Ники_

За мен такъв тип предавания за Учителя са много важни.Те сдобряват семейства /подобно на кампанията ''Великите българи''/.Помагат на повече хора да не бъдат критични към делото на Учителя,а на други -да започнат да се интересуват от Учението му.
За мен новото в това предаване беше ,че открито и в детайли беше разказано за ролята на Учителя за спасяването на българските евреи.Естествено,не трябва да омаловажаваме и ролята на други хора и за пореден път да изпадаме в някаква духовна еуфория.За жалост, заслугите на Братството много трудно могат да се докажат документално.Но Истината трябва да се знае от по-голяма част от народа ни./ Според мен част от евреите отдавна я знаят/
На мен предаването ми хареса.То няма претенциите да бъде трибуна за философски или духовни дискусии.Въпросите бяха добронамерени.Понякога звучаха и малко наивно.Но това е нормално за хора ,които не познават живота на Братството в детайли.Андрей Грива се постара на по-разбираем език да обясни основни моменти от живота на Учителя и от Учението.Имаше и красиви кадри от филми.
Сигурно може да се желае повече от монтажа.Но такива са вижданията на екипа на ''Горещо''.
А що се отнася до темата за ролята на славянството в бъдещия духовен живот на човечеството ,тя присъства в Учението.Дали ни харесва или не,дали харесваме днес Русия или не,не променя казаното от Учителя.
Приятно ми беше да гледам и мястото ,където участниците в интервюто водеха своя разговор.
Днес с удоволсвие забелязвам и много големия интерес към братските сайтове.Това означава ,че предаването е било нужно не само на нас ,а и на много други хора.
Ако някой има сериозни претенции към предаването ,нека намери средства и направи един филм ,в който да засегне ключовите за Братството теми.

Предаването и на мен ми хареса. За първи път от това, което до сега съм гледала, се създаде синтезирана и по-задълбочена картина за личността на Учителя, а и за самото Учение и хората, които го следват. Лично на мен неподготвеността на журналистката ми се понрави, защото това придаваше достъпност и непосредственост и за зрителите, и за онези, които биха се поинтересували от Учението.

Разбира се винаги има какво още да се желае от едно подобно предаване. Нещата винаги могат да бъдат направени по-добре. Това обаче не бива да омаловажава труда на авторите. Не може да бъде обхванато всичко в едно такова кратко предаване. Акцентът беше върху личността П. Дънов, а самото учение остана до известна степен в сянка, но това е разбираемо. Важното е, че предаването според мене ще остави положителен отпечатък в съзнанията на немалко хора.

Гледах предаването. Хареса ми!

Езикът беше достъпен за разбиране, а и водещата подходи с голямо уважение според мен.

През цялото време звуча музика от Учителя, а кадрите от Рила и Паневритмия бяха много хубави.

Дано повече такива предавания да има.

„ГОРЕЩО” ПРЕДСТАВЯ СПЕЦИАЛНИЯ СИ ПРОЕКТ, ПОСВЕТЕН НА ПЕТЪР ДЪНОВ


„Горещо”, събота, 5 юни 2010г., 22:30 часа, Нова телевизия



Уникални архивни кадри и председателят на Общество Бяло братство Андрей Грива разказват за живота и делото на един от световните духовни учители на XX век



Вижте видео запис от предаването
Духовните учители на човечеството идват периодично и един по един. Светът и народите ги приемат или отричат, осъждат или канонизират, забравят или помнят. Един от тези духовни учители е българинът Петър Дънов, оставил отпечатък по целия свят, а учението му и паневритмията се практикуват на всички континенти. Много известни личности са негови последователи - гениалният Айнщайн казва за него: „Цял свят се прекланя пред мене, а аз се прекланям пред Учителя Петър Дънов.”; Пако Рабан твърди, че учението на Дънов ще бъде основа за духовната култура на новото столетие; Папа Йоан XXIII казва: „ В днешната епоха най-големият философ, който живее на земята, е Петър Дънов.”, а гробът на Учителя е единственото място, към което Мадона проявява интерес при няколкочасовия си престой у нас.

След като в началото на новия телевизионен сезон „Горещо” зарадва зрителите с поредицата си за един от най-големите феномени на България – пророчицата Ванга, тази събота, 5 юни от 22:30 часа телевизионният таблоид ще представи един специален проект, посветен на Учителя Петър Дънов.

Потомък на два възрожденски рода, Петър Дънов е закърмен със стремеж към духовното. Завършва теология и медицина в Америка. „Връщайки се в България след осем години, Петър Дънов решава да се посвети на своя народ и да лекува душата и тялото му.” – разказва Андрей Грива, председател на Общество Бяло братство. На 33-годишна възраст Петър Дънов основава със свои съмишленици общество за повдигане на религиозния дух на българския народ – бъдещото световно Бяло братство. Заедно с капитан Петко Войвода и Кръстьо Мирски създава читалище във Варна, където трите знакови исторически фигури осъществяват заедно просветителската си дейност. Петър Дънов обикаля из цялата страна, за да изнася сказки и беседи. Доста любопитен факт е, че първите му трима ученици са католик, източно православен християнин и евангелист. В София живее в къща-близнак с Георги Димитров и на два пъти го спасява като го крие от хайките. Личните вещи на Петър Дънов са костюмът, обувките, цигулката и Библията - през целия си живот той няма друга собственост. В началото Петър Дънов е „г-н Дънов” – лектор, след това го наричат „проповедник”, в последствие започват да го търсят като ясновидец, който вижда и тълкува знаците и чете и предсказва бъдещето. Днес Петър Дънов е наричан Учителя, а духовното му име е Беинса Дуно. Интересен факт е, че Учителят събира на едно място баба Ванга и дядо Влайчо Жечев – двама от най-известните ясновидци по онова време и ги кара да си предсказват един на друг бъдещето, а в след време Ванга помага да се запази земята, която учениците му купуват и на която създават селището „Изгрев” – място за беседи, молитви, паневритмия и събор. Мястото, известно като Баучеровата ливада – земя, подарена на английския журналист Джеймс Баучер от българското правителство – има уникален микроклимат и неслучайно днес, десетилетия по-късно там съжителстват хора на изкуството и петнайсет чуждестранни посолства и представителства.

Кой е всъщност Петър Дънов и защо Учението му е толкова популярно в цял свят? Какво представлява Паневритмията и каква е целта й? Каква е ролята на Учителя в спасяването на българските евреи? Как хората попадат в Бялото братство и какви хора са членовете му? Защо Руското посолство е на територията на бившето селище „Изгрев” и коя според Учителя ще е шестата раса?

„Горещо”, събота, 5 юни 2010г., 22:30 часа, Нова телевизия

/източник/

http://www.youtube.com/watch?v=4wvt23BPOeU

Описано в историята не е странно. То си има обяснение и е свързано с отчистващите процеси вътре в самия човек. Неизбежно се минава и през катарзиса. Тежко е, но който издържи, ако процесите придобият рязък и бърз характер, то взима Венеца на Живота.
Малцина се осмеляват и това е нормално. Повечето от нас предпочитат по плавните трансформации, защото другите са съпътствани с болка и страдания. Един ден всеки ще ги премине и ще стъпи оттатък.

С мен подобни неща, но не в такава остра форма се са случвали на Рилския манастир, а по-тежки са се случвали често, даже докато съм си бил у дома, при това са имали продължителност по няколко седмици.
Тогава (на Рилския манастир) вдигам температура, но не висока - около 37/38`. Започва се постоянно разтройство, докато не излезе от мен всичко. С дни не ям. Тогава най-проблематично е да се справиш с шума на всички хора, щото ти се струва че си попаднал в кошер, а то просто сетивността ти са се изострили. Случвало се е да усещам миризми от десетки метри, през стени и в помещения, намиращи се далеч от обхвата на "нармалното" ми обоняние, та даже и да усещам хората как миришат вътре в тях - вътре в организма.
Е, вервай ми не е хич приятно. Няма го това свято благоухание, което може да бъде усетено в един богобоязлив и смирен човек. Мислите на хората в тези моменти също не остават скрити.
Последния път като ходих, а това беше миналата година, отидох сам и останах там няколко дни, непосредствено след като слязох от езерата, където също бях сам и където бях престоях десет дни, след един много тежък духовен период. Температурата почти не ме напускаше и имаше много изменения и промени, които бяха достигнали своя връх още преди да се кача на Рила. Тогава просто се канализираха нещата.
Според мен, ако човек се уповава на Бога и ако е готов даже да се раздели с живота си, ако Бог така реши за него разбира се, то няма да има никакви проблеми.
Съгласие, Любов и Благодарност с каквото и да е и към каквото и да е. Без страх. Каквото има да идва, нека дойде!

Описано в историята не е странно. То си има обяснение и е свързано с отчистващите процеси вътре в самия човек. Неизбежно се минава и през катарзиса. Тежко е, но който издържи, ако процесите придобият рязък и бърз характер, то взима Венеца на Живота.
Малцина се осмеляват и това е нормално. Повечето от нас предпочитат по плавните трансформации, защото другите са съпътствани с болка и страдания. Един ден всеки ще ги премине и ще стъпи оттатък.

С мен подобни неща, но не в такава остра форма се са случвали на Рилския манастир, а по-тежки са се случвали често, даже докато съм си бил у дома, при това са имали продължителност по няколко седмици.
Тогава (на Рилския манастир) вдигам температура, но не висока - около 37/38`. Започва се постоянно разтройство, докато не излезе от мен всичко. С дни не ям. Тогава най-проблематично е да се справиш с шума на всички хора, щото ти се струва че си попаднал в кошер, а то просто сетивността ти са се изострили. Случвало се е да усещам миризми от десетки метри, през стени и в помещения, намиращи се далеч от обхвата на "нармалното" ми обоняние, та даже и да усещам хората как миришат вътре в тях - вътре в организма.
Е, вервай ми не е хич приятно. Няма го това свято благоухание, което може да бъде усетено в един богобоязлив и смирен човек. Мислите на хората в тези моменти също не остават скрити.
Последния път като ходих, а това беше миналата година, отидох сам и останах там няколко дни, непосредствено след като слязох от езерата, където също бях сам и където бях престоях десет дни, след един много тежък духовен период. Температурата почти не ме напускаше и имаше много изменения и промени, които бяха достигнали своя връх още преди да се кача на Рила. Тогава просто се канализираха нещата.
Според мен, ако човек се уповава на Бога и ако е готов даже да се раздели с живота си, ако Бог така реши за него разбира се, то няма да има никакви проблеми.
Съгласие, Любов и Благодарност с каквото и да е и към каквото и да е. Без страх. Каквото има да идва, нека дойде!

Намирам подчертаното за абсолютно точно. Сидхите (психическите способности) са част от Пътя.
Изследвайки себе си и живота на други пътуващи, човек не може да не види и клопките, в които може да се озове.
Аз казвам - Любовта е всичко и нищо друго не може да се мери с нея.

Случвало се е, когато Любовта дойде в мен и ме превземе, цялата природа да се омиротворява. Всички хора около мен стават добри, тихи, изключително внимотелни и толератни едни с други.
Случвало се е, когато съм в подобно състояние хората по улиците да се обръщат и да гледат в мен, сякаш незнам какво виждат, или по-скоро усещат.
За съжаление на аз-а тази Любов не може да бъде управлявана и да бъде викана по поръчка. Шефа се разпорежда с нея. Тя идва и си отива когато е необходимо.
Когато Христос започне да се изобразява в някого... първо обаче трябва да се роди в сърцето му. Трябва Той да порасте, а аз-а да се смали. Много чудеса на изцеление на пророкуване и пр се извършват в дните Христови, когато е в плъттта на някого. Обаче идва момента, когато Христос бива разпнат, умира и се възнася на "Небето". Тогава онези 12 апостоли продължават делото Божие и проповядването на благовестието, чудесата, покръстват "народите" и ги запознават с Дух Святий. Всички (системи, тъкани и клетки) чакат Второто Пришествие.
Когато той дойде, тогава се минава през въпросния Ад, за който писах по-горе, докато избраните не бъдат спасени.
Едва когато Небесния Йерусалим се спусне от Небето и се възцари на Земята нечия, едва тогава същия може да счита себе си за спасен.
Всичкия този процес е иднивидуален и независим от другите. Той става вътре във всеки човек, когато му дойде времето.
Място за възгордяване няма, защото процеса не е предизвикан от аз-а и аз-а не властва над него.
Работата на аз-а е да се смирява и да търси опрощение.

Казано е, че между смъртта Христова и Второто Му Пришествие ще има дни, в които ще искаме да видих Христос (Безусловната Любов) и няма да го видим.
Лука 17:22
И рече на учениците: Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Човешкия Син, и няма да видите.

оо има много примери за обратното. Не бързай със заключенията.
Тези способности са свързани с шести енергиен цантър. Има много път още. Повърви, пък сам ще разбереш.
Ванга, Вера Кочовска, дори и апостолите после това минават през собствения си ад. Иисус също мина от там.
Евангелието е отличен пътепоказател и в него може да се проследи възхода и падението, борбите и проверките... както и други неща засягащи всеки който е станал Син Божи.

Накрая, преди Голгота, сам Иисуса се смири и рече: "Отче, ако може нека ме отмине тази чаша, но да бъде според Твоята Воля, а не според моята."
Също рече и следното "Отче, в Твоите ръце предавам духа си."
След духовните дарби те учат на послушание и смирение и колкото повече се опъваш и искаш ти да "караш влака", толкова повече страдаш, именно за да се пречупиш и смириш. Може и всичко да ти се отнеме и да стигнеш да смърт.


Най-главния показател за това, че приближаваш най-високото ниво, това е смирението, скромността, разумната самоирония и това да не поставяш себе си пред Бога.
Лука 14:11
Защото всеки който възнося себе си ще се смири, и който се смирява ще се възнесе.

Проверките започват веднага след кръщението, което отваря за първи път сърцето за Любовта, а умът за Светия Дух.
Тогава човек трябва да познава ето тези изпитания от дявола (егоизтичното съзнание), щото способности има да прави чудеса, но... :
http://biblia.duh-i-...%E0&tr_search=2

Човек бива да се научи на послушание за Божията Воля, а не да следва своя ум и желания, амбиции, щото често ще греши.
Не чуе ли човек Бог да му нарежда да помогне, да предскаже, да пророкува, или да изяви някое чудо, то е по-добре да не се захваща.


"Адепта трябва да се страхува от известността, както прасето от това да е дебело." инак не може да се завърши процеса на трансмутация и се навлиза в така наречения его-трип.

Самият свети Иван Рилски започва своето завещание така:

Според него, а и според апостолите, всичките чудеса, пророкувания, изцеления са от Светия Дух, от Бога, а не от аз-а, от индивидуалността. Когато някой си полисли обратното, тогава говорим за щестлавие.
Апостол Павел:


из Миларепа:

Хипофизата и Хипоталамусът са ясно свързани. Очния нерв отива у хипоталамуса. Хипофизата е "под чехъла" на Хипоталамуса, а той пък е подчинен на Епифизата.

Драга, Ирина
Всички дорове, които "притежава" човек, са едновременно с това и проверки/изпитания. Днес ги има, а утре ги няма. Спуснато е, позволено е, дава се. Бъди внимателна, щото изпитанията предстоят. Може всичко да ти се отнеме, ако много се възгордееш. После това се мива през Ада и то в буквалния смисъл и именно за да израсте човек, за да стигне до Рая.
Сега няма да посочвам примери, щото не са един и два и едва ли е необходимо.
Ще ти напоня само и единствено за това:

Слушай Шефа, смирявай се, бъди послушна и скромна. Знай, че в тези неща не е истинския смисъл.
Любовта ще претвори и теб и е достатъчна за "работа" с всичко останало, пък и носи щастие. Ако Любов има не са нужни никакви други неща.

Хипофизата и Хипоталамусът са ясно свързани. Очния нерв отива у хипоталамуса. Хипофизата е "под чехъла" на Хипоталамуса, а той пък е подчинен на Епифизата.

Драга, Ирина
Всички дорове, които "притежава" човек, са едновременно с това и проверки/изпитания. Днес ги има, а утре ги няма. Спуснато е, позволено е, дава се. Бъди внимателна, щото изпитанията предстоят. Може всичко да ти се отнеме, ако много се възгордееш. После това се мива през Ада и то в буквалния смисъл и именно за да израсте човек, за да стигне до Рая.
Сега няма да посочвам примери, щото не са един и два и едва ли е необходимо.
Ще ти напоня само и единствено за това:

Слушай Шефа, смирявай се, бъди послушна и скромна. Знай, че в тези неща не е истинския смисъл.
Любовта ще претвори и теб и е достатъчна за "работа" с всичко останало, пък и носи щастие. Ако Любов има не са нужни никакви други неща.

Всички качества са дар от Бога, а всички слабости са от липсата на Неговата благодат. Но погледнато от друга страна - ако чрез слабостите, нещастието, страданието и мъката, ние израстваме, значи и те са Божия милост!

Първото нещо, което ми мина през ума да ти напиша, бе:
"Отърви се!", но знам, че не е лесно да се направи. Изглежда лесно,
но не е.
Аз самият няколко месеца се опитвах да го направя, но все не успявах с онази жена, за която ти писах.
Именно защото чувствах нужда от нея. Защото се страхувах, че няма да бъде обичан
после това, че ще бъда нещастен, сам, а самотата е смърт преобразена.
Това са основните неща, които плашат всеки:
- да не остане без любов/разбиране
- самотата
- старостта
- болеста
- загубата
Горните две описват някакво по вид нещастие.
Самотата е проекция на смъртта, а смъртта е най-големия страх за човека.
Спокойно! Ще има кой да те обича. Няма да бъдеш сама. Задължително ще има кой да обичаш и ти, защото това зависи от теб. Колкото до Любовта - да, тя е Божи дар.
Дали ще се влюбиш отново и дали ще изпитваш Любов - ето това не е сигурно, но както ти писах - това е света. Тук нищо не е сигурно, освен, ако не инвестираш в себе си.

Има си техники, и учения, които могат да те въведат в любовта, а ма не в тази, която е свързана с партньор, а тази която се нарича "безусловна" и която не е кратка, като другата. Тази любов, мила, е многократно по-силна от онази и когато човек я преживее, тогава той даже е способен да се чуди и да не вярва как е могъл да си мисли, че онази любов (към даден партньор, дете и пр.) е била за него всичко.
Да, знам че звучи фантастично, но това е.

Ти просто имаш нужда от Любов и от щастие, както всеки жив човек, както всяко живо същество. Така е устроен света. Имаш нужди и ги търсиш.
Разбира се, човек намира някакво по вид щастие и любов в света, но те са относителни, а не абсолютни. Частични са, а не са пълни. Несъвършена работа.

Когато намериш това, за което ти пиша, ще бъдеш толкова изпълнена, че не само няма да имаш нужда, но ще може и да даваш. А вярвай ми - няма по-голямо щастие от това да можеш да дадеш!
Получаването също е важно, но не толкова, защото и 100 човека да те обичат, ако ти си към тях безразлична, то пак няма да си щастлива! Забележи това.
Щастието е в даването, а даването зависи от теб и знай, че колкото повече даваш от сърцето си, то толкова повече се разширява то и толкова повече може да възпроизведе. Накрая се превръща в безкрайност.
Но даването от сърцето не е свързано с това да попадаш в позицията „роб”. Давай и на себе си. Уважавай се.
Та, ако този мъж, те отдалечева и те прави нещастна, то бива да се откъснеш, макар да е болезнено. Не допускай зависимостта да е по-силна от теб. Кой е шефа? Ти или тя?

Верно е, в началото ще те боли, ще се измъчваш, ще страдаш, но всичко си има цена и човек не може да премине от едно ниво в друго, без да си научи уроците, а и от това не се умира. Живота си е учител все пак. Човека е оцелял защото се е приспособявал.
После, когато укрепнеш, тогава ще можеш да работиш и със себе си.

Щом веднъж си се откъснала, и щом въднъж си била на границата, където ти е било лесно да се разделиш с този човек и щом после отново си станала зависима от него, значи нещо се е случило, нещо е излъчено, което работи и те обзема. Това нещо те прави роб.
Огледай се за това, ослушай си, бъди наблюдателна. Внимавай да не би някой да те кара да му "играеш по свирката"!
Молитвите много помагат. Всъщност ако има кой да помогне със сигурност - това е Бог. Вярвай и се помоли. Моли се докато не се появи резултат.

Пробвай с някоя кратка молитва и си я повтаряй непрекъснато. Опитай един, два, три дни. Нищо не ти пречи. Повтаряй си молитвата. Просто опитай.

Аз бях на същата "релса". Един ден обаче си казах "Аааа с това
нещо трябва да се приключи! То не ми носи щастие. То няма бъдеще. Няма смисъл да го продължавам."
Така и направих.

Привет!
Ами в края на краищата трябва да решиш и да предприемеш нещо. Постави всичко на везната и накъдето се наклони. Всъщност това си е кармична работа, но зависимостта и това, че не можеш да се откъснеш може да е и от енергийно влияние, или така наречената магия, което си е пак свързано с карма.
Не бой се, не е много по-страшно от това, което преживяваш.
Изпадал съм в подобна ситуация. Преди време имах връзка с омъжена жена, която поддържах около 4 години. Много нерви, много нещо, много изхабяване, много ревност, много гняв, много неудовлетвореност и много мъка... Какво ли не още... После това и изневерих, а това ме въвлече в чувство за вина, което пък ме закара на операционната маса. Там чичо доктор ме посъветва добре. Не след дълго намерих този сайт, а не ми много време – намерих и себе си.
Втория мъж в живота ти, може би и за него вашата връзка е мъка. Аз така се чувствах с онази - омъженатаа. Нямах я. През повечето време тя си беше при семейството - съпруг, деца и пр. Криехме се. Лъжа след лъжа...
Обичта, мила, не е Любов. Обичта е от ума и е свързана с егоизма. За Любовта няма прегради и може да Любиш някого, без да искаш да го притежаваш, без да искаш той да е до теб. Когато човек иска, тогава говорим за егоизъм. Когато ти е нужно споделяне и някой да ти отговори на „любовта”, то вече е съмнителна работата.
Преди време и аз си мислех, че любя, ама много съм се лъгал. Обич е било и е било свързано главно с моите нужди. В началото наистина има някаква любов, докато си влюбен, но после тя изчезва и на нейното място се появява зависимостта, навика, а това си наркотик за мозъка. И ето ти не можеш без него, а и той без теб явно не може. А в същото време не можете и заедно. Тежко ви е. Каква дилема.
Помня, че когато прекъсвах връзката си с онази жена, то много рев падна. Не бях на себе си. Ами точно все едно отказваш нещо, от което се нуждаеш. И ако го спреш, ако спреш да го имаш, сякаш ще умреш. В много случаи обаче, след края на подобни връзки, човек се чувства Свободен, защото по време на тези връзки тежестта е голяма. Това ти е за урок. Тежко е. Кой твърди обратното?! Но пък ако не е тежко, как ще разбереш че си жива, че съществуваш?
Има си и хубавите страни. Бог изпраща мъка на онези, които е избрал. Малко или много болката разтваря сърцето. Чистят се стари задължения и човек става по-добър, именно защото страда. Става състрадателен. След това, когато и ти срещнеш някой, който да е като теб, ще знеш какво му е и лесно ще му влезеш в полоението. Състрадателност.

Привет и от мен!
Всъщност това твърдение е валидно само за тези, които използват така наречената "личностна енергия", позната още като Кундалини.
Разбира се може да се използват и всички нейни прояви.

За тези, които се ползват от Рей-Ки (Универсалната/Космическа Енергия), или Прана, то това е невъзможно.
В книги, като Библията това е описано прекрасно. Там тази енергия се нарича "Благодат", или Дух Святий. Тя не може да бъде управлявана. Има си свой "нрав" и всеки опит да господаруваш над нея би я спряло. Тази енергия не харесва насилието и се "отдръпва" от насилници, или от силно амбициозни хора, хора с определено личностно желание. Тя работи и идва само ако човек е смирен.
Въпросната Рей-Ки... ами при нея важи правилото: колкото по-малко "аз" (себичност), толкова повече енергия. От това следва, че човек няма как да навреди, ако у него липсва желания, амбиции, съдене (по лице) и пр..
В християнството, а и не само там, ръкополагането е част от танствата. Прави се при кръщението, при посвещаването, при лечението/изцеляването и др.
Задължително и присъствието на смирението. Колкото повече си се прибрал и си се смалил, толкова повече място има за енергията, която се спуска от горе, така да се каже.
Йоан Кръстителя го е описал ясно: "Сега Той трябва да расте, а аз да се смалявам."

аз-ът, его се намира в ума. Това е нищо повече от концепция за индивидуалност и отделност. Тази концепция пречи на съзнанието да се слее с първопричината, т.е. с Бога. Тя също така запушва срединния канал и не позволява на енергията да се спусне до сърцето.

Енергията се прередава чрез ръцете и най-вече чрез дланите, при това от техния център, където има една важна биоактивна точка на меридиана на перикарда. През дланите минават и други меридиани - на сърцето и на белия дроб.
Ръцете са преносител на това, което е минало през сърцето и тимусовата жлеза. По пътя си тази енергия лекува и лечителя и пациента.
Колкото повече - толкова повече е казал Мечо Пух.
ще приложа малко картинки, за да бъде по-ясно.







При стандарните Рей-Ки, преоткрити от Д-р Микао Усуи в Япония, след детски въпрос относно това как е лекувал Иисус чрез ръцете си, та при тези Рей-Ки се ползва , както е видно от името на това чудо, Универсалния Енергиен/Космически Поток.

Има обаче и друг вид Рей-Ки, които според мен, не са баш Рей-Ки, защото при тях не се ползва Универсалния Енергиен/Космически Поток, се полза енергията на Кундалини, или така наречената "личностна енергия".

При първия случай Енергията идва ожт 7-ма чакра и достига до сърцето, от където през ръцето (или през очите, а защо не и от всяка клетка) се излива върху даден обект, или среда.

При втория случай Енергията тръгва от първа чакра и се издига до сърцето, от където отново през сърцето стига до каквото там има нужда, според лечителя.

При първия случай енергията зависи от молитвата и смирението, докато при втория е достатъчно намерението, волята и желанието на лечителя.

Втория случай се ползва и в Дао и той наистина може да бъде опасен, защото при него не е задължително умът да си е отишъл и да е намаляло/смирено егото (аз-а).
Хора, които ползват тази енергия за да навредят, в Китай ги наричат "Отровни дракони", въпреки че те същите, към които се прилепя това определение са достигнали не само до средния дан-тян, където се подвизава енергията Ци (Жизнената енергия), но са стигнали и по-нагоре - до горния дан-тян, където вече се помещава Духовната Енергия, или така нар. "Шън".
Ето малко картинки на Кундалини "Рей-Ки":








В Дао са известни много случаи на работа с тази енергия. Не само в акупунктурата/пресурата, но и в бойните изкуства. Имамножество методи и тренировки, които правят възможно тази енергия да бъде насочвана от която и да е биоактивна точка, като се минава през следните нива на въздействие:





Разбира се, това е до някаква степен плашещо и може да доведе до големи проблеми.


Е, винаги съществуват и такива, които да дадат урок на някой който се е взел много на сериозно. Ето една история:

Привет и от мен!
Всъщност това твърдение е валидно само за тези, които използват така наречената "личностна енергия", позната още като Кундалини.
Разбира се може да се използват и всички нейни прояви.

За тези, които се ползват от Рей-Ки (Универсалната/Космическа Енергия), или Прана, то това е невъзможно.
В книги, като Библията това е описано прекрасно. Там тази енергия се нарича "Благодат", или Дух Святий. Тя не може да бъде управлявана. Има си свой "нрав" и всеки опит да господаруваш над нея би я спряло. Тази енергия не харесва насилието и се "отдръпва" от насилници, или от силно амбициозни хора, хора с определено личностно желание. Тя работи и идва само ако човек е смирен.
Въпросната Рей-Ки... ами при нея важи правилото: колкото по-малко "аз" (себичност), толкова повече енергия. От това следва, че човек няма как да навреди, ако у него липсва желания, амбиции, съдене (по лице) и пр..
В християнството, а и не само там, ръкополагането е част от танствата. Прави се при кръщението, при посвещаването, при лечението/изцеляването и др.
Задължително и присъствието на смирението. Колкото повече си се прибрал и си се смалил, толкова повече място има за енергията, която се спуска от горе, така да се каже.
Йоан Кръстителя го е описал ясно: "Сега Той трябва да расте, а аз да се смалявам."

аз-ът, его се намира в ума. Това е нищо повече от концепция за индивидуалност и отделност. Тази концепция пречи на съзнанието да се слее с първопричината, т.е. с Бога. Тя също така запушва срединния канал и не позволява на енергията да се спусне до сърцето.

Енергията се прередава чрез ръцете и най-вече чрез дланите, при това от техния център, където има една важна биоактивна точка на меридиана на перикарда. През дланите минават и други меридиани - на сърцето и на белия дроб.
Ръцете са преносител на това, което е минало през сърцето и тимусовата жлеза. По пътя си тази енергия лекува и лечителя и пациента.
Колкото повече - толкова повече е казал Мечо Пух.
ще приложа малко картинки, за да бъде по-ясно.







При стандарните Рей-Ки, преоткрити от Д-р Микао Усуи в Япония, след детски въпрос относно това как е лекувал Иисус чрез ръцете си, та при тези Рей-Ки се ползва , както е видно от името на това чудо, Универсалния Енергиен/Космически Поток.

Има обаче и друг вид Рей-Ки, които според мен, не са баш Рей-Ки, защото при тях не се ползва Универсалния Енергиен/Космически Поток, се полза енергията на Кундалини, или така наречената "личностна енергия".

При първия случай Енергията идва ожт 7-ма чакра и достига до сърцето, от където през ръцето (или през очите, а защо не и от всяка клетка) се излива върху даден обект, или среда.

При втория случай Енергията тръгва от първа чакра и се издига до сърцето, от където отново през сърцето стига до каквото там има нужда, според лечителя.

При първия случай енергията зависи от молитвата и смирението, докато при втория е достатъчно намерението, волята и желанието на лечителя.

Втория случай се ползва и в Дао и той наистина може да бъде опасен, защото при него не е задължително умът да си е отишъл и да е намаляло/смирено егото (аз-а).
Хора, които ползват тази енергия за да навредят, в Китай ги наричат "Отровни дракони", въпреки че те същите, към които се прилепя това определение са достигнали не само до средния дан-тян, където се подвизава енергията Ци (Жизнената енергия), но са стигнали и по-нагоре - до горния дан-тян, където вече се помещава Духовната Енергия, или така нар. "Шън".
Ето малко картинки на Кундалини "Рей-Ки":








В Дао са известни много случаи на работа с тази енергия. Не само в акупунктурата/пресурата, но и в бойните изкуства. Имамножество методи и тренировки, които правят възможно тази енергия да бъде насочвана от която и да е биоактивна точка, като се минава през следните нива на въздействие:





Разбира се, това е до някаква степен плашещо и може да доведе до големи проблеми.


Е, винаги съществуват и такива, които да дадат урок на някой който се е взел много на сериозно. Ето една история:

Привет и от мен!
Всъщност това твърдение е валидно само за тези, които използват така наречената "личностна енергия", позната още като Кундалини.
Разбира се може да се използват и всички нейни прояви.

За тези, които се ползват от Рей-Ки (Универсалната/Космическа Енергия), или Прана, то това е невъзможно.
В книги, като Библията това е описано прекрасно. Там тази енергия се нарича "Благодат", или Дух Святий. Тя не може да бъде управлявана. Има си свой "нрав" и всеки опит да господаруваш над нея би я спряло. Тази енергия не харесва насилието и се "отдръпва" от насилници, или от силно амбициозни хора, хора с определено личностно желание. Тя работи и идва само ако човек е смирен.
Въпросната Рей-Ки... ами при нея важи правилото: колкото по-малко "аз" (себичност), толкова повече енергия. От това следва, че човек няма как да навреди, ако у него липсва желания, амбиции, съдене (по лице) и пр..
В християнството, а и не само там, ръкополагането е част от танствата. Прави се при кръщението, при посвещаването, при лечението/изцеляването и др.
Задължително и присъствието на смирението. Колкото повече си се прибрал и си се смалил, толкова повече място има за енергията, която се спуска от горе, така да се каже.
Йоан Кръстителя го е описал ясно: "Сега Той трябва да расте, а аз да се смалявам."

аз-ът, его се намира в ума. Това е нищо повече от концепция за индивидуалност и отделност. Тази концепция пречи на съзнанието да се слее с първопричината, т.е. с Бога. Тя също така запушва срединния канал и не позволява на енергията да се спусне до сърцето.

Енергията се прередава чрез ръцете и най-вече чрез дланите, при това от техния център, където има една важна биоактивна точка на меридиана на перикарда. През дланите минават и други меридиани - на сърцето и на белия дроб.
Ръцете са преносител на това, което е минало през сърцето и тимусовата жлеза. По пътя си тази енергия лекува и лечителя и пациента.
Колкото повече - толкова повече е казал Мечо Пух.
ще приложа малко картинки, за да бъде по-ясно.







При стандарните Рей-Ки, преоткрити от Д-р Микао Усуи в Япония, след детски въпрос относно това как е лекувал Иисус чрез ръцете си, та при тези Рей-Ки се ползва , както е видно от името на това чудо, Универсалния Енергиен/Космически Поток.

Има обаче и друг вид Рей-Ки, които според мен, не са баш Рей-Ки, защото при тях не се ползва Универсалния Енергиен/Космически Поток, се полза енергията на Кундалини, или така наречената "личностна енергия".

При първия случай Енергията идва ожт 7-ма чакра и достига до сърцето, от където през ръцето (или през очите, а защо не и от всяка клетка) се излива върху даден обект, или среда.

При втория случай Енергията тръгва от първа чакра и се издига до сърцето, от където отново през сърцето стига до каквото там има нужда, според лечителя.

При първия случай енергията зависи от молитвата и смирението, докато при втория е достатъчно намерението, волята и желанието на лечителя.

Втория случай се ползва и в Дао и той наистина може да бъде опасен, защото при него не е задължително умът да си е отишъл и да е намаляло/смирено егото (аз-а).
Хора, които ползват тази енергия за да навредят, в Китай ги наричат "Отровни дракони", въпреки че те същите, към които се прилепя това определение са достигнали не само до средния дан-тян, където се подвизава енергията Ци (Жизнената енергия), но са стигнали и по-нагоре - до горния дан-тян, където вече се помещава Духовната Енергия, или така нар. "Шън".
Ето малко картинки на Кундалини "Рей-Ки":








В Дао са известни много случаи на работа с тази енергия. Не само в акупунктурата/пресурата, но и в бойните изкуства. Имамножество методи и тренировки, които правят възможно тази енергия да бъде насочвана от която и да е биоактивна точка, като се минава през следните нива на въздействие:





Разбира се, това е до някаква степен плашещо и може да доведе до големи проблеми.


Е, винаги съществуват и такива, които да дадат урок на някой който се е взел много на сериозно. Ето една история:

Здравей, Васко!
Според мен има и нещо друго. Намери едно детенце, което иска да разбере нещо такова, като това, което е обяснил Учителя. Как ще подходи човек с обяснението на такова нещо?
Ще каже: "Представи си" - и ще даде пример в достатъчно намален мащаб, достатъчно дребен, за да бъде по-лесно смилаем за ума на неподготвения човек.
Тредно се предава информация на някой "бос" в дадена тематика.
Например често ми се налага да давам примери и да "свалям" на по-приемливо ниво информацията за енергийното тяло/а на/у човек, когато се опитвам да я предам на някой, който "и хабер си няма" от подобно нещо.

Словото разбирам като вибрация и трептение породено от неговото възпроизвеждане/произнасяне/раждане и събуждане за живот.
Вчера във факултета стана въпрос имено за това. Пример се получи с църковната служба и езика, на който тя да бъде правена.
В момента в различните църкви из страната ни се служи по различен начин. Едни свещеници водят службата на църковно-славянски, други на съвременнен български език, а трети и на двата едновременно. Та кое е най-доброто решение? Да се осъвременява ли словото.
Звъкът създава вибрация/трептение, думите са изградени от звуци, а изреченията от думи и ето, ние постояно работим, създаваме, творим и приемаме различни по честота на колебание и по плътност енергийни потоци.
Правил съм си експеримент с молитвата "Отче наш" - Господнята молитва. Чел съм я на глас и на църковно-славянски и на съвременнен български език. Различно звучи, има различна вибрация и различно допринася/твори в човека. Различната тоналност също е нещо значимо. Също и хармоничността на възпроизведените звуци.
Всички знаем, че "обидните думи" създават негативи, но кое е същинското и кое прави това да бъде така?
Отговора е сърцето и ума. Това са инструментите. Ума излъчва електрически, радио вълни, а сърцето магнитни и точно тези видове вълни внасят живот в Словото, та то звучейки да буди живот или смърт.
Човек в материалната си форма може да Твори и точно това го прави Богоподобен, а не само образ на Бога. Човек чрез Творчеството си достига до Богоподобието. Ето защо и на човека пада отговорността да се грижи за Рая, респективно за Земята - животинските и растителните видове живеещи на нея и въобще за цялата оДухотворена материя на земно ниво.
Това е да: "Господарувай над тях" - да ги работиш и да ги пазиш, така както Ангелите (без твърдо-плътните същества) работят и пазят нас, за да можем да порастем Духовно и да постигнем това, което ни е завещано.
Та за редактирането на словото съм съгласен, но нека да пазим и оригинала, като употребяваме и двете. Така според мен е най-добре.
Поздрави!

Според мен учителя и да е знаел точните неща, в което не се съмнявам, е нямал право да ги предаде с точността им, с оглед на разбирането от аудиторията ученици.
Най-трудно е да се "свали" сложното на прост език иначе всеки би могъл да говори с върховна терминология и да блести в очите на глупците, но това не е нищо друго от его-изява.
100% Учителя е надскочил егоизма си, иначе не би бил Учител!

Финалналната трансформация "описана" в Селестинското пророчество:
http://www.youtube.c...player_embedded

Дао:
Покажи ми твоето Кунг-Фу!



„Какво е Безсмъртието?
Какво представлява това Безсмъртие за което си говорим? Дали то е вечна младост във физическата форма? Или е съзнание в Духовна форма? А може би е нещо съвсем различно?
Думата „Безсмъртен” (Сян) се употребява свободно в Китай. Всъщност тя се използва в толкова голям брой различни описания, че дори ерудиран Даоист ще се затрудни да и аде точно обяснение. Възрастните хора често са наричани почтително „възрастния безсмъртен”. Даоистките монаси, независимо дали са осъществени, или не, обикновенно се наричат „безсмъртни”.
Гъ Хун, който ни е дал първото историческо описание на алхимичния процес за постигане на Безсмъртие, класифицира Безсмъртните чрез три отделни нива на постигане на същия този алхимичен процес:
- освободени от тялото Безсмъртни
- земни Безсмъртни
- небесни Безсмъртни

Най-нисшето ниво са „освободените от тялото Безсмъртни” и то се постига главно със специални билкови рецепти и други съставки. Този метод гарантира удължаването на живота и постигането на оптимално здраве. Но много често този тип Безсмъртни изоставят тялото, за да съществуват в Духовните Сфери, като например в някой от различните видове Рай за Безсмъртни. Освободилите се от тялото си Безсмъртни обикновенно живеят по 100 и повече години на Земята и след това напускат тихо, оставяйки телесните си останки за погребение. Когато по-късно обаче ковчегът им бъде ексхумиран, тялото привидно изчезва, като от него остава съвсем малка част. Тези Безсмъртни постигат полет на Духа, но не и на физическото тяло (формата).

Средното ниво принадлежи на „земния Безсмъртен” и се постига главно с методите на вътрешната алхимия. Практикува се медитация, която води до спокойствие; и дихателни упражнения, които създават „Елексира на Безсмъртието” и „Духовния Зародиш”. Този метод прави безсмъртен Духа, но не и физическото тяло. Разликата между „земния Безсмъртен” (средното ниво) и „освободения от тяло Безсмъртен” (най-ниското ниво) е, че „земния Безсмъртен” може да създаде „Тяло на трансформацията” и да съществува където си иска и какъвто си иска. Този тип Безсмъртни обикновенно живеят в земното царство, високо в планините, в продължение на 100 и повече години и след това просто изчезват. След себе си те не оставят тяло за погребване. Заради умението си да създадат „Тяло на трансформацията”, обикновенно се появяват отново при определени обстоятелства, понякога след няколко века. Тези Безсмъртни могат да левитират, но не могат да осъществят истински физически полет. За да се придвижат от едно место на друго, разчитат повече на Духовна трансформация.

Най-висшето ниво е „небесния Безсмъртен” и се постига с с използването на специална рецепта – „хапчето на Безсмъртието”, което прави завинаги безсмъртни и тялото и Духа. Тези Безсмъртни никога не остаряват. Притежават всички умения на останалите два типа Безсмъртни, но рядко ги използват, а освен това могат да изпълняват истински физически полет. Обикновенно не общуват със смъртните и предпочитат да се скитат в „Пустотата”. Тези Безсмъртни могат да идат където и когато си пожелаят, като обикновенно посещават различните видове Рай за Безсмъртни и Небесните Сфери.”
източник: „Класическа книга на Нефритения Император за запечатване на ума” Даоиско ръководство за здраве, дълголетие и Безсмъртие; Стюърт Олв Олсън

Финалналната трансформация "описана" в Селестинското пророчество:
http://www.youtube.c...player_embedded

Дао:
Покажи ми твоето Кунг-Фу!



„Какво е Безсмъртието?
Какво представлява това Безсмъртие за което си говорим? Дали то е вечна младост във физическата форма? Или е съзнание в Духовна форма? А може би е нещо съвсем различно?
Думата „Безсмъртен” (Сян) се употребява свободно в Китай. Всъщност тя се използва в толкова голям брой различни описания, че дори ерудиран Даоист ще се затрудни да и аде точно обяснение. Възрастните хора често са наричани почтително „възрастния безсмъртен”. Даоистките монаси, независимо дали са осъществени, или не, обикновенно се наричат „безсмъртни”.
Гъ Хун, който ни е дал първото историческо описание на алхимичния процес за постигане на Безсмъртие, класифицира Безсмъртните чрез три отделни нива на постигане на същия този алхимичен процес:
- освободени от тялото Безсмъртни
- земни Безсмъртни
- небесни Безсмъртни

Най-нисшето ниво са „освободените от тялото Безсмъртни” и то се постига главно със специални билкови рецепти и други съставки. Този метод гарантира удължаването на живота и постигането на оптимално здраве. Но много често този тип Безсмъртни изоставят тялото, за да съществуват в Духовните Сфери, като например в някой от различните видове Рай за Безсмъртни. Освободилите се от тялото си Безсмъртни обикновенно живеят по 100 и повече години на Земята и след това напускат тихо, оставяйки телесните си останки за погребение. Когато по-късно обаче ковчегът им бъде ексхумиран, тялото привидно изчезва, като от него остава съвсем малка част. Тези Безсмъртни постигат полет на Духа, но не и на физическото тяло (формата).

Средното ниво принадлежи на „земния Безсмъртен” и се постига главно с методите на вътрешната алхимия. Практикува се медитация, която води до спокойствие; и дихателни упражнения, които създават „Елексира на Безсмъртието” и „Духовния Зародиш”. Този метод прави безсмъртен Духа, но не и физическото тяло. Разликата между „земния Безсмъртен” (средното ниво) и „освободения от тяло Безсмъртен” (най-ниското ниво) е, че „земния Безсмъртен” може да създаде „Тяло на трансформацията” и да съществува където си иска и какъвто си иска. Този тип Безсмъртни обикновенно живеят в земното царство, високо в планините, в продължение на 100 и повече години и след това просто изчезват. След себе си те не оставят тяло за погребване. Заради умението си да създадат „Тяло на трансформацията”, обикновенно се появяват отново при определени обстоятелства, понякога след няколко века. Тези Безсмъртни могат да левитират, но не могат да осъществят истински физически полет. За да се придвижат от едно место на друго, разчитат повече на Духовна трансформация.

Най-висшето ниво е „небесния Безсмъртен” и се постига с с използването на специална рецепта – „хапчето на Безсмъртието”, което прави завинаги безсмъртни и тялото и Духа. Тези Безсмъртни никога не остаряват. Притежават всички умения на останалите два типа Безсмъртни, но рядко ги използват, а освен това могат да изпълняват истински физически полет. Обикновенно не общуват със смъртните и предпочитат да се скитат в „Пустотата”. Тези Безсмъртни могат да идат където и когато си пожелаят, като обикновенно посещават различните видове Рай за Безсмъртни и Небесните Сфери.”
източник: „Класическа книга на Нефритения Император за запечатване на ума” Даоиско ръководство за здраве, дълголетие и Безсмъртие; Стюърт Олв Олсън

http://vbox7.com/play:0a585974

То аз един ред написах, отговориха ми с.... колко?

Както и да е. В тази тема май се обсъдиха вече всички аспекти на неродения Петко.

Форумът на калдата - моите уважения към неговите модератори и потребители - има доста по-различни правила и тон от нашия. Много от разговорите, които се водят там и от лексиката, която се използва в тях, тук няма да бъдат толерирани дори в Разговорките. По същата причина не виждам какво ще прави тук отрицателен вот - той противоречи на основните принципи на форума на портала. Така че опасенията ви за негативизъм могат да отпаднат изцяло. Поне докато модераторският екип тук е в настоящия му състав.

Мдам. Калдата - модел за подражание. Мисля, че това би била поредната крачка към това този форум да се закопае.