Ники_

И аз съм разсъждавала по темата: защо на биологично ниво една жена (девойка) и един мъж (младеж) всъщност са напълно узрели да станат родители, например на 16 - 20 години, а в същото време тази възраст отнесена към дейностите, които се очакват от и в обществот, са напълно неподходящи за родителство. Мисля, че става въпрос за инфантилизиране на съвременните млади. И аз съм минала през това инфантилизиране. На тази възраст младежите учат още, т.е. не се очаква от тях да поемат никакви отговорности относно самостоятелност, печелене на пари, самостоятелен дом е непосилен предвид правилата на играта, в която са поставени. Така че според мен нагласите на обществото и родителите изостават много спрямо биологичните процеси.
Върху това като се наложи и неадекватното образование в контекста на настъпващата вече автоматизация на процесите и началото на използването на изкуствения интелект, изоставането на образованието и дейностите, в които се въвличат младите хора в момента спрямо бъдещите тенденции, са съвсем видни.
Върху това вече се наслагват неща като натрапени консуматорски потребности, отглеждането на консуматори и т.н.
Но според мен ключа от палатката е генерално преосмисляне на дейностите и образованието на младите (16 - 20 годишни младежи).

Според мен, Орли, всичко зависи единствено от интелигентността.
Колкото до броя на партньорите... знаем, че всеки един от тях оставя следа, памет, а знаем също, че човек се "оцветява" не рядко като приема дадени качества, склонности, дори жестикулации, начин на изразяване чрез говор и пр. от партньора си, следователно това се отпечатва в неговото ДНК..., а след това, логично се препредава на децата.
Не случайно в миналото са били толкова ценени девиците, пък и не само на девствеността на жените се е държало...
Но това е друга тема.
Аз лично 33-35 години съм се страхувал (лабилност и несигурност) да бъда родител.
Но... Карма. :-)

Според мен, Орли, всичко зависи единствено от интелигентността.
Колкото до броя на партньорите... знаем, че всеки един от тях оставя следа, памет, а знаем също, че човек се "оцветява" не рядко като приема дадени качества, склонности, дори жестикулации, начин на изразяване чрез говор и пр. от партньора си, следователно това се отпечатва в неговото ДНК..., а след това, логично се препредава на децата.
Не случайно в миналото са били толкова ценени девиците, пък и не само на девствеността на жените се е държало...
Но това е друга тема.
Аз лично 33-35 години съм се страхувал (лабилност и несигурност) да бъда родител.
Но... Карма. :-)

При всеки е индивидуално.
За 20-те не съм съгласен... Хората много бързо узряват когато се сблъскат с бремето, със задълженията и с това, че не друг, а тях ги чака дадената отговорност.
Най-добрата възраст за дете, според мен, това е около 25-30 години максисум и при жената, и при мъжа.
Но дори и по-рано, пак е вариант. Бабите и дядовците са млади и могат да помагат в отглеждането и домакинството. По този начин младите родители няма да са възпрепятствани да работят, или да се образоват.
Тази възраст е най-добрата от гледна точка на здравословното състояние на тялото и от гледна точка на чистота на характера. С течение на времето, с кармичните натрупвания, фактор стават множество отпечатъци, психиката става все по-натоварена, обременена, стреса, умората, раздразнителността, пък и тялото започва да старее.
Ако човек е на 40 години и проима дете, когато то стане на 20, родителят ще е на 60. На 70 я види внуци, я не.

Да. Не съм го пояснила, но е важно уточнение. Въпросът е да е инструмент - полезно ми е да карам колело, но това не значи, че само така ще се движа...Или че ще се движа постоянно. 

С едно уточнение - да не се категоризира ума като нещо зло, защото е речено - ум царува, ум робува, ум патки пасе.
За, центърът, и аз мисля по подобен начин. Там обаче е цялото познание, познаваемото и познаващия.
Но да, няма нито бунт, нито недоволство.

Според мен... болката може да се прояви дори в ушите, и зависи от специфичните, индивидуални нагласи в човека, които са предпоставка за въпросната реакция.
Сиреч зависи как ни сработва психиката, как възприемаме и как реагираме на и към дадената ситуация.
При някои може да се "стегне" в областта на трета чакра, при други в областта на шеста. Едни ще получат инсулт, други инфаркт, а трети ще ги хване разтрайство. Четвърти пък въобще няма да се трогнат.
 
Често реакцията в областта на т.н. слънчев сплит е поради съпротива и липса на приемане.
Страхът и болката от самотата произлизат от нетрансформираност на основния проблем във всяко същество - страхът от смъртта.
Първият еволюит на страха от смъртта е страхът от нещастие и самота. Сам в гроба.
Там е и скуката, отегчението...
Човек не може да получи трайно удовлетворение докато не открие долбоката си същност (която е същността на всичко). до преди това все ще търси да запълна тази бездна от неудовлетвореност с какво ли не. Там са загубите и печалбите, притежанията и липсите.
Колкото до тук и сега... Има един много прост трик, чрез който човек разпознава, че сега, в този миг, няма никакви проблеми. Просто поглежда навътре и се опитва да установи как е в момента, как се чувства сега. Без минало, без бъдеще. Сега как се чувства - това да установи.

Когато човек рече нещо подобно на "това е моя път", той вече се е описал/отъждествил с нещо и има предубеждения; сложил е някакъв костюм и вратовръзка.

Разбира се, че самотата не плаши, ако има правилно разбиране за нея, а даже напротив - в нея човек по-лесно (условно казано) може да разбере дълбоката си същност, или поне едното и лице.
Другото лице на същността обаче е свързана с проявлението, с взаимоотношенията.
Ако човек намери правилното общуване с другите, тогава социума става блаженство и не само нямаш проблем да спиш в една стая с който и да е, или в едно легло, а си е абсолютен кеф.
Човек винаги залита в крайностите - или е социален, изпитващ страх от самотата, или е саможив, изпитващ страх, неприязън, неудобство, а даже понякога раздразнение и ненавист към социалния живот, към взаимоотношенията.

Общо взето затова има два главни подхода - единят е с аскетичен привкус, а другия е социален.
Няма начин да извършваш карма и бхакти йога ако си сам в гората, или по-точно в пустинята. В същото време няма как да извършваш еднонасочена концентрация докато децата ти се катерят по главата, и докато жена ти разговаря с теб вечер след работа.
В живота съм различил два основни типа моменти - моменти в които си "сам", и моменти, в които си "забъркан социално" и лично аз действам според каквото се появи.

Учителят е свел учение, което по същия начин засяга и двата основни типа съществуване.
Човек трябва да практикува това, което лесно му дава постижение, но бива да практикува и онова, което му е трудно, за да има преодоляване.

Когато човек рече нещо подобно на "това е моя път", той вече се е описал/отъждествил с нещо и има предубеждения; сложил е някакъв костюм и вратовръзка.

Разбира се, че самотата не плаши, ако има правилно разбиране за нея, а даже напротив - в нея човек по-лесно (условно казано) може да разбере дълбоката си същност, или поне едното и лице.
Другото лице на същността обаче е свързана с проявлението, с взаимоотношенията.
Ако човек намери правилното общуване с другите, тогава социума става блаженство и не само нямаш проблем да спиш в една стая с който и да е, или в едно легло, а си е абсолютен кеф.
Човек винаги залита в крайностите - или е социален, изпитващ страх от самотата, или е саможив, изпитващ страх, неприязън, неудобство, а даже понякога раздразнение и ненавист към социалния живот, към взаимоотношенията.

Общо взето затова има два главни подхода - единят е с аскетичен привкус, а другия е социален.
Няма начин да извършваш карма и бхакти йога ако си сам в гората, или по-точно в пустинята. В същото време няма как да извършваш еднонасочена концентрация докато децата ти се катерят по главата, и докато жена ти разговаря с теб вечер след работа.
В живота съм различил два основни типа моменти - моменти в които си "сам", и моменти, в които си "забъркан социално" и лично аз действам според каквото се появи.

Учителят е свел учение, което по същия начин засяга и двата основни типа съществуване.
Човек трябва да практикува това, което лесно му дава постижение, но бива да практикува и онова, което му е трудно, за да има преодоляване.

Когато човек рече нещо подобно на "това е моя път", той вече се е описал/отъждествил с нещо и има предубеждения; сложил е някакъв костюм и вратовръзка.

Разбира се, че самотата не плаши, ако има правилно разбиране за нея, а даже напротив - в нея човек по-лесно (условно казано) може да разбере дълбоката си същност, или поне едното и лице.
Другото лице на същността обаче е свързана с проявлението, с взаимоотношенията.
Ако човек намери правилното общуване с другите, тогава социума става блаженство и не само нямаш проблем да спиш в една стая с който и да е, или в едно легло, а си е абсолютен кеф.
Човек винаги залита в крайностите - или е социален, изпитващ страх от самотата, или е саможив, изпитващ страх, неприязън, неудобство, а даже понякога раздразнение и ненавист към социалния живот, към взаимоотношенията.

Общо взето затова има два главни подхода - единят е с аскетичен привкус, а другия е социален.
Няма начин да извършваш карма и бхакти йога ако си сам в гората, или по-точно в пустинята. В същото време няма как да извършваш еднонасочена концентрация докато децата ти се катерят по главата, и докато жена ти разговаря с теб вечер след работа.
В живота съм различил два основни типа моменти - моменти в които си "сам", и моменти, в които си "забъркан социално" и лично аз действам според каквото се появи.

Учителят е свел учение, което по същия начин засяга и двата основни типа съществуване.
Човек трябва да практикува това, което лесно му дава постижение, но бива да практикува и онова, което му е трудно, за да има преодоляване.

Що се отнася до секса и до сексуалното общуване, не съм виждал по-естествена йога от тази, която Творецът я е заложил в социалните взаимоотношения - тези с партньора, с родителите, с децата, с близките/приятелите, с ближните, с животни, растения, със стихийте и с планетите/системите/космоса, що се отнася разбира се до онази йога с външна насоченост.

Къде другаде можеш да развиваш любовта, мъдростта?
Сексуалността е една от най-висшите интимности. Никой не е по-близък с теб в сравнение с партньора и с никой друг нямаш този велик шанс да запалиш огъня в трите главни кухини - коремната, гръдната и черепната.
Любовта има много форми; наслаждението има много форми, мъдростта има много проявления, но любовта и наслаждението и проникновенията, който човек може да получи във взаимоотношение с правилния партньор, това е най-върховно.
Сърцето на човек се развива от дете, чрез взаимоотношенията с родителите - получавайки и давайки любов. След това идва общуването с партньор, в който човек се влюбва, с който евентуално изживява целия си останал живот, с който дели и добро, и зло.
Всички тези форми на любовта и сутиации, тази подредба сътворена от Твореца, тя е най-естествения метод за еволюция. Това е самия живот, в който се случва цялата кармична обусловеност.
В Тантра и Дао твърдят, че дори и без любов, дори секса в началото да е "гол", дори тогава човек има шанс и дори тогава, от тази позиция у човек може да се появи любовта, а тя е много необходима за разширението на ума, за омиротворението му.
Ще посоча един много елементарен пример - миговете по време и след оргазъм ума (логическия прагматичния) е спрял.
В миговете на любов ума е спрял.
Ум, Няма ум, Умът е Сияйност.

Та, според мен и опитността ми, според така както го виждам, душата е скритата сила и желание на духа, а духа е съзнанието и съзнателността, като душата е част от него.
Например в Кабала, от визията на школата Брей Барух, душата това е желанието и в съществото има безброй видове души/желания...
Да мен душата е стремежа, копнежа, но понеже в съзнанието на човека има много видове желания, според нивото си, душата биде повлияна от дадени желания и биде устремена в тях, което я води или Рова/Ада, или към Светлината.
Например какво желание е следвал с душата си Адолф Хитлер, или Чекатило? На какъв дух са били.
Както четем и имайки разбирането и опитността, можем са кажем, че има много т.н. странични влияния върху душата и духа на човек, които в повечето случаи са определящи.
Например ако ядеш тялото (трупа) на наскоро убито животно (заклано), то неминуемо имаш взаимоотношения с духа му. Той може са се установи трайно в теб и да те ползва, без задължително самият той да е осъзнат за въпросното.
Така и много други духове, които обитават пространството, влизат в допир, меко казано и оказват влияние, но от друга страна това не може да се случи, ако ти нямаш почва за тази работа в себе си, т.е. ако нямаш такава карма, такива кармични семена, защото всичко, което се случва, като проявление, включително и съществуването ти в това време-пространствено измерение, в тази форма, е проявление на твоята индивидуална карма. Твои кармични семена.

Що се отнася до секса и до сексуалното общуване, не съм виждал по-естествена йога от тази, която Творецът я е заложил в социалните взаимоотношения - тези с партньора, с родителите, с децата, с близките/приятелите, с ближните, с животни, растения, със стихийте и с планетите/системите/космоса, що се отнася разбира се до онази йога с външна насоченост.

Къде другаде можеш да развиваш любовта, мъдростта?
Сексуалността е една от най-висшите интимности. Никой не е по-близък с теб в сравнение с партньора и с никой друг нямаш този велик шанс да запалиш огъня в трите главни кухини - коремната, гръдната и черепната.
Любовта има много форми; наслаждението има много форми, мъдростта има много проявления, но любовта и наслаждението и проникновенията, който човек може да получи във взаимоотношение с правилния партньор, това е най-върховно.
Сърцето на човек се развива от дете, чрез взаимоотношенията с родителите - получавайки и давайки любов. След това идва общуването с партньор, в който човек се влюбва, с който евентуално изживява целия си останал живот, с който дели и добро, и зло.
Всички тези форми на любовта и сутиации, тази подредба сътворена от Твореца, тя е най-естествения метод за еволюция. Това е самия живот, в който се случва цялата кармична обусловеност.
В Тантра и Дао твърдят, че дори и без любов, дори секса в началото да е "гол", дори тогава човек има шанс и дори тогава, от тази позиция у човек може да се появи любовта, а тя е много необходима за разширението на ума, за омиротворението му.
Ще посоча един много елементарен пример - миговете по време и след оргазъм ума (логическия прагматичния) е спрял.
В миговете на любов ума е спрял.
Ум, Няма ум, Умът е Сияйност.

Целта на Тантра е просветлението, а практикуващия го търси, за да може адекватно да е (в) реална помощ за всички, за да може всички да изживяват Щастие.
Въобще за какво друго човек би практикувал?
Хората практикуват за да постигнат освобождение от онези неща в тях, които скриват и препъват любовта и мъдростта, които пречат на тяхното изявление. Хората практикуват за да премахнат т.н. воали които скриват/забулват истината/реалността.
Правят го от любов към себе си и от любов към другите... От гледна точка на Будистката Тантра и Махаяна, това е Бодхичитта и това отношение Орлин е прав.
Съществуват три основни типа бодхисатва - пастир, лодкар и царствен.
Пастирът води своето стадо към освобождението и заедно с него сам той встъпва в него.
Лодкарят е дал обет да не постигне пълно просветление и реализация докато не помогне на всички същества да се освободят, затова той непрекъснато ги прекарва до "другия бряг", но сам той не слиза на него.
Царственият бодхисатва е самата Тантра - той търси и постига просветление защото знае, че единствено по този начин би могъл на 100% да помогне на всички, да има пълната/абсолютната Яснота и всичките способности да го прави.
Тантра обаче е ходенето по острието на бръснач. Тя задължително трябва да се практикува под надзора на реализиран учител! Това е много важно, защото тя е директен сблъсък и работа с най-ниските, с най-дълбоките нива на т.н. подсъзнание.
И сексът е също там, както е и установил Фройд.
Той го свързва с т.н. либидо/желание/копнеж, който движи всички същества.
И това са три основни въпроса:
Какво искам?
Защо го искам?
Кой съм аз?
Ето защо в Тантра не само не отричат секса, а ако е нужно даже го толерират, защото според този възглед всичко може да се впрегне в Пътя, но Пътя е преди всичко осъзнатост.

Какво толкова, някакъв си Ад. Ти и без това си в него.
Щом не преживяваш тотално щастие, по един абсолютен начин, и щом преживяваш на негово място страдание, значи си в Ада, до някаква степен.

Сега ще опитам да обясня вън от шегата.

Да речем, че има щастие, което се случва, което познаваме при определени условия. Да речем, че всички други удоволствия са онези дози, които ни задоволяват частично, толкова колкото да ни излъжат за да не намерим въпросното щастие.
За разлика от абсолютното щастие, всички останали форми на относително щастие, са мимолетни.
Все едно някой да ти предложи да не огладняваш и непрекъснато да вкусваш невероятен нектар от благодат, а ти да държиш на това да се храниш с обикновена храна, която не те засища завинаги и не те прави на 100% здрав човек.
В този смисъл всичко, което те отдалечава от Пътя и от Божественото, условно казано по този начин, е грях.

Сега, другата гледна точка, тотално различна от горната.
Сексът не е никакъв грях. Дори извратения секс не е грях. Дори безчувствения секс не е грях. Всички те имат един и същи корен - правиш ги защото искаш щастието си, а искаш щастието си, защото се обичаш.
Убийството не е грях, кражбата не е грях, изнасилването не е грях. Всичко това вършиш, защото искаш щастието и защото се обичаш.
Ок, ще каже някой, но правейки това ти нараняваш много същества. Да! Точно това го прави неправилно.
Обаче сексът е доброволен, стига да не е с кокошка, или да не насилва човек козата, или друго същество.
Ако сексуалният партньор е ок за игричките, в това няма нищо лошо.
Лошото е ако се наркоманизираш и ако загубиш Пътя. Какво значи да загубиш Пътя?
Значи да забравиш, че тези удоволствия не са Удоволствието и да спреш да го търсиш.
Ако правиш какъв и да е секс, без да губиш разсъдък, без да губиш осъзнатос, че това е просто мимолетно удоволствие, което е нетрайно, което идва и си отива и което те "храни" само докато е, няма от какво да се притесняваш. Можеш да ползваш всички средства и всички дупки, с който и да е, стига да е съгласен и да не се забъркват драми (което е почти невъзможно, особено на енергийно ниво).
Та въпросът е деликатен.

Моя опит с Тантра и със секса е, че той може да се интегрира в Пътя, т.е., че може да го ползваш като условие за постигане на просветление, стига да знаеш как. На мен ми се е случвало, но не с всяка жена, а с супер ограничен брой, да кажем с две жени през целия ми живот, а аз съм почти на 40.
Та, ако знаеш как да практикуваш, ако познаваш същността на практиката, можеш да ползваш всичко за нея. Абсолютно всичко.
 
Съществуват две крайности - едната е въздържанието/потискането, а другата да се отдадеш без бариери.
Едната ти казва "грях е", а другата ти казва "не е грях". В средата между двете е разбирането. Нито си се потиснал, нито си се подал.
За мен лично сексът може да бъде падение, но може да бъде и стълбица към небето, а може и да е Божествена красота.

Колкото до страстта и похотта, то има разлика между двете.
Да изпитваш страст, в сексуално отношение, е нормално, но ако си твърде похотлив човек, то това е "остър завой".
Защо просветлените не изпитват страст? Защо са в многократно по-силно блаженство и чистота, защото нямат тази необходимост, защото това е спряло да ги храни.
Останалите ни се прави секс, защото искаме отново да си дадем удоволствие, да се насладим.
А защо? Защото искаме да ни е приятно, да изживяваме щастие.
Защо?

Нещата са много прости, пък вие преценете опиум ли е, или друга залъгалка...
Реално когато човек (пиша "човек" защото само той на тази земя си дава сметка, че е жив и съществува, а и че може да умре в следващия миг) осъзнае, че смъртта съществува, че живота му не е вечен и че няма нищо сигурно в него, когато осъзнае, че поведението му (личното му) и това на другите хора, е меко казано деградивно, той започва да търси решение на тези проблеми.
Реално религията тъй се е родила и думата "религия" е вложен този смисъл, с оглед края на пътя.
Човек, ако е трезвен, си задава съвсем нормални и логични въпроси, от рода на "Защо съществувам? Защо въобще се родих? От де произлизам и защо точно сега, по този начин? С какво е полезен моя живот, каква е неговата цел?" и пр.
Та разсъждавайки над тези неща, търсейки отговорите човек разбира много неща, изучавайки.
Примерно, че във всеки един момент можеш да умреш и нито имаш контрол над това, нито сигурност.
Всичко, което имаш, може да изчезне и да бъде изгубено за миг - дом, семейство, състояние...
Нема нищо сигурно и нищо което да е постоянно.
Това е ужасяващо.
Налице са три неща - фактите за смъртта, за непостоянството и да това че нямаш контрол.
В Процеса на наблюдение и на изучаване, човек разбира, че всичко следва някаква закономерност, която е много дъбока, много скрита и не се вижда лесно. Примерно неравния старт при раждането - едни се раждат болни, други не; едни бедни, други не и т.н.
Едни цял живот пируват и безчинстват, убиват, режат глави, изнасилват... други живят най-мизерно, умират от глад, жажда, от издевателства, или в робство (с или без окови)...
Човек започва да изследва тези неща, но най-вече нещата които му се случват на него и ако има буден ум и шанс, човек достига до разбирането на/за закономерността - че всяко нещо е следствие от друго и в същото време е причина за следващо следствие.
Следващото нещо, което прави човек, е да изследва тази закономерност, да разбере какво стои зад нея, дълбочината и .
Това е пораждането на религията, на истинската религиозност.
Разбира се, днешните форми на религията са безпощадно изопачени от егоизма и тъпотата.
Та, аз лично не виждам как тази истинска религия може да бъде разклатена, още повече в из основи, защото тя лежи, се гради на факти от т.н. реалност.
Има смърт и непосдтоянство; поведението ти е зло и егоистично, породено от неведение, неудовлетворенотст и желания... ; съществува закономерност.
И ако човек не спре до тук, може да навлезе още по-дълбоко в разбирането на Щастието.

Нещата са много прости, пък вие преценете опиум ли е, или друга залъгалка...
Реално когато човек (пиша "човек" защото само той на тази земя си дава сметка, че е жив и съществува, а и че може да умре в следващия миг) осъзнае, че смъртта съществува, че живота му не е вечен и че няма нищо сигурно в него, когато осъзнае, че поведението му (личното му) и това на другите хора, е меко казано деградивно, той започва да търси решение на тези проблеми.
Реално религията тъй се е родила и думата "религия" е вложен този смисъл, с оглед края на пътя.
Човек, ако е трезвен, си задава съвсем нормални и логични въпроси, от рода на "Защо съществувам? Защо въобще се родих? От де произлизам и защо точно сега, по този начин? С какво е полезен моя живот, каква е неговата цел?" и пр.
Та разсъждавайки над тези неща, търсейки отговорите човек разбира много неща, изучавайки.
Примерно, че във всеки един момент можеш да умреш и нито имаш контрол над това, нито сигурност.
Всичко, което имаш, може да изчезне и да бъде изгубено за миг - дом, семейство, състояние...
Нема нищо сигурно и нищо което да е постоянно.
Това е ужасяващо.
Налице са три неща - фактите за смъртта, за непостоянството и да това че нямаш контрол.
В Процеса на наблюдение и на изучаване, човек разбира, че всичко следва някаква закономерност, която е много дъбока, много скрита и не се вижда лесно. Примерно неравния старт при раждането - едни се раждат болни, други не; едни бедни, други не и т.н.
Едни цял живот пируват и безчинстват, убиват, режат глави, изнасилват... други живят най-мизерно, умират от глад, жажда, от издевателства, или в робство (с или без окови)...
Човек започва да изследва тези неща, но най-вече нещата които му се случват на него и ако има буден ум и шанс, човек достига до разбирането на/за закономерността - че всяко нещо е следствие от друго и в същото време е причина за следващо следствие.
Следващото нещо, което прави човек, е да изследва тази закономерност, да разбере какво стои зад нея, дълбочината и .
Това е пораждането на религията, на истинската религиозност.
Разбира се, днешните форми на религията са безпощадно изопачени от егоизма и тъпотата.
Та, аз лично не виждам как тази истинска религия може да бъде разклатена, още повече в из основи, защото тя лежи, се гради на факти от т.н. реалност.
Има смърт и непосдтоянство; поведението ти е зло и егоистично, породено от неведение, неудовлетворенотст и желания... ; съществува закономерност.
И ако човек не спре до тук, може да навлезе още по-дълбоко в разбирането на Щастието.

Сергей Лазарев дава чудесни отговори на въпросите ти. В тази статия коментирам негови текстове тематично, през призмата на психологията и психотерапията. Самият Лазарев говори постоянно през терминологията на религията, ползва думата Бог, но в езотеричния смисъл. 
Думите, посланията на Йешуа Машиах (Исус Христос) - прекрасни са. Но също така могат да бъдат схващани външно и езотерично цялостно. В тези девет статии коментирам езотеричното значение на думите на Месията от евангелие от Матей:1 , 2 , 3 , 4, 5 , 6 , 7 ,  8 ,  9 . 

Та, според мен и опитността ми, според така както го виждам, душата е скритата сила и желание на духа, а духа е съзнанието и съзнателността, като душата е част от него.
Например в Кабала, от визията на школата Брей Барух, душата това е желанието и в съществото има безброй видове души/желания...
Да мен душата е стремежа, копнежа, но понеже в съзнанието на човека има много видове желания, според нивото си, душата биде повлияна от дадени желания и биде устремена в тях, което я води или Рова/Ада, или към Светлината.
Например какво желание е следвал с душата си Адолф Хитлер, или Чекатило? На какъв дух са били.
Както четем и имайки разбирането и опитността, можем са кажем, че има много т.н. странични влияния върху душата и духа на човек, които в повечето случаи са определящи.
Например ако ядеш тялото (трупа) на наскоро убито животно (заклано), то неминуемо имаш взаимоотношения с духа му. Той може са се установи трайно в теб и да те ползва, без задължително самият той да е осъзнат за въпросното.
Така и много други духове, които обитават пространството, влизат в допир, меко казано и оказват влияние, но от друга страна това не може да се случи, ако ти нямаш почва за тази работа в себе си, т.е. ако нямаш такава карма, такива кармични семена, защото всичко, което се случва, като проявление, включително и съществуването ти в това време-пространствено измерение, в тази форма, е проявление на твоята индивидуална карма. Твои кармични семена.

"Яма и Нияма са моралният кодекс на йога. Затова всички редовно практикуващи йоги започват своите практики от тях.
Яма е първата от осемте стъпки, които всеки йогин задължително трябва да следва.

5-те принципа/ качества на Яма са:

1. Ахимса – ненасилие, ненавреждане на друго същество, липса на враждебни отношения. Също и ненасилие над самия себе си. Това включва мислите, думите, делата, емоциите и желанията. Това трансформира човек от тамас и раджас (тъмнина и раздразнение) в сатва (чистота, светлина).
Сутрата на Патанджали гласи, че при този, който е стабилно установен в ахимса, липсва всякаква враждебност, дори и в близост до него. Такъв човек придобива особен магнетизъм, който повлиява на всеки, който се доближи до него.

2. Сатям – истинност. Благата истина, която не наврежда. Да не се лъже, лицемери и заблуждава. Осъзнаване на правилната, истинската мисъл и желание, които се проявяват отвътре, и изразяването й, без да я променяме. Мисли, думи, дела. Когато говорим, трябва да имаме предвид 3 неща:
- дали това, което казваме е истина,
- дали няма да нараним някого,
- дали въобще има нужда да го казваме.

В сутрата на Патанджали се казва, че когато човек говори само истината, всяка негова дума става истина. Човек придобива голяма сила и ясен ум.

3. Астея – честност, неприсвояване – материално, емоционално и ментално. Некрадене и непожелаване на чуждото. Който е честен при всички обстоятелства, добива сили на ясновидство и може да види скрити богатства /тъй като не ги пожелава/.
Има и друго тълкиване на астея: асти -“съществуване“ и яха – „тук и сега“. Живот в настоящия момент. Приемане на настоящето.

4. Апариграха – непривързаност към вещи, обстановка, хора, идеи.
Води до много желания и амбиции, а след това и до недоволство и разочарования. Опасения от притежаваното от нас. Води до Свобода.

5. Брахмачария – установяване в по-висше съзнание, несетивно и неплътско. Умереност в секса. Съхранение на енергия. Човек, който е установен в Брахман /висшето съзнание/, в хармония със себе си и света.

В частност означава полово въздържание или по-скоро въздържане от злоупотреба с половата енергия. Когато полова енергия не се разхищава, а се трансформира чрез йогийски практики, тя се превръща в по-фина енергия. Човек придобива, сила, енергичност, смелост. Освобождава се от страха от смъртта и може да види преражданията си."

Умът не е някъде вън от тялото. Умът е разпространен в цялото тяло. Може на вместо "ум", човек да замести думата със "съзнание".
Мозъкът е част от тялото. В него има кръвоносни съдове, нервна система, около него има жлези. Мозъкът е изграден от клетки. Те имат нужда от определени неща, за да съществуват, от вещества, от кислород.
Ако тялото е задръстено, то и в главата положението не е много добро, включително и от функционалност на жлези и органи, включително и обмяната на вещества.
Нормално е мислите/съзнанието в едно такова тяло да криви, да не е адаптивно, да не е способно на разсъждение, на трезвеност, на прозрение.
Ето защо тялото и съзнанието не са две неща. Те са взаимозависими.
Ако през нощта човек сънува кошмарен сън, цялото тяло се напряга, поради тревожност. Ако гледате филми на ужасите, или просто на улицата изпаднете в застрашаваща живота ситуация, ще видите, че съзнанието, когато е в тревожност, сковава тялото, блокира го.
Това е "стъписването", което съществува и при животните - някои жертви се стъписват от страх при вида на хищника. Често на уплашен човек му се подкосяват краката. Биохимията вътре в организма се променя. Нервните плексуси реагират...
Дето се казва "може да си глътнеш граматиката", или да ти се свие ануса, може да се напишкаш, или даже и по-миризливи неща могат да се случат...
При екстремни преживявания, например първи скок с бънджи, или с парашут, или престрелка на улицата, или не дай Боже война, психиката и тялото могат да блокират и човек да се скове.
Нарича се с една дума - психо-соматика. Това е съзнанието и тялото.
Та, забелязано е, че поради различни състояния на съзнанието,като емоции, страсти, менталност, плексусите реагират, жлезите реагират, отчитат се промени в инервирането и в кръвното налягане, а от там и в обмяната на вещества. Самите мускули даже се напрягат и сковават. Може на човек да му се доходи по нужда, или да повърне.
Всеки може сам да се наблюдава при различни състояния на съзнанието, при различни емоции, при страст и възбуда, къде какво се случва. Къде какво се нарушава. Именно тези нарушения в обмяната на вещества най-вече, правят всяка една патология. В зависимост от това как функционира съзнанието, такова е и тялото.
В Йога това е пределно ясно. С годините е проследено и установено като вярно. Изградени са методики по въстановяване на блокажи и на правилна работа на жлези, на тяло, а от там и на съзнание.
Затова с Йама и Нийама се целят правилни взаимоотношения със света и правилно отношение към себе си, което свежда тревожността до минимум. Чрез определени позиции, свивания и разтягания, се работи със зостоялостта, или с прекомерността в обмяната на вещества, като за целта се подбира определен тип дишания, с определена сила и ритъм, с определена продължителност.
Успоредно с което се работи със съзнанието, с ума, като въпросния се привежда в буден покой.
Едва тогава човек може да разчита на себепознание, на прозрение и на разпознаване на истината за живота/себе си.
Блокажите оформят интоксикация, а това е превъзходна среда за популация на паразити. Следват болест, старост, смърт.

Излезна книгата "Хатха Йога Прадипика", от Българска Федерация по Йога. Чудесен превод!
Един от невероятните трудове по Йога.
http://yoga-bf.com/книга-на-българска-федерация-по-йога-х/
 

Сега виждам какво съм писала преди години. Има развитие - рибата престана да ме привлича напълно, дори последният път усетих как ям с нежелание и после стомахът ми недоволстваше. Напоследък и варените яйца не ми са вкусни. Вече повече от месец не съм слагала в устата си. Останаха само млечните продукти, но усещам, че посягам, когато няма друга храна. Ако трябва да избирам филийка с кашкавал или с хумус - последното определено. 

Два са големите Пътя, ако не считаме, че работата върху тялото не се обособява като самостоятелен път..., та два са големите Пътя - на сърцето и на ума. Медитацията е част от Пътя на ума.
При Пътя на сърцето тя не се търси целенасочено.
Когато сме по Пътя на ума, същия може да бъде насочен към кой и да е обект, без голямо значения, стига това да му помогне да се самоприведе в покой (т.н. съзерцателна медитация). Обектът може да е самото сърце - човек да се съсредоточи в областта на сърцето, или същинския пулс.
Съсредоточението не бива да е "тежко" за да не води до напрягане, до насилие.

Защо му е на човек да търси успокояване на ума?
Шри Чинмой казва, че има два подхода - или успокояваме ума, или освобождаваме сърцето от негативните емоции.
Умът бива да се успокои, защото именно там, в този момент сам ума може да разпознае своята изначална същност, като сякаш се оглежда в огледало.
С други думи човек да познае, че е самия Мир, самия Покой. Като е важно да се отбележи, че този Покой е и "вътре" и "вън", и в тялото, и е изпълващ цялото Битие, явяващ се като негова Основа, негова трансцедентална същност...
Мирът вътре в мен не е по-различен от този вътре в който и да е, в което и да е същество.
Беинса Дуно, до колкото си спомням, бе казал, че човек към човека трябва да се има за равен, нито по-нисш, нито по-висш. Тъй и в тази Велика Равнопоставеност, както се нарича тя в небезизвестните "Четири Неизмеримости" - моят мир по нищо не се различава от мира у което и да е друго същество, или както казва Согиал Ринпоче - моята буда природа по нищо не се различава от буда природата на всеки друг.
Та, човек бива да осъзнае тази своя природа на Покой, като за това се минава през различни осъзнавания в самата медитация, наречени медитативни постижения.
Най-главните от тях са и същински стълбове, или "печати", даващи характеристика на самото учение, правейки го различимо, един вид като "запазена марка".
В началото, в медитацията човек вижда, ме всичко е непостоянно - няма постоянна позиция на тялото, или постоянна форма, няма постоянна емоция, или страст, няма постоянно чувство. Нито едно фино усещане не е постоянно. Няма постоянна мисъл. Всички те се пораждат, съществуват и угасват.
Човек вижда и, че всичко е болезнено и това е също един от стълбовете/печатите. Без значение, дали става дума за приятни, или неприятни мисли, чувства, или форми. Всички те са болезнени - неприятните заради самата им болезненост, а приятните щото са непостоянни.
 
Третото нещо, което се забелязва, което се осъзнава, че помежду две емоции, или помежду две чувства, или помежду две мисли има пространство от покой, като този покой не е нищо, не е празнота в негативния смисъл на думата, а е точно обратното - хем е мирно, успокоено, хем не е празно, а е пълно с живот.
Именно това се вижда и именно така се разпознава, че дълбоката същност е мир, който е излъчващ светлина/живот и той не е по-резличен от теб, от мен, от което и да било... разгледано в дълбоката му сърцевина, с очите на прозрението.
Да разберем, че сме самия Мир, това е "единя от двата крака" на медитацията. Другата цел е да разберем, че сме любов. Да, дълбоко в себе си ние сме любов.

Учителят е учил и е дал тази форма - "Бог е Любов.; Само Божията Любов е Любов." и това с оглед объсловеността на егоистичното съзнание, което никак не позволява на въпросната любов да се проявява и което, в същото време, само не е способно на любов. То точно заради това Учителят е посочил въпросната истина.
Бог е Любов! Нашата сърцевина е Бог, е Любов и само Божията Любов е Любов, в сравнение с егоистичната обич.

ОСНОВНА ТОНГЛЕН ПРАКТИКА
В Тонглен практиката на отдаване и получаване чрез състрадание ние поемаме различните духовни и физически страдания на всички същества - техните страхове, объркване, болка, гняв, вина, съжаление, съмнения и яд. Отдаваме им чрез любов цялото наше щастие, благоденствие, умствен покой, изцеление и удовлетворение.
1. Преди да започнете тази практика седнете спокойно и въведете ума у дома му. След това, като използвате един от методите, които описах -който намирате за най-подходящ за вас, - медитирайте съсредоточено върху състраданието. Призовете присъствието на всички буди, бодхисатви и просветлени същества, така че чрез благодатта и вдъхновението им в сърцето ви да се роди състрадание.
2. Представете си, колкото можете по-детайлно, някой ваш близък, който страда. Опитайте да си представите всички аспекти на страданията и болката му. Тогава, когато почувствате, че сърцето ви се изпълва със състрадание към този човек, си представете, че всичките му страдания се превръщат в гъст нагорещен лепкав дим.
3. Сега - с вдишването - си представете, че този гъст черен дим навлиза с дъха ви в самите корени на вкопчването в себе си. Там той унищожава напълно самовъзхищението ви, като по този начин пречиства отрицателната ви карма.
4. Сега си представете, че самовъзхищението ви е унищожено, така че сърцето на вашия просветлен ум, Бодхичита, е открито напълно. Когато издишвате, си представете, че излъчвате навън неговата блестяща, успо­кояваща светлина на покоя, щастието и доброто и я насочвате към страда­щия си приятел, като по този начин пречиствате отрицателната му карма.
Тук смятам за благотворно да си представите, че вашата Бодхичита е трансформирала сърцето ви, цялото ви тяло или същество в една блестяща вълшебна скъпоценност - скъпоценност, която може да изпълни желанията на всеки и да му осигури всичко, от което той се нуждае или за което копнее. Състраданието наистина е вълшебна скъпоценност, защото притежава свойството да дава на всеки точно това, от което той се нуждае, да облекчава страданията и да дарява удовлетворение.
5. И така, в момента, в който вашата Бодхичита започне да струи навън, за да докосне страдащия ви приятел, трябва да сте твърдо убедени, че негативната му карма наистина е пречистена, и да изпитвате дълбока трайна радост, че той е напълно освободен от страданията и болката.
След това продължете да дишате равномерно, като не спирате практиката.
Тонглен практиката, адресирана към ваш близък, ще ви помогне постепенно да разширите кръга на състраданието, докато обхване страданията и кармата на всички същества, да им предаде цялото ваше щастие, благоденствие, радост и умствен покой. Това е чудесната цел на тази практика и в по-широк смисъл - на целия път на състраданието.
(Согиал Ринпоче)