене и смърт (джара)
Причинната верига обобщено - 1-2 се отнасят до изминалия живот; 3-7 се отнасят до условията в настоящия живот; 8-10 се отнасят до плодовете в настоящия живот; 11-12 се отнасят към бъдещия живот.Човек се ражда, но в него е вече на лице т. н. обусловено съзнание. То е и причината за раждането.
Обусловеното съзнание е изградено от различни по вид васани, самскари и е обхванато от неведение/незнание/слепота.
Именно тези скрити желания, именно старите записи и впечатления, именно това подтиква човека* към всичките му действия.
При това, успоредно с тези, се оформят и нови самскари, васани, поради това че човек* (разполагайки със сетивата, има контакт със заобикалящия го свят и зарад липсата на прозрение, на знание) постоянно изпитва жажда (към наслада от сетивността), които на свой ред го подтикват още, и още към определени действия.
Смело може да се каже, че желанието (васаната) за щастие, заедно с неведението от обусловеността, е основната причина за всичките действия на човека*.
Основната васана е желанието за щастие, за пълнота, но тази васана остава често скрита и се явява под формата на по-малки васани/желания, свързани с жаждата за сетивните наслаждания.
И това е клопката.
Фройд, в своята психоанализа, обобщава това нещо с "То" - подсъзнанието, което управлява и се опитва да управлява, да вземе превес, надмощие над съзнание, т. е. "То" опитва да води съзнанието и деятелността, в дадено направление от живота. Може да се оприличи на компютърна програма, ъпдейтваща се, но и ъпдейтвана.
Ако у човек липсва яснота и допир с нравствеността, с етическите норми и принципи, които до голяма степен са синоним на "Супер Его"-то по Фройд, то "То"-то надделява. Така в човека има една постоянна вътрешна борба между "То" и "Супер Его"-то.
"Супер Его"-то може да се счита за аналогия на "Законът записан в сърцето", който сам Създателя е вложил като мярка и като противодействаща на "злата природа" сила.
Съзнанието ("его"-то/аз) следва или повелите на "Супер Его"-то, или на "То". Следователно у Съзнанието ("его"-то, у "аз"-а) липсва каквато и да било свободна воля, или избор.
"То"/Подсъзнанието - то е обусловено - изградено от стари записи и впечатления, от жажди и желания и допълвано от нови записи и впечатления, от жажди и желания. Тук имаме принцип подвластен на причинно-следствеността. Следователно и тук не може да съществува свободна воля, или избор.
Свръх Съзнанието/ "Супер Его"-то - това може да се оприличи на софтуерна програма, която има заложена функция да се ъпдейтва, но единствено при желание от страна на Програмиста, на Оператора. Дали човек (съзнанието/"его"-то) ще има достъп до определена нравственост/етичност, или не - това зависи от Висшия Програмист, в унисон с програмираната от Него цикличност и етапност, или с други думи казано - предопределеност. Следователно и тук няма никаква следа от свободна воля, или избор.
Тази етапност и цикличност, тази предопределеност е изразена и от такива като Лао Дзъ, в трактата "И-Дзин" ("Книга на промените"). Там е описана същата тази борба и същите тези съчетания от комбинации на поведение, чрез хексаграмите, които са изградени от прекъснати и непрекъснати линии, символизиращи "ин" и "ян".
"Ин" и "Ян" произлизат от "Тай-Дзи" (Великия Предал), който пък произлиза от У-Дзи (Безпределното).
Всичко това в Адвайта Веданта е наречено "Лилла"-та на Твореца, който сам себе си превръща в Творението.
Самото наслаждение е изживяването на СебеПознанието, че "ти" всъщност си "Той", че "аз"-а е пак "Той", но преобразен.
Единствената Свободна Воля е в Него, т. е. в Мен. Другото, както вече бе писано, е Танц, или пък може да бъде оприличено и на Шахмат - 64 полета (полета на които се оформят хексаграмите); 32 черни (ин); 32 бели (ян) и две сили/програми имащи своите свойства/характеристики (шахматните фигури) - "Супер Его"-то & "То".
Къде е смисъла на това? В какво е?
В Наслаждението от СебеРазпознаването, известно като СатЧитАнанда.
Кой управлява? "Ти"/"Той"/"Аз" в качеството Си на Велик Шахматист.
Кой биде управляван? "ти"/аз" (което пак е Той, но маскирал Себе Си от себе си)
Управляван към какво? У-Прав.
"по-ценни от врабчетата" - комплимент, флирт от Него, за него... с покана за Танц.
I & You
-
„Дори мислите които дохождат в ума на някого, дори те са предопределени, но това е мъчно за понасяне, като истина.“
„Да! Не можеш да допуснеш, че всичко зависи от Бога. Никой не може да го допусне докато не се пречупи, докато сам не види, докато не изживее мистичната смърт, която е следвана от Новораждането, защото психиката преди това е като разярено животно отказващо да пусне "сламката" , която самото то нарича "смисъл на съществуване".
Защото ако река: "Да! Всичко зависи от Бога и у човека няма и капчица свободна воля!" - то това нещо ще е сякаш съм рекъл на ума на слушателя/читателя: "Спри!" А да спре той не може, защото това спиране е смърт, затова на такъв тип ум му е по-добре да вярва в учения, които говорят за свободна воля.“
Тук описваш вселената като една машина в която всичко зависи единствено от Бог. И странното, и тъжното е, че именно това ти мнение получи най-голямо одобрение в темата.
Неее. :-)
Описвам Бог, който танцува със Себе Си.
обръщение, покаяние, спасение, възраждане, новораждане, посвещение и възкресение
Това е част от танца. Танцът има своите задължителни елементи. Това е красота. :-)
Ама не, Дънов е казал, че всичко зависело от Бога. Алелуя и ръкопляскания. В какво ли ще се превърне учението му след още 10 години?
За учението дадено чрез учителя писах, че е многопластово - има и за прохождащи има и за укрепнали, има и за здраво стоящи, като стълбове, като най-вече е центрирано към средата, ако можем да оприличим осъзнатото движение по Пътя като една отсечка с начало, среда и край. :-)
Но не излагам мнение базирано толкова на думи на учителя. Това, което се е разкрило пред мен, благодарение на Светлината, то има своя абсолютен аналог в Адвайта Веданта, в Суфизма, в Будизма... в Каббала дори. Това и представям :-) ... на Мен /мен Си/си.
-
Какво значение има какво е казал Авраам за Бог и вселената, щом това, което ти ми представяш е една машина, в която всичко зависи от нейния оператор-Бог.
Нищо подобно, о Атма
. Представям (това е част от танца, както и въпроса въобще) едиствено Бог (защото друго няма) - Бог, който танцува със Себе Си.Машина няма. Има Майя, има Лилла - те пак са Той, та това "има" е твърде относително, на ужким.
При вайшнавите се наричат "Забавления (на Вишну/Кришна)"; при суфите - "Мистерии"... и т. н..
-
Пътят дотук...
Хората...
Животът...
И сега накъде?
Сега накъде?
Накъдето ме отведе Духа, защото...
Но все пак... има и друг отговор, според гледаната точка.
За себе си, според тази гледната точка, знам:
Практическото обучение в Дзогчен по традиция и най-просто се описва с Гледка, Медитация и Действие.Гледката е, за да видим директно абсолютното състояние, основата на нашето същество.
Начинът да стабилизираме тази гледка и да я направим непрекъснато изживяване е Медитацията.
Под Действие разбираме интегрирането на Гледката в цялата реалност, в живота ни.
Согиал Ринпоче; из "Тибетска книга за живота и смъртта"
Или казано с други думи:
Матей 25
...
14 Защото е както, когато човек при тръгването си за чужбина, свиква своите слуги, и им предаде имота си.
15 На един даде пет таланта, на друг два, на трети един, на всеки според способността му; и тръгна.
16 Веднага тоя, който получи петте таланта, отиде и търгува с тях, и спечели още пет таланта.
17 Също и тоя, който получи двата спечели още два.
18 А тоя, който получи единия, отиде разкопа в земята, и скри парите на господаря си.
19 След дълго време дохожда господарят на тия слуги и прегледа сметката с тях,
20 И когато се приближи тоя, който бе получил петте таланта, донесе още пет таланта, и рече: Господарю, ти ми предаде пет таланта; ето, спечелих още пет.
21 Господарят му рече: Хубаво, добри и верни слуго! в малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
22 Приближи се и тоя, който бе получил двата таланта, и рече: Господарю, ти ми даде два таланта, ето, спечелих още два таланта.
23 Господарят му рече: Хубаво, добри и верни слуго! над малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
24 Тогава се приближи тоя който бе получил един талант, и рече: Господарю, аз те знаех, че си строг човек; жънеш гдето не си сеял, и събираш гдето не си пръскал;
25 и като се убоях отидох и скрих таланта ти в земята; ето, имаш своето.
26 А Господарят му в отговор каза: Зли и лениви слуго! знаел си, че жъна гдето не съм сеял, и събирам гдето не съм пръскал;
27 ти, прочее, трябваше да внесеш парите ми на банкерите, и когато си дойдех, щях да взема своето с лихва.
28 Затова, вземете от него таланта и дайте го на този, който има десет таланта.
29 Защото на всекиго, който има, ще се даде, и той ще има изобилие; а от този, който няма от него ще се отнеме и това, което има.
30 А тоя безполезен слуга хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
Някои се намират още далеч от положението "раб" ("слуга" възбужда негативни асоциации).
Тях всичките Бог ги зове постоянно. Звани са.
Който е чул гласа Му и който е откликнал на зова Му - той е призван/при_зован (при зова е; откликнал е), защото избран е за това.
Призованите на работа за Бога (рабите), избраните - всеки един от тях е получил - някои са получили 5, други 2, а на трети 1.
"Таланта" - това е нещото което получава човек - някаква награда, според пространството, което е освободено в него самия.
През целия си живот на човек му се дава и човек бива да усвоява и прилага това, което му се дава, преумножавайки го.
На кабалистичен език - според съсъда и очистването на този съсъд е и количаството Светлина (Хохма). Кабалистите наричат тази Светлина с името "Шохен". Тя очиства и възвръща към Твореца и когато въпросния Шохен очисти и изпълни съсъда, тогава се говори за "Шхина" - за Божие присъствие, което се изразява отново чрез Светлина, отдавана на свой ред от самия съсъд (Хасадим).
Та това знам за себе си - ако в мен иде Светлина, то аз просто не бива да преча, да се противя, което никак не е лесно, за да може тази Светлина да изпълни съсъда/душата ми, да я поправи/очисти, та и тя да заблести в Светлина, в отдаване на Светлина, което става по естество.
-
-
Изпитвал съм състояния в които буквално имаш чувството, че сърцето ти ще се пръсне от екстаза и прилива на енергия. Изпитвал съм и състояния в които все едно мен ме няма, все едно знам, че съществувам, но не знам кой съм. Изпитвал съм и други неща. В това няма нищо особено висше. Това не е просветление. Това не е освобождение.
Защото липсващото е Випашана - дълбокото прозрение!
А сиреч осъзнаването/виждането на това, че Пустота, която е основа и изначална, естествена природа на ума, е същата тази Пустота, което е основа и изначална, естествена природа на всичко съществуващо, че то, съществуващото е Пусто в същината си.
Живото преживяване на Самадхи.
Нельзя сказать, что ум существует, так как у него нет субстанции,
И нельзя сказать, что ум не существует, так как все же возникает мысль.
Ум временами спокоен, временами движется,
Наблюдай его внимательно, непрерывно.
Пустая сущность ума — Амитабха, дхармакаевый ум.
Лучезарная, ясная природа ума — Авалокитешвара, самбхогакаевый ум.
Все мысли, возникающие в уме, — Это Падмасамбхава, нирманакаевый ум.
из "Квинтэссенция устных наставлении, касающихся видения, созерцания и поведения, согласно махамудре" Кунга Тензин; Ваджраяна
-
Как се нарича Бог, който в тема като тази говори сам със себе си, с несъзнателното посредничество на всички нас простосмъртните?
Оу, има много имена...
Натарадж (Нитянарта)?
:-))
Но явно проблемът е в Бог, че не ме е дарил с просветление.Ерес! Ерес! На кладата! :-))
Защо не оставите Бог да си бъде такъв, какъвто си е? Приписвате му всякакви уродливи неща, само защото си мислите, че така той ще изглежда по-съвършен. Добрият управник държи подчинените си свободни, а вие превърнахте Бог в абсолютния робовладелец. Светът не е машина, а вие го превърнахте в такава. Красиво, Божествено красиво! Да си мислиш, че си свободен, но всъщност да не си – перфектния затвор.Тъй де! "Ние" ли? :-)) Ако "да", то значи и тези, които са писали Гита - и те са грешали. Да видим:
4Земя, вода, огън, въздух, ефир,ум и разум и искащо его —тези са осемте деленияна моятапроявена природа.5Тя е нисша. Познай сега висшатанепроявенамояприрода,която е същност на съществатаи е извор на тази вселена:6Тя е утроба на всичко живо.Чрез нея аз съм това творение.Аз съм възникването на всичко.Аз съм изчезването на всичко.7Няма по-висше от мен, Дхананджая!Нищо извън мен не съществува.Аз съм нишката, която свързва,подобно бисери, световете.8Вкусът на водата съм аз, Каунтея,блясъкът на луната и слънцето.Аз съм ом — мъдростта наведите,звукът в ефира, в мъжа — мъжеството.9Аз съм чистият дъх на земята.Аз съм топлината на огъня.Аз съм животът на всичко живои на аскета суровият подвиг.10Знай, о, Партха, че аз съм семето —вечното семе на съществата.Аз съм разумът на мъдрецитеи красотата на прекрасните.11Аз съм силата на всесилните,които нямат страсти и помисли.Аз съм желанието, когатото не е враг на върховнатаправда.12Знай, че от мене са тритекачества:Светостта —саттваи Страстта —раджаси духовната Тъмнота —тамас.Но аз не съм в тях, а те са в мене.13Тези три изменливи качествавкарват целия свят в заблуда.И той не може да ме познаекато върховна и вечна същност.14Моята майя — световна илюзияс трикачества— трудно се преодолява.Но стремящите се към менепроникват зад тройното було намайя.15Не ме търсят само нисшите хора —тъмните духом и зли в делата.Заслепен е умът им отмайя—демоничния път са избрали.16Четири вида доброжелателиса устремени към мен, о, Арджуна:страдалци, търсачи на благоденствие,жадни за знания и мъдри хора.17Най-добрият от тях е мъдрият —постоянен, единен с Едното.
На него аз съм му най-любимият.И той на мен, ми е най-любимият,18Те всички са благородни хора,но мъдрият е самият ат май.Слят със Едното, единен с мене —той е въввърховно движение.19В края на многобройни прераждания,най-сетне мъдрият идва в мене.Той казва: „Всичко е Васудева!”Но рядко се среща такъвмахатма.[/indent]
Бхагавад Гита; 7 главаДа, не е машина. Авраам Го нарича "Живия Бог". Красиво е да."Затворът" е въпрос на гледна точка, въпрос на отъждествяване, въпрос на Лилла. :-)От гледната точка на "суетната и капризна" "Танцьорка", която е "оставена" да "чака" "Танцьора" и "Музиката" в сляпо забвение, вперила поглед не толкова в чакането, а в корсета и в своите жартиери... то може и на затвор да наподобява... :-)Мнозина са изживявали различни състояния на съзнанието. И после търсят обяснения, и търсят, и търсят, и попълват празнотите с предположения. Ето това е едно от свойствата на ума, да се опитва да прави изводи, дори когато няма нито познанията, нито информацията, които са необходими. Не е лошо, че искаме да знаем, но някои неща няма как да узнаем още дълго. А ние в прибързаността си се задоволяваме с предположения.
"Има" и такива, да. Относително вярно е. Да, ума "има" тези и подобни навици.Но "има" и такива, които са далеч от всякакви предположения и представи, и които не търсят да си обяснят това, или онова чрез силата на логичаската, прагматична мисъл. "Има" и от тях. :-) -
Нали целта на Бог е хората да постигнат освобождение?
Поне така пише Ники.Целта на Бог е Лилла, но каква Лилла може да има, ако съществува само Един?! Затова Бог е превърнал (Майа) част от Себе Си в Танцьорка, с която Сам Той да Танцува. Другото е просто флирт по между "двамата".
а ето и за традиционалисти :-)) :
-
В "Силата на подсъзнанието и свръхсъзнанието" Учителя казва, че една работа най-добре се върши като вкараме мисълта, желанието в подсъзнанието и свръхсъзнанието и я оставим там да работи като освободим съзнанието от нея. Ето и цитата:
"...Нали по някой път, искате един метод, с който да работите. При този, негативния метод, човек веднага ще съобрази. Всеки един от вас знае, какво ще избере. Когато се говори как човек да постигне нещо, той трябва да избере, в даден момент това, което е най-съществено за него, за да не се губи времето. Съзнанието наричаме долен джоб, а пък самосъзнанието – горен джоб. ,,,,
Та казвам, по възможност повече от вашите безпокойствия, от долния и горния джоб на вашето съзнание и самосъзнание ги турете във вашето подсъзнание и свръхсъзнание. В един стих на Писанието се казва: „Възложете товара си на Господа.“ Турете вашето желание във вашето подсъзнание и го забравете. Тогава други ще се занимават с него. Защото, в дадения случай, вашето съзнание и самосъзнание служат само като събирателна сила, но вашето съзнание и самосъзнание [подсъзнание и свръхсъзнание] градят. Човек може да вижда своите погрешки и недостатъци и пр., но щом питаш своето самосъзнание как да се поправят, то мълчи, не казва, но когато се отнесеш до своето подсъзнание и свръхсъзнание, те ще ти дадат упътвания и веднага работите ще се оправят...."
.........след като основната работа се върши от подсъзнанието и свръхсъзнанието.....то къде е свободната воля?!
Може би основното е, че силното желание пречи на реализирането. Освен това води до привързаност. Да освободиш съзнанието си от едно желание не е ли проява на волята? Ако аз си поръчам пица по телефона, то волята ми проявява ли се, след като работата по направата и доставката на пицата не я върша аз? Проявява се. И волята на доставчика също се проявява, но в случая тя е зависима спрямо моята. А, аз мога да направя пицата и сам. Но ще ми струва време и усилия, като също така изисква определени умения. Който има нужните умения може сам да си свърши работата съзнателно. Който ги няма - може да се моли и надява някой друг да му я свърши. Но волята присъства и в двата случая.
Ако е въпрос на воля и свободен личен избор, защо не го направиш още днес, още сега въпросното пълно и безвъзвратно Освобождение? :-)
-
Привет, Станимир!
Всичко се върти около страхът на човек от смъртта. Този страх има много форми - страх от самота/тишина, страх от бездействие (скука), страх от липса на свободна воля/избор.
Страхът от смъртта е най-дълбокия и всеки бива да го "развърже" чрез пряк духовен опит.
Всъщност приемам чудесно тишината и миговете насаме. Даже ги обожавам. За страх от липса на свободна воля - не знам. Аз съм доволен от начина по който в момента използвам волята си.
Да! Не можеш да допуснеш, че всичко зависи от Бога. Никой не може да го допусне докато не се пречупи, докато сам не види, докато не изживее мистичната смърт, която е следвана от Новораждането, защото психиката преди това е като разярено животно отказващо да пусне "сламката" , която самото то нарича "смисъл на съществуване".
Защото ако река: "Да! Всичко зависи от Бога и у човека няма и капчица свободна воля!" - то това нещо ще е сякаш съм рекъл на ума на слушателя/читателя: "Спри!" А да спре той не може, защото това спиране е смърт, затова на такъв тип ум му е по-добре да вярва в учения, които говорят за свободна воля.
Всъщност обожавам и да спирам ума си. Правя го съзнателно всекидневно. Всичко следва определени цикли, редуващи активност и пасивност. Да, активността на ума не може да продължи дълго, без това да предизвика проблеми, но същото е и с пасивността. Нормално е редуването на едното с другото. Та, нямам проблем със спирането на ума, но определено имам проблем с оставянето му в спряло състояние за дълго.
Бях написал някои неща, свързани със следващите твърдения, но ги изтрих. Явно Бог не е предопределил да бъдат четени тук в този форум.
Спирането на ума не се случва и не се поддържа от ума, от аз.
След като ти спираш ума си, следователно не си го спирал, а само си го забавил, но все още ти си там, сиреч ума, самосъзнанието ти функционира. Това се нарича относително абстрахиране и концентриране върху промеждутъците тишина, но тази тишина нищо не върши за крайното освобождение, докато не се "оцветиш" с нея, докато ти не угаснеш съвсем в нея, докато не изчезнеш в нея.
Ако ти и тишината сте нещо различно - от една страна ти, като субект, който във много фин аспект присъства, а от друга - тя, като обект на съзерцание и наслаждение, значи тотално спиране на ума няма.
Все пак това е част от пътя.
Иначе тази тишина и пустота, за които пишеш, са относителни. Полезни са - в тях човек се презарежда, релаксира, но Шамата (будиски термин), Мира на ума бива да бъде съпътстван от дълбокото прозрение - Випашана.
Казват, че ако можеш да "задържиш" (не го задържаш всъщност ти,а то само се задържа "на собствената си тежест") тишината на ума за 24 часа - стига е.
:-)
Това което пречи на ума да остане в състояние на покой (Шамата/Шаббат и пр.) са т. н. "васани", или "самскари"/"семена". Неизживяната карма/желания.
Именно тук не може да впрегнеш волята за да отидеш отвъд ума, защото кой е този, който чрез волята си се опитва да отиде отвъд ума? Пак ти. Това е фалшиво отиване.
Можеш да насочиш волята съм към това да спреш волята си, желанието си. Последното желание, което бива да бъде прекратено е желанието за постигане. Но да спреш волята си е трудно, още пове ако преди това дълги години си я тренирал яко.
Затова в Дзен се казва, че докато е в "медитацията" монахът мисли за немисленето.
Ошо пък казва, че на изток ползват ума си (мислите си) като транплин към отвъд ума.
Станимир, на съзнателно ниво страхът от смъртта може привидно да изглежда трансформиран, преодолен, но на подсъзнателно ниво той има огромен корен. Когато падне преградата, която е разделяла съзнание от подсъзнание, а именно като започнат да излизат самскарите - тогава става страшното.
Затова е добре човек да ги отработва отдалече, дет се казва и до колкото може, защото сила, ум, талант, способност и добри ситуации, подходящи условия - всичко това е от Бога. :-)
Вавилонската кула - именно търси равенство с Бога, изкачване към Него.
Верния подход е в смирението - когато "викаш" от ниското към Бога и го призоваваш Той да дойде в теб и да те изпълни.
Но, ако човек практикува правилно, без да пренебрегва тялото, с подходящите практики, отнесени към всички нива, то и пътя на изкачване не е опасен, иначе не е грешен, но крие повече опасности, защото при него подсъзнанието (дявола*) се чисти последно.
:-)
Просветлението - толкова близо и толкова далеч.
в Себепознание
Добавено
Да, аз също често съм бил "жертва" на подобна мотивация - да стана по-висш, по-духовен, по-добър, по-чист, само и само за да бъда харесван, уважаван и обичан.
Да, в корена на нещата е желанието за любов, копнежът за Любовта и щастието.
Когато се влюбим в някой човек ние сме много близко до съвършенството, защото любовта към човека отсреща, която по-късно се превръща в обич по една или друго причина, е част от нашето развитие, от нашето разширение и всеки един стремеж да търсим тази Любов, това чувство в нови изживявания, е всъщност стремежа на нашата душа към Светлината и към Божията Съвършена Любов. Това е наш несъзнателен копнеж.
Всичко което правим в живота си е търсене на това, а ние правим хиляди неща - купуваме си дрехи, книги, накити, коли, къщи, подаряваме си ваканция, излет, среща с приятели, осигуряваме си забавления и пр., и пр., - всичко това са "одежди" на дълбокия ни стремеж към Любов и щастие.
Всичко което търсим, всичко което придобиваме е всъщност опит да придобием наслаждание, Любов и щастие. Това е корен на нащата. Нарича се Живот! "Другия" корен се нарича Смърт, или нещастие, тъмнина, самота и пр..