Jump to content
Порталът към съзнателен живот

bilyanank

Участници
  • Общо Съдържание

    1
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  1. Здравейте и благодаря предварително за отзивчивостта. Моят проблем е следният: обвързах се с мъж на 30г, като наистина си паснахме като характери и съжителство. Още в началото на нашите взаимоотношения заживяхме заедно, но на морето, където той има бизнес лятото. През зимата се преместихме в апартамента му в провинцията. Знаех от самото начало, че има дете на 6г. и доста сериозни причини да се раздели с бившата си жена.Като цяло той е човекът, който остава вгорчен от взаимоотношенията им. Осъзнавам, че това, което ме тревожи го обмислих преди да задълбочим взаимоотношенията си и бях ок с това, но сега ми е доста трудно като всеки ден той получава обаждания от бившата си, свързани с детето разбира се. Знам, че той няма как да избяга от отговорността към това дете, и не е редно! Не бих искала и да го прави, защото ще ме доведе до мисли, че след време и към нашите общи деца няма да поема отговорност. Но фактът, че в момента, в който тя му звънне, той се отзовава. Мисля, че това е признак на ревност и женски каприз от моя страна. Разумът ми говори, че това е нормално, но чувствата ми.... Сякаш нещо остро ме пробожда в сърцето, когато тя звъни или когато той трябва да отиде за някакъв ангажимент за детето. Разделени са от години и той, и близките му и приятелите му твърдят, че е бил толкова наранен, че никога няма да се върне при нея. А той дори смята техните взаимоотношения за грешка! Чувство за ревност ме изпива и когато детето му каже "тате" и целия ми сват се стоварва с мисли: това дете е плод между него и НЕЯ! Как тя ще присъства цял живот и в неговия и в моя и в нашия общ живот! Как като погледна това дете виждам хем него, хем нея, а мен ме няма никъде в цялата картинка. Как отиват двамата с нея да вършат ангажименти по дете като семейство и аз пак съм на заден план.. Чувствам се нелепо! Не ми липсва обич от негова страна и внимание, но всеки един момент, в който се намеси нещо свързано с тази жена и детето, не съм на себе си. Споделих му, че се чувствам изпаднала в страх, че няма да отговарям на неговите критерии да бъда майка на следващите му деца, а той отговори, че това изобщо не е така. Че иска да имаме общи деца и че усеща и чувства, че това ще стане. Това добре, а другото? Как мога да преодолея тези болки и тези състояния, защото искам да го направя, искам да бъда с него и да бъда пълноценна в нашите взаимоотношения..
×