Mon30

Здравейте отново и благодаря за отговора.Посетихме с моят приятел психолог тук,но не беше това което очаквахме.Разговаряхме открито за проблемите си с него около 2 часа и заключението бе,че всичко идвало от недоверие,не предложиха терапия,единствено ни препоръча да четем материали и да насочим мислите си към позитивното,препоръчаха ни масажи,плуване да сме си разтоварвали мозъка и да се отдадем на приятни моменти.Много е сложно с писане да опишеш чувствата си особено когато си объркан,афектиран и се обвиняваш за нещо.Искам да попитам вие какво можете да ни препоръчате за да се справим с това сами.Говоря в множествено число тъй като това което правя с приятеля си и той го прави с мен,мислех,че като ми отговорите просто и той и аз ще правим нещо определено което да ни оттърси от ужаса,който си причиняваме понякога.Само за уточнение искам да кажа,че и двама ни в предишните ни връзки са ни предали чрез изневяра.За мен ви обясних какво точно правя,при него е горе долу същото с изключение,че той ме ревнува предимно от родителите ми и си мисли,че те са преди него за мен.Според вас не обичаме явно,но не можем да се съгласим,защото и двамата минахме през много препиятствия за да сме заедно и сме ужасно привързани един към друг,може и аз да съм се изразила погрешно,съжалявам,че пиша малко объркващо,но за мен беше трудно да предприемем нещо такова,да разказваме лични неща на непознати хора.Разделяли сме се за ден и само толкова успяхме да се отдалечим един от друг.Като изключим тази ужасна ревност от околните сме щастливи,приятели сме,грижим се един за друг,радваме се заедно,болката също преживяваме заедно,но и двамата жертвахме близки хора които не одобряват връзката ни и сега се замисляме за тях.Как се преживява вината,че наранихмме хора за да сме заедно.За това,че нямам висока оценка за себе си е така все пак се мислех за красива жена,успяла,а накрая бях предадена и изоставена.Престраших се да ви пиша,само защото чакаме дете и искам това дете да има баба и дядо,а няма как да се случи ако не се променим,никой от двама ни няма силата да преглътне всичко и да заяви открито пред всички,че ние искаме да сме заедно и че както и да се опитват да ни разделят,ще си останем заедно,проблема за близките и приятелите ни е че единия има финансови възможности,другия е от много бедно семейство и това е огромен проблем според всички,единия излиза използвач,другия жалостив,както вие така и всички останали не вярват,че се обичаме.Приятелят ми дори предложи да станем като Ромео и Жулиета само за да ни повярват,но знаем,че това е лишено от смисъл.Страх ме е не да съм сама,а да съм без него,никой друг не ме вълнува и аз съм невероятен инат,а сега инатът ми бе пречупен,никога не съм се чувствала виновна за каквото и да е преди.Ще ни помогнат ли тези неща,които ни препоръча колегата ви или ще трябва да се приберем за да можем да се подложим на терапия?Извинявам се за торнадото от чувства,което бушува в мен в момента,не зная дали е подходящ момента да изразявам мисли,които се менят през ден,но бременността напредва,а с нея и нашия страх за бъдещето на детето ни.

Здравейте, силно се надявам,че някой може да ми помогне с някой съвет... Проблемът ми е,че някакви безумни мисли са се насадили в главата ми и ми е ужасно трудно да се боря с тях,става въпрос за моето отношение към приятеля ми и неговите близки и приятели.Заедно сме от една година и аз съвсем съзнателно (но с голямо чувство за вина,появяващо се все по-често)успях да го отделя от всичките му приятели,които аз не одобрявам.Ние живеем в чужбина и в момента не общуваме почти с никой благодарение на мен,тук моят приятел имаше един близък приятел,който не можех да понасям и го накарах да избира между двама ни(ужасно ме е срам от това и зная,че имам проблем),той се почувства ужасно,че трябва да избира между верен приятел и жената,която обича,но в крайна сметка се отказа от него и полека спряха да общуват.В мислите си постоянно ревнувах от този приятел,тъй като бяха неразделни,живеехме с него,излизахме с него все беше до нас,около нас давахме му отчет за всичко,къде отиваме,кога ще се приберем аз се чувствах ужасно всякаш той е първата съпруга.Преодоляхме го някак,но не беше краят,преди около месец аз се вбесих и от брат му и с много уговорки го отдръпнах и от него,дори не го познавам,но той е наркоман с много проблеми и аз държах да стои далеч от моето семейство,без да се съобразявам с моя приятел и чувствата му.Може би искам приятеля ми да е само с мен винаги без да има никой около нас и въпреки,че той в името на любовта търпи всичко това и го прави за да сме добре аз се чувствам ужасно и много искам да спра да съм така задушаваща за любимия си.Имам дете от друг мъж и приятеля ми го приема невероятно добре с голямото си сърце и доброта,той ми дава толкова много,а аз чувствам,че ще го изгубя от страховете си,че с други хора е по-щастлив отколкото с мен.Ревността също е огромен проблем при нас,адски ревнива съм не му вярвам,проверявам му телефона,чета му съобщенията,имейлите и винаги има нещо за което се хващам и наистина страдам ужасно,а може и да не е толкова сериозно,колкото аз си втълпявам,например да е харесал някоя снимка на друга жена или в миналото му да си е писал с други жени,това ме кара да мисля,че след като в миналото си се е интересувал от жени,които са далеч от мен като цяло( така наречените "леки жени")ще му се прииска все някога да се върне към предпочитанията си и ще ме остави.Всички ужасни неща ги правя от страх да не го загубя,много го обичам и не бих го понесла,но в отчаяните си опити да му остана само аз,та само мен да обича,мисля,че ще стане обратното ще го прогоня.Искам да си помогна преди да е станало твърде късно,той твърди,че е готов да пожертва всичко за мен,но зная,че един ден ще му писне и тогава ще ме пожертва мен.Моля да ми дадете съвет,направих опити да се срещна със специалист,но тук е невъзможно,мога да разчитам единствено на себе си и на силата на любовта си към него за да преборя страховете си,да осъзная колко лошо постъпвам и да се променя.