M.Nickolov

Усещанията на стрес наистина никога няма да изчезнат. Приеми, че ги имаш и какво от това? Няма да те убият. Аз когато преживея нещо стресиращо или ще ми се завие свят, или ще ми се ускори пулса или ще изпитам дереализация. Просто си казвам наум "Това са симптоми на стреса, това е нормално" и спирам да го мисля след 5 минути. Защото съм приел убеждението, че не може да ми навреди.

"но в последно време ме мъчи мисълта, че годините минават, а нищо не се променя." Това ти е проблема. Само, че ти си впрегнал ума си в само една тема която при всеки ще избие в лошо настроение. Аз съм на 24г и знам 3 езика, уча второ висше, от дете съм сменял 3 спорта като при един от тях играех полупрофесионално но приключих преди 3 години. Работя в столицата и имам добра заплата, гледам да пътувам, имам много приятели и т.н. Искам да дам за пример себе си, че аз постигнах всичко това и все още мисля че не съм постигнал нищо. И какво от това? Мисля, че чакаш всичко да ти бъде винаги добре. Ами няма как, приеми че живота е несправедлив, че има различни хора, че светът не е перфектен и кой за Бога ти вкара убеждението, че трябва да постигаш нещо? И това го чуваш от човек, който е голям инат и иска да е номер 1 във всичко. Опитай се да събираш хубави моменти с хората, да пътуваш и да се наслаждаваш на малките неща.

Човек_88 това което най-вероятно става при теб е, че ти се фиксираш върху страха ти и той те лъже (натрапливост), забележи че темата ти е почти една и съща относно страхът ти. Приеми, че ще си цял живот така и той ще спре да те занимава. На думи лесно, но.. Самата ти реакция да контролираш мислите и да ги следиш постоянно кара мозъка ти да се заиграва повече, това е същото като да си на диета и да сe мъчиш да не мислиш за сладко, но самото избягване пак е мисъл за сладкото. Като приемеш, че нещата ще са така и че това е просто някаква си мисъл относно адреналина ти, той ще привикне към тази реакция. Общо взето многото мислене не е полезно за каквото и да е.

И какво изживява? От това не се умира. Разбира се, че е по-лесно да се кисне във форумите след като специалистите тук се скъсват да дъвчат едно и също.. И на всичкото отгоре пишат във форума най-добрите и поне могат да ви насочат къде да отидете.. Няма магическа пръчка, зад промяната на мисленето има яко бачкане пот и сълзи!

Най-важното което мога да извлека от тази тема е.. човек да умее да бъде щастлив със себе си дори и когато не е във връзка. Лично аз уважавам хората и съм възпитан културно, което може би ми дава някакви очаквания как би трябвало да се държат хората с мен. Мисля, че най-важният критерии който трябва да видим в човека отсреща е.. близостта. Ако имате връзка с някой и реално забележите малките неща, времето което отделя за теб, разговорите относно всякакви теми (пътувания, проблемите, мечти) то човека отсреща си заслужава. Но ако видите отношение в което, човека с вас се отдръпва, не ви изслушва, или просто не отделя никакво време за вас.. то според мен човека не ви уважава като личност и е най-вероятно с вас за да не е сам. Отношенията ги свързвам с отглеждането на цветя, поливайки ги по-често те ще растат.

Аз съм сигурен, че най-простия вариант някой да се справи с натрапливостите (говоря от личен опит) е човек да бъде много зает. Опитай се да работиш 8 часа на ден, да ходиш на лекции (или да запишеш някакви курсове) и по-този начин мозъкът ти ще си измени фокуса. Това върху което най-много се фокусираме се разширява. Затова те съветвам като човек който иска да ти помогне, да не се оставяш в пасивно състояние след като това само влошава нещата. Самото фиксиране в "ОКР" или "натрапливостите" им дава сила и така няма да станат по-добре. Отделно ще се запознаеш с много хора и в самите разговори ще се чудиш.. "как съм мислила за това ОКР до сега.." Психотерапията е задължителна поради това, че реакцията ти към стреса е плаха и просто все още не можеш да го овладяваш съзнателно. И нещо много важно, което мога да спомена е че дори и най-смелият човек изпитва страх и трепери но той действа!

Чудя се момичето какъв комплекс има тогава? Разбирам че имам 100 неосъзнати комплекса и това което единствено съм искал е било откровенност и уважение. Съжалявам, не знаех че това да питаш партньора си “как си” означава че искам превъзходство. Не всичко в живота е теория.

Просто вече ми е смешно. Защо изкарваш момичето светица? Как по-дяволите няма значение дали заминава? Ти изобщо знаеш ли, че съм имал с нея разговор още в началото че имам сериозни намерения, както и тя потвърди към мен. Ако е планирала да ходи в Австрия изобщо не е трябвало да се занимава с мен след като тя ми каза, по този начин не искам да наранявам никого. Кой съм аз няма как да знаеш от един форум, но вие жените имате склонност да забелязвате всичко но не и основното. Разбирам, че мислите емоционално, а не логически като нас мъжете. Най-добрата и приятелка сама ми каза, че тя е супер неадекватна и може да реши нещо за 5 секунди. Незрелият не съм аз в този случай, този който и пише в 2 вечерта и се обажда и каже че иска да я топли до себе си! Или може някой от вас да ми каже, че подсъзнателно имам скрит комплекс, аз не мисля че има перфектни хора. И вие имате комплекси и не можете да ме убедите в противното. Ти като си жена и си уверена много в себе си, не знаеш ли че си следваш решението което може би е от месеци? Казваш на човека съжалявам, имам планове за бъдещето. Това го разбирам и го приемам. Как реагирах след като ми го каза? Просто и пожелах приятно изкарване в Австрия и лек ден. Нито съм я намразил, нито съм я игнорирал и наистина го мисля нека е щастлива. Само, че това са прищевки на незряло момиче. Какво значи по мой сценарии? Моите виждания са да даваш свободно на някой човек, защото така ти харесва.. а не защото чакаш нещо. Но той ако ти дава неуважение или няма едни 2 минутки на ден да те чуе, за какво ми е? Вие сигурно като имате връзки напълно оставяте партньора да си прави каквото иска и да ви търси когато му дремне нали..? Съмнявам се. Някои хора не са готови за връзка и не искат да са сами, което не е оправдание да се изгавриш с чувствата на другия. Моето подсъзнание си е много добре и гледам реалистично, но е лесно когато не се случва на вас да дадете мнение. И за модела.. на връзка всеки си има негов сценарии как да върви една връзка.. а моят не мисля че е лош. Хубав ден и на вас!

Сега ще ти дам следната ситуация : Бях на парти и с една колежка от работа много се харесахме.. целувахме се и излизахме заедно. Момичето беше много развълнувано както и аз.. беше споделила на приятели за мен още на втория ден. Изглеждаше по-срамежлива и сравнително активен човек, като ние споделяхме общи интереси. Дойде в нас след няколко дена, но не правихме секс понеже тя каза за мен това е много важно и аз казах няма значение.. искам да те гушкам. През цялото време когато излизахме заедно, аз реално я виждах като човек който наистина ме интересува, а даже не бих я определил като "гадже". Постоянно се целувахме, докато тя не замина до друг град за 2 дена понеже има участия и реших да и пожелая приятно прекарване, като смятах да не и пиша все пак не може всеки ден да се чуваме. Не и писах един ден, а на втория като и писах "Как си?" Тя ми реагира остро, не мога да ти пиша всеки ден бла бла, като разбрах че нещо е нервна и аз просто си казах окей. Това момиче се отдръпна, после пак ми пишеше, после аз се отдръпнах. И накрая ми пише след като се досетих сам, че е несигурна на третата седмица ми вика Мартине аз заминавам за Австрия зимата и не искам да въвличам в нещо. Жените, моля ви коментирайте това! Момичето е планирала да отиде в Австрия от месеци, но в същото време съвсем съзнателно ми даде някакви надежи и не ме спря нито един път (такива работи се казват от началото!). Аз и пожелах просто да е щастлива в Австрия и че не искам да коментирам случката, макар че тя искаше да излезем и да ми каже в очите че нищо няма да стане (след дъжд качулка) тоест да си прибавя още един лош спомен. Отказах и, след което и пожелах приятен ден. Това да се целуваш с човека отсреща всеки ден, да лежиш до него и да си казваш мечтите е нещо специално. Това не се прави по този начин! Няма какво просто да и кажа зас тази ситуация.. супер незрял човек. Реших просто да се усмихна ако ще и тъпата съдба да ми праща още такива жени. Няма какво да добавя към нея, просто ще и кажа че не искам да комуникирам с нея. После кажете ми защо привличам момичета в такива ситуации, когато не са готови? Аз не съм играчка.

Забравяте една подробност.. времената са се изменили. Преди хората са се женили на 20-21 години и са били малко по-решителни. Всичко в момента е един парадокс, целуваш се с момичета.. правиш секс и после ти казват че не се чувствали готови и не били сигурни в себе си. Съвета който ще ти дам е.. бъди себе си и опитвай колкото се може повече да намериш човека до себе си.. и не се разочаровай защото от 10 само една ще знае какво иска. Опитвам се да го прилагам този съвет, и отделно промених нагласите си но винаги бъди верен на своите принципи и ако една жена иска да се промениш заради нея.. то тя не е за теб. Човекът който те обича, няма да ти поставя условия и няма да те моделира според неговите възгледи. Хубаво е да си говорим сладки приказки и добрини, да ссме малко по-осъзнати, да сме самоуверени и да разчитаме на себе си.. но да не забравяме че не всички имат капацитета да видят нещата от този ъгъл (така е в real life) и накрая те наранявят защото не знаят какво правят. Фокусирай се върху това какво обичаш да правиш- кариера, спорт и сложи жените на заден план, по-този начин ще махнеш фиксацията и като нищо може да ти дойде късмета.

Everest 3, Смелостта е в теб човече. Тя е във всеки, трябва ти модел който да ти помогне да я освободиш напълно. Единственото, което можеш да направиш за да живееш на макс е да се довериш на мъдростта на живота/силата или го наречи Бог. Това над което имаш пълен контрол е твоята смелост, тя ти помага да имаш различни преживявания. Аз бих ти препоръчал Георги Балджиев, аз самият съм го посещавал и той ме научи да живея с вяра в себе си. Като бъдещ психолог ти казвам, че това е голяма инвестиция за теб да се научиш да прилагаш смелостта, която ще ти даде отражение на връзките, работата, хобитата и приятелските отношения. Нищо не си изпуснал.

Не отказвам да ги опозная, а какви разбирания трябва да имам? Не ми се живее в такива връзки.

Женската солидарност.. разбира се.

Мдам на вас ще ви е приятно, със сигурност говорите за респект към себе си и самоуважение ама като стане такава ситуация, не бъди господаря. Казвам, че и дадох опцията във вид молба ако иска тя да е с мен да си разреши проблемите с бившия, не да ни се бърка във връзката. На теб приятно ли ще ти е да ти се бърка някой във връзката? Ако иска да се обажда, да ходи да я бият май това иска. За да си мъж се иска твърдост и решителност, няма нищо общо с командване или налагане. Това, че съм казал че не ми е приятно си е мое право, ако не е искала да го спази значи така иска и в случая аз се отдръпвам.

Еми не е така. Дадох и опцията да го блокира, а тя не го е правила. Ако мен ме е удрял някой няма да го оставя в телефона си, още повече пък да му дигна на другия ден. Айде да не я правим светица, в случая аз го ям.

Д-р Първанов, реагирах импулсивно но си бях в правото да я питам защо бившия и звъни в 1 вечерта. Все пак на мен не ми е приятно, след като чувах от нея всеки ден колко гаден човек е бил и че даже и посягал. Ако моята бивша така звънеше, щеше да се случи същата ситуация. Другото показно нещо е че тя не се обади 5 дена, последно тя ми затвори телефона и ако наистина и пукаше за човека до нея вместо този който и е посягал, щеше да се обади.

@edelvaispirin, ти познаваш ли ме добре че да казваш какво мисля за една жена? Ти изобщо познаваш ли ме как се отнасям с хората? Аз ако се интересувах само от секс щях да имам петорно повече бройки когато леки жени ми са се мятали, но съм отказвал сексът. Приятелка си намерих преди 20 дена, но уви скъсах с нея. Всичко започна нормално, правихме секс на трета среща и си допаднахме като характери. Тя ми предложи да ходя в тях като си има свой апартамент в София (на 22 е аз съм на 24г). Изпращах я до работа, а след работа ходих в тях след като тя нямаше как да идва в нас след като има кученце на 2 месеца. Всичко което правих за нея беше да се интересувам от този човек, сподели ми тайни за себе си като например че тя е осиновена.. подкрепих и казах че съм и насреща. Сутрин и правих кафе.. говорих си с нея по нежен начин, но това беше временно. Странното е, че това е втората ми приятелка подред която е осиновена което не е лошо естествено. Отделно ми се довери напълно, като ме закара на вечеря при леля си която се върна от Америка и е женена за Американец, като тя ме представи като нейния приятел макар че в началото искаше да ме представи по друг начин, а аз казах не или съм ти приятеля или няма да дойда. Беше я страх да ме представи, заради бившия си с който скъсала преди 5 седмици и той даже и бил посягал. Това, което разбрах е че той е живял с нея 1 година в апартамента и са приключили връзката си преди 3-4 месеца, а той се изнесъл от тях преди 5 седмици. На всичкото отгоре той си имал нова приятелка. В началото тя ми сподели, че той я търси и аз я помолих да забрави за него, все пак тя го ненавижда. Обеща ми да го блокира. След 15 дена отивам вечерта в тях и той звъни в 1 вечерта и викам кой е? Тя ми отговаря, че той пак я търси след като тя ми обеща нещо.. явно са подържали някакъв контакт. Със сигурност не е спала с него, понеже почти бяхме заедно всеки, макар че всеки път я питах дали да си тръгвам от тях все пак не съм натраплив и за мен не е нужно да сме постоянно заедно. И това което стана бе да дигна скандал, тя не се извини и не се е обаждала 4 дена вече даже бившия ми звънна и вика че щял да си прави квото си искал с нея и щял да прави секс с нея колкото си искал. Викам окей, да сте живи и здрави и му пожелах приятно биене на жени. Та какво мислите? Пак ли аз съм "виновен", мислещия за секс?

Всъщност аз не бягам. Аз съм достатъчно зрял, да игнорирам хората които не са ми приятни и просто искам да сменя фокусът си към по-продуктивно, например бокса и работата ми. За мен е губене на време да променям хората и тяхното възприятие относно мен. Днес 10 човека може да ме харесат и 5 може да не го направят, но в крайна сметка остава моето мнение за себе си. Отдавна съм разбрал, че живота не е цветя и рози но чак когато махнах токсичните хора от живота ми, постигнах за 4 месеца повече отколкото 4 години живеейки в натрапливости. Само за едно нещо съм уверен напълно, че си струвам като човек и че мога да се справя със всичко което зависи от мен.

Хората са различни, но чувствата според мен са нещо свещенно. Още повече че човек който си играе с чувствата на другия, също не обича себе си. Аз гордо мога да кажа, че обичам себе си но само аз си знам през какво минах, за да го осъзная. Станах много смел, което ме вкарва в ситуации които не съм бил преди и лесно мога да се oстоявам. Колкото до Василена, аз съм бил и съм много щедър човек и добър с останалите, но има моменти в които просто не търпя и си го изкарвам на който не трябва. Има една поговорка - храниш го, а той ти отхапва ръката. Винаги съм помагал на хората, когато мога без да искам услуга обратно и не мисля че трябва да работя върху себе си откъм своите "добри" страни.Дразни ме факта, че аз се отнасям с дадена жена наистина дружелюбно и се интересувам от това какво иска тя и коя е тя, после ако взаимно се харесваме става така че известно време съм и интересен и после се отчуждява докато аз си оставам същия дори след свалката. Това може да се дължи на много неща, като например някои жени просто се впускат заради тръпката или просто са искали секс докато аз съм мислил за нещо сериозно. Аз съм преминал и през двете крайности, или съм се държал супер добре и са ме тъпчели за сметка на моето самоуважение, или действам смело и знам какво искам като се уважавам и ако видя че от другата страна не показват искрени чувства, съм готов да си тръгна просто. Не мисля, че има формула или баланс на връзките но вярвам във харизмата на човека и самоувереността му. Мисля, да направя следното през останалия месец : да се фокусирам на хобитата и работата си и просто да "махна" искането да имам връзка или това да съм с жена до себе си и ще видим какво може да стане. Има нещо много важно. което беше казал д-р Първанов отдавна, че много хора в началото играят роли и после като са заедно свалят маските и започват проблемите. Е, аз това не го искам и затова гледам да съм себе си.

Искам да благодаря за вашите отговори особено от женската аудитория! Мисля, че не съм обяснил с детайли ситуацията. Това което се случи до този момент е вече да прекъсна всякакъв контакт със колежката. Преди да реша това да се случи, тя ме извика да говорим в нейната кола като възрастни. Започна с нападки към мен че не съм и бил приятен, не съм бил "зрял" и че си търсела 30 годишни. Спомена ми, че сега можела на момента да набере 5 телефона и да прави секс с 5 различни човека и да взимала наркотици. Бих казал, че изкарах отново голям късмет да се отърва от "боклук" защото забравих да спомена че тя взима хапчета за да можела да издържа на партита.. и се чувстваше горда за това. Това което стана в началото е да подходя с разбирателство, дори тя ме помоли след първата ни целувка да и дам време.. което всъщност направих. Но, тя не се сдържа и ме провокира на следващия ден със фразата "това време май ще дойде много скоро" и ме целуваше постоянно. Както виждам аз ситуацията от моя перспектива е искала просто да си играе някакви игрички, ту те искам ту не те искам и на всичкото отгоре аз по наркоманки не си падам.. Наистина има по какво да работя, но не съм сигурен дали е все още по самоувереност или търпение. Работя престижна работа, ходя редовно на фитнес, излизам с приятели, медитирам, тренирам бокс и се занимавам с пикап. Не виждам защо е толкова трудно да срещна човек, който ще ме уважава както аз него без да играем всякакви игри. Това, което се случва е че срещам жени които външно и с поведение изглеждат стабилни и добри.. после като ги опозная се оказват пълни боклуци. Лека вечер!

Успокой се. Това е стрес (страх) както сама каза страх те е от болести. От това не се умира или полудява - спорт, медитация и излизане повече навън.

Задобрявам, започнах да се уча и слушам съветите на приятели които имат по-голям успех. Мисля, че това също е начин но иска време.

Благодаря много за отговорите. С колежката се събрахме след като я игнорирах и казах просто в прав текст, че аз съм мъж и ще и дам нужното време но през това време ще си правя каквото искам. На другия ден вече се целувахме в колата и. Обаче в момента сме скарани, защото се опитва да си играе с мен и да ми дава както се казва "близалката" и после да се отдръпва, казах и просто в прав текст че или ще реши какво иска или да си хваща куфарите и по пътя да си ходи. Винаги се получава така, че от моя страна знам какво искам, но отсреща винаги са нерешителни. Някакви съвети? Направил ли съм максимума от ситуацията?

Смелост и себезаявяване.. хмм ето имам ги и къде са жените? Имам много добра визия, успехи в много сфери и редовно тренирам във фитнеса. Обаче на мен все ми се падат моралистки, които се дърпат пък реално ме желаят.. например мои приятели как си хващат гадже? Излизат, правят секс и след това имат дълготрайна връзка. Тоест аз съм пр*ебан. Мисля, че ми трябва една голяма почивка от това желание за връзка.

Обажда ми се сега и ми вика, че не може да се впусне в емоционална връзка още преживявала бившия си... Направо и треснах телефона и се възмутих защо по-дяволите ме допусна толкова близко и после не била готова, тва е супер неуважение.... Живота продължава