Z.Mukelova

Благодаря за отговора, това исках да знам най-вече - дали съм на прав път.

Здравейте, бих искала съвет за проблем, който имам от няколко месеца. От юни месец ми се появи проблем с преглъщането на храна и течности, който пречи на нормалното хранене. Осъзнавам, че проблемът е само на психологическо ниво, реално нямам здравословен проблем. Опитвам се да го преодолея, но не се получава, не мога да се храня спокойно, когато се стигне до преглъщането изпитвам някакъв необясним страх и паника. Имам чувството, че мозъкът ми блокира в този момент и се получава някаква борба между желанието ми да преглътна и страха да не го правя. Обикновено сутрин се храня по-спокойно, но през деня почти не мога да преглътна нищо от страх. И като не се нахраня изгладнявам ужасно и се изнервям още повече и съвсем не мога да преодолея страха и да хапна нещо...получава се един омагьосан кръг. Страхувам се да стоя и сама или да ям сама, винаги трябва да има някой при мен. Бях на 5 сеанса хипноза, но няма много голям напредък. Имаше 1-2 дни в които бях по-спокойна, но после нещата пак се връщат обратно в изходно положение и не мога да ям. Посъветвайте ме за по-добър начин,за да се справя с проблема - дали да се консултирам с психотерапевт или поне някакви техники, които мога да правя сама. Не ми се иска да пия лекарства, защото не мога да ги преглътна и това допълнително ме натоварва.

Здравейте, от юни месец тази година се появи един доста неприятен проблем за който бих искала съвет. Пиех медикаменти за лечение на акне, които са доста силни и с много странични ефекти, един от който сухота в устата, в носа и общо взето на лигавиците. Една вечер както пиех вода се случи нещо и просто не можех да преглътна. Изплаших се много, едва успявах да глътна глътка вода, паниката беше голяма, защото не знаех какво става. Реших, че е от хапчетата и сухотата и ги спрях за няколко дни. През това време пиех и ядех с повишено внимание, но горе-долу успявах. Няколко дни след това продължих пиенето на лекарствата и на следващата седмица проблема с преглъщането отново се засили и спрях хапчетата изцяло, от тогава не съм ги пила повече. Не смеех да преглътна нищо, само вода, беше ме страх да седя сама или да ходя сама някъде. Наложи се все пак да съм сама за няколко дни в София, имах изпити. Беше много изнервящо, непрекъснато бях напрегната, не можех да хапна нищо, не можех и да спя спокойно. След това се прибрах при майка ми в провинцията и мислех, че проблемът ще отшуми, но той продължи да се задълбочава. Не можех да ям, седях гладна, изпитвах ужасен страх когато тръгна да преглъщам каквото и да е. Ходих на гастроентеролог, който ми предписа спазмалгон и талцид (каша), но и това не помогна. Самият той каза, че не вижда физиологичен проблем, а и самата аз не усещам такъв. Просто един огромен страх и паника. Ходих на психиатър, но тъй като ми е трудно да преглътна каквото и да е пиенето на хапчета беше още по-трудно. Той ми предписа неолексан, пих го известно време (разтворен във вода), но нямаше промяна. След това го спрях и по предписание на личния лекар взимах деанксит 1 или 2 пъти дневно. От него много ми се доспиваше, спях по 1-2 пъти на ден и понякога след като съм се наспала успявах да хапна нещо малко. С течение на времето спрях и деанксита. Имам леки подобрения в момента - преди не можех дори да спя спокойно сега си спя. Най-странното е, че сутрин ям почти нормално и успявам да хапна повече неща, които през деня не мога. Все още ме е страх да се храня когато съм сама. Има моменти в които някак ми е по-спокойно и мога да хапна по-голяма количество храна, но има такива в които ми е толкова напрегнато, сякаш нещо ме е хванало за гърлото и всичките ми мускули там се напрягат и храненето се превръща в мъчение. С течностите също ми е много трудно, първоначално пиех все от чаша, сега напоследък пия само със сламка, не знам каква е логиката. От скоро ходя на хипноза и мисля, че от нея има някакъв положителен ефект, но все още не успявам да се нахраня нормално без притеснение и този страх който се появява всеки път щом се храня. Имам чувството, че съм се закотвила в едно положение и не отивам напред. Има поредица от 2-3 дни в които започвам да се храня по-уверено, не нормално както преди, но успявам да изям цяла порция от нещо дори и през деня и после на следващия ден всичко се връща обратно и пак не мога да ям спокойно. Не знам каква е причината. Моля ви за съвет, защото това е наистина мъчително положение. Не съм човек който някога е спазвал диети или се е лишавал, напротив много обичам да ям, да си угаждам. Преди ядех по 3-4 пъти на ден, а сега ми е трудно да се нахраня дори 1 път като хората. Единственият ми проблем свързан с преглъщането преди беше пиенето на по-големи хапчета и таблетки. Не мога да откъсна мислите си от този проблем, много ме смущава, имам чувстовото, че цялата ми енергия е насочена натам. Събуждам се с мисълта дали ще мога да се нахраня и почти цял ден в главата ми се появяват мисли за това. Виждам, че всичко е на психическа основа, защото не може сутрин да мога да ям, а вечер не. Просто се чудя какво мога да направя, на 26 години съм и не си представям да продължавам все така с този проблем. От толкова притеснение излизам по-рядко, защото сред хора още повече се притеснявам да се храня и пия. Иначе когато просто се разхождам някъде или да кажем отида на кино нямам този проблем, но опре ли въпросът до хранене.... Първоначално мислех, че всичко се дължи на хапчетата за които споменах, но предполагам, че те просто са отключили проблема. Преди да се случи това имах ситуации свързани с доста напрежение, някои по-напрягащи, някои не толкова. Може би ми се е насъбрало и всичко изби в тази посока. Мисля да започна да ходя на психотерапевт, но все пак бих приела съвет и тук, благодаря предварително.

Здравейте, д-р Първанов, Бих искала да попитам дали приемате клиенти в София и съответно за вашите координати. Ако не, бихте ли ми препоръчали добър психотерапевт в София. Проблемът ми е свързан със страх при преглъщане - трудно се храня, пия течности и понякога трудно преглъщам дори слюнка. Напрягам се, когато трябва да преглъщам, не мога да се храня, когато съм сама. Проблемът се появи спонтанно юни месец тази година. До сега не съм приемала антидепресанти или подобен вид медикаменти, опитвам да се справя сама. Има някои подобрения, но бих искала да се консултирам и с психотерапевт. Благодаря предварително