Jump to content
Порталът към съзнателен живот

amenti

Участници
  • Общо Съдържание

    2
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от amenti

  1. amenti

    Що е смирение?

    В отговор мога само да се усмихна. Този път не се учудих - реакцията беше очаквана. Аз казах просто един факт. Който не го приема за истина, значи не е готов, а причината е страхът и гордостта на същото това его. Да, на много въпроси трябва да си отговорите, докато спрете да си задавате противоречиви въпроси...и просто се смирите и предадете себе си. С това участието ми във форума приключи.
  2. amenti

    Що е смирение?

    Учудвам се, че не знаете какво е смирение. Само Венцислав е дал цитата : Не моята воля, Госпиди, а Твоята! Но след това говори за други неща, което не е смирението. Какво значи този цитат? - много просто: ОТДАВАШ СВОЯТА ВОЛЯ - ТОВА Е СМИРЕНИЕ Смирение е да се отречеш от себе си! Учедва ме, че не знаете, а тук има авторитети, които уж разбират от духовни работи, от Дънов и християнство... Сега ми се иска да ви дам нещо копирано от друг форум, което се отнася за смирението, себеотдаването на аза си. Защото има и цитат от Дънов: -------------------------------------- Дънов обича да дава примери от геометрията и граматиката. Например, съгласните букви имат едно голямо препятствие, имат един напън отвътре; искаш да се изкажеш, но не можеш. За това на съграсната буква й трябва гласна, за да се прояви, да излезе звук и дума. А е Началото не само на азбуката.. Алфа е началото не само на азбуката, но и на речта и формите. Като се съединят буквите, образуват някакви идеи. Ти казваш “Аз” Ако кажеш на един вол “Аз”, какво ще разбере той? (или на едно муле?) Но човек под думата Аз подразбира нещо; ЧЕ ТОЙ Е НЕЩО; че в самия човек има НЕЩО, КОЕТО Е ОТДЕЛНО. “Аз” е едно същество, което не прилича на вол, нито на птичка, нито на комар. В човека има едно същество, което се нарича “Аз”. Това същество “Аз” виждали ли сте го? Виждали ли сте Аз-а? ------------ Има едно малко аз, което човек усеща че той е това нещо. То обаче е егото му. Той се идетифицира с една личност с определени качества, което си е чисто въображение. Но също се говори, че в човека има едно Аз с главна буква, висшето аз, истинската същност на човека, неговата реалност. Дънов за кое аз мислите, че говори? Нищо че е написано с главна буква, какъв смисъл е влагал той? Дънов като че ли намеква и за двете. Първо, човек си мисли, че е нещо определено, някаква личност. Но той казва, че има и друго Аз, което е ОТДЕЛНО. Отделно от егото, от малкото аз, на което ние приписваме качества. Истинското Аз на човека няма име и форма, не не това или онова, такова или онакова. Това е само за уточнение. А сега да ви кажа под секрет, как да видите Аз-а : Отдайте своето малко аз на истинското си Аз. Отдайте себе си на своето висше Аз. Това е истинското отричане от себе си. Това е смирението, което е условие за постигане на Аза – висшата цел на всички религии и духовни практики. Когато се смирите и отдадете аза си, ще разберете, че няма различия между вътрешното, което сте смятали за “себе си” и отделно - и външното. Ще разберете, че тези различия са саществували само в ума ви. Изчезвайки при това себеотдаване, вашето малко нещастно и жалко аз ще отстъпи масто на истинското Аз, което ще изгрее. И ще разберете, че вие сте го засенчвали. Че То винаги си е било там, но вашето его е пречело да го усетите и да живеете в неговата Същност, която е Любов.
×