Jump to content
Порталът към съзнателен живот

holyvalentine

Участници
  • Общо Съдържание

    105
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    3

holyvalentine last won the day on Юли 2 2019

holyvalentine had the most liked content!

1 Следващ

За holyvalentine

  • Ранк
    Новодошъл

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

2158 посещения на профила
  1. Приятели, благодаря ви за отговорите. Аз продължавам да размишлявам по темите. Съгласна съм, че някои от страховете ми са базирани на психологически състояния, но търсенията ми дават резултат. Все повече виждам как моите мисли успяват понякога да ме смачкат, много повече от външни обстоятелства. Вчера бяха в следния аспект, за който искам да поговорим: Усетих едно тягосно , отровно чувство, което ме налегна, когато си по мислих, ами защо вселената понякога ни поставя в трудни ситуации. И когато казвам трудни аз имам предвид да си стигнал дъното. В смисъл , случва ти се нещо гадно, не можеш да продължиш живота си по същия начин, представям си осакатял човек, чвоек бездомен , мръзнещ на минусови температури, и си казвам ако няма замисъл зад всичко това, то защо ни се случва? Да, човек израства от трудностите. Следователно това ли е замисълът? А когато ни се случва нещо хубаво? Ние тогава не питаме защо ни се е случило, приемаме го с отворени обятия. Общо взето това, което вчера си представих и меразстрои е точно обратното на това, което се опитвам да се науча, как да привличам нещата за мен в живота. Но когато изпаднем в беда или трудност, точно тогава се проявява умението ни да боравим с живота, да останем позитивни и да премнием през него. Аз се страхувам как бих се справила, дали изобщо ще се справя. Защото се знам, че рухвам много бързо. Имам чувството, че усвояването на този въпрос, да се научиш да живееш без страх, е разковничето към щастието. До тук аз се научих да оценявам щастието, но някак си треперя да не ми избяга, в смисъл не постоянно, но какво ще правя без него. Все още си ми сля, че щастието е моментно състояние, а не постоянно. Все още трябва да полагам усилиля да се чувствам щастлива. Постоянното състояние не е нещастие, но е едно неутрално състояние, нито на щастие, нито на нещастие. Така можем да изживяваме върховите моменти или пък , тези по-ниските, когато наистина сме нещастни. Липсата на партньо в живота ми и това, че нямам дете все още , ме кара да се разколебавам в съдбата. Чувствам се обречена. И си казвам , ама защо? Толкова ли не го заслужавам? А другият, който е пострадал или в трудна ситуация си казва, ама защо на мен? Това ли заслужавам. Чувстваш някак си несправедливостта на съдбата, чувстваш се наказан от нещо по-висше от теб и си казваш, как едновременно да обичам тази съдба/вселена, да й вярвам, когато има и такива мигове и ти нямаш ни най-малката гаранция за нищо. Да, ще каже някой, вселената нее жива. Това , което ни се случва е низ от причинно-следствени действия. Но защо те са подредени така? Все още търся този механизъм за справяне с трудни ситуации, та дори и на имагинерни трудни ситуации, защото това ме хвърля в паника.
  2. За много години! Благодаря, книгата изглежда много интересна, ще я прочета. Започнах едни медитации на Дийпак Чопра и изобилието. Усещам, че трябва да си в правлното разположение на ума, че да сещаш изобилието. Но въпросът ми тук е дали можеш да го предизвикаш? Чрез мисълта си? Както вече споменах в предишния си пост, в момента фокусирам проблема си в сбъдването на мечтите. Дълго време живях с погрешната програма, че не заслужавам. НО сега тук откривам доста неясноти всъщност те ме правят да се лутам. Въпросът ми е има ли Вселенска интелигентност, сила, разум, който предопределя нещата? Който се грижи за това как се подреждат нещата, за причина и следствие? Осъзнах днес, за нещо, за което много ме болеше, че всъщност това, че не се е случило по начина , по който съм го искала всъщност ме е предпазило да не хабя повече време , енергия и емоция да се опитвам да го 'натъманя'. Дали това е моя интерпретация и до колко е моя не знам, но понякога имаш чувството, че нещо или някой се грижи нещата да се нагласят по определен начин, добър или лош, защото ти не виждаш цялата картинка, но то/той/тя я вижда. Най -близко до мен това е да се нарече вселенски разум, но този разум няма чувства и емоции, не е бог, който си играе на цар на царете, прощава, наказва и т.н. А е информаицонно поле или някакъв вид информация, която обаче какво?? Направлява животите ни? Знае кое е добре за нас и го прави да е добре? Не ми е ясно. И тук идва следващият неясен въпрос? Как да поискаме и да получим нещата, които искаме? Щом няма бог или разум или нещо друго , на което да се молим, как нещата ни се случват? Как вселената се преживява чрез нас? Значи и тя иска да й е хубаво. Аз лично не виждам връзка между себеобичането и получаването на желаните от теб неща. Някой ще каже, ако се себеобичаш, ще си напълно щастлив и няма да ти е необходимо нищо. Ами за мен не е така. Това ми звучи като себеубеждаване или като обичай Исус и всичко в твоя свят ще е наред, няма да ходиш гладен и той ще се погрижи за теб. Просто се измества фокусът на обичането. Т.е да ползваш себеобичането като някаква дрога, с която да 'лекуваш' липси и страдания, но понякога страданието трябва да се преживее, понеже чрез него израстваме. С други думи искам да кажа, че себеобичането не ми дава директно отговори на всички въпроси. Аз търся механизъм, част от който е себебоичането...но с който ще мога да задвижа към мен, желаните от мен неща. Себеобичането би ми помогнало да разбера, че аз наистина ги заслужавам, което не е малко. Но ако да се себеобичаш означава , да нямаш силни желания, защото виждаш ли , можеш да изпиташ липса, или пък да не търсиш съюз с други хора, защото винаги може да си си самодостатъчен, това не го виждам много като за мен. Демек, не можеш да измести всичко друго в живота ти. Да , то е важна част от себеосзнаването и освобождаването от робството на ненужни програми, но ако пак се върна на основния ни въпрос, каква е връзката между себеобичането и сбъдването на желанията.
  3. Александър благодаря за клипа. Интересна дискусия, различни гледни точки, бих искала да гледам повече такива, но диригентът тотално ме изгуби със пристрастеността си към страданието и футуристичността на християнството като религия. Всяка религия е отровна, а християнството е замираща религия.
  4. Благодаря за отговорите, но може би моите търсения за базират около това как да сбъдваме желанията си и можем ли ние със силата на мисълта да привличаме това, което искаме в живота си. И ако то не идва, ние ли сме си виновни или една по-висша предопределеност, която знае какво е най-добро за нас в този момент и ни дава ситуации , от които можем да си извелчем поука. Според приятеля, с когото спорим, няма висша предопределеност, но тогава какво има, просто едни хаотични действия от които да си извличаме поука. Аз лично бих живяла по-спокойна ако знам , че има някакъв механизъм/форумла/действия, чрез които да привличам желаните неща в живота, да ги привличаме чрез мисълта си или по някакъв друг начин. Проблемът ми е, че не мога да мечтая, да поискам със съзнанието, че го заслужавам и то ще се случи. Мисля, че то тук идва потребността да се чувствам обичана от Вселената, (макар че според моят приятел това е абсурдно , да търся любов и подкрепа извън себе си) защото тогава ако нещо не ми се дава, ще знам, че е за добро, а иначе ще знам, че то ще ми се даде рано или късно. Това не означава, че аз не трябва да правя нищо. И доста често се обвинявам, че мрънкам на съдбата вместо да се настроя позитивно, защото само така ще бъда в унисон с нея. Осъзнах още един конфликт . Че духовността е пасивна, т.е ти се радваш на всичко , което имаш или ако си в ситуация да нямаш много , можеш да сеи припомниш на какво да се радваш или да тълкуваш нещата по подкрепящ начин и така ще ги видиш под друг ъгъл. Но наистина това променя ли нещо? Само твоята вътрешна настройка, някак си залъгване на съзнанието?? Ако наистина искаш да постигнеш нещо, трябва да си изпотиш задника, за да имаш успехи. Т. Е , виждам духовността като по-пасивна, а желанието за успехи като по-агресивно и тук виждам разрив между тях. А когато стане наистина трудно си казвам, ама аз не връвя ли портив себе си, сигуно не съм открила какво точно ми е на сърце и сега се боря против природата си. Нещата не могат да се случват по трудния начин, те се случват лесно, ако са наистина нещата предназначени за мен. И тогава се отказвам от начинанието и автоматично попадам в омагьосания кръг.
  5. Ами аз си имам собствена формула, но пак спорим с един приятел, че субективните истини, които хората са възприели като техни истини не са част от голямата истина, или не винаги. Тогава идва някой и ми заяваява, че живея в лъжа. Аз искам всъщност да се уверя кое е истина и кое е лъжа и как едното помага , а другото пречи. Значи , ако човек си живее щастливо в лъжата, това какво му пречи в крайна сметка? Защо му е изобщо да търси истина? Ами ако истината го прави по-нещастен? Или всичко онова, което не резонира с него просто не е истина, пък било то и който и да го твърди. А ти от къде на къде можеш да говориш за моето минало, след като понятие си нямаш за него и кое в него е било истина и кое не. Защо говориш наизуст?
  6. Здравейте В__, прочетох един ваш отговор на върпос Как да взимаме решения и някои неща много резонираха с мен. Аз имам едно голямо търсене на една истина. Може ли да ви задам няколко въпроса лично на вас? 

  7. Пътят и аз съм го извървяла, очаквам примери как е устроена според вас вселената и има ли този 'някой', който се грижи за нас или в центъра на всичко сме ние? Какъв е моделът? Според вас има ли една истина, малко или много доказуема, или истината е субективна. Останалото книги, психотерапии и тем подобни, е все едно като 10 пъти да съм яла таратор и вие да ми казвате, ама сложи си краставици. Т.е, нищо ново под слънцето.
  8. Все още не съм се добрала до формулата на живота, която да те прави щастлив. В хаоса изплува някакъв образ, нещо се оформя в главата ми , но всякаш е на парче, не мога да схвана целия механизъм. Всъщност открих, че аз не вярвам в себе си, не мога да се доверя на себе си. Може би защото преди постъпих много наивно и се отавих външни хора да ми повлияят до толкова, че съсипха живота ми, може би защото имам ниска самооценка от детството, не знам? Но разбрах, че моите търсения за вселенската и безусловна любов са всъщност усилието да намеря родител, една външна устойчива сила, родител, до която да се чувствам сигурна, защитена обичана. Още живея с подсъзнателните мисли, че аз съм едно несъвъшено същество и ми трябва съвършения модел, който да следвам. Избягах от бог и религия, защото там противоречията са много и промивката на мозъка е страшна, но явно още не съм се откъснала от йерархичното мислене. С мой приятел спорим. Той казва, че ние имам всички предпоставки да се чувстваме добре, във вселената има достатъчно енерги и нформация, която е оставена на наше ползване и ние просто трябва да се свържем с нея. НО тук идва този мой страх, значи ВСИЧКО ЗАВИСИ ОТ МЕН. Ако се издъня, нямам удобното обяснение , еми той бог иска така, така ми е било писано, вселената има план за мен, тук става много натопорчено, че ти не си направил нещо и идва смообвинението. Този приятел казва, че винаги можеш да се чувстваш добре, стига да интерпретираш нещата по подкрепящ начин. Но аз си казвам, че това е като залъгалка на мозъка. Аха, на мен ми се случват беди, но аз ще си казвам, че всичко е наред, макар че подкрепящият начин тук означава, да извлечеш полезното от ситуацията и да останеш спокоен. И някъде във всичко това идва и СЕБЕОБИЧАНЕТО, то било ключът към всичко. Според моя приятел, ти вече си УНИКАЛНО И ЦЕННО СЪЩЕСТВО, само трябва да го осъзнаеш. Според мен тук идва проблемът с ЛЮОВТА. Та какво е любовта. Виждате ли, за мен тази безусловната любов, трябва да е я има някъде като модел, защото нашата смъртна любов е несъвършена, тя може да бъде егоистична, така че как да се доверя на собствената си любов, как да се доверя изобщо на себе си след като аз си променям настроениетя и мислите на всеки 5 минути. Не, трябва ми устойчив модел, нещо толкова сигурно и вечено като вселената. Как тогава да сме СИГУРНИ , че ние обичаме 'правилно'? Т.е ето от тук аз прозрях, че не вярвам на се себе си. Все още ми трябва тази защита, на външна сила, която е по-голяма и велика от мен. Все още не съм осъзнала собственото си величие. Страх ме е, че ако ми се слчуи нещо лошо аз няма да имам на кого да разчитам. Всъщност осъзнавам, че нямам добър механизъм за справяне с болката и трудни ситуации и затова съм се вкопчила във вселената. Според моя приятел любовта не съществува във вселената като нещо , ко ето е просто там. Във вселената съществуват енергия и информация и нашият човешки мозък преобразува тези вълни в любов. Но това ми звучи доста несъвършно, макар и логично?? Какво ще кажете? А, и другата страна на монетата, постигането не мечтите. Когато нещо, което не се случва в живота ни , въпреки че много го искаме, си казваме, ами вселената/ съдбата/ бог има друг план за мен. Много съм разсъждавала над това. Ето тук идва вселенския разум, който, според моята теория има 'идея' как да протече живота ти, за да достигнеш ти състояние на просветление, какво трябва да научияш и през какво трябва да минеш. И понякога то не кореспондира с твоите желания, понякога е тежко и това обяснява бедите и нещастията. Ако обаче премахнем вселенският разум, който не съществува според моя приятел, няма 'нещо', което да стои и да бди над теб докато си живуркаш тук долу на малката ни планета земя, то тогава как си обясняваме това? Защо ни се случват неща и как да направим така, че да ни се случват нещата, които искаме? Закона за привличането? Но има някои неща, които ни се случват - хубави и лоши без да сме ги предвидили, които се оказват полезни за нас, така че това ме навява на мисълта, че има някой, който се грижи. Моят приятел отново казва, че няма някой, ко йто да се грижи, просто вселената прави от наличното - възможното и то е най-доброто в този момент. И тук пак кого да обвинявам за несбъднатите мечити, себе си, вселената, с какво да се успокоявам. Как да се справя с този проблем? Изтръгнах една стара , непотребна ценностна система от главата си, сега поставянето на нова , здрава и устойчива ценностна система не е лека задача.
  9. holyvalentine

    Вселенска и безусловна любов

    Здравей, благодаря за отговора. Не всичко разбрах, но пък това , което си взех и което обяснява доста неща е точно двете генериращи полярности - любов и страх. Затова и религиите казват ще се спасиш с бога, защото там е любовта и някак си това е кукичката да започнат да ти внасят програми като генерират още по-голям страх. Но да живееш в любовта е нещо друго. Да живееш в любовта е да не живееш в страха, при мен е силно изразено. Ако изляза от едното директно попадам надълбоко в другото, няма буферна зона и затова толкова лъкатуша и толкова се стремя към тази любов. Знаеш ли, преди да прочета отговора ти бях написала нещо отново за любовта, нов въпрос в този дух: Търся божията (вселенска) любов, тази, която е стихийна, буйна, неспираща и чиста. В смисъл лишена от човешките ‘низши’ страсти, като егоистична любов, купена любов, зависима любов. За мен в този смисъл – безусловната любов е божествена, някак си искам да си докажа, че тя е създадена от Вселената от съзидателната сила и ние просто трябва да я овладеем. Някак си искам да си докажа, че любовта е химичнният елемент на самото съзидание, втъкана е във всеки атом, електрон и протон и блаогдарение на това ние съществуваме. Любовта е движеща сила и стихиен генертор. Когато човек живее в любовта, той е щастлив. Да, тук вече говрим за любовта към себе си, и производните й любови към различни хора, животни или предмети дори . И затова искам да си докажа, че тази любов съществува и ние можем да се докоснем до нея, з ащото ясно се виждат хора, които не са се докосвали и такива, които черпят от нея. Дали едните са невежи, а другите просветлени, дали го правят съзнаетелно или несъзнателно? И ако едните прото я генерират, защо другите не могат?
  10. holyvalentine

    Вселенска и безусловна любов

    Чета един автор Димитър Кръстев, който е написал няколко книги , една от които Любимо дете на вселената. Човекът говори за просветление и много други хубави неща. Но аз съм във вътрешно противоречи с него относно Вселената. Той твърди, че тя не е антропоморфна и не може да ни обича в този смисъл. Тя не се интересува от нас, има си причинно -следствен закон според който нещата се случват. Но на мен ми е много трудно да приема тази мъртва вселена, която просто ни е изплюла там. Той говори за неща, които аз изпитвам, чуствайки, че Вселената е жива и дишаща и че тя живее чрез нас както и ние чрез нея. Митко казва, че вселентата с нейната съзидетелна сила или нежност както той я нарича, не могат да направят нещо насила на някого, само ако я допуснем. Затова тя не може да спира катастрофи и войни и т.н. Но според мен тези неща се случват, защото има един голям вселенски план и за мен всичко случавщо се има за цел да ни научи нещо и затова едни преминават през едно, други през друго. И да, аз обичам себе си, но тази любов се проявява през вселенската любов, аз съм дошла с определена цел на земята имам мисия и вселенският разум от когото съм част и аз, е преценил каква ще е тя, а ние просто трябва да си спомним, не е ли така? Така че тази мисъл, че Вселентата не е антропоморфна и не се интересува от нас, всъщност ми създава физическа болка. Аз съм част от вселентата и тя от мен, как да се обичам, след като нещо в мен е мъртво, да бе да... Чувствам се в голямо противоречие, изпитвам любовта, но всякаш напук на това, което е напиасл Митко. Моята Вселена е жива и дишаща, грижеща се за мен. Да знам, че така изкарвам фокуса навън, но ако вярвам само в себе си, нещо не ми се връзва...
  11. holyvalentine

    Вселенска и безусловна любов

    Здравей Александър, Благодаря за отговора. Терзанията , които изпитвам са по-скоро търсене на пътя към любовта към мен самата, но той минава през Вселената, защото както казваш ти, всичко е свързано и всичко е едно цяло. Чета различни източници и всеки говори, че Вселената ни подкрепя във всичко, че ние сме творци на нашата реалност, но и че Вселентата не е антропоморфно същество да ни дарява с осъзната обич, тя е един творец просто и изпълнява наши желания споре нашата настройка. Но ако вселената наистина е бездушна и всичко зависи от нас, то тогава ние както можем да си помогнем, така можем и да си навредим, защото не сме безпогрешни и имаме стари схеми в главата си. Ако нямам един компас като Вселената , ко йто да ни води , ние един вид ставаме врагове на самите себе си. Четох и Луиз Хей по тази тема и честно казано, до сега не съм я интерпретирала така, но ми се искаше да я набия за това , което е писала. Вселената просто те съпортва във всичко, което мислиш, но ако то е безобразно, тя не може да ти повлияе и да те насочи ами ти така мо жеш да се самоунищожиш И друго си мисля, ако вселената просто изпълнява нашите желания безропотно, защото тя няма съзнание, то тогава ще настъпи един огромен хаос. Ние ще си ходим и пожелавам това и онова и то ще става. Но факт е,че някои желания не ни се сбъдват просто ей така или въобще. Даже ти самият говориш за адекватни и неадекватни. И че трябва да притихнем и да чуем какви са нашите желания , поглеждайки навътре, значи там горе всичко е записано някъде. Не виждам друга логика. Тези мои размисли са в едно противоречие с това, което чета и , което по-осъзнати приятели ми казват. За мен вселената е една майка, която има чудни планове за децата си, но ти наистина трябва да се свържеш с нея, за да разбереш какви са ти, но в същото време, не е просто план график, ти можеш да го променяш със свободната си воля. Много е объркващо... Но все повече започвам да разбирам, че да обичаш себе си е ключът към всичко. И повярвай ми, можеш да се обичаш безусловно. Аз го изпитах в медитация. Просто съм прминала през големи перипети и ми е малко трудно да се доверя изцяло на себе си, по-лесно ми е да се доверя на една константа като Вселената и найния разум, защото те не зависят на нстроения и програми , с които сме задръстени ние от малки. Какво е твоето мнение тук?
  12. Никога до сега не съм осъзнавала колко ценен компас носим ние в себе си, който ни е вграден от природата или от Вселентата така да се каже и той се нарича емоционална система за орентиране. Когато локиката те предаде, когато въпреки всички логични прдпоставки да се чувстваш добре, ти се чувстваш зле, означава, че някъде, невидимо за твоето око нещо куца. Днес това го осъзнах натъквайки се на много страра погрешна информационна схема (ПИС) или с други думи стар мой страх, граничещ с фобия. Докато медитирах сутринта исках да си представя , че денят ми ще е прекрасен, че ме очакват само хубави неща, но не, не можах. Страх ме беше да си го представя, защото ние не знаем какво ни носи бъдещето. Ставаш сутринта , тръгваш до някъде и не се връщаш, в най-лошия случай или пък се увреждаш до живот. И така този страх , тази фобия ме заваладява и аз не смея да мечтая и да очаквам хубавото, вместо това постоянно се прпиготвям да посрещна лошото, ако то се появи. Постоянно се приготвям за зима и пропускам лятото. ОНзи ден четох, че смъртта не е най-лошия изход, в ня кой случай тя е избавление или по-скоро преминаване от едно състояние в друго. Особено много се боя от наранявания , инвалидизация, постоянен дискомфорт, с който трябва да живееш. Но псоле си казах, аз съм прав , здрава човек и от 20г живея с една травам, която постоянно ме сковава, причинява ми неимоверна болка, макар че е само в ума ми и ми пречи на пълноценния живот. Та една инвалидна количка ли ще спре някой да се чувства пълноценен или да прави всички неща, които поиска. Освен това ме е страх, че ако очаквам неизвестното , мога да си предизвикам или поканя инцидента, защото сякаш допускам, че той може да се случи, отколкото ако не допускам по никакъв начин. Малкото ми съзнание казва, ако постоянно се моля на Вселената и не допускам това да се случи, може би тя ще ме чуе, нали ме подкрепя? От друга страна самият страх от това какво ще правя ако ми се случи и самото вглъбяване в т ази мисъл, мо же да предизвика то да ми се случи, за да ми докаже нагелдно какво ще стане и как ще се справя. Гррррр, страшничко! И си казах, вероятността нещо да ти се случи е 50/50. Значи имаш 2 варианта: Или да не правиш нищо с живота си, очаквайки, че нещо може да ти се случи,да затаяваш дъх, да живееш в страх и ужас какво ще бъде ако или когато дойде това, да се опитваш да си го представяш, да видиш дали ще устоиш психически. Или да приемеш, че това може никога да не се случи и , че вярвайки в теб и във Вселената можеш да посрещаш всеки един ден с любопитство и очакване на неизвестното, за да видиш колко и с какво ще се обогатиш в този хубав ден. Но сега виждам колко стар и колко тлъст е този страх и как трябва да го изстържа от съзнанието и подсъзнанието си, защото много, ама мноооого ме спъва. И затова емоционалната ми система за ориентиране много ми помага. При вас така ли е? Имате ли подобен страх или страхове?
  13. holyvalentine

    Устройство не Вселената

    Благодаря Александър, да мислите и разсъжденията са абсолютно мои и нищо против, че ги имам, ако не ме разстройваха толкова много. Това за съзерцанието е точно в десятката и от другаде ме посъветваха подобно нещо, така че ще се опитам да го направя. От толкова лутане и скитане , някак си съм изгубила вяра в себе си и като притихна, никога не знам какво ще намеря там вътре, обикновено според настроението. Затова уповавам на модели, но ще се престраша да усещам... сега съм на тема от къде идва безусловната любов, но това го пуснах като нова тема.
  14. Добре де, от къде идва любовта и има ли вселенкса такава? Човешката е несъвършена. Ние мо жем да обичаме и да мразим или да обичаме егоистично, условно. Къде е безусловната любов? Не ми казвайте , че е измислена от Исус ?! Според вас тя материя ли е или е плод просто на нашите неврони? С умирането, умира и любовта? Или има някъде източник, откъдето може да се черпи? Говорейки дори за себе обичането, как можем да си дадем безусловна любов, ако не я владеем. Виж ако има изотчник от където да я почерпим, това е друга работа.
  15. Ето едни мои размисли, които много ме разстроиха по повод на търсенията ми за устройството и смисъла на вселената. Пребродих пълната гама на махалото - от дълбоки християнски секти до атеизъм, но не мога да намеря отговори на доста въпроси, нито в едното, нито в другото, да не говорим, че се разстройвам по пътя на търсенето: Много съм разстроена по въпроса, че вселената е бездушна, и просто ни е създала да съществуваме и не й пука за нас. Бахти тъпата вселена, просто ни е изсрала там като едни лайна и да се оправяме, ние сме продукт. Ако ни е ок , хубаво, ако не , се пържим в ада и това е. Къде е смисълът? Откакто започнах да чета за това, всичко започна да ми се струва безсмислено, дори себеобичането. Вселената ако не те е създала с любов, за какво те е създала тогава? Разбирам, че все още стискам разбирането за родител, който да се грижи за теб, но е толкова успокояващо да знаеш, че има ня кой, особено когато си слаб. Но на този етап, след като вече съм прозряла толкова много неща ми е невъзможно просто да си кажа да вярвам в това. Все едно да си кажа, абе ще вярваш, че дядо Мраз наистина влиза през комина и носи играчките. Не става. Говорих с Митко, но съм толкова разстроена, че и на него му говорих напук и той не ми помогна. Той ми говори за някакви негови методи, особено този на съзерцанието, но когато съм толкова напушена не ми е до съзерцание. А и какво да съзерцавам – пустотата в душата си ли? Трябва ми нещо по-силно, но чарковете така са ми разбъркани в момента, че аз няма на какво да се опра. Да се обърна към себе си и какво? Там има една мизерна вселена, която ни е изсрала тука без никакъв смисъл. Къде е успокоението в това? От друга страна на мен ми трябва един модел. Казах и на Митко. Ние не знам какво е любовта, но ако там някъде има една любов, коя то е на склад, която е голяма и ние може да ходим да си взимаме от нея, някак си ще ми е по-спокойно. Но... аз това си го измислям, не знам дали това е така, съответно не мога да му се доверя. По-лесно ми е да спазвам модел. Затова вероятно ми е по-лесно да се хлъзна към религиите, защото там има система, която постоянно се подхранва и допълва и ти нямаш нужда да мислиш. Еми аз малко се уморих от мисленето честно казано. Да, свърших огромна работа. Разграничих религия и Исус от любовта. Не мисля, че мога да намеря любовта повече там в тези анимационни герои в книга пълна с догми и противоречия и само противоречаща се. Но къде е любовта? На мен днес не ми се обича. Аз съм произлязла от нещо, съответно то трябва да ме обича. Днес искам някой да ме обича и аз да си почивам. Писна ми всеки път като ми е кофти аз да се напъвам да се обичам. Ми то от много напъване ще ми излезе пришка на задника, ама за любов не съм сигурна.
×