Jump to content
Порталът към съзнателен живот

rainder

Участници
  • Общо Съдържание

    7
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  1. Здравейте, публикувам темата си тук, защото не съм сигурен къде трябва да я постна. Искам от някой, който може да ми помогне, а ако не може - поне да ми даде линк към някой друг форум, където могат да ми помогнат. Та, трябва ми следното нещо. Догодина ми предстои кандидатстване и ми се иска да се подготвя перфектно по Литература. Трябва ми някой, който да ми помага. Тоест примерно да ми задава най-основните и важни въпроси и ако не ги знам да ми помага да ги науча. Не знам дали някой би се заел, но поне реших да се опитам. Аз ще се радвам дори и на един списък от по 10 въпроса за всяко произведение (не на веднъж понеже са много). Всеки, който иска да ми помогне може да пише. Ще съм много благодарен.
  2. Аз също съм ученик и миналата година имах подобен момент. Трая близо 2 месеца. Ходех къде ли не, само на училище не ми се ходеше. Стана ми тъпо, безинтересно, скарах се със всички там. Въобще не ми се ходеше и си измислях оправдания да отсъствам, но родителите ми го приеха много зле, баща ми ме заплаши, че след като не искам училище ще почвам работа, поскараха ми се и нямах друг избор. Дочаках края на учебната година и бях адски щастлив. Почивах си цяло лято, а пък тази година си ходя с голямо желание. Чак сега осъзнавам колко прави са били родителите ми и колко много бих пропуснал, ако не бяха те. Благодарен съм им. Мисля, че на неговата възраст това е нормално. И аз бях на толкова, когато ми се случи същото. Просто трябва да го ограничавате и дори да го посплашите малко, няма как иначе. В противен случай ще се запусне и въобще няма да му дойде желанието. Две момчета от класа ми точно по този начин ги изключиха. Дръжте го по-изкъсо, сигурен съм, че ще вие благодарен след някой и друг месец. Успех!
  3. Хора, въобще не знам дали тук е мястото на темата ми и ще помоля ако някой знае по-правилно място, където да е - да се отзове и да я премести. Благодаря предварително. Та, имам проблем и ми трябва съвет. Момче съм на 17 години. Пред две години бях лудо влюбен и главно с това се свързваше живота ми, глупости и т.н. Миналата година мога да я определя като абсолютно тинейджърска - първата ми любов, първата целувка, записах се в няколко клуба за най-различни неща (впоследствие се отказах от всеки), доста често се карах с приятелите си, в един момент бях адски егоцентричен и лош. По едно време обмислях идеята да пробвам наркотици, защото ми беше чудно какво е чувството (за щастие просто оставих искането да изчезне). Освен това имах много проблеми в семейството, в училището, също и не бях луднал да ставам актьор (а въобще не ме бива). И бях доста объркан честно казано. Така че бих определил това като една напълно тинейджърска година. През тази година (говоря за учебни години, тъй като на такива разделям живота си в момента) се чувствам някак си помъдрял. Зарязах всичко минало и реших да си дам време. Почнах да обръщам повече време на семейството си и приятелите си. Опитвах се да бъда много добър и всичко да е наред. Стана ми адски интересно в училище. Ноооо, разбира се, че има но! Философията взе да ми става адски интересна и да осмислям много нови неща. В дадени ситуации престанах да реагирам спонтанно и започнах да се замислям - Ами каква е гледната точка на другия? Да разбирам хората, да се поставям на тяхно място и т.н. Да се замислям какво е свят, какви са човешките взаимоотношения. И от началото всичко беше много добре. Дори търсех начин да водя перфектни отношения с приятелите си или поне колкото се може по-добре, подтискайки онази зла част от мен, която понякога се промъква. Но проблемът е там, че това започна да ми създава проблеми. По принцип много обичам да говоря. И сега доста често обсъждам тези неща с приятелите ми и те не са на същото мнение, тоест те са съвсем на други вълни и един вид това малко или много ги нерви, а аз обичам да говоря с тях за това, което ме вълнува (все пак винаги им слушам техните истории проблеми). И почнах прекалено много да се замисля. Иска ми се да изградя хубав характер, добър, стабилен, но ми е някак си трудно. Искам да придобия някои качества, които ми харесват, но вместо да се старая си продължавам по стария начин. И явно има нещо, което не е наред. Тези дни се чувствам някак си отпаднал, леко депресиран, а мислейки си, не осъзнавам къде точно се крие проблемът. За това и реших да поискам съвет, с надеждата, че някой ще ми го даде. Благодаря предварително. Склонен съм да отговарям на въпроси.
  4. Знаете ли, случи ми се нещо странно. Вчера сънувах сън, в който се справях доста добре със запомнянето и ме изпитваха по Философия и отговорих на всички въпроси. Начина по който се справих беше, че тя ми задаваше въпросите и аз отговарях. И сега се замислих, че ако на един лист си напиша въпроси от всеки един урок и умея да отговарям на тях без помощ, значи наистина съм запомнил нещата. И мисля така да действам. Все пак ще се радвам да коментирате и вие какво по въпроса, тъй като съм говорил и с мои съученици, които имат същият проблем. Също ми изникна един нов въпрос за нещо с което също се затруднявам - Как се учат авторите? Тоест биографиите им, роден в.. през еди си коя година, отива там, прави това, прави онова и т.н. Със всичките тези автори, които изучаваме (най-вече по Философия и Литература) се обърквам адски много и тъкмо науча един и след това започвам да уча но ви се обърквам. Как да реша проблема? Мога да кажа, че гледайки сериали бързо се ориентирам кой герой какъв е и помня дори в момента много неща за герои от сериали, които съм гледал преди 2-3 години примерно.
  5. Здравейте, имам голям проблем. Ученик съм в 11 клас, но съм си изградил навика, когато уча някой урок да си записвам нещата, после да ги смалявам само до ключови думи и с тези ключови думи да разказвам всичко. Но след ден, два, като мине теста или изпитването нещата се забравят. Имам спомен, но трябва отново всичко да го чета на ново за да го знам както преди и отново и отново. Това ме плаши, защото мисля да карам матура по Философия и трябва да запомня адски много неща, не знам как ще успея. Също се страхувам, че ако един ден изпълня целта си да стана психолог, това ще ми е голям проблем. Моля ви, дайте ми съвети как да се справя това. Благодаря предварително!
×