sahib

Здравейте! Весела Коледа на Всички!!! Така ще направя едно уточнение... Аз съм доста емоционален. Идеята е да се взимат решенията възможно без никакви странични фактори, но за мен това е страшно трудно... Може би когато си осамотен и си се вглъбил (дали ще е медитация, молитва или нещо друго...), когато се оттърсиш от емоцията и чувствата, а най-добре и от мислите и опиташ да действаш интуитивно ще взимаш правилното решение... А и забравих да приложа пример: Защо се казва, че сутринта е по-мъдра от вечерта? защото не е така обременена

Хм... Това бих казал, че не е точно щастие... това е да си щастлив от работата си и да си в хармония с нея... доста е странно... ще помисля...

Ще кажа: Който гледа повърхността не вижда същността... Ако искаш да го тълкувам ще го направя: Тленността на телата ни е преходна, но душата ни не е... Смея да твърдя, че Ако духа е Здрав и тялото е такова... Това е известно от древността и е познато "Mens sana in corpore sane" и тук не се има предвид (както се чете най-често), че духът е здрав ако тялото е здраво и че са обвързани... Единствената възможна връзка е Дух => Тяло, а не Дух <=> Тяло... Mens - незнам дали Ви направи впечатление, че това е и ум разум и дух... Нека да Ви напомни, че всичко е в ума... Sanus - Според мен (не съм сигурен) е със същия корен както Sanctus, което е свят... та дали Светостта и Здрав не са еквивалентни? Приемам поправки защото не съм сигурен, а карам по памет...

Хм ще отговарям преди да чета... Не се сърдете... и Ви моля за извинение... Щастието е лично, т.е. е вътре в Нас (мен) Чувствам се щастлив, защото разбрах тази сила точно по този начин... когато съм се чувствал нещастен, съм търсил щастието извън себе си и винях други за своето нещастие... Не, не съм бил прав... За щастието или нещастието, за доброто и злото, за всичко, което ни се случва сме виновни (и в двата смисъла на думата) Само ние и никой друг... Останете със Здраве и Любов!

Позволявам си да отговоря отново без да прочета другите отговори... Вярвам в Господ Вярвам в Любовта Вярвам в доброто начало на хората Вярвам в себе си Степенуването не е случайно...

Позволих си да не прочета всички... Какво е Добро? Дали доброто за мен е добро изобщо? Не съм съвсем сигурен... Но съм сигурен, че доброто дело трябва да е БЕЗКОРИСТНО... безвъзмездно (в смисъла да не търсим награда), а наградата се полага... Случи ми се така, че да разбера, че дори лошото е добро... Няма да разкажа случката само ще обобща, че човек, който ми завидя, който се опита да ме стъпче и с действията си ме повали... и т.н. Се оказа, че е направил добро за мен, защото чрез действията си той ме накара да се пречистя (да преживея катарзис) и да се развия... Така, че мисля тези определения ДОБРО/ЗЛО са излишни... Всяко действие и дело на този свят става чрез Бога (това е лично мненние), а и смятам, че не Ние трябва да съдиме (А Бога) така, че вместо да даваме оценки по-добре е да търсиме смисъла на това, което ни се случва, а не защо ни се случва. Да потърсиме доброто в лошото и ако има лошо (скрит замисъл) в доброто, да се опитаме да го разбереме... Нека се опитаме да не вредим на другите... това мисля, че ще помогне в доброто... П.П.: Междудругото обърнали ли сте внимание на Божията заповед: "Не лъжесвидетелствай" - т.е. да не лъжеш в ощърб някому... а не да не лъжеш... Има хиляди примери, които показват, че една лъжа може да е добра, но нека това да не става основния инструмент за проява на доброто, а последен и само при необходимост...

Хм... Бих казал, че търпението и смирението са обвързани... Пътя към смирението минава през търпението, а то от своя страна през приемане на фактите

Това, което Иван казва за ПОЧТЕНОСТТА бих обобщил с "Добри помисли"... Защото в нашия свят относителността на понятията, които не са свързани с материата е много явна... Стигнах до някои изводи за Смирението: Трябва да имаш Търпение, трябва да приемеш нещата такива каквито са и да се поучиш от тях, това, което беше казано за излагане на позицията без да се налага и излушване на чуждата... Осъзнавам за себе си, че съм поел пътя към Смирението, но по това, че все още се бонтувам срещу някои факти и че съм от малко припрян съдя за себе си, че все още не съм... Продължавам да търся

Здравейте Всички! От скоро се запознах с тази страница. Искам да Ви попитам: Нима не сме различни във възприятията си и нима на всеки не е дадено по различен начин да стигне до истината? Та в последно време се убедих: Няма правилно и неправилно... Има Мое, Твое... т.е. различни възприятия... Аз самия незная какво значи думата Смирение... Търся я и знам, че трябва да бъда Смирен... И ако целта ми е смирение, то в пътя към нея ще открия необходимото...