Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ники_

Участници
  • Общо Съдържание

    1721
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    8

Репутация Активност

  1. Like
    Ники_ got a reaction from АлександърТ.А. in Молитвата. За какво да се молим?   
    Св. Григорий Синаит за сърдечната молитва
    Свободната от духовна прелест Иисусова молитва, низвеждаща огън на земята на сърцето ни, се съпровожда от топлина, опалваща страстите като тръни и образуваща в душата тишина и радост. Топлината не идва нито отляво, нито отдясно, нито от горе, но струи в сърцето подобно на воден извор от Животворящия Дух.
    Когато в безмълвие очакваш да бъдеш с Бога, никога не приемай каквото и да било чувствено или духовно, което ти се представя образно нито извън, нито вътре в теб, та дори това да е образ на Христа или видим ангел, или обликът на светец, нито даже светлина, просветваща и мечтателно отпечатваща се в ума. Умът сам по себе си има природната способност да мечтае. Той с лекота строи образи на онова, чрез което невнимателният може да си навреди, като го приеме... Винаги оставай негодуващ срещу мечтанията, като съхраняваш ума си постоянно безцветен, безвиден и безформен.
    Паметта за Бога или умната молитва е най-висока от всички видове духовна деятелност. Тя, както и любовта Божия, е глава на добродетелите.
    Като сведеш глава и като събереш ума в сърцето си, разбира се, ако то е отворено, призовавай на помощ Господ Иисус Христос... Търси Господа с напрежение и ревност.
    Едни учат да се мълви молитвата устно, други - мислено. Аз бих казал - и по единия, и по другия начин, защото поради изнемога понякога умът не е в състояние да произнася молитвата, а друг път - устата.
    Знай, че сам по себе си никой не може да удържи ума си от разсеяността, ако не бъде удържан от Светия Дух... Задържането на дишането със свити устни може да удържи ума, но само отчасти, след което той отново се разсейва. И така, когато в сърцето настъпи действието на молитвата, тогава то съвършено задържа ума около себе си, като го радва и не допуска да бъде пленен.
  2. Like
    Ники_ got a reaction from АлександърТ.А. in Молитвата. За какво да се молим?   
    Много често под сърце, авторите имат в предвид сърцевината на ума. Но и буквалното разбиране е също толкова адекватно. Изпращането на ума в сърцето е част от етапите на молитвата описани от светите отци.
    Съсредоточение върху сърцето, такава практика посочва и Шри Чинмой, като казва, че този път е един от основните два. Същото тръди и Бабаджи като предупреждава практикуващите да не сменят твърде често обекта на медитация...
    "Когато не те смущава вече никаква страст, тогава Божественото желание ще нараства вътре в сърцето ти;"
    Преподобни Теогност
    В Библията се казва, че сърцето на човек е измамно, лукаво, че покривало лежи върху него..., че може да е закоравява, но и че може да се разшири, че може да бъде освежено, че притежава в сърцевината си свещена простота...
    "... внезапно нейната светлина възсия в моето сърце и от нейната сладост аз бях възнесен вън от себе си; прекрати се действието на моите телесни чувства (сетива, усещания), аз излязох мислено от сегашния живот и забравих за всичко, което е в този свят. Но не зная как, тя отново отстъпи от мен и ме остави сам да оплаквам своята немощ. О, прежелана любов! Блажен е този, който те е възлюбил, защото такъв вече не ще поиска да обикне страстно никоя човешка красота." Симеон Нови Богослов
    "И умът във време на молитва не бива да внимава освен в Бога. Ясен ли ти е тоя пример, Теодосие? Моли се Богу не с думи, но с помисли. Защо искаме от Бога това и онова, като че Той не е в нашите сърца, в нас самите? В сърцето си търси Бога и чрез сърцето с Него говори. Истинското начало на молитвата е сърдечната топлота. Повтаряй неотстъпно в ума си: «Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй ме!» — и това стига. Нека молитвата бъде кратка, за да не се вмъкне в душата чрез думите някаква прелест и съблазън и да смути твоя дух. Не променяй думите, тъй като не пущат корен дървета, които често се присаждат. Изгони своя ум от главата и го събери само в сърцето. Тоя, който може да събере всичките си мисли в една точка, прилича на острие. Тъпият предмет не може да премине през препятствие — него трябва да наострим и той ще прониже всичко. И да се пее е ненужно, и псалмопението не винаги е добро. Който се труди, нека пее, ти, като безмълствуваш, по е прилично да твориш умна молитва. Знай ти, Теодосие, безмълвието на пустинника прилича на сянка. Като че няма Бог, а Той е там, в него, нечут и невидим, също както слънцето, което не грее в сянката, а само я създава.
    ...
    Свободната от духовна прелест Иисусова молитва, низвеждаща огън на земята на сърцето ни, се съпровожда от топлина, опалваща страстите като тръни и образуваща в душата тишина и радост. Топлината не идва нито отляво, нито отдясно, нито от горе, но струи в сърцето подобно на воден извор от Животворящия Дух .
    ...
    Като сведеш глава и като събереш ума в сърцето си, разбира се, ако то е отворено, призовавай на помощ Господ Иисус Христос... Търси Господа с напрежение и ревност.
    ...
    И така, когато в сърцето настъпи действието на молитвата, тогава то съвършено задържа ума около себе си, като го радва и не допуска да бъде пленен.
    ...
    И тъй, моли се в мълчание в своя ум и в своето сърце и твоята молитва ще бъде наистина действие на вярата и изходна точка на безмълвничеството."
    Свети Григорий Синаит
    "След като нашата душа е един предмет, който притежава много способности и си служи с тялото като с орган, давайки сама живот на това тяло, с кои органи си служи нейната способност, която наричаме ум, когато се приведе в действие? Никому не би минало през ума, че разсъдъкът е разположен в пръстите, в очите, в ноздрите или пък в устните. [1105C] Всички обаче са съгласни, че той се намира вътре в нас. Някой обаче са на различно мнение относно това: с кой вътрешен орган си служи? Едни го поставят в мозъка, като на някакъв акропол. Други обаче му дават седалище в средата на сърцето, където от само себе си е чист от естествения дъх. Ние сами обаче точно знаем, че нашето разумно начало не се намира вътре в нас като в делва, понеже е безтелесно, нито пък е извън нас, защото е единно, но е в сърцето, като в орган. Научили сме това не от човек, а от Онзи, Който е сътворил човека и Който казва в Евангелието: "не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза из устата, то осквернява човека <...> защото от сърцето излизат зли помисли" (Мат. 15: 11, 19). [1105D] Същото казва и Макарий Велики: "Сърцето управлява всеки телесен орган и когато благодатта държи юздите на сърцето, тя владее всички помисли и телесни членове. Защото там се намират умът и всички душевни помисли". Следователно нашето сърце е хранилище на разума и негов първи телесен орган.
    И така, ние трябва да се стараем да наблюдаваме своето разумно начало в неотклонно трезвение и да го направляваме, но как другояче да го наблюдаваме, освен ако не събираме отвън разпръснатия в сетивата ум, за да го изпратим във вътрешността, в самото сърце - хранилището на помислите? [1108A] Ето затова прочутият Макарий малко след онова, което каза по-горе, допълва: "Там следователно трябва да гледаме дали благодатта е написала законите на Духа". Къде там? В главния управляващ орган, в трона на благодатта, където са всички душевни помисли, тоест - в сърцето.
    Сега вече виждаш колко е необходимо онези, които са избрали да живеят в исихия, да събират и да изпращат ума в тялото си, и още повече - в най-вътрешната част на тялото, която наричаме сърце. Понеже, ако според Псалмопевеца "всичката слава на царската дъщеря е вътре" (Пс. 44: 14), как така ще я търсим някъде навън? И ако според апостола "Бог изпрати в сърцата ни Своя Дух, Който вика: Авва, Отче", [1108B] как ние няма да се молим заедно с Духа в сърцата си? Ако съгласно Господа на пророците и апостолите Царството небесно е вътре в нас, как няма да се окаже извън небесното Царство този, който старателно се обучава да изведе от вътрешността си своя ум? Соломон казва: "правото сърце дири знание" (Пр. Сол. 27: 21), което другаде сам нерече умно и Божествено. Относно този вид знание, отците, обръщайки се към всички, казват: "Умът, изцяло духовен, се обгражда от духовно познание, което съществува в нас и не в нас, и ние не трябва да преставаме да го изследваме"."
    Свети Григорий Палама
    Даже, в първата заповед от т.н. Царски Закон се казва, че има условие, отдадеността да е с цялото сърце.
    "Видя ли, че ако някой възнамерява да противостои на греха, да придобие добродетелност, наградата от надпреварата в добротелта и най-вече - [1108C] да открие духовното познание по отношение залога от наградата на добротелта, то необходимо е, щото да насочва ума си навътре в тялото и в самия себе си? Схващането, че умът действа извън тялото - не говоря за тялото като образ, а за самото тяло -, където се радва на духовни съзерцания, е върхът на елинската заблуда, корен и извор на всяка какодоксия, откритие и учение на демони, майка на глупостта и дете на безумието. Затова и тези, които говорят, вдъхновени от демони, отстъпват от самите себе си, понеже не съзнават това, което говорят. Ние обаче изпращаме ума си не само в тялото и в сърцето, но и в самите себе си. Да обвиняват тези, дето казват, че умът не е отделен, но е единен с душата, "как така някой би могъл да изпрати ума си навътре?". Изглежда те не знаят [1108D], че едно е същността на ума, а друго - енергията. Или по-скоро, знаейки това, объркани заради хомонимията, те на драго сърце са се съгласили с лъжците. За да не приемат простотата на духовното учение, достигайки от диалектиката до противоречивостта, според Василий Велики, те са извратили силата на истината в противопоставянето й с лъжеименното знание и лъжеубедителността на софистиката. Така трябва да постъпват само тези, които не са духовни, но смятат, че разсъждават и учат по духовному. Сами не знаят, че с ума не е като с гледането, при което виждаш другите зрими неща, но не виждаш себе си. [1109A] Но самият ум действа, за да види това, което трябва, посредством пряко самозадвижване, както казва Дионисий Велики. Когато умът се самосъзерцава, той се обръща към себе си и действа спрямо самия себе си. Той казва, че това е негово кръгово движение... "
    Св. Григорий Палама
    "Чрез изпълнението на Божиите заповеди възраства вътре в нас, подобно на някой съставен от много части плод, любовта, милосърдието, благостта към ближните, кротостта, смирението, търпението в изкушенията, непорочността и чистотата на сърцето, посредством която се сподобяваме да виждаме Бога. И във вече чистото сърце възсиява благодатта и просвещението на Светия Дух, Който ни възражда, прави ни синове на Бога, облича ни в Христа, запалва светилник в душата ни, прави ни чеда на светлината, освобождава душите ни от тъмнината, и отсега още, в този живот, ни прави причастни на вечния живот, макар ние и да не знаем това...
    Също така и никой, чието сърце е обладано от някоя страст, дори и най-малка, не може да бъде жилище на Христа чрез благодатта на Светия Дух; защото Бог е светлина, както казва Сам Той: Аз съм светлината на света (Иоан. 8:12)."
    Св. Симеон Нови Богослов
    Освен това, концентрацията в сърдечната област отваря определени канали, може би най-важния.
    Именно в спокойствието човек може да очаква подсъзнанието му да се прояви, че да може да го отработи.
    Няма по какъв друг начин човек да навлезне в подсъзнанито си, ако не притихне в съзнанието си.
  3. Like
  4. Like
    Ники_ got a reaction from АлександърТ.А. in Молитвата. За какво да се молим?   
    Св. Григорий Синаит за сърдечната молитва
    Свободната от духовна прелест Иисусова молитва, низвеждаща огън на земята на сърцето ни, се съпровожда от топлина, опалваща страстите като тръни и образуваща в душата тишина и радост. Топлината не идва нито отляво, нито отдясно, нито от горе, но струи в сърцето подобно на воден извор от Животворящия Дух.
    Когато в безмълвие очакваш да бъдеш с Бога, никога не приемай каквото и да било чувствено или духовно, което ти се представя образно нито извън, нито вътре в теб, та дори това да е образ на Христа или видим ангел, или обликът на светец, нито даже светлина, просветваща и мечтателно отпечатваща се в ума. Умът сам по себе си има природната способност да мечтае. Той с лекота строи образи на онова, чрез което невнимателният може да си навреди, като го приеме... Винаги оставай негодуващ срещу мечтанията, като съхраняваш ума си постоянно безцветен, безвиден и безформен.
    Паметта за Бога или умната молитва е най-висока от всички видове духовна деятелност. Тя, както и любовта Божия, е глава на добродетелите.
    Като сведеш глава и като събереш ума в сърцето си, разбира се, ако то е отворено, призовавай на помощ Господ Иисус Христос... Търси Господа с напрежение и ревност.
    Едни учат да се мълви молитвата устно, други - мислено. Аз бих казал - и по единия, и по другия начин, защото поради изнемога понякога умът не е в състояние да произнася молитвата, а друг път - устата.
    Знай, че сам по себе си никой не може да удържи ума си от разсеяността, ако не бъде удържан от Светия Дух... Задържането на дишането със свити устни може да удържи ума, но само отчасти, след което той отново се разсейва. И така, когато в сърцето настъпи действието на молитвата, тогава то съвършено задържа ума около себе си, като го радва и не допуска да бъде пленен.
  5. Like
    Ники_ got a reaction from АлександърТ.А. in Молитвата. За какво да се молим?   
    Много често под сърце, авторите имат в предвид сърцевината на ума. Но и буквалното разбиране е също толкова адекватно. Изпращането на ума в сърцето е част от етапите на молитвата описани от светите отци.
    Съсредоточение върху сърцето, такава практика посочва и Шри Чинмой, като казва, че този път е един от основните два. Същото тръди и Бабаджи като предупреждава практикуващите да не сменят твърде често обекта на медитация...
    "Когато не те смущава вече никаква страст, тогава Божественото желание ще нараства вътре в сърцето ти;"
    Преподобни Теогност
    В Библията се казва, че сърцето на човек е измамно, лукаво, че покривало лежи върху него..., че може да е закоравява, но и че може да се разшири, че може да бъде освежено, че притежава в сърцевината си свещена простота...
    "... внезапно нейната светлина възсия в моето сърце и от нейната сладост аз бях възнесен вън от себе си; прекрати се действието на моите телесни чувства (сетива, усещания), аз излязох мислено от сегашния живот и забравих за всичко, което е в този свят. Но не зная как, тя отново отстъпи от мен и ме остави сам да оплаквам своята немощ. О, прежелана любов! Блажен е този, който те е възлюбил, защото такъв вече не ще поиска да обикне страстно никоя човешка красота." Симеон Нови Богослов
    "И умът във време на молитва не бива да внимава освен в Бога. Ясен ли ти е тоя пример, Теодосие? Моли се Богу не с думи, но с помисли. Защо искаме от Бога това и онова, като че Той не е в нашите сърца, в нас самите? В сърцето си търси Бога и чрез сърцето с Него говори. Истинското начало на молитвата е сърдечната топлота. Повтаряй неотстъпно в ума си: «Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй ме!» — и това стига. Нека молитвата бъде кратка, за да не се вмъкне в душата чрез думите някаква прелест и съблазън и да смути твоя дух. Не променяй думите, тъй като не пущат корен дървета, които често се присаждат. Изгони своя ум от главата и го събери само в сърцето. Тоя, който може да събере всичките си мисли в една точка, прилича на острие. Тъпият предмет не може да премине през препятствие — него трябва да наострим и той ще прониже всичко. И да се пее е ненужно, и псалмопението не винаги е добро. Който се труди, нека пее, ти, като безмълствуваш, по е прилично да твориш умна молитва. Знай ти, Теодосие, безмълвието на пустинника прилича на сянка. Като че няма Бог, а Той е там, в него, нечут и невидим, също както слънцето, което не грее в сянката, а само я създава.
    ...
    Свободната от духовна прелест Иисусова молитва, низвеждаща огън на земята на сърцето ни, се съпровожда от топлина, опалваща страстите като тръни и образуваща в душата тишина и радост. Топлината не идва нито отляво, нито отдясно, нито от горе, но струи в сърцето подобно на воден извор от Животворящия Дух .
    ...
    Като сведеш глава и като събереш ума в сърцето си, разбира се, ако то е отворено, призовавай на помощ Господ Иисус Христос... Търси Господа с напрежение и ревност.
    ...
    И така, когато в сърцето настъпи действието на молитвата, тогава то съвършено задържа ума около себе си, като го радва и не допуска да бъде пленен.
    ...
    И тъй, моли се в мълчание в своя ум и в своето сърце и твоята молитва ще бъде наистина действие на вярата и изходна точка на безмълвничеството."
    Свети Григорий Синаит
    "След като нашата душа е един предмет, който притежава много способности и си служи с тялото като с орган, давайки сама живот на това тяло, с кои органи си служи нейната способност, която наричаме ум, когато се приведе в действие? Никому не би минало през ума, че разсъдъкът е разположен в пръстите, в очите, в ноздрите или пък в устните. [1105C] Всички обаче са съгласни, че той се намира вътре в нас. Някой обаче са на различно мнение относно това: с кой вътрешен орган си служи? Едни го поставят в мозъка, като на някакъв акропол. Други обаче му дават седалище в средата на сърцето, където от само себе си е чист от естествения дъх. Ние сами обаче точно знаем, че нашето разумно начало не се намира вътре в нас като в делва, понеже е безтелесно, нито пък е извън нас, защото е единно, но е в сърцето, като в орган. Научили сме това не от човек, а от Онзи, Който е сътворил човека и Който казва в Евангелието: "не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза из устата, то осквернява човека <...> защото от сърцето излизат зли помисли" (Мат. 15: 11, 19). [1105D] Същото казва и Макарий Велики: "Сърцето управлява всеки телесен орган и когато благодатта държи юздите на сърцето, тя владее всички помисли и телесни членове. Защото там се намират умът и всички душевни помисли". Следователно нашето сърце е хранилище на разума и негов първи телесен орган.
    И така, ние трябва да се стараем да наблюдаваме своето разумно начало в неотклонно трезвение и да го направляваме, но как другояче да го наблюдаваме, освен ако не събираме отвън разпръснатия в сетивата ум, за да го изпратим във вътрешността, в самото сърце - хранилището на помислите? [1108A] Ето затова прочутият Макарий малко след онова, което каза по-горе, допълва: "Там следователно трябва да гледаме дали благодатта е написала законите на Духа". Къде там? В главния управляващ орган, в трона на благодатта, където са всички душевни помисли, тоест - в сърцето.
    Сега вече виждаш колко е необходимо онези, които са избрали да живеят в исихия, да събират и да изпращат ума в тялото си, и още повече - в най-вътрешната част на тялото, която наричаме сърце. Понеже, ако според Псалмопевеца "всичката слава на царската дъщеря е вътре" (Пс. 44: 14), как така ще я търсим някъде навън? И ако според апостола "Бог изпрати в сърцата ни Своя Дух, Който вика: Авва, Отче", [1108B] как ние няма да се молим заедно с Духа в сърцата си? Ако съгласно Господа на пророците и апостолите Царството небесно е вътре в нас, как няма да се окаже извън небесното Царство този, който старателно се обучава да изведе от вътрешността си своя ум? Соломон казва: "правото сърце дири знание" (Пр. Сол. 27: 21), което другаде сам нерече умно и Божествено. Относно този вид знание, отците, обръщайки се към всички, казват: "Умът, изцяло духовен, се обгражда от духовно познание, което съществува в нас и не в нас, и ние не трябва да преставаме да го изследваме"."
    Свети Григорий Палама
    Даже, в първата заповед от т.н. Царски Закон се казва, че има условие, отдадеността да е с цялото сърце.
    "Видя ли, че ако някой възнамерява да противостои на греха, да придобие добродетелност, наградата от надпреварата в добротелта и най-вече - [1108C] да открие духовното познание по отношение залога от наградата на добротелта, то необходимо е, щото да насочва ума си навътре в тялото и в самия себе си? Схващането, че умът действа извън тялото - не говоря за тялото като образ, а за самото тяло -, където се радва на духовни съзерцания, е върхът на елинската заблуда, корен и извор на всяка какодоксия, откритие и учение на демони, майка на глупостта и дете на безумието. Затова и тези, които говорят, вдъхновени от демони, отстъпват от самите себе си, понеже не съзнават това, което говорят. Ние обаче изпращаме ума си не само в тялото и в сърцето, но и в самите себе си. Да обвиняват тези, дето казват, че умът не е отделен, но е единен с душата, "как така някой би могъл да изпрати ума си навътре?". Изглежда те не знаят [1108D], че едно е същността на ума, а друго - енергията. Или по-скоро, знаейки това, объркани заради хомонимията, те на драго сърце са се съгласили с лъжците. За да не приемат простотата на духовното учение, достигайки от диалектиката до противоречивостта, според Василий Велики, те са извратили силата на истината в противопоставянето й с лъжеименното знание и лъжеубедителността на софистиката. Така трябва да постъпват само тези, които не са духовни, но смятат, че разсъждават и учат по духовному. Сами не знаят, че с ума не е като с гледането, при което виждаш другите зрими неща, но не виждаш себе си. [1109A] Но самият ум действа, за да види това, което трябва, посредством пряко самозадвижване, както казва Дионисий Велики. Когато умът се самосъзерцава, той се обръща към себе си и действа спрямо самия себе си. Той казва, че това е негово кръгово движение... "
    Св. Григорий Палама
    "Чрез изпълнението на Божиите заповеди възраства вътре в нас, подобно на някой съставен от много части плод, любовта, милосърдието, благостта към ближните, кротостта, смирението, търпението в изкушенията, непорочността и чистотата на сърцето, посредством която се сподобяваме да виждаме Бога. И във вече чистото сърце възсиява благодатта и просвещението на Светия Дух, Който ни възражда, прави ни синове на Бога, облича ни в Христа, запалва светилник в душата ни, прави ни чеда на светлината, освобождава душите ни от тъмнината, и отсега още, в този живот, ни прави причастни на вечния живот, макар ние и да не знаем това...
    Също така и никой, чието сърце е обладано от някоя страст, дори и най-малка, не може да бъде жилище на Христа чрез благодатта на Светия Дух; защото Бог е светлина, както казва Сам Той: Аз съм светлината на света (Иоан. 8:12)."
    Св. Симеон Нови Богослов
    Освен това, концентрацията в сърдечната област отваря определени канали, може би най-важния.
    Именно в спокойствието човек може да очаква подсъзнанието му да се прояви, че да може да го отработи.
    Няма по какъв друг начин човек да навлезне в подсъзнанито си, ако не притихне в съзнанието си.
  6. Like
  7. Like
    Ники_ got a reaction from lovecstasy in Проблем с либидото   
    Орлин е посочил изключително важните неща.
    Мога да опитам да добавя нещо.

    Съпругата, когато кърми, не бива да изглежда в очите на съпруга, като родната му майка. Страх, вина... да не постъпиш морално правилно - това е следствие родители и възпитанието което са наложили на настоящия вече мъж и съпруг.
    Задължително работа върху килограмите и най-вече... областта на корема, коремните мускули.

    Да, Любовта Е достатъчна, но в Любовта се включват много важни неща и едно от тях е да ощастливиш необходимостите на своите близки. Сексът е свещено нещо. Той е начинът на природата (поне за сега) да се възражда и множи. В него няма нищо грешно, когато се прави с Любов. Той може да служи за много неща, стига човек да го опознае и да не го свежда до обикновено лашкане, стремящо се да нахрани голите похотливи страсти.
    Страстта, когато е придружена от Любовта, е израз на Божественото. Няма нищо грешно. Тези модели, а именно да се смята сексът, подсъзнателно, като нещо мръсно и долно, са паталогични. По този начин човек сам себе си привежда към импотентност, без даже да подозира това.
    Със сексът човек може да подклади Любовта, но може и да я загаси. Орлин по-горе е обяснил това. От самия човек зависи какво ще прави и как ще работи със сексуалната енергия.

    Никакво порно!
    Жената да не кърми пред съпруга си. Нека бъде загадачна. Прекомерната голота води до свикване и загуба на интерес.

    Милувките по интимните части са разрешени!

    Телевизия до късно да не се гледа!

    За да се избегне умората е добре да се работи върху стреса, върху светогледа, върху дишането. Човек не бива да е "закопан" в работа и не бива да е в страх за бъдните дни.
    Знам, трудно е, но ако се работи... нещата се подреждат.
    Психическото напрежение е в състояние да отнеме всичките ти сили в последствие.

    Сексът, областта в долната част на коремната кухина, на нивото на пъпа и под него, там се намира насладата от живота. Сексут, храната и каквото и да е е част от живота. Насладата е пряко свързана с надбъбречните жлези, а те с хипофизата. После това следва обратна връзка - хипофиза > надбъбречни жлези. Именно тези две неща са отговорни за сексуалното желание за нивото на тестостероните и пр. и пр..

    Коремните преси са задължителни, но съчетани с правилно дишане.

    Целият живот, с всичките му аспекти, е Дар.
  8. Like
    Ники_ got a reaction from Кон Круз in Не мир, а меч?   
    И вътре в човека, този Меч поразява кривото, неправедното и реже, пробожда, докато не изчисти всичко недостойно.

  9. Like
    Ники_ got a reaction from АлександърТ.А. in Не мир, а меч?   
    Защото след и заедно с Мира (който се спуска за праведните) върви и Меч:

    Ефесяни 6
    10 Най-после, заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество.
    11 Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола.
    12 Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места.
    13 Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден, и, като надвиете на всичко, да устоите.
    14 Стойте, прочее, препасани с истина през кръста си и облечени в правдата за бронен нагръдник,
    15 и с нозете си обути с готовност чрез благовестието на мира.
    16 А освен всичко това, вземете вярата за щит, с който ще можете да угасите всичките огнени стрели на нечестивия;
    17 вземете тоже за шлем спасението и меча на Духа, който е Божието слово;
    18 молещи се в Духа на всяко време с всякаква молитва и молба, бидейки бодри в това с неуморно постоянство и моление за всичките светии,
    19 и за мене, да ми се даде израз да отворя устата си, за да оповестя дръзновено тайната на благовестието,
    20 за което съм посланик в окови, да говоря за него с дръзновение, както прилича да говоря.
    ...
    Евреи 4
     
    1 И тъй, понеже ни остава обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал до нея.
    2 Защото на нас се донесе едно благовестие, както и на тях; но словото, което те чуха, не ги ползува, понеже не се съедини чрез вяра в ония, които го чуха.
    3 Затова ние, повярвалите, влизаме в тая почивка; както рече Бог: - "Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка"; ако и да са били свършени делата Му още при основаването на света.
    4 Защото нейде си е говорил за самия ден така: "И почина си Бог на седмия ден от всичките Си дела";
    5 а пък на това място: "Няма да влязат в Моята почивка".
    6 И тъй, понеже остава да влязат някои в нея, а ония, на които от по-напред се благовести, не са влезли поради неверието си,
    7 затова Той пак определя един ден, "днес", като казва толкоз време по-после чрез Давида, както вече рекохме: "Днес, ако чуете Неговия глас, Не закоравявайте сърцата си".
    8 Защото, ако Исус Навиев беше им дал почивка, Бог не би говорил след това за друг ден.
    9 Следователно, за Божиите люде остава една съботна почивка.
    10 Защото оня, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си.
    11 Затова нека се постараем да влезем в тая почивка, за да не падне някой в това, да дава същия пример на неверие.
    12 Защото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето.
    13 И няма създание, което да не е явно пред Бога; но всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме.
    ...

    Откровение 1
     
    10 В Господния ден бях в изстъпление чрез Духа; и чух зад себе си силен глас като от тръба, който казваше:
    11 Каквото виждаш напиши на книга, и прати го до седемте църкви: до Ефес, до Смирна, до Пергам, до Тиатир, до Сардис, до Филаделфия и до Лаодикия.
    12 И обърнах се да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника;
    13 и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс;
    14 а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му, като огнен пламък;
    15 и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена: а гласът Му беше като на много води;
    16 и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата му излизаше меч остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си.
    17 И когато Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв; а Той тури десницата Си върху мене и каза: Не бой се, Аз съм първият и последният и живият;
    18 бях мъртъв, и, ето, живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада.
    19 Напиши, прочее, това, което си видял, и що значи, и това, което има да стане подире,
    20 тайната на седемте звезди, които видя в десницата Ми, и седемте златни светилника. Седемте звезди са ангелите на седемте църкви; и седемте светилника са седемте църкви.
    ...
    Откровение 2
     
    12 До ангела на пергамската църква пиши: Това казва Тоя, Който има двуострия меч:
    13 Зная, где живееш, там гдето е престолът на сатана; и държиш здраво името Ми, и не си се отрекъл от вярата в Мене, даже в дните на Моя верен свидетел Антипа, когото убиха между вас, гдето живее сатана.
    14 Но имам малко нещо против тебе, защото имаш там някои, които държат учението на Валаама, който учеше Валака да постави съблазън пред израилтяните, та да ядат идоложертвено и да блудствуват.
    15 Така също имаш и ти някои, които държат, подобно на ония, учението на николаитите.
    16 Затова покай се; и ако не, ще дойда при тебе скоро и ще воювам против тях с меча, който излиза от устата Ми.
    ...
    Откровение 19
     
    11 След това видях небето отворено, и ето бял кон, и Оня, Който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен, и съди и воюва праведно.
    12 Очите Му бяха огнен пламък, на главата Му бяха много корони и носеше написано име, което никой не знаеше, а само Той;
    13 и беше облечен в дреха, попръскана с кръв; и името Му беше Божието слово.
    14 И небесните войски, облечени в бял и чист висон, следваха подир Него на бели коне.
    15 Из устата Му излизаше остър меч, за да порази с него народите; и Той ще ги управлява с желязна тояга и ще стъпче лина на лютия гняв на Бога Всемогъщий.
    16 И на дрехата и на бедрото Му имаше написано име: Цар на царете, и Господ на господарите.


     
  10. Like
    Ники_ got a reaction from Слънчева in Определящите ни родители   
    Здравейте!
    До колко ни определят родителите (като характер), преднатално и след раждането?

    Кое е онова в тях, което най-вече ни повлиява?

    Майката ли е родителя, който има по-голямо влияние върху детето и към който детето е по-свързано?
     
  11. Like
    Ники_ got a reaction from Слънчева in Санскритски думи в българския език   
    Хубава тема. Всичко, което събира, а не разделя хората е добро, поне според мен.
    Поздрав: Каруна Кару


  12. Like
    Ники_ got a reaction from plam359 in Дереализация, силна тревожност   
    Привет, Дарина!
    Това, което преживяваш е много интересно явление. Аз го живях няколко години. При всеки протича различно.
    На изток го наричат трансформация, при която излизат т.н. самскари, или дълбоки психически впечатления, кармични семена.
    Та, случва ти се пробуждане. За теб е приготвен път в Светлина, приживе, в този живот, но видно, това минава през болезнена реализация на кармични отпечатъци, на карма.
    Всичките тези негативни състояния, са хем карма, която ти се случва, заради твоя предишна недобродетелност, овъзмездяване един вид, хем е нещо, което те учи, хем е нещо, което те кара да се обърнеш и да тръгнеш в правилна посока, а ти вече я вървиш и то е зцаложено в теб.
    Чувствителен и добър човек си, т.е. в теб Божественото е започнало да работи.
    Тялото обаче трябва да е подготвено за новите енергие, да го пречистваш, защото то носи в себе си много кармичен багаж. Тялото, ума, сърцето - всичко иска още чистене.
    Най-добре започни да ходиш на Йога, при някой свестен преподавател, който наистина да разбира.
    Пребивавай повече в диховните среди, намери си близки хора там, имай общуване със себеподобни.

    Работи със страховете и ги отработвай.

    Има няколко начина за Пътуване по Пътя, общо взето два главни - по пътя на любовта, или по пътя на болката.
    За да не пътуваш по пътя на болката, служи на другите, действайки за тяхното добро, прави и добрини, работи за тях, за тяхното здраве, щастие, за тяхното осъзнаване.

    Ще ти предложа две статии на лични съобщения във ФБ, прочети ги.
    Поздрави и Смелост!
    Сила и Любов, Любов и Сила!
  13. Like
    Ники_ got a reaction from plam359 in Депресия,тревожно разстройство,анорексия или   
    Любовта, засилената енергетика подбужда задремалите зверове в нас, респективно маниите ни, изблиците ни, страховете ни.

    Ето защо, за да може тялото по най-добър начин да поеме новите енергии, свързани с развитието на света, то трябва да се пречиства и заздравява.

    Много често се случва енергията да отвори* центровете, без тялото и психиката да са готови за това, за тази промяна, от към запознатост, от към нагласа и от към пречистеност.
    Енергията идва и пробужда, но и подбужда и човек започва да изживява явлението наречено в Християнството с името "Страшен Съд".
    Пак повтарям - преживяват се мании, изблици, например в гняв, агресия, ревност, разни мании и неудържими копнежи, разни страхове...

    Най-големите страхове се крият в недрата на психосоматиката, т.е. на дъното на нашето същество.
    Коремната кухина е това дъно и по-точно таза.
    Съветвам човек да се запознае с енергийната система, с ендокринните органи и с начини за пречистване. Днес има толкова много инфо и толкова много системи, религиозни и не чак толкова.

    Например таза, сърдечната област и т.н. корона в човека са неразривно свързани и ако дойде любовта в сърцето, при относително отваряне на короната*, то тази светлина ще огрее мазето ни (коремната кухина и тазовото дъно), а там... може да има змии и гущери и всякакви гадинки. :-)

    Ето защо се казва, че многото Светлина буди много Тъмнина (ако тя не е пречистена), а многото Тъмнина буди много Светлина (води до еволюция/пробуждане).

    При силни чувства и при силна любов, в човек се явяват и страхове, ако психиката му не е пречистена, ако ума му не е пречистен, ако са налични кармични семена.
    Ето защо учителят Беинса Дуно е препоръчвал партньорите да държат лека дистанция помежду си, да не се приближават прекомерно, защото... ще се отблъснат (поради появата на мании, изблици и страхове).
    Човек бива да е буден за всичко това, да има осъзнаване, да има разбиране.

    Пречистване на тялото, на сърцето и на ума.
  14. Thanks
    Ники_ got a reaction from uhiaan in Лечение на херния -алтернативи?   
    Здравей!
    Каквато и консултация да направи, все ще има смисъл и полза от нея, стига лекарят да е лекар, или хомеопата да е хомеопат. Ако търсиш хомеопат, тук във форума може да откриеш. Alexander е писал не едно или две неща за хомеопатията, за патологиите.

    Високото кръвно. Кръвоностните съдове също са изградени от съединителна тъкан. Кръвоносната система има два кръга - малък и голям. Състои се от три основни видове кръвоносни съдове - вени, артерии, капиляри.
    Нечистата кръв, затлачените кръвоносни съдове, патологиите им са причина за различното ненормално кръвно налягане.
    Явно кръвтта се задържа горе в организма, което говори най-малко за проблем в съдовете, разположени в горната част на торса, шията и главата. Най-често високото кръвно налягане е следствие от гъстата крав, което значи, че течности (вода) в организма липсват, замърсена кръв - поради храната и неправилното дишане, което често води до мускулен спазъм в някоя артерия и до нарушаване на здравината на някоя вена или вени.
    Вените, за разлика от артериите, нямат мускулна тъкан. Точно поради това, те имат клапи, които стопират кръвопотока да тръгне наобратно. Клапите пропускат кръвопотока само в едната посока.
    Кръвта също е вид тъкан и за нея бива да се грижим.
    Беинса Дуно е дал една билкова рецепта, което про(иства кръвтта. Тя се пие десет дни и е добре да я направите и нея.
    Ако баща ти пие достатъчно течности, ако обърне внимание на храненето, като спре животинските продукти, включае млечните, ако нормализира дишането си и ако приложи горните упражнение много внимателно, то според мен няма да има проблеми.
    Патологиите в кръвното налагане са преодолими. Да се обърне внимание на нивото на холестерола, на Рн-то в организма.
    Всяка една емоции може да доведе до артериален спазъм. Всъщност инфарктите и инсултите са причинени точно от това, е разбира се и от слабостта на кръвоносните съдове, от патологиите в тях, от нечистата гъста кръв.
    Как може еднин кръвоносен съд да се пръсне, визирам инсулта? само ако е слаб и ако не издържи на налягането.
    Ако човек пребивава много в главата, в мислите, ако енергията му е концентрирана в умисленото състояние, което винаги влияе на дишането, на емоционалното състояние, на Рн-то и пр., такъв човек ще е много предразположен на мъка, на нещастие, като изживявания, на неудовлетвореност, а това е причина за всички останали неготивни емоции.
    Човек бива да е в сърцето.
    Мога да ти дам едно дихателно упражнение, което баща ти да прилага всеки ден по 20-сет минути. То е много лесно.
    Просто сяда удобно, гледа колкото може да изправи гръбначния стълб и главата и започва да издишва. Да издишва тъй сякаш си отдъхва от всичките проблеми и така да прави през тези минути. да се обстрахира от всичко и да следи само за издишването. Вдишването - това да остави на организма да реши колко, кога и как. Той нека съблюдава върху издишването. Може с него успоредно да казва "хххуууу", или "хххуууммм", или да раздува бузи, казвайки "фффффф". Така да издишва.
    Ако в това време от двадесет минути умът му го тласка към размишления, към проблеми, нека му каже, като на близък приятел така: "Виж сега какво, след двадесет минути отново ще се върнем към грижите, към ежедневието и към тревогите. Сега, нека да почиваме, и да се освободим за малко от всичко това, дарявайки си здраве и покой. Само двадетес минути. Аз ги заслужавам и ги дарявам на себе си, на тялото, защото и то има нужди."
    Как може човек да е от полза на близките си, на семейството си, ако е болен, ако е неспособен и ако не е в състояние, ако не е предразположен? Не, не може.
    Било каквото било. Животът не е само "щастие и рози". Има си и тежки моменти, но човек трябва да погледне в настоящето и да не живее постоянно в миналото, в гнева, в мъката, в протеста към съдбата, в несъгласието. Човек трябва да търси смисъла на своето съществуване, а той е да си в полза на света, до колкото имаш сили. Това не значи да не правиш нищо в тази посока. Напротив. Човек трябва да се грижи за своето тяло, както се грижи за своите обукви, за своето яке, за своята кола. Тези всичките неща са в служба на човека, тялото също служи. То е като дреха за Духа.
    Разбира се, че нищо не свършва със смъртта на този или онзи, независимо колко ни е близък. Нито свършва за нас, нито за него. За моя жаласт, или радост смъртта не е абсолютен край на съществуването.
    Божа работа е кой да си ходи, кога и как.
    Човек трябва да изправи глава и да види, че животът продължава да съществува. Да види, че има още смисъл в това.
    Мъката в сърцето не малко допринася за разрушаването и за потологиите в сърдечно-съдовата система.
    Мислите в ума, са пряко свързани с емоциите, които са най-изразени, като проява в областта на слънчевие сплит. Много излишък в тази област, или стегнатост (блокаж), най-малко подтиска кръвопотока и дишането в долната част на торса - тазовата. Когато няма дишане в тази област, което да "масажира" вътрешностите - тъкани и органи, тогава и кръвообръщението не е добро, а това води до нарушаване на вътрешно-клетъчното хранене. От там се навлиза в проблем за дадена тъкан, или орган, в областта.
    Ако човек обърне внимание на емоциите, напримерно на гнева, ще забележи, че докато изживява гняв, той не диша правилно. Същото, или подобно и при другите емоции, както и при тъгата.
    Нещастието и това, че човек не намира смисъл в живота, вътрешния до голема степен набутан в подсъзнанието, протест срещу съдбата, несъгласието с това което се е случила, би могло да се случи, или което се случва, също оказва огромно влияние.
    Не можем да избягаме напълно от тази неща, които са наша действиетолност. не и в началото. С времето те отшумяват, но сега, докато все още силни и когато ни оказват такова голямо неготивни влияние, можем да им противостоим, чрез дихателното упражнение и чрез абстрахирането, което описах по-горе. Човек трябва да търси своя мир и покой, в който органи, жлези и системи в тялото да работят спокойно и естествено, като при децата.
    Да се избягват храни, които образуват газове. Това също е важно.
    Лек и Светъл Ден!
  15. Like
    Ники_ got a reaction from Анаис in Зависимост от порнография и мастурбация   
    Здравей, Орли!
    Незнам дали е добре или зле това, че мнението ми ти напомня Ошо.
    Всъщност Тантра е просто думичка. Тя, според мен произлиза от древните траки, а не от Ошо или Индия.
    Тантра в превод на баш български език значи Живот, Път, Опитност. От Тантрите (Живота, Пътя и Опитността) произлизат Ведите (Познанието).
    Всеки един миг хората са в Тантра съзнателно, или не и независимо дали им се ще, или пък не.

    Траките... началното им учение е точно това, което води до опитността, а т.е. пускането по живота.
    Умът е трудно да бъда опитомен. Не напразно се оприличава с маймунка, с бълха, с въшка, с див кон... Ето защо е по-лесно, а и не изисква насилие - това да го оставиш да вилнее, докато... се насити на дадената опитност. Всъщност това е живота и Духовната опитност на въплътеното.

    Ако човешката душа е "забила" в ниските сфери, то е по-добре да я оставиш да бъде там, докато не прозре, че щастието липсва. Тогава тя скача от това място, където пребивава (да речем алкохолизма) и преминава в друго, където да продължи търсенето. Ако ли не се сблъсква със страданието.

    Всъщност въплътеното търси именно щастието. Всики човек иска да бъде щастлив... без изключения. После вече се появяват патологиите - в следствие на отклоненията от "правия път".

    Какво е това Тантра (Животът)? Това е нищо повече от осъзнаване на нещата. Осъзнаването може да се случи единствено, ако има достатъчно опитност, която да доведе до появата на различни гледни точки, към определеното нещо, т.е. да си го разбрал отвсякъде. Единствено тогава човек може напълно да осъзнане, че това въпросно нещо, не е това, което би му донесло щастието и което е търсеното от него в дълбочина.
    Да, често, ако е сълна зависимостта, дори и осъзнаването на факта, че зависимостта те прави роб и нещастник, не е достатъчно, за да се откъсне човек от нея.

    Осъзнаването идва едва след пълното насищане. Тогава се ражда Познанието, разбирането, прозрението над който и да е аспект.
    Ето защо Тантра (Живота) и Бог са "отпуснали каиша" и разрешават всичко. Но... има уловка и тази уловка се нарича "Закон за Причината и Следствието". Именно този Закон, ако все още липсва въпросната осъзнатост в следствие от въпросното насищане, поема нещата в "свои ръце". Тогава на дневен ред идва страданието и болката. Това е и въпросното дъно, или катарзис, който визирах. То е различно по дълбочина при всеки човек. Относително е, както всичко в света на материята.

    Според Буда хората са като коне. Делят се на четири типа.
    Първият кон става послушен на командите на ездача, дори сам при вида на камшика.
    Втория кон - когато камшика докосне кожата му.
    Третия кон - когато камшика го удари и тъканта почувства болката (резпективно коня).
    Четвъртия кон - когато камшика проникне в дълбочина на месата му.

    Това са хората
    Първият кон - това е този ученик, който е поел по Пътя съзнателно.

    Има, според мен и пета категория. Наричам тази категория - човеци. Нея оприличавам с кон, който е влюбен в господаря си.

    Та единственото, което кара хората да се замислят и съзнателно да поемат по Пътя това е страданието!
    Твърдя, че има случаи в които хироино-зависим наркоман се отдръпва "самостоятелно" от зависимостта, преминавайки към окончателно скъсване с нея, посредством странична и професионална помощ. Твърдя, че такъв човек може да достигне до осъзнаване, което да е в средствие на дълбокото прозрение, че дадената зависимост не носи истиското щастие. Твърдя, че такъв човек е достигнал до това прозрение, посредством опита, който му е дал достатъчно обширен и всестранен поглед върху даденото нещо.
    Разбира се, това са просто думички, които различните хора различно приемати разбират, защото самите думички будят различни асоцияции в умовете - според опитността.

    Да, и мастурбацията и наркотиците и интернета ако щеш, водят до различни по вид "реалности", който донасят някаква по размер наслада. Що е то реалност обаче? Има ли тя определение. Реалността е в много нива, но всеки постигнал просветление стига до една и съща Реалност, която го засища в пълнота. На фона на тази реалност - всичко друго е нереално.
    Та това е Тантра (Живота) - опитност, насищане, прозрение, просветление. Тракийско учение, а не на Ошо, Гошо или Тошо.
    Верно е, винаги се преминава през страданието (катарзиса) и който не се "светне", че го боли, или че е нещастник се "самоунищожава", до колкото може да се каже, че което и да е действие не е следствие от нещо друго - от посятото преди време "семе", или най-малкото от странично влияние.

    И... да се спрем най-вече на това как да се действа и какво да се прави, за да се помогне на някой който е потърсил помощ.
    Вервай ми... пътят на приказките за това или за онова е дълък и трънлив. Знаеш вече от собствен опит. Да разкриваш на някой нещата, или това че има проблем, освен че изисква много време, е и "нож с две остриета", но пак е нещо. Това е един от методите, който ползва психологията. Пожелавам ти успех!


    Твърдя, обаче, че може да се въздейства и енергийно върху даден човек, с което да се спечели време и да се заобиколят "пропастите". Да се прекъсват енергийни връзки в различните нива - етерно, астрално... ментални и прочие.
    Това е метод на магьосника, на лечителя.

    Още по-добрия метод е този на естественото отношение, стига то да е на някой коъто има Любов в сърцето си. Тогава самото излъчване си свършва работата, без да има целенасочено енергийно влияние.
    Това даже не е метод. Това е начин на Живот от Живия човек, който е Син Божи (или самия Бог даже).

    Последният метод, който накратко описах е най-висш и разбира се най-работи (най-ефективен).
    Този и предишния на него са методи, с който може да се въздейства на човека от разтояние, дори и без той да подозира за това. Също така не е нужно зависимият да е осъзнал това, че се намира в "сапунен мехур".
    Самият живот е сапунен мехур, тъй че кой мехур е по-мехур и коя реалност е по-реална? ... Но това са дълбоки неща, които не се нравят на хора здраво стъпили на земята.

    Та успех още веднъж желая на всеки, който е поел пътя, който по пътя се опитва да бъде и подкрепа на този или онзи.
    А... за бирата... може да се почерпя от твоята една-две глъдки, но предпочитанията ми са към чай, или сок... Щи се види! Кой знай? Нека живота да ни изненада!
  16. Like
    Ники_ got a reaction from stelyana in Постоянни симптоми/всекидневно прилошаване   
    Бива да се познават влиянията и енергиите, както и механизмите.
    Когато човек подходи с пост, с въздържание от към храни, то той автоматично и постепенно започва да се "отваря" за енергията от "вън", наречена "космическа енергия", "прана", "ци", "чи", "ки" и пр. Повечето хора не знаят нищо за т. н. "вътрешна енергия", която може да черпят от "вътрешния си извор".
    Именно поради това "отваряне", съществува и опасността да "лепнеш" нещо нехармонично, ако средата е такава.
    Има много видове среди, които могат да се видят и усетят/осезават, подушат, или вкусят, че даже и да се чуят.
    Там хармонията липсва, т.е. нехармонично е, тъмно е, сиреч там т. н. "Космическа енергия"/"Светлината" е малко.
    В такива случаи човек лесно се "оцветява" и придобива нехармонично състояние, а от там и страдание, депресии, тъга и пр.
    Тъй че с това бива да се внимава и да се има една на ум.

    Дихателните практики са наистина от полза, както и релаксациите, но пак казвам - да се търси добра среда за практикуването и на двете - най-добре в сред природата, далеч от тъмнината, енергийната, на големия град.

    Да се спи след обяд е абсолютно вредно. Не е присъщо и не е естествено. Човека спи през нощта. Денят е за друго.
    Много често "астралните атаки" се случват именно насън, още повече през деня, когато покоят е далеч и динамиката, мисловните процеси са хиперактивни.
  17. Like
    Ники_ got a reaction from stelyana in Постоянни симптоми/всекидневно прилошаване   
    Здравей,
    Пиша ти, като човек, който е минал през всичко това, което си описала в темата. Абсолютно през всичко.
    Християнството, Будизма, Дао (до колкото между тях има разлика) и въобще духовния живот и практики, ако може така да се каже... много помагат в такива случай.
    Чрез тях човек се свързва с Бога, с Твореца и му се разкриват много неща, не само болестите, не само причините за тях, но и смъртта.

    Виж сега, предназначението на страхът е да се страхуваме. Колкото и банално и недодялано да звучи.
    Но не само. Страхът те подтиква към нещо, към търсене, към развитие, към промяна. Затова е писано, че страхът Божи (разбирай от съдбата, от стечението на обстоятелствата, от страданието/болката/нещастието) придава мъдрост.

    Сега, на тази етап няма да те занимавам с Кундалини, с духовно развитие, със състоянието "Страшен Съд" или с енергийната система от чакри и нади. Въпреки, че ако имаш желание със сигурност ще посоча разяснения.
    Нека поговорим просто.

    Страхът идва от мислите и е абсолютно свързан с светогледа ни - с нас, с аз-а/индивидуалността, като център, и с другия/другите/другостта, като периферия.
    Абсолютно всички страхове, които си описала до тук са свързани с теб самата - с твоето желание за щастие и с твоето нежелание за нещастие.
    Желанието произлизат от ума, от психиката (душата и духа) и те са свързани с нивото на развитие, индивидуалното за всяко същество, в духовен план.

    На мен ще ми е лесно да ти река, във връзка със слънчев сплит и тежестта в сърцето/душата, че нещата тръгват от менталния свят, сиреч от мисловния, но в случая се изразяват най-вече в астралния свят, сиреч емоционалния, но за да ме разбереш правилно и за да е по-лесно за схващане, ще обясня по друг начин.

    Мисловните модели, са свързани с проявата на различни емоции, на различни страсти. Емоциите се усещат най-вече в/с горната част на коремната кухина и по-точно в областта на слънчевия сплит.
    Страстите се усещат най-вече в/с ниската част на коремната кухина и най-вече на нивото на половите органи.
    Всичко това тръгва от ума, от моделите на мислене.
    Мислите са като река, която тече и всеки човек, всяко съзнание привлича и изживява мисли, които отговарят и са полезни за неговото развитие и ниво.
    В наши дни, вече не знам колко пъти и на колко хора съм обяснявал, емоциите са силно осезаеми. Емоциите се наричат метафорично "огън". Но и страстите са "огън", друг вид. Любовта, истинската, която не бива да се бърка с обич, също може да бъде оприличена с огън, от трети вид.
    Като цяло обаче е най-характерно с огън да се оприличават емоциите, особено ако те са ярки, ако са взривни.
    Та, в тези времена този вид огън е най-характерен. Всичката динамика, всичката рязкост, всичката агресивност са продукт на този огън.

    Мнозина от хората се сблъскват с това, което си описала. Лично съм отчел поне десетки, с които пряко сме говорили по този въпрос и на които съм давал някакви по вид разяснения.

    Човечеството се подготвя за преминаване в друг тип взаимоотношение. Няма да ти пиша за друг тип съществуване, защото асоциациите по този въпрос могат да бъдат подбудител за бетониране на страховете.

    Има два варианта за твоето положение, за положителен изход.
    Първият вариант е да усилиш вярата и доверието в Бога, както и да предадеш изцяло своето съществуване на Неговата Воля. Можеш да усилиш общението си Него, молитвата, да Му изплачеш тревогите си, опасенията си, да потърсиш помощ, подкрепа от Него.
    Това е най-добрия вариант, но не е лесно да се отдадеш изцяло на Божията Воля. Това изисква много решимост, много смелост, много готовност, съгласие, смирение с това да бъде каквото ще.

    Вторият вариант е да се опиташ сама да се справиш с проблемите, като не даваш на зловредните мисли храна, сиреч като не допускаш въпросните да играят порочното си хора в ума ти. Това също не е лесно, но пък е въпрос на настройка, на оптимизъм, на позитивна нагласа. Нали си чула за позитивното мислене!?!
    Овладееш ли мислите си, то те няма как да дават израз в емоции, които да блокират сплита ти, където се изживява онова, дет си описала - тежест, буца, парене, огън, сковаване в областта на слънчевия сплит.
    Именно това стопира хармонията на органите и на тъканите в областта. Нарушава се функцията на черен дроб, на жлъчка, на стомах, на тънките черва и дванадесетопръстника, на панкреаса, на далака и не на последно място - на диафрагмата, която ако не работи добре, ако е блокирала, то и дишането не е нормално, а от там се усеща угнетяване в сърдечната област, в душата и се изживява тъга, нещастие.

    Още нещо може да направиш.
    Взимай студени душове. Пий топли чайове, но не и горещи, а тъй че да не горят на езика и небцето. Прави упражнения, гимнастика, като например "Слънчевия комплекс" от Йога:
    http://www.google.bg...Surya+Namaskar+

    http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/53/Suryanamaskar.gif


    или т. н. "Прострации" в Будизма:


    Може и да приложиш някои билки, за в помощ. Има една рецепта от 12-сет билки, които прочистват кръвта и много помагат:


    Другия вариант е да пиеш един месец билката Бял пелин - една супена лъжица от нея се слага към 800 мл. топла вода и тъй нощува. На сутринта се водата се прецежда и се пие през целия ден от нея.
    Следващия месец по същия начин се приема билката Червен кантарион.
    Третия месец пак по същата система се приема билката Жълта тинтява.

    И тъй...
    Не е лошо да се запознаеш с това какво се случва с човек, когато енергията (Кундалини) вътре в него тръгне да работи.
    http://www.beinsadou...ndpost&p=141387

    Имаше преди един човек, което прекрасно е описал своя опит с тези неща - Гопи Кришна:
    http://www.koausa.org/Kundalini/

    Както и друг - Равиндра Кумар: http://www.quantumso.../shakti_pat.php
    http://books.google....ata&redir_esc=y

    Единя от двамата, до колкото си спомням, е имал индентични на твоите проблеми 12-сет години, а другия 20-сет, но в това не съм сигурен, защото съм забравил точните данни от биографиите им, пък и не бива да те плаши, защото нещата днес се случват много по-бързо, както вече поменах.

    Та, това е което мога да пиша по тези въпроси и да посъветвам.
    Поздрави!
  18. Like
    Ники_ got a reaction from Ines Raycheva in Рибата - вегетарианска храна ли е?   
    Нито рибата, нито яйцата са вегетарианска храна.
    Тази храна е позволявана от учетелите защото нивото на последователите е било такова, тялата им. Те не са били готови за живот без тези храни.
    vegetable - растение

    Яйцата и рибата не са растения, нито млечните продукти са растения. Всички те са свързани с животните и с това те да бъдат използвани от човека, консуматорски. Не че човек не ползва по същия начин и растенията, но стъпка по стъпка към храненето, което не причинява вреда, не експлоатира и е независимо.
  19. Like
    Ники_ got a reaction from АлександърТ.А. in Как да тълкуваме сънищата си? Част 6   
    Най-често сънят е опит на психиката да се освободи и да отработи натрупаните в ежедневието стрес и тревожност, проблемите, страховете.
    Много често не само ежедневието ни е стресирано и тревожно, пълно с крайна емоционалност, ами и съня.
    Всички имаме опитност с тревожните сънища, от които се събуждаме напрегнати, схванати, с навралгично-телесни блокажи в тъкани и нервни плексуси - в гърлото, корема и пр., особено след кошмарни сънища.
    Често обаче тревожността е почти незабележима, а и отделно от това, ние сме до толкова свикни с нея, че тя е станала за нас наше нормално състояние.
    Даже се стига до там, че когато човек се освободи за мигове, или за минути от тревожността, от напрежението, за него едва ли не, това състояние се явява ново, неестествено някак си, като не от неговия свят - състояние на мир, покой и блаженство.
    Та сънищата често предизвикват онази тиха, дълбока, но мощна тревожност, която повечето хора не усещат, но която в същото време ги блокира - телата им, енергетиката им.
    В следствие на което техния ден е изнервен, крив и болезнен, като дори за болката не си дават сметка. Раздразнени от тази вътрешна болка, от психо-емоционните блокажи, от преживяното на сън, което ги е напрегнало, те си го изкарват най-често на околните, на близките си, на колегите си...
    Какво де'факто се получава?
    Тревожността и напрежението в нас, от ежедневието, натежава и психиката прави опити в и по време на сън да се освободи, чрез преживяване на определени сънища, които обаче на нов ред напрягат и ни блокират, което следствие става нова причина за нашето раздразнение и лошота, защото е болезнено и дисхармонично.
    Такава е нашата реакция, съвсем първична и несъзнателна.
    Ето защо човек бива да освобождава психическото и физическото напрежение, бива да освобождава тревожността и стреса, ядовете...
    И това е един не лек процес, защото в корена му са страховете отнасящи си до живота ни и до щастието ни - искаме да живеем и да сме щастливи, респективно избягваме рисковете некомфортността и болките.
    Тези неща са основните причинители на стрес и на тревожност във всяко същество - непрекъснатата борба, непрекъснато желание и непрекъснат страх, дори в съня.
    Дори сънят ни е неспокоен и често е изпълнен с неосъзната тревожност.
    Казват за определен тип сън, че е близък на медитацията и това е точно така.
    През ноща все пак, Господ така е сътворил нещата, че психиката да си отпочине поне за малко, в сън без сънища.
    Случвало се е на всеки - да спи като "заклан".
    Ако го няма този тип сън, съществото не може да си отпочине и ежедневието би го убило.
    Лошото е обаче, че този тип сън не е достатъчен (макар да се случва всяка нощ за кратко) и съществата не премахват тревожността, яда си, болката си, страховете.
    Ето защо страданието им продължава, стареят, боледуват и умират.
    Не са свободни от напрежението.
    Ето защо човек трябва да се учи да се освобождава, да премахва и да трансформира яда си, страха си, желанията, но това не е възможно без себепознание и без да се размишлява дълбоко, без да се търси истината и без да се прониква в дъбочината на съществото (сърцевината), където да се открие същността, основната и вечната.
    Тези неща са последните четири стъпки от осемстепенната Йога, систематизирана и изложена от Патанджали.
  20. Like
    Ники_ got a reaction from Орлин Баев in Какво мислите за виртуалните социални мрежи?   
    Той човек бива да узрее.
    Ако го маха е поради слабост.
    Като усети бесмислието и глупостта, човек сам спира всичкото излишно участие, но не и пълното скъсване.
    То е поради страх.
  21. Like
    Ники_ got a reaction from Орлин Баев in Какво мислите за виртуалните социални мрежи?   
    Доста наивна вяра!
    Проблемът не е в мигрантите, а в онези дето са оначертали това мигриране още преди време.
     
  22. Like
    Ники_ reacted to Орлин Баев in Какво мислите за виртуалните социални мрежи?   
    Гледни точки... Аз също мисля, че е дирижирано. Но е офтопик.
    Махнах сурат-тефтера, вероятно до есента - колкото и да си мислим, че го ползваме малко, с тези изскачания на кой какво сложил и т.н. на телефона, много засмукващо ресурс и време си е. Йееее! 
  23. Like
    Ники_ got a reaction from Орлин Баев in Що е медитация? Видове медитация.   
    Два са големите Пътя, ако не считаме, че работата върху тялото не се обособява като самостоятелен път..., та два са големите Пътя - на сърцето и на ума. Медитацията е част от Пътя на ума.
    При Пътя на сърцето тя не се търси целенасочено.
    Когато сме по Пътя на ума, същия може да бъде насочен към кой и да е обект, без голямо значения, стига това да му помогне да се самоприведе в покой (т.н. съзерцателна медитация). Обектът може да е самото сърце - човек да се съсредоточи в областта на сърцето, или същинския пулс.
    Съсредоточението не бива да е "тежко" за да не води до напрягане, до насилие.

    Защо му е на човек да търси успокояване на ума?
    Шри Чинмой казва, че има два подхода - или успокояваме ума, или освобождаваме сърцето от негативните емоции.
    Умът бива да се успокои, защото именно там, в този момент сам ума може да разпознае своята изначална същност, като сякаш се оглежда в огледало.
    С други думи човек да познае, че е самия Мир, самия Покой. Като е важно да се отбележи, че този Покой е и "вътре" и "вън", и в тялото, и е изпълващ цялото Битие, явяващ се като негова Основа, негова трансцедентална същност...
    Мирът вътре в мен не е по-различен от този вътре в който и да е, в което и да е същество.
    Беинса Дуно, до колкото си спомням, бе казал, че човек към човека трябва да се има за равен, нито по-нисш, нито по-висш. Тъй и в тази Велика Равнопоставеност, както се нарича тя в небезизвестните "Четири Неизмеримости" - моят мир по нищо не се различава от мира у което и да е друго същество, или както казва Согиал Ринпоче - моята буда природа по нищо не се различава от буда природата на всеки друг.
    Та, човек бива да осъзнае тази своя природа на Покой, като за това се минава през различни осъзнавания в самата медитация, наречени медитативни постижения.
    Най-главните от тях са и същински стълбове, или "печати", даващи характеристика на самото учение, правейки го различимо, един вид като "запазена марка".
    В началото, в медитацията човек вижда, ме всичко е непостоянно - няма постоянна позиция на тялото, или постоянна форма, няма постоянна емоция, или страст, няма постоянно чувство. Нито едно фино усещане не е постоянно. Няма постоянна мисъл. Всички те се пораждат, съществуват и угасват.
    Човек вижда и, че всичко е болезнено и това е също един от стълбовете/печатите. Без значение, дали става дума за приятни, или неприятни мисли, чувства, или форми. Всички те са болезнени - неприятните заради самата им болезненост, а приятните щото са непостоянни.
     
    Третото нещо, което се забелязва, което се осъзнава, че помежду две емоции, или помежду две чувства, или помежду две мисли има пространство от покой, като този покой не е нищо, не е празнота в негативния смисъл на думата, а е точно обратното - хем е мирно, успокоено, хем не е празно, а е пълно с живот.
    Именно това се вижда и именно така се разпознава, че дълбоката същност е мир, който е излъчващ светлина/живот и той не е по-резличен от теб, от мен, от което и да било... разгледано в дълбоката му сърцевина, с очите на прозрението.
    Да разберем, че сме самия Мир, това е "единя от двата крака" на медитацията. Другата цел е да разберем, че сме любов. Да, дълбоко в себе си ние сме любов.

    Учителят е учил и е дал тази форма - "Бог е Любов.; Само Божията Любов е Любов." и това с оглед объсловеността на егоистичното съзнание, което никак не позволява на въпросната любов да се проявява и което, в същото време, само не е способно на любов. То точно заради това Учителят е посочил въпросната истина.
    Бог е Любов! Нашата сърцевина е Бог, е Любов и само Божията Любов е Любов, в сравнение с егоистичната обич.
  24. Like
    Ники_ got a reaction from Орлин Баев in Какво мислите за виртуалните социални мрежи?   
    Доста наивна вяра!
    Проблемът не е в мигрантите, а в онези дето са оначертали това мигриране още преди време.
     
  25. Like
    Ники_ got a reaction from Орлин Баев in Какво мислите за виртуалните социални мрежи?   
    абе я си налегай парцалите :-)))
    ако си тръкнеш профила ще се оплача на Висшестоящия!
×