Jump to content
Порталът към съзнателен живот

holyvalentine

Участници
  • Общо Съдържание

    150
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    4

holyvalentine last won the day on Септември 24

holyvalentine had the most liked content!

1 Следващ

За holyvalentine

  • Ранк
    Новодошъл

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

2774 посещения на профила
  1. Здравейте, Смятате ли, че изневярата е най-вече предателство към себе си? Че не можеш да се справиш във връзката си по друг начин и трябва да изневериш? Или е предателство към другия? А предателство ли е въобще или това е просто досадно клише на обществото?
  2. holyvalentine

    Егото, що е то?

    Напълно съм съгласна. Обичането само на положителните ни качества, по--скоро е самовлюбеност. Тук говорим за обхващането на цялата личност. Аз напоследък много работя със сянката. Четох Юнг и това, че колкото повече я изкарваме на светло, толкова повече преставаме да се страхуваме от нея и от поведението, което я формира и ако я прегърнем, то със сигурност ще я преработим. Сянката има много аспекти, разбира се, така че не можем да я преработим на 100%, в един живот едва ли. Но все пак, тук е много важно себеобичането, защото така се преработва. С любов и приемане. Да се опитваш да се отървеш от част от себе си, означава да не се приемаш, подсъзнателно да мразиш част от себе си и така оставаш в страха, срама, вината и прочие. Така че в този смисъл , не искам да се отървавам от егото си, а да го прегърна, за да го преработя.
  3. holyvalentine

    Егото, що е то?

    Гледай сега как въври нишката на логиката. Вселената е изначално само положителна, както излиза от това, което казваш, всичко отрицателно сме си го създали ние, егото е изначалното зло, така да разбирам. Но ние не можем да създадем продукт, който не е продукт на самата вселена. Така че това също е неин продукт. Тя се осъществява чрез нас, ние чрез нея, и какво излиза, тя си е положителна, но ни топи тука в едни казани от страдание, за да можем да се осъществим ние чрез нея и съответно тя чрез нас. Е , това отново ми прилича на садизъм.
  4. holyvalentine

    Егото, що е то?

    Е, какво да се отърва от личността си ли? Че аз си я обичам. Кой ще бъда тогава? Някакво безлично същество?
  5. holyvalentine

    Егото, що е то?

    Здравейте, Чета книгата на Екхарт Толле, Новата Земя, и той говори изключително много за егото, което ни пречи да се свържем с истинската си същност и да се докоснем до щастието, божественото с нас. Но може би аз вчера нещо грешно интерпретирах прочетеното и се замислих.. Кое е всъщност егото? Ако трябва да се отърва от него, трябва ли да се отърва от човешкия си характер като цяло? Трябва ли да се отърва от личността си? Та нали аз съм я придобила, за да се уча чрез това си земно проявление? Егото нашата земна същност ли е или само нашите недостатъци? Когато възприемам това, което той повтаря постоянно, че тряба да се отскубнем от егото си, това значи, някак си да си изтръгна самоличността си и това ме прави да не мога да се обичам. А себеобичането е ключът към всичко. Ето тук се появява този конфликт, който според мен е породен от това, че аз си представям егото като нашия характер, личност, човешка същност, а аз се опитвам да възприема и прегърна човешката си същност, да се обичам такава каквато съм, цяла. То тогава каква е ролята на егото и защо то е изначалното зло, както излиза?
  6. Абе приятел, ти ми звучиш като от някакво 10-то измерение. Къде се отвя? Върпосът, който ме вълнува е, че вселената е изверг, който бълва изверги. Вселентата не била перфектна, не била антропоморфна, не била жива. Еми каква е тогава? Някаква зациклила машина, която някога бълва прекрасни същества и творения с таланти , а друг път просто ужасяващи същества. И ако вселентата създава само продукти, за каквъв дух говорим? Защо говорим за чакри, за интуиция, за това как да се настроим на високи честоти. Значи тука едни хиляди хора се плюнчат за тоя дет духа. Четох, че вселената всъщност е неблагоприятна за живот. Факт е, че ние сме една малка планета, на която има живот, поради създалите се обстоятелства и никъде на светлинни години няма друг живот, наистина говори, че вселената не е много гостоприемна откъм живот. Значи ние сме някакво изключение, издънка, която се е появила без дори неперфектната вселена да разбере как. И кво ся, какво се мъчим ние тука, да се обичаме, че за кво ни е? Ние сме неперфектни, няма значение какво правим, как се държим, какво съм тръгнала да бъда одухотворена като мога да бъда вулгарна и да псувам всички на майка. Имам извинение, създадена съм неперфектна. Толкова може една неперфектна вселена. За каква любов говорим, за кви 5 лева. И това ми го говори моята психоложка, която мислех, че има малко мозък в главата. Просто да преглътнем, че светът бил несправедлив, да се надупим и да разтворим отверстието си добре. Еба си философията. Педофилите бяха само един пример за несправедливост в проклетата вселена. Но ти си мислиш, че знаеш какво ме вълнува и се опитваш да ме разгадаеш. Много си далече. Давай по въпроса. Аз си плащам на който трябва да ме разгадава, ама и тя явно се затруднява. От педофилите с нея отидохме, на "вселената е неперфектна и си го набий в глвата , че животът е несправедлив". Гениално обяснение! Иди сега търси мир в себе си. Значи, ние, създадени от едно неперфектно семе, какво точно да си обичаме? Аз се чувствам част от тази вселена, от тази гнила материя, която ни е създала, от тази сволоч. Как мога като знам, че около мен е сволоч, аз да вървя и да си свирукам, и да не ми пука, като знам, че тази сволоч-творение е и вътре в самата мен. Това излилза от приказките на тези умници с неперфектната вселена. Лошото е обаче, че аз се влияя от думите на писхоложката си, защото сме изградили връзка на доверие покрай работата си и нещо такова, може да те срине. Ето затова съм тук, търся хора, вънлуващи ги подобна тематика, защото нея като човек може да не я вълнуват тези въпроси и да си говори врели-некипели. Тъкмо си бях подредила цялата вселена в главата и идва някой и издрусва тия лайна. И друго да попитам. След като ние имаме души, вселената няма ли душа? Или да се съглася с арогантните атеисти, че ние сме просто едни био-химични роботи, на които мозъкът им работи с определени електронни импулси и си заминава след спирането не импулсите? Щом вселената не е одуховтрорена, как създава души, които да се свържат с Духа?
  7. Мирела, точно в десятката. И на мен ми е много трудно да свържа двете и се разколебавам по отношение на 'божественото' и неговите 'намерения'. Един приятел имаше интересно обяснение в книгата си, че цялото зло е породено от комплекса за малоценност у хората и това води до йерархично мислене и съответно до съревнование, желание да смажеш другия, да имаш повече, его и прочие. ДА, но... откъде се е зародило това зло, този комплекс за малоценност? Значи така сме създадени. Аз просто губя вярата в божественото , защото колкото и да си повтарям, че нещата се случват поради необясними за нас причини, не мога да повярвам, че наистина това се допуска. Бог иска да се осъществи чрез нас. Но тук навлязох в спор с моята психоложка и този приятел с книгите. Той твърди, както вече съм споменавала, че Бог не е антропоморфно същество. Няма умисъл, с която нашият живот е предначертан и ние попадаме в различни ситуации на страдание. Моята пък психоложка ми казва - Вселената е несъвършена както и ние сме несъвършени. Животът е несправедлив, това е факт и така трябва да се възпитават децата ни. Направо ми гръмна мозъка от тези мисли. Аз винаги съм си мислела, че Вселената е съвършена и че всичко се извършва според строги закономерности. Мислела съм си ,че аз съм продукт на едно съвършенство и затова произходът ми е съвършен, макар и да имам човешки несъвършености, които по себе си са съвършени. Оказва се, ако мисля по този начин, както моята писхоложка се опитва да ми обясни, че ние сме продукт на нещо скапано, на някаква грешка, която създава грешки. Е кой обича грешките? Как да се обичам? Това е тъпо. Всичко губи смисъл по този начин. Животът губи смисъл по този начин. Мотивацията да живееш губи смисъл по този начин. Освен това излилза, че ако Вселената не е интелигентна, просто нещата се случват там по някакъв начин, няма никакъв контрол над тях, Вселената бълва къде хубави , къде лоши неща - продукти, и ние също нямаме никакъв контрол над случващото се. Просто един хаос. Е, това е наистина страшна тъпотия. Дори ме е яд, че някой може да мисли по този начин. Екхарт Толле казва, че ако се отделим от егото си, се свързваме с божественото. Е къде е това божествено, в хаоса от грешки и несъвършенство? Целият проблем на всички тези размисли се свежда до моето себеобичане. Ако аз съм човешки несъвършена и се опитвам да се отделя от егото или това, което ме отделя от божественото и да се слея с това съвършенство, любов и прочие, то ако вселената е несъвъшена, то към какво да се стремя тогава. Тя е просто някой друг, който прави същите или други грешки като мен. Стремежът към просветлението от какво се обуславя тогава?
  8. Благодаря за отговорите, но явно наистина не съм озаглавила темата както трябва. Повече ме безпокоят нещата, защо божестевната любов допуска подобни неща. Както бях попитала и преди, какви са тези изверги? Низки души, душевно болни, демони облечени в хора? В много книги чета , че всички сме едно. Аз се чувствам омерзена дори да си помисля, че може да имам и една обще клетка с подобни хора с подобни намерения. Но най-тъпата асоциация, която правя с тях е, че понякога ние също не сме прави, но правим нещо на инат, напук, за да си угодим на собстеното его, както и те правят нещо нередно да си угодят на низките страсти. Тук тази нелепа асоциация ме кара да се сравняам с тях и да се чувствам низка и аз когато държа на своето или дори когато искам секс. Не знам защо правя подобни асоциации. Та искам да си дам адекватно обяснение. Бог е дуален и допуска съществуването на всичко? За да вземем информирано решение къде искаме да бъдем? Тези души низки ли са? Сами ли са избрали този път? Те сами ли са направили избора си, тъй като все още не са на високо ниво, но пък трябва да си много смел да направиш подобен избор, това си е висш интелектуализъм те как сами са преценили развитието си по-нататък? Те са по-гнусни и от Хитлер. Онзи е избивал наред в името на някаква кауза, а тези се гаврят със собствените си деца и то по особено жесток начин.
  9. Трудно ми беше да озаглавя тази тема, но прочитайки две статии много се разстроих и се замислих имаме ли право да съдим другите, както ние не бихме искали да бъдем съдени. Двете статии бяха за разкриване на големи групи педофили в Германия и Италия, които са действали организирано. Баща на 43, който е изнасилнвал 3 месечната си дъщеря и до 3тата й годинка я е изнасилил поне 79 пъти гласеше статията. Снимал я по телефона и я пращал в дарк нет. Цяла мрежа от такива изроди, които са се подкрепяли еидн други са си давали кураж да насилват деца, като са се убеждавали сами себе си, че това е в рамките на нормалното и дори със съгласието на детето. Измисляли са начини как да забалмосват детето да не се оплаква. Иззети са многобройни терабайти със подобни сцени на насилие. Детективите, които са гледали с часове подобни неща е трябало да потърсят психиатрична помощ. Другата групировка в Италия е била група , в която се е плащало да се вършат насилия в реално време над деца, като да се заливат с горещо олио и т.н. - по поръчка на клиента. И други подобни изродщини, които няма смисъл да описвам - схванхте идеята. Та се запитах, понеже онзи ден видях една снимка на ловец, който стоеше до убита мечка и гордо показваш мъртвата си плячка. Отдолу имаше един коментар на възмутен човек, който беше написал, след като божията съдност е различна от нашата, защо изобщо им дава души на такива? И аз се замислих. Какъв изверг трябва да си, за да малтретираш деца? Както сами се досещате, повечето от тези хора имат нормални професии и нормален живот. Та, какво са те? Луди? Продукт на обществото? Низки души, обладани от демони и тъмни сили? Какво са? И ако Бог ги е създал с някаква мисия и ги оставя да безчинстват, имаме ли ние парво да ги съдим? Нашата правосъдна система е различна, с оглед на това, да се запази обществото като единица и да има съжителство. Всъщност основно се замислих над въпроса, както ние се обичаме и приемаме и тъмните си страни, можем ли да приемем и тъмните страни на тези хора? Моята единствена реакция ще бъде да ги убия със собствените си ръце. Както и със сектата съм се питала много години, до къде стига тук тяхното разбиране и оневиняване. Те знаят, че вредят на някого, т.е правят го целенасочено. Знаят, че правят нещо лошо. Трябва ли въощбе да проявим разбиране и приемане? И тук веднага правя асоциацията със себе си. Когато аз постъпвам лошо трябва ли да проявя разбиране към себе си, или да се самобичувам? Защото понякога и аз искам да стъпквам хората и да става на моето и сега някак си се асоциирам с поведението на тези хора, което е нелепо. Но в такъв случай трябва ли да почнем да живеем според обществените норми и да не можем да бъдем себе си?
  10. Кои са те? Източниците? Днес отново спорих с моята майка, която е върла евангелистка. Тя ми цитира, че първоизточник на всичко е Библията, и че как Ной от 5 останали човека на земята отново я населил. И това ми се цитира като исторически факт!!! Майка ми е интелигентен човек, инженер, но когато идва до промивка на мозъка, това няма значение. И аз отновно се замислих. Кои са всъщности източниците. За евангелистите светът е разделен на тях и останалите, които не познават словото не вярват 'правилно'. Но кои са изотчниците. Когато се свързан, както вече се усещам, пъвро на първо източникът си ти. Макар че всеки може да си го усеща така. Макар, че според християните човекът е низвергнат , а бог е някакъв назидателен деспот, и ако ти не живееш според неговата воля, абе работата ти е спукана, ад, и така нататък.Думи на майка ми. Естестено като я попитвам защо безкрайно великият бог си е създал тази комеди от грешки, тя няма логично обяснение , но почва да цитира библията и ми казва, че аз търся човешко обяснение, демек пак съм много ниско. Казвам й, нали съм част от бога, негово създание. Не. Не си, само имаш неговия дух. Казвам, а тялото ми от кой е създадено? Еми пак от бог, ама то не било божествено, нали е създадено да греши. Абе пълен цирк. Та... те са си прави за себе си, останалите хора са прави за себе си. Всеки чувства божестеното по свой начин,дали през промит мозък или не, това е факт. Вие какво мислите? В подобна беседа ще има ли оборващ и оборен? И друго да ви питам. Спорът тръгна от там, защото аз често разсъждавам философски по темата, но явно не попитах правилния човек, защото тя не беше обективен събеседник. Защо се молим. Онзи ден се молих, но всъщност си казах променям ли нещо? Майка ми видя едно недоразвито дете и си каза: Чувай Боже. Много често ние чукаме на дърво и си дърпаме ухото, за да се предпазим от зло с този ритуал. И аз се замислих, когато се молим за здраве или за нещо друго, всъщност ние дали го постигаме чрез молитвата си или то е било предопределено да стане. Знам , че сме говорили за предопределението и свободната воля? Но как това точно се свързва с молитвата според вас. Майка ми пак ми цитира как един човек много се молил, за изцеление и т.н и то се случило. Но дали той го е привлякъл? Дали неговата свободна воля е проработила? Вярвам, че Бог дава на всеки това, за което е готов и може да преживее, в този случай ако постоянно се молим за здраве , можем ли да си го гарантираме? Ако се молим за пари, за любов можем ли да си ги гарантираме? Днес се молих да получа мъдрост, да виждам нещата живота не като наказания или мизерия , а като предизвикателства. Казвам си, ако съм в мир със себе си и в добра форма на духа, това ще се случи, ето че зависи и от мен, и това включва да съм здрава, защото така ще моад да се фокусирам да се справям с житейските неща. Защо трябва да моля специално за здраве? Ами ко гато отидеш в църквата и си платиш някой друг да ти реди молитви, това въобще счита ли се за нещо?? Абсурдно е според мен. Вие как мислите? И още нещо ми хрумна. Ако ние сме проявление на бог, как въобще можем да бъдем разделени от него, как може да сме нещо друго? Забравяме да. За мен животът разделен от бог е безпътица, тъмнина, безсмислие. Но как може човек да се озове там? Промит от ощбествените норми? Не искам да казвам, аз вярам в Бог защото иначе другото е страшно. Аз вярвам от страх. Навремето така повярвах. Но всъщност искам да го припозная през любовта. Аз съм Бог, и Бог е мен.
  11. Кипензов, С цялото ми уважение към твоите отговори, хайде да спреш да се изразяваш, все едно , че защитаваш докторантура в Харвард и да започнем да си говорим на по-земен език, дай по-народно, за да те разбере и обикноевения човек тук. Не смятам да ти чета изказванията с тълковен речни, ако разбира се, са предназначени за мен, тъй като дори не се обръщаш лично към мен. С една дума, това не ми помага. Нямам нужда от локуми, а от кратки точни и ясни отговори на кратки точни и ясни въпроси. (Между другото моля, всички коментирали по темата да се чувстват поканени също да отговорят на тях, въпрос по въпрос) като: 1. Има ли в крайна сметка Бог/Висш Аз/Космическо съзнание и прочие? 2. Съдбата от това нещо ли ни е предопределена или от нашия личен избор? 3. Възможно ли е само част от съдбата да ни е предпоределена и останалото да се подчинява на закона на привличането? Демек, каквото си мислим, това да ни се случва? (Някои неща се материализират в живота ни, до други катаклизми, които преобърщат съществуването ни или го правят мизерно е ясно, че не са наш съзнателен избор, избрани са от някой или от самите нас преди да се родим в тези условия.) 4. Възможно ли е наистина да можем да контролирам съдбата си чрез собствените си мисли, или израстването е както казва авторът тук, просто да интепретирам ниещата по подкрепящ начин? ( За мен това е просто създаване на илюзия. Значи случва ти се shit и ти си казваш, ами това е най-доброто, което можеше да се случи. Т.е, ние нищо не можем да промени, само да го тълкуваме по различен начин. Ето лично мен тази мисъл много ме дразни и ме фрустира, защото излиза, че използваш целия си ресурс само да намираш начини да тълкуваш нещата, а да си абсолютно безпомощен да ги промениш? Защо се молят хората тогава. Да, според този автор неща като молитва, прошка и прочие са абсолютно излишни. В атеистичния му мироглед не е заложено абсолютно нищо, което да се подчинява на авторитет. И все пак излиза, че ти не се подчиняваш, ами просто приемаш целия shit като го тълкуваш позитивно. Еми това е тъпо. ) 5. Колко от страданията на сегашния ни живот се базират на минали животи, родови проклятия, демони, субстанции, които ни владеят и колко просто на погрешни мисловни програми, пс ихически разстройства и прочие? И къде е разликата и как да я открием? (Онзи ден спорих с една жена, която буквално ме нахока, защото коментирах критично видео материала й, в който тя говореше за израстване, но вяска втора дума беше да помолим ангелите да ни дадат насока, да помолим ангелите за прошка, да помолим ангелите за това и онова. Беше обсебена с тия ангели. Като й го казах, тя ме обвини, че не съм достатъчно духовна и понеже не съм ги виждала и не съм си говорила с тях, това не означава,че те не съществували. И така, какво излиза, че всеки може да си пише и интерпретира тази материя – духовната – както си иска. Затова аз търся най-близкото обяснение до мен. Това не е като да отвориш учебника по физика, да видиш как работи законът и вече да знаеш неизменната истина, защото както той работи за теб, така ще работи и за всички останали. Не, тук нещата не стоят по този начин. Всичко е базирано на лично усещане и когато не си съгласен с нещо, се чудиш, ти ли не си в унисон с нещата или другият просто приказва собстени измишльотини. Тази ми разправяше, че Бог бил толкова висш, че ние простолюдието не сме мо жели да го достигнем да общуваме с него, ми трябвало със свитата му от ангели. Е, за какво проявление на Бога говорим тогава, ако сме толкова ‘низши’. Когато започнах да й задавам тези въпроси, накрая ме оплю и ми каза да си потърся психиатър. Дори ми даде ‘безплатно’ обяснение, как в миналия си живот съм преследвала духовни хора и съм ги избивала безпощадно и в този живот едва ли не съм наказана. И така, къде е истината?) После прочетох дълго обяснение за Хрисовото съзнание от някакъв анонимен автор, с части от което също не бях съгласна, а именно: Видяхме, че Бог не е създал сегашното състояние на страдания, ограничения и мизерия на Земята. Вместо това, човешките същества са създали тяхната собствена ситуация. Демек, имам пак една идеализация на Бога и едни грешни и греховни същества, които са изначално лоши? Ама как така Бог е допуснал това, как така ни е създал такива? Не е ли всичко творение на Бога и доброто и злото, не е ли той дуален? Още повече, че авторът казва „Видяхме, че бог не е създал сегашното състояние...”, от къде го видяхме? Просто той го беше споменал по-рано в текста, е това ли е източникът му на информация? След това започват пак с единствените решения за планетата земя, утопични изказвания: Видяхме, че има едно единствено решение за проблемите на планетата Земя. Това решение е Христовото съзнание. Казах ви за универсалното Христово съзнание. Все пак, решението на проблемите на Земята не е универсалното Христово съзнание. Причината е, че универсалното Христово съзнание просто не може да влезе в този свят. Бог е създал законът за свободната воля и нито едно същество в небесата не би нарушило някога свободната воля на човешките същества. По тази причина, самото космическо Христово съзнание просто не може да действа в този свят. В резултат на това, ключа за промяна текущата ситуация на планетата не е универсалното Христово съзнание, а е индивидуалното Христово съзнание. 6. От тук следва ли, че доброто е пасивно, а злото активно? Авторът на предишната публикация , който дискутирахме от началото не темата, казва, че Съзидателната нежност е пасивна, тя не може да те проникне ако ти не я привлечеш, освобождавайки се от твоите програми и зблуди. В това отношение асоциацията е с Бог. Както и тук се твърди, че Христовот съзнание ‘просто не може да действа в този свят’. А как може да действа изобщо? От какво зависи? Не се споменава в текста. А напротив оставя вратичка да бъдеш манипулиран по всякакъв начин, какво точно трябва да правиш, за да си в Хрисовото съзнание.
  12. Абсолютно и затова го подложих на всеобща проверка, защото донякъде всичко възприемах безусловно , но до един момент, в който се появиха съпротивите. Когато те се появят, той започва да натиска , за да се счупят един вид. Т.е аз нещо не мога да схвана, аз си живея със старите програми и прочие, аз съм инфантилна, аз това , онова и трето, но не и неговата Свята Истина. Започвам да се чувствам обвинявана. Но наскоро разбрах, че моята истина отговаря на въпросите, на които неговата форумула за живота не отговаря. Затова исках точно да видя къде вие виждате противоречието, за да не се чувствам тъпа и че аз нещо не мога да схвана от 'великата истина'.
  13. Аз лично имам интерес към превод. Ок съм с руския, но когато четеш подобна литература нямаш време да се спираш на вяка дума. Четенето става като поглъщане на иформацията, а тук с този руски не ми се получава. Много ми харесаха разсъжденията ти относно противоречията в автора, защото аз самата бях прегърнала идеите му здраво, докато сама не стигнах до това противоречие, че няма Висш разум и всичко зависи от собствените ти интерпретации. Значи животът ти поднася беди, а ти си казваш, ами и в това има красота и гледаш на всичко през розовите очила. Да но аз тука виждам едно раздвоение на нещата. От една страна Висшият разум/Бог се изявява чрез нас, осъществява се. Т.е ако ни се случват тези лоши или хубави неща, това са аспектите на живота. От друга страна съм чела обаче, че душата сама избира да се осъществи като преживява всевъзможни неща. И така стигам до въпроса до колко нещата, които ни се случват са избор за нас от Създателя и до колко наш личен избор? Или в самата ни свобода на личния избор се случва това осъществяване? Винаги съм си мислела, че когато не можем да си дадем отговор на голямата картинка и защо нещо ни се случва това означава, че някой го е избрал за нас, но сега започвам да осъзнавам, че това все още може да е личен избор на душата, което е трудно да схващане, защо ти ще си избираш някакво страдание. По-ми се чини, че Бог го е изпратил с единствената причина, научаване на ценен урок, но тук отново влизам в обвиненията на инфантилизъм и прочие, от които аз самата много се дразня. И защото да, авторът има много ценни размисли и изведнъж всичко губи смисъл. И затова ми беше ценно да разбера къде точно е противоречието, което аз не можех да схвана.
  14. Благодаря Донка, ще се опитам да я намеря. Същите въпроси зададох и още веднъж а автора на книгата. А отговорът му ме подразни, особено когато вижда Създателя като проява на инфантилизъм: Трябва да изясним (отново!) някои основни понятия, защото ако те не са разбрани или интерпретирани по особен и нагаждащ начин, нищо не може да се разбере. 1. Съзидателността е НЕЖНА, а не е сила, защото не прави нищо насила. 2. Има два вида отговори – екзистенциални и интелектуални. Оттук следва, че на екзистенциален въпрос не може да се отговори по интелектуален начин. А ти, с въпроса си искаш да направиш точно това – искаш интелектуални отговори на екзистенциалните въпроси “Кой/коя съм аз?“ и “Какъв е смисълът на живота?“. Обяснявал съм вече, че животът няма никакъв изначален смисъл! И това е чудесно, защото тази “празнина“ всеки може да запълни със свой смисъл. 3. Моите заключения, прозрения и практически изводи НЕ ПРОТИВОРЕЧАТ на нито един истински Учител, Гуру или получил екзистенциалните отговори човек! Например: всеки един от тях – Екхарт Толе и др., би приел моята Формула на живота! Защото НЯМА НАЧИН човекът да е просветлен и да не изразява своята просветленост по някой от тези 6 начина или и по шестте. 4. Съзидателната нежност, информацията и енергията, които са “светата троица“ на тази Вселена са неинтелигентни, нямат собствена воля, не правят планове, нямат морални норми! Всичко това са човешки “изобретения“. 5. Тезата, която аз застъпвам и арументирам отваря възможно най-широкия хоризонт за намиране на решения, за окончателно справяне със страданието и страховете, за безгранична радост, щастие и любов, за тотално развитие... 6. Ако говорим за бог и божественост, то това сме ние! И затова няма нужда от никакъв бог, който да стои над нас като тежък похлупак с тежки и малоумни изисквания към нас! 7. Съзидателната нежност, информацията и енергията започват да се себеосъзнават САМО И ЕДИНСТВЕНО благодарение на нашата биологично постигната интелигентност! Животът, който е достигнал тази фаза, започва да осъзнава сам себе си. Преди това не може и само съществува в едно ПРЕДсъзнателно състояние. В живота, в законите на Вселената са ЗАЛОЖЕНИ всички тези възможности, но докато не се проявят чрез мислещите човешки същества, те “спят“ и фактически не съществуват. Няма интелигентност ОТДЕЛНА от човека! 8. И следователно осъзнатата ни цел би следвало да бъде: СЪЗИДАТЕЛНО БОРАВЕНЕ С ЕНЕРГИЯТА И ИНФОРМАЦИЯТА. Ето това са качествата на истинските богове! И ако в теб е заложен потенциалът да станеш богиня, защо ти трябва някой “отгоре“, който да те следи, да те утешава, да ти разрешава, да те награждава и т.н. Не разбираш ли, че подобно схващане е резултат от инфантилизъм, който само е увеличил своите мащаби и обхват 9. Начинът да се свържем със съзидателната нежност са:  Съзерцание  Спокойствие  Разбиране  Сътрудничество  Творчество  Любов – най-напред - към себе си! Сега имаме прекрасна възможност да разберем и преживеем любовта – тръгваме от РАЗБИРАНЕТО за своята уникалност, следователно – безусловна ценност и превръщаме възторга от това вселенско чудо в любов, която на всичкото отгоре е насладителна сама по себе си! Може да си зададеш въпросите и по обратен начин: Ако прилагам тези 6 характеристики на Съзидателната нежност, къде, кога, в кой случай бих могла да сбъркам и да се прецакам? И ако откриеш такъв житейски казус, много искам да ме осведомиш за него! Защото аз още не съм открил! И след като не съм открил никакви вредни странични последици от тази нагласа и подход, то изводът ми е, че това е САМАТА СВЯТА ИСТИНА, която дори да следвам безпрекословно и сляпо пак няма да сбъркам! А аз вече имам дълбоко разбиране за тези неща, така че не се налага нито сляпо следване, нито вяра, нито подчинение! Само защото той е скаран с вякакви авторитети, не означава, че Вселената е пуста, хаотична и неинтелигентна. Информацията и енергията започвали да се себеосъзнават, дрън дрън. Дълбоко съм съгласна с него по повод на себеобичането, че без него до никъде не можем да стигнем. Един друг автор казваше, че първата стъпка към сливането с първоизточника е себеобичането, но след това следва още. Изпълваш се с едно усещане как всичко е наред, и то те изпълва с радост и това няма нищо общо с твоето себеобичане. Напротив, мен това ме кара да вярвам, че ще се справя с всичко останало и каквото и да дойде ще го преодолея, това чувство ме кара да се обичам още повече. Но някак си в мен се появи този конфликт, че искам да изтръгна вяскаква външна зависимост на моето щастие и си казах, ами ако наблегна само на себе си и моето себеобичане? До къде ще я докарам, но виждам, че имам съпротиви, това не ме устройва много като схващане. От друга страна аз виждам Създателя точно като едно малко дете, което му вярва безусловно и когато ме наричат инфантилна, ми става неприятно. Chat conversation end Type a message...
  15. Здравейте, Разсъждавах върху тези две неща. Първо има ли божествена частица? За мен има, това обяснява сътворението и много други неща, свързани с пътя на човешката душа и развитието й, както и строежа на Вселената. Това свързване с пръвоизточника, за което много учители говорят, включително и Екхарт Толе, аз го постигнах. Когато нещата са толкова екзистенциални, че нямаш нужда от отговори, те сами идват. Но се замислих, до колко зависи от нас да се свържем с този първоизточник и дали тези хубави чувства не са просто плод на нашето въображение и просто едни позитивни мисли, които ни карат да се чувстваме добре? Спорът възниква от прочитането на една книга на един мой познат, която се казва Ти си любимо дете на Вселената. В нея авторът (който е атеист)твърди, че няма Бог, нито божествена частица, инто интелигентен разум, а има една Съзидателна сила, която е просто нещо като кинетична енергия и тя създава на произволен принцип форми и творения като свързва две същности (вечни и неразпадащи се според него) енергията и информацията. От там насетне, според него ние можем да се докоснем до съзидателната сила, ако се освободим от програмите, които натоварват съзнанието и подсъзнанието ни. И тогава можем да почнем да мислим съзидетелно, т.е да интепретираме всяка ситуация по подкрепящ за нас начин. И някак си тогава достигаме до просветелнието. Защо цитирам този автор? Защото от него разбрах колко е важно себеобичнето и че без него няма как да достигнеш божественото, За него себеобичането е всичко - началото и краят. За мен обаче има още едно стъпало нагоре, което е свързването с божественото и което неговата съзидателна сила сякаш не може да го обясни. Ако тази сила свързва енергия и информация на хаотичен принцип , то тогава Вселената трябва да е един пълен хаос. Но от друга страна, колко ние сме подвластни на Бог и колко от нас зависи да намерим 'рая'?
×