ralito_we

Споделете,има ли такива,минали през АДА и успели да излязат от него.И не го наричам АД,защото е такова,но усещанията знаем,че са почти такива.Питам и специалистите във форума има ли справяне,честно или има просто моменти на ремисия.От своя личен опит,който е 11 год,мога да кажа едно-видоизменя се,започна с ПА,премина в хипохондрия,натрапливи мисли и сега тревожност.Да факт е ,че съм имала мн дълги моменти без тези неща.Факт е ,че няколкото сесии със специалист от този форум преди години ми помогна донякъде,но е факт ,че това остана с мен. Не мога да се оттърся от тези състояния,постоянно в главата ми се въртят мисли -как се чувствам,добре ли ми е ,щастлива ли съм,защо ми е криво сега без причина? Как хората забравят и изхвърлят от главата си спомена за тези състояния. Аз всяко неразположение свързвам с тях и започвам да го мисля и от там кръга се завърта. Повече от половин година съм на АД,които премахнаха тревожността,нямам ПА,но мислите ми се лутат все в тези състояния. Искрено ще се радвам да прочета,от някой -Да аз минах през всичките гадости и ексти ,но днес от тях няма и помен...

Препоръчайте ми терапевт в Ловеч?

Ето снощи в главата ми се появи диалог "Ще поледееш" и отговор "Няма да полудея" и веднага съм във филма,че отключвам психоза или шизофрения.Та кой нормален има такива диалози в главата си.И преди съм имала мисли за полудяване,които са изчезвали,но ето сега се връщат.Уж знам,не са истински,не се случват,но страха е по-силен от разума ми.Честно казано,аз не вярвам вече че има справяне с тези страхове...

Има ли реално преодоляване на тревожните разстройства?Как изчезва страха,че няма да се върнат отново.От моя опит виждам,че никога не изчезват,видоизменят се,но винаги намират начин да се върнат.

Дали някой може да изкаже мнение? TAT 1.04 <4.11 TSH 0.535 - 0.350-4.940 MAT 1.18 - 0- 5.61 fT4 1.080 - 0.700 - 1.480 fT3 2.800 - 1.880 - 3.180

Аз не знам ОКР ли имам ГТР ли е?Или всичко се преплита в едно?

Здравейте.Имам ПР от 11 години,като през годините съм минала през ПА ,натрапчиви мисли,тревожност и всичките неща,които вървят с това състояние.Влизала съм в ремисия няколко пъти за дълъг период.Пих лекарства в началото и за съжеление сега отново. Този път май нямам ПА ,а пристъпи на тревожност,с обилно изпотяване на крайниците,вътрешно напрежение и чувство за полудяване. Започна преди 2 месеца,ето така:работата ми е на смени и сутрин се налага да ставам в 5,но не мога да си лягам рано и следователно отивам на работа без да съм се наспала и ми е замаяно и криво.Вглъбявам се в това състояние и се наблюдавам ,че не се чувствам добре.Някак си не мога да приема ,че не се чувствам добре защото не съм се наспала.Изведнъж ми се появи една мисъл как съм на ръба на висока сграда и скачам.Знам,че е натраплива мисъл и се опитах да я оставя да премине,дори нарочна я предизвиквах развивайки я какво ще стане ако се хвърля.И тя малко по-малко се стопи и почти не се появява.Но заедно с нея се появи друга,която почвам да си мисля,че може да е истинска ,а не натпраплива и това ме сдухва ,а именно минава през главата ми "Не ми се живее".Отново се опитвам да я пусна да премине без да и влагам смисъл ,но се притеснявам ,дали не е истинска.Пия лекарства от 2 седмици,знам че те не са решение,но просто исках тялото ми да си почине от тревожността и напрегнатостта.Изчела съм бих казала почти всичко за тези състояния,но така и не успях да се справя.Знам,че не трябва да се плаша ,знам че няма да умра от тревожността,но не знам как да се променя...Уж не се плаша ,на моменти си казвам ами да става каквото ще...но ето една мисъл,която нз истина ли е ме разклаща...

Ще кажа нещо,на което ме научи д-р Първанов-Да бъда смела!!!!Това е нещото,което на мен ми помогна.Благодаря Ви Докторе :-)

снимкаРалица Христова 01 окт 2013 Добър ден.Пише Ви едно ужасено момиче,неразбиращо какво се случва с него.Ще се опитам да бъда максимално кратка и изчерпателна. Всичко при мене започна преди около 4 години ето как:Появиха ми се бодежи в сърдечната област които не изчезваха дни наред и започна едно притеснение да не би да ми има нещо на сърцето,следователно веднага потърсих лекар,кардиограма ми беше направена и всичко излезе съвсем нормално.Поуспокоих се следователно,но кошмара тепърва започваше.Една вечер тъкмо заспивайки получих задух,от който се уплаших изтичах в банята да се наплискам с вода,а цялото ми тяло трепереше.Последва ходене до бърза помощ,от там отново ми направиха кардиограма и тя без отклонения и ме пратиха отново у дома с диагноза нервна криза.Започна се един кръговрат всяка вечер горе долу по едно и също време на първата криза започвах да треперя.Започнах да ровя в интернет за симптоми,който ме отвеждаха до една диагноза ПР.Почнах да взимам мента,глог и валериан по три таблетки на ден.От него ми падаше кръвното не можех да ставам от леглото от там внушение за анемия.Пълни кръвни изследвания,отново нормални.И тогава накрая реших че трябва да потърся психиатър.Изписа ми Ксетанор и го приемах около 8 месеца през които се чувствах добре.Спрях го по схема без проблем.До тук добре,да ама не.През всичкото това време станах студентка и заминах да живея в друг град.След края на 1 курс започнах работа и всичко беше добре.Преди една година се запознах с човека с който съм и в момента,а моите кризи се върнаха малко преди да го срещна и то бяха слаби изразяващи се в едно неспокойство което пиейки един валериан изчезваше или може би залисана от работата го забравях.Въпреки това всяка болка или симптом пак ме плашеше но вече не толкова силно и някак се справях.И дойде деня в който забременях(желано детенце),а преди това постоянно си повтарях,че като забременея ще се оправя напълно,защото ще мисля само за детето си, но уви не стана така.Първите 3 месеца всичко нормално като при всяка бременност.Но дойде лятото и се почна.Виене на свят,чувство на прилошаване и че всеки момент ще припадна,сърцебиене и треперене на крайниците.При излизане на улицата и от многото хора и коли получавах замаяност.Накарах доктора ми да ми пусне кръвни изследвания,но си бяха напълно в норма.И разбрах,че в крайна сметка отново всичко е на психична основа.Беше ме страх да излизам по улиците за да не припадна,но и това отмина.Но всеки път когато ми станеше зле изпадах като в депресия не исках да излизам за по няколко дни и после ми минаваше.От както вече е хладно обаче и не ми прилошава,започнаха едни натрапчиви мисли който и преди съм имала но минаваха и не ме напрягаха.А сега от скоро време ме преследват почти през целия ден и ме плашат ужасно много.Първата е,че ще полудея напълно,а втората и най-страшна е,че ще изгубя контрол и ще се нараня.Почвам да мисля,че няма да се оправя никога и накрая ще ми писне и ще се самоубия.И когато тези мисли не изчезнат от съзнанието ми вътре в мене нахлува едно безпокойство,напрежение и тялото ми започва да трепери.А лошото е,че не мога да ги разкарам и всяка вечер получавам криза от 4 дни насам.Денем не искам да излизам защото мисля постоянно за тези неща.Ако се наложи да ходя някъде го правя насила.Всичко свързано с бъдещето ме ужасява и нищо не ме радва.В края на седми месец от бременността си съм,и обмислям да отида на психиатър в най-близко време.Но все ме е страх,че няма да се оправя и никога вече няма да съм същия човек.Моля Ви за мнение според Вас има ли шанс за мене? Доста неща се промениха след раждането на детенцето ми.Развих страх от болести отново и в момента всеки симптом ме ужасява.Изпаднала съм в депресия според мен-една апатия,нямам желание за нищо,а бях от хората които 24 часа не им стигат за да правят нещата,които обичат.Много неща има за казване,но няма да изпадам в подробности.Искам да съм същата усмихната и жизнерадостна като преди,и знам че всичко зависи от мен,но незнам пътя,просто имам нужда от някой, който да обърне главата във вярната посока.На моменти не се побирам в кожата си от мисли,че винаги ще съм така.Често плача,почти посноянно и ми олеква за малко.Поставих си за цел от скоро,каквото и да ме заболи да не ровя в интернет за поредната диагноза...Докторе не чакам с магическа пръчка някой да ме излекува,искам да я спечеля тая битка сама,но просто имам нужда от добър треньор.

Добър ден.Бях писала преди време,докато още бях бременна за моето състояние и за това сега няма да разказвам отново,а искам директно да попитам д-р Първанов дали би ме приел за свои пациент.Знам,че сте ангажирани много,но наистина аз вярвам във вас и вашата компетентност и знам,че Вие ще ми покажете пътя.От Свищов съм и бих могла да пътувам до Плевен.Ако има нужда ще разкажа за моя ад отново.