M.Nickolov

Вече имам приятелка всичко което направих бе да съм ясен в това което искам, да се заявя като очаквам че може да не съм с човека и няма тън-мън, просто казвам искам да излезем харесвам те и ако не ме отрази довиждане. Взе че проработи! Благодаря ви.

Какво имаш в предвид? Бързо да се опитам да си лягам с жената без да увъртам?

Благодаря за отговора! Но едно не ми е ясно, как определяте самоувереността като терапевти? Всеки си има различно определение и напълно разбирам, че е невъзможно да имаш непоклатима увереност. Да, искам приятелка до себе си но не защото съм сам, а защото искам да изпитам нови емоции и всеки ми казва да бъда търпелив. Със сигурност не съм от търпеливите, но със сигурност съм вече смел човек който изразява своите мисли, чувства и желания без страх. Опитвам се да не взимам нещата насериозно, а да бъда игрив.

Когато се запознавам с жена подхождам с увереност, т.е не се страхувам да бъда отхвърлен и почти винаги се съгласяват да излязат с мен. Дори и да не излезем веднага и подържаме онлайн чат докато излезем се чувствам сигурен в себе си. Обаче това, което не мога да усвоя е да чета знаците кога да натисна "педала" на газта било то за секс, целувка често го правя когато не трябва. Доста често съм изпускал жени понеже съм ги разчитал като приятелки, а реално са споделяли на по-късен етап че са били влюбени в мен. Когато съм в пикап взмам телефон или фейсбук, но не се осмелявам веднага да се обадя. Понякога се усещам как се програмирам сам, дори и да взема телефон на някоя жена сам си знам че с нея няма да се получи и познайте...

Благодаря ви за мненията. След като има модели на поведение то реално има ефективни и неефективни според целите. Тоест аз не вярвам, че голяма част от моите приятели които имат гаджета почти всички са израснали и усвоили модел да се държат с жените така че да имат връзка. Всички се държат различно защото както каза Георги всеки е уникален. То става така, че имам нужните качества да бъда успешен в нещо но не мога да ги използвам? Тоест уатда фак. Аз съм човек на развитието и се развивам в много области и акъла не ми побира кой модел трябва да усвоя. Бившата ми приятелка не беше от най-добрият модел но вярвам че я бях привлякал когато все още не бях променен от психотерапията. Благодарение на Георги сега съм друг човек и нали се сещате не мога да накарам него или който и да е друг да ме закара за ръчичка в спалнята на някоя жена.

Е аз затова минах и психотерапия... да променя себе си. Мисля, че разбирам жените и бях твърде добър и незаявяващ се мъж. Това обаче бе проблем и бях лесно манипулиран и с пръст в уста. Но сега се промених и го няма страхът. Жените по мое мнение харесват амбициозни и смели мъже, които гледат в перспектива и са склонни да дават любов. Мисля, че покривам тези качества и не съм пасивен като преди. По дяволите и логиката? Сега съм по-активен и по-добре отпреди но нямам успехи.

Е проблема е, че не мога да започна. И то не защото не искам. Ако започна то времето само ще покаже колко е сериозна.

Здравейте! Изпитвам затруднение да си намеря сериозна партньорка въпреки, че се занимавам с пикап и взимам телефони почти всеки ден на различни жени. След психотерапията при Георги Балджиев се промених много и преди 2 месеца прекратих токсична връзка в която мен не ме уважаваха дори когато аз обичах безусловно. Аз се превърнах в мъж, който има много силно социално присъствие и нямам никакъв проблем да говоря с жени и да флиртувам. Каква ми е представата за връзка? - Двама човека, които да се уважават и обичат взаимно, да са приятели в живота и да се подкрепят (да пътуват заедно, да се наслаждават на живота и да се забавляват). И естествено сексът е много важен и започва да ми липсва. Чудя се от вас специалистите какво бихте ми казали.. дали не съм си прикачил някой етикет? Или просто насилвам много нещата и Вселената не ми позволява. Приятелите ми (в частност момчетата) се чудят как нямам приятелка след като спирам жени по улиците и си уговарям кафета. Не изпитвам страх от провал, но усещам че все нещо ми се изплъзва или се натъквам на жени които просто не са готови за такива сериозни неща. Разберете под сериозност не мисля, че трябва да намеря човек до себе си и едва ли не да се женя и да не се отделя от него. Лека вечер!

Здравейте! От години се занимавам с пикъп (изкуството да говориш с жени и умения за флирт). В момента вече живея в София и имам възможност ако някой е заинтересован и изпитва проблеми с това да разговаря с жени, винаги може да се обърне към мен и да си направим среща, в която ще покажа че няма нищо страшно. По принцип членувам в такава общност и се провеждат семинари, които се заплащат но аз предлагам напълно безплатно от сърце да демонстрирам и да покажа добрата страна на жените. Често хората след такива тренинги се пречупват и започват да живеят по-свободно без страх от провал и със сигурност е много ефективно при хора страдащи от социална тревожност. Също така за мен ще е полезно да се запозная с нови хора в столицата. Хубава вечер!

Чувството е мисъл, тоест ти чувстваш това което мислиш. ОКР-то прави винаги от мухата слон, със сигурност ще те лъже че нещата няма да се оправят, че не ти се живее, че може да полудееш, че може да умреш, че е нещо по-сериозно. Това ми е минавало и на мен през главата, но виж че съм си идеално след психотерапия. Важното е да различиш истинската твоя мисъл от на ОКР-то, иначе ако я определяш за своя.. лошо само ще се мъчиш излишно.

https://chitanka.info/text/5394-smelost

Дори и да отидеш при проститутка проблема едва ли ще се реши. Ако не можеш да отидеш при психотерапевт ми пиши има един сайт за пикъп (да не правя реклами) там има много полезни статии и даже правят уъркшопове там имам админски права.

Яко сте се захванали за страховете си, защо не започнахте психотерапия? Чувствате се затворени, защото сама сте се затворила и не предприемате действия да направите нещо по въпроса. Хората в това "нещастно състояние" така е редно да му се каже, защото не е болест и нито е опасно, та хората отдавна се измъкнаха и живеят смело в това число и аз съм бил. Страхът ще продължава да ви изтезава защото това му е работата понякога ще има почивка, защото и той малко по-малко ще се измаря да ви плаши, но после пак ще почва. Така може ли да се живее?. Има много специалисти които писаха.

Окрто не е опасно за здравето, но неговия най-голям враг е живота. Когато започнеш да правиш това което искаш и спреш да обръщаш внимание на негативните мисли които не са верни ще си повярваш.

Георги Балджиев

Исках да кажа още нещо по-темата, победата над натрапливостите всеки един може да я постигне колкото по-рано толкова по-бързо. Аз лично станах много горд от себе си след като преодолях страховете си и това ми даде огромна енергия и сила която дори не ми позволява да спа! Всичко е постижимо просто попаднах на добър психотерапевт! Благодаря Георги!

Здравейте! Исках да се похваля и да вдъхна малко надежда на хората които минават през периода на личностно израстване. Аз бях отгледан от тревожни майки, баби, лели и от дете бях по-страхливичък. Това обаче много ме афектира след като имах 2 големи стресови ситуации на 14 години и оттам се започна, пр, психиатри и т.н. медикаменти почти не съм пил което е добре, предпочитах да страдам отколкото да се тровя. Имах голямо неразбиране от страна на нашите, те си мислиха че преигравам и че едва ли не съм се изнежил, това ме накара да си мълча и да стискам зъби като се правя на силен. От малък се зарибих по психологията и дори бях затрупан с книги по нлп, антъни робинс и какво ли не, опитвах да се справя сам но не стана. Бях посещавал около 2-3 психолога някои от тях си нямаха идея и след 5-та сесия когато нямах подобрения просто си тръгвах. Чел съм много постовете на д-р Първанов, Орлин Баев и те винаги са казвали какъв е правилния път за един човек да се справи с натрапливости и ниско самочувствие - психотерапия. Според критериите за добър психотерапевт от темата на д-р Първанов, попаднах на Георги Балджиев. Понеже аз уча на Острова и не мога да го посещавам отидох в София за 1 сесия миналото лято и през останалото време работихме заедно през скайп. Искам да кажа, че не е лесно! При мен самооценката беше ниска, изпитвах неувереност и страх от провала. Натрапливостите ми се увеличаваха по време на стрес от 3 фактора : изпити, адаптация в новата страна, ниската самоувереност. В терапията имаше много възходи и падения, не беше никак лесно да си променя представата на това какво е живота и кой съм аз. Отделно аз се занимавам с футбол и при всичкия този стрес, постоянно се измарях и това ми убиваше желанието да играя. Терапията е предимно доверие в терапевта, това при мен дойде малко късно защото се съмнявах дали ще успея да превъзмогна всички трудности. Само аз и него знаем колко много въпроси съм му задал и колко недоверчив съм бил. Смелостта се развива в терапията, особено когато имах натрапливости от няколко години (основно когато трябваше да да се доказвам и изявявам пред хора). Научих се да се ценя и обичам, дори усетих как моите родители бяха също афектирани от това и започнаха да се подкрепят повече. Аз приех предизвикателството малко като аналогия на покера - всичко или нищо (положих големи усилия да възприема ново мислене, доста четене, осмисляне и действия!) Така, че искам да благодаря на всички които се докоснаха до мен и ми помогнаха, особено на Георги Балджиев.

Мога да предположа само по никнеймът ти, че страхът от смъртта не е най-големият ти проблем. Човек когато си живее максимално добре и си следва целите нищо не може да го изкара от равновесие. С мислене не може да се предизика смърт или нещастие, това е най-голямата илюзия в която много хора попадат както и аз бях. Ще добавя само, че не става толкова лесно просто да замениш 2 думи в съзнанието си че ще пуснеш контрола и всичко изчезва.. трябва да си изградиш обща представа за смъртта (много повече от 2 думи) и тогава ще се получи. Има много книги.

На теория наистина е много лесно да се подчертае, че това е просто един страх който те мами да му се вържеш и ти го правиш аз самият години се чудих какво да правя по време на паника, но винаги ако ми минеше мисълта.. "Ами сега ако ми стане лошо? Ами ако се изложа и ме видят в тази голяма зала на лекции?" и познай паниката се самоосъществява на 100 процента, че чак съм се чудил добре едно ферари ако искам няма ли да дойде така по същия начин? На практика трябва да проявиш смелост и да го очакваш че може да стане навсякъде и по всяко време, тогава няма и да се появи. Разбира се, това е само мое мнение.

Бях гледал едно интервю на Арнолд Шварценегер където казва, че сам се е тренирал срещу неодобрението от околните като карал близките си да го обиждат и да му изтъкват слабостите. Има също така един израз в "пикапа", че ако имаш силен "фрейм" тоест представа за себе си никой не може да те обиди, напротив много често когато някой ти изтъква слабостите и се подиграва всъщност това може да е чиста завист която да се използва като гориво. Например сега това което направи Бербатов наскоро с благотворителния мач, доста хора в интернет пространството (фейсбук) изразиха мнение, че какво изобщо правил тук та даже не играел за България... същото и със Стоичков.

Работи си и още как.

Спортуваме и се зареждаме с енергия

Нищо не може да се реши със щракане на пръсти. Много хора "блуждаят" в проблема си, защото са нетърпеливи за да подходят към терапия. Да, терапията отнема време но дори и всяка техника която се използва отнема дълго време докато проработи (дори не е сигурно дали ще се изпълни правилно при някой който хал хабер си няма от психология).

Султан пътувал с един от най-добрите си слуги на кораб. Слугата, който никога не се бил качвал на кораб, нещо повече, като син на планината дори не бил виждал морския бряг, седял в празния трюм и крещял, стенел, треперел и плачел. Всички се държали добре с него и се опитвали да успокоят страховете му. Но добрите им думи стигали само до ушите му, не и до свитото му от страх сърце. Султанът вече трудно търпял виковете на своя слуга и пътуването по синьото море под синьото небе не му доставяло вече радост. Тогава към него се приближил мъдрият хеким, неговият лекар. „Ваше Височество, с ваше позволение бих искал да го успокоя.” без да се колебае, султанът разрешил. Хекимът заповядал на моряците да хвърлят слугата в морето и те, крещейки с цяло гърло от удоволствие, изпълнили заповедта. Слугата размахвал ръце, дишал уплашен дълбоко, вкопчил се здраво за кораба и помолил да го качат на борда. Издърпали го за косата. Оттук нататък той седял съвсем тихо в един ъгъл. Повече не чули дума на страх от устата му. Султанът се учудил и попитал хекима: „Каква мъдрост се крие в това действие?” Хекимът отговорил: „Той никога не е вкусвал солта на морето. И не е знаел колко голяма е опасността във водата. Затова и не е могъл да знае колко е ценна здравината на корабните дъски под него. Цената на мира и спокойствието знае само този, който се е сблъсквал с опасността. Ти, ситият, не познаваш вкуса на обикновения селски хляб. Момичето, което за тебе не е красиво, е моята любима. Има разлика между този, който е при любимата си и онзи, който жадно я чака.”

Мисля, че той искаше да каже че колкото повече обичаш себе си.. това се прелива и към другите. Става ти по-хубаво и не се чувстваш длъжна да бъдеш добра с хората, просто ще ти идва от вътре защото си самодостатъчна.