Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Рената

Участници
  • Общо Съдържание

    3
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  1. Здравейте, много ви благодаря за съветите. Искам да ви кажа че проведохме доста сериозен разговор и нещата за сега се оправиха. От разговора ни стана ясно че той се задушава от прекомерното ми внимание към него и старанието ми да му осигуря комфорт. Истината е че много го обичам и бих направила всичко за да е щастлив. Реших че трябва да спра да се грижа толкова много за него и да се опитам да променя нещата които зависи от мен. В крайна сметка се учим да живеем заедно и да се съобразяваме с чувствата и желанието на другите. Урока който научих е че не всичко което ми се струва правилно се приема като такова. А и в крайна сметка не всички изразяват обичта си като мен и не са толкова импулсивни. Не смятам че някой от нас е лош или че трябва да се вкопчвам в него. Не искам да натрапвам любовта си, искам да я давам когато човека до мен се нуждае от нея. Тук е моята част на промяната. Останалото не зависи от мен. Надявам се нещата да потръгнат, но само времето може да ми даде шанс за стабилна и дълготрайна връзка. Кой знае! Дано аз съм жената при която ще остане до край. Благодаря ви за добрите съвети и топлото отношение!
  2. Здравейте, Бих искала да Ви споделя моя проблем и се надявам да получа адекватен съвет, защото всичко което се случва в моята връзка няма никаква логика. Приятеля ми е французин. Заедно сме от 3 години. Преди година и половина се прибирахме от екскурзия във Виена, за да прекараме заедно Нова Година в България. В самолета той беше много нервен, без никаква причина и когато пристигнахме на летището и аз го попитах какво става, той ми каза, че не ме обича вече и че иска веднага да си тръгне за Париж. След хиляди уговорки успях да го убедя да прекара нощта в къщи, надявайки се да размисли, но на сутринта той си купи билет и 2 часа преди полета ревахме и двамата. Той каза, че не ме обича и че му е тъжно че така ме е наранил. Аз го молих го да не го прави, но той си тръгна. Беше ми трудно да го понеса, изпадах в депресии, но някак си го преживях. Опитах се да го забравя, но той всячески поддържаше контакт с мен, докато 2 месеца по-късно не ми се обади по телефона. Плака, каза че е направил ужасна грешка, че не може без мен и на следващия ден ми изпрати билет да отида в Париж да се видим. Аз се съгласих. От този момент всичко вървеше добре. Виждахме се на 1, 2 месеца, пишехме си в скайп и т.н. В началото на годината дори ми говори за брак и т.н. В моята фирма търсеха хора и аз му казах. Той поиска да си прати документите. Взеха го на работа. Искам да кажа, че преместването му беше само негово решение. 2 Месеца му бяха нужни да освободи апартамента в Париж. Скапа се от работа. Накрая дойде да живее с мен. Живеем в моя апартамент - чисто нов. Има всякакви удобства, работа и мен - любяща жена. Семейството ми го обожава. Никой не му досажда или пречи с нещо. Работата обаче не му харесва. Има реформи в службата и той няма достатъчно работа. Това го побърква, въпреки че е много ценен, изпращан на различни обучения и т.н Онзи ден отново без всякаква причина ми каза че иска да се разделим и че не е щастлив. Каза ми че не може да живее с мен и че ще се изнесе на квартира и че не иска връзката ни да продължава. Аз съм като в шок. Не се държи лошо, но ми каза че аз не съм правила никакви опити да го разбирам, че съм го дразнила и какви ли не такива неща. Само да кажа, че за 5-те месеца откакто е в България - 2 месеца не сме били заедно, защото той пътува в командировки. Не го обсебвам, не мога да разбера какво му става. Не поема никаква отговорност за това което ми причинява. Извинявам се, че написах толкова дълго писмо, но исках да опиша основните неща. Аз съм на 42 год, разведена с дъщеря на 21г. нормална жена, не скитам по кръчми, грижа се за него, за дома ни... Внимавам да не го засегна. Той е на 53 и никога не се е женил. Има син и 3,4 сериозни връзки, завършили с бягство на жените от него. Не знам какво да правя!!!! Да се боря ли за тази връзка, или да го оставя да си тръгне? Лошото е че му нямам вече доверие. Зарязва ме когато си иска и без логична причина. А аз се стараех да го направя щастлив. Наистина много го обичам, но имам усещането, че има някакви психични отклонения. Наистина не намирам причината в себе си, колкото и да си блъскам главата. Не мога да си обясня поведението му. Сякаш става друг човек в даден момент. Благодаря Ви предварително!
×