Jump to content
Порталът към съзнателен живот

holyvalentine

Участници
  • Общо Съдържание

    71
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    1

holyvalentine last won the day on Април 15

holyvalentine had the most liked content!

1 Следващ

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

1288 посещения на профила
  1. Орлине, много благодаря за коментара! <3 Също благодарности и на Донка! Много се радвам, че пиша в този портал и намирам съпричастие! Благодаря, че го има! Вчера след дълга разходка и време прекарано със себе си, успях сякаш да докосна проблема с Таня. Разбрах, че както мога да влизам в тези състояния, така и ще мога да илзизам от тях, сама да се издърпвам за косата, и така и направих. Просто осъзнах, че я съпоставям с тази част в мен – малкото момиченце, което се нуждае от любов. А къде има вечен източник на любов – в Бог, Исус Христос, но често ни го представят като родител – баща, който те обича ако си добър и те наказва ако си лош. И вярвам, че когато някой ми заговори с пълната увереност как е намерил светия дух, как той е в него, как се е избавил от старото, аз започвам да се чувствам като пълна неудачница. Сякаш ми се иска да опитам от тази любов, но моя опит с нея е ужасно горчив. Продължавам да търся по собствения си път, но понякога е толкова трудно, а и си сам, че си казвам, сигурно защото не искам да следвам техния път ми е толкова трудно. Опитвам се да се натъманя истината според мен. Но, от друга страна, ако се представя в обувките на Таня, няма да бъда щастлива. Това не е моето. Но някак си чувствам отхвърляне. В момента,в който попаднах в онази тъпа секта чувствам отхвърляне, после от родителите ми, когато се заговори на тази тема, и от всички други, които безропотно са приели догмите и ученията на евангелизма и не можеш да намериш връзка с тях, ако не говориш същия език. Но най-лошото, което сториха с мен е, че започнах да чувствам отхвърляне от Бог и от самата себе си. Гадовете ми втълпиха, че те познават Бог всецяло и ето можеш да се докоснеш до него ако не си в грях. УАУ... сега всъщност имах уау момент. Сега разбрах какво е да си в грях. В грях означава, когато не си в унисон в себе си, когато живееш без вътрешната връзка в себе си, защото тогава изибраш мимолетните радости от света, а не истинското щастие отвън. Грях не значи точно 10те Божи заповеди и че някой ще те удари през ръцете, а значи че когато познаеш истинската радост, няма да имаш нужда от тези неща. Дали Таня е познала радостта по този начин? Не знам, но когато аз имам такова осенение започвам аз да я познавам по моя си и започвам да бъда толерантна и към другите, защото аз просто знам, че това е пътят, това е любовта! Идва ми да напиша Това е пътят за мен и винаги съм се питала и съм била в дилема , има ли такова нещо като път за мен или Има един път и ние го откриваме по свой собствен начин, или Има само един път и всички трябва да го открият по един начин, и само той води нагоре и ако го откриеш си добре, а ако не го отркиеш си зле. Това също ме кара да изпитвам страх и вина, защото виждам размахан пръст срещу мен. Знаете ли... след всичките тези писания, започвам да откривам истината в Библията, във вярата и тънката манипулация на религията, когато започват да ти казват, че трябва да правиш неща заради Исус Христос и когато започва да става грозно. В Библията има мъдрости, които са ми липсвали през годините, защото аз не можех да погледна тази книга, толкова се бях отвратила от нея, не можех да вляза в църква. Всичко това беше свързано с болка и бич. Така че трябваше да отхвърля всичко от християнството в един момент, за да спра болката, но ми липсваше, липсваше ми любовта, липсваше ми опората, силата, която вярата ми даваше. Защото аз отидох вярваща в тази секта, не невярваща. Вярваща, но по мой си начин, неизраснала, но пък имах силна връзка с Бог и Той ми беше надежда и опора. Сега вече виждам, че мога да благодаря на сектата за това , което ме накара да видя по трудния начин.
  2. Александър Т.А - много хубави цитати. Браво! И благодаря. Изминаха няколко дни откакто не съм писала, а се случи нещо , което ме разклати и което ясно ми показа, че човек спре ли да работи над себе си и да захранва връзката си с Бог, старите модели бавно ,но славно се промъкват в съзнанието, и ставаш уязвим. Уязвим към външните влияния, към чуждото мнение, а това автоматично значи отричане от себе си. Затова днес искам да пиша за връзката със себе си, чрез която Аз достигам до Бог. Не знам дали това е така и при други хора, но аз открих, че е вярно за мен. Покрай Великденските празници се чух с една много добра моя приятелка, която все още живее в Англия. Тя е много добра жена и много чиста душа. От 18г е там и премина през разни перипети, една голяма нещастна любов и т.н. За да забрави този мъж, тя се отдаде на четене първо на мотивационни книги, после лека полека едни хорица я прикоткаха да започне да чете библията и някак си интуицията ми подсказваше, че нещо е станало с нея , защото не се бяхме чували много през последната година. Обадих ѝ се, а тя започна да ми разказва за промените, които са настъпили покрай нея, как тръгнала в една църква, как приела Христос в сърцето си, как била born again. И колкото повече слушах, толкова повече ми потъваха гемиите. Нямаше я онази истинската, вдъхновената Таня, с желание за това и онова, с мъничко женска суета. Тази жена всякаш се беше предала, не я интересуваше какво става по света, за пръв път не боядисала яйца за Великден, тя е страшна домакиня, абе въобще Таня я нямаше. Напомни ми на моите първи години след сектата. И това ме отврати. Още една жертва, още една приятелка, която загубих в бездната на религията :(((( И от тогава това много го изживявам. Много ми е тъжно и съм разстроена покрай този факт. На времето така загубих братовчедка си. Замина за Германия и се омота в едни секти и от тогава загубихме връзка. Сега Таня! Говореше ми какво бил направил Исус Христос в нейния живот, как сега нейният живот бил различен, как и нейните приятелки били дошли в тази църква и как си четели бибилята. И не че не беше щастлива, напротив, беше много щастлива, спокойна, но предадена. Усещала съм това спокойствие, да то се наслагва с хилядите проповеди, молитви и четения на Библия и то е толкова приятно и силно като чувство, че човек започва да се стреми към него като нощна пеперуда към крушка. НО за мен това е просто крушка, а не Слънцето. Затова всички тези християни са толкова настървени да четат, да слушат проповеди, защото това е така нареченият техен бутон, с това те се захранват. Защото според мен това е, което им лиспва - връзката с Аза. Те центрират всичко в живота си около Исус Христос и какво е казала библията и започват да мислят само в тази насока. Какво би направил Исус Хрисос в тази ситуация, какво пише в Библията. Личната оценка и мисъл започва да отсъства и се започва едно страшно ровене из текстове, това което бях и аз преди. В мен извира гняв в този ред на мисли. Защо и как хората могат да бъдат манипулирани чрез една истина, която на външен вид и на пръв поглед си е самата истина, но всъщност ги ограбва? Защото това е целта на религията, тя дава сила на теб, но за да направи себе си по-силна, защото твоята единствена цел е да ѝ служиш - The God Virus. Но Таня беше толкова уверена в щастието си, в това че е прогледнала, в това, че е обрърнала поглед навътре в себе си и вече е задгърбила старото, че си помислих, коя съм Аз да съдя? Вероятно и по този начин се достига до Бога? Вероятно Той е избрал да има и такъв начин? И си дадох възможност да видя дали Таня е права. Когато познаваш човека и неговите искрени намерения, си казваш, е този не иска да ме излъже, сигурно е намерил щастието, чакай и аз да тръгна по този път. Така на времето се озовах в сектата. Нямаше да им се дам, но заварих там една приятелка от Пловдив, с която сме купонясвали през студенството и едно друго момиче от Казанлък, което беше много приятно. Доверих се на тях и тяхната преценка и се оставих, оставих се да правят с мен каквото решат. Беше за малко, но все пак ги оставих, и се повредих, защото ми пипнаха най-милото. Затова днес съм в този ред на мисли, личната преценка не може да отъства в работата ти с Бога!!! Аз свърших много работа със себе си и да, беше трудно, беше страшно, беше огнено, но когато намериш Пътя, източника, просто знаеш , че си там. Таня казва: "Светият Дух е в мен." Майка ми казва: "Светият Дух е в мен. " Те всички говорят по един и същи начин и сякаш всички са го изпитали по един и същи начин. Спомням си на един ритрийт, на който трябваше да се раждаме отново, правихме толкова ритуали и упражнения, за да можем всички да преминаме през 'усещането' и да получим прераждането. Ама сякаш се работеше на конвеир. Всички трябваше да правим едни и същи неща и някои се вживяха и изпитваха разни работи, други се мъчеха да наваксат. Абе доста си прилича на психологичексата работа по семинарите, само дето там всеки е добре дошъл да изпитва и да отработи това, за което е готов. В църквата нямаше такава алтернатива. Ако на чуеш от Бог , значи си все още в греха. Самобичуване, молитви и всякакви други приоми, за да отидеш 'там'. Накрая проговаряш и 'езици' и всякакви неща, които не са ти ясни, in a state of delirium, и се питаш направих ли го, това ли беше. После получаваш това спокойствие, но то е там едно такова несигурно и ти не искаш да го загубиш. Не искаш да мислиш за нищо друго, за да не изчезне. Започваш да ограничаваш мисленето си, за да не ти пречи някоя твоя светска мисъл, или просто някоя ТВОЯ мисъл към това новопостигнато 'блаженство'. Започваш да не се интересуваш от светския живот, да избягваш всичко не-християнско, защото то те отдалечава от това 'спокойствие'. Колкото е по -далече източникът на непсокойствие, толкова по-спокоен си ти. И изведнъж изчезва светската суета, светът, семейството, старите приятели, всичко , което не е свързано с новооткритото си 'призвание'. Да, при просветлението също е така. Но аз намирам разлика, защото вече познавам и други просветлени хора. Затова ми хареса толкова много и този цитат на Александър.: "Истинскияг човек не е нито християнин, нито мюсюлманин. Той е чисто съзнание. Не можем да кажем, че Слънцето е арабско или турско... ....Те като се съберат образуват Чистия народ" Но все пак се питам понякога дали в мен не говори Егото, дали все пак 'онези' не са прави? Егото изчезва с израстването, но това се случва бавно и постепенно и по желание, а не като го отстраниш хирургически. Има една хубава книга - Път със сърце над Джак Корнфийлд, който обяснява, че свързването с Бог може да бъде и в ежедневните дела и в обикновения живот, без да се отстраняваш от него, без да си в стъклен похлупак (както мен сума ти години), уж жив, а вътрешно мъртъв. Можеш да бъдеш 'включен' , но все пак да имаш собствени въжделения, собствени мечти, собствени надежди, различни от това колко добре служиш на Исус Христос и дали изпълняваш мисията си да „спасяваш други хора“. Замисляли ли сте се всъщност кое е смисълът на живота – в собственото ти спасение, откриване на кой си ти , правне на добро и помагане на другите или спасяване на други хора? Или всичко? Наблюдавам и си казвам има разлика как човек израства, а има ли? Има ли значение?? Между моето израстване и на Таня всички привидно е едно и също, говорим в същата насока, но фокусът е различен. Осъзнах, че много хора като Таня, които са плашливи и ги е страх да направят каквото и да е сами, е по-лесно да бъдат в група, да бъдат в общество, както тя сама каза, колко ѝ харесвало, че всички се подкрпяли, но виждам, и че е по лесно да те захранват наготово с голямата лъжица, да си ти го сдъвкали и да са ти го поднесли, но пречупено през тяхната призма, отколкото да минава през огъня на собствения си ад, докато се калиш и избавиш от собствените си стари стархова и окови. Но в крайна сметка, колкото и важно да е за мен да направя тази разлика,да, защото за мен е много важно да направя това разграничение, за да спра един път завинаги да се огорчавам и да се влияя от чуждото мнение, да разчитам на източника в Мен, да разчитам на Себе си и собственото си мнение, нужда, усещане, свързване. Дори когато пиша тази мисъл в мен се поражда съпротива, някак си вина и неудобство, че гледам да наглася себе си, да ми е добре, вместо да мисля за общото благо или нещо подобно. Ето тази промивка на мозъка още дерзае в мен. Нямам доверие на себе си като основен източник на мъдрост от извора. Това често ме изпълва с огорчение, гняв и страх. Дали има нещо общо с това, че ми е трудно да приема себе си? Да, и последнията цитат на Елеазар е наистина прекрасен!!! Има ли подобни цитати в библията , които да показват Христос по този начин?
  3. В навечерието на разпятието аз имам нови осъзнавания. За пръв път този празник преминава за мен с по-осъзнат вътрешен мир. Днес имах вдъхновение да творя - беше в сферата на работата ми, но все пак творчество. А творчеството е вдъхновено отгоре, от Него - от Бог. Ние просто канализираме тези идеи за това което ни трябва, това е прекрасно усещане. Усетих цялост, свързаност. Прекръстих се. Но веднага се замислих - какво означава този ритуал за мен? Обясних си го с отдаване не почит на един велик учител, който ни е показал пътят към Бога. Но се замислих за християнството, което приема този велик учител за ЕДИНСТВЕНИЯ път към Бога. Демек, ако не накраш другите да се събудят си губиш времето, живота и целта в живота. Ето тук идва вината и аз отказвам да го приема. Ами Буда, ами всички останали древни и днешни, малки и големи учители? Не можем просто да игнорираме толкова много истини. Нали така? Също така се оглеждам за нови модели във вярата, общувам и виждам интерпретацията на различни хора за тяхната вяра. За мен това е важно, за да мога да намеря нещото, което да ми резонира, и да заместя старите - наложени модели. Моя много добра приятелка, която е много силна личност, вярваща в себе си и добър предприемач, ми каза, че Бог ѝ е най-големият съюзник и тя има специална връзка с Него. Тя не се плаши да прави неща за разлика от мен, да поема рискове, да ръководи живота си, като казва, че се чувства част от вселенската мъдрост и понякога когато е несигурна какво да прави или дали греши, призовава Бог да ѝ даде сигнал или да я спре. Това ми хареса като мислене. Освен това тя приема случващото ѝ се в даден момент като част от голямата картина, независимо добро или лошо. Това ѝ помага да приема нещата такива, каквито са. Това с ъщо ми хареса като мислене. Аз , за разлика от нея, много се страхувам да предпирема действия. Винаги искам да предугадя накъде ще тръгнат нещата, какво ще стане и затова ми трябва Бог, някак си да ми каже отговорът в самото начало и аз да знам какво да правя. Но сега осъзнавам, че това всъщност е губеща позиция. Защото няма как да знаеш отговора докато не опиташ. Защото няма логика Бог да ти даде отговора, защото така няма да се научиш от опита. Това е велика осъзнаване. И това ми пречи във връзките, в които аз се страхувам да опитвам. Друг мой приятел - сериозен предприемач и коуч по личностно развитие каза не една негова лекция , че най-голямата му вяра е в себе си. Веднага след лекцията отидох да го попитам - ами къде остава Бог? Той ми отговори така - ако някога Бог те изостави, или ти се почувстваш изоставена, на кого ще разчиташ?? На кого единствено можеш да разчиташ? Тогава разбрах, че на себе си. Ако сам не можеш да се издърпаш за косата когато си в калта, можеш да си седиш и да тънеш там и да редиш празни молитви. Бог дава заряда и силите, но работата е твоя! Още едно велико осъзнване , за което съм много благодарна. И с това искам да пожелая на всички: Весели празници и Честито възкресение Христово!
  4. И след цялото това прекрасно осъзнаване днес, (не)случайно попадам на тази песен! Поздрав и за вас.
  5. И след още един момент на нирвана, на общение с Него, осъзнах, че Божията любов е толкова голяма, всеобхватна и безмерна, и добра, и хубава, че наистина те кара да се чувстваш малък. Но проблемът в религията е, че те кара, да се чувстваш, че сякаш не я заслужаваш и това, че си я получил не е твоя залсуга , а е милосърдие на Бог, и ти си толкова недостоен за нея, че постоянно трябва да въртиш като хамстер колелото, за да не изпаднеш от нея, и да 'продължаваш да заслужаваш'. Ето това е нещо, което ме мъчеше дълги години. А всъщност разбрах колко е простичка тази любов, и че тя е насочена директно към теб. Тя е безмерен източник. Но твоя е задачата да я откриеш и да се настроиш на тази честота, защото и тази задача не е лесна, а и аз си скъсах задиника от 'бачкане' , за да достигна до тук, така че тази любов не е милосърдие, тя е заслужена, а и даже не е залужена, тя е просто там, за този, който търси и който иска да намери и да си спомни. Осъзнах, че Бог, Исус не се нуждаят от величаене. Величието е в мен самата като израз на Неговото съществуване. Животът на Исус е знакът за тази любов. Смъртта, кръстът на Исус е дарът, който той ни оставя за доказателство. Величието е в смирението и в любовта на собствената душа. Ти получаваш тази любов и от тук нататък ти я трансформираш и ти решаваш какво да правиш с нея, това е свободният избор. Стивън Хасан, друг лидер, психолог и консултант по прекъсване на влиянието на тоталитарни секти, казваше в неговата книга Combatting Cult Mind Control, че сякаш чувал как падат дългогодишните окови на съзнанието му, и на негови пациенти, и освобождаването то това робство. Напоследък сякаш и аз ги чувам - разпадането на тези окови. С всяка малка победа, с всяка изминала крачка, с всяка нирвана, с моменти като днес. Благодаря ви, че сте тук и има на кого да споделя.
  6. Здравейте отново, Много интересни отговори наистина, както искам и да споделя мои много интересни изживявания, свързани с просветлението на душата ми, в отговор на моето търсене към вътрешния мир. На няколко пъти през последните дни ми се случва да изпадам в нирвана - едно такова кратичко изживяване, което е супер еуфорична радост, просто от това да си, тогава когато всичко толкова те радва без причина, че ти идва да се разплачеш. Сега вече разбрах какво е истинската любов. И каква е разликата със секса. И това се случи тогава когато си дадох, когато си дадох позволение, свобода, да изживея нещо по начина, по който го исках. И разбрах много. Сега искам да споделя най-важното, което научих, защото търсенето не спира до тук, то продължава и това не значи ,че няма да има моменти на затъмнение, в какъвто съм сега . И за това искам да споделя също. Разбрах, че намирането на Бог, на любовта, на свързаността, и на целостта, ако щете, започва с намирането на себе си. Медитациите, семинарите, всички полезни неща, които лекуват Аза ни, и ни карат да се заобичаме са само първата стъпка към божествената любов, защото няма как да разберем, че някой, който дори не можем да видим или усетим ,ни обича отвън, ако ние не се обичаме отвътре. Точно тук правя съпоставка с религията и сектите. В такъв момент на просветление, аз имам нужда да разчленя и добре да разбера разликата между двете, за да се освободя от старото. Религията в нейния догматичен вид, (поне християнството), не учи на любов към себе си. Напротив, учи на себе отрицание и на любов към Исус, ближния и т.н. Но това аз се уверих ,ч е е невъзможно, защото се опитваш да запълниш дупки на липса и в един момент винаги си нещастен. Онзи ден имах сблъсък с майка ми, която ходи в евангелистка църква, и която, въпреки, че е интелигентна жена, се е оставила да бъде повлияна от техните учения. Преживяла е нещо приятно жената, която тя нарича среща със Светия дух, а дори и така да е, тя смята, че като начука на някого библията в главата и то по начина, по който им се проповядва там и това ще му оправи всичките проблеми. И това за нея е толкова силно, че тя е готова да губи приятели, да спори и да влиза в конфликти с абсолютно всеки, за да защити тезата си. Но на това ще се върна малко по-късно. Та онзи ден ѝ споделих нещо хубаво , което ми се случи. Срещнах една жена съвсем случайно, за която отдавна си мислех и много исках да си направя среща, но не знаех точно как. И съвсем случайно я срещам на улицата и ѝ задавам въпроса, който много исках да й задам. От известно време практикувам идеята за положителното мислене, за правилната настройка, която привлича правилните неща. Това разбира се не е само някакво пожелаване, а увереността в свързаността с Духа, която имаш. Съответно майка ми ме изслуша, но положителната реакция на радост, която очаквах, тя казва многозначително. 'Нали знаеш, че това , което ти се е случило не е от положителното мислене. Ама хайде да не отварям темата.' И това много ме вгорчи, направи ми отрови деня. Първо отхвърлянето като майка -дъщеря. И второ отхвърлянето ми като човек с неговите разбирания. Ето това ме дразни в религиите, които евангелизират - омаловажаването на човешките разбирания, различни от техните, невъзможността да се зарадваш на нещо нехристиянско. В крайна сметка, тя не разбира, че двете неща идват от един и същи Източник, но аз вече разбрах, че няма смисъл да тръбя или налагам , или да споря са моята позиция - тя е важна за мен. Иксам просто само да продължавам да я затвърждавам. Но всъщност, точно тук се замислих за следното, което породи в мен конфликт. Любовта и разбирането за Бог тръгва от Себе си, както аз разбрах, или тръгва от 'светите' книги??? От любовта към Бог, към Исус Христос? Майка ми по цял ден 'чука' Библията и разни книжки, написани от евангелизатори, как да се разбира Библията. Според мен там са я тренирали не как да мисли за Бог, а какво да мисли за Него. В крайна сметка вечерта я конфронтирах за забележката ѝ, казвайки ѝ, че ми е станало много неприятно и че тя постоянно го прави. Този път обаче реших да ѝ говороя с любов, вместо да се врязвам и да се стига до конфликт, защото тя вдига гарда и започваме да се караме. Тя ме изслуша и се съгласи, че понякога неволно го прави, даже ми сподели, че се е случвало и с други хора, което ми хареса. Но после ми каза, че това в нея е толкова силно, че не може да има толеранс на тази тема. Можела да бъде толерантна с всичко останало, но това за нея било най-важно. Ето на тези индоктринации ме хваща яд, защото аз бях същата по едно време. Доктор Даръл Рей го нарича 'Вирусът - Бог'. В крайна сметка казва тя, това , което е изживяла е толкова ценно, че искала и другите да го изживеят и най-важното за християните било да учат и другите на това. Ето тук идва промивката на мозъците според мен. Аз ѝ казах, че няма как да научи някого на нещо, ако не му е дошло времето, но отговорът веднага идва - че той щял да си отиде неспасен и нямало време. В крайна сметка добре видях лимитираното ѝ разбиране, защото за тях спасението единствено значи къде ще отидеш след смъртта. Ако с това ги държат, и за това е цялото бързане, това е просто смешно. А иначе тя се опитва да цитира някакви научни факти от книжките, които чете, с които евангелизаторите се опитват да се впишат в научните изследвания, за да не се въртят само в сферата на приказките, защото много хора все пак се опитват да се обяснят някои работи, колкото и на религията да не ѝ е приятно подчинените ѝ да мислят рационално. За нея цялото 'спасение' не идва със собственото ти проглеждане, а видиш ли ти озовавайки се там, ставаш воин на Господ и започваш да водиш битки и за другите. Ето това е вирусът на религията. И ето тук тя се издънва най-много, защото хората бягат от вирусите. Доктор Даръл Рей казва, че много християни са обсебени да евангелизират, отколкото да помогнат на някой в нужда, защото това постоянно се начуква в главите им. Смятат , че като пъхнат библията в нечий ръце, като посеят семената, и са си свършили работата, но всъщност не помагат с никакъв практически съвет, а дори и с нещо материално, ако е наложително. Тук в мен се породи още един конфликт, точно как да помогнеш на другия в даден момент. Понякога е достатъчно да му пъхнеш малко пари в ръката, а понякога това не е достатъчно. Разбирам намерението да помогнеш на някого като му дадеш собственото спасение в ръцете , но това дали е християнско, или просто човешко?!?? На мен самата ми се случи нещо подобно напоследък. Срещнах човек, който отчаяно се оптива да избяга от себе си, заринат в работа, безсъние и нездравословен живот. Опитах се да говоря за семинарите, за себеоткриването, което ще го избави от това му състояние, но той гледаше със скептицизъм. За него избавлението беше да ме върже в кафез, да съм само негова, и от това да идва мотивацията му - от моята любов към него. Сякаш видях себе си много години назад. Празно, измъчено съществуване, в което не можеш да намериш точния път. Хрумна ми идеята да му предложа безвъзмездно пари, да отиде на семинар за личностно развитие, защото просто ще прогледна къде му е грешката. Идеята му се струва смешна и тъпа. Опитвам се да му обясня къде греши, но нищо не влиза в главата му. Според него аз съм го лишила от любовта си, и това е проблемът. Ето тук изпадам в ситуацията на нещо като евангелизация и в мен има голяма дилема, от която ми се свива целият корем - аз искам да помогна и го правя безкористно. Но тук се замислям какво всъщност стои зад християнката евангелизация и колко е безкористна тя? Дали зависи от съотвения индивид? Защото с всяка евангелизация се цели продължението на вируса, а до колко се цели спасението на точно този човек, на разрешението не ТОЧНО НЕГОВИЯ ПРОБЛЕМ. Аз не предлагам на този човек да отиде на семинари, защото искам да вдигна рейтинга на водещия или да го направя по-богат, а защото смятам, че наистина са ми помогнали. В религията обаче не е така. Ето тази чиста, безкористна идея да помогнеш на някого може да бъде зацапана с вълчите пориви на алчни и подмолни евангелизатори. Винаги съм се чудела до колко този хора всъщност вярват в доброто и до колко са обсебени от доктрината??? И до колко това е тяхна отговорност??? И до колко трябва да им 'вляза в положение' или да се чувствам кофти за тях, че не разбират доктрината и евентуално са подмамени, защото според мен някои я разбират, но предпочитат да стоя там, защото е по-лесно и им е сдъвкано преди да им го поднесата в устата. Така че... с моята майка се разбрахме, че за нея това е най-важното и че въпреки, че тя много ни обича, не гарантира, че няма да прави забележки по темата. А пък аз ѝ казах, че винаги когато ми е неприятно ще ѝ го казвам, за да се съборази, защото все пак ако обичаш някого би трябвало и да уважаваш решенията и разбиранията му. Та това исках да споделя с вас днес.. дали Азът е пътят към достигането на Бога, или тези други учения. Но писането ми действа толкова терапевтично, че смятам, че сама достигнах до някои заключения Въпреки всичко ще ми е интересно да видя какви са вашите гледни точки и вашите разбирания. Дали те се допират до моите или как вие сте си намерили пътя? Аз лично много се упсокоих когато го намерих и не смятам да се чувствам виновна, че видиш ли ако не евангелизирам хора , животът ми няма смисъл. Според мен майка ми не е намерила себе си, въпреки, че е намерила един Бог някъде отвън. Нея много я дразни твърдението, че Бог е вътре в нас и ние сме Бог, това да се обожествяваме, я плаши. На нея ѝ идва като богохулство. Ето тук виждам празниата, която тя се оптива да запълни. Др. Рей много ме съгласи с едно негово твърдение, че християните често са обсебени да евангелизират, защото ако не натискат постоянно бутона, който да им носи успокоение, чрез молитви, изповеди и четене на библия, те не са спокойни ако и другите не мислят като тях. И според мен не са спокойни, защото не са намерили себе си под цялата догма и индоктринация. И когато усетят нещо различно от това, на което ги учат, или когато видят, че някой е щаслтив просто от себе си , изпитват страшно безпокойстви и тревожност, затова е по-лесно и хубаво всички да вярват , в това в, което и ти вярваш. Така няма да си задаваш въпросът - Прав ли си? Ох приятели, много се радвам на това, което написах днес. Изхвърлих гоям камък, дано е бил оинтересно четиво и за вас и не ви е отегчило. Смятам, че това са жизненоважни въпроси, на които ако всеки намери отговор в себе си, ще бъде много щастлив човек.
  7. Благодаря ви за отговорите, но ей Ники, твоят отговор беше право в десятката за мен. Да, аз тръся точно такова отворено виждане. Говориш за тантрата, тя е интересно изживяване. Ходила съм на един семинар, но не успях да вникна дълбоко в нещата. От една страна се обясняваха техники, чисто физически, от друга - това божествено единение. Но точно тук не успях да вникна. Значи аз съм наясно, че тези мои 'проблеми' , така да ги нарека, идват от някаквъв непреработен от детството модел, и със сигурност самооценката тук играе голяма роля. Но при мен не толкова сексът е самият проблем, колкото до това да си позволявам да експериементриам с нещо, което ме вълнува, да си давам, да си казвам, че заслужавам, и да чувствам тръпката от това, а да не е като самобичуване. Тогава каналът точно към божественото се затваря и започва натрупване на напрежение, стрес, безпокойство, неосъщественост, неудовлетвореност, загуба на щастие, тъга, ярост, гняв. Колко по-отдалечен човек може да бъде от Бога по този начин? А също така свързването на секса с нещо мръсно. A да не говорим, че познавам хора със силно изразено либидо, които имат разнообразен сексуален живот, и предпочитания различни от общоприетите, и които си позволяват да ги живеят. Тези хора са интелигентни, успели в една или дурга насока и изглеждат щастливи, уверени в себе си и доволни от живота. Не виждам нито да са деградирали, нито да се пропаднали, нито да са извратени. Не знам кой точно до колко е еволюирал в духовно развитие, но тези хора обичат себе си преди всичко и това ги прави щастливи. И за мен пътят към духовната любов започва от тук. Няма как да я изпитваш ако първо не я изпитваш към себе си. Иначе тази любов се превръща в един ластик, който се опъва и те жилва на всяка твоя мисъл, - " Помисли ли за мен. Аз съм любовта към Бога, не ме забравяй, без мен няма да можеш да бъдеш щастлива.' И когато това започне да трови всяка твоя една мисъл, се превърща в тежко бреме, а не в освобождаване. Всички тези изродени мисли, са благодарение на сектата при мене. Преди това просто имах нормални мисли. Страшна промивка на мозъка.
  8. Слънчева и всички други участници, много благодаря за отговорите. Александър, прав сте, че ако съм само наблюдател ще намеря сигурно отговороите много бързо, но аз се афектирам, И най- вече се афектрирам, защото имам моменти на прояснение, и знам какво значи тази връзка , за която говоря, моментите , в които си в абсолютна хармония и просто знаеш всичко. Просто е много трудно когато изпаднеш от тях. А зад цялото това мое търсеене разбира се, съществуват травми от детството, от миналото. Това е свързано със самооценката ми, доколкото съм разбрала и с безусловното ми приемане. Освен, че съм имала доста ригидно детство по отношение на дисциплината и самозаяваяването на Аза, то след това попаднах в секта, в която индоктринацията на тема религия беше над всичко друго свързано със заробване не личността, но не и любов. От тук идват и трудностите ми при прочита на доста такива текстове. Например самият текст на Сергей Лазарев. Онзи ден един приятел ми изпрати линк от твоя сайт Орлине, с текста на този човек. Ние дискутирахме съвсем различни неща. НО прочетох нещо в този текст, което тотално ме срина: „Всяко деградиращо извращение изниква от преклонението пред наслаждението (а в основата си то е задвижвано от либдния, сексуален нагон, бел. ред.)… В съвременната западна цивилизация, прекланянето пред сексуалното наслаждение незабелязано, но безвъзвратно убива любовта и вярата. Когато на първо място се слага наслаждението, а любовта на второ, това по същността си е начало на процеса дяволизъм. Стига да постави нещо пред Бог и пред любовта и душата неусетно започва да се разпада. Разпадането първо се проявява с греховно поведение, постепенно с изгубване на нравствеността, след това – с извращения и престъпления, после – с болести, злополуки и смърт. Случва се за спасяването на душата да ни дадат болестите на ранните етапи, преди да деградираме до извращения и да извършим престъпления.“ Опит в оцеляването 1, стр. 65 Не мога да разбера защо всеки провъзгласил се учител, пророк или просто човек, който смята че има да казва някаква истина свързана с просветлението , религия, вяра, започва с отричането на сексулаността. Винаги, ама винаги в подобни текстове, където са намесени цитати особено от моноистичните религии, сексулаността е дисектирана от останалото човешко съществуване. Нарушена е целостта на съществуването и моят директен прочит на това е : Това , което си ти, не е достатъчно добро за Бога. Трябва да внимаваш, трябва да си спираш сексуалните пориви, за да видиш аджеба това дали няма да ти затъмни Божията любов. После питах този приятел , който ми изпрати текста, но за него той си беше съвсем нормален, докато за мен този абзац си е чисто анатемосване. И проблемът ми е, че аз търся Божествената любов, търся смисълът и често го откривам, но когато попадна на такива текстове, които уж трябва да ме научат на нещо, аз се чувствам укор , порицание и че чисто и просто аз не принадлежа към лоното на тези 'светци'. Беседите на Екхарт Толе за силата на настоящия момент и за намирането на Бога, но не чрез кръста, имаха много по-голям ефект върху мен и ми помогнаха да осъзная, че нещата идват отвътре, от самата мен. Просто трябва да се науча да си вярвам и да приемам най-вече себе си за авторитет, а не да залагам на подобни външни писания. Да, ако те могат да ми донесат нещо, чудесно, но в повечето случай ме докарват до хапчета. Защото сексуалната енергия е толкова силен драйв, че самото й подтискане може да довете до шизофрении и други тем подобни психични разствойства, а не обръщането към Бога и възъджанието да я излекуват. Това за мен не е успешна рецепта, защото тя съсипа живота ми. Говоря за индоктринацията, а не вярата в истинския Бог. Даръл Рей , https://www.dnes.bg/mish-mash/2011/05/26/bez-bog-za-po-dobyr-seks.119622 , в книгата си Секс и Бог - как религията изкривява нашата сексуалност, обяснява точно механизмите на вина и срам заложени в 'Божествените' учения, за да манипулират секса, и от там колко милиони хора по света страдат от такава репресия. Самият той, превърналрнал се в атеист от пастор обяснява, че много хора, избират атеизма като форма на вярване, не защото отричат самата велика сила, която съществува, а защото не могат да намерят обяснение за любовта и смисъла на Божията любов в догматичните религии, и просто започват да търсят рационално доказателство. Да не говорим, че пастори и различни 'учители' , които твърдо прокламират въздържанието от секса и неговата убийствена греховност, са хващани в сексуални скандали и скрити афери. Често когато аз самата спроя с разни хора по темата и си защитавам позицията, ми се казва, че аз просто имам его и трябва да го махна. Лично за мен , това е поредният канон, сложен в устата на някой многознайко, който или говори наизуст, или от собствената си позиция решава какво трябва да се случи в моя живот. Не мисля, че вярата в Бог трябва да нарушава целостта си and hell no, не си давам сескуалността. НЯкак си не мога да повярвам, че моите разбирания и схващания са също толкова важни, както и нечии други. Веротяно не мога да приема себе си на наякаква ниво напълно ( травма от детството), за да си кажа просто да, това е моето схващане за Бога, може да се различава от mainstream разбиранията, но си е мое! А за мен тази любов е важна, израснала съм с нея и тя е това пламъче, което никога не угасва и те топли, но не мога да пожертвам част от мене за нея, за щото как Бог ще ме обича друга? Сега разбирам защо хора с различна сексуалност - гейове , лесбийки , джендъри всякакви други имат голям проблем със себе приемането си - защото са отхвърляни не всяко едно ниво - общество, вяра, религия. Колкото и човек да си повтаря , че се обича и че се приема, когато е отхвърлен от няколко или много места, той започва да го чувства и да страда. Също така, интересно ми е, че естествено подобни текстове не отхвърлят сексуалността изцяло, нали, не я заклеймяват тотално, защото човечеството все пак трябва да се възпроизвежда, нооооо... всичко, което излиза от границите на 'нормалното' започва да става 'извращение', нещо лошо. А а коя по дефиниция е добрата сексуалност и какво значение има човек какво прави в секса, за да се счита той за добър или себе си да счита, че е свършил правилното нещо? Един мъж да има една жена , те да са женени, ако може да слагат и дупка на чаршафа като евреите? Ако посегнат да правят секс, да се супер смирени и да си повторят поне 10 пъти, че това е в името на Бога? Еййй хора, опомнете се... ние сме създадени да имаме тази страст, че дори и похотта. Че ако погледнеш партньора си мръснишки, че ако си поиграете за чистото удоволствие от това, вече си принизен до ада. Сексът бил животински нагон и ни принизявал до животните, според някои религии и други учения. Правененто на секс за удоволствие е погрешно според тях. Ами в природата където с много малко изключения някои видове животни правят секс за чисто удоволствие, останалото разнообрази на нашата фауна на планетата прави секс точно и само за продължение на рода си. И секс само за размножаване не ни ли оприличава точно тогава на животните, пита д-р Даръл Рей? Аз също мисля така. Освен това къде е похотта в самите животни?? Танците и ритуалите , с които мъжките привличат женските обикновено са толкова красиви, защ ото е на път да се случи нещо толкова красиво. Което точно е животинско в негативния смисъл залаган в секса? Липсата на любов? Ами сексът както и останалите ни нужди - сън , вода , храна, въздух, има нужда от проявление. Това е нормално човешко качество. И ето тук църкви , религии и разни учения намират ниша да манипулират хората, защото когато се вкара вина от самия акт, църквата е мястото където човек да търси облекчение от тази вина, и така порочният кръг се затваря. Да, друго е когато удовлетворяването на тази потребност стане фикс идея и водещо, безсмислено съществуване. Някои прекаляват с наркотици, алкохол, а други просто с храна. Достигат чудните 500кг и не могат да стават от леглото си после. А ето, храната по принцип е полезна, Тя ни е необходима да живеем, но с такова прекалявае ни унищожава. ТАка че... ако само в този смисъл , се дават съвети (дори не казвам, да се отрича сексът), как да се от насяме към секса, тогава съм съгласна с подобни текстове, но никъде нищо не е обяснено така. Обикновено са използвани силни думи като извращение, отвращениея, грехове, падания. Pleaaaaaseeeee stop! За тези писатели, просто преста нете да бъдете темерути и оценете истиснката същност на човека, или му дайте шанс той да я оцени чрез любовта, а не анатемата! Всъщност, тук аз достигнах до много важно заключение за себе си, чрез всичките си размисли и прозрения Благодаря още веднъж на всички участници, вие ми помогнахте, благодаря и на този форум. Всяка малка крачка е важна. Сигурно ще има и други, но важното е ,че напредвам по пътя, бавно преодолявайки най-вече себе си!
  9. Орлине, здравей и благодаря за от отговора. Да, много може да се каже по темата, защото аз виждам как наложени и дълбоки модели за вина дърпат конците на личностното ми развитие, както и на много хора в това число. Точно това искам да изчистя все още, освен моята лична травма от религията, искам да разгранича духовността от всичко друго човешко насложено и искам тази духовност да ми помага в трудни моменти и да ме окрилява. Един приятел каза: Когато израснеш над това се чувстваш велик бог в собствената си реалност. И аз много споделям това му мнение. Искам да намеря отговор Исус допринесъл ли е наистина с нещо за любовта и спасението на душите , показвайки им тази правилна посока, и дали наистина има такава история зад религиозността, и кое наистина го свързва с любовта. Ако Исус Христо може да ми бъде някакъв модел, то трябва за себе си да знам защо и да взимам пример, ако си заслужава. За сега все още Исус Христос е спасителното островче на комфорт наложено в детството. Той е там в църквата и помага като се прекръстиш и се помолиш ... ама толкова. Чета и други подобни постове и виждам колко се разединени и търсещи хората сами по себе си. http://frankpowell.me/jesus-hates-religion Много от тях говорят да следваш Исус, но защо трябва да следваме някой извън себе си? От написаното от тях виждам, че много го виждат също така като този голям комфорт, островчето за спасение, което им е наложено или в детството или на по-късен етап. Това е също както при мен, макар че няма доказателство, че този Исус (плаващо понятие) им е дал реално някаква любов или нещо веществено. Мисля, че поради липсата на други източници на любов, така широко обсъждани и прокламирани, хората се ориентират към Исус, защото не знаят как сами да обичат себе си, а и често им трябва модел. Мен също ме е страх да пусна този модел и се държа за него като удавник за сламка, защото няма с какво друго да го запълня. А този модел е пълен с вина. А и в крайна сметка не се разбира дали същността на християнството е да помага на бедните или на хората изобщо или да евангелизира повече хора. Защото в крайна сметка аз виждам като погрешно да тръбиш на някой, че твоят път е по-верен от нечий друг, защото Бог или някой друг ти го е казал и ти като добър роб отиваш да изпълниш повелята. А къде е свободната воля?
  10. Напоследък имах едни доста дълбоки мисловни брожения по горепосочените проблеми. Намерих много интересни книги и дискусии за атеизма, особено обяснението на религията като вирус, който се самоиздържа, за да съществува. Ето тук може да се намери дискускията с Др. Даръл Рей: Освен, че ми бе интересно, освен елементарни въпроси, се разискваше и книгата му The God Virus , a също така прочетох и книгата му Сексът и Бог, как религията изкривява нашата сексуалност. Много интересно четиво наистина. Но после слушайки цялата дискусия за атеизма, някак си не се съгласих с тях напълно. Да, много доводи се даваха против религията като такава,но с техните опити да обяснят всичко, те просто остават в главата и забравят за духовността, която съществува в един човек. Аз не бих могла да живея без представата за Бог където всичко се рационализира, но всъщност открих, че нашата вътрешна карта на ценностите ни, често е заложена в главите ни като малки и ние дори не ги поставяме под съмнение някои от тях. Например да кажем Амин на много неща. Но когато започнах да поставям всичко под въпрос се обърках. Обърках си и моята карта с ценности. Установих, че ние всички имаме малки островчета, на които се спасяваме и това са така наречените механизми за справяне, с които се успокояваме в дадени ситуации и се спасяваме от стреса. Освен, че осъзнах колко лесно може да ми се въздейства отвън, също така осъзнах, че може би сега е моментът като осъзната личност вече да си изградя нова карта с ценности, които да се градят на лични решения, усещания, и нужди, а не да приемам наготово идеологии и да се опитвам да се вместя в тях, потушавайки вътрешните си конфликти. Едно от нещата , които когато поставих религията под съмнение беше какви са всъщност ползите и вредите от религията през вековете? Дали е имала само негативно или само позитивно влияние? Със сигурност не е второто, но дали е и първото и до каква степен? До колко религията е зацапана и размита от догми, норми , страх и вина и до колко е чиста духовност? Исус Христос в християнството олицетворение ли е на любовта? Да , така се тръби в християнството, но като се замислим това са едни готови модели, които ни се набиват в главите от малки, чрез книжки , проповеди и т.н. Това са въпроси свързани с агностицизма. Ние имаме право да вземем информирано решение за нашите ценности. Запитах се дали моралът е свързан с религията? Кой го е измислил? Гледах една беседа, в която се казваше, че религията е барометърът на доброто и лошото и без нея няма да съществува обективен морал, а само субективен, и така ще има само човешко мнение, като няма да има етика, защото никое човешко мнение няма да е по-важно от друго. Примерно убийството , самоубийството за едни може да е непростимо престъпление, а за други може да е ок, в зависимост от обстоятелствата. Религията , вярата поставят едни основи, в които да има отправна точка за добро и лошо. Но пък за да стоим в доброто, трябва ли да сме под страх да не нарушим на някого закона? Да чувстваме вина? А също така молитвата, благодарността? И те ли са измислени от религията? Аз лично изпитвам страх, че моите модели няма да отстоят във времето и пространството и ще се срина под напора на напрежение и проблеми, някак си нямам вяра в себе си, че моите ценности са важни за мен и че работят за мен. Че аз не мога да се сравнявам с някви големи умове, които са измислили големи идеологии, но пък с каква цел? Религиите наистина ли целят да ни доближат до Бог или обслужват свои собствени цели? Това ми е трудно да разбера - какво мога да си взема от тях като чиста духовност и какво са догми и ограничения , целящи да подчинят личността на властта им. Всъщност големият ми страх идва от там - да пусна досегашните ми разбирания, малките островчета на комфорт в подсъзнанието ми, за които съм се хванала като удавник за сламка, но които са само едни островчета на фона на карта, която може би не ми върши толкова добра работа, защото има механизми, които ми пречат да бъда спокоен и уравновесен човек и спъват развитието ми. Така че, за да пренаредя картата, ще трябва да се освободя и от островчетата, които ще придобият друг облик в една нова карта. Просто пускането на старите модели е много трудно, защото трябва да пуснеш това, което си бил до сега. За мен Исус Христос е едно такова островче. Научена съм от малка, че той е олицетворение на любовта, че е заченат без 'грях', но тези неща не отстояват във времето на моите вярвания. време е да го проверя с моите сетива и с моите убеждения на този етап и да се убедя дали трябва да го харесвам или не, и как въобще би било добре да възприемам Исус Христос. Защото всъщност аз бих искала ако той ми е някакъв модел на поведение, в труден момент да взема пример какво е правил, и да предприема действие, а не да търча към църквата да се изповядвам, да си обръщам другата буза, да бъда добричка, и въобще да вървя против себе си и да се подтискам още повече, а не да се измъквам от проблема. И освен това кой е асоциирал Исус Христос с любовта? Ако е имало исторически такъв характер, то той е събирал ученици да проповядва, изцелявал е, говорел е на хората, че ще се спасят ако го последват в божието царство, но никъде няма в прав текст разговор за любов, освен да обичаш ближния си , така както обичаш себе си. ДА, ама толкова много хора има ниска самооценка, така че те съвсем не обичат себе си, а как да обичат ближния си? Значи ще е по същия начин, ако те не си позволяват, ако се подтискат, то тогава няма да позволяват и на ближния да има, няма да му желаят доброто. Така че всъщност това едва ли е добър модел на поведение. Някой може ли да даде руги примери защо Исус Христос е любов и с какво може да ни бъде за пример освен, че е евангелизирал големи маси от хора? По-нататък намирам друга статия, с друго мнение. http://www.changingthefaceofchristianity.com/opinions-and-editorials/an-atheist-call-for-christian-compassion/ Човекът разсъждава върху това дали християнството като религия , целта му е да помага на бедните, да евенгелизира и въобще, християнството в днешния му вид има ли някакъв принос към духовното израстване на хората, а и помга ли дори и на бедните или на някой? "Samaritan’s Purse implements the model of the Bible story of the good Samaritan, and follows Jesus’ teaching to come to the aid of the world’s poor, sick, and suffering. " Does God Care About the Poor? Not long ago I posted a Facebook comment supporting health care financing reform. A friend commented that God intends for the church to help the poor, not the government. I responded that if that’s true, God apparently doesn’t care much about the poor. Let me explain. To be fair, some Christians make amazing sacrifices to relieve the suffering of others. However, I’ve observed a “body of Christ” that provides no convincing evidence that God has any interest in whether or not people have food, health, or freedom from exploitation. A Church Too Focused on Evangelism As a charismatic Christian, I believed that the Holy Spirit lived in every Christian, teaching and inspiring him or her to do God’s will. I was troubled by the prevailing attitude among evangelical Christians that serving people’s needs was secondary to “saving them” through the Gospel. I’ve often heard this attitude defended with the argument that the gospel offers eternal life, which is much more important than our present physical needs. I understand that perspective, but I am unconvinced that it justifies the church’s focus on evangelism over compassion and service. Това ли е целта на християнството? Не е ли спасението на душата ти неговата същност? Ето това ме навява на мисълта, че масата хора са водени за носа от маса идеологии, но те не са се запитали какъв е смислът на всичко това за самите тях? За какво ги ползват. Какво искат да постигнат.
  11. Ето, аз чудесно се откривам в тази статия: Здравейте.Аз предлагам една добра тема за днес-енергийният вампиризъм(ЕП).Това е паразитно отношение при което една личност се храни с жизнената сила и енергия,позната като прана от друга личност.Тези хора,които се хранят с жизнената сила на друга личност,като измукват /изтеглят от нея се наричат психични вампири(ПВ).Аз обаче ще предложа по-извисено предложение днес:не е възможно да дадеш на някой твоята енергия и не е възможно да вземеш енергията от някой.Ето защо нека да разгледаме Източника на всичките енергии.Както знаем Източника е безкрайна Енергия без граници и той съдържа Всичко.Има нишки/потоци в този Източник които наричаме Душа или Висш Аз.Това е просто поток в океана,но е израз на океана.Пример:Така нека ги наречем Вие и Боб.Боб се храни с енергия само от неговата Душа или Висш Аз.По същият начин и вие се храните от Вашата Душа или Висш Аз.Това е поток от Съзнание,който ви захранва с Енергия.Не е възможно някой да вземе от вашата енергия както и вие да вземете енергията на някой друг.Всичко което се случва е,че тази личност се държи по такъв начин,че посредством възприемането му,усещанията за него вие започвате да имате разбиране и мисли,които водят до ограничаване и спиране на вашият собствен поток от Източника.Същото може да се случва и с другата личност. Боб може да чувства като,че ли има изтичане на енергията му към вас,но какво става обаче в действителност:той разглежда/изследва нашето поведение,при което той има мисли,които не позволяват на неговия поток от Източника да слезе в неговото физическо тяло.Това там е така защото той си казва''Сега аз чувствам,като че ли моята енергия е източена когато съм около теб''Всъщност няма никого който да извършва това на Боб.Това е просто извинение,че Боб се чувства зле.Това може да се случи и на Вас ако Боб прави нещо което ви прави да се чувствате като''че ли ви е източена енергията''Ако това е психически вампир единствената причина да имаме това възприятие е защото той/те правят неща,които ни водят/причиняват/ до мисли,гледайки на него/тях....така че тези мисли причиняват съпротива на собствения ни поток от Източника.Или схематично:Поведение на Боб-Наше възприятие-наши мисли-наши чувства-обструкция на собствения ни поток енергия от Източника.Този енергиен поток не може да тече към и в нашето физическо тяло.И това което става е,че изпадаме в неразположение ,болка или болест.Всички тези симптоми на неуравновесеност са вторична продукция от нас-отнемащи нашия поток от Източника.Психичните вампири(ПВ) не чувстват Вселената като безкрайна.ПВ не чувстват и не смятат ,че е възможно да получат любовта която те заслужават.ПВ не си вярват,че могат да се удовлетворят техните нужди и като резултат те вярват,че единственият начин да вземат това което им е нужно е като го вземат от другите.Мислите които имат ,отслабват тяхната жизненост и така те преживяват техният живот в състояние на непрекъснато отчаяние,ужас и слабост.Те не забелязват,не чувстват и не знаят за собствения извор от Собствения им Дух.Поради това,те се разглеждат като духовно неукрепнали и слаби.В действителност е невъзможно да бъдеш духовно слаб,обаче е възможно да пренебрегнеш силата на своя Дух.Подобно на гладуващите хора,които крадат храна,те крадат енергия.Обаче както видяхме в посочения пример не е истина,че те крадат енергия.Но те се държат по такъв начин,който води до пораждане на мисли в другите, чрез които се блокирва собствения им енергиен поток от Източника.Това не ги прави лоши и зловреди или с болни намерения.Прави ги отчаяни жертви на техните собствени умове.Но с риск това да ви накара да се чувствате недоволни,аз трябва да ви кажа нещо отностно жертвите на вампиризма.Ние живеем в реалност,физическа реалност която е огледална холограма.Начинът по които е подредена, е точно съобразена и в пълно съответсвие със закона на привличането,който гласи,че само вибрации които са подобни могат да споделят една и съша реалност.Как става така,обаче,че жертвата и хищникът могат да споделят общо или едно и също пространство?Не са ли противоположни вибрациите им?Не точно даже изобщо не е така.Те са едни и същи вибрациии.Жертвата е точно същата..както и вампира.Той или тя също имат мисли,които отслабват и намаляват собствената им жизненост и общо те живеят в състояния на слабост ,отчаяние и ужас,Те също не чувстват и не разбират ,не знаят и с това пренебрегват Извора на техния собствен Дух и също са определени като проявяващи духовна слабост.Както гладните хора,крадящи храна,те крадат две неща:1.Първото е Съжаление-това се чувства като да обичаш тези,които са постоянни жертви,защото то кара хората да се грижат за тях,защото те се чувстват не достатъчно способни да се грижат за себе си.2.Нещо повече,жертвите на психическите вампири крадат от пространството на отчаяние,то е чувстването на добрина и любезност,Когато ние се сравняваме с лошата личност(психичния вампир)ние изглеждаме добрите личности,Ние не се чувстваме способни да се чувствме добре отностно себе си,поне ние не се чувстваме като някой по-лош от нас.Това ни прави зависими към Психичния вампир(ПВ),ние продължаваме да вливаме в тях,защото те обслужват нашата концепция за себе стойност.Ако стане така,че контактуваме с ПВ ,започваме да се чувстваме изчерпани и объркани,като без настроение,даже депресивни.Твоята енергия обеднява и ти не знаеш какво те е нападнало,ударило.Точно както в старите приказки за вампирите смучащи кръв.В повечето от времето те те нападат и ти не знаеш как да опишеш твоите чувства,защото не можеш да индетифицираш кой в твоето обкръжение прави това да се чувстваш по този начин.Следва кратък списък на главните атрибути на ПВ:За да се счита някой за истински ПВ той трябва да има повечето от тези описани в списъка критерии:1.ПВ живее в атмосфера на самоигнориране/самопренебрежение.Ние всички сме в процес на саморазкриване в някаква степен и ние сме всички в тъмнина отнесено към нас самите,но ПВ имат по- малко инвестиране в самоосъзнавнате,което те правят за оцеляване, И оцеляването означава да се молят на разстояние от другите.Докато те вземат тази енергия от другите те нямат много подтик да се променят и така да станат осъзнати.Това може да бъде трудно да се види защото те се грижат да се движат в кръг от хора.които наистина полагат усилия да се самоосъзнават,Духовните кръгове и лекуващите модалности са техните специални предпочитания,Ще ви кажа защо,като цяло духовните хора и хората от лекуващите полета са най- отворени към другите хора.Техните защити са ниски и слаби и те са прощаващи.Тези от вас които намират нашия път към Духовния път често не битуват/пребивават в пространството на Радостта.Много често Духовния път се намира по силата на нашето собствено страдание.Повечето от нас намират пътя там защото се чувстват като жертва или са били жертва в миналото и така ние сме там в духовни кръгове по- специално за излекуване на вече текущите настоящи вибрации от виктимизацията(периода в който сме били жертва).Когато се заобикаляме с тези,които практикуват най- доброто мислене за другите и тези които практикуват пълна лична отговорност за всичко,много е лесно да да отидеш незабележимо и да накараш другите да съжаляват за твоята болка,когато ние ги наряняваме вместо да ни премахнат от техния живот.По друг начин казано: Ако аз бях вампир- прилеп и аз знам,че там е крава(отвратителен човек) на полето,която практикува изкуството на не съпротива.Аз пак вероятно ще реша да кацна върху тая крава и да започна да се храня от нея.Защо? Защото аз знам,че тя няма да ме удари силно с опашката си,както средно статистическата крава.която не е в духовния кръг, и която не практикува колебание да ме удари и свали от себе си.Те се хранят от негативното внимание.Те причиняват проблеми и създават ненужни междуличностни търкания с цел да привлекат всички очи върху тях.Тези хора избират непрестанни битки и ти ще се опитваш да оправяш и балансираш,но това няма да помогне да решиш проблема във взаимоотношенията,защото това не е лечението което те искат.Те искат вниманието което има даваш,когато те създават проблем,когато те искат.Тази личност няма да стане по- добре без значение колко те казват,че искат да се подобрят,защото това не е техния прерогатив-привилегия.Те са лъжливи, измамни.Техния любим номер за развитие на съгласие между хората за развитие на приятелство е да обърнат хората един срещу друг.Те са известни с взимането на страха,за играенето от определени страни,поставянето на хората един срещу друг,защото те могат да се хранят с енергията на някой с който се поддържа.Вместо да се включат в честна безпристрастна игра,където две партии се съгласяват да се включат в емоционална битка от аргументи,те нападат когато е най- малко очаквано когато няма провокация,Те влизат в пространството в твоя слаб момент и те атакуват,те ще те нападнат,те ще го направят в твоя момент на слабост,те могат действително да се почувстват по- силни и техната собствена идея може да излезе.Ти може да се почувстваш източен,изцеден по негативен път даже и при мисълта за този човек.Причината за това да се чувстваш изцеден по негативен път е,/ когато ние правим сенчеста работа или други форми на обучение,ние бихме могли да се чувстваме изцедени но със заземено задоволство-т .е радостно чувство-това като разлика/най- вероятно е да си имал контакт с ПВ.Вината е техния абсолютен ход за подбуда,атака.Не само,че ги кара да се чувстват силни,могъщи и прави но също така кара хората да се унижават и да се отдават на извинения и да се увеличат жествовете на оценяванеи одобрение към тях,което е форма на насилване върху някой да си подари енергията на тях(да си я намалят по този начин)Те използват всичко което си им казал срещу теб по- късно.Нищо не стой с тях което си им казал нищо не пазят.Тези хора-ПВ са царе на извъртането.Те избират част от това което си им казал за да защитят своята позиция срещу теб!И по- специално неща които си казал,които са от твоето уязвимо място.ПВ не вярват на НИКОГО!Те живеят техните си животи в състояние на постоянна параноя.Повечето от тях са супер,хипер перфекционисти,Те се стремят към изяви,но докато техния външен свят става повече девствен,чист,техният вътрешен свят става безмислен и мрачен.Те се вцепеняват в някои обстоятелства.Те се сковават и в някоя обстановка което води до опасни междуличностни отношения.Те се нуждаят да чувстват нещо, но всъщност не чувстват нищо и така,те проявяват много крайно проявяващо се поведение,само за да почувстват нещо като например спорт изръстващ адреналина или комплекс от престъпления.Те са заети с грижи да бъдат прави и печелещи,защото бидейки прав означава да си добър.Ето защо те избират борбата и битките и отказват да загубят битката , защото те не се интересуват от общите интереси(добра воля)Единствения начин по който могат да се докажат на себе си,че са добри и достойни за любов е да бъде прав и да спечели каквото и да му/ѝ коства на всяка цена.Много от тях са отделящи се..и те напускат своето тяло подсъзнателно през деня,те живеят във вид на екзистенциална тревога(свързана със съществуването и живота) те чувстват,че всеки около тях източва тяхната енергия,така,че те отговорят на това като измукват/изтеглят енергията на другите хора,за да компенсират това възприемане.Те се индетифицират с виктимизацията до такава степен,че могат да изглеждат напълно безпомощни и вие можете да се окажете извикан в ролята на спасител.Само,че...те никога няма да бъдат спасени!Вие само ще ставате все повече и повече изтощени,опитвайки се да изпълните ролята си на спасител.Те или са вечните мъченици или вечните нарцисисти(любов към себе си,свързваща се с характерни черти засягащи собственото възхищение,егоцентричност и егоизъм)Като всички мъченици те предлагат да правят любящи неща,..но тяхното желание бързо угасва,когато другите приемат техното предложение.Те негодуват срещу другите след като направят нещата които сами те са им предложили..така,че другите вече никога да не ги помолят !Те обичат съжаление.Това ги прави да се чувстват добре.Вечните нарцисисти..обаче преднамерено ще избягват да правят нежни,любящи неща,защото те си мислят,че ако са нежни с другите,те няма да имат достатъчно енергия за себе си...т е те са скъперници..те лишават другите и спорят за техните права да бъдат себефокусирани.Повечето от тях са се усъвършенствували в изкуството на пасивната агресия,сърцето на която е негодувание...Те молят за помощ,но външната помощ не е от полза за тях..Бидейки неспососбни да им помогнете действително,вие ги активирате да се чувстват по- способни!Те са заети и тревожни с правенето на заплахи които Ви правят да действате по начин,които ги кара да се чувстват като че ли са обичани.Това е вид заклещване,където те теглят,те ви насилват да ги гоните.Класическата форма което това приема ,е личност,която постоянно заплашва,че ще напусне,но никога всъщност не си отива,защото те наистина не искат да напускат.Какво искат наистина е:да продължавате да се връщате и да има казвате да не напускат да стоят и това е начин те да се чувстват обичани.Срещата с ПВ означава нищо повече от това.Вие имате някаква вибрация на жертвата която да видите,разгледате някои вярвания,които отричат достъпа до вашата Лична Сила.ПВ са специално привлечени към хора които нямат граници,Но не искам да оставате с погрешно впечатлениеЩе направя видео отнасящо се до границите.Границите не означават,че ние изправяме стени между себе си и другите,Означава обаче,че ние сме отдадени на нашата собствена идентичност ..Ние имаме солидно чувство за идентичност и солидно чувство за това какво означва щастието за нас като индивидуалност.Ние сме отдадени да направим каквото е необходимо за да сме доволни и щастливи.Тези от нас,които нямат добри граници,поради факта,че не сме много отдадени на нашето собствено чувство за лична идентичност и следователно и щастие ние не можем да кажем НЕ на другите хора,защото казвайки НЕ..ние се чувстваме лошо,това ни отваря много широко да бъдем смляни от другите хора.Да бъдеш в присъствието на някой,който обича да се държи по начин,който ги кара да се чувстват добре относно самите тях,но ние се чувстваме зле по отношение на самите себе си.Ето проблема .Традиционно ние мислиме,че най- добрия начин да предпазим себе си срещу ПВ е да се защитим,но аз ви казвам днес,че вие правите точно обратното,защото минутата в която идвате с тази идея,че се нуждаете от защита от някого,вие създавате това нещо,че вие се нуждаете да бъдете защитени от него.Или с други думи,ние вярваме на нас си,че сме жертва и ,че ние се нуждаем да бъдем защитени.Няма защитна техника,която да ни защити от ПВ и така може да попитате:защо тогава е това което толкова хора визуализират,че са заобиколени с балон от бяла светлина..не работи ли това понякога?Не е..,защото личността си мисли да защити себе си,а защото визуализирането на балона от бяла светлина е причината да се чувстват по- силни,по- могъщи и това освобождава съпротивата към идеята,че ПВ може да сподели пространство с тях.В реалността т,нар бял балон от Светлинакойто ние издигаме около себе си ментално не причинява буфер с тази личностПВ изобщо!То е причина да се увеличи нашата честота до степен до която достигайки ние не можем да бъдем използвани утилизирани от ПВ.Но има по- добри пътища да се направи това,Ако вие стеПВ самия себе си,Вие скоро ще установите,че не може да се радвате и забавлявате на начина по който другите хора ви третират.Мога да ви обещая те няма да се отнасят с вас добре и вие ще откриете себе си напълно самотни без приятели.Това на което най- много се надявате е временнен прилив(впускане) във временна връзка с някой която скоро ще изгасне.По силата на факта да бъде близо до вас,защото те ще се отделят от вас.Изисква се МНОГО СМЕЛОСТ да погледнете себе си честно и да приемете че сте с поведение на ПВ.Нещо подобно на това да приемеш,че си пристрастен към нещо(с вреда за теб).Като първа стъпка към Възстановяването.След това вие можете да прекарате известно време и да се захванете за действие..избирайки да правите нещо друго.Намирайки път да посрещнете своите нужди от самия себе си и да се отнасяте и третирате другите по начин,по коитоВие бихте искали да бъдете третиран.И така,как ние може да изкореним ПВ от нашия живот?Като ги лишим от техния източник на енергияТе се хранят от вашата слабост.Така ако вашата слабост не съществуваше,те не биха могли да се захранват чрез вас. Страхът е общия знаменател между двамата-ПВ и Жертват.Ето списък на нещатаот които ПВ се страхуват ужасно:Това е което фактически ги мотивира да се молят на другите:1.Изоставяне,Напускане,Измяна-мислейки за себе си като лоши,измъчвани2.Мъчение-невъзможност и неспособност да избягат болката.3.Бидейки без сила или уязвими-дефицити-няма достатъно от нужното,лишаване от любов,отхвърляне,загуба на лична идентичност.4.Инвазия-бидейки контролирани5Зависимост 6.Дефект-недостатъкСега ще дам някои полезни съвети които ще помогнат да станете вибрационно съответни на това което бихте искали да сте,вместоПВ:И ако искате вярвайте,това е едно и също лекарство и за двамата и за жертвата и за ПВ съзнавайки този принцип във вселената:Не е възможно за ПВ да ти вземат от енергията(ако си в ролята на жертва) ине е възможно за теб да взимаш(ако си ПВ) от тях енергия.Това което е възможно обаче е да се държиш по начин който повлиява някого.Да мислиш и да допускаш само мисли,които предпазват Източника на Енергия от техните по- висши съзнания да протича през техните физически тела ,това е подобно на това ти да правиш нещо,което ще коства на другия да сложи техните пръсти върху маркуча с вода,така,че да не може да тече вода в маркуча...И така...решението става.с..1.Развиване на Автентичност- ти трябва да разрешиш на себе си..да намериш себе си..и истината ..кой си ти и това което искаш да бъдеш..Колкото повече се държиш така, като тази личност,толкова повече ще бъдеш точно който си.Автентичността е изключително важна,когато имаш работа с ПВ/ЕВ(психични/енергийни вампири),защото те се хранят с нашата несигурност.2.Развиване на Автономия-казано по друг начин-да изпълниш/осъществиш своите нужди по здравословен начин или да развиеш вид отношение с другите хора,които са симбиотични вместо паразитни.Отношение на зависимо сътрудничество са месото на ПВ.Единственият начин за предпазване на себе си от този вид отношения е да станем СИЛНИ В и от Себе си,да знаем,че сме способни.3.Да се научим как да се подхранваме,как да обичаме себе си,как ‚''да си наливаме собствената чаша''...за двамата- ПВ и жертавата...това не е нещо в което те са много добри.. Но колкото повече се практикува изкуството да правиш каквото ти се иска,да обичаш себе си...,толкова по- малко се нуждаеш от другите хора да ти пълнят чашата.4.Отдай се,ангажирай се към твоя живот и към твоето физическо тяло.Това може да изглежда обикновенно,но точно защото си тук в твоя физически живот,не означава ,че си се ангажирал към тоя живот!Само когато ние наистина сме се ангажирали към нашия животи сме се ангажирали към другите,тогава ние сме способни да правим необходимите промени,които повече Не съответствуват на вапиризма.5.Развиване на вярването във себе си.Ти наистина може да вярваш на себе си.Твоята вътрешна система за ръководство никога не може да бъде корумпирана от други личности или нещо.И ако ти не вярваш на някого,,всичко това е всъщност Невярване на Себе си,защото това означава,че мислиш,че не си способен да разграничиш какво е правилно за теб разграничаване, проницателност за някого който е добър за теб от някой който е лош за теб.Също означава,че ти не мислиш,че можеш да направиш това,което те прави да се чувстваш добре,За ПВ,това специално е истина и за жертвата това е истина.Като жертва това е истина,защото ние не чувстваме какво да се направи за да опазим себе си в безопасност или да се чувстваме доволни.Но ПВ изсмуква от другите,прави неща за да повлия на другите така,че те да могат да се чувстват добре,защото те не се чувстват способни да се чувстват добре от самия себе си!6.Научи как да виждаш и да приемаш безмислиците,усложненията и сивите области.За тези от нас които са заклещени в ролята на ПВ или жертва,ние имаме много трудно време да видят света както в действителност е,защото се гледа в условията на черно- бяло,свят на злодеи и герои,на злодей и жертва.Виждайки светът по такъв начин..ни кара да се чувстваме като живеещи в един опасен свят..и така увековечава мирогледа,който не ни служи много добре..и това означава ,че ние избираме поляризация от едната или другата страна,вместо да ги уловим заедно.7.Изучавайки поведението,което ти искаш да получиш от другите-искаш ли да бъдеш погален от другите,искаш ли да бъдеш изслушан?Ако ти видиш каквото и да е поведение,което искаш да получиш,започни да го правиш да го проявяваш същото към другите.Това ще направи ВИБРАЦИОННО СЪОТВЕТСТВИЕ за да получиш точно това поведение от другите към теб.Каквото и да помислиш каквото и да правиш,което ще те сложи в пространството да се чувстваш овластен..дава възможност..и ето момента на Истината: Колкото по- малко мисли на страх имаш,толкова по- малко страх ще чувстваш,и толкова по- високи ще са вибрациите,които ти поддържаш,за да се предотварти да бъдеш въвлечен на другата страна на взаимоотношенията които отрязяват вампиризма.И това е Истината,ако ние бъдем честни със себе си, ще признаем,че всички ние имаме поне малко вампиризъм отвътре.
  12. И още една извадка от статия: Aстрални създания: измерението, което отразява физическата реалност, но не на материално ниво. Или същество – живо или мъртво, което няма или се е отделило от своята физическа форма. Човешкият вид може да е жив или мъртъв /според определенията на физическия Живот/. Живи са хората, които все още се намират във физ. измерение, но в момента са напуснали телата си.- Обикновено нощем при сън. Може да се натъкнем и на мисловни форми, които се държат сякаш са същества, но всъщност не са. Най-голямо объркване поражда онова което познаваме като нисши астрални създания.те обитават места където се отдават на долни и вулгарни навици и поведения. от рода на наркотици, алкохол, пушене, сексуални оргии, сектите и други. Проблем с такива същности може да имат хората с лошо здраве, чиято аура е лишена от жизненост заради по горе ги описахме. При по-силен и вибриращ от енергия човек, никое прилепване или обсебване не може да издържи повече от няколко часове или дни. Винаги се намират хора които хвърлят вината за личния си дисбаланс и проблеми на нисшите астрални създания, в/у дявола или някаква друга сила задължително извън тях самите Дразня се и от друго. Редът, който съм подчертала. Почти навсякъде едва ли не се тръби , че ако имаш горе-споменатите пороци, едва ли не ще си обсебен от такива същества. Хайде , моля ви се. Точно в сектите приказват подобни неща и точно в сектите всяват такива страхове, и точно в сектите ги гонят уж тези същества, а тук пише, че от там се прихващат. Дайте да се изясним кой крив, кой прав? Демек, всичко , което обществото или моралните ценности налагат за лошо, едва ли не е почвата на астралните същества. Еми малко като за деца ми звучи това и приказката за Торбалан. Значи аз не съм нито от пиещите, нито от пушещите, нито от приемащите наркотици. Оргии не правя, макар че нямам нищо против да се включа в подобно вълнуващо преживяване. Не знам защо, но хората свързват оргиите с низши , долни индивиди, а там енергията всъщност е много сексуална, женска и мъжка, но никой не ги разглежда като нещо хубаво, освен хората, ко ито участват в тях, и които изобщо не страдат от страхове за вампири и просототии, просто защото са себе си. Аз това мисля, другото е просто чешене на езиците и защитни механизми от хора, които ги е страх. Обсебвания: разликата с прилепванията е, че вече прикачилата се структура налага своеобразен поведенчески модел на човека, които може да доведе до лудост, депресия, ревност, самоубийство, престъпления, блудства и какво ли не още. И как точно води до лудост и промяна в поведението. Как нещо ще движи твоите неврони? Или до лудост води натрапливата мисъл, която постоянно е смразила съзнанието ти? Колко хора сте виждали доведени до лудост, защото са пили, пушили или правили повечко секс? Че те тогава алкохолиците, наркозависимите и порно актьорите всички трябва да са луди , ревниви, самоубиийци и какво ли още не. Странни и нелогични са ми тези обяснения, макар че съответстват едно към едно на моето чвуство и страх, които изпитвам, макар че аз не правя нищо от тези неща, освен , че съм била в секта, но там те уж бяха много чисти и ги гонеха тези същества. Основен извод: когато поддържаме добро здраве, хармония и здравословни навици, но имаме и едно на ум, никога няма да имаме какъвто и да е проблем с такива неща. Един вид, хайде слушкайте да не ви напляска дяволът.
  13. Астрален паразит

    Аз само не мога да разбера от какво се пораждат тези връзки? Всичко това звучи като ужасни небивалици.
  14. Здравейте, Знам, че тази тема е нелепа, но понеже страдам от неоправдан страх, просто трябва да потърся помощ. В мен се надига мощен вътрешен конфликт и изпадайки в него имам чувство, че ставам жертва на нещо подобно или поне мозъкът може да даде само това обяснение на случващото се. Тук прилагам малък цитат от статия, който наистина описва какво чувствам.. не знам какъв е точно механизмът, но искам да се науча да се справям с тези състояния. 'Прикачвайки се към енергийното тяло на „хазяина”, те започват да „смучат” енергията му, като го правят все по-слаб и по-слаб (отслабва биополето), беззащитен, докато не постигнат своята така желана цел-да живеят отново, като се наместят изцяло във физическото му тяло, така както някога и те са имали и управлявали физически тела. Това представлява т.нар. обсебване (Човек може да бъде обсебен от тленни и нетленни същества. Механизмите са различни.)' Аз съм интелигентен човек, и самият факт , че се занимавам и страхувам от подобни работи ме изкарва извън нерви. Уж съм осъзнала, а вътре в мен има един такъв страх от подобни същества и че мога да бъда нападната и губя мисловна и всякаква друга енергия. Снощи сънувах кошмар и се събудих в 2ч и от тогава не съм мигнала. На една приятелка баща й почина предния ден и ходихме да се видим с нея. След това сънувах нещо, което не помня, но помня че си обяснявах какво е когато се събудих. Бяха 2 същества от астралния свят, 2 субстанции, нямаха форма. Ако някъде се описва ада, то това го почувствах като нещо такова. Един мрак и една студенина, абсолютна липса на любов. АБСОЛЮТНО ОТСЪСТВИЕ НА ЛЮБОВ. Нищо нямаше смисъл. Пълна обреченост. Почувствах, че не ми е там мястото, но се събудих много изплашена. След това дълго си обяснявах, че тези неща се преборват с любов, а аз имам любов, но се чувствам много уязвима към подобни неща, а именно защото преди 20г бях жертва на религиозна секта и по време на един екзорсизъм ми беше втълпено, че демонът, който гонеха много драматично от едно момиче се е вселил в мен, защото съм била отворила вратата на греха широко, понеже съм правила секс преди брака. От тогава сексът го свръзвам с демони, с нещо ужасно, мръсно и нечисто. И също така ми беше втълпено, че аз сама си навреждам и предизвиквам тези страхове, от ко ито се хранят демоните, като не следвам 'словото божие'. Сами разбирате , че това са способи да направят човека слаб и уязвим, за да могат да го контролират. Много време мина от тогава и много неща осъзнах, но съм постоянно уязвима на темата демони, астрални паразити. Не мога да се отпусна и да бъда изцяло себе си и да задоволявам всичките си нужди, било то сексуални или други. Това 'неразрешаване' на себе си да бъда себе си, ми носи страдания, които сякаш идват от 'демона', и се зараждат едни страхове, че сякаш не мога да се справя с живота и живея на 30% от капацитета си, които още повече подхранват този 'демон' имам чувството и така се въртя в един порочен кръг вече 20г почти. Когато успея да изляза от тези състояния и съм изпълнена с любов и спокойствие, виждам ясно нещата, но винаги съм с едно наум, че пак мога да вляза, което и се случва, и това е защото няма емпирично обяснение на нищо от този астрален свят и не мога да съм сигурна. Също така много често в живота се срещаме с подобни въпроси, които често ме навличат на подобни мисли. Например снощи в просъницата от кошмара си мислех защо е толкова важно водното кръщение. Аз съм кръстена както всеки друг човек. Някои хора ми казват, че това предпазва от подобни същества. Баба ми, която е евангелистка ми каза, че това са глупости и че кръщението е във вярата. Колко от тези неща са суеверия и колко не? Например , сега като почина на моята приятелка баща й, им казали да закрият огледалата. Всеки го прави машинално, но дори не знае и защо. Едни казват за да няма суета, други не знаят. Трябвало да се раздадат дрехите на починалия? Защо? Трябвало да не се гледа телевизия, едните казват от 2-3 дена до 40дена , казват други. Мен ме дразнят всякакви такива суеверия, но още повече се дразня, че се страхувам от тях. В крайна сметка какво може да ти направи един енергиен вампир? Той ли ти пие енергията или твоят страх и натрапливи мисли? Но какъвто и да е отговорът , този страх и натрпаливи мисли така сковават тялото ми, че всъщност всичко започва да придобива реална форма, сякаш този 'демон' физически те наранява. Чувството е отвратително и не можеш да избягаш никъде. Чувството е на капан, а животът е ужасен по този начин. Бих искала да разнищя този страх и ще ми е необходима малко помощ.
  15. Не разбрах кой трябва да се свързва с мен.
×