Ники_

Здравейте!
До колко ни определят родителите (като характер), преднатално и след раждането?

Кое е онова в тях, което най-вече ни повлиява?

Майката ли е родителя, който има по-голямо влияние върху детето и към който детето е по-свързано?
 

Хубава тема. Всичко, което събира, а не разделя хората е добро, поне според мен.
Поздрав: Каруна Кару

Привет, Дарина!
Това, което преживяваш е много интересно явление. Аз го живях няколко години. При всеки протича различно.
На изток го наричат трансформация, при която излизат т.н. самскари, или дълбоки психически впечатления, кармични семена.
Та, случва ти се пробуждане. За теб е приготвен път в Светлина, приживе, в този живот, но видно, това минава през болезнена реализация на кармични отпечатъци, на карма.
Всичките тези негативни състояния, са хем карма, която ти се случва, заради твоя предишна недобродетелност, овъзмездяване един вид, хем е нещо, което те учи, хем е нещо, което те кара да се обърнеш и да тръгнеш в правилна посока, а ти вече я вървиш и то е зцаложено в теб.
Чувствителен и добър човек си, т.е. в теб Божественото е започнало да работи.
Тялото обаче трябва да е подготвено за новите енергие, да го пречистваш, защото то носи в себе си много кармичен багаж. Тялото, ума, сърцето - всичко иска още чистене.
Най-добре започни да ходиш на Йога, при някой свестен преподавател, който наистина да разбира.
Пребивавай повече в диховните среди, намери си близки хора там, имай общуване със себеподобни.

Работи със страховете и ги отработвай.

Има няколко начина за Пътуване по Пътя, общо взето два главни - по пътя на любовта, или по пътя на болката.
За да не пътуваш по пътя на болката, служи на другите, действайки за тяхното добро, прави и добрини, работи за тях, за тяхното здраве, щастие, за тяхното осъзнаване.

Ще ти предложа две статии на лични съобщения във ФБ, прочети ги.
Поздрави и Смелост!
Сила и Любов, Любов и Сила!

Любовта, засилената енергетика подбужда задремалите зверове в нас, респективно маниите ни, изблиците ни, страховете ни.

Ето защо, за да може тялото по най-добър начин да поеме новите енергии, свързани с развитието на света, то трябва да се пречиства и заздравява.

Много често се случва енергията да отвори* центровете, без тялото и психиката да са готови за това, за тази промяна, от към запознатост, от към нагласа и от към пречистеност.
Енергията идва и пробужда, но и подбужда и човек започва да изживява явлението наречено в Християнството с името "Страшен Съд".
Пак повтарям - преживяват се мании, изблици, например в гняв, агресия, ревност, разни мании и неудържими копнежи, разни страхове...

Най-големите страхове се крият в недрата на психосоматиката, т.е. на дъното на нашето същество.
Коремната кухина е това дъно и по-точно таза.
Съветвам човек да се запознае с енергийната система, с ендокринните органи и с начини за пречистване. Днес има толкова много инфо и толкова много системи, религиозни и не чак толкова.

Например таза, сърдечната област и т.н. корона в човека са неразривно свързани и ако дойде любовта в сърцето, при относително отваряне на короната*, то тази светлина ще огрее мазето ни (коремната кухина и тазовото дъно), а там... може да има змии и гущери и всякакви гадинки. :-)

Ето защо се казва, че многото Светлина буди много Тъмнина (ако тя не е пречистена), а многото Тъмнина буди много Светлина (води до еволюция/пробуждане).

При силни чувства и при силна любов, в човек се явяват и страхове, ако психиката му не е пречистена, ако ума му не е пречистен, ако са налични кармични семена.
Ето защо учителят Беинса Дуно е препоръчвал партньорите да държат лека дистанция помежду си, да не се приближават прекомерно, защото... ще се отблъснат (поради появата на мании, изблици и страхове).
Човек бива да е буден за всичко това, да има осъзнаване, да има разбиране.

Пречистване на тялото, на сърцето и на ума.

Здравей!
Каквато и консултация да направи, все ще има смисъл и полза от нея, стига лекарят да е лекар, или хомеопата да е хомеопат. Ако търсиш хомеопат, тук във форума може да откриеш. Alexander е писал не едно или две неща за хомеопатията, за патологиите.

Високото кръвно. Кръвоностните съдове също са изградени от съединителна тъкан. Кръвоносната система има два кръга - малък и голям. Състои се от три основни видове кръвоносни съдове - вени, артерии, капиляри.
Нечистата кръв, затлачените кръвоносни съдове, патологиите им са причина за различното ненормално кръвно налягане.
Явно кръвтта се задържа горе в организма, което говори най-малко за проблем в съдовете, разположени в горната част на торса, шията и главата. Най-често високото кръвно налягане е следствие от гъстата крав, което значи, че течности (вода) в организма липсват, замърсена кръв - поради храната и неправилното дишане, което често води до мускулен спазъм в някоя артерия и до нарушаване на здравината на някоя вена или вени.
Вените, за разлика от артериите, нямат мускулна тъкан. Точно поради това, те имат клапи, които стопират кръвопотока да тръгне наобратно. Клапите пропускат кръвопотока само в едната посока.
Кръвта също е вид тъкан и за нея бива да се грижим.
Беинса Дуно е дал една билкова рецепта, което про(иства кръвтта. Тя се пие десет дни и е добре да я направите и нея.
Ако баща ти пие достатъчно течности, ако обърне внимание на храненето, като спре животинските продукти, включае млечните, ако нормализира дишането си и ако приложи горните упражнение много внимателно, то според мен няма да има проблеми.
Патологиите в кръвното налагане са преодолими. Да се обърне внимание на нивото на холестерола, на Рн-то в организма.
Всяка една емоции може да доведе до артериален спазъм. Всъщност инфарктите и инсултите са причинени точно от това, е разбира се и от слабостта на кръвоносните съдове, от патологиите в тях, от нечистата гъста кръв.
Как може еднин кръвоносен съд да се пръсне, визирам инсулта? само ако е слаб и ако не издържи на налягането.
Ако човек пребивава много в главата, в мислите, ако енергията му е концентрирана в умисленото състояние, което винаги влияе на дишането, на емоционалното състояние, на Рн-то и пр., такъв човек ще е много предразположен на мъка, на нещастие, като изживявания, на неудовлетвореност, а това е причина за всички останали неготивни емоции.
Човек бива да е в сърцето.
Мога да ти дам едно дихателно упражнение, което баща ти да прилага всеки ден по 20-сет минути. То е много лесно.
Просто сяда удобно, гледа колкото може да изправи гръбначния стълб и главата и започва да издишва. Да издишва тъй сякаш си отдъхва от всичките проблеми и така да прави през тези минути. да се обстрахира от всичко и да следи само за издишването. Вдишването - това да остави на организма да реши колко, кога и как. Той нека съблюдава върху издишването. Може с него успоредно да казва "хххуууу", или "хххуууммм", или да раздува бузи, казвайки "фффффф". Така да издишва.
Ако в това време от двадесет минути умът му го тласка към размишления, към проблеми, нека му каже, като на близък приятел така: "Виж сега какво, след двадесет минути отново ще се върнем към грижите, към ежедневието и към тревогите. Сега, нека да почиваме, и да се освободим за малко от всичко това, дарявайки си здраве и покой. Само двадетес минути. Аз ги заслужавам и ги дарявам на себе си, на тялото, защото и то има нужди."
Как може човек да е от полза на близките си, на семейството си, ако е болен, ако е неспособен и ако не е в състояние, ако не е предразположен? Не, не може.
Било каквото било. Животът не е само "щастие и рози". Има си и тежки моменти, но човек трябва да погледне в настоящето и да не живее постоянно в миналото, в гнева, в мъката, в протеста към съдбата, в несъгласието. Човек трябва да търси смисъла на своето съществуване, а той е да си в полза на света, до колкото имаш сили. Това не значи да не правиш нищо в тази посока. Напротив. Човек трябва да се грижи за своето тяло, както се грижи за своите обукви, за своето яке, за своята кола. Тези всичките неща са в служба на човека, тялото също служи. То е като дреха за Духа.
Разбира се, че нищо не свършва със смъртта на този или онзи, независимо колко ни е близък. Нито свършва за нас, нито за него. За моя жаласт, или радост смъртта не е абсолютен край на съществуването.
Божа работа е кой да си ходи, кога и как.
Човек трябва да изправи глава и да види, че животът продължава да съществува. Да види, че има още смисъл в това.
Мъката в сърцето не малко допринася за разрушаването и за потологиите в сърдечно-съдовата система.
Мислите в ума, са пряко свързани с емоциите, които са най-изразени, като проява в областта на слънчевие сплит. Много излишък в тази област, или стегнатост (блокаж), най-малко подтиска кръвопотока и дишането в долната част на торса - тазовата. Когато няма дишане в тази област, което да "масажира" вътрешностите - тъкани и органи, тогава и кръвообръщението не е добро, а това води до нарушаване на вътрешно-клетъчното хранене. От там се навлиза в проблем за дадена тъкан, или орган, в областта.
Ако човек обърне внимание на емоциите, напримерно на гнева, ще забележи, че докато изживява гняв, той не диша правилно. Същото, или подобно и при другите емоции, както и при тъгата.
Нещастието и това, че човек не намира смисъл в живота, вътрешния до голема степен набутан в подсъзнанието, протест срещу съдбата, несъгласието с това което се е случила, би могло да се случи, или което се случва, също оказва огромно влияние.
Не можем да избягаме напълно от тази неща, които са наша действиетолност. не и в началото. С времето те отшумяват, но сега, докато все още силни и когато ни оказват такова голямо неготивни влияние, можем да им противостоим, чрез дихателното упражнение и чрез абстрахирането, което описах по-горе. Човек трябва да търси своя мир и покой, в който органи, жлези и системи в тялото да работят спокойно и естествено, като при децата.
Да се избягват храни, които образуват газове. Това също е важно.
Лек и Светъл Ден!

Здравей, Орли!
Незнам дали е добре или зле това, че мнението ми ти напомня Ошо.
Всъщност Тантра е просто думичка. Тя, според мен произлиза от древните траки, а не от Ошо или Индия.
Тантра в превод на баш български език значи Живот, Път, Опитност. От Тантрите (Живота, Пътя и Опитността) произлизат Ведите (Познанието).
Всеки един миг хората са в Тантра съзнателно, или не и независимо дали им се ще, или пък не.

Траките... началното им учение е точно това, което води до опитността, а т.е. пускането по живота.
Умът е трудно да бъда опитомен. Не напразно се оприличава с маймунка, с бълха, с въшка, с див кон... Ето защо е по-лесно, а и не изисква насилие - това да го оставиш да вилнее, докато... се насити на дадената опитност. Всъщност това е живота и Духовната опитност на въплътеното.

Ако човешката душа е "забила" в ниските сфери, то е по-добре да я оставиш да бъде там, докато не прозре, че щастието липсва. Тогава тя скача от това място, където пребивава (да речем алкохолизма) и преминава в друго, където да продължи търсенето. Ако ли не се сблъсква със страданието.

Всъщност въплътеното търси именно щастието. Всики човек иска да бъде щастлив... без изключения. После вече се появяват патологиите - в следствие на отклоненията от "правия път".

Какво е това Тантра (Животът)? Това е нищо повече от осъзнаване на нещата. Осъзнаването може да се случи единствено, ако има достатъчно опитност, която да доведе до появата на различни гледни точки, към определеното нещо, т.е. да си го разбрал отвсякъде. Единствено тогава човек може напълно да осъзнане, че това въпросно нещо, не е това, което би му донесло щастието и което е търсеното от него в дълбочина.
Да, често, ако е сълна зависимостта, дори и осъзнаването на факта, че зависимостта те прави роб и нещастник, не е достатъчно, за да се откъсне човек от нея.

Осъзнаването идва едва след пълното насищане. Тогава се ражда Познанието, разбирането, прозрението над който и да е аспект.
Ето защо Тантра (Живота) и Бог са "отпуснали каиша" и разрешават всичко. Но... има уловка и тази уловка се нарича "Закон за Причината и Следствието". Именно този Закон, ако все още липсва въпросната осъзнатост в следствие от въпросното насищане, поема нещата в "свои ръце". Тогава на дневен ред идва страданието и болката. Това е и въпросното дъно, или катарзис, който визирах. То е различно по дълбочина при всеки човек. Относително е, както всичко в света на материята.

Според Буда хората са като коне. Делят се на четири типа.
Първият кон става послушен на командите на ездача, дори сам при вида на камшика.
Втория кон - когато камшика докосне кожата му.
Третия кон - когато камшика го удари и тъканта почувства болката (резпективно коня).
Четвъртия кон - когато камшика проникне в дълбочина на месата му.

Това са хората
Първият кон - това е този ученик, който е поел по Пътя съзнателно.

Има, според мен и пета категория. Наричам тази категория - човеци. Нея оприличавам с кон, който е влюбен в господаря си.

Та единственото, което кара хората да се замислят и съзнателно да поемат по Пътя това е страданието!
Твърдя, че има случаи в които хироино-зависим наркоман се отдръпва "самостоятелно" от зависимостта, преминавайки към окончателно скъсване с нея, посредством странична и професионална помощ. Твърдя, че такъв човек може да достигне до осъзнаване, което да е в средствие на дълбокото прозрение, че дадената зависимост не носи истиското щастие. Твърдя, че такъв човек е достигнал до това прозрение, посредством опита, който му е дал достатъчно обширен и всестранен поглед върху даденото нещо.
Разбира се, това са просто думички, които различните хора различно приемати разбират, защото самите думички будят различни асоцияции в умовете - според опитността.

Да, и мастурбацията и наркотиците и интернета ако щеш, водят до различни по вид "реалности", който донасят някаква по размер наслада. Що е то реалност обаче? Има ли тя определение. Реалността е в много нива, но всеки постигнал просветление стига до една и съща Реалност, която го засища в пълнота. На фона на тази реалност - всичко друго е нереално.
Та това е Тантра (Живота) - опитност, насищане, прозрение, просветление. Тракийско учение, а не на Ошо, Гошо или Тошо.
Верно е, винаги се преминава през страданието (катарзиса) и който не се "светне", че го боли, или че е нещастник се "самоунищожава", до колкото може да се каже, че което и да е действие не е следствие от нещо друго - от посятото преди време "семе", или най-малкото от странично влияние.

И... да се спрем най-вече на това как да се действа и какво да се прави, за да се помогне на някой който е потърсил помощ.
Вервай ми... пътят на приказките за това или за онова е дълък и трънлив. Знаеш вече от собствен опит. Да разкриваш на някой нещата, или това че има проблем, освен че изисква много време, е и "нож с две остриета", но пак е нещо. Това е един от методите, който ползва психологията. Пожелавам ти успех!


Твърдя, обаче, че може да се въздейства и енергийно върху даден човек, с което да се спечели време и да се заобиколят "пропастите". Да се прекъсват енергийни връзки в различните нива - етерно, астрално... ментални и прочие.
Това е метод на магьосника, на лечителя.

Още по-добрия метод е този на естественото отношение, стига то да е на някой коъто има Любов в сърцето си. Тогава самото излъчване си свършва работата, без да има целенасочено енергийно влияние.
Това даже не е метод. Това е начин на Живот от Живия човек, който е Син Божи (или самия Бог даже).

Последният метод, който накратко описах е най-висш и разбира се най-работи (най-ефективен).
Този и предишния на него са методи, с който може да се въздейства на човека от разтояние, дори и без той да подозира за това. Също така не е нужно зависимият да е осъзнал това, че се намира в "сапунен мехур".
Самият живот е сапунен мехур, тъй че кой мехур е по-мехур и коя реалност е по-реална? ... Но това са дълбоки неща, които не се нравят на хора здраво стъпили на земята.

Та успех още веднъж желая на всеки, който е поел пътя, който по пътя се опитва да бъде и подкрепа на този или онзи.
А... за бирата... може да се почерпя от твоята една-две глъдки, но предпочитанията ми са към чай, или сок... Щи се види! Кой знай? Нека живота да ни изненада!

Бива да се познават влиянията и енергиите, както и механизмите.
Когато човек подходи с пост, с въздържание от към храни, то той автоматично и постепенно започва да се "отваря" за енергията от "вън", наречена "космическа енергия", "прана", "ци", "чи", "ки" и пр. Повечето хора не знаят нищо за т. н. "вътрешна енергия", която може да черпят от "вътрешния си извор".
Именно поради това "отваряне", съществува и опасността да "лепнеш" нещо нехармонично, ако средата е такава.
Има много видове среди, които могат да се видят и усетят/осезават, подушат, или вкусят, че даже и да се чуят.
Там хармонията липсва, т.е. нехармонично е, тъмно е, сиреч там т. н. "Космическа енергия"/"Светлината" е малко.
В такива случаи човек лесно се "оцветява" и придобива нехармонично състояние, а от там и страдание, депресии, тъга и пр.
Тъй че с това бива да се внимава и да се има една на ум.

Дихателните практики са наистина от полза, както и релаксациите, но пак казвам - да се търси добра среда за практикуването и на двете - най-добре в сред природата, далеч от тъмнината, енергийната, на големия град.

Да се спи след обяд е абсолютно вредно. Не е присъщо и не е естествено. Човека спи през нощта. Денят е за друго.
Много често "астралните атаки" се случват именно насън, още повече през деня, когато покоят е далеч и динамиката, мисловните процеси са хиперактивни.

Здравей,
Пиша ти, като човек, който е минал през всичко това, което си описала в темата. Абсолютно през всичко.
Християнството, Будизма, Дао (до колкото между тях има разлика) и въобще духовния живот и практики, ако може така да се каже... много помагат в такива случай.
Чрез тях човек се свързва с Бога, с Твореца и му се разкриват много неща, не само болестите, не само причините за тях, но и смъртта.

Виж сега, предназначението на страхът е да се страхуваме. Колкото и банално и недодялано да звучи.
Но не само. Страхът те подтиква към нещо, към търсене, към развитие, към промяна. Затова е писано, че страхът Божи (разбирай от съдбата, от стечението на обстоятелствата, от страданието/болката/нещастието) придава мъдрост.

Сега, на тази етап няма да те занимавам с Кундалини, с духовно развитие, със състоянието "Страшен Съд" или с енергийната система от чакри и нади. Въпреки, че ако имаш желание със сигурност ще посоча разяснения.
Нека поговорим просто.

Страхът идва от мислите и е абсолютно свързан с светогледа ни - с нас, с аз-а/индивидуалността, като център, и с другия/другите/другостта, като периферия.
Абсолютно всички страхове, които си описала до тук са свързани с теб самата - с твоето желание за щастие и с твоето нежелание за нещастие.
Желанието произлизат от ума, от психиката (душата и духа) и те са свързани с нивото на развитие, индивидуалното за всяко същество, в духовен план.

На мен ще ми е лесно да ти река, във връзка със слънчев сплит и тежестта в сърцето/душата, че нещата тръгват от менталния свят, сиреч от мисловния, но в случая се изразяват най-вече в астралния свят, сиреч емоционалния, но за да ме разбереш правилно и за да е по-лесно за схващане, ще обясня по друг начин.

Мисловните модели, са свързани с проявата на различни емоции, на различни страсти. Емоциите се усещат най-вече в/с горната част на коремната кухина и по-точно в областта на слънчевия сплит.
Страстите се усещат най-вече в/с ниската част на коремната кухина и най-вече на нивото на половите органи.
Всичко това тръгва от ума, от моделите на мислене.
Мислите са като река, която тече и всеки човек, всяко съзнание привлича и изживява мисли, които отговарят и са полезни за неговото развитие и ниво.
В наши дни, вече не знам колко пъти и на колко хора съм обяснявал, емоциите са силно осезаеми. Емоциите се наричат метафорично "огън". Но и страстите са "огън", друг вид. Любовта, истинската, която не бива да се бърка с обич, също може да бъде оприличена с огън, от трети вид.
Като цяло обаче е най-характерно с огън да се оприличават емоциите, особено ако те са ярки, ако са взривни.
Та, в тези времена този вид огън е най-характерен. Всичката динамика, всичката рязкост, всичката агресивност са продукт на този огън.

Мнозина от хората се сблъскват с това, което си описала. Лично съм отчел поне десетки, с които пряко сме говорили по този въпрос и на които съм давал някакви по вид разяснения.

Човечеството се подготвя за преминаване в друг тип взаимоотношение. Няма да ти пиша за друг тип съществуване, защото асоциациите по този въпрос могат да бъдат подбудител за бетониране на страховете.

Има два варианта за твоето положение, за положителен изход.
Първият вариант е да усилиш вярата и доверието в Бога, както и да предадеш изцяло своето съществуване на Неговата Воля. Можеш да усилиш общението си Него, молитвата, да Му изплачеш тревогите си, опасенията си, да потърсиш помощ, подкрепа от Него.
Това е най-добрия вариант, но не е лесно да се отдадеш изцяло на Божията Воля. Това изисква много решимост, много смелост, много готовност, съгласие, смирение с това да бъде каквото ще.

Вторият вариант е да се опиташ сама да се справиш с проблемите, като не даваш на зловредните мисли храна, сиреч като не допускаш въпросните да играят порочното си хора в ума ти. Това също не е лесно, но пък е въпрос на настройка, на оптимизъм, на позитивна нагласа. Нали си чула за позитивното мислене!?!
Овладееш ли мислите си, то те няма как да дават израз в емоции, които да блокират сплита ти, където се изживява онова, дет си описала - тежест, буца, парене, огън, сковаване в областта на слънчевия сплит.
Именно това стопира хармонията на органите и на тъканите в областта. Нарушава се функцията на черен дроб, на жлъчка, на стомах, на тънките черва и дванадесетопръстника, на панкреаса, на далака и не на последно място - на диафрагмата, която ако не работи добре, ако е блокирала, то и дишането не е нормално, а от там се усеща угнетяване в сърдечната област, в душата и се изживява тъга, нещастие.

Още нещо може да направиш.
Взимай студени душове. Пий топли чайове, но не и горещи, а тъй че да не горят на езика и небцето. Прави упражнения, гимнастика, като например "Слънчевия комплекс" от Йога:
http://www.google.bg...Surya+Namaskar+

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/53/Suryanamaskar.gif


или т. н. "Прострации" в Будизма:


Може и да приложиш някои билки, за в помощ. Има една рецепта от 12-сет билки, които прочистват кръвта и много помагат:


Другия вариант е да пиеш един месец билката Бял пелин - една супена лъжица от нея се слага към 800 мл. топла вода и тъй нощува. На сутринта се водата се прецежда и се пие през целия ден от нея.
Следващия месец по същия начин се приема билката Червен кантарион.
Третия месец пак по същата система се приема билката Жълта тинтява.

И тъй...
Не е лошо да се запознаеш с това какво се случва с човек, когато енергията (Кундалини) вътре в него тръгне да работи.
http://www.beinsadou...ndpost&p=141387

Имаше преди един човек, което прекрасно е описал своя опит с тези неща - Гопи Кришна:
http://www.koausa.org/Kundalini/

Както и друг - Равиндра Кумар: http://www.quantumso.../shakti_pat.php
http://books.google....ata&redir_esc=y

Единя от двамата, до колкото си спомням, е имал индентични на твоите проблеми 12-сет години, а другия 20-сет, но в това не съм сигурен, защото съм забравил точните данни от биографиите им, пък и не бива да те плаши, защото нещата днес се случват много по-бързо, както вече поменах.

Та, това е което мога да пиша по тези въпроси и да посъветвам.
Поздрави!

Нито рибата, нито яйцата са вегетарианска храна.
Тази храна е позволявана от учетелите защото нивото на последователите е било такова, тялата им. Те не са били готови за живот без тези храни.
vegetable - растение

Яйцата и рибата не са растения, нито млечните продукти са растения. Всички те са свързани с животните и с това те да бъдат използвани от човека, консуматорски. Не че човек не ползва по същия начин и растенията, но стъпка по стъпка към храненето, което не причинява вреда, не експлоатира и е независимо.

Най-често сънят е опит на психиката да се освободи и да отработи натрупаните в ежедневието стрес и тревожност, проблемите, страховете.
Много често не само ежедневието ни е стресирано и тревожно, пълно с крайна емоционалност, ами и съня.
Всички имаме опитност с тревожните сънища, от които се събуждаме напрегнати, схванати, с навралгично-телесни блокажи в тъкани и нервни плексуси - в гърлото, корема и пр., особено след кошмарни сънища.
Често обаче тревожността е почти незабележима, а и отделно от това, ние сме до толкова свикни с нея, че тя е станала за нас наше нормално състояние.
Даже се стига до там, че когато човек се освободи за мигове, или за минути от тревожността, от напрежението, за него едва ли не, това състояние се явява ново, неестествено някак си, като не от неговия свят - състояние на мир, покой и блаженство.
Та сънищата често предизвикват онази тиха, дълбока, но мощна тревожност, която повечето хора не усещат, но която в същото време ги блокира - телата им, енергетиката им.
В следствие на което техния ден е изнервен, крив и болезнен, като дори за болката не си дават сметка. Раздразнени от тази вътрешна болка, от психо-емоционните блокажи, от преживяното на сън, което ги е напрегнало, те си го изкарват най-често на околните, на близките си, на колегите си...
Какво де'факто се получава?
Тревожността и напрежението в нас, от ежедневието, натежава и психиката прави опити в и по време на сън да се освободи, чрез преживяване на определени сънища, които обаче на нов ред напрягат и ни блокират, което следствие става нова причина за нашето раздразнение и лошота, защото е болезнено и дисхармонично.
Такава е нашата реакция, съвсем първична и несъзнателна.
Ето защо човек бива да освобождава психическото и физическото напрежение, бива да освобождава тревожността и стреса, ядовете...
И това е един не лек процес, защото в корена му са страховете отнасящи си до живота ни и до щастието ни - искаме да живеем и да сме щастливи, респективно избягваме рисковете некомфортността и болките.
Тези неща са основните причинители на стрес и на тревожност във всяко същество - непрекъснатата борба, непрекъснато желание и непрекъснат страх, дори в съня.
Дори сънят ни е неспокоен и често е изпълнен с неосъзната тревожност.
Казват за определен тип сън, че е близък на медитацията и това е точно така.
През ноща все пак, Господ така е сътворил нещата, че психиката да си отпочине поне за малко, в сън без сънища.
Случвало се е на всеки - да спи като "заклан".
Ако го няма този тип сън, съществото не може да си отпочине и ежедневието би го убило.
Лошото е обаче, че този тип сън не е достатъчен (макар да се случва всяка нощ за кратко) и съществата не премахват тревожността, яда си, болката си, страховете.
Ето защо страданието им продължава, стареят, боледуват и умират.
Не са свободни от напрежението.
Ето защо човек трябва да се учи да се освобождава, да премахва и да трансформира яда си, страха си, желанията, но това не е възможно без себепознание и без да се размишлява дълбоко, без да се търси истината и без да се прониква в дъбочината на съществото (сърцевината), където да се открие същността, основната и вечната.
Тези неща са последните четири стъпки от осемстепенната Йога, систематизирана и изложена от Патанджали.

Той човек бива да узрее.
Ако го маха е поради слабост.
Като усети бесмислието и глупостта, човек сам спира всичкото излишно участие, но не и пълното скъсване.
То е поради страх.

Доста наивна вяра!
Проблемът не е в мигрантите, а в онези дето са оначертали това мигриране още преди време.
 

Гледни точки... Аз също мисля, че е дирижирано. Но е офтопик.
Махнах сурат-тефтера, вероятно до есента - колкото и да си мислим, че го ползваме малко, с тези изскачания на кой какво сложил и т.н. на телефона, много засмукващо ресурс и време си е. Йееее! 

Два са големите Пътя, ако не считаме, че работата върху тялото не се обособява като самостоятелен път..., та два са големите Пътя - на сърцето и на ума. Медитацията е част от Пътя на ума.
При Пътя на сърцето тя не се търси целенасочено.
Когато сме по Пътя на ума, същия може да бъде насочен към кой и да е обект, без голямо значения, стига това да му помогне да се самоприведе в покой (т.н. съзерцателна медитация). Обектът може да е самото сърце - човек да се съсредоточи в областта на сърцето, или същинския пулс.
Съсредоточението не бива да е "тежко" за да не води до напрягане, до насилие.

Защо му е на човек да търси успокояване на ума?
Шри Чинмой казва, че има два подхода - или успокояваме ума, или освобождаваме сърцето от негативните емоции.
Умът бива да се успокои, защото именно там, в този момент сам ума може да разпознае своята изначална същност, като сякаш се оглежда в огледало.
С други думи човек да познае, че е самия Мир, самия Покой. Като е важно да се отбележи, че този Покой е и "вътре" и "вън", и в тялото, и е изпълващ цялото Битие, явяващ се като негова Основа, негова трансцедентална същност...
Мирът вътре в мен не е по-различен от този вътре в който и да е, в което и да е същество.
Беинса Дуно, до колкото си спомням, бе казал, че човек към човека трябва да се има за равен, нито по-нисш, нито по-висш. Тъй и в тази Велика Равнопоставеност, както се нарича тя в небезизвестните "Четири Неизмеримости" - моят мир по нищо не се различава от мира у което и да е друго същество, или както казва Согиал Ринпоче - моята буда природа по нищо не се различава от буда природата на всеки друг.
Та, човек бива да осъзнае тази своя природа на Покой, като за това се минава през различни осъзнавания в самата медитация, наречени медитативни постижения.
Най-главните от тях са и същински стълбове, или "печати", даващи характеристика на самото учение, правейки го различимо, един вид като "запазена марка".
В началото, в медитацията човек вижда, ме всичко е непостоянно - няма постоянна позиция на тялото, или постоянна форма, няма постоянна емоция, или страст, няма постоянно чувство. Нито едно фино усещане не е постоянно. Няма постоянна мисъл. Всички те се пораждат, съществуват и угасват.
Човек вижда и, че всичко е болезнено и това е също един от стълбовете/печатите. Без значение, дали става дума за приятни, или неприятни мисли, чувства, или форми. Всички те са болезнени - неприятните заради самата им болезненост, а приятните щото са непостоянни.
 
Третото нещо, което се забелязва, което се осъзнава, че помежду две емоции, или помежду две чувства, или помежду две мисли има пространство от покой, като този покой не е нищо, не е празнота в негативния смисъл на думата, а е точно обратното - хем е мирно, успокоено, хем не е празно, а е пълно с живот.
Именно това се вижда и именно така се разпознава, че дълбоката същност е мир, който е излъчващ светлина/живот и той не е по-резличен от теб, от мен, от което и да било... разгледано в дълбоката му сърцевина, с очите на прозрението.
Да разберем, че сме самия Мир, това е "единя от двата крака" на медитацията. Другата цел е да разберем, че сме любов. Да, дълбоко в себе си ние сме любов.

Учителят е учил и е дал тази форма - "Бог е Любов.; Само Божията Любов е Любов." и това с оглед объсловеността на егоистичното съзнание, което никак не позволява на въпросната любов да се проявява и което, в същото време, само не е способно на любов. То точно заради това Учителят е посочил въпросната истина.
Бог е Любов! Нашата сърцевина е Бог, е Любов и само Божията Любов е Любов, в сравнение с егоистичната обич.

Доста наивна вяра!
Проблемът не е в мигрантите, а в онези дето са оначертали това мигриране още преди време.
 

абе я си налегай парцалите :-)))
ако си тръкнеш профила ще се оплача на Висшестоящия!

Не съм обиден въобще. Престанах да се обиждам в живота. Аз бях току що за 1 месец блокиран от фейсбук от началото на април до началото на май. Задето изказах искрено мнението си, което беше и самата правда. А именно, че арабските мигранти не желаят да се интегрират и не са бежанци от война, ами за в Германия заради социалните помощи и безплатните жилища. Това го написах на немски и веднага бях блокиран за 30 дни. Имах право да чета, но не и да пиша коментари, нито да споделям неща на стената си. Запушиха ми устата. Свободата на лично мнение е погазена. И това в държава като Германия. Това е третото блокиране за абсолютно същото нещо и всеки пък периодът на запушване на устата става все по-дълъг. Казваш истината такава, каквато е и получаваш наказание...
Светът е толкова объркан и толкова несправедливо устроен, че ако взема да се обиждам за всяко нещо, няма да му се види краят. Затова вече гледам забавно на целия хаос и цирк.

Орли, за много от описаните от теб неща, относно този форум, мога само да потвърдя, че тъй е било и при мен.
А социалните мрежи - за мен те са като ножа.
Едно нещо е много важно - да има обективност е адекватност, мъдрост и любов в модерирането на форуми, или социални групи в мрежите.
Администриране и модериране.
Разбира се, от тях не ще има нужда ако всичко с ума, сърцето и тялото на човеците е о.к.

http://orlinbaev.blogspot.bg/2018/05/blog-post_20.html : линк към по-долу споделяния текст в блога ми.
През 2005-та година попаднах на форум http://beinsadouno.com – порталът към съзнателен живот. Хареса ми и започнах да пиша по теми, които ме интересуваха. Тогава бях силно заекващо човече, пълно със страхове. Не можех две думи да обеля не само вербално, но и писмено – изказът ми не беше развит. В продължение на около седем години участвах активно по вълнуващи ме теми. Имаше много посетители и се заформяха люти дискусии, дебати, наситени с контрамнения, аргументи и контрааргументи, доводи, доказателства на приеманата теза, отхвърлянето или модифицирането ѝ. В този форум пишеха все интелигентни хора, с много за казване и добър стил на изразяване. Често конфронтацията бе изключитено силна, но тонът винаги културен, при това с великодушно допускане на различието, учене и преобразуване на гледната точка, когато градивната критика към собственото разбиране бе резонна, а другата позиция аргументирано обоснована. Хубавото на форумите е, че темите продължават да съществуват дълго, след като дискусията е приключила – когато някой се интересува от даден въпрос и кликне в търсачката, излиза веднага и може много да послужи - изключително полезно.   С искрено сърце мога да кажа, че годините на активно писане в портала за съзнателен живот, ми дадоха много. От човек, на когото от една дума му се връзва езикът, общуването в този форум ме превърна в словоохотлив лектор, имащ какво да каже и знаещ как да го изрази въздействащо. Успоредно с участието ми в тази виртуално-културна общност, завърших психология, подхванах няколко успоредни обучения по психотерапия, нлп и др., предизвиквах и трансформирах страховете си ежедневно и ежечасно. В портала за съзнателен живот се научих на логическо мислене, аргументиране, издържане на здравата градивна критика и учене от нея, решително себезаявяващо оборване на необоснованата и нездрава критика. Логическо мислене, при това единствено като социален израз на когниция (менталност) от по-висок, над-механичен, трансперсонален порядък.   Първоначално между тази ми все по-узряваща способност за асертивно аргументиране и социалната ми личност, имаше огромна празнина. Процеп, съставен от страховете ми на пе-пе-пелтек. С много интензивна, бих казал безжалостна работа по себе си, това емоционално и социално-поведенческо „дере“ се запълни със самоуверена смелост, идваща от приложно себепознание. Заекването ми понамаля, а оформената в портала способност за прецизен писмен изказ, постепенно но сигурно, се прехвърли в ежедневието ми. Благодаря на всеки съпорталец за това!   Появи се сурат-тефтер медията (фейсбук). Слагане на снимки, селфита, две реплики, много на витрината и празно в склада. Колкото по-малко писане и повече визуалност, по-вървежно сред деградиращите мозъци на съвременния зяпащ човек. В същото време, порталът за съзнателен живот започна да поугасва. Все по-малко хора започнаха да пишат. Някъде около 2013-та г. направо замъждука. Реално активна остана единствено рубриката „Психотерапия онлайн“. По-бързото прехвърляне в сурат-тефтерната плиткост, се ускори и от форумното „изчезване“ на админите. Активното им участие в инициирания първоначално от самите тях портал, се загуби.   А фейсбук, инстаграм и социалните мрежи от такъв вид? Супер са за получаване на информация, за показване на снимките от Сейшелите и предогледалните селфита от тоалетната на клуба, добри са за споделяне на кратки мисли, за насочване към по-сериозни и ценни медии. Сурат-тефтерът се ползва за реклама, за организиране на виртуални групи по интереси, групи за взаимопомощ. В социалните мрежи човек може да общува с познати от целия глобус – много са добрите приложения.   Социалните мрежи от типа на сурат-папира обаче, не целят задълбочени дискусии, развиване на брилянтна мисъл, висока панорама, широк поглед, умения за дебатиране, явяващи се изнесена социална способност на умението за мислене. Напротив, социалните мрежи от такъв тип са предимно визуално насочени. Когато човешкият мозък постоянно зяпа, не му се налага да преобразува буквените графеми в картини, звук и т.н. информация, а приема стимулите мързеливо, което постепенно води до неврална деградация в способността за мислене. Защото е неизменно свързано с това мозъчно усилие и представлява вътрешно логическо словоизразяване, евентуално вдъхновено от интуиция и по-високи когнитивни нива. А съвсем практически, сурат-тефтерът е така направен, че качествените и задълбочени дискусии просто нямат място в него. Пробвал съм преди време – не си струва труда. Не след дълго разискваното изчезва безследно нейде си, за разлика от форумите, в които човек може да прочете ценен обмен на мнения отпреди десет и повече години и се обогати. И не само това изчезване. Сурат-тефтерната медия е съставена така, че прекомерното задълбочаване и целостта не са на мястото си в нея. Някой изтърси кривомакаронен, ни в клин ни в ръкав, или откровено злобничък, без истиснки логически backup коментар – отговориш качествено и с обич. Отговорът е: „Какво се задълбочаваш, това е фейсбук, сложи емотиконче, селфи, снимчица и се кефи на лайковете.“… И това е така – във фейса снимките и кратките клипчета, гарнирани с няколко думи, максимум изречение или две, са които са желани от съвременния с все по-огромен дефицит на вниманието, неспособност и нежелание за концентрирано мислене човек. Дефицит, формиран в контекста на срив в и преобръщане на ценностовата система, от самата ексесивна визуалност – стотици тв канали, милиони нет видеа и филми. С мярка – нищо лошо. Но когато човек вече не може да съсредоточи ума си дори за един час или тридесет минути на ден в книга или статия, „благодарение“ на това че мозъкът му е станал мега мързелив от прекалената визуалност, насочена не към устойчиво следване на посока, а към задоволяване на примитивните импулси? Тогава сурат-тефтерът, имплицитно съставен така, че да насочва именно към такава плиткост, се превръща в част от глобалното затъпяване и изпростяване не само ментално, но и културално. Ведно с много си добри страни, разбира се. Да, от всеки зависи за какво и колко ползва социалните медии – може да участва в групи за помощ на хора в нужда, да спасява животинки, да чете зен мъдрувания, да се свързва с добри хора от цял свят. Чудесно. Казвам само, че настройките му са такива, че като цяло подмолно съдействат на затъпяването и изпростяването. Не стимулират цялостното и задълбочено мислене, но за сметка на това пък хейтът и включването „ни в клин, ни в ръкав“ на база собствени изкривени призми на възприятие, процъфтяват. А как иначе, когато интелектът в такава медия е нестимулиран, а плиткостта поощрявана.   Като заключение: преди години, са пишели единици, а способността за качествено и високо мислене, е била достояние на малцина. Дискусиите бяха единствено с физическо присъствие. Глобалната мрежа даде възможност за проява и развитие на мисловната способност на човека в широк мащаб. Форумите действително са уникални платформи за тази цел. Социалните мрежи имат чудесни и добри приложения, но по отношение на стимулиране развитието на качествената мисъл, количествено прекомерното им ползване има по-скоро негативен ефект.   А като цяло: нека четем повече! Нека гледането ни на клипчета по дадена тема бъде само тийзър, насочващ към писаното слово. Защото, както и при филма по дадена книга, предаваните така послания са само маркиращи някои главни моменти, показващи съдържанието и кратки, макар и зрелищни елементи от написаното, но поради естеството си, неспособни да обхванат тънкото богатство от щрихи, витиеватост и цялостност на писмените послания. А писменият изказ е пряко свързан с мисловния, изразен на хартия или екран. Писането буквално е записана мисъл! Видеото въздейства върху базисната образна модалност на човешкия познавателен апарат – тя е първична, автохтонна (1) спрямо еволюционно филогенетично (2) по-късната способност за семиотика (3) – знаково, вербално мислене. Последната обаче е важна част от факторите, определящи съвременния човек като такъв! …………………………………………………………………………………………………………………………………….. (1)    Автохтонна - първично присъстваща, първобитна. (2)    Филогенезис - общо развитие. (3)    Семиотика – наука за знаковото процесиране в човешката психика.

А_каша!
:-)))

Според мен, щем не щем имаме връзка с т.н. Акаша..., било то през сърцето, било то през ума...
В Будизмът се говори за "съзнание-склад" (Алая-виджняна), което съдържа всички семена, включае онова, което е самата потенция на буда природата.

Привет отново, Саше!
Ами периодът е доста деградивен и несигурен. Тече едно голямо преподреждане, което не минава без нужното разрушение.
Днес с лекота се руши и трудно се гради.
Вътре в хората има много драми от започнала, или течаща вече трансформация. На първо място е оцеляването, индивидуалното.
Живот, здраве, дом, храна, сън... семейство...

Ето защо човек бива да е бдителен и да осъзнава, наблюдава/съзерцава и изучава ума (мислите, идеите, концепциите), чувствата си и тялото.
Да опознава техния характер и да види/разпознае онова отвъд тях, а от там евентуално е своята изначална същност.
Разпознавайки своята изначална същност, която е същността на всичко, човек разбира причината на този свят, на проявлението въобще, на индивидуалността и тяхното предназначение.
Едва тогава може да се пристъпи към адекватно и съзнателно живеене на предназначението.

Осъзнатостта е цел на всички големи религии и учения.
Според мен пътят към нея много ясно е представен в Будизма, като всичко него има своите аналогии в учението дадено (за сетен път), в случая чрез Беинса Дуно.
Учението е едно, но спрямо характера на всеки човек, има различни пътечки.
Та в Будизмът от първия набор от учения дадени от Буда, в Палийския канон, се посочват няколко аспекта, намиращи се в равнина, а именно тялото, речта (усещанията) и ума, или се говори за развиване на добродетелност, нравственост и мъдрост.
Опростено казано, ако трябва да се развие т.н. положително, то е необходимо да премахнем (трансформираме) отрицателното, а това е невъзможно без себенаблюдение и осъзнатост.
Така излиза, че въпросната осъзнатост се развива с напредването в практиката.
И тъй имаме тяло, усещания и ум. 
Казва се, че всичко е непостоянно, болезнено и пусто*.
Формата/тялото е непостоянна, усещанията са непостоянни, мислите, концепциите са непостоянни.
Приятното е болезнено защото е нетрайно, а неприятното - заради самата му болезненост.
Опознавайки тялото, усещанията и ума, ние разпознаваме въпросните характеристики, но разпознаваме и нещото "отвъд" тези, когато те угаснат.
Самото угасване, самата угасналост е Нирвана (на Покоя/Архатите), самата Шуня. 
Човек е длъжен да разпознае всичко това.

+ първите седем години и възпитанието на труд/занаят от седмата нататък, както и на връзка и правилни взаимоотношения с природата и съществата в нея.
Евентуално в по-късен период и оцеляване в пустошта.
 
Да се учиш да отглеждаш ориз след като навършиш 20 години, е сигурно закъснение.

+ първите седем години и възпитанието на труд/занаят от седмата нататък, както и на връзка и правилни взаимоотношения с природата и съществата в нея.
Евентуално в по-късен период и оцеляване в пустошта.
 
Да се учиш да отглеждаш ориз след като навършиш 20 години, е сигурно закъснение.