Адриана

Благодаря за отговорите.Просто вече ми се иска да се предам....... Така се държи като цяло само с мен.Може би защото много му се "връзвам" , вижда,че се ядосвам и продължава. Мисля си вече да ходим и да поискаме професионална помощ,да ми кажат какво да правя и как да го правя. Сигурна съм ,че има много хора с много по-тежки случаи , ние ще продължаваме на пред. Благодаря за отделеното време и ви пожелавам прекрасни моменти!

Здравейте, не знаем какво да правим.Постоянно е в отрицание или отказва да направи елементарни неща,когато го молим.Казва "не искам,няма" и се обръща или ме гледа в очите и след многобройни молби почваме да се караме. С него сме по цял ден заедно и така почваме да се изнервяме взаимно. На последък му казваме , че ще го пратим да стои при баба си и дядо си без нас ,ако продължава така да ни прави на пук ,а той повтаря след нас неколкократно "на пук,на пук ще правя така.така искам на пук". Много е натоварваща цялата ситуация, ден след ден сме така.Вече си мисля ,че с мен нещо не на ред.С баща си го прави ,но сякаш е по умерен или просто има по-голям респект от него.Просто на моменти искам да се предам и да прави каквото иска.......

Здравейте! Допитвам се до вас във връзка с психичното състояние на сина ми. По принцип той е енергично буйно и много умно дете,като всички на 3г. Четох ,че на тази възраст имат нещо ,като "бебешки" пубертет и са непостоянни и т.н. При нас нещата стоят така наред със всичкото отрицание непослушание ,което близките месеци е х10 последния месец започна да се смее когато му се караме. Но този смях не е като този,на който сме свикнали когато се забавляваме, а е такъв плашещ в смисъл такъв,че той сякаш се откъсва и не разбира и чува какво му се говори, а ни гледа в очите и се смее.Това още повече ни кара да се ядосваме и като му се скараш или кажеш да престане да се смее той не спира. На моменти си мисля,че нещо му става психически ,че не е добре и ме е страх.Четох също за неврозата при децата,но незнам дали това се случва при нас,дали е тревожно до такава степен,но е плашещо всеки случай. Не знам дали сте ме разбрали от тук написаното,но ще се радвам ,ако получа поне един отговор за мое успокоение. Че и този смях го прави на инат "на пук" ,а не е нещо плашещо. Благодаря ви!