Jump to content
Порталът към съзнателен живот

holyvalentine

Участници
  • Общо Съдържание

    82
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    1

holyvalentine last won the day on Април 15

holyvalentine had the most liked content!

1 Следващ

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

1455 посещения на профила
  1. holyvalentine

    Вуду и екзорсизъм

    Здравейте, Макар и странна, искам да споделя тази тема, защото понякога страдам от неосновани страхове. Всъщност, моите страхове си имат история, но странното е , че ме плашат не неща от реалността, ами все такива фантасмагории. Гледах един клип на поп песен и там имаше един, който правеше вуду кукла, с която да контролира една жена. Замислих се, колко е истинско наистина вудуто и колко е опасно. Във филмите повечето е драматизирано, подсилено и често плод на режисьорск умение, както и екзорсизмът. Между двете има нещо много общо, някаква нечиста сила, която контролира човека и той е някак си безпомощен. Ето тази безпомощност ме притеснява. Това, разбира се, е асоциация от травматичното ми пребиваване в секта за кратко време, както и mind control, който упражняваха там. Сега вече когато започнах наистина да обичам себе си, разбрах, че моята връзка с Бог е неприкосновена и никой не може да ми попречи на нея. Но има ли наистина хора, които с енергията си могат да контролират други хора до такава степен? А и другите хора да не могат да се предпазят по никакъв начин? Дали е защото другите хора не осъзнават и са 'отворени' към това? Най-дразнещото е, че отнякъде се присещам за подобни неща и започвам да се страхувам от тях, без дори да има причина, а това влияе на нормалния ми живот. Какви са вашите мисли по темата?
  2. Здравейте, отдавна не съм писала, защото сезонът започна, а обемът на работа е умопомрачителен. Нямам толкова време за разсъждения както преди, но онзи ден нещо ме загложди, та реших да го споделя. Гледах един клип на поп песен и там имаше един, който правеше вуду кукла, с която да контролира една жена. Замислих се, колко е истинско наистина вудуто и колко е опасно. Във филмите повечето е драматизирано както и екзорсизмът. Между двете има нещо много общо, някаква нечиста сила, която контролира човека и той е някак си безпомощен. Ето тази безпомощност ме притеснява. Това, разбира се, е асоциация от моята секта и mind control, който упражняваха там. Сега вече когато започнах наистина да обичам себе си, разбрах, че моята връзка с Бог е неприкосновена и никой не може да ми попречи на нея. Но има ли наистина хора, които с енергията си могат да контролират други хора до такава степен? А и другите хора да не могат да се предпазят по никакъв начин? Дали е защото другите хора не осъзнават и са 'отворени' към това?
  3. Целият цитат е превъзходен Донка, препрочитам го няколко пъти докато вникна в съдържанието. Но виждам, че мозъкът ми понякога се впуска в грешни интерпретации, които ме оплитат в паяжина на объркването след това. Едно от нещата , които намерих е това. Четеш и прилагаш. Но много важно е разбирането. Кой как разбира нещата, как ги интерпретира, защото ако погрешно четеш Библията и погрешно я разбираш само можеш да се навредиш. Това е като да четеш инструкциите на електронен продукт, да не ги разбереш, да започнеш да го употребяваш и да го счупиш. Тогава ще кажеш този продукт е лош, производителят е лош, а собствената си интерпретация няма да ти хрумне да обвиниш. ТАка е и с Библията. Обвиняваш продукта, обвиняваш Създателя, защото не можеш и не намираш истината. Но за тази твя грешна интерепретация могат да стоят причини. При мен е сектата. Затова когато чета текст, и го интерпретирам грешно, тогава се въвличам в ненужно страдание, защото знам, че мога да извлека максимална полза от продукта, но не намирам начин как. Това ме фрустрира много. Така че да чета ли да прилагам какво? Всичките забрани, заплахи, догми. Нееее, не.Това отваря ново необятно поле за размисъл и просто изпадам в едно 'безплодно ' мъдруване, от което вече съм уморена.
  4. Самообичта и самоприемането са 2 чувства, които са тук и сега, и няма нужда да преминават през Библията и религията, че дори и Бог! И моето съзнание се обърква. Как може да бъде щастливо от тази self love, без това да бъде свързано с този Бог от Бибилята - със спасителното островче на моето съзнание, с което сме асоциирали получаването на любов. И за да идва всичко от едно място, и за да не е объркващо, аз се опитвам да ги свържа тези две неща, за да може да има само един източник и аз да си взимам от там каквото ми трябва. (Картата на съзнанието и подсъзнанеито е много сложно и интересно нещо. ) Така че се очертават два полюса единият , който е самоприемането и безусловната любов към себе си и другият, с който аз асоциирам любовта, сигурността, доброто – Библията и религията/вяарта. Но там намирам само примери за условна любов, не виждам някъде да се говори за безусловна любов. И всичко това с приеманто и упражненията да обичаш себе си такъв какъвто си започва да си противоречли с Библията, аз започвам да се отричам, в името на Библията и Исус Христос и Бог, защото там просто не намирам такива примери, а ми е залегнало в съзнанието, че в Библията и в мъдрите книги има отговоро на всичкко и на тази скрита истина, която може да ни донесе истинското щастие.Но после се обвърквам, за щото когато приема себе си и се обикна аз съм истинки щастлива и не ми трябва Библия или някой друг да ми го каже и започвам да отхвърлям тях. Така че е или едното или другото – или Аз или те, но чувстовот ми за самосъхранение работи дори и по – силно от Библията. Н о явно имам Библията като голям авторитет, и виждайки как другите богоговеят пред нея, без сигурно дори да са я чели и да знаят защо, но си казвам явно има защо и искам да го открия това защо, да го свъхржа с моите познания и открития за живота, които са семпли , прости , но работят. Не знам защо този свръх авторитет Библията трябва да води. Осван това в РАзговори в Бога Нийл казва, че нашата задача е да обичаме себе си и да следваме душата си, защото ние сме олицетворение на Божияат любов и ако не обичаме себе си, все едно не обичаме него, източникът от където сме дошли. Това е много по-достъпно за мен и работи. И ако не го пише в Библията , е значи трябва да я дискредитирам до някаква степен, защото аз започнвам да обвинявам себе си, че не съм права, че не съм намерила пътя, макар че се чувствам щастлива. Това е просто абсурдно! И в такъв случай ще дискредитирам всеки, който противоречи с намирането на МОЯТА истина – било то Библиля, Петър Дънов, Нийл Донал Уолш, Деепак или който и да е друг. Въпросът е да си взема което ми е полезно от тези източници, а не да изпадам в пълна зависимост от тях. Освен това, Донка, за мен в момента Библията и Нийл Доналд Уолш говорят съвсем противоположни неща, а ти казваш, че те са от един и същ извор. Ами как така? Аз не го виждам. Да изворът е Бог, но интерпретациите съвсем различни. Всъщност хареса ми сравнението с изворът и м алките ручейчета. Но явно изворът се разводнява, или ручейчетата събират още житейски опит и мъдрост преди да отпиеш от тях. И този житейски опит и мъдрост е по-лесен и достъпен за нас, за мен, а самият извор го виждам като някаква завоалирана сложна система , които ние трябва да открием и то всичко се обезмисля на тема любов. Просто в Библията виждам много условна любов, а това не мога да го приема повече. Дълго време работих с преодоляването на травмите от детството, на тема условна любов от родителите. Свикнала съм с нея и това за мен е нещо нормално – да имаш сигурност и обещания срещу това да си добър. Но не това искам да намирам в източника на любов – Библията. Вече разбрах, че има и безусловна любов и тя е истнината и е много по-красива. Не ми дава тази сигурност някак си, но ми дава вътрешния мир и смисълът на живота ми. В Библията единственият израз на безусловна любов е:‘ Бог възлюби света толкова много , че му даде единствения си син.‘ Аз не виждам тук никаква любов , а отново поучения и наставничество и излишна драма. Тук постъпката не Исус христо е selfless – безкористна , само пожервувателна, саможертвена – посланието , което се дава на християните, да обичаш ближния с повече от себе си, а човек който обича себе си, според мен би действал по друг начин и не би пожертавл себе си , което го прави selfish – себичен, егоистичен, себелюбив. Ето тези противоречия ме карат да се раздвоявам и да страдам, защото не мога да намеря един източник на истина за мен. А според вас какво точно символизира смъртта на Исус Христос и какво точно символизира възкресението му?
  5. Слънчева, това е прекрасен цитат. Благодаря! От всичките ми главоблъсканици и изпречващи се стени пред мен, които разбира се, са само в моето съзнание, и които могат да бъдат най-тежки от всички, разбрах че при мен има някакъв страх да бъда себе си , заради себе си. До онзи ден всичко вървеше добре, мислех позитивно, и нещата се случваха. После дойдоха мислите ама това позитивно мислене не е свързано с Бог по някакъв начин, много е автономно.Просто ако съм уверена, че всичко ще се случи по най-добрия начин, и не се притеснявам за нищо (което на мен ми е непознато чувство) ставам някак си много автономна, нямам нужда от Бог. И това ме стресна. В същото време осъзнавам, колко съм залепена за този Бог, че всяка мисъл и действие ме отвеждат първо там, че без Него нищо не мога да направя, че съм малка, незначителна, плаха, и този Бог постоянно ти трябва и това е единственият канал, през който да стигнеш до желанията си. ДА, но това е кукичката за религията. Когато започна да си внушавам, че аз струвам, че моят избор е важен, започвам да изпитвам резистентност, нерешителност, защото това го няма в светите книги. Онзи ден си загубих 8 часа да търся за самооценката в Библията. Ама каква самооценка търся в книга писана преди 2000г. когато животът не е струвал нищо? Естествено и нищо не намерих, но това моето е болестно състояние, породено от някакъв вид страх, който аз не мога да открия, да извадя на светло и да преработя и затова той властва над мене по някакъв начин. И затова, когато чета книги, които не са 'святи' като Нийл Доналд Уолш, и всички , ко ито си изброила, имам някакво притеснение, че те са написани от светски хора, макар и пълн с истини, истини достъпни за мен и хранещи душата ми. Тази сутрин отворих безразборно книгата на Уолш и веднага попадам на 2 пасажа, които не можеше да са по-верни за мен: 'По някакъв начин си стигнал до идеята, че да си отказваш радост е богоугодно, че да не славиш живота е Божествено (или пък самата себе си). Отричането мислиш, ти е добродетел. .... Така че първото нещо е да спреш да се самоосъждаш. Разбери какво желае душата ти и го последвай. Последвай душата. И сега тук аз започвам да търся доказателство в Библията, за някаква голяма тайна, скрита там, която да ти даде рецепта за добър живот. А парадоксът при мен, че това , което най-много отнема вътрешния ми мир са размислите за Библията, какво е казал Исус, тоя , ония и къде съм Аз във всичко това. Започнах наистина да се чудя кое в моята психика не е наред, че да имам тази необходимост да се прилепвам към дадена идеология по такъв, чак болезнен начин, тази нерешителност, това неверие в себе си. И изучих различни методи за справяне със страховете. Но ми е интересно кое точно би ми помогнало. В психологията знам, че там се търси първоизточникът на страха , за да се преработи. Когато се извади на светло, той просто не е страшен. На семинари за личностно развитие учат на други техники, постоянно да си повтаряш колко си добър и значим и да си вдигнеш личната самооценка и вибрации, и тогава когато си по-щастлив и си в по-върхова форма, и виждаш, че можеш да се справяш сам, тогава страховете се разтапят. Всъщност не знам кой метод да избера. Не мога да проумея с годините точно какъв е този мой страх и срещу какви демони се боря, а това ме спира да се развивам, може би наистина трябва да го взема със себе си и по пътя той ще се трансформира. Но вече ми е ясно, че цялото това болезнено търсене на отговори е причинено от този страх, не просто познание за истината , а неистов страх да се прилепя за нещо сигурно и да съм там. Да не мисля, да не решавам аз, защото ще трябва да си нося последствията. Ако си убеден обаче в правотата на някой друг 'учител', е много по-лесно да кажеш, ама еди кой си казва....
  6. Донка, много благодаря за отговора, да това е един цитат, който по-открито говори за любовта. Странна работа, хирстиянството нарича Дъновизма ерес, евангелистите мислят, че ортодоксалните църкви са мъртви и за нищо не стават. Кое всъщност е истината и защо тя е тооооолкова скрита в тази Библия? Да, примери биха били добри. Благодаря. Но днес се замислих, кое всъщност в мен ме кара да съм толкова зависима от външни източници на информация? Защо не мога да вярвам в себе си и в моята преценка. ДА, аз съм част от Бога, от Вселената и нейните закони. Но защо толкова се вълнувам какво е казла Библията или някой друг. Одеве слушах една беседа на Уейн Дайър и човекът описва постоянно връзката с Бога, но никъде не споменава Библия. напротив, говореше за 10 правила, които той си е синтезирал и живее по тях, 10 вселенски закони. И част от тях също са в Библията, защото сигурна съм , те са съществували и преди нейното появяване. Има нещо подсъзнателно в мен, което ме кара да се вълнувам толкова от този въпрос. Дали е страх от съзнателно взимане не решения. Например аз имам проблеми в любовта и осъзнавам, че моето виждане относно нея и сексът, може би не е съвсем рационално и това ми пречи да имам успешни връзки, както и самооценката разбира се. Имам чувството, че търся някакви добродетели в тая Библия, които да ми променят виждането относно любовта, защото това ми е някаква болка житейска, и затова ми е толкова важно да намеря отговор, но отговор, който да ме задоволява. И най-накрая намерих една истина и то пак от човек , който няма нищо общо с християнството.
  7. Всичко останало , което срещам като цитати е абсолютен бич за здравата самооценка, или поне използваните цитати за манипулирането й. Philippians 2:3-4 counsels us this way: Let nothing be done through selfish ambition or conceit, but in lowliness of mind let each esteem others better than himself. Let each of you look out not only for his own interests, but also for the interests of others (NKJV). For by grace are ye saved through faith; and that not of yourselves: it is the gift of God: Not of works, lest any man should boast. For we are his workmanship, created in Christ Jesus unto good works, which God hath before ordained that we should walk in them (Ephesians 2:8-10). Нататък продължава още по-зле. Че ти си важен защото Господ е пожертвал сина си за теб и твоите грехове. Никъде не се споменава, че Бог просто те обича и че съществуваш, и затова си важен. Не! Започваш да четеш и да се дразниш, че на всяка втора дума ти се набива в главата , че божият син бил умрял за теб. И в един момент си казваш абе, мама му стара, ми да не е умирал. Ето това е моята реакция към подобни простотии. Reject negative thinking. When you find yourself thinking negative thoughts about yourself and being overly critical, stop. Remind yourself that God loved you so much, He gave His only Son as a sacrifice so that He could live with you forever (John 3:16). God did this knowing that you are not perfect. 1. What God thinks of you is most important. You do not have to be liked or approved of by others to feel valued. God proved how valuable you are to Him by sending His Son to die for you. He wants you to live with Him forever. You are of infinite value to God. Therefore, your goal in life should not be to please others and keep everyone happy. Your primary concern should be doing what pleases God. 2. God wants you to care for yourself. Although the Bible tells you to “esteem others,” you cannot neglect or abuse yourself. Since Jesus died for you, He requires you to “glorify God in your body, and in your spirit.” You cannot glorify God in a neglected, uncared for body. Even Jesus took breaks from caring for others to care for Himself. God wants you to look after yourself. 3. It’s okay to say “no” sometimes. Some people fall for the deception that caring for others at the expense of their own health gains them favor with God. This is untrue. It is also untrue that God condones covering up for others when they are sinning or submitting to someone in authority when they are asking you to do what is wrong. Rather than asking, “Am I expected to do this?” ask, “Does God require this of me?” Изобщо всичко това, което прочетох тази сутрин, много ме натъжи и разочаорова от Библията на тема самооценка. Никъде нищо не пише за нея, само колко сме ценни, защото Бог изпратил сина си на смърт да ни изкупи греховете. Силата ни е само в Исус Христос. Че не можеш да се осланяш на собствената си преценка и емоции, че даже и чувства. Просто ужас. Хиляди пъти съм по-щастлива , четейки други учители и източници и вярвайки на себе си. Въобще не виждам защо тази книга е станала толкова известна и популярна с това самобичуване и себеотричане. Въобще не виждам къде е любовта, тази простичката безусловната, заради която не трябва да се правят хиляди жертви. Това е някакъв пълен абсурд.
  8. В тази статия има малко повече истина, макар че инервюираният не отговаря точно на въпросите ѝ. А аз бих задала точно тези въпроси. https://dveri.bg/w99fa
  9. Всъщност моето опознаване и изучаване на Библията сякаш започна и аз искам да дам примери, че всъщност личната самооценка и любов към себе си не се котира особено добре в Библията. Цитатите са на английски за съжаление, но в тези сайтове откривам повече информация. И ето: Christians sometimes think that having good self-esteem makes us prideful and self-centered. However, just the opposite is true. As we come to terms with how God has made us and look for the worth he has ascribed to each of us, we will gain confidence in our relationships with him and everyone around us (но нищо не се казва за връзката със самия себе си). This three-session course will help you get started. Session One What Is Self-Esteem? Self-esteem is necessary to think rightly about God and others. (отново нищо за себе си, макра че говори за self) Psalm 103:8–16; Mark 7:14–23; 8:34–38; Romans 12:3–8 The Lord is compassionate and gracious, slow to anger, abounding in love. 9 He will not always accuse, nor will he harbor his anger forever; 10 he does not treat us as our sins deserve or repay us according to our iniquities. 11 For as high as the heavens are above the earth, so great is his love for those who fear him; 12 as far as the east is from the west, so far has he removed our transgressions from us. 13 As a father has compassion on his children, so the Lord has compassion on those who fear him; 14 for he knows how we are formed, he remembers that we are dust. 15 The life of mortals is like grass, they flourish like a flower of the field; 16 the wind blows over it and it is gone, and its place remembers it no more. Тук се разказва за един Бог, който не винаги е лош (забележете лош) и не винаги ще ви накаже. А накрая завършват с това, че животът ти е като трева разклащана от вятъра, нищо не зависи от теб. Толкова погрешно схващане. Тук намираме още по- големи противоречия: Then he called the crowd to him along with his disciples and said: “Whoever wants to be my disciple must deny themselves and take up their cross and follow me. 35 For whoever wants to save their life[a] will lose it, but whoever loses their life for me and for the gospel will save it.36 What good is it for someone to gain the whole world, yet forfeit their soul? 37 Or what can anyone give in exchange for their soul? 38 If anyone is ashamed of me and my words in this adulterous and sinful generation, the Son of Man will be ashamed of them when he comes in his Father’s glory with the holy angels.” Че Исус ще бъде засрамен от тези, които не го търсят. Как Исус, който има безкрайна любов към цялото човечество ще бъде засрамен от разни хора, та това директно се превръща в крайна условност - Ако не си с мен, значи си против мен. И това всичко са цитати за личната самооценка на човека?!? Част 2 става по-зле: Session Two The Self and Others The Bible is full of instructions about how we should relate to others. Jeremiah 9:23–24; Matthew 5:43–48; John 13:1–17; Acts 10:9–22; Philippians 2:1–11 Scripture gives us an amazing challenge about the way we treat others. We are told to count others as better than ourselves. Even more astounding, we are told to love our enemies. Only in Christ can we do any of these things. Значи , ще трябва да третираме другите по-добре от себе си, тотално самоотричане. Значи, разбирам, че всичко това се върти около любовта, но любовта към себе си, към Бог, вселената. Библията е пълна със заповеди , закани и забрани, но много малко реално и в прав текст се акцентира върху любовта Демек, ако човек не се занимава с други източници на личностно развитие, реално шансът му на добре самооценка базиран само върху Библията е почти никакъв. При мен се получавам този парадокс, че реално аз търся истината там - в Библията, но откривам истината другаде. И това поражда вина. Явно Бог, добрият баща е свързан с християнството и Библията за мен от малка и те имат някаква значимост на комфорт и родителско тяло ако щете. И избирането на мои лични учители и източници на познание, всява в мен някаква несигурност и страх. НО пък и вече виждам какви щуротии всъщност са написани в Библията. Петър Дънов говори много по-открито за любовта и за Исус. Интересно е как той чете Библията?
  10. Благодаря Орлине, сега остава да проработя над тази мъничка вина, която се прокрадва в дълбините на съзнанието ми, и която все повече виждам, че е насложена от сектата - че аз съм си най-важна. Разбира се, чувство за малоценност може да се придобие още в детството, а попадайки в една такава секта то да ескалира до безобразие - като неприемане, охвърляне на всичко свръзано със самия теб, защото не си в изпълнение на волята Божия и защото мислиш за себе си вместо за Него. Но както моята приятелка ми каза тази сутрин - 'самосъхранението е закон на Вселената'. Така е просъществувало човечеството от незапомнени времена, може и да не е закон на Библията, или на манипулаторите, които я употребяват, за да те държат в подчинение, но е противоестествено да отхвърляш себе си заради някой или нещо друго. Това го научих не от Библията, а от Разговори с Бога. Така че не виждам защо учителите на истината да са само светци, Буда, Исус и т.н. Хора като Уейн Дайър, Майкъл Роуч, Джак Корнфийлд, Далай Лама и прочие, също могат да бъдат и са учители в наше време. Християнството се е загнездило в онези хора, които са живели в съвсем други времена и които са били отбрани и отрича други учения и учители. Да, разбирам , че за да се съхрани една религия, тя трябва да има строги канони, но дали тази строгост учи на самата истина? Интересното е, че една рускиня ми спомена, че тя е христянка и вярва в православната църква, и как идвали да я убеждават 'свидетелите не Йехова' за някакви неща, и тя ги обяви като ерес, и че дрънкали глупости. Смешно е, как православната църква нарича останалото 'християнство' ерес, а пък те наричат православната църква закостеняла и мъртва, защото там нямало жив Бог, а само икони. Нещата започват да си противоречат още в самото начало, а уж и двете течения изповядват една и съща вяра и една и съща книга. И ако задълбая още малко по-надолу в себе си, при мен остава този лекичък страх, тази зависимост да търся и да отнасям всичко до 'мъдрите книги', да търся сигурност в нещо установено, вместо да вярвам безусловно на себе си. Сякаш аз не съм си най-важната, а Вселената, Бог и чак после аз - малката частица. Аз не разполагам с живота си, така че какво зависи от мен? Това обаче е грешно мислене, не знам от къде е заложено у мен и страшно много спъва мотивацията ми. Как мога да се преборя с него?
  11. Здравейте Приятели, Отдавана не съм писала по темата, но пък имам нови и чудесни осъзнавания. Все повече осъзнавам колко е вярно твърдението ' аз съм си най-важна'. Една приятелка го беше синтезирала за себе си след многобройни обучения и перипети през живота си, през които беше минала заради ниската си самооценка. Все повече осъзнавам, че любовта към себе си и приемането на самия себе си, са най-големия ключ към щастието. Тази сутрин медитирах и имах много важно осъзнаване. Бариерата или това, което ме спъва да обичам себе си, съм го прочела от светски източници така да се каже и видиш ли, в мен останалите грешни модели отпреди ми казват: 'Ама защо се доверяваш на светски източници? Трябва словото да слушаш, древната истина. Онези си пишат каквото им изнася.' Демек, ако го няма в религиозните книги, значи няма тежест. И усетих колко много този модел на мислене ме ивалидизира. Защото осъзнах, че личната мотивация идва от личната самооценка и любов към себе си. Колкото и да ти пее фалшивият пастор в 'църквата', как всичко идва от любовта към Исус, аз осъзнах, че докато захранваш чужди очаквания, то било даже на Исус Христо или на Бог, няма да бъдеш щастлив. Все един ден ще се умориш да се оптиваш да 'чуеш' как те искат да постъпиш в дадена ситуация. Ето това е жалката истина за фалшивото християнство. Ето това е дразнещото и тъпото. А аз намерих пътя, пролуката към истинското християнство, ако има такова наименование въобще или по-точно казано към истината в християнството - Обичай другите така както обичаш СЕБЕ си. Тук себе си е написано на второ място и много хора акцентират на първото определение - на другите, но всъщност истината е , че не можеш да обичаш никого истински и безусловно докато не обичаш себе си по този начин! Алелуя! Вече видях , че когато повдигна личната си самооценка, то неминуемо вдигам и оценката си за хората. По-малко се дразня, намирам по-малко причини да критикувам. И това идва от самосебе си, не защото съм го прочела или научила от дадена книга. Та сега се уча да вярвам малко повече на себе си. Та моят въпрос днес към вас е: според вас има ли една и съща истина, която се крие във всички религии и ние я намираме по различен начин и от различни източници. Честно казано аз намерих много отговори на въпроси в Разговори с Бога на Нийл Доналд Уолш, която е светска книга, но те са толкова истински и истинни за мен, че описват цялата ми същност като творение на Бог и Негово осъщестяване. Аз съм плод на една любов и аз съм любов, така че, най-напред имам задължения към себе си, да съхраня и усъвършенствам това, а и да го проумея преди всичко, преди да взаимодействам с другите. А и също така самото взаимодействие с другите ми помага да стигам до тези изводи. Така че, животът е самия учител според мен. Древните книги само дават насоки, които ако сме готови да чуем, ще имплементираме в нашите ценности и те ще ни помагат да се развиваме. Вече не виждам нещата като цялата истина да е написана в една кинга, и ти ако не я следваш, виждаш ли ще бъдеш нещастен. По-скоро започвам да виждам истината като нещо съвсем простичко - някоя формулка или теорема като 2+2=4, която е завоалирана сред или под хилядите натруфени думи, притчи, истории, поучения, евангелия. И тази истина е приложима във всяка житейска ситуация, просто от простичко примерче тя може да се превърна в сложна теорема с много неизвестни в даден момент, но когато знаем алгоритъмът, бавно и постепенно ще решим задачата и ще я сведем отново до простичкото примерче, отколкото да се отказваме. Така мисля аз. Само ми остава да изясня малкото въпросче, дали тази истина е една абсолютна константа или тя е същността на всеки един отделен живот. Както когато казваме ' за теб истината е една, за мен друга.' Ще се радвам на вашето мнение. Бъдете благословени!
  12. Орлине, много благодаря за коментара! <3 Също благодарности и на Донка! Много се радвам, че пиша в този портал и намирам съпричастие! Благодаря, че го има! Вчера след дълга разходка и време прекарано със себе си, успях сякаш да докосна проблема с Таня. Разбрах, че както мога да влизам в тези състояния, така и ще мога да илзизам от тях, сама да се издърпвам за косата, и така и направих. Просто осъзнах, че я съпоставям с тази част в мен – малкото момиченце, което се нуждае от любов. А къде има вечен източник на любов – в Бог, Исус Христос, но често ни го представят като родител – баща, който те обича ако си добър и те наказва ако си лош. И вярвам, че когато някой ми заговори с пълната увереност как е намерил светия дух, как той е в него, как се е избавил от старото, аз започвам да се чувствам като пълна неудачница. Сякаш ми се иска да опитам от тази любов, но моя опит с нея е ужасно горчив. Продължавам да търся по собствения си път, но понякога е толкова трудно, а и си сам, че си казвам, сигурно защото не искам да следвам техния път ми е толкова трудно. Опитвам се да се натъманя истината според мен. Но, от друга страна, ако се представя в обувките на Таня, няма да бъда щастлива. Това не е моето. Но някак си чувствам отхвърляне. В момента,в който попаднах в онази тъпа секта чувствам отхвърляне, после от родителите ми, когато се заговори на тази тема, и от всички други, които безропотно са приели догмите и ученията на евангелизма и не можеш да намериш връзка с тях, ако не говориш същия език. Но най-лошото, което сториха с мен е, че започнах да чувствам отхвърляне от Бог и от самата себе си. Гадовете ми втълпиха, че те познават Бог всецяло и ето можеш да се докоснеш до него ако не си в грях. УАУ... сега всъщност имах уау момент. Сега разбрах какво е да си в грях. В грях означава, когато не си в унисон в себе си, когато живееш без вътрешната връзка в себе си, защото тогава изибраш мимолетните радости от света, а не истинското щастие отвън. Грях не значи точно 10те Божи заповеди и че някой ще те удари през ръцете, а значи че когато познаеш истинската радост, няма да имаш нужда от тези неща. Дали Таня е познала радостта по този начин? Не знам, но когато аз имам такова осенение започвам аз да я познавам по моя си и започвам да бъда толерантна и към другите, защото аз просто знам, че това е пътят, това е любовта! Идва ми да напиша Това е пътят за мен и винаги съм се питала и съм била в дилема , има ли такова нещо като път за мен или Има един път и ние го откриваме по свой собствен начин, или Има само един път и всички трябва да го открият по един начин, и само той води нагоре и ако го откриеш си добре, а ако не го отркиеш си зле. Това също ме кара да изпитвам страх и вина, защото виждам размахан пръст срещу мен. Знаете ли... след всичките тези писания, започвам да откривам истината в Библията, във вярата и тънката манипулация на религията, когато започват да ти казват, че трябва да правиш неща заради Исус Христос и когато започва да става грозно. В Библията има мъдрости, които са ми липсвали през годините, защото аз не можех да погледна тази книга, толкова се бях отвратила от нея, не можех да вляза в църква. Всичко това беше свързано с болка и бич. Така че трябваше да отхвърля всичко от християнството в един момент, за да спра болката, но ми липсваше, липсваше ми любовта, липсваше ми опората, силата, която вярата ми даваше. Защото аз отидох вярваща в тази секта, не невярваща. Вярваща, но по мой си начин, неизраснала, но пък имах силна връзка с Бог и Той ми беше надежда и опора. Сега вече виждам, че мога да благодаря на сектата за това , което ме накара да видя по трудния начин.
  13. Александър Т.А - много хубави цитати. Браво! И благодаря. Изминаха няколко дни откакто не съм писала, а се случи нещо , което ме разклати и което ясно ми показа, че човек спре ли да работи над себе си и да захранва връзката си с Бог, старите модели бавно ,но славно се промъкват в съзнанието, и ставаш уязвим. Уязвим към външните влияния, към чуждото мнение, а това автоматично значи отричане от себе си. Затова днес искам да пиша за връзката със себе си, чрез която Аз достигам до Бог. Не знам дали това е така и при други хора, но аз открих, че е вярно за мен. Покрай Великденските празници се чух с една много добра моя приятелка, която все още живее в Англия. Тя е много добра жена и много чиста душа. От 18г е там и премина през разни перипети, една голяма нещастна любов и т.н. За да забрави този мъж, тя се отдаде на четене първо на мотивационни книги, после лека полека едни хорица я прикоткаха да започне да чете библията и някак си интуицията ми подсказваше, че нещо е станало с нея , защото не се бяхме чували много през последната година. Обадих ѝ се, а тя започна да ми разказва за промените, които са настъпили покрай нея, как тръгнала в една църква, как приела Христос в сърцето си, как била born again. И колкото повече слушах, толкова повече ми потъваха гемиите. Нямаше я онази истинската, вдъхновената Таня, с желание за това и онова, с мъничко женска суета. Тази жена всякаш се беше предала, не я интересуваше какво става по света, за пръв път не боядисала яйца за Великден, тя е страшна домакиня, абе въобще Таня я нямаше. Напомни ми на моите първи години след сектата. И това ме отврати. Още една жертва, още една приятелка, която загубих в бездната на религията :(((( И от тогава това много го изживявам. Много ми е тъжно и съм разстроена покрай този факт. На времето така загубих братовчедка си. Замина за Германия и се омота в едни секти и от тогава загубихме връзка. Сега Таня! Говореше ми какво бил направил Исус Христос в нейния живот, как сега нейният живот бил различен, как и нейните приятелки били дошли в тази църква и как си четели бибилята. И не че не беше щастлива, напротив, беше много щастлива, спокойна, но предадена. Усещала съм това спокойствие, да то се наслагва с хилядите проповеди, молитви и четения на Библия и то е толкова приятно и силно като чувство, че човек започва да се стреми към него като нощна пеперуда към крушка. НО за мен това е просто крушка, а не Слънцето. Затова всички тези християни са толкова настървени да четат, да слушат проповеди, защото това е така нареченият техен бутон, с това те се захранват. Защото според мен това е, което им лиспва - връзката с Аза. Те центрират всичко в живота си около Исус Христос и какво е казала библията и започват да мислят само в тази насока. Какво би направил Исус Хрисос в тази ситуация, какво пише в Библията. Личната оценка и мисъл започва да отсъства и се започва едно страшно ровене из текстове, това което бях и аз преди. В мен извира гняв в този ред на мисли. Защо и как хората могат да бъдат манипулирани чрез една истина, която на външен вид и на пръв поглед си е самата истина, но всъщност ги ограбва? Защото това е целта на религията, тя дава сила на теб, но за да направи себе си по-силна, защото твоята единствена цел е да ѝ служиш - The God Virus. Но Таня беше толкова уверена в щастието си, в това че е прогледнала, в това, че е обрърнала поглед навътре в себе си и вече е задгърбила старото, че си помислих, коя съм Аз да съдя? Вероятно и по този начин се достига до Бога? Вероятно Той е избрал да има и такъв начин? И си дадох възможност да видя дали Таня е права. Когато познаваш човека и неговите искрени намерения, си казваш, е този не иска да ме излъже, сигурно е намерил щастието, чакай и аз да тръгна по този път. Така на времето се озовах в сектата. Нямаше да им се дам, но заварих там една приятелка от Пловдив, с която сме купонясвали през студенството и едно друго момиче от Казанлък, което беше много приятно. Доверих се на тях и тяхната преценка и се оставих, оставих се да правят с мен каквото решат. Беше за малко, но все пак ги оставих, и се повредих, защото ми пипнаха най-милото. Затова днес съм в този ред на мисли, личната преценка не може да отъства в работата ти с Бога!!! Аз свърших много работа със себе си и да, беше трудно, беше страшно, беше огнено, но когато намериш Пътя, източника, просто знаеш , че си там. Таня казва: "Светият Дух е в мен." Майка ми казва: "Светият Дух е в мен. " Те всички говорят по един и същи начин и сякаш всички са го изпитали по един и същи начин. Спомням си на един ритрийт, на който трябваше да се раждаме отново, правихме толкова ритуали и упражнения, за да можем всички да преминаме през 'усещането' и да получим прераждането. Ама сякаш се работеше на конвеир. Всички трябваше да правим едни и същи неща и някои се вживяха и изпитваха разни работи, други се мъчеха да наваксат. Абе доста си прилича на психологичексата работа по семинарите, само дето там всеки е добре дошъл да изпитва и да отработи това, за което е готов. В църквата нямаше такава алтернатива. Ако на чуеш от Бог , значи си все още в греха. Самобичуване, молитви и всякакви други приоми, за да отидеш 'там'. Накрая проговаряш и 'езици' и всякакви неща, които не са ти ясни, in a state of delirium, и се питаш направих ли го, това ли беше. После получаваш това спокойствие, но то е там едно такова несигурно и ти не искаш да го загубиш. Не искаш да мислиш за нищо друго, за да не изчезне. Започваш да ограничаваш мисленето си, за да не ти пречи някоя твоя светска мисъл, или просто някоя ТВОЯ мисъл към това новопостигнато 'блаженство'. Започваш да не се интересуваш от светския живот, да избягваш всичко не-християнско, защото то те отдалечава от това 'спокойствие'. Колкото е по -далече източникът на непсокойствие, толкова по-спокоен си ти. И изведнъж изчезва светската суета, светът, семейството, старите приятели, всичко , което не е свързано с новооткритото си 'призвание'. Да, при просветлението също е така. Но аз намирам разлика, защото вече познавам и други просветлени хора. Затова ми хареса толкова много и този цитат на Александър.: "Истинскияг човек не е нито християнин, нито мюсюлманин. Той е чисто съзнание. Не можем да кажем, че Слънцето е арабско или турско... ....Те като се съберат образуват Чистия народ" Но все пак се питам понякога дали в мен не говори Егото, дали все пак 'онези' не са прави? Егото изчезва с израстването, но това се случва бавно и постепенно и по желание, а не като го отстраниш хирургически. Има една хубава книга - Път със сърце над Джак Корнфийлд, който обяснява, че свързването с Бог може да бъде и в ежедневните дела и в обикновения живот, без да се отстраняваш от него, без да си в стъклен похлупак (както мен сума ти години), уж жив, а вътрешно мъртъв. Можеш да бъдеш 'включен' , но все пак да имаш собствени въжделения, собствени мечти, собствени надежди, различни от това колко добре служиш на Исус Христос и дали изпълняваш мисията си да „спасяваш други хора“. Замисляли ли сте се всъщност кое е смисълът на живота – в собственото ти спасение, откриване на кой си ти , правне на добро и помагане на другите или спасяване на други хора? Или всичко? Наблюдавам и си казвам има разлика как човек израства, а има ли? Има ли значение?? Между моето израстване и на Таня всички привидно е едно и също, говорим в същата насока, но фокусът е различен. Осъзнах, че много хора като Таня, които са плашливи и ги е страх да направят каквото и да е сами, е по-лесно да бъдат в група, да бъдат в общество, както тя сама каза, колко ѝ харесвало, че всички се подкрпяли, но виждам, и че е по лесно да те захранват наготово с голямата лъжица, да си ти го сдъвкали и да са ти го поднесли, но пречупено през тяхната призма, отколкото да минава през огъня на собствения си ад, докато се калиш и избавиш от собствените си стари стархова и окови. Но в крайна сметка, колкото и важно да е за мен да направя тази разлика,да, защото за мен е много важно да направя това разграничение, за да спра един път завинаги да се огорчавам и да се влияя от чуждото мнение, да разчитам на източника в Мен, да разчитам на Себе си и собственото си мнение, нужда, усещане, свързване. Дори когато пиша тази мисъл в мен се поражда съпротива, някак си вина и неудобство, че гледам да наглася себе си, да ми е добре, вместо да мисля за общото благо или нещо подобно. Ето тази промивка на мозъка още дерзае в мен. Нямам доверие на себе си като основен източник на мъдрост от извора. Това често ме изпълва с огорчение, гняв и страх. Дали има нещо общо с това, че ми е трудно да приема себе си? Да, и последнията цитат на Елеазар е наистина прекрасен!!! Има ли подобни цитати в библията , които да показват Христос по този начин?
  14. В навечерието на разпятието аз имам нови осъзнавания. За пръв път този празник преминава за мен с по-осъзнат вътрешен мир. Днес имах вдъхновение да творя - беше в сферата на работата ми, но все пак творчество. А творчеството е вдъхновено отгоре, от Него - от Бог. Ние просто канализираме тези идеи за това което ни трябва, това е прекрасно усещане. Усетих цялост, свързаност. Прекръстих се. Но веднага се замислих - какво означава този ритуал за мен? Обясних си го с отдаване не почит на един велик учител, който ни е показал пътят към Бога. Но се замислих за християнството, което приема този велик учител за ЕДИНСТВЕНИЯ път към Бога. Демек, ако не накраш другите да се събудят си губиш времето, живота и целта в живота. Ето тук идва вината и аз отказвам да го приема. Ами Буда, ами всички останали древни и днешни, малки и големи учители? Не можем просто да игнорираме толкова много истини. Нали така? Също така се оглеждам за нови модели във вярата, общувам и виждам интерпретацията на различни хора за тяхната вяра. За мен това е важно, за да мога да намеря нещото, което да ми резонира, и да заместя старите - наложени модели. Моя много добра приятелка, която е много силна личност, вярваща в себе си и добър предприемач, ми каза, че Бог ѝ е най-големият съюзник и тя има специална връзка с Него. Тя не се плаши да прави неща за разлика от мен, да поема рискове, да ръководи живота си, като казва, че се чувства част от вселенската мъдрост и понякога когато е несигурна какво да прави или дали греши, призовава Бог да ѝ даде сигнал или да я спре. Това ми хареса като мислене. Освен това тя приема случващото ѝ се в даден момент като част от голямата картина, независимо добро или лошо. Това ѝ помага да приема нещата такива, каквито са. Това с ъщо ми хареса като мислене. Аз , за разлика от нея, много се страхувам да предпирема действия. Винаги искам да предугадя накъде ще тръгнат нещата, какво ще стане и затова ми трябва Бог, някак си да ми каже отговорът в самото начало и аз да знам какво да правя. Но сега осъзнавам, че това всъщност е губеща позиция. Защото няма как да знаеш отговора докато не опиташ. Защото няма логика Бог да ти даде отговора, защото така няма да се научиш от опита. Това е велика осъзнаване. И това ми пречи във връзките, в които аз се страхувам да опитвам. Друг мой приятел - сериозен предприемач и коуч по личностно развитие каза не една негова лекция , че най-голямата му вяра е в себе си. Веднага след лекцията отидох да го попитам - ами къде остава Бог? Той ми отговори така - ако някога Бог те изостави, или ти се почувстваш изоставена, на кого ще разчиташ?? На кого единствено можеш да разчиташ? Тогава разбрах, че на себе си. Ако сам не можеш да се издърпаш за косата когато си в калта, можеш да си седиш и да тънеш там и да редиш празни молитви. Бог дава заряда и силите, но работата е твоя! Още едно велико осъзнване , за което съм много благодарна. И с това искам да пожелая на всички: Весели празници и Честито възкресение Христово!
  15. И след цялото това прекрасно осъзнаване днес, (не)случайно попадам на тази песен! Поздрав и за вас.
×