M.Nickolov

Аз не говорих за азът, имах предвид че човек може да избере какво да мисли за себе си. Не мисля, че има такова нещо като някаква норма за това какъв трябва да е светът или взаимоотношенията с околните. Такова нещо като даден АЗ е много противоречиво, все едно да го получиш от въздуха и нищо да не можеш да го направиш. Избор винаги има, ама не всеки иска да полага усилия за да се осъществи..

Човек когато има смелост да бъде себе си, тогава много неща може да изяви включително и потребностите си. Но просто като съвет (не съм специалист) бих казал, че твоето "себе си" като представа е безопасна, скучна и т.н. Нещо което аз бях направил е да избера ново АЗ и да се опитвам да живея според него. Опитай

Специалистите във форума са на много високо ниво и наистина са дали много добри съвети. Даже си мисля, че е голямо благословение да се страхуваме като сме млади, почваме да ценим живота повече. Обаче в страх не се живее пълноценно, трябва да сме безпощадни към него и да не се даваме. Само смелите си имат всичко.

"Такъв ми е характерът, генът... знам ли." - От личен опит мога да ти кажа, че е от мисленето което в последствие изгражда характера. Но за щастие можем да избираме за какво да мислим, включително да се мислим за смели, силни, уверени и т.н .

Бях започнал да чета преди час книгата "Разговори с Бога" и този откъс мисля, че ще ви помогне. - Извърши действието, по отношение на което искаш да промениш мисълта си. После изречи думите, които търсиш за новата си мисъл. Прави го достатъчно често и ще успееш да тренираш разума си да мисли по нов начин.

Здравей, да ще ти кажа. Много е бавно ако трябва да се справяш сама, но е 100% преодолимо. Не мисля, че желаеш да чакаш с години да се убедиш че няма да умреш и че симптомите са там като вторична реакция. Причината няма нищо общо със симптомите, често се дължи на това че хората са страхливи или че са преминали през събитие което ги е убедило, че животът е лош. Това е хубав сигнал за промяна, психотерапията е единственият път.

Здравей, не съм от скоро във форума но и не съм най-компетентния в сравнение с модераторите/психотерапевтите тук, обаче и аз съм бил с такова състояние доста дълго време и провеждам психотерапия която ме промени тотално. Мое мнение е, че всичко това се дължи на стрес от това, че нямаш самочувствие, не знаеш коя си и не се цениш. Оплакванията на физиологията идват само от стрес. Психотерапията е най-бързия вариант, не трябва човек да си губи времето в лошото.

Това за рапорта е просто едно разбиране от пикап техники . Аз винаги търся баланс, но и моята природа клони малко към перфекционизъм. Аз съм много социален с жените нямам проблем от към това да си кажа някой месец, тука имам 4-5 варианта и реално да ги имам а не да се самозалъгвам. Въпросът е, че тези жени не знаят какво искат от живота и кой искат. И с това момиче нищо няма да стане по същата причина, уважавам достатъчно себе си за да си губя времето пак просто директно и казах че ми харесва като човек и че търся нещо сериозно, а тя ми казва че за нея любов не било това разбиране. Можела да си живеела сама и била наранявана преди. Извинявайте ама какви са тези глупости? трябваше ми 1 час да разбера какво има предвид, защото няма смелост да каже директно и аз сглобявам мислите и като пъзел. Както казахте вие, аз си търся смела жена която да е директна не искам някоя дето е срамежлива и с ниско самочувствие. И след тази случка все повече вярвам, че единствено аз самият мога да се обичам още повече отколкото някой друг. Това просто е върхът на айсберга всяка една която срещам от години да е такава неразбрана.

Благодаря на вас и на д-р Първанов, че се включихте. Всичко е в мотивацията. Случайно намерих книгата на Сергей Горин "Опитахте ли с хипноза?" много интересна е книгата му понеже показва пред група сеанс и дава насоки как човек може да се само обучи. Всъщност не смятам, че някой ти помага в хипноза всичко го правиш ти. От 15 годишен бях с тези състояния, но всичко се е коренило в самооценката. Шест години изпотявания сърцебиения и си казваш стига, ако имаше нещо сериозно в този период щях да съм го усетил 50 пъти Нагласата ми е, че това само ме спъва а аз не искам никой да ме проваля искам да постигам цели и който ме дърпа просто няма да успее. Подсъзнанието е мъдро, но когато си вече в алфа не може да му заповядаш иначе няма да стане това е принципа на този вид хипноза. Честно да ви кажа хипноза не съм използвал от месец август миналата година. Колкото до това което казахте, аз имах предвид че това е моята нова компания в чужбина но двама от тези приятели са били с мен цял живот и явно когато съм с тях падам на тяхното ниво. Естествено дадох им пределно ясно да се съвземат аз с такива хора не искам да се събирам. Наистина самооценката ми 1 месец беше много висока, друг месец моите стандарти спадаха и т.н. В момента мисля, че съм с висока изявявам себе си, дадох пределно ясно на всички които не ми харесват, казвам нещата директно както е типично за хора от зодия лъв . Нещо интересно след поста на Д-р Първанов усетих всъщност кое момиче от българското общество тука е с висока самооценка и просто направихме много продължителен рапорт и си допаднахме. От една страна като си живял дълго така и ти става некомфортно, че изведнъж променяш себе си до степен че вярваш даже в себе си че можеш да успееш дори и като художник, писател и футболист. Правилно се изразихте, винаги може повече и аз съм на този принцип. Стрес има винаги, но в малко количество вече основно от позитивни емоции. Въпросът сега е да успея да превъзмогна тази мини травма и да стабилизирам самооценката.

По-точно те се влачат след мен и не излизам с тях когато не ми се излиза. Но да имате право не е достатъчно. Просто не разбирам защо става така с жените.

Здравейте. Може би някои от вас помнят как преди 1 година съм писал, че съм страдал от ПА и стрес. За щастие намерих начин да се справя сам, както бях споменал реших да се самолекувам с ериксонова хипноза и наистина имаше добри резултати. Вярвам, че всъщност самият аз ги направих тези резултати. Както бях споменал повиших самооценката си, стреса изчезна, смелостта ми се увеличи многократно. Всъщност за мен това не е достатъчно, от една страна вече уча в чужбина от 4 месеца и моята адаптация е добра но не мисля, че е достатъчна за този период и влизам в период на стрес. На всичкото отгоре, осъзнавам че имам психологически проблем в спорта и корена му в това е, че имам страх от провал няма смисъл да ви обяснявам каква беше ситуацията но това е детска травма. Както повечето сте наясно човек има много автопортрети в различни длъжности, явно моят в конкретен спорт е слаб. В другите които съм участвал като по-малък съм бил брилянтен. Обръщам много внимание на това понеже бъдещето на професията ми ще се корени в този спорт, а бихте ме разбрали че не искам да имам лоши резултати на цял отбор само защото имам травма. Отделно бих вмъкнал нещо, което може би започва да ме дразни и то е липсата на сериозна връзка. Когато повиших самооценката просто осъзнах, че наистина съм се занимавал с жени които не се ценят и са несигурни какво да правят. Добре имам висока самооценка, но от една страна рядко има такива жени които се ценят за да създам сериозна връзка. И на капак моята компания от приятели е такава, подтисната и неуверена в своите способности. И в един момент си викаш какво правя с тези хора. Ако ме насочите, ще съм ви благодарен.

Всичко това е адреналин. Това е, че избива на различни места и човек не може да бъде сигурен какво е. Често е сърцебиене, замаяност, задух, шум в ушите и повръщане. Забележи как това неразположение те прави безпомощна и те потиска все повече, понеже ти липсва смелост. Един смел човек, ще каже ми настинал съм и на другия ден ще е добре. Пробвай с магнезий като пиеш 1 месец по 500/750мг на ден да видиш, че стреса ще ти намалее но през това време приеми живота като нещо нормално. Страховете са много по умни от нас, все пак това са несъзнателни процеси и много пъти ще гледа да те хване когато си най-неподготвена. Когато имам предстартова треска си казвам, дай ми още адреналин, дай ми още напрежение, дай ми загуба на увереност и след 2 минути съм спокоен. Задай си въпроса, заслужава ли си да не живееш пълноценно заради някакъв си хормон? Това моето е съвет, не е нещо което трябва да направиш относно магнезия. Не съм доктор, въпрос на личен опит.

Забравих да спомена, че ще е много полезно за всеки да прочете книгата на Сергей Горин "Опитахте ли с хипноза?".

Здравейте, мина много време откакто отворих темата и през този период се случиха много работи. Първото, което стана бе да се опитам да приема живота като нещо нормално и естествено, а не сякаш отивайки на война днес би трябвало да спечеля. Скъсах със слабата си емоционалност (тук намесих малко техники за самохипноза), но главното беше моето отношение към нещата. Безпричинна тревожност не съм чувствал от 5 месеца и няма да усетя, успях да променя поведението си към по-самоуверено, асертивно и повиших своята самооценка, която често бъркат за арогантност. Научих се на самообладание. Исках да пиша в темата, за да окуража хората, които се борят дълго със несъществуващи демони в себе си и да запомнят, че не ви трябва задължително психиатър, психолог или хипнотерапевт за да си помогнете. Не бих казал, че съм променил всичко имам още много неща да върша и поправям. Вече 1 месец уча в чужбина и не ми се е налагало за секунда да почувствам излишен стрес, което преди 1 година би било немислимо. Колкото до футбола в момента съм в прекрасна среда и започвам да награждам кариера като играч и треньoр, единственото върху което нямам контрол е дали ще бъда успешен. Запомнете, че промяната не става за 2 дена.

Здравейте! Искам да спомена някои положителни промени по казуса ми. Отделно искам да благодаря на тези, които се включиха в темата ми и на тези които ми помагат на лс. Не се познаваме , но малко такива хора останаха за съжаление. Реших да приема целия този адреналин през годините просто като "адреналин", който по някакъв начин постоянно ме сковаваше и не ми позволяваше да си покажа потенциала, приемайки всяка ситуация като зловеща и обричаща ме на провал. Много по лесно е да приемем това просто като физиологична реакция и симптомите отминават на секундата. Другото нещо, което опитах е да използвам десенсибилизация самостоятелно (техника в която си представях всичките ми ситуации, които намирах за притеснителни, сковаващи и стресиращи дори и паническите атаки докато съвсем ги усетя като реални, след което си казвам че приемам страха си и че имам право да живея без него или да направя това въпреки страха зависи от самата ситуация, което в началото малко ме разтресе но постепенно придобих някакво спокойствие.) Разбира се, че има неща върху които все още трябва да работя страха си, но това ми помогна да премахна адреналина до 80%. Другото нещо, което пробвах е когато усещах самото чувство на безпокойствие, неувереност, страх от провал и самият прилив на адреналин просто си казвах това е нормална ситуация (което работи върху амигдалата на мозъка и приема ситуацията като нормална, което елиминира паниката). Отделно ви съветвам да спортувате редовно дали фитнес или бягане няма значение, макар че аз може би отделям по 2 часа тренировки на ден това ми придобива спокойствие и равновесие. Единственото нещо, с което все още не мога да се справя е прокрастинацията която ми пречи да развия потенциала си и се обръщам към вас за някакви съвети ) Лек ден.

Добър ден! Имам конкретен въпрос към Д-р Първанов. Запознат съм с това, че при панически атаки се отделя много адреналин, който го приемаме като съдечен удар или нещо, което е животозастрашаващо. При мен проблема е, че не толкова получавам панически атаки траещи както преди 10-15 мин, ами някъде сутринта след като се събудя и започна да си пия кафето усещам как тялото ми отделя адреналин, последвайки сърцебиене,треперене на ръцете, а в същото време почти всеки ден бягам поне 5-6км и ходя на фитнес 40-60 минути. Главната причина за отделянето на адреналин доколкото съм запознат е стреса, но при мен го няма в този период не усещам някакъв натиск или ситуации, които да ме притискат да правя нещо в което не съм уверен. Това става почти всеки ден и ми пречи много, омръзна ми да правя лицеви опори след всяка "малка криза" за да изгоря адреналина и после цял ден се чувствам сякаш съм копал на лозето.Отделно, много е неприятно когато се стремя да кача малко мускулна маса, а в съшото време изгарям много калории заради адреналина.. Всеки ден като,че ли очаквам да стане така и става... може би от 2-3 години. Някакви идеи какво не е наред? Дали не е нещо хормонално или си е чисто психически проблем? Приятен ден ви пожелавам.

Позволявам си! -една от "централните догми" на позитивната психотерапия. Позитивна идва от латински - positum, което значи цялостен. Не можеш да си цялостен ако не си позволиш обратното на победата. Не можеш да познаваш лявото, без да знаеш за дясното, мъжкото без женското, доброто от лошото и прочее и прочее. Тук има един парадокс - ако искрено, истински приемеш опцията в себе си за загубата, поради това, че цялостта трябва винаги да е изпълнена, то нищо чудно да започнеш да печелиш повече. Знаеш приказката "той няма какво да губи повече" - обикновено тя идва да покаже, че губилият до момента е възможно най-готов за победата. Майсторството тук е да можеш истински да приемеш загубата вътрешно, а за външното проявление да не остане друго освен победата. Този позитум ще е цялостен естествено само тогава, ако се случва от време на време и обратното. Т.е. бъди готов да приемеш и неприемането на загубите. Това е смисъла на играта - ако победите бяха винаги гарантирани, спорт и игри нямаше да съществуват просто защото само да печелиш е скучно и отегчително. А позитума ще търси проявление на радостта. Понякога тя е хилядократно по-сладка, когато дойде след горчива загуба. Би трябвало да познаваш тази тръпка, нали Здравей! Да, така е но това его ни пречи много. Искам да отворя малко темата за победите и загубите както и футбола. За мен е важно да се справя със страховете си, от днес истински започнах да го правя няма какво да губя това бяха 6 години на дъното и честно казано това беше наистина нормален ден. Това е, че всеки е една уникална личност решавайки проблемите си в живота, ставайки смел ще посрещна битките си на терена и каквото и да е друго. Една психоложка добре ми беше казала, че човек е еднакъв в спорта,секса и карането на кола . Намирам се във възраст, където в този спорт точно на 20тата година се определя дали си психически зрял и това те определя дали можеш да се справиш като цяло добре, като предходните години са били главно насочени към техника и физика (мисъл на Арсен Венгер). Ето затова ми е много странно как точно в тази важна година помъдрях и реших не да гледам отстрани, а да участвам. Явно няма случайни неща. Мисълта ми е, че в момента ми е много важно да се науча да побеждавам повече ( не винаги разбира се) за да успея времето ме притиска и обстоятелствата. След 3 месеца вече ще съм в друга страна, където ще имам шансове да уча и да градя спортна кариера ( разбира се ако изобщо се изгради). Не искам да разказвам живота си, а да ви благодаря че ми давате ключа а от мен търсенето на ключалката!

Позволявам си да бъда несъвършен, позволявам си да бъда слаб, да бъда себе си, позволявам си да губя.

Благодаря, че ми разяснихте най-важното особено дадохте ми тласък да не се въртя в един кръг. Снощи умувах и си казах, че защо да не се приема такъв какъвто съм с подигравките от малък за дадено нещо, за отхвърлянията от момичета, подигравките които са ми били неловки, спъването, падането и още. Странното нещо е, че винаги съм бил дисоциациран от себе си, все гледах да копирам футболни стилове, прически, поведения, убеждения, "формули за успех" и т.н. Имал съм своите падения, но имам и своите позитивни качества мисля,че ги осъзнах. Ето какво направих : представих си своите срамни моменти от както се помня и усетих някакво израстване отвътре, не смея да го твърдя твърдо не искам да бъде плацебо ефект. Ако може да ми дадете някакви насоки с визуализацията, понеже съм много добър в това да визуализирам всеки детайл без проблем.

Прочетох какво представляват. Отричането мисля, че е с мен още от малък като травмите аз съм ги приел, че са станали но не искам да си спомням за тях. Винаги ме е хващало страх, при важни ситуации но не мисля че съм ги омаловажавал. Изтласкването мисля, че работи на подобен принцип с този механизъм мисля, че гледам да избегна ситуации които са ме унижили в случая ако съм имал провал да не го допусна отново. Първата ми паническа атака беше ужасна и като цяло не обичам да си я спомням.. Колкото до потискането, мисля че скривам емоциите си вътре в мен и не ги споделям напълно, дори ми се е случвало да не показвам на какво съм способен на футбол само за да не ме помислят за арогантен Как може да се оправят тези механизми?

Благодаря за мнението ви г-н Баев. Изживял съм своите провали както във футбола и в живота и те ме накараха да се страхувам. Разбира се на никой не му е приятно да се проваля. Благодарение на упорството ми успях да загърбя прекаления контрол върху живота си, но не съм удовлетворен. Нещо вътре в мен ме кара да не се отказвам каквито и да са шансовете за успех, не знам дали бих го нарекъл силен характер.. но мисля че прекомерната ми емоционалност (по-точно тази на страха) ми пречи - обърква ми цялата система физическа и психическа. Цял живот съм расъл в саксия както казва майка ми, но аз самия осъзнавам, че по този начин нито ще стана голям мъж нито ще постигна някакъв успех. Утре една жена няма да ме иска ако ме види оплакващ се че съм имал сърцебиене или, че нервите ми били слаби. Прав сте имитирам смелост външно, но как човек като си позволи да бъде слаб ще стане силен? На много места съм приемал некомпетентността си и слабостта си, и съм го заявявал но това не ми е помагало да стана силен, а напротив оставах хората да ми се подиграват. Мисля, че е време да направя своята трансформация и да запуша устите на другите, а не само да говоря както беше досега. Така бях научен, че постоянно да ми помагат и вижте до къде се стигна.. Успях да направя упражнението с падащата стрела и моите главни убеждения са, че сякаш ми става жал за другите когато успявам ( не знам защо и по каква логика) но когато побеждавам ме хваща чувство на съжаление. Отстояването ми, казвайки мнението си и показвайки здрав егоизъм ми става странно и си мисля, че така хората ще ме намразят. Ако може да допълните още нещо, ще съм ви благодарен. Лека вечер.

Разбира се, прав сте. Нетърпението ми е голямо не само в това, но вече 6 години се мъча искам просто да кажа на подсъзнанието си, че това е просто лъжлив страх от това че съм щял да припадна, да умра без да има причина, че не ставам за нищо, че не може 1 ден да мине без тревоги и напрежение и т.н. Под мен се крие увереност, която се проявява на моменти когато казвам, че аз съм силния и на терена и където и да е другаде и естествено стават чудеса, но явно страхът ми се опитва да ме излъже и аз му вярвам колко съм неспособен. Знам,че това е лъжа остава ми само да повярвам на това. Поръчах си да пия Gaba аминокиселина колкото да намаля малко стреса. Какво смятате, че трябва да ми бъде мисленето при такъв тип поведение?

Здравейте! Преди време бях писал няколко теми за това, че все още не мога да се възстановя от паническо разстройство 5-6 години. Пиша ви за да ми дадете съвет, на 20г човек който иска да живее живота си смело, да гони мечтите си, да бъде добър спортист и т.н. Пиша ви с отчаяние, затова че за тези години това състояние не беше излекувано напълно, а сега може би е на 20%. Пиех хапчета от невролог,психиатър (в малки дози разбира се), трябваше ми време да осъзная че хапчетата не могат да ме оправят. Бях и на психолог, хомеопат и при кой ли не... Спортувам редовно (занимавам се с футбол), но откакто характера ми стана по-слаб заради това състояние, което е половин деситилетие не мога просто да стана някой дори и професионалист на капачки не мога да бъда. Отделно бях си взел книгата на Орлин Баев, чета постовете и на д-р Първанов, който ми изглежда много мъдър и се надявам да ми даде съвет нашироко. Постоянно търся начин как да стана най-добрата си версия (уверен, силен, с правилна самооценка и естествено силен характер). Най-много ме тревожи, че нищо не работи постоянно всякаш който и съвет или теория да приложа след 2 дена пак съм на това ниво. Бил съм на психолог, но те нищо не правят единствено ми казват някакви си утвърждения и това е. От Бургас съм и честно казано, не мисля че тук има добър психолог, а и не смятам да давам още пари. Смятам, че проблема трябва да го реша аз с правилни насоки, аз да си намеря начина би било по-удовлетворяващо. Невролога ми каза, че съм с вегетативно нервна система наследена от майка ми(аз съм копие на нея, но не смятам да се оставя така със слаби нерви) знам че, трябва да си променя мисленето но и аз го правя опитвам в ситуациите да съм позитивен, но отвътре усещам голяма слабост сякаш емоциите ми са много отслабени и при най-малкото нещо изплуват и става така, че на външен вид съм силен, а отвътре кухо. Знам, че притежавам страх от провал, понякога и страх от успех когато нещата вървят добре ми е странно и подсъзнателно падам с 1 ниво надолу. За паническото разстройство стигнах до там, че овладявам симптомите си, но потенето остава, болките във врата, мислите че ще припадна, ще се умре и т.н. Вече не ме е страх от смъртта, а от това че ще си остана със слабия характер и нищо няма да постигна. Мисля, че тези емоции са като килим който закрива моята смелост, онова чувство когато правя нещата перфектно, когато съм в синхрон със себе си. Преди вярвах много на интуицията си, но съм я потиснал и не знам как да я върна. Както се казва от човек разчитащ прекалено много на дясното си полукълбо, преминах на лявото. Дори като отида на фитнес не мога да бъда постоянен като преди все си намирам извинения, не правя прогрес, сякаш моето състояние е толкова силно, че всичките ми усилия са от това да го изгоня от живота си и това ми пречи да дам смело напред към прогреса си. Писах ви последната си тема с моя проблем, надявам се да ми помогнете че ми дойде до тука. Приятен ден.

Здравейте! Доста време не съм писал. Бихте ли ми разяснили как може човек да преодолее мързела си? При мен проблема е явно такъв, че с моя мързел си слагам маска на такъв който досега е имал окр,дистония и т.н, нарича се мазохизъм сякаш подсъзнателно съм си правил тези панически атаки, за да се оправдавам с тях. Самият мързел генерира някакви страхове, които ме спират да направя дадено нещо --> физически симптоми --> психически симптоми. Като това нещо: лекувам проблема си с паническо разстройство, излиза окр и т.н.

Няма ли начин да си кажеш на себе си (подсъзнанието), че сега ще играем футбол и всички паметови следи да се заредят т.е опита?