Jump to content
Порталът към съзнателен живот

holyvalentine

Участници
  • Общо Съдържание

    134
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    3

holyvalentine last won the day on Юли 2 2019

holyvalentine had the most liked content!

1 Следващ

За holyvalentine

  • Ранк
    Новодошъл

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

2472 посещения на профила
  1. holyvalentine

    Бог е дуален!

    Какво означава фразата Бог е дуален? Човек дуален ли е? Прочетох уникална статия на Карл Густав Юнг за сянката: http://sexnature.org/psihologiya-i-terapiya/syankata-tamnite-strani-na-lichnostta.html, и последният абзац ме разстърси: При наличието на известна самокритичност сянката лесно може да се разкрие, доколкото тя е от личностно естество. Но като apxeтип тя извиква същитe трудности, както анимусът и анимата; с други думи, да познаем относителното зло в нашата природа е в рамките на възможното, но да погледнем в очите абсолютното зло - това е колкото рядко, толкова и разтърсващо преживяване.При наличието на известна самокритичност сянката лесно може да се разкрие, доколкото тя е от личностно естество. Но като apxeтип тя извиква същитe трудности, както анимусът и анимата; с други думи, да познаем относителното зло в нашата природа е в рамките на възможното, но да погледнем в очите абсолютното зло - това е колкото рядко, толкова и разтърсващо преживяване. Те. аз имам чувството, че 20г гледах в очите на това абсолютно зло и най-накрая се отървах. Сега се питам истина ли е било това- едно е да се бориш с недостатъците си, но друго е да си изправен срещу нещо по-мощно, което цели да те унищожи? И защо е трябвало да го понеса. Значи силна съм била. Злото, което ме мъчеше и не ми даваше покой. Просто повярвах, че съм силна и надделях. Част от мен все още мисли,че това са измислици, няма логика, но част от мен, която го е преживяла на клетъчно ниво, казва - така беше? Сега като че ли се оттърсвам от някакъв шок и не мога да повярвам, че това ми се е случило. Че съм била в плен на злото толкова години и безпомощно се мятах като муха в паяжина, докато паякаът бавно пиеше соковете й. Отвратително. И тук ми идва върпосът защо Бог ме беше оставил? Всъщност тази секта дяволът ли е била, тя която успя да ми втълпи, че съм малоценно същество? И защо Бог е оставил това да се случи? Както и: Иска ли бог да бъдем щастливи? Той се изразява чрез нас, но ... той се изразява и чрез радостта и чрез скръбта, затова ни е дал страданията? Според мен затова е и позволил на този ангел Луцифер да върлува? Защото иначе ако бог е безпомощен да го спре, това значи кадрови провал от страна на бог, както казваше мой приятел атеист. Т.е понеже бог се изразява чрез нас и когато страдаме и когато сме щастливи, как точно ни е определено да сме щастливи? Защо трябва да бъдем щастливи. Бог иска ли го от нас, това променя ли нещо за него? Или му е все тая? Трупаме ли някакви дивиденти с това, че сме щастливи, освен че ние силно го желаем?
  2. holyvalentine

    Какво е Христово съзнание?

    И как ще коментирате текста? Особено текста до края, след изречението: В основата на всичко в нашата вселена е животът. Вселените,мултиверсума имат етапи на развитие.Създаване,младост,съзряване,достигане на пределност.Тогава глобалния Творец Източник,който се нарича Воронандек създава нова вселена,нов мехур.Нашата е в млада възраст.За да достигне своята зрялост трябва всички съществуващи раси в нея или поне по голямата част да достигнат до унифициране с нашия локален вселенски източник и с христовото съзнание,да достигнат високи вибрации и да живеят за да служат на цялото.Това не става без да се преживее опитността наречена най общо зло,то е както за баланс,така и за да еволюират други раси по бързо.Според шаманизма ,източните учения и гностиците освен че злото е нееволюирало добро,най сигурния път по който душите на въплащаващите и превъплъщаващи се същества съзряват духовно и израстват е чрез преживяване на страдание.Освен това тук стои и казусът наречен Свободна воля,изборът на всеки от нас кой път ще избере.Ако имаше само добро как щяхме да разграничим?Освен това злото и доброто са много субективни .Онова което ние като хора смятаме з а добро може да е зло или непродуктивно за други и обратно,дори сред хората има толкова несъответствия и различни нагласи з добро и зло.А относно божественото в нас то не е малко,просто всеки трябва да го развива,да опознае добре себе си и онова,което го кара да се чувства Човек и го изпълва с радост и задоволство.Всеки от нас има своя път и трябва да научи своите уроци в сегашната си инкарнация,този си живот.Ако не успее през следващия ще попадне в същите ситуации.Затова трябва да се познаваме себе си ,да зачитаме другостта,различията,чуждото мнение стараейки се да не съдим,но да знаем какво е Нашето,пътя по който вървим да е нашия личен индивидуален път,разграничавайки се от общоприетите порядки,парадигмите и “правя така защото така учат че се прави правилно"!Така не можеш да последваш индивидуалността си,защото не изпълняваш Божествения план на Свободния избор.По добре е да сгрешиш и да се поучиш от грешките,но да си го преживял и разбрал ти,така растеш,отколкото да правиш нещо ,което не чувстваш като свое,не ти резонира,пък било то и казано от обществото около теб от авторитети и който и да е.И когато опознаеш добре себе си ти почваш да си цялостен,намираш Силата и тя намира теб,събираш пръснатите фрактали на своята душа,не си изгубен,чувстваш увереност и знаеш каква е твоята мисия.И тогава никакви други нито хора нито безплътни същности или извънземни биологически видове не могат да упражняват контрол върху теб,не могат да те смучат,защото цялостността ти изгражда етерен щит срещу всяко зловредно влияние.Привличаш само добро,привличаш всъщност онова,което си отвътре като честоти не като характер,а честоти.Това се цели чрез източните практики(повечето)да станеш въплътен Бог,не просто свързан с източника а осъзнаващщ и използващ тази връзка за своето развитие и служещ на ближните доколкото може,но по никакъв начин не забравяш себе си и непозвошяващ да бъде повлиян от онова,което не му резонира и приема за зло.Да осъзнаваш злото,но да се стараеш да не го проявяваш дори чрез мисли на осъждане и омраза на други заради техните зли дела.Когато човек преживее много различни инкарнации,животи тук на земята а и на други планети ако през тези животи научи своите лични уроци,той няма повече място в задължителни прераждания.След това може да се преражда ако реши че има нужда като Аватар какъвто са били Кришна,Буда,Исус или да се слее с Източника на нашата Галактика,който се намира в Алцион централното Слънце в Плеяди.Всъщност това е което наричат рай или нирвана,а останалите описвани места на блаженство или не са просто други измерения,други нива на възприятие на нашата собствена реалност и те са за всекиму според нивото му на съзнание и честотата до която е достигнал.Така мога да ти го обясня най общо по начин който смятам че ще разбереш и проумееш,дори да не е веднага.Най важно от всичко е да изкорениш страха и съмнението в своята божествена природа и в смисъла зад Божия план.Всичко има смисъл.Дори негативните същества(ако са биологични и носят душа)след хиляди или милиони години взаимодействайки с други същества достигнали по високи нива на съзнание и вибрации имат шанса да започнат да се променят и да служат на цялото.В основата на всичко в нашата вселена е животът-за по развитите същества от нас той е основната валута и най ценното нещо което съществува.Затова много от тях от милиони години използват генетиката и тераформацията за да засяват с живот космоса и да създават светове.Но някои от тях освен че го създават се заслепяват от собственото си его и величие и решават освен да се обявят за богове да нарушат закона за ненамеса в по наттъшното развитие на създадените същества и да се възползват от тях било енергийно било физически.Такива раси рано или късно са обречени на падение или на промяна,унифициране с христовото съзнание да служиш без да вредиш.
  3. Какво е Христово съзнание?
  4. holyvalentine

    Справедлив ли е животът

    Благодадря ви за отговорите. Да съгласна съм , че когато отидох в сектата не послушах интуицията си, а бях жертва на програми за вина още преди това. Сега възсатновявам тази връзка, но не ми се ще махалото да отиде тотално в другата посока. Чудех се, дали мислите могат да наранят душата? Защото ние си причиняваме какво ли не само с нашите мисли и убеждения. Така че може ли да разчитаме само на интуицията? Аз дълго време бях в света на мислите, сега когато се включвам обратно към интуицията си, някак си оставям мислите изобщо настрана, к оето също не е ок. Защото така започвам да живея в света на сенките. Значи някой, който ме дразни с нещо или не ми харесва, го сканирам за астрални паразити или за някакви енергии, които му вредят на него и биха навредили на мен. Не си позволявам да правя неща , за да не стъпя накриво. Вероятно още се страхувам от предните си грешки и това ще укрепне постепенно. Иначе това означава постоянно да съм нащрек и постоянно да сканирам хората, които идват в контакт с мен. А те могат да ме дразнят просто с поведението си. Но се питам дали такива хора имат всъщност външни намеси или просто са задръстени с негативни програми. Доколко нещата опират до тема психология и начин на мислене и колко опират до душа, съзнание, духовност? Също така, подсъзнанието може да бъде програмирано, но той е май най-силно. А програмите влизат там от външни фактори. Така че, как да се предпазим? Като сме в постоянна връзка с Източника, или като използваме свободната си воля да се обичаме , да се грижим за себе си и прочие?
  5. holyvalentine

    Справедлив ли е животът

    Ей хораааа, най-малко искам постовете ми да се превръщат в бойно поле, моля ви. Щях да пускам нова тема, но щом все още пишете, ще продължа тук. Мисля, че Алескандър е прав, че с мърсната вода изхвърлих и бебето. Нямаше как, може би това беше пътят , за да се отърва от всчики онези програми. Но сега работя към възстановяване и то не сама, обърнах се към психолог, психиатър, енергиен лечител и прочие и съм решила да се справя с това. Отново ще намеря връзката със създателя, а тя е любов. Има обаче една програма в мен, която ме тормози, старичка е и въпросът ми е следният: трябва ли да сме благодарни за болката? Когато страдаме, то е с причина, нали учим някакъв урок. В смисъл, ако хората се разболеят, говорим за сериозна болест, то тя е настъпила в следствие на някои техни грешки, и хората вместо да потърсят къде са забравили да се обичат или къде са потънали в стрес, започват неистово да се молят на бог да ги избави от това, да им помогне. т.е, не научават ли нещо и защо са всички тези молитеви ако бог го е случил това с цел? Освен това те започват да се покайват и то за някакви неща, които нямат нищо общо и отиде коня в ряката. От друга страна ние всички се молим да сме добре, аз имам един такъв неистов страх от болката на безпомощността. Примерно загубата на близък е нещо тежко, но преодолимо, нашият живот продължава, ние сме здрави и т.н. Но ако загубим зрение, крака , ръце, попаднем в пожар с тежки изгаряния, множествена склероза, това са диагнози, от които обратен път няма, поне към живота, който сме познавали преди. Когато съм свързана със създателя, не би трябвало да имам подобни страхове. Казвам, да, ако това се случи , значи е било част от плана, няма как да имам гаранция в тоя живот, но все пак толкова не искам да се случва, че едва ли не се чувствам предадена само като си помисля, че може да ми се слулчи. Ако бог/вселената ме обича, би трябвало да добрувам. Не знам дали ще се справя с подобно нещо, сигурно ще се справя, но степента на щастие ще е много по-малка от тази на един нормален човек. И така, когато страдаме, има ли нужда да се молим, или тихо да приемаме случващото се? И въобще има ли смисъл да се молим, ако случващото е предопределено за наш поучителен епизод и кога въобще има смисъл да се молим? Не се ли превърщаме в мрънкащи , безпомощни деца?
  6. holyvalentine

    Справедлив ли е животът

    Даааа, съгласна съм, нали затова търся. Знаеш ли, един приятел казваше, че ако вземеш на един човек вярата и ценностите му, ще го скършиш, ще го лишиш от опорите му. Не можеш да го лишиш от едно вярване , преди да си му дал друга гледна точка или опора, за щото той ще увисне в нищото. Ето това се случва с мен. Дълго време работих да премахна една заблуда/ лъжа, с която живеех, а именно програмата от сектата, в която бях попаднала. Мога да кажа, че успях да прозра зад нея, но там... там в момента е вакуума, за който говоря, защото аз няма към какво да се върна и в момента тръся да си изградя нов върешен свят. Да, тежко е да нямаш основи, само аз си знам колко енергия ми отнема това. Но за да се самосъхраня, за разлика от наивността , с която отидох в сектата, сега съм много по-мнителна относно мнения на хора и техни субективни вярвания. Знаеш ли, ще ти споделя един интересен факт, когато секта те засмуче, обикновено им онтема 3-4 дни интензивни занимания да пречупят личността на човек, използвайки психологически и други методи. 3-4 дни да затрият един човешки живот. Още изпитвам гняв като се сетя. Сещам се за нормалния си живот преди това, за дребните неща, които ме вълнуваха и прочие. Така, че аз в себе си мога да отркия проблемите, въпросът е с какво да ги заместя, когато се отърва от старите програми...
  7. holyvalentine

    Справедлив ли е животът

    Да ти кажа честно, интересни размисли. И аз съм на мнение, че в мен има любов към Вселената, или поне уважение към създаденото от нея, но с много хора, с които съм говорила ми казват, абе остави тия инфантилни истории, няма бог и вселени, които да се грижат за тебе през целия ти живот, да ти вървят подир задника и да го бършат. Тук и сега си ти и се осланяй на това; но ето тук, това ми звучи точно като отделяне от източника, с когото аз имам нужда да бъда свързана. Хем ми се казва да търсиш външен източник е инфантилно и грешно, от друга страна връзката с този източник едва ли може да бъде отречена. Ще рече някой, той е вътре, ами като е вътре защо не си върши работата?
  8. holyvalentine

    Справедлив ли е животът

    За дървото съм съгласна. Не можем да избягаме от нещо, което не съществува, като бога в библията. Виж, да говорим за вселената е нещо друго, а за истината... е , зависи кое наричаш истина и от какво се обуславя тя за теб?
  9. Какво мислите за съвпаденията? Примерно искали сте нещо, дори не сте обмислили какво точно искате и как, и го получавате в перфектния вариант, по-добре от очакваното. Това значи ли, че Вселената е чула посланието ви и ви го изпълнява? Ако е така, какво е обяснението за нещата, които не ни се случват или пък лошите неща?
  10. holyvalentine

    Справедлив ли е животът

    Защото те отнемат даденото им, и някак си надделяат над вселелената. Но това е свободна воля, ако тя ни е дадена, защо ще бъдем наказвани каквото и да сме направили?
  11. holyvalentine

    Справедлив ли е животът

    Съгласна съм с теб. А може би и аз се чувствам като тези хора, имам нещо, което ми пречи да живея щастливо и това е като недъг. Или ме е страх, че ако нямам добри основи, подобна случка би ме изравнила със земята. Но кое поражда натрапливите мисли не мога да разбера и кое поражда чувството на несигурност също.
  12. holyvalentine

    Справедлив ли е животът

    Обясни ми по-подробно защо самоубиецът е в грешка? Вселената не наказва, това вече го знам със сигурност. Така че кармата не е сигурна. А и от къде така добре си осведомен какво се случва след смъртта, имаш ли доказателство? В слчая аз търся обяснение как да не попаднем в капана на страданието, причинено от някакви тежки обстоятелства, като се успокояваме, че имаме и други животи/шансове, но ако положението е нетърпимо (това също е относително), как просто да не се самоубие човек с лека ръка, защото дори и да няма наказание, този акт на насилие срещу себе си ми се струва дълбоко грешен
  13. И така справедлив ли е животът. Често този въпрос ме вълнува не от моята гледна точка, а от голбална. Ако си роден прав, здрав общо взето можеш да направиш нещо с живота си. Но ако си роден с тежко генетично заболяване, безпомощен, то тогава малко или много си зависим от другите. Често се чудя какво мислят тези хора за живота. Не че няма пирмери от тях са чудесно приспособяване към него. Но защо не започваме всички от един и същи старт? И често се чудя кое е по-тежко, да си роден обезобазен и недъгав или по-късно в живота си да станеш такъв. В единия случай няма да знаеш какво е от другата страна, а във втория случай ще знаеш и ще бъде още по-тежко. Може би тези чуденки, които са всъщност безсмислени, са базирани на дълбок мой страх дали ще се справя с подобно нещо. А от къде идва страхът, не знам. В този ред на мисли прераждането като феномен би звучало съвсем на място тук. Тогава просто бихме казали, това проявление на живота за тези хора се е случило по този нчин този път, нищо имат и други шансове, нека направят най-доброто от това, кое то им е дадено този път. Тук също така може удобно да навлезе и кармата като феномен. Аз лично не виждам кармата като наказание, а като урок. Примерно ти се се надсмивал или третирал лошо недъгави хора, или нарочно си наранявал някой да бъде недъгав. В следващия ти живот ти се дава възможността да изживееш това от първо лице. Но това са само теории , а ние нямаме доказателства за тези теории. И тук идва интересното със самоубийците. Ако наистина има прераждане, то тогава не се ли, един вид, стимулира самоубийството като shortcut към следващия живот. Този нещо не те кафи и хак! Би ставало много лесно. Кое ще спре хората? Да, ние имаме механизма инстикнт за замосъхранение, но ако нещата станат нетърпими?? И може би това е хубаваото, че не знаем с точност има ли прераждане или не, защото може би имаш следващ шанс, а може би не, а а ко го имаш той може да е след хиляди години.
  14. Хайде сега да поговорирм за това доверие към Света, защото щом си го написал с главана буква, значи,че то е съществително собствено, т.е. тук говоим за нещо живо, към което аз трябва да изпитвам доверие. Да го наречем Вселената ако искаш. ДА, това ми е много трудно. Преди години , попадайки в една секта преживях тежки катаклизми и сякаш това доверие се преряза. Трудно ми е да го възстановя. С един приятел вечно спорим, че Вселената просто случва неща и тя не е антропомрфна, стигали сме до това да ми се кара по темата. В мен обаче напира желанието (както в много други хора) за една върховна протекция, да я отъждествявам като нещо или някой, който може да ме напътства и да се грижи за мен. Изпитвам тази нужда, защото животът е безпътица иначе, колкото и да се обичаш. Да си свързан с източника, с хармонията, съзидателността. Защото тази съзидателност, която съществува в природата , ти можеш да я копираш в живота си. Понякога се питам- има толова много щастие и толкова много страдание по света.. Кое е изначалното състояние на човека? А от друга страна, когато са ти заложили тежки програми, че светът е едно голямо зло, че сатаната действа, че ти трябва един вид да отидеш да го оправяш с Исус, защото бог бил те избрал и разни други врели некипели, ти толкова си се откъснал от себе си, от своето тяло, своя път, своите лични мечти , удоволствия,че тези неща вече ти се струват като неестественото ти състояние, и живееш с дълбокото убеждение, че ако ги правиш ще бъдеш наказан или нещо лошо ще се случи. Ето от това се старая да се откъсна и търся това доверие във Вселената, че тя има друг план, ако изобщно има план, ако изобщо ние не сме просто хаотично случващи се процеси, което също някак си ми е много неподредено и лишено от смисъл. Излизаш от един релилгиозно устроен свят и попадаш в един, който сам трябва да подредиш, но се задействат различни травми. Тъкмо се бях успокоила, че Вселената ме е създала , за да съществувам, че ми е дала всички предпостваки да го правя, аз само трябва да се насладя. И дойдоха тези мисли , че самоубийците сами си отнемат този прекрасен дар живота. От една страна дълбоко се свъзвам с тях, защото и аз съм се чувствала в безизходица и ги съжалявам, но от друга , това е бил естествения процес на завършека на живота им, както някои други умират при самолетна катастрофа примерно. Но при самоубийците е различното това, че те са извършили този акт със свободната си воля, която им е дадена от Вселената и ето тук това ме разколебава. Ама тогава мога ли да й вярвам, че тя безусловно подкрепя, мога ли да й се доверя??? А и това не е ли провал като родител, създател? И не са ли те по-силни, след като разрушават нещо, което се е творяло с години? Тук вътрешното ми дете казва: Значи Вселената не винаги е добра, тя допуска да се случват и лоши неща. Допуска обезобразени хора, страшни и мъчителни болести, значи не е перфектна, как да й се доверя? Та тя е самото върховенство, а то допуска да страдам аз или други. Ето от тук идва вътрешния ми конфликт. Слушах лекции на един британски психолог - даоист, който говореше за шен, китайското наименование на това Свръх Аз, с което, ког ато се свържеш и престанеш да бъдеш в човешкия си мозък, влизаш в една хармония. Т.е говорим за една свързаност с източника, с Вселената, на мен тази свързаност много ми липсва. Но в същото време съм обивнена в инфантилност и че това е погрешно възприятие на света. А когато се случват лоши неща, преди го приемах като уроци, но това уроци по оцеляване ли са? Или Вселената 'иска' да ни научи нещо определено? Наказание няма, то е ясно, но за да преминеш по-лесно през изпитанията, трябва да си имаш обяснение защо се случват те. Преди вярвах в прераждането, защото единствено то ми обясняваше, защо не успяваме от първия път и защо трупаме опит в следващи животи. Сега не знам в какво да вярвам, защото щом Вселената няма план за нас, за какво са всички тези прераждания, за какво живеем, за какво се веселим и се смеем или плачем или страдаме? Е, според вас тук, как да не бъда объркана? И да, това се случва с жертвите на секти, години на лутане и намиране на пътя обратно.
  15. Здравейте, тази сутрин се събудих с приятното чувство, колко е хубаво да си обичан (от самия себе си) и с едно задушевно чувство на щастие. Това става когато се съюзиш с вътрешния критик и той престане на заглушава щастието ти. Но се замислих, жалко за самоубийците. Те никога не отркиват прекрасния смисъл на живота, защото погрешните информационни схеми са толкова силни в главата си, че за да ги прекъснат , те прекъсват живота си. Жалко наистина, че ценят толкова малко живота си и себе си. Но после се замислих, добре де, но до колко това е породеното от тяхната свободна воля и до колко можем да кажем, ами такива ги е създала Вселената. Те всъщност са нямали друг избор, защото тя им е дала толкова капацитет? До колко ние сме отговорни за своите действия и до колко можем да кажем ами така съм създаден? Защото втората мисъл, че Вселената така ни е създала предизвикава в мен голям дискомфорт. Това означава нищо да не правиш със себе си и всичко да е обречено, което значително намалява харесването ми на Вселената. Тъкмо започнах да й се доверявам. Може би това е обусловено и от страха , че и аз имах такива мрачни и страшни помисли в много тежките си моменти, когато не виждах изход. Прокрадваха се мисли, какво ли е ако скоча под влака в меторото, на пук на всичко. Тези мисли повече ме ужасяваха и ме изпълваха със страх да не изгубя контрол над себе си, отколкото да бяха желания за действие. И даже сега чувам вътрешния критик да ми казва: еми ти така си създадена, така е трябвало да стане, кво се пънеш, че си постигнала много? Та, до колко това е вярно и къде забивам пак у лево? Това значи, че никои от нашите успехи не са наистина наши?
×