Jump to content
Порталът към съзнателен живот

M.Nickolov

Участници
  • Общо Съдържание

    112
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    5

M.Nickolov last won the day on Ноември 19 2018

M.Nickolov had the most liked content!

2 Следващи

За M.Nickolov

  • Ранк
    Студент (Психология)
  • Рожден Ден Юли 23

Профил Информация

  • Пол
    Мъж
  • Местоположение
    София
  • Интереси
    Пикъп, НЛП, Психология

Последни Посещения

3596 посещения на профила
  1. Орлине за да не отварям нова тема.. искам да те питам нещо. Можеш ли да ми разясниш малко повече за философията на Юнг? Например това което най-много ме интересува е интегрирането на сянката (shadow). Следя психолога Джордън Питърсън и доста интересно ми стана дали все още се имплементира Юнг.
  2. Човек_88 от какво точно те е страх? Чел съм ти темите, но не разбирам защо се опитваш да парираш чувство което всеки човек изпитва. Това означава да вървиш срещу природата си, което е невъзможно. Страхът няма значение (какъв) е нужен за да сме максимално адаптирани. Представи си, че не изпитваш страх повече дали ще оцелееш повече от 1 час ако караш кола? Не се опитвай да потискаш нещо което трябва да си е там.. то затова в тревожните състояния повечето "страдащи" ако ги питаш те не искат да чувстват адреналина и сами си правят кризите всеки ден, докато съзнанието им крещи че не искат. Само че изтласкват страхът в подсъзнанието си и там не знаеш кога ще те "удари". Докато ако живееш спокойно с мисълта, че имаш страхове и не гледаш да ги потискаш и ги разпознаваш (тогава имаш контрол над тях). Самото отваряне на подобни теми означава че не си приел смирението.
  3. Супер! Провалил си се.. най-накрая. Добре дошъл, човеко.
  4. Здравейте отново! За много години. Исках да преотворя темата, след като научих много неща от самото и създаване през юни месец миналата година. Това, което промених като нагласи и мироглед беше, че не целях да постигна резултат да вляза във връзка а просто да приема човекът като приятел с който общувам. След известно време срещнах няколко жени след последния ми пост, но точно от тогава се чувствам изгубен. Излязох с момиче, което после пресрастна във споделяне и целуване (точно там момичето си личеше че е неуверено и реши да ме разиграва - един ден искаше да е около мен, а друг просто се опитваше да ме избягва). Това естествено не ми хареса, нямам против да общувам с нея но когато има и целувки за мен е по-различно отколкото нормалните човешки отношения. Все пак не целувам всяка жена която видя. Това което направих е да и съобщя директно, че това не ми харесва и понеже сме си колеги реших да минимизирам разговора на здравей-здрасти и така си остана, докато тя все още се опитваше някакъв контакт. Излизах и с още едно момиче, бяхме се запознали от обща компания - наистина е красива и просто реших да опитам пак.. излязохме смяхме се, звънеше ми около 2-3 вечерта споделяхме си. Естествено имаше някои базови "трикове" които повечето жени правят, да искат повечко внимание или да има изрази от типа на "не знам..ще видим кога ще излезем плюс смях" тези изрази ги разбирам и ги чета (разбира се след това излязохме). Смяхме се на първата среща, хапнахме и си говорихме интересни истории. После се разхождах с нея, хванах я за ръка и я прегръщах. Тя каза, че наистина е много по-различно от предишните и срещи и че нещата и харесват. След няколко дена следваха празниците през Декември и тя се върна в родния си град, което е нормално но комуникацията малко замря.. после след като се върна започна да ми увърта със различни номера нямала време, била изморена и така разбрах че вече няма смисъл. Интересното е, че нищо не промених в подхода си.. нямаше приказки в които аз я натягам или изисквам нещо. Това момиче обаче имаше много правила, доста беше ригидна и все имаше условия. Като цяло казах и да не ме занимава повече. Както каза Диди няколко поста назад срещам един и същ тип жени за да ме научат на нещо (Норбековци), но не знам кое точно може да е проблема. Късмета? Подхода ми? Тези случки ме напрегнаха, насъбраха ми се доста жени с които накрая се разделих/отчуждих. Ежедневието ми е малко афектирано от това, понеже постоянно мисля и задълбавам кое може да ми реши ситуациите в бъдеще.. така че да не се повтарят. Благодаря предварително, ако можете да ми дадете нови насоки.
  5. Здравейте, бъдещи колеги! В момента съм студент по психология и имам минал опит от това че бях около 6-7 години с ПР и натрапливости. Знам как човек се променя напълно и какво коства, което мисля че е основата за успеха. Можете ли да ми препоръчате (психотерапевтите) книги които имате на български относно Ериксонова Хипноза, Краткосрочна терапия и Транзакционен анализ. Книгите които имам и най-често чета са - Уейн Дайър (Вашите слаби места, Границите са до небето, Повярвай преди да видиш), Антъни робинс (основните му като Неограничена власт), отделно сега чета книгата "Дарът на терапията". Благодаря ви и весело посрещане на Новата Година!
  6. Слави това което описваш е ниска самооценка, тя на свой поглед води до стрес. Изкривяването на реалността и убежденията са причината особено тези, които се отнасят към теб. Самите симптоми на стрес причиняват хронична умора - когато адреналина се отделя хронично най-често променя хормоните като тестостерон/хормон на растежа както и мелатонина. Това естествено води до ниско качество на сън и понижена енергия. Всичко е навързано, само терапия може да помогне на някой да стане уверен.
  7. Съзнателно знаеш. Както казах и аз бях така, исках да разакарам симптомите защото ми бяха неприятни. Но самото фиксиране в тях ги държи. Не можеш да имаш симптоми без да има някаква мисъл преди тях, няма начин просто тя е несъзнателна. Приеми, че тези гадни усещания ще са твоя живот и така ще си бъдеш завинаги. Нямаш оправия. Разбира се, аз не съм психотерапевт но говоря от личен опит. А много от тях нямат личен опит.
  8. Човек88, искам да бъда директен с теб защото отстрани не искаш да виждаш някой който е имал подобен проблем на твоя и няма решение, а той задълбава все повече и повече. Според мен ти на теория си много добър - разбираш какво е стреса и адреналина - до тук е добре! Само, че не разбираш най-същественното това което подържа страхът и замайването е мисълта, че може да стане нещо от симптомите. Няма да стане - няма да припаднеш, просто приеми, че това е просто реакция на стреса и е нормално да я имаш понеже ти си се стресирал и тя ще си отиде още утре. Аз трябва да се чувствам стресиран! Но не съм. Ходя на работа, на лекции, тренирам бокс и отделно ходя на фитнес (нямам почивен ден). Отделно, гледам социално да се развличам. Да не кажа, че съм сменил 4-5 приятелки за 2 месеца (и ме беше яд че си губих времето с тях). Едната се върна при бившия си дето я биеше, няма какво да коментирам. Другата пък се отдръпна от мен, защото съм нямал време за планина (еми наистина нямах - но се оказа, че е с детско мислене). Третата пък не ми връщаше обажданията - цитирам "Зашото съм си л@йно във връзките". Но комент. Стреса е нормална реакция на тялото/организма. Не заобикаляй проблема с медитация и спорт - и да ги правиш пак ще ти е замаяно защото мислиш че са панацея. Еми не са. Единствената панацея е да си промениш убеждението, че нещо ще стане. Георги Балджиев, може да потвърди че тази година съм направил 100 промени в живота си, а тя даже не е свършила. Така пак се изпитва стрес.
  9. Няма нещо такова като правилно и неправилно. Всичко е различно.
  10. Страхът е просто емоция, това което му противодейства е смелостта. Смелостта е вродена, тя не е някакво специално чувство (тя ти казва един вид - това чувство на страх нека си е там - пак ще направя това което искам). Егото иска контрол, то ако питаш него не иска да изпитва страх. Да се противоставиш от моя гледна точка е, че означава да се довериш на живота/реалността/Бог/ (кой както го възприема). Аз например когато бях тревожен ходих на фитнес, но винаги самите симптоми се увеличаваха и ме беше страх да не припадна, сгромлясам. След като приех, че Живота е добър към мен и това което се случва е планирано, и когато прекаля със тренировките си казвам - моето тяло е умно (реалността в каква кондиция си не можеш да я контролираш съзнателно) тоест каквото трябва да стане - ще стане. Ако ще припадна, окей.. просто по този начин стигам лимита на нервната си система (това е нормално!). Надявам се, че анализа ми беше полезен - понеже ти обичаш такива.
  11. Имал съм да. Но това е породено от страхът ти, явно това ти е генералния страх. Твоето опасение, че всичко е загубено означава че си спечелила нещо. Хората не се печелят от лотарията, те се привличат със характер и действия. Никой не може да притежава друг човек, дори и нашите родители. Има вариант в който да станеш смела, да видиш къде е проблемът и ако можеш да го разрешиш - давай! Ако не, си задай въпроса - Не е ли за добро като цяло? Трябва ли ми връзка на тоя етап? Нужно ли е да имам партньор? Ако нямам какво ще стане?
  12. Няма смисъл да задълбаваш в едно момиче, ако е писано ще стане дори когато не форсираш нещата. Като цяло, какво ти пука ако нямаш приятелка? Нужно ли е?
  13. Братле, цялата ти тема е фокусирана върху нея и нейната реакция. В пикъпа това се нарича "нийди поведение". Ти си обсебен от нея. Къде е твоя живот? Какво правиш със себе си? Това отблъсква жените, всяка една обича вниманието но когато види мъж който е лепнат за нея и няма цели в живота, уел нищо сериозно не се получава. Не знам защо говориш за миналото, хората се променят и могат да си вземат решение когато поискат. Помислил ли си за нея? Момичето най-вероятно е в стрес след като има толкова много отговорности. Вземи контрол над живота си, ако не можеш сам по-добре се обърни върху психотерапевт (това не е зряло да зависиш от друг човек).
  14. Усещанията на стрес наистина никога няма да изчезнат. Приеми, че ги имаш и какво от това? Няма да те убият. Аз когато преживея нещо стресиращо или ще ми се завие свят, или ще ми се ускори пулса или ще изпитам дереализация. Просто си казвам наум "Това са симптоми на стреса, това е нормално" и спирам да го мисля след 5 минути. Защото съм приел убеждението, че не може да ми навреди.
  15. "но в последно време ме мъчи мисълта, че годините минават, а нищо не се променя." Това ти е проблема. Само, че ти си впрегнал ума си в само една тема която при всеки ще избие в лошо настроение. Аз съм на 24г и знам 3 езика, уча второ висше, от дете съм сменял 3 спорта като при един от тях играех полупрофесионално но приключих преди 3 години. Работя в столицата и имам добра заплата, гледам да пътувам, имам много приятели и т.н. Искам да дам за пример себе си, че аз постигнах всичко това и все още мисля че не съм постигнал нищо. И какво от това? Мисля, че чакаш всичко да ти бъде винаги добре. Ами няма как, приеми че живота е несправедлив, че има различни хора, че светът не е перфектен и кой за Бога ти вкара убеждението, че трябва да постигаш нещо? И това го чуваш от човек, който е голям инат и иска да е номер 1 във всичко. Опитай се да събираш хубави моменти с хората, да пътуваш и да се наслаждаваш на малките неща.
×