rainder

Здравейте, публикувам темата си тук, защото не съм сигурен къде трябва да я постна. Искам от някой, който може да ми помогне, а ако не може - поне да ми даде линк към някой друг форум, където могат да ми помогнат. 
Та, трябва ми следното нещо. Догодина ми предстои кандидатстване и ми се иска да се подготвя перфектно по Литература. Трябва ми някой, който да ми помага. Тоест примерно да ми задава най-основните и важни въпроси и ако не ги знам да ми помага да ги науча. Не знам дали някой би се заел, но поне реших да се опитам. Аз ще се радвам дори и на един списък от по 10 въпроса за всяко произведение (не на веднъж понеже са много). Всеки, който иска да ми помогне може да пише. Ще съм много благодарен.

Аз също съм ученик и миналата година имах подобен момент. Трая близо 2 месеца. Ходех къде ли не, само на училище не ми се ходеше. Стана ми тъпо, безинтересно, скарах се със всички там. Въобще не ми се ходеше и си измислях оправдания да отсъствам, но родителите ми го приеха много зле, баща ми ме заплаши, че след като не искам училище ще почвам работа, поскараха ми се и нямах друг избор. Дочаках края на учебната година и бях адски щастлив. Почивах си цяло лято, а пък тази година си ходя с голямо желание. Чак сега осъзнавам колко прави са били родителите ми и колко много бих пропуснал, ако не бяха те. Благодарен съм им.
Мисля, че на неговата възраст това е нормално. И аз бях на толкова, когато ми се случи същото. Просто трябва да го ограничавате и дори да го посплашите малко, няма как иначе. В противен случай ще се запусне и въобще няма да му дойде желанието. Две момчета от класа ми точно по този начин ги изключиха. Дръжте го по-изкъсо, сигурен съм, че ще вие благодарен след някой и друг месец. Успех!

Аз също съм ученик и миналата година имах подобен момент. Трая близо 2 месеца. Ходех къде ли не, само на училище не ми се ходеше. Стана ми тъпо, безинтересно, скарах се със всички там. Въобще не ми се ходеше и си измислях оправдания да отсъствам, но родителите ми го приеха много зле, баща ми ме заплаши, че след като не искам училище ще почвам работа, поскараха ми се и нямах друг избор. Дочаках края на учебната година и бях адски щастлив. Почивах си цяло лято, а пък тази година си ходя с голямо желание. Чак сега осъзнавам колко прави са били родителите ми и колко много бих пропуснал, ако не бяха те. Благодарен съм им.
Мисля, че на неговата възраст това е нормално. И аз бях на толкова, когато ми се случи същото. Просто трябва да го ограничавате и дори да го посплашите малко, няма как иначе. В противен случай ще се запусне и въобще няма да му дойде желанието. Две момчета от класа ми точно по този начин ги изключиха. Дръжте го по-изкъсо, сигурен съм, че ще вие благодарен след някой и друг месец. Успех!