Jump to content
Порталът към съзнателен живот

holyvalentine

Участници
  • Общо Съдържание

    56
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

1 Следващ

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

1139 посещения на профила
  1. Благодаря. Аз просто имам един такъв страх, че субстанции, могат да завладяват хората, да променят тяхното съзнание и да ги нараняват по някакъв начин, ама освен умствено и чисто физически. Според мен нищо от това не е вярно или повечето е художествена измислица, а по-скоро страхът ни от тях, недоверието в себе си. Но тогава какво да кажем за хората, които изцеляват с енергия? А защо хората ходят при пастори и представители на главните религии за духовно и физическо изцеление?Не е ли същото, те не ползват ли някакви източници, или ползват само и единствено вярата и любовта?Дори Христос е казвал на хората, които е лекувал - "Вярата ти те изцели!", а не самият той.
  2. Благодаря за отговорите. Стана ми малко по-ясно. А леенето на куршум на същите принципи ли е?
  3. Здравейте, Иска ми се да поразсъждавам върху темата с яновидството. Ходих при една жена вече втори път и просто тази жена все едно вижда вътре в мен, вижда моите мисли, моята енергия, улавя ме. Нейната енергия е много силна. Казва ми неща, от близкото бъдеще и минало, но само верни неща, без да съм обелила и дума за тях. Та сега ще се опитам да формулирам няколко въпроса. Жената ме попита дали чета книги за духовно израстване и аз отговорих да. Точно това свързване с вътрешното си Аз - с Божественото с интуицията, не е ли същото? Т.е. ние с кое Божествено се свързваме? Със самия Него или разни ангели, архангели и цели кавалкади от езотерични същества, които съществуват и всъщност до колко ние можем да управляваме собствената си енергия и собственото си поле и да не позволяваме на чужди такива да ни влияят? А тези същества какви са? Как се свързват с тези хора и защо искат да предават тази информация? Някой друг ли им позволява, те сами ли го решават? Акок съдим от гледна точка на религията - ясновидките са отхвърляни, бих си представила, че във вселенския закон тези неща са забранени, но някои езотерични същества са намерили вратичка в закона и търгуват с информация, както това да звучи в техния свят така че са лоши. Ако го погледнем от чисто човешка точка - хора отиват за помощ и биват посъветвани, и им се помага. Ванга и жени като тази обикновено имат някакви учители, които им казват всичко това, и тогава те би трявало да са добри. НО понеже няма анатомия на езотеричния свят и всичко е само гадаене, нещо аз не мога да взема решение на кое да вярвам. Ако вярвам на сетивата си, тази жена ме описва отвътре и аз трябва да съм ѝ благодарна. Тя работи с много любов и винаги си тръгвам от там с много позитивна енергия. НО главният в ъпрос е , ако има някой посоянно да ти казва това и онова, къде отива твоята свободна воля, твоят избор, твоите решения? Или това също е въпрос на личен избор?
  4. Здравей Орлине, неизменно вървя и неуморно работя, толкова е силно желанието ми за подобрение. Имам всякакви типове видения и прозрения. Тук ще споделя нещо за индийските мантри. Незнам защо ми идва да пиша тези неща за индийските мантри и чантове, но нещо не ми дава мира да го напиша. Незнам дали е безсънието снощи или сладкия сън този следобед, но със сигурност иска да излезе от мене, като изхвърляне на камъни от жлъчката, поредният се отрони. Та.. още една победа за тийм Петя Ангелова. Тези дни не съм спирала да работя със себе си, казах си, че няма време за губене. Не искам да се натрупват отново неща, които да вадя по такъв болезнен начин. Работя със себе си и денем и нощем. Интересни видения и визуалиции имам, някои чак ме плашат. Усещам неща, виждам неща, примерно както в далечна Индия. Натъкнах се на мантрата Ом, и от там се повлякох по други. Сякаш хилядолетният бит и култура на тази държава ми разказа историята си, в какво вярват. Древните накити, бижута, финеса на женските гласове и визия, слоновете отрупани с окраса.. сякаш бях индийска принцеса векове назад. Мантрите бяха великолепни, започнах да слушам една след друга. Някои бяха доста натрапливи и едно неясно чувство се загнезди в мен. Започнах да разбирам, макар че не разбирах за какво се пее, че тези неща са като християнските молитви или напявания в църквата. Когато легнах да спя ме замъчи чувството, че тези неща ти отварят пътя към Бога, демек когато ги слушам започвам да изпитвам едно такова чувство на възвишеност, десектирам се леко от моите си чвуства и започвам да търся насоки, без да искам, каккво искат да кажат тези не ща и как аз тряб ва да се държа. Изведнъж се върнах отново в зоната на очкаването на нещата отвън, да ми покажат пътя към Бога. Осъзнах, че тези, или други Християнски методи, коиото ми бяха досасдни като цяло, няма да ме отведат там, акосе опитвам да ги следвам, ако търся смисълът им отвън и ако се дисектриавам без да оставам Петя. Когато заспах през нощта, макар и за краткото време, сънувах, че съм много мъдра и хора искаха моето мнение и мъдрост. Тогава аз им казах, че няам верен път към Бога, освен този на любовта. Ако се чувстват щастливи и радостни, усещат една лекота, усещат любов вътре в себе си и към себе си, и приемат всичко това с любов, това е пътят към Бога, няма мантра или молитва или нещо друго , което да ги изведе там. И това осъзнах днес, че когато си ВЯРВАМ, АЗ НАМИРАМ ПЪТЯ КЪМ БОГ С ЛЕКОТА. Алелуя и Амин! Мантрите са нещо прекрасно. Орлин може да даде повече инсайт върху тях, но аз осъзнах,ч е те са едно прекрасно общуване със себе си и с Бог, но не задължителен път за намирането на Бог. Усетих ги толкова извътре, че пак казвам, понякога се плаша къде отивам и как во виждам. Плаша се най-вече от това, че не мога да си обясня къде отивам и какво става. НО прозренията, до които достигам след това, затвърждават лювовта ми към себе си, към Бог и това, че аз победих един кошмар , който ме тормозше почти две десетилетия.Отново искам да искажа едно огромно БЛАГОДАРЯ на всички, които ми помогнаха да мина през трудния път и на цялата Вселена. Обичам ви! Това го написах онзи ден на нещо като чернова, но виждам как ефектът спада от ден на ден и човек се връща в реалността. Започва да заглъхва гласът на тази вътрешна мъдрост. И другото, което ме притеснява е ,че някъде ще хлъцна, в цялото това преработване не старите травми и няма да мога да завъртя сама машинката, както и се случи. Говорих много с накърненото, обиденото и малкото момиченце в мен, което го болеше, обяснявах ѝ, ображдах я с любов. Интересното е ,че се връщах в различни периоди от живота ми, в трудни моменти и виждах колко много вътрешно съм страдала тогава без да го осъзнавам даже. Изплаках всичко наново и го освободих. Но онзи ден стигнах до едни изкривени мисли, които много ме натовариха, и с които не можах да се справя, а именно за самоубийството. Затова ще отворя нова тема , защото това са стари нишки, но не успях да видя от какво са провокирани и защо умът ми още понякога си 'играе' с тях. Това много ме разстрои онази вечер и започна едно мазохистично обвиняване на себе си, че не съм се справила, а аз са справих с толкова много неща тези дни. И така , друата тема ще бъде за самоубийството.
  5. Подобни състояния изискват доста работа със себе си, така че , щеш не щеш , вършиш я. Ако ги пуснаш просто да потънат надолу с недоотработени неща, естествено , че те ще изскочат по някое време пак. Така че не се тревожи за мен Минавала съм по този път вече, просто този път беше с по-голямо хлъц. Виждам, че и други хора са почерпили нещо от темата, така че споделянето винаги помага. Благодаря за мнението все пак.
  6. Започнах днешния пост с намерението да ви попитам за вашето мнение, и дали съм на правилен път, с благодаренето, но в края на писането си вече нямах нужда от нечие мнение, знаех, че съм на правия път. Усетих силата си, усетих, че мога да си вярвам. Победих един можещ зъл интроект и го изгоних. Благодаря за съществуването и на този форум, за възможността хората да пишат за проблемите си, и на всички, които са се включвали със съвет и мнение по моите проблеми.
  7. За благодарността. Днес отработих още доста неща. Една мисъл, която се опита да заседне в съзнанието ми беше за благодарнстта. Честичко си повтарям, че съм благодарна на хора и събития довели ме до тук, до този момент и през това, което съм преминала. Но особено много благодаря, на тези , които са ми помогнали. Споменавам ги в мислите си, защото си спомням доброто, което са направили за мен. Днес специално благодарих на Орлин, защото благодарение на неуморните му писания по-горе в този пост, днес усях да поседя в една църква 15 минути, след като една приятелка ме завлече вътре, без да ме боцкат иглички, без вътрешен конфликт, без притискането под лъжичката, които изпитвах в последните 18 години. Когато бях малка ходех самичка в отродокаслните църкви и се молех. Това ми беше като вентилиране на натрупаното напрежение и зареждане с положителна енергия.След попадането в сектата всичко се промени като с нож. Благодарение на усилената ни съвместна работа с Орлин, днес успях да постигна това. Не беше за вярване , но успях. Като излязохме от там се чувствах горда от себе си, радвах се къде съм в този момент на живота си, а пред очите ми се мерна градксата болница, където прекарвах част от времето си през пролетта, когато бях болна. Отново благодарих на Орлин. Когато бях уплашена и бояща се за здравето си, той ми напомни да приема всичко със любящо смирение и да се оставя в ръцете на Бог. Превъзмогнах болестта, но знам, че бях между небето и земята и наистина се оставих на милостта на Всевишния. Днес отново благодарих на Орлин , виждайки болницата. После нещо в подсъзнанието ми каза, ама защо благодариш на Орлин, трябва да благодариш на Бог. Замислих се, но не го почувствах като провилно. Разбрах , че п одобна мисъл не е моя. И нещо ме загложди. Като се разтършувах из подсъзнанието осъзнах, какъв дебе, мазен, гнусен интроект се е бил заклещил в подсъзнанието ми, и с години смучи там като пиявица. 'Трябва да благодариш на Бог' на онзи силния, могъщия, пред който ти си нищожество, без който ти нищо не можеш, без който са ти подрязани крилцата и за нищо не ставаш. Ето този интроект живееше в мене толкова години, благодарение на това, че не си вярвам. Точно този механизъм на защита и любов го е нямало тогава, когато са го поставили в мен, за да им кажа - майната ви шибаняци. Много неща отработих на последния семинар, някои от които много тежки и болезнени. Отново благодаря на хората, които ми помогнаха да премина през тях, да, разбира се , тук мога да благодаря на съдбата/ Бог, за наниза от събития довели да отиването ми на този семинар, на интуицията ми за отиването на този семинар, но при всички случаи благдоаря на конкретни събития , хора, случки, а не просто на един бог, който запълва цялото ми същество, цялото ми съзнание и контролира целия ми живот. Tози интроект днес си отиде. Алелуя и амин. В момента лея съзли на облекчение слушайки - Now we are free, песен, която олицетворява моя полет към свободата :
  8. Izezaz, благодаря ви за мнението, което сте споделила, но като го прочетох, то е направо смешно. След всичко , което преживях и отработих като психологически травми, след всичко , което се отключи, вие искате да седна и да се захвана с ръкоделие.. Съжалявам, но това е просто смешно. Не знам на базата на какъв опит сте дали този съвет, нито пък защо трябва да се изолирам. Оправих се на следващия ден и то точно с говорене с хора, и то с правилните хора. Сега няма и следа от това състояние. Чак днеска чета коментара ви, но силно се съмнявам, че когато и да го бях прочела щях да се възползвам от него. Благодаря все пак.
  9. Здравейте, Исках да попитам дали някой е изпитвал поражения връху себе си от бастрика дишане. Това е много силно влияещ метод върху тялото и макар, че не го правя за първи път, има чувство ,че след този път си навлялкох неприятности. Още докато дишах усещах, че ми става лошо, кашлях, виках а след това започна да ми се вие свят, започнаха да ми се схаващат ръцете. Знам, че има такива симптоми и друг път съм ги изпитвала, но този път световъртежът беше ужасен. След като приключи упражнението всички станаха да ходят до тоалетна (то беше групово), но аз не можех да помпръдна 15-20 минути, виеше ми се свят и се чувствах страшно отпаднала. Не можех да се стоя на караката. След това успях да стана и проължих дена, но се чувствах много отпаднала и без грам енергия. Вечерта докат си решех косата когато се наведотх наляво изведнъж изпитах страхотен световоъртеж (аз никокга преди не съм имала), всичко се злюля пред ме ни трябваше да се хвана за нещо.После отм ина. После вечерта не можах да мигна цяла нощ, главата ми тежеше, бях неспококйна, когато се опитвах да заспя, бях легнала на лявата си страна, и отново световъртеж, ужасен. Макар, че лежах трябваше да се хвана за леглото, сякаш по тъвах в бездна. Много се разстроих. Попитах водещите и те ми казаха, че това били психо-соматични симптоми. На друтия ден бях като пребита. Отдадох на безсънието. Върнах се в къщи и спах през нощта. Вчера не успях да отида на работа, още се чувствах зле. Днес дойдох на работа , но не се чувствам никак адекватно. Цял ден се чувствам като изпиразнена от съдържание. Сякаш тялото ми е от въздух а главата ми е вързана с канап и не мога да дишам към тялото, и тя много ми тежи. Постоянно едно замайване такова. Сега към 17.00ч ми стана съвсем лошо. Сърцебиене. Премерих пулса и показва 94. Някой ще каже паник атака. Не. През зимата страдах от инфекция в главата и много добре си спомням симптомите на мозъка ми, същите неща, сърцебиене, високо кръвно, редуващо се с ниско. Лежах 2 пъти в болница. Сега всяка стурин имам ниско кръвно пак. Това за мен не са психо соматични симптоми. В интернет четох, че много интензивно и неправилно дишане може да повреди мозъка. Даже гурута са умирали от това. Някой беше поствал подобни симптоми на моите след такова дишане, дералиция, не може да се концентрира на работата си, не може да се свърже със себе си, като дисектиран. Човекът звучеше много уплашен както съм и аз в момента. Научните обяснение за ефектите върху тялото от отва дишане и намаляването на въглеродния диоксид в тялото бяха свързани със разширявана не кръвоносните съдове в мозъка. Сега се притеснявам от инсулт. Вероятно това са доста хипохондрични мисли, но наистина не се чувствам никак добре. Някой случайно да може да сподели опит? Ще съм ви много благодарна.
  10. Д-р Първанов, Благодаря за предположението, но не мисля, че имам ОКР. Питах и опитни психолози за мнение, Да, имам натрапливи мисли, но не е такова състояние. Живяла съм с тези мисли почти 18 години, не е възможно да се изтръгнат току така. Работя по въпроса и мисля, че имам прогрес. Просто в момента се справям с една много дълбока травама. След семинара този уикенд, се преработиха още много неща. Болезнено, но заздравяващо раните. Сега анализирам много от старите си модели на мислене в нова светлина. Днес мислих над въпроса как в мен се бе наложил моделът, че трябва да съм отговорна за спасяването на целия свят. Дълго време се борих с подобна мисъл, от известно време тя не ме тормози толкова, но се случва да ме споходи. А защо ми споходи ли? Ами мислех си за някои неправди тук в Бг, по света. На семинара дискутирахме, че много често се хващаме за ситуации и хора, които се свързват с наши неотработени травми, и съответно това ни боцка. Често започнах да мисля, и да виждам от чуждото поведение, как други хора не се вмешателстват в чуждите работи, или пък знаеки, че няма да променят нещо или някой, гледат своята работа, или опитват да променят себе си. Това обаче не звучи ли като прекалено затваряне в собственото пространство, прекалено дистанциране от дадена кауза, и просот гледане на личните си работи? В България никой не работи по една обща кауза, просто сме много разхвърляни. Ако само се мисли, ;аз не мога да променя другия човвек, или аз не мога да променя нищо', не се ли оставяме на течението? Не се ли отказваме да направим нещо за света?Да, знам че Дора ми обясняваше, че когато не можем да променим нещо, е добре да го приемем. Това също е начин да погледнеш на света и да му даравяш малки каузи. Но не сме ли прекалено пасивни на моменти? В сектата използваха моята вродена доброта и чувството ми за справедливост, и си спомням, че ме обсъждаха, че съм много милосърдна и това можело да помогне много на 'каузата'. Аз се оприличих на едно момиче от семинара, което казваше, че когато видела жертва и насилник, автоматично заставала на страната на жертвата, за да помогне.Аз също. Мразя насилието и винаги заставам истинктивно на страната на жертвата. Искам да помогна. Тези хора тогава ми направиха нещо като комплимент, изманипулираха ме през това да ти почеткат егото и след това беше презумцията, че трябва да се помага на всеки, който не е 'спасен'. Ако искаш да помогнеш на човека, траябва да го 'спасиш'. И това става мисия за много хора. Виждаш някой , който е нещастен и бързаш да му дадеш сдъвканото наготово хапче, пък дано му подейства. То и затова много нещастни хора се озововат в тези секти, или пък такива , които търсят отговори и лично духовно израстване. Лесно е да ти го поднесат там където е сдъвкано, ама каквко ще ти поднесат е въпросът.
  11. Орлине, Ето това визирам в постовете си, поне в последните 3 от тях... Антония7 1 Started conversation: току-що · Доклад Ти си една мръсна курва и Бог ще те накаже заради твоята развратност. Послание от някоя си Антония , участник в Портала. Вечната битка на низшестоящите и на всички, които ти пречат да бъдеш себе си.
  12. Нещо друго ми хрумна докато се разхождах из природата. Как се справяме с емоции към даден човек, когато знаем, че той е добър, виждаме добрите му качества, но ненавиждаме някои други негови качества, обсуловени от собственото му его, от рамките с които живее, от неосъзнати страхове и пречки. Каваме си, да този човек не е виновен , че ги има, но с тези ‘лоши‘ качества той наранява. Визирам бивш мой приятел. Днес бях на едно много красиво и изпълнено със смисъл място за мен в Пловдив. Вървейки по пъткеите ми се яви да-жа-вю от пролетта, когато последно бях там с него. Бях излезнала от болницата и се радвах, че съм жива и че въобще мога да отида на това място, след всичко, което преживях. А той всякаш не се радваше за това. Беше там автоматично, с настройката някак си.. тая най-после спря да се лигави. Нищо ѝ нямаше, а аз трябваше да я търпя. Естествено връзката ни не просъществува много след това. И днес като си го спомних ме полазиха много гадни тръпки. Аз съм му простила на това момче. Той си беше добър човек по принцип, но имаше доста такива нараняващи способнисти както и да бъде злобен на моменти, доста злобен. Какво си казваме в такива моменти? Да , приемам човека, но изпитването на тази неприязън част от израстването ми ли е?
  13. Здравейте отново, Благодаря на Орлин и всички включили се по темата. Явно аз самата имам нужда от малко осмиляне, преди отново да 'ми дойде' да пиша. Странно нещо е човечкият мозък, и в частност моя..:) Хубавото е ,че след всяко осмисляне идава период на просветление, където си просто наясно и нямаш нужда от въпроси и отговори. Просто си 'там'. Хубавото е , че 'там ' започна да се случва и все по-уверено се случва. Така че, както Орлин беше споменал това е път, може да е бавен и труден, с много преповтаряне, но резултат има.. Но след това някаква травмичка или болчица се отключва , и изпадаш от рая, за да си припомниш какво е то 'рай' и как да достигаш до него повторно. За родителския принос към много от нещата , с които още се боря, със сигурност ще има поле за изява на предстоящия семинар. Вълнувам се. Slay, статията ми хареса, но само до някъде, винаги чета подобни статии малко на тръни, защото не знам откъде ще ме бодне, както стана и тук. И на мен много ми хареса пасажа за приятните мисли и чувства. Това съм аз също, но после той се смени с нещо сектантско, от което ме връхлетяха неприятни спомени: ' Ония, които са назад или напред, не трябва да ги осъждаме, нито да им завиждаме: един ден всички ще минем по този път доброволно или по необходимост. Ако не вършеете доброволно, Господ ще дойде с камшик, ще ви върже, като кон на вършачка, и ще овършеете гумното, и първия, и втория ден, и т.н. с години '. Значи ако не искаш на сила ще стане. Когато отидох в онова проклето място, ме караха да се чувствам хем горда, че видиш ли Бог ме е избрал да връша 'велики дела' - техните 'велики дела', разбира се, не моите, не неговите. Но в същото време инсталираха чувството на пагубност, на заточение, на неизбежност, на обреченост в мен. Не мога да опиша колко е тежко това чувство. Каква садистична любов има в него. Значи ‚любящият баща‘ те е създал, с някаква негова си представа за теб. И макар, че ти се дърпаш и викаш и не искаш да правиш нещо, той те натиква там, за ‘твое добро‘. Ами това ми напомня на моя баща тук. Zero tolerance към моито идеали и стремежи, трябва да съм това , което е неговата представа за ‘добро‘. Какво общо има това с Бог въобще? Ето тези рамки са много трудни за разчупване. Че тяхното добро не е твоето добро. Днес например обяснявах на майка ми за онази кучка Джойс Майер, която те толкова много четат и за която прочетох в интернат , че живее в имение за 10млн и каква империя стои зад гърба ѝ. Ето този ‘стожер‘ на тяхната вяра, на нещо, за което тя сама се е прокламирала и зад което аз виждам един powerful business, те считат за божествено едва ли не. За майка ми няма нищо грешно в това, щом жената пълнела толква много зали и имала толкова много последователи, ходела по затворите и т.н. Ето тук , понеже аз имам много негативна емоция свързана с нея и подобни учения, тук е моментът ,в който както казва Орлин, трябва да се науча да пресявам плявата от зърното. Едва ли тази жена е въплащение на злото, макар че аз така я виждам. Зад нейния успех стои амбиция и умения , с които го е постигнала, незнам какво привлича хората да я слушат и през какво личностно развитие те преминават, колко е правилно и колко не е. Разбира се пълните зали тук нямат значение на измервателен аршин, макра, че един обикновен човек би го погледнал точно така. Макар, че и част от мене го вижда още така: ‚Не излизай от лоното на установеното, там където са послушните, добрите, последователите, там където им е утъпкано, където им е сдъвкано и постлано.‘ – казва гласът в мен. Защото излизайки навън си сам. Трябва да разчиташ само на себе си. Много хора ги е страх от това, както и мен. НО осъзнавам, че излизаайки навън не съм сама. И разчитайки на себе си ще взема най-правилните решения , и че Бог е там- с мен. Просто трябва да се науча да отсявам зърното от плявата. Тази жена е взела учения , които споменава и които в основата си са добри. Тя, експлоатирайки ги през собствената си призма, ги превръща в догми и нещо унищожително. НО пак, разбира се, всеки пречупва от собствената си призма. За някои хора те може да са в помощ. За някои полу-осъзнали се, може да си мислят, че с им в помощ, докато реално ти им нанасят вреда. Видях такива заблудени и страдащи хора в сектата. Постоянно се обвиняваха ,ч е не достатъчн вяравщи. Хвалеха се, че 10г не са правили секс, и т.н, а бяха станали едни злобни, ревностно бранещи словото на пастора добермани. И до днес ги виждам така. Предполагам, че това което ме притеснява тук е, че да, хора, които обичаш, или пък съвем обикновени хора са под този наркотик, и си казваш – те ли с в грешка, ти ли си?Предполагам, че просто трябва да приема тези неща с мир. Защото всеки има право да бъде там където е избрал. И щом това е така не можем да го съдим. Просто понякога ме обзема дива ярост заради агресивното им поучаване. И както каза Орлин, можем да приемем някого или да простим, но запазвайки собствените си граници. Ето над това трябва да поработя още. Защото мисля, че аз вече положих моите, но чувствам как трябва ревностно да ги пазя. Все още се размиват на моменти. Макар,че с работа като тази тук, успявам да се ориентирам и да ги наложа отново . За което съм благодарна на всички тук.
  14. Oрлине, Както винаги, хиляди благодарности за всеобхватното раглеждане на всички тревожещи ме мисли. Благодаря и на другите изказали си по темата. Трябваше ми малко време да преосмисля всичко. Да, разбира се, че това, което пиша тук , може да се счита за натрапливост, и със сигурно може да се разглежда така отвън. Но Орлин е прав в едно, то може да бъде и здраво преработване не една мнооооого дълбока и дълго подтискана трвама. Да, и по-точно цели 14 години. Как съм се молила в Лондон някой да може да ме разбере, с някой да мога да поговоря адекватно, да чуе писъка ми отвътре, когато отвън ми препоръчват да чета още психотерапевтични книги и да спортувам, за да нямам тревожности, когато никой не иска да чуе какво ги е провокирало. 14 години живееш с неясен страх, от когото не можеш да избягаш, ставаш, лягаш, смееш се, плачеш, а той е все там. Нищо чудно , че го виждах като демон. Едва от две години започанах да го разбивам, и то доста осъзнато, откакто тръгнах по семинарите и се запозанх с хора като Орлин, Дора, Мадлен. Но дори и най-обученият психотерапевт не може да ми даде тези отговори, (които за мен осмислят живота ми по някакъв начин), както ги получавам тук в този блог от Орлин. С времето тази натрапливост , защото тя наистина беше такава, и беше завладяла живота ми напълно, започна да се бели като глава лук. Слой по слой слизаха, с много сълзи разбира се..:) , и все още нови се подаваха отдолу, докато бавно достигам до сърцевината, но това е осъзнатата преработка. Все повече светли моменти, все повече щастие, все повече свличане на окови, все повече свобода, все повече доверие в себе си, и т.н. Но травамата е всеобхватна и дълбока, защото засяга личността, личния избор и свобода да бъдеш себе си, а това засяга живота ти на всички нива. Осъзнавам колко лесно тази травма се възпламенява отново и отново, защото темата за религиите, Исус Христос , Бог , е навсякъде около нас и е все така противоречива както е била винаги. Хората буквално се озлобяват спорейки по нея, затова вече съм се отказала. Но успях да видя как хора като този човек, който тогава започна да ми натрапва Исус Христос се срещат на всяка крачка, и как ме връщат в едни гадни мисли и тревожности. Хубавото е, че все по-бързо и по-лесно излизам от тях. Това нямаше да стане ако я нямаше работата, която се върши тук. Отново благодаря на Орлин. Едно време, 10 години назад, първата адекватна психоложка, която посетих в Лондон, беше българка. Обърна ми внимание като на сънародничка, но можех да направя само 12 посещения. Повече не се разрешаваше от NHS, а тя не приемаше частно, та тя ми казваше, това твоето е безплодно мъдруване. А аз тогава мислех, мислех много повече от сега, буквално по 7-8 часа на ден, опитвах се да разбера какво ме е сполетяло в онази 'църква', какво ме измъчва, както ме тревожи, какво ми създава главоболие, какво ме кара да треперя когато мисля за секс, за собственото си щастие. Опитвах се да измисля как да намеря няккава вътрешна опора, на която да се захвана, защото всичко беше пометено. Не можех да се облегна отново на Исус Христос, на Бог, не и както те го пресъздаваха. И така.. мъчих се в този собствен ад 14 години, сама, неразбрана от никой.. Това беше много тежко изпитание, та тези две години, още не са ми достатъчни да изровя всичко, което лежи отдолу прогнило в подсъзнанието ми и ми пречи. И това правя в момента. Мисля, че съм изминала повечето път, но разбрира се има още... А перипети винаги ще има... ето днес даже в къщи ни бяха на гости едни роднини. Жената е евангелистка и е много разпалена по тези теми, моито родители също са евангелисти. Много сме се карали с тях по тези теми. И накрая решихме да не говорим по темата Бог, защото наистина бяхме на път да си развалим отношенията. Виждаш как си отхвърлен заради някаква доктрина, която им представлява Бог в църквата. Започнахме да спорим по една книга за една жена, която аз лично много ненавиждам - Joyce Mayer, евангелистка пасторка, която е много популярна и има телевизионни предавания и е милионерка и има страшно много последвоатели. Т.е. много мозъци е промила. Тази жена с пластичните си операции ми прилича на The Joker от Батман, толкова е изкуствена и гнила, че направо ме дразни. А още п овече ме хваща яд, че ми излиза като няккъв воин и започва да нарежда на хората какво да правят и как да живеят живота си, с такава сигурност, че едва ли не тя е помазана повече от самия Исус Христос и тя е преживяла всичко на този свят и видиш ли знае всичко. Дори нейно изказване твърди, че вече спряла да греши, не била грешница. А има ли такива хора изобщо? Проучих я набързичко, защото вече на нищо не вярвам сляпо, и прочетох малко фактология за нея, за имението ѝ на стойносто 10 милиона, за бижутата, които обичала да носи, за пластичните операции, които твърдяла , че не са от суета, а че защото била публична личност. Че видиш ли вярата ѝ докарала всичко това, и че ако човек не успеел, значи нещо му куцало във вярата. Даже има лозунг : 'You will get paid in your faith'. Ето на такова ниво промивка говорим. Зад нея стои цяла империя от пиар-и и маркетинг, а майка ми я смятат за чист проводник на словото. Много ме хваща яд, гневя се направо. Такива като тази простакеса ме разделят от родителите ми. Разбирате ли, че с всичкото това нещо трябваше да се справя абсолютно сама. Родителите ми тогава , както и до днес, не ме подкрепят на тази тема, те застават зад църквата. Стивън Хасан беше писал в книгата си 'Свобода на ума', че жертвите на секта имат голяма нужда от обич и съдействие, когато излязат от нея, за да се върнат в реалния свят. А аз не само ,че не получих такива, ами даже получих и порицание, че съм се отказала от истината. В най-слабия си, в най-нуждаещия се момент, аз нямаше на кой да се опра, бяха ми взели даже и Бог. Затова в днешно време се боря със зъби и нокти срещу всякакви такива външни намеси, доктрини и опити за отнемане на личната свобода и избор. Обзема ме луда ярост понякога. Сиурна съм, че и Исус би го обзела, защото използват името му погрешно. Хваща ме яд, а после си казвам, еми какво да ги съдя, това си е технят път към израстване, развитие или каквото и да било там. Но понякога не мога просто да седя и да гледам кротко, защото тези хора подхождат агресивно към другите, със заблуда, манипулация, заплашване и какво ли още не, затова понякога искам да си го получат. Да се отворят на хората очите и да видят измамниците. А нима има такъв път към Бог, фалшив, гаден? Не мога да си представя, че Бог би му се кефил. Но може би повечето от тези хора намират нещо в него. Повечето не са бунтари като мен.Затова се опитвам все повече и повече да приема нещата като част от голямата картина, от великата Божия мъдрост, в която всичко си има ред и смисъл, и знам, че когато аз вкарам тази мъдрост в живота си достатъчно сигурно и дълбоко, този ред и всеобхватен смисъл, и моята мъдрост в Бог като част от пъзела, за мен няма да има значение ничие друго мнение. Няма да ме боли, защото не искам повече да ме боли!
  15. И още една мисъл, която ме боцка, относно това с учителите... че аз примерно услях най-сетне да се изправя срещу религиите, защото бях предизвикана от някакъв вманиачен човек отново да се сблъскам с темата за Исус Христос, и спасението, и второто пришествие..и т.н, бла , бла.. Но тези религии, и особено християнството, с които сме израснали, за мен винаги са били в ролята на супер егото, те винаги са един вид родителското тяло, авторитета, и винаги са прави, а аз не. НО сега успях да се изправя и да видя зад това, мнооооого трудно наистина.. голямо предизивкателство в моята глава, да разрушиш бетонни крепости, които са били изграждани с години, говорим за вина, за срам, неща, които те спират, дърпат назад.. да си стоиш там, в девствеността, както казва Стефан. Та сега ме зацепи този въпрос.. защото и друг път съм била отхвърляна от подобни иституции...ох, знам, че звучи налудничаво, но ето на... Исус Христос, след като е бил въплащение на любовта, според писанията, и той ли е бил първият и основен проповедник на Смирението? Той ли го е измислил, той ли го е наложил на света? Не мисля. Но след като, чрез смирението се стига до Бога, (това ми е много ценен урок от Орлин), демек, има нещо такова, че чрез Исус се стига до Бог, а аз отхвърляйки го и неговото учение, според библията, значи не стигам до Бог, ... ей такива размисли ме чопкат..и много ми гнетят душевния мир... аз вземайки учението за смирението от Исус Христос, без да го приемам за мой "спасител", все едно плагиатствам , и не стигам до 'Истинското спасение', ами до едно такова, мое измислено.. куче марка... псевдо бог, дето аз си го нагласям, и това много ме наскърбява... знам че е налудничаво това, което мисля, и вероятно е тлеещ пламък от сектата, защото от т огава се появи тази вина да бъда себе си, но някой ще влее ли малко свежа мисъл по въпроса? Благодаря.
×