Ники_

Ето, пак се въртим в кръг.
Да съгласен съм, дори и съм писал същото някъде по-преди за тях, но никъде не е писано че слънчевите лъчи са хипноза. Е сигурно е време и за това да се напише. Хипноза нареках методиките за привеждане в едно по осъзнато съществуване. Сън в съня.
Сега, след като имам малко повече време на разположение (след продължителен работен ден) ще се опитам да се систематизирам.
Що е реалност и що е сън? Това са двата фундаментални въпроса. Ако живота, който познаваме е реалност то наистина хипнозата не може да се отнесе до трансформацията на ума в момент на будност.
Но реалност ли е живота ни?
Ако живота ни е илюзия, сянка, божествен сън, то хипнозата с пълна сила може да се отнесе, като определение за трансформация на ума в така наречената от нас съзнателност, въпреки че и съзнателността във вида в който я разбираме е несигурно и съмнително нещо.

Отново повтарям, потретвам, попетвам: - възприемането на думите зависи от начина на тяхното използване и от начина по който са чути, както от моментната ситуация с всичките и влияния.
Слънчевите лъчи са част от материята, макар в по-фин вариянт и колкото "по-навътре" навлизаме в тях, толкова и по-високо ниво на финност намираме. Така е с всяка една форма на проявата в творението.
Реална ли е така наречената от нас реалност? Само когато си отговорим на този въпрос ще можем да разбирем и смисъла на хипнозата, който вложих по-горе в мненията.
Е, философстването няма край - още една от "болестите" на подобен вид комуникация - с думи.

Това се и стараех да изявя - несигурността на този вид общуване. Хубаво би било да търсим дълбочината на всяко мнение и смисъла, който е заложил автора в него. Това е все едно да четеш в душата на художник.
Целият Живот е една божествена самохипноза, един божествен сън.

А какъв е критерия за да оценим кой как пише - от личен опит или не?



Написах всичко, което знам за храненето със Светлина.
Незнам, при мен просто се получава. Споделих, че до това достигам също чрез пречистване, но не се ползвам от тази методика, за която споменава Крис.
Не е лъжа, че методики за прочистване има много и не бих си позволил да пиша за нещо, което не съм изпитал на гърба си.
При мен пречистващата работа отново върши Слънцето. Просто се оставям да преминава през мен, като през прозрачна и пълна с пролуки форма. Прозорец за Светлината е всяка една поричка на кожата. Колкото е по-голям прозореца, толкова и количеството на проникващата енергия е повече. Има начин енергията да се абсорбира и да се складира, но това изиска и по голям разход, защото умереността на възприемане е нещо, за което още нямам ясна и напълно точна преценка.
Успял сам да исползвам и вятъра като прочистващо средство, както и водата /чистата вода/. Оказа се, че всички тези неща, които служат за пречистване на тялото са трикове, с които ума много лесно работи и че всичко отново е свързано с личните ни възприятия и разбирания. Вятъра, водата, луната, кристали, мантри, утвърждения, мудри, медитации са само средства за изчистване, за трансформацията, за намесване на разместилото се, за подреждане на проявената форма, за да може да има обмен с цялото, а този обмен е вид участие в битието - съзнателно битийно участие в същесвуването, в живота.

Всичко зависи от ума, като най-висш instrument на съзнанието в това измерение. Той е обаче и онзи паднал Ангел, дето завижда, не вярва, гневи се, гордее се, дето не приема "чуждото", дето не разрешава на някой друг да сполучи, поради това че вече си е изградил рамки - очила, в които се опитва да побере целия свят, който свят също е опрян на сабствената гледна точка. Умът представлява Блудня Син - отделил се от общото съзнание в опит да го надрасте по величие. Умът е и една неразорана нива, на която семената на сеяча не успяват да дадат плод.
Точно и само ума /частицата от общото съзнание/ е онзи Дух, които изгражда формата, за да може чрез нея да се изяви и прояви.
"И Духът да се върне при Бога, които га е дал", но за да стане това e нужно изградената от него самия вавилонска кула да рухне, храма да бъде "разрушен", за да може да се изгради "новото", което е така добре познатото "старо", за да се намести в правилен ред разместеното, а за да се получи това, съзнанието, което има връзка с ума, го кара /внушава му, чрез един или друг начин/ да се самоизлъже, да се ползва от трикове, методи, чрез които "сам" да се трансформира, да се промени. Всички тези трикове са илюзионни, поради това че са част от възприятията на самия ум. Те не са реални, те са сенки, защото са част от света на сенките, на изкуствената, на пречупената светлина, но са достатъчни. След триковете ума вече не е същия той се е разширил и вече връзката с общото съзнание е станала двустранна, вече има диалог, има качествен и осъзнат обмен.
Единственото реално нещо е импулса изходящ от Абсолюта, който импулс преминавайки през хаоса твори материя, която материя в същността си е движение /поради задвижващия я импулс/, които движение и обмен излъчват светлина, която светлина е живот, енергия, която енергия е в различни нива, в зависимост от местоположението си във времепространството относно източника на импулса.
Колкото енергията е по-далеч от източника, толкова е и по-пречупена, по-крива, по-разместена, по-неподредена, по-далечна и по-"чужда".
Колкото си по-далеч от източника, толкова формата ти е по-твърда, поради това че е забавено движението в теб. Нама движение и обмен - няма светлина. Липсата на движение е мрак, тъмнина, твърдо тяло. Няма живот.
Ума има свойството на бързо движение във времепространството. Правилното движение на ума звиси само от неговото насoчване, от посоката в която е обърнат. Той може да достигне навсякъде, защото е частица от цялостното съзнание, а то присъства навсякъде в творението.
Душата е Любов и наслада, възхищение, едно такова чувство на благодарсвен и възлюбен възторг. Душата е нещото, чрез което Бог се наслаждава на сбственото си творение, но Той може да се наслади само, ако е заел привидно отделни от Него форми, и само когато тези форми се познаят, като неизменна част от Бога, когато се познаят като Бог.
Ето защо хората нямат души, защото им липсва "чувство на благодарсвен и възлюбен възторг" от творението /Бог, от Сабе Си/.

Сега, след като написах всичко това, кажете - от опит ли го пиша или щото съм го чел!? Пак питам какъв е критерия за оценка, за отсъждане?

Много интересни и благодаря за вниманието.
Целувки от "мен" към "теб" летят, като пеперудки!

https://www.facebook.com/events/474028742681217/
 
Здравейте,
Пиша тази нова тема в "Духовни мостове", ако модераторите и админите преценят, нека да я преместят на по-добро място.
Та, това е събитието, на което лежи самата тема.
А темата е дали сме узрели да излезем от предразсъдъците, от страховете ни, тесногърдието ни!?
 
Знам, много от нас биха реагирали, че видиш ли ние когато сме се събирали, тези още са ходили под масата.
Както няма да е чудна появата на въпроса: "Когато ние се събирахме, вие къде бяхте?"
Нарочно подчертавам "ние" и "вие" за да се усети разделението.
 
Точно то, разделението е главен обект в темата.
Разделението е факт от хилядолетия и това е една много негативна черта на българина. Всички сме чували и живяли в стил "Нане и Вуте", макар не всички да сме шопи.
Още от тракийски времена разделението е на лице по тези земи, в този народ, а може би и много преди това.
 
Днес разделението продължава да съществува по един, или друг начин, впрегнато от слепотата разбира се.
Не, не с тази цел пиша, не искам да обиждам никой, още по-малко последователите на ББ и на Учителя Беинса Дуно.
Цел на тази тема, освен да се посочи разединението помежду ни, е да се изгради и Духовния мост, до колкото това би могло да бъде възможно, с оглед на нашите собствени ограничени разбирания.
 
И тъй, може би, би било добре да питам "Що е то Йога?", и успоредно с това да дам някакво разбиране по този въпрос!? Може би не е нужно?! Вече хората са достатъчно интелигентни и всеки би могъл да разбере и сам този въпрос, ако потърси.
Може би е добре по посоча допирните точки между Йога и останалите учения и религии, включае и това, което е дадено чрез Беинса Дуно?!
Също мисля, че не е нужно, пък не му е и тук мястото, не и в тази тема, но все пак именно "различията" ни държат разединени, да тези също, религиозните убеждения, виждания и влияния.
 
Знам, че в момента е трудно за мнозина. Хора напускат този свят, а други се раждат. Някои напускат света в безкрайно страдание, смазани от болката на онкологичното заболяване, или от което и да е друго заболяване, или от град, студ, от насилие, а ние продължаваме да не работим, да не бъдем и да не живеем заедно, което завърта още и още отново същия този порочен кръг от страдание, защото нашето разединения е причината за него, нашия егоизъм.
 
Каква е ролята на учението? Каква е ролята на религията?
Дали тя се изчерпва с това да сме част от него, да се наричаме един друг последователи. Да, това също, но не напълно, защото това е само междинен стадии и е добре никой да не си прави илюзиите (това е невъзможно), че всичко е вече пито и платено.
Учението, религията (знам позицията на мнозина от вас срещу религията и срещу религиозността, само дето същите не изхождат принципно и прибързано отхвърлят нещо, някаква дума дори, без да съзнават нейния същински смисъл) има за цел да доведе човека до онова "място", или иначе казано състояние, при което той самия да е Любов, а това означава край на всякакви различия, в абсолютен смисъл.
Проблемът е, че все още мнозина от нас са/сме в разделението. Не е лесно.
 
Съумяваме ли да бъдем заедно?
 
Тази тема е и покана, съвсем официална към последователите на Учителя Беинса Дуно, както и към всичко останали потребители на Порталът Към Съзнателен Живот!
 
С много за всички!

из "Аз съм онзи човек”, стр. 141; 6

из "Аз съм онзи човек”, стр. 141; 6

из "Аз съм онзи човек”, стр. 141; 6

Привет, братле!
Бог е този, който раздава и късогледството и далекогледството. С тези подаръци Той пренасочва визията и взора на човека.
Страдал си, когато си гледал насилие, кръв и пр. Ядосвал си се заради несправедливостта.
Първото е свързано със състрадателността и с милосърдието, които са в теб, а второто със силното желание за щасние, но не само за теб, а за всички и с чувството за справедливост.
Не си спромням кой точно хроникьор бе писал, че българите (прабългарите) се отличавали от другите хора с честността си и с острото си чувство за справедливост и дълг.

Всичко това не зле, но до един момент.

Първо имаме наличие на материализъм, т.е. наличие на задълбаване в света на материята, в света на формите. Казано е че всичко е илюзия. Забравяйки обаче за това, ние се ядосваме. За нашия вътрешен гняв и протест, заради случващото се, спомага и нашето неведение.
Защо се случва това, или онова? Какви са причинно-следствените връзки? В реда Бижи ли е всичко, което се случва? Има ли някакъв по-дълбок смисъл?

Аз ще ти кажа, че всичкото нещастие и страдание, което е в света... всичката несправедливост и коварство, всичко това съществува, за да ни заболи, защото, братко сме камъни безчувствени, а на камъкът му трябва чук и длето, разбира се и Мъдър Творец, който да ни претвори.
Знае се, че в центъра на този камък, в средата на това парче скала, може и има диамант, в което съм убеден. За да заблести този диамент трябва много удряне с чука и длетото... дорде диамантът се покаже на бял свят. Така и ние, като сме коравосърдечни... първоначално... ехе там некога, когато сме били такива, е трябвало, или все още трябва да ни удрят с чук, за да може да не се смекчи сърцето и да стане меко и нежно.

Руми казва така по този въпрос (перефразирам) - Много време си бил твърда скала. Не е ли време да станеш рохка земя?

Та целта е да станем рохка земя, друже, че да може в нас нещо да бъде посято, което впоследствие да израсте в Дърво на Живота.
Приятелю, страданието е необходимо. Не протестирай срещу него, а го разбирай. То не значи да станеш отново безсърдечен човек и да не искаш щастието за другите. Не! Това значи да видиш нещата по-дълбоко и да потърсиш начин да си от полза, без да убиваш себе си, клетките си, тялото си.
Всяка една телесна клетка е като един малък свят. Не го убивай с неразбиране!

Бог ти е дарил шанс да погледнеш навътре и да потърсиш дълбочината в себе си, мъдростта, просветлението, затова ти е отнел от зрението за навън. Това е голяма Милост от Бог към теб. Благодари Му!
Когато се обърнеш навътре, което съм сигурен, че вече си започнал, тогава ще постигнеш. Постигнеш ли, ще знаеш какво, как и кога.

Всяка една човешка клетка има нужда от храна (глюкоза) и кислород (разбира се и от др. хим. елементи. - газове, минерали...).
Глюкозата организма я извлича от храната, защото панкреасът е закърнял и не може сам да изработи нужното, щото човек го спира, чрез ума си. Инак и храна не е нужна.
Ако дишаш равномерно и ако се храниш добре, ако приемаш достатъчно течности (вода над 2 литра) на ден, то със сигурност ще си помогнеш. Помоща ще е най-вече за ума, който се гневи и протестира. Горните ще го предразположат към покой, към размишления, към проникновението.

Ако наситиш тялото с кислород и ако приемаш достатъчно вода, то кръвта и кръвоносните съдове ще бъдат здрави. Кръвта ще се движи безпрепятствено навред и ще разнася нужното за всека клетка. Кръвта е като керван, който обикаля света. Ако са ти куци камилите, т.е. ако кръвта е гъста, то обиколкато е труднопостижима.
Гъстотата на кръвта зависи не малко от отделителната система, а в частност от бъбреците.
А те са свързани с втори енергиен център и чувството за наслада.
При теб това чувство за наслада към живота е било в недостиг.
За сметка на това огънят в трети енергиен център, където са черен дроб, жлъчка, стомах, тънки черва, далак и панкреас, е бил голям.
Огънят като първоелемент на трета чакра нараства от емоциалността. Вътрешните гняв, протест към случващото се, ропот към съдбата, несъгласието, ядът и пр. те палят човека и той гори, а Огънят суши Водата.
Водата е първоелемент на втора чакра - бъбреци и надбъбречни жлези, както и пикочопроводни пътища, пикочен мехур.

Трета чакра е като братче на шеста, която е свързана с хипофизната жлеза, а от там чрез очните нерви и с очите. Очите и те са изградени от тъкан, а тя от клетки. Ако клетките са недохранени, то се получават паталогични изменения.

Тялото функционира така. Умът - в него се появяват мисли и ако те са негативни или натрапчиви, ако се свързани с гняв, неразбиране, омраза, протест, проклятие... тъга, отвръщение, отмъстителност, злоба... и пр. емоции и страсти, то всичко това се отразява върху функцията на хипофизата и тя секретира хормони в зависимост от горните. Тези хормони определят работата на всички останали жлези с вътрешна секреция, който се намират под хипофизната. Нарушава се балансът, хармонията. Човек преминава в едно от двете състояния - или е "ин", или е "ян", или става прекалено "остър", или прекалено "мек". Прекалено меката земя е блато.
РН-то става или киселинно, или алкално. А бива да е неотрално. Неотралното РН е в числото 7, което число е Божествено.
Седма чакра е чакрата на покоя и Нирваната. Там е срещата на 1000-те бога. Останалото е или недостиг, или излишък.
Балансирай.
"Рибата се вмирисва от към главата."
Потърси разбиране и просветлиние. Потърси откровението, отговорите, разумението. Тогава ще бъдеш напълно здрав и щастлив. Тогава няма да си товарно магаре, което е куцо при това, а ще си, да речем, Еднорог. Едно окуцяло магаре не може да подемне собствената си тежест, пък камо ли ако някой друг го натовари с нещо, което му тежи на самия него и което сам той не може да носи.
Обърни се навътре. Издигни се над нещата, които са видими за физическите очи и виж със седемте очи и най-вече с окото, наречено "трето", но още по-добре ще е да гледаш със сърцето, а то може единствено да Приема, каквото и да е, да Люби и да Благодари.

Съгласие, Любов и Блгодрност !

Спирането на ума не се случва и не се поддържа от ума, от аз.
След като ти спираш ума си, следователно не си го спирал, а само си го забавил, но все още ти си там, сиреч ума, самосъзнанието ти функционира. Това се нарича относително абстрахиране и концентриране върху промеждутъците тишина, но тази тишина нищо не върши за крайното освобождение, докато не се "оцветиш" с нея, докато ти не угаснеш съвсем в нея, докато не изчезнеш в нея.
Ако ти и тишината сте нещо различно - от една страна ти, като субект, който във много фин аспект присъства, а от друга - тя, като обект на съзерцание и наслаждение, значи тотално спиране на ума няма.
Все пак това е част от пътя.
Иначе тази тишина и пустота, за които пишеш, са относителни. Полезни са - в тях човек се презарежда, релаксира, но Шамата (будиски термин), Мира на ума бива да бъде съпътстван от дълбокото прозрение - Випашана.
Казват, че ако можеш да "задържиш" (не го задържаш всъщност ти,а то само се задържа "на собствената си тежест") тишината на ума за 24 часа - стига е.
:-)
Това което пречи на ума да остане в състояние на покой (Шамата/Шаббат и пр.) са т. н. "васани", или "самскари"/"семена". Неизживяната карма/желания.
 
Именно тук не може да впрегнеш волята за да отидеш отвъд ума, защото кой е този, който чрез волята си се опитва да отиде отвъд ума? Пак ти. Това е фалшиво отиване.
Можеш да насочиш волята съм към това да спреш волята си, желанието си. Последното желание, което бива да бъде прекратено е желанието за постигане. Но да спреш волята си е трудно, още пове ако преди това дълги години си я тренирал яко.
Затова в Дзен се казва, че докато е в "медитацията" монахът мисли за немисленето.
 
Ошо пък казва, че на изток ползват ума си (мислите си) като транплин към отвъд ума.
 
Станимир, на съзнателно ниво страхът от смъртта може привидно да изглежда трансформиран, преодолен, но на подсъзнателно ниво той има огромен корен. Когато падне преградата, която е разделяла съзнание от подсъзнание, а именно като започнат да излизат самскарите - тогава става страшното.
Затова е добре човек да ги отработва отдалече, дет се казва и до колкото може, защото сила, ум, талант, способност и добри ситуации, подходящи условия - всичко това е от Бога. :-)
 
Вавилонската кула - именно търси равенство с Бога, изкачване към Него.
Верния подход е в смирението - когато "викаш" от ниското към Бога и го призоваваш Той да дойде в теб и да те изпълни.
 
Но, ако човек практикува правилно, без да пренебрегва тялото, с подходящите практики, отнесени към всички нива, то и пътя на изкачване не е опасен, иначе не е грешен, но крие повече опасности, защото при него подсъзнанието (дявола*) се чисти последно.
:-)

Да и аз преди време тъй... все си мислех, че нещата зависят от мен, докато не дойдоха определи изживявания.
Там, в тях нито едни практики не работиха. Нямаше и помен от "силата" на визуазация, или от "силата" на "положителното мислене". Празната и лишена от искеронст джапа (мантра йога) също не свърши работа, нито асани, нито опити за медитации, нито рейки, нито нито... защото всичко беше продуцирано от ума ми, с цел той да се самозащите, за да не пукна, да не гътна.
Това в Каббала се нарича "строене на вавилонска кула".
Когато Бог тръгне да разрушава тази кула в човека, изградена от всякакви черодейства, магии, езотерични практики, дишания, визуализации и пр и пр., тогава нищо не може да ти бъде от помощ, а Въздесъщия разрушава кулата защото на същата е и дошло времето за разрушение.
Преди това и да искаш тя да бъде разрушена и да впрягаш всички сили на свата, то това няма как да се случи.
 
В тези моменти е много тежко и всичкото ти познание и знание е безполезно. Страх и скърцане със зъби, дет е речено.
А учителят многократно преди това нежно ме предупреждаваше, че ще настъпи време, когато ще се наложи, все пак, да се пусна. Това пускане е трудното. Умаът не е свикнал на пускане, не знае как, не е учен. Медитациите, ако са правилни, те работят в тази посока - учат човека да се пуска от себе си, да се предава в ръцете на Твореца.
Нищо не те спасява иначе, освен това да се предадеш, но то предаването него пак няма как сам да сториш, защото не знаеш и не можеш. Ума не го може това. Това не е неговата природа. Природата на ума (на обословения ум) е да се обезпечава, да се огражда, да се подсигурява, да строи кулата. Той не умее да работи срещу себе си. Затова работата я върши Бог. Затова и Спасението е дар е не е плод от дела по Закона. Затова ако искаш да спечелиш живота си, ще го изгубиш, а ако изгубиш живнота си - ще го намериш.
 
Руми е казал следното:
"Само смърт след смърт ме доведе до/в тази гола Пустиня, от където Ти бликаш от всичко."
 
А ап. Павел споделя:
"Всеки ден умирам, тако ми похвалата за вас която имам в Христа Иисуса Господа нашего."

Вярвам в човека!

Привет, Андрей!
:-)
Преди години, когато реших да преминавам към вегетарианството, също имах тези "проблеми". И до ден днешен нямам нищо против вкуса на храните направени с животински продукти. Вкуса е сетивото на втория център, образно казано.
Не консумирам храни от животински произход, защото това е против вярата ми - свързано е с убийството, с отнемането на живот, с насилието.
Не че като ям марула не е пак свързано с насилие с убийство и пр.. Свързано е, но от езотерична гледна точка, нещата са различни, още повече ако се консумират само плодовете на растенията. :-)
 
Вегетарианец не се става от раз. Добре е да се направи плавно, за да може организма да се приспособи и за да няма стрес.
Какво направих аз?
В началото спрях само месото, изключае рибата, въпреки, че и тя е месо. Тъй една година. Втората година я спрях въпросната, както и яйцата. Третата година спрях млякото - кисело, прясно. Така изкарах няколко години, може би четири. Едва тази година спрях кашкавали и сирена, макар, че през цялото време, през целия период от вече общо осем години, съм ги ограничавал значително.
 
Да, не е лошо на вкус. Човекът е хитро същество - измислил е подправките и различните топлинни методи за приготовление на нещата, които иначе трудно би сдъвкал. Защо? Защо не ядем месото сурово, ако сме всеядни? Защо ни е вторична обработка? Помисли. :-) Интересно е, нали? Защо подправяме храната си?
 
Най-рядко човек подправя плодовете, когато ги консумира. Представи си колко сме кривнали от нещата, след като на ягодите слагаме сметана, или сладолед, или мед! Разбираш ли колко много ни липсва насладата от живота?! Същото е и с подправките.
 
Направи си експеримент - сготви си нещо без да го подправяш и виж каква е разликата, ама без сол, без нищо. Ей тъй. :-)
 
Това е което мога да ти вметна.
Леко да е сърцето ти, брате!

Дали пък вегетарианството е подходящо за всеки?



Не е!

Борис Сахаров също разяснява тези неща, както и практиките, които водят целенасочено до тях, в книгите си - "Третото око" и "Йога без учител".
Ето нищо от тук:

Ето как бесовете (Самскарите) атакуват Сидхарта Гаутама (Буда) под дървото Бодхи.
">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

Буда устоява с практиката "Средния Път". Нито им се подава, нито ги отхвърля. Нито ги Люби, нито ги мрази. Просто ги наблюдава, както Наблюдателят, непривързан и в пълно спокойствие, макар те да са мощни и да могат да погубят тялото. Не всеки човек обаче е устойчив като Буда.

Казват за Иисуса Христа и за Кришна, че ги преодолявали с Любов, тоест любовта е трансформиращата. Писанията, особено библейските, говорят за борба и наистина борба има при всеки в началото, докато не се научи, че в борбата си винаги победен и губещ, че войнствеността, агресивността и насилствеността, не те прави по-различен от "тях".
Бесовете винаги се страхуват от Светлината (Любовта) и бягат побеснели от нея... Но ако Светлина (Любов) липсва?

Сега се сещам за руския филм "Остров". Там се позваше 50-ти Псалом.

Ето как Иисуса се справя с бесовете (Сатана, Самскарите):
">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">
">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">


И така борбата продължава, докато човек не достигне до своето разпятие, което предполага Смирение, Съгласие, Благодарност и Любов, с преданоотдаденост.
Борбата, ако липсва Любов и Смирение, става по-лесна с практиката на постоянната молитва (мантра).


Много добре е показан този Път в житието на свети Иван Рилски:

източник: Посетете уеб сайт
Изкристализирането е труден процес. Това е Пътя от индигото, към диаманта. Индигото е връх в Познанието и в знанието. Там е Сарвикалпа Самадхи. Нирвикалпа Самадхи е в седма чакра - Нирваната, но за да се стигне до Нирваната се минава през Ада. Както се казва - Раят е точно в центъра на Ада. Адътяма как да бъде заобиколен.
Пуснах тази тема единствено за информация.
По този Път борбата с демоните/бесовете/самскарите е жестака и "играта" загрубява доста. Не малко хора са затубили живота си в сомоубийствен акт към тялото. Не са и малцина тези, които са в психиатричните клиники.
Повечето хора си нямат и идея за какво става въпрос и може би е по-добре да бъде така.
Понякога бесовете стават неконтролируеми и само вярата и постоянната молитва могат да спасят човека.
Има си и симптоматика при появата на такива духовни същности (зли духове).
Бива да бъдем внимателни, разумни и будни за всичко, което става с нас и вътре в нас.

източник: Писма от Старецът Йосиф Исихаст

Добре е, ако имаш подобни въпроси, сам да изследваш Писанията.
Всъщност Бог говори по два начина, чрез Светия Дух и чрез Словото. Но Бог говори и чрез това, което е описано в Разговори с Бога, което, според исихастите, пак е Словото.

Привет!
Въпросът в тази тема е взет от други форуми.
Достатъчно е човек да има една беблейска търсачка и да е чел поне НЗ, за да му е ясен отговора. Е, добре е да има човек и база от към различни библейски преводи.

Свещенният тетраграматон Йод-Хе-Вав-Хе, който е непроизносим и който е бил произнасян единствено от първосвещениците и то едва доловимо, шепнешком, е с неправилен превод като "Яхве" или "Йехова". В ранното християнство, в гръцките преводи, ръкописните традиции са го изобразявали/преписвали с оригиналното му палееврейско начертание.
Това Божие име, именно поради това, че е непроизносимо, си има заместители. Ето малко за Божиите имена:

`Elohim – Елохим – Бог могъщ, силен (Битие 1)
YHWH – „Този, който Съществува, който Твори” Господар (Битие от 2 до 4 глава; 4:26; Изход 3; Изход 3:6; Изход 20:2-3; Второзаконие 6:4-5; Марк 12:28-30;)
`El Shadday - Бог Всемогъщ (Битие 17:1; 35:11)
`El Ro`i – Бог, който благосклонно поглежда, който се явява; Бог на видението (Битие 16:13)
`El `Olam – Вечният Бог; Бог на Вечността (Битие 21:33)
`El `Eleyon – Всевишния Бог (Битие 14:18-20)
`El – Бог, Творец на Творението, Цар
`Eloah – Могъщество Сила, Знание
Adonay – Господарю мой – заместител на YHWH

Както е видно от тук, Йод-Хе-Вав-Хе е използвано и употребено в Евангелие от Марка, дванадесета глава, двадесет и осми до тридесети стих. А ето го и него:


Тази първа и най-важна заповед е спомената още във ВЗ, а по-точно в книга "Второзаконие", шеста глава, четвърти и пети стих:


От което следва, че според Писанието сам Иисус се е позовавал на Тора-та.

Има много доказателства в НЗ, че Бог е един и същ за двата Завета и е Отец на Сина (Гръцкото "Иисус" идва от еврейското Yhowshua и означава "Яхве спасява".).
Ето малко стихове, според които Сам Иисус свидетелствува:

Прав си, но не е ли стремежа към любов и щастие, което ни движи нас ''обикновените'' хора

Точно това ни движи. Има много форми.
Няма друго, каквото да ни движи. Това е естественият път.

Не трябва да се забравя, че това са единствените естествени движещи сили. Всичко друго е от черната страна на живота, където има сили, които искат да изсмучат енергията ни, когато се опитваме да се стремим към нещо друго.

Божидаре, прави разлика между двата вида любов
Любов към определен субект, в случая - момиче
и Любов всеобща , към всички хора, птички и тревички
. т. нар. Божествена - трудно постижима разбира се, но не невъзможна
 
движещата сила е втората, а първата е само частен случай на втората

Тъй като много пъти употреби "Его" фокусирах отговора си към обяснение за него. Пропуснах горното, обаче. Зад цялата история с его - то, всъщност стои любовна мъка, която не можеш да обясниш и се опитваш да характеризираш или да премахнеш, чрез т. нар. осъзнаване. Поне аз така го "чувам".
 
Това, че си се разделил с приятелката си, не означава, че имаш проблем с его - то или с обичането. Не знам защо определяш , като тръгване надолу, този период, може би защото не успяваш да се справиш с емоцията. 
След всяка раздяла, независимо дали е в следствие на развод, партньорска раздяла, прекратяване на приятелство, смърт на любим човек, има период с различни етапи. При смърт се нарича траурна реакция, при другите е реакция на загуба.
 
Има няколко етапа през които преминава човек в този период и е важно всички да се изживеят с правилна насока, за да не се получат после емоционални проблеми.
Един от етапите е периода на тъгата. Тъгата е много важна. Има няколко варианта да я изживееш. Да и се отдадеш, да потънеш в нея, да забравиш за всичко и всички, да си се самосъжаляваш известно време, или да говориш за това с близки, познати, с всеки който е готов да те изслуша. Но може и да се обърне като обвинение навътре и човек да започне да се самонаказва по различни начини - аз съм лош, аз не съм достатъчно добър, трябва да направя нещо проблемът е в мен, какво ще правя сега, без изход съм и т.н. Случи ли се това човек остава в този етап и не може да продължи качествено напред. Започва да преекспонира определени идеи, да се хвърля в каузи, които са непосилни, изпада в зависимости, залита в духовни крайности, и прочее действия, които не са в негова полза. Разбира се напълно неосъзнато.
 
Постовете на потребителите, които искаш да коментираме са подобни на казаното тук. Те ти обясняват, че са премили през любовната тъга или раздялата с любим човек. Никъде не става въпрос за его -то и разделяне с него. 
Фокуса към нещо, което си възприел за пример е твърде силен и в момента ти е трудно да излезеш от него. Но щом си започнал ще успееш.
 
Що се отнася за обичта - вътре и вън. Когато спреш да я мислиш, коя е вътре и коя вън, а я заживееш тя ще се намести по най - добрия за теб начин. На 20 години имаш нужда от преживяване преди всичко, има време да се разправяш с егото. 
 
Желая ти от все сърце, нова и красива емоция.

Баал Сулам
 
"прахта" и метафора за Малкут.
"Шохен" е Светлината на Твореца.
Троичността може да бъде изразена с Айн, Айн Соф и Айн Соф Аур.
 
Поздрави!


 

Точно е подчертаното от гледна точка на психоанализата, но и неточно, от гледна точка на същината на думата "его".
"Его" значи "аз".
Кой иска да се освободи от его-то си и да заживее в хармония? Аз, сиреч пак его-то. Това ли всъщност искам - да се отсвободя от себе си? Май не, защото в същото време аз не искам да спра да съществувам.
Между тези двете назрява т. н.  вътрешен конфликт.
 
Да, много е правилно, че его-то е необходимо. Без него няма развитие. Id-а (То) - без него също няма развитие, защото именно този аспект от съзнанието се явява поущрител, също така е и предизвикателство. Къде без него?!
:-)
Без Супер Его-то също няма как. Коректорът ни.
 
Там е работата обаче, че това нещо, което описваш и което всеки психоаналитик и всеки психолог описва като "стабилен псиичен живот", е нещо относително стабилно - до колкото в него има равновесие между То и Супер Его-то.
 
Ученията, Религиите и пр., в същината си, предлагат нещо много по-голямо от тази относителност, макар че пътя към него, към това нещо е подплътен с не малко, както си вижда и на практика, маниакалност в желанието. Та това което се предлага, като избавление от иначе вечния сблъсък между То и Супер Его-то, е абсолютната хармония, абсолютната стабилност и непоклатимост, при която То е трансформирано, или казано на религиозен език - душата е избавена от рова (от бездната, от ада, от "Шеол"), поправена е.
Няма как този вътрешен стремеж заложен в Его-то да отпадне и да бъде задоволен от относително стабилния психичен живот, защото самата душа, или иначе казано психика, копнее за тоталната хармония.
 
Това, което дава психоанализата е правилната насока - а тя в същината си е в това да се прекрати борбата, да се намали маниакалността, да се стигне до приемане на несъвършенството в човека, да се приемеш такъв какъвто си и да се възлюбиш, да се харесаш и уважаваш и това е достатъчно! Ако психолога, или психоаналитика доведат пациента си до тук, то значи са си свършили работа. От там на сетне Любовта е тази, която води до всичко най-добро, до колкото въобще самата Тя не е това всичко най-добро! :-) Не его-то, а Любовта.
 
До преди Любовта да господарува над/в човека, то същия бива да прилага правилото 49 към то 51. Правилото, разбира се е еврейско и спада към Лурианската Каббала. Човек бива да подържа у себе си 49% егоизъм и 51% алтруизъм. Като егоизмът е добре да бъде зорко наблюдаван - дали не излиза от рамките на градивността и дали не попада в деградация.

Направи справка с вещи лица, а може и с лингвисти, но пък всъщност нека да е както ти е угодно.

Ето от ТУК може да си извадиш думичката, при желание.
Факт неотменим си остава, че Дух и Душа са различни неща. Едното се превъплъщава, докато другото е само възможност за завръщане към Дома. Затова за справка дадох цитати от Библията.
При желание може да разгледаш съзерцателно ТУК тези 436 резултата, като библейски текстове, свързани с думата душа.


Това, което са ме обучили в богословския е да споря, но явно не са се справили с правописа ми по евейски език.
Нищо, сега мога да се опитам да ти препиша два или три учебника и да те сборя с тях, но защо да го правя?!
Важното е твоето натрупано знание да те доведе при Бога, ако обаче това не се случва - преразгледай го.
Бъди здрав Станимир!


п.п. Така е. Прегледах старите писания във вехтите ми тетратки и излезе точно така, че буквите използвани от мен по-горе за думата "Руах" не съвпадат с истинския правопис на тази дума.
Думата "Руах" в преводите се употребява най-общо казано за:
1. Полъх, повей
2. Вятър, буря
3. Желание
4. Дух, дъх
5. Божий Дух
6. Мисли, планира, планува
Ето и начертание за "Руах" - רוח - което е без въпросните вокали.
Дано този път да са верни буквичките, но те нямат голямо значение.

Изводът, който съм направил въз основа на Писанията е, че Нефеш отговаря за чувствата, емоциите и страстите на човека, докато Руах за неговите по-горни тела - менталните, включае мислите.

Въпрос: Кое се преинкарнира?

Всъщност истината е доста проста Нефеш е производно на Руах, т.е. Душата на Духът. Какъвто е Духът (възвишен или не) - такава ще е и Душата на Човек.
Не напразно е писано, че поради нестабилността на своя Дух, човек може да погуби Душата си.

Ако Вселената е ментална, т.е. порадена от Мисъл, Идея, то и проявата на Бог в микрокосмосът, наречен "Човек" трябва да започне от мисълта. Ето защо се казва, че сгъстените мисли образуват чувствата, сгъстените чувства създават емоциите, сгъстените емоции образуват страстите, а страстите, когато се сгъстят създават формите.

Колкото до "Нешама" - ще разгледам в подробност някога какво са имали в предвид древните еврей с тази дума. Не че ми е много интересно, но все пак за "обща култура"

Здравейте!
Ето как се превежда думичака "Нефеш"/נפש/, което е различно от "Руах"/נשמח/
- гърло, гръклян
- дишане (белодробно дишане), отдъхване
- желание, копнеж
- Душа (във връзката и с Бога)
- Живот (в биологическият смисъл на думата)

Едно от значенията на думата "Нефеш"/נפש/ означава живот!
Но как може да се резбере дали наистина душата е едно и също нещо с живота?

Тук за "жизнено дихание" е ползвано това - נשמח חיים, което се превежда като "животворен Дух", защото за "дихание" е ползвана думата "Руах"/נשמח/.
Нататък следва, че човек, след като Бог е "вдъхнал" в него "жизнано дихание" /Дух/, човек е преминал към живот, ставайки "жива душа"!
Какво е употребено за думите "жива душа" и защо не би могло в този случай да се преведе думата "душа" с думата "живот"?
Възможно ли е човекък да е станал "жива душа" - жив живот?

Видно е, че бидейки жив, живота сам по себе си е жив, иначе не би могъл да бъде живот!
Как е възможно да има жив живот? Нима съществува мъртав живот?

נפש חיה - жива душа
ויהי האדם לנפש חיה - той стана жива душа
Нима той стана жив живот?
Защо е употребена думата "Нефеш"/נפש/? И какво означава тя в случая?
Защо за нея се пише в Псалми, че човек често я погубва, че Бог му я в възвръща, ако е праведен... ?

"изцели душата"
"избави душата ми"
"заклевам се в живота на душата" - "Заклевам се в живота? на живота си"?
"възвръща душата"

Твърдя (което не е само "мое" твърдение), че хората не притежават души, и че са бездушни! Душа имат само Човеците! Хората са погубили душите си, поради греховността и безчинствата си.
Душата е само една възможност! Душата е даже единствената възможност за някой да се възвърне при Отца си, но за целта на това нещо, е нужно първо тя да бъде придобита. Бог да му възвърне душата.
За да стане от някой нещо наречено "Човек", то необходимо е същия да се оЧовечи, т.е. да придобие качества присъщи на Човека, да надрасне животинското в себе си.
Човек е човек, понеже е човечен.
Душата е възможността на Човека да бъде наследник и притежател на завещаното от Бога, но за да се случи това, с който и да е от хората, е нужно същия да се възвърне отново на нивото на Адама /което в превод е Човек/, т.е. Христа да слезе в "ада му", счупвайки портите и да го въздигне от там.
Адам, т.е. Човек е човек, само кагато се е възвърнал в изходна позиция - изоставяйки всякакво желание, породено от привързаността на страстта.

Що е то "душа" и що е то "Дух"?
Всъщност няма никакво значение, за да се детайлизира чак толкова. Друго е важното, а не думичката или буквата, но пък последните са интересни за разглеждане.

А това "зло" е породено от нашата (най-вече от моята) слабост, от нашия (най-вече от моя) недоимък, от пасив, от дефицит на любов. Ето защо, погледнато по-дълбоко, човек не е лош сам по себе си, а е просто нищ и сляп, жаден за любов.
Погледнато още по-дълбоко човека не е човек, а е ...
 
Поради това, че не умея да направя света по-добър, по-щастлив; поради това, че не умея да направя себе си по-добър и по-щастлив, аз ставам груб и лош, рязък, суров, студен и пр..
Всичко произлиза от моята дълбока необходимост от любов и мир.
Душата... душата си иска своето, душата ми иска Светлина.