M.Nickolov

Искам да ти благодаря, приятелю! За това, че ме разбираш, че когато съм те питал, си ме насочвал сърдечно и искрено. За школите - има много пародия в доста от обучителните системи, в преподаватели... Понякога се дължи на реалното им практическо непознаване на ефективната психотерапия (тъй като са повече преподаватели, професори, предприемачи - обучители, препродавачи на нечия школа). Още по-често обаче, пародията на обучителното трамбоване с липса на учене или с много изкривено или плитко или неефективно или прекалено теоретично такова - още по-често се дължи на "държане на финансовия кокал". Защото ако се случи тяхното собствено учене и развитие, трябва да бъде пуснат, а това не е желано. Наистина мога да напиша книга за гротеската на психотерапевтичното "препродаване" в България... 

Здравей!
Петнадесет години години работих, като началник на психологическо отделение в армията. Като такъв, ще ти кажа, че във всяка армия има специални отделение за водене на психологическа война / моето не беше такова/. Една от основните дейности на тези отделения е анализ на получената информация – да се, прецени, тя истинска ли е или целенасочена дезинформация от  страна на врага.
Как се преценява истинността на дадена информация?
Правилото е следното / аз го спазвам винаги/ - всяка информация   се преценява и анализира на базата на два критерия.
Първата е ,,надеждност ,, на източника.
Надеждност означава, да  се прецени, източника, който я предоставя компетентен ли е областта на това, за което пише или донася .
Например, аз съм лекар, психиатър и психотерапевт.Ако, прочетеш моя статия, за някакво психично заболяване, ти търсейки сведение за мен, може да намериш достатъчно информация, че аз  над тридесет години, работя в тази област и най-вероятно съм достатъчно надежден източник за сведения в тази област.Но, представи си , че прочетеш статия от мен, написана за лечението на артрит  на раменната  става. В първият момент, може да решиш, че понеже аз съм лекар и като такъв, разбирам от този вид лечение, но ако сериозно се замислиш, ще стигнеш до правилият извод - след като 30 години съм работи в областта на психичното здраве, то няма как да имам достатъчно добри и актуални знания, как се лекува раменна става.Тоест, аз съм ненадежден източник, за това лечение и ти би трябвало да ме игнорираш напълно.
Вторият критерий е ,,достоверност,,.
 Достоверност означава,  дали източника, който вече е преценен като компетентен и надежден и иска да предаде тази информация точно и достоверно  или има някакви мотиви, да я изопачи или  непредаде непълно.
Ще дам пример – по време на различни симпозиуми и конференции на лекарите, има лектори, които изнасят репрезентации за нови лекарства. Обикновено за тези презентации се избират едни от добрите специалисти в дадената специалност – те напълно отговарят на критерият ,,надеждност,,. Но, дали отговарят на критерият ,,достоверност, след като се знае, че съответната фирма им плаща за съответната презентация?
Друг пример е в рекламите – дават възрастна жена, заобиколена от внуците си, да ,,споделя,, как прането с даденият прах е ,,най – бялото пране, което е прала през живота си . Надежден източник ли е тази жена? Разбира се, че е надежден, за нейната възраст тя пускала поне 1000 перални и ползвала различни прахове, но дали е достоверен, след като и се заплаща от съответният производител на конкретният прах?
 
Много важно е и да знаеш, склонност да спорят за нещо имат обикновено некомпетентните в дадената област.
Това е обусловено от една мисловна грешка наречена
Ефектът на Дънинг
/копирам  - Костадин Зашев, 20.10.2017/
В психологията ефектът на Дънинг-Крюгер представлява когнитивна склонност, при която некомпетентни в дадена област индивиди страдат от илюзорно превъзходство и погрешно оценяват познанията си като много по-високи от действителното им ниво. Тази склонност се обяснява с неспособността на некомпетентния и неподготвен човек да разпознава и признава грешките си . Той е напълно уверен в своята въображаема компетентност и на практика не знае какво не знае .
Обикновено хората, жертва на тази когнитивна заблуда, не само че взимат лоши решения или достигат до погрешни изводи, но и не разбират, че това се дължи на липсата на достатъчно познания и осведоменост. Джъстин Крюгер и Дейвид Дънинг установяват, че по-често именно „невежеството поражда увереност, отколкото знанието“.Тъй като невежеството стои в основата на некомпетентността, според Крюгер и Дънинг некомпетентните хора по-скоро
1) ще надценят способностите си,
 2) ще са неспособни да разпознават истинските способности у другите
 3) ще са неспособни да видят екстремността на своята некомпeтентност.
С прости думи ефектът на Дънинг-Крюгер показва как някои хора са прекалено некомпетентни, за да разберат колко са некомпетентни. В сила е обаче и обратният ефект: компетентните хора често подценяват своите способности, когато се сравняват с другите. Тук става дума за т.нар. „синдром на самозванеца“ — неспособността на успелите хора да осъзнаят и оценят като такива собствените си успехи.
/ край на цитата/
Действителната компетентност при успелите хора може да не е достатъчна да запази и повиши самочувствието им, защото допускат, че и другите хора знаят колкото тях. Относно този синдром Дънинг и Крюгер правят следния извод -
Погрешната оценка на некомпетентните хора тръгва оттам, че грешат по отношение на самите себе си, докато погрешната оценка на високо компетентните хора се дължи на това, че грешат по отношение на другите.
В съответствие с този извод в живота често може да чуем добре подготвен и „вещ“ човек да казва: „Научих достатъчно за ….., за да знам, че имам още много да уча за него“. Обратно, самонадеяните и самоубедили се по даден въпрос хора стават жертва на Дънинг-Крюгер ефектът именно защото нямат никакви или достатъчно познания по дадената тема. Те губят представа колко много има да учат и силно надценяват нивото си на познание.
Ефектът на Дънинг-Крюгер показва защо „малкото знания са опасни“ и колко лесно подвеждат човек да мисли себе си за експерт. Или както казва Стивън Хокинг — главният враг на знанията не е невежеството, а илюзията за знания.
Дънинг обяснява:
"Това, което е любопитно е, че в много случаи, некомпетентността не прави хората дезориентирани, объркани или предпазливи. Вместо това, некомпетентните често са благословени с неуместна самоувереност, предизвикана от нещо, което те усещат като знание."
И още една интересна страна на ефекта:
"Един невеж ум не е абсолютно празен съд, а е пълнен с каша от неподходяща или подвеждаща житейска опитност, теории, факти, интуиции, стратегии, алгоритми, евристики, метафори и предчувствия, но за съжаление, на него му изглеждат полезни и точни знания." - казва Дънинг.
Стивън Новела (Steven Novella), професор по психология в колежа по медицина в Йейл, в публикацията "Уроците на Дънинг-Крюгер" отново се връща към този любопитен ефект:
"Когато се опитваме да придадем смисъл на света, работим с нашите съществуващи знания и парадигми, формулираме идеи и след това системно търсим информация, която потвърждава тези идеи. Ние отхвърляме противоречащата им информация като изключения. И така пресявайки своята опитност, в края на краищата си създаваме едно фалшиво познание."
Ефектът на Дънинг-Крюгер обяснява склонността ни високо да ценим това наше фалшиво познание. И колкото е по-ниска нашата компетентност, толкова по-упорито и самоуверено браним ненаучните или недоказаните си вярвания.
Искам да се извиня за дългите обяснения, но те бяха необходими за да може сам да вземеш правилното решение, на базата на максимално обективна  информация по въпроса ти.
Предполагам се питаш, аз самият, доколко ,,надежден,, и ,,достоверен,, източник на информация мога да ти бъда?
Ами, не съм надежден.Психиатър съм, а не имунолог или вирусолог, за да имам компетентни знания за ваксините.За това, ще ти изкажа моите разсъждения по въпроса, които ми се сториха, лично на мен, основателни за да направя моя избор да се ваксинирам.
1.    Като всеки медик зная, че средната продължителност на живота към 1900 –ната година е била около 42 години.Днес тя е почти 80 г. и това се дължи основно на двете най-големи открития на медицината – ваксините и антибиотиците.
2.    На девет – десет годишна възраст, майка ми се разболяла от дифтерия и едва оживяла, но сърцето и остава увредено за цял живот и всъщност от това и почина/  тогава е нямало ваксина, днес това не би се случило/ .
3.    Миналата година брат ми се разболя от онкологично заболяване.Налагаше се, често да посещавам болницата и се срещам с различни колеги.Всички бяха уплашени и притеснени от това което става. Говорих с лекар / работещ в интензивно ковит отделение/ когото познавам като весел и склонен към майтапи човек.Общо взето го смятах за човек, на който не му пука от нищо.Но познатия с който говорих, нямаше нищо общо с миналото, бе притеснен, унил и уплашен, пропушил на над шейсет годишна възраст, за да успокоява нервите си.Друг, мой най – добър приятел, психиатър, се бе заразил от съпругата си, която работеше инфекциозно отделение.Бе прекарал много тежко заболяването  през ноември месец и още  на края на януари се ваксинира, за да  не попадне пак в същата ситуация.
4.    От началото на пандемията шестима колеги, работещи с ковит болни потърсиха психологична помощ от мен, във връзка със стреса от това, което виждат и преживяват. Единия, който работи в голяма частна болница в  Плевен ми каза ,, В нашата болница рядко е умирал човек,а  сега има дни в които изнасят по няколко черни чувала с хора починали от ковит, това е ужасно,,. Друг, студент пети курс, който доброволно работи през седмица в ковит отделение на голяма софийска болница ми звънна късно в неделя, да поговорим и се успокои малко, преди да влезе за седмица в отделението.Това което ме впечатли от разговора му бе ,, Най-много ме е яд, че още има глупаци които не вярват, колко сериозно е заболяването,,. Попитах го, кого визира и той ми отговори ,, Собствената ми майка една е от тях.Ти знаеш, тя работи в администрацията на болницата и знае какво става и въпреки това не вярва в ковита,,.
5.    Преди години преживях тежка катастрофа.Бях седмица в реанимация, бях интубиран два пъти, с постоянен катетър две седмици. Повярвай ми, не е най-приятното нещо, което съм изживявал и не исках пак да го правя влизайки в болница в ковит.
6.    Когато започна ваксинирането, аз говорих с приятелите си лекари. Някъде през март беше.Всичките или се бяха ваксинирали или щяха да го направят.
 
Сондирах мнения и реших да го направя с рнк ваксина и понеже в Плевен за такива се чакаше, качих колата и отидох от Плевен до София, за да го направя в един от дните на свободните коридори.В момента всички пет човека от моето семейство сме ваксинирани.
Това е от мен, дано съм ти бил полезен.

Това са автоматични мисли произхождащи от Ригидния характер. Такъв характер си забранява провалът, полага свръх усилия за да постигне целите си. Има едно недоверие в себе си и Живота, което често се компенсира с перфекционизъм и ексесивно планиране, че да не вземе реалността да го изиграе. Естествено, това е невротичният вариант на характера и може да се преобразува на един смел Воин. Терапия е нужна (чрез тялото).
Поздрави!

Здравей и добре дошла при нас! Сигурна съм, че ще се справиш и ще научиш уроците на всичко, което ти се е случило и ти се случва. 
Имала съм подобни усещания като млада, по-скоро като тийнейджър. Отвратително беше. Нямам спомен някакво конкретно събитие да го е предизвикало, но тогава лекарите казаха на родителите ми диагнозата нервен стомах. Препоръчаха ми да не ям тежки храни, но и също да не се претоварвам психически (т.е. да се разстройвам - бях много стеснителна и се обиждах, съответно страдах, че не ме харесват и нямам приятелки - имах си, но явно не са ми стигали  ) Когато пораснах и прочетох симптомите на нервния стомах, установих, че лекарите са били прави. Като по-голяма освен гадене ми се появяваше и световъртеж, и стягане в областта на сърцето - пак си знаех, че е от тревоги, но съм се плашила да не би да е инфаркт  Всъщност се оказа сърдечна невроза, от която страдаше и майка ми. Много помага една комбинация - мента глог валериан - таблетки или капки. Но това е само временно. И когато се докарах до астма и инхалатор и отчаяние, че съм провалила своя живот и на моите деца и родители.......
Сега нямам астма, нямам нервен стомах и сърдечна невроза, животът е песен  Не пия никакви хапчета, което е странно за моите 61 години. Щастлив човек съм.
Обаче
- тогава започнах да чета Сергей Лазарев за кармата и заедно с това - Учителя (Извора на доброто).  Помогнаха ми и Дон Мигел Руис, особено четирите споразумения, Дийпак Чопра и други подобни
- размишлявах много над Господнята молитва и особено Добрата молитва и се опитвах да я внедря в живота и психиката си
- малко по-късно започнах да играя упражненията от Учителя и Паневритмия
Това е моят скромен опит. 
 

Човешката природа винаги се стреми да намери причина, обяснение и доказателство за това което го заобикаля. Живота е несправедлив, а и няма как да е по-различен все пак представи си живот без усилие би ли могла да направиш нещо по-смислено и добро? Ако всичко беше справедливо означава, че съдбата ти е предопределена и единственото което трябва да правиш е да чакаш. Аз лично за себе си, не мисля че това е "живот". Имаш проблем и страхове с несигурността и се опитваш да се вкопчваш във всякакви теми, които биха ти дали обяснение как да си сигурна във всичко. За щастие ти контролираш нещо и това е умението да си сигурна в себе си (не във външния свят). Да, има нещастие, има войни, вируси, болести и убийци? Но в същото време има готини хора, Природа, красиви моменти и т.н.

Човешката природа винаги се стреми да намери причина, обяснение и доказателство за това което го заобикаля. Живота е несправедлив, а и няма как да е по-различен все пак представи си живот без усилие би ли могла да направиш нещо по-смислено и добро? Ако всичко беше справедливо означава, че съдбата ти е предопределена и единственото което трябва да правиш е да чакаш. Аз лично за себе си, не мисля че това е "живот". Имаш проблем и страхове с несигурността и се опитваш да се вкопчваш във всякакви теми, които биха ти дали обяснение как да си сигурна във всичко. За щастие ти контролираш нещо и това е умението да си сигурна в себе си (не във външния свят). Да, има нещастие, има войни, вируси, болести и убийци? Но в същото време има готини хора, Природа, красиви моменти и т.н.

Човешката природа винаги се стреми да намери причина, обяснение и доказателство за това което го заобикаля. Живота е несправедлив, а и няма как да е по-различен все пак представи си живот без усилие би ли могла да направиш нещо по-смислено и добро? Ако всичко беше справедливо означава, че съдбата ти е предопределена и единственото което трябва да правиш е да чакаш. Аз лично за себе си, не мисля че това е "живот". Имаш проблем и страхове с несигурността и се опитваш да се вкопчваш във всякакви теми, които биха ти дали обяснение как да си сигурна във всичко. За щастие ти контролираш нещо и това е умението да си сигурна в себе си (не във външния свят). Да, има нещастие, има войни, вируси, болести и убийци? Но в същото време има готини хора, Природа, красиви моменти и т.н.

Здравей!
Най-честата форма на възпитание е, чрез наблюдение и копиране на моделите на поведени, на родителите. Майка ти е станала такава, копирайки своята майка, ти ставаш такава, копирайки майка си.За да се излезе от този порочен кръг, не е достатъчно само да знаеш,че заучените форми на поведение не са ефективни и не носят нищо добро.Нужното е, да се запознаеш с други-ефективни модели на поведение и и ги усвоиш/ което става бавно/.За целта, наистина, трябва да се поработи, с психолог или психотерапевт. Защото, колкото и да е странно, хората правят едно и също, а очакват различен резултат- в случая, ти трябва да започнеш да правиш нови, нетипични за теб неща, които колегата ще ти подскаже и помогне да усвоиш.

Здравей! В никакъв случай живота ти не свършва! Изглежда си изпуснал някои важни уроци в живота, но това не означава че не могат да се преживеят и научат. Дори не бих казал, че има универсален период когато трябва да ги научиш. "Всички ме гледат странно"? Радвай се на това, но нима можеш да им четеш и мислите? Я се опитай да ми кажеш какво си мисля утре в 17:00. 
Това за казармата е много старомодно клише. Самият аз не съм ходил, но няма универсален алгоритъм как да станеш по-мъжествен. Но можеш да развиеш живота си в аспекти, в които до сега си пренебрегвал. Когато го направиш, едва ли ще ти пука дали ще си мъжествен.  Както се казва, всички роли вече са заети така че бъди себе си.
Защо не напишеш на 1 лист следното : "Кои 5 неща мога да свърша още днес, че да си подобря живота?"
Например :
1 - Да се запиша на спорт
2 - Да си намеря работа
3 - Да прочета книга на тематика как да си повиша самооценката - "Вашите слаби места" на Уейн Дайър е добър избор.
4 -  Да започна да рисувам/танцувам
5 - Да науча ново умение.
 
Можеш да напишеш и следното на лист - "С кои 5 неща се гордея в живота си най-много? Кои са ми 5-те най-силни качества? "
 
Ако следваш препоръките, ще започнеш доста бързо да усещаш промяната но се иска системна работа. По-бързо ще стане със психолог. Планирал съм уъркшоп за другата година (все още не е ясно кога), но ще се радвам да дойдеш като темата е как да си подобрим живота и да се запознаваме с жени ефективно.
Поздрави!
 
 
 
 

Здрасти, видях писмото ти и ме попита да ти помогна. Намери книгата "Вашите слаби места" на Уейн Дайър и отвори главата за отлагането.
Мисля, че просто това което правиш като поведение ти дава някаква изгода. Да бъдеш съжалявана, жертва със своите "бъгове". Не можеш да се насилваш да научиш нещо, нещата не работят така лесно. Колкото повече отпуснеш контрола и желанието да учиш, толкова повече всичко ще си дойде на мястото. Направи си го интересно или просто не трябва да учиш това? Не ти ли е интересно това което учиш?

Подкрепям Орлин. Изобщо си избийте от главата, че трябва да впечатлявате жена с мачо поведение или материални неща. Е, разбира се ако търсите забивка за 1 нощ последното може да помогне доста. Но истинския мъж е такъв 24 часа всеки ден, приел себе си и слабостта си трудейки се и минавайки предизвикателствата, излъчването е съвсем различно. Такъв мъж излъчва спокойствие и поставя граници несъзнателно (респектира). Пътя до там не е лесен, иска се рискуване във всяко отношение за да се кали смелостта. Естествено тук нещата опират до личностната промяна, когато човек е минал терапия е много по-лесно да знае какво не е приел все още. За свалка с жена водеща до сериозна приятелка, не са нужни никакви техники единственото което трябва да се промени е вътрешната настройка (frame). Напишете в Гугъл - pick up artist frame control.
 

Подкрепям Орлин. Изобщо си избийте от главата, че трябва да впечатлявате жена с мачо поведение или материални неща. Е, разбира се ако търсите забивка за 1 нощ последното може да помогне доста. Но истинския мъж е такъв 24 часа всеки ден, приел себе си и слабостта си трудейки се и минавайки предизвикателствата, излъчването е съвсем различно. Такъв мъж излъчва спокойствие и поставя граници несъзнателно (респектира). Пътя до там не е лесен, иска се рискуване във всяко отношение за да се кали смелостта. Естествено тук нещата опират до личностната промяна, когато човек е минал терапия е много по-лесно да знае какво не е приел все още. За свалка с жена водеща до сериозна приятелка, не са нужни никакви техники единственото което трябва да се промени е вътрешната настройка (frame). Напишете в Гугъл - pick up artist frame control.
 

,,Затова имам един директен въпрос към всички, особено като следвам вече споменати от вас съвети - има ли у нас психотерапевт, който да е работил и да работи с хомосексуално окр? ,,
 
Многократно съм писал-смисъла на натрапливостите, когато те се менят е,  без значение.Ако ,,пребориш ,, едните, веднага идват другите и така до безкрай.Не е така, когато те са монотематични.Тогава, наистина се работи и със смисъла, но важат и общите правила-редуцирай стреса със спорт и релаксация, промени мисленето- представите, които имаш за себе си и света и още други неща.В този случай се работи и със смисъла, който имат те за човека, евентуално ползите които му носят.Когато се касае за моно натрапливости, някои специалисти наистина ги делят тематично, но това няма терапевтичен смисъл-в случая индивидуалната ситуация в която е човека и  особеностите на характера му са много по-важни от темата на ОКР-то.Така,че отговора на въпроса ти е-всеки терапевт,  има опит с натрапливостите ще може да ти помогне.
 
 
,,Затова, докато пиша, отправям предизвикателство към моето си окр - искам да изпитам най-демоничната обсесия, най-голямата тревога, най-голямата несъстоятелност, която умът ми може да роди. ,,
 
Това, определено е една хубава идея.Такава задача често давам на пациентите си и аз.Така се получава десенсибилизация-привикване.Въпроса е, че се изисква смелост това да се получи.
 
 ,,,Достатъчно се впрягах. Нека си ги има, просто си ги пускам през мене да текат, докато свършат, и това е. ,,,
 
И това е много мощно средство за премахването им, по същество е същото-десенсибилизация.

Знаеш ли, аз съм пелтек и пълен смотаняк. Бях и ще си ходя такъв...
Това, че си виждаме минусите и си ги признаваме, вее е силен старт за промяната им. Преди ако ми бяха казали, че ще мога да говоря що годе разбираемо пред хора, мислех, че ми се подиграват и не разбират. А сега мога да говоря пред двама или милион и двама и ми е все тая - харесва ми. А не преди дълго не беше така - ама никак не беше така. По отношение на жените - разбирам те прекрасно, през опита си. Пълен дришльо бях и съм си и не го крия от никого... Не можех да заговоря която и да е. Направо онемявах, като хипнотизиран, плюс пелтеченето и ...зле... Също като теб, въпреки смотаността ми, когато мадамата ме е харесвала, сам съм развалял всичко - от страх, задръстеност и скованост, неувереност и изцъкленост... Същото желание за бягство като теб - от социума в манастири, в духовност (ама нездраво, като опит за спасение от собствената сянка...),  от самия живот... Разбирам те, не от изсмукана от пръстите теория ти говоря. 
Всичко се променя, приятелю! Представи си, че искаш да станеш добър в мма. Отидеш един два пъти, умориш се на кондиционната тренировка, разтупти се сърчицето, праснат те два пъти, хвърлят те три пъти на земята, почувстваш се слаб и ... бягство. Да си признаеш, че си слаб, вече е сила! Когато приемеш ясно вижданите си минуси и систематично ги предизвикваш с непреклонна мотивация и дисциплина, отстъпват и започват да се превръщат в плюсове. Защото започваш да вземаш силата си от страха. А сега страхът ти е взел силата. За да си я вемеш обратно, правейки аналогия с мма, е нужно просто да продължиш, да укрепнеш, да прокараш мотивацията си освен през уменията и издръжливостта, преди всичко през собствените си слабости, които активно се вадят, но колкото повече смело излизат, повече се и преобразуват. Слабостта става на сила. Страхът на смелост. Няма мистика, има здрава работа. Същото е по отношение на социалните умения, мацките, живота! Иска се да минеш активно през собствената сянка, през страховете, да се окаляш здраво в тях, но вече градивно, преобразуващо, все по-надъхано и смело. Хъс за живот! Разбираш ли, приемайки смотаняка в себе си, можеш да го моделираш, да го превърнеш в яко копеле. С униние, мрънкане и бягане от активните усилия обаче не става. Променя се мисленето, работи се ментално, емоционално, много важно - в група и групи... Работата тук е тегава, но абсолютно сигурна, когато се следва посоката качествено. Ако за усвояване на един мма се искат няколко години, не мислиш ли, че също толкова са нужни за преобразуване на страховете в сила - когнитивно, поведенчески, хипнотично, медитативно, социално! Стабилните резултати идват още след няколко месеца такава работа, а стратегически устойчивите след 6 месеца, година... Тази работа не спира - защото нивата на силата са много, а творчеството започва да иска да се излива през теб и виждаш, че да, много различен си от преди, но можеш още повече... При това, не е гонене на моркова със сопата отзад, а все по-изгарящ хъс за живот! Мотивация, взета не от другаде, а именно от страха и отчаянието, ползвани като прекрасно гориво на силата ти! Няма мистика, а здрава работа! 
Жените ти пишат, че няма проблем да си фин и т.н. Да, няма, когато си смел и мъжествен и да, за да чуваш да-та, е нужно да минаваш смело през много не-та. Обаче и това са клишета, ако първо в себе си не превърнеш себемразенето в себеприемане и на този фон, всичките л. стават, както вече много пъти казах, суперско гориво! Има път към мъжествеността и не е загадка! С мрънкане не става, брат, Сега те боли и се самонаказваш още повече - ялова посока е това. Когато активно работиш по мъжествеността си, предизвикването боли, истински боли, смазващо е това нужно ежедневно предизвивкване в социални ситуации, на фона на когнитивна и т.н. работа. Обаче вече е градивно, израстващо напрежение, идващо не от самомачкане, а от декапсулиране, пълна искреност със себе си и света, от постоянното активизиране на старите програми и преобразуването им - тъгата, вината, страховете, унижението, слабостта. Не само, че не бягаш от тях, но активно ги вадиш на бял свят и преобразуваш самата основа на базисните себе и светоотносни вярвания в тях. Ако измрънкаш, че не може, означава че не си опитвал достатъчно дълго, силно, упорито, ежедневно и качествено! 
Път има. Можеш да го вървиш, можеш и да се приемаш за жертва или да осъзнаеш това си вярване и разграничавайи, се от него, да го ползваш като ядрено гориво за все по-изгарящата си мотивация! Път има, вървян е от мнозина. Бъди от тях! Има една тайна - колкото от по-долу тръгваш, по-нависоко стигаш!

Аз уча психология, но всъщност съм започнал да чета книги и да се интересувам от психиката на 16, а сега съм на 25. Карам втора година в НБУ и мога да потвърдя, че не може да се разчита на образованието това че някой е завършил не означава нищо. Иска се много желание, осъзнаване и търпение ако искаш да станеш добър психолог. Иначе всеки може да си купи дипломата и да избута 3 години, но кой ще отиде в кабинета му ако чака на готово? Ако някой е по-навътре във футбола ще разбере следното : Сър Алекс Фъргюсън е тренирал и Рууни и Кристияно Роналдо, но как мислите защо ли Кристияно е по-успешен като и двамата са талантливи и с късмет? Трудът? Желанието?  

,,Д-р Първанов, Вие сте успешен лекар, нали?
 
 
Знаеш ли, живота е  един театър.В него, ти, аз и който и да е, играем само някакви роли- на син/дъщеря, на приятел, съпруг/съпруга, родител, професионалист, брат/ сестра и т.н.. Въпроса е в това, доколко даден човек е добър артист, и до колко държи на определена роля.Едни са добри артисти , други не са.Аз съм просто от първите и успешно играя ролите,  на които държа.Да играя ролята на психотрапевт, ми доставя огромно удоволствие, забавлявам се в нея  и няма как да не съм успешен.
,,Какво пречи и аз да бъда?,,
Ти си много сериозна и бързо би изгоряла в нашата/ лекарската / професия.
,,По Вашата логика кой трябва да учи медицина?,,
Мъж, със стабилна самооценка, обичащ и уважаващ себе си и другите, с чувство за хумор и много, ама много любопитен,  разбира се и достатъчно смел, за да поема отговорност за собствените си действия.Не може да се мине и без това, което се нарича ,,здрав разум,,. 
,,Вашите дъщери към коя сфера се насочиха?,,
Голямата , след като учи три години романска / испанска, италианска и френска/   филология в Германия, ми каза, че  единствените две направления  / преводач и екскурзовод / в които би могла да работи не и харесват, отказа се от това следване и завърши психология.
Малката искаше да учи икономика, кандидатства в УНСС,  но  балът и стигна да я приемат едва по   петото и желание ,, Трудова психология,,.

,,Как сте се оттървали от страха от смъртта?,,
Имах късмет, живота ми срещна с хора имащи екстрасензорни възможности и аз участвах в изследване на техните възможности.Писал съм го неколкократно в сайта, но ще кажа само най-важното- няма как да ме е страх от смъртта след като съм разговарял / с посредничеството на екстрасенс/ с починалите си баба и дядо и разбрал,че живота никога не свършва.Второто нещо, което ми се случи, бе, че се занимавах няколко години с регресивна хипноза/ първият ми пост в този форум е точно по тази тема/.За това нямам страх от конкретно от смъртта.
,,И какво следва, че ако сме нямали шанса да се родим в заможно милионерско семейство - хора без късмет ли сме, обречени да не можем да постигнем нищо в живота си ли? ,,
Вчера, една клиентка, с която от много време дискутираме темата за късмета / аз твърдя,че съм късметлия и ако не е бил късмета ми, не бих бил, това което съм/  ми каза ,, събитията обикновено са неутрални и случайни, но,  когато ти  ги използваш, за своя полза ги наричаш късмет, а това не е така, защото много хора, са преживели същите събития , срещна ли същи хора, но просто не са искали или не са се сетили да ги използват в своя полза,,.  Признах се за победен.
По тази логика ,това, че си родила в бедно семейство е факт, но ти си тази която може да превърнеш този факт в ,,късмет,,, и станеш един български Мартин Л. Кинг.
 
,,Явно голяма част от докторите са големи късметлии щом имат милиони, многобройни имоти и скъпи коли. Това е търговия със здравето на хората и подигравка с тях.,,
Това са пълни глупости.Съпругата ми е лекар с 30  години стаж.Работи в държавно здравно заведение/ с още двадесетина колеги/  и е с основна заплата 920 лева, която с класовете става около 1200, от които чисто получава 1000. Кара кола на 17 години и живее в къща строена 1957 година. Понеже съм в професията и имам много познати лекари / обновено със  стаж между 20- 30 години/ , знам, че повечето си докарват заплата около 2000 лева,  работейки най-малко на две места. Ако е само на едно място, тя е 1000 -1500 лева. / ще отбележа,че става дума за заплати в провинцията/ .
 

Това ми прилича на някаква натрапливост, но въпреки това ще и отговоря.
Октомври месец 1984 получих първата си паническа атака / писал съм го преди години във форума / последната съм имал началото на август следващата година . От тогава до днес не съм имал и  няма да имам паник атаки.Тогава бях на 23,  днес съм на 58. 
Това е. 
Но ...все пак си мисля, че въпроса ти е провокиран от натрапливости и ...ако се убедя, че е така ще затворя темата.

И аз бих те посъветвала да потърсиш терапевт заради себе си. Споделям мнението на Орлин, прочети внимателно това, което ти е написал и остани с него, усети го, помисли го. 
Според мен част от този проблем е самочувствието ти, себеоценката ти - "Аз не съм достатъчно добър и заслужаващ, затова ще изгубя, ще остана без." На мен ми изглежда така, сякаш изпитваш и завист към партньорката си - нова среда, преживявания, хора, дали пък на теб не ти липсва разнообразие и го желаеш също? Не разнообразие от връзката, а отделяне на време за ново хоби, спорт, книги. В момента даваш послание на жената до себе си за неувереност и вкопченост - това Е отблъскващо наистина. Тя не е твой родител, който да те носи на конче на раменете си, а партньорка, която може да бъде до теб. 
Имаш работа със себе си и преобразуване на незрялостта си, страховете си. Иначе ще продължаваш да тълкуваш външните обстоятелства така - от позицията на изоставено хлапе, което изпитва... Скука, завист, чувството че нещо изпуска и пропуска. Мъчително е това състояние, но ето, ти го съзнаваш, което е страхотно! Убедена съм, че ако решиш да го трансформираш, ще успееш!

Прошката е нещо много важно. Както каза Орлин за вината си я носим със себе си както и нашето огорчение. Семейната среда и взаимоотношенията са ключови относно справянето с натрапливости. Прошката е начин да продължиш напред и да скъсаш с миналото, то винаги има виновни за нещо. Прощавайки продължаваш напред без горчивият вкус, но това не означава че трябва да се потъпкваш. Много хора не осъзнават, че опрощавайки те прощават на себе си.

Сега виждам тази тема. На български не. На руски има тонове, директно онлайн. koob.ru

Окрто не е опасно за здравето, но неговия най-голям враг е живота. Когато започнеш да правиш това което искаш и спреш да обръщаш внимание на негативните мисли които не са верни ще си повярваш.

Юнг - учи се 4-6 години, както има и купища книжки!
Сянката - може да се каже, че в психотерапията основно прегръщаме/ интегрираме сенките и израстваме в контрасексуалните си комплекси (анима и анимус)... Все пак, ето 22 статии по питането ти. А в блога ми, има още около 500, по правило засягащи тази тема:
- Светлина и сянка
- Юнг - коментари
- Сянка
- Светлина, сянка, страдание
- Сенчица
- Диалектика - 17 статии - за доброто и злото, за светлината и сянката и синтеза им...

Супер! Провалил си се.. най-накрая. Добре дошъл, човеко.
 
 

И какво изживява? От това не се умира. Разбира се, че е по-лесно да се кисне във форумите след като специалистите тук се скъсват да дъвчат едно и също..
И на всичкото отгоре пишат във форума най-добрите и поне могат да ви насочат къде да отидете..
Няма магическа пръчка, зад промяната на мисленето има яко бачкане пот и сълзи!