Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Д И А Н А

Участници
  • Общо Съдържание

    14
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

1 Следващ

За Д И А Н А

  • Рожден Ден 10/14/2001

Профил Информация

  • Пол
    Жена
  • Местоположение
    Габрово

Последни Посещения

2059 посещения на профила
  1. Толкова ми липсва лятото, че измислих стихотворение за него и реших да го постна тук Есента е много красива, но тогава времето изстива. Листата на дърветата падат, а мечките за зимен сън лягат. После я следва сива, мразовита и ледена зима. Няма ги пойните птички, с песен радващи всички. Ето, идва Пролетта! Тя със своята красота впечатлява всички хора и ги спасява от умора. Най-хубав е сезонът лято! От него няма нищо по-свято. Топло, слънчево, забавно.... ала никак не минава бавно.
  2. От постовете ти си личи, че наистина ти е трудно, но като преодоляваме трудностите, ставаме по-силни. Решението да започнеш да тренираш карате е много хубаво. Това ще ти даде самочувствие и гарантирано ще започнеш да се чувстваш по-добре, ще откриеш смисъла в живота и ще спреш да се страхуваш от подигравките на съучениците ти. Пожелавам ти успех в карате и в живота и дано скоро преоткриеш себе си!
  3. Д И А Н А

    Безкрайността

    Аз пък пиша двойка на теб, защото така наречените от теб "истински числа" се казват цифри. Безкрайното е нещо, което няма никакви граници. В математиката може да се образуват неограничено големи числа, но самите цифри, които се използват за едни и същи - 0, 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9. Това значи, че математиката не е безкрайна, а донякъде и тя е ограничена. Не може безкрайността да се сравнява с нея. Дали Вселената е безкрайна, никой не може да докаже. Ако в бъдеще измислят начин човек да пътува на светлинни години разстояние, отново няма как да каже дали Вселената е безкрайна. Той трябва да пътува безкрайно време, за да разбере дали и Вселената е такава, а това няма как да стане, защото винаги може да измине още и още разстояние, ако е безкрайна. Ако има край и човек отиде до него, може да го докаже, но ако в действителност е безкрайна, няма как да се достигне до "безкрая".
  4. Д И А Н А

    Момчето, което харесвам

    Здравейте отново! Разбрах причината той да се държи с мен така и тя не е нито в мен, нито в него...една моя "приятелка" се е "шегувала", като му е говорила разни неща за мен. Повече няма да посмее да го направи и сега остава само да успея да завържа нормален човешки разговор с него. Благодаря на всички за съветите! Уникални хора сте! ^^
  5. Задължително отиди на лекар, преди да решиш да гладуваш, защото при всеки е индивидуално и не може да се каже нещо, което е добро за абсолютно всеки.
  6. Здравейте, слънчеви хора! ^^ Аз се казвам Диана, на 13 години, от Габрово. Обожавам всякакъв вид изкуства, включително бойните. Да рисувам, пея и ходя на карате е моят живот! Харесвам литературата и по-скоро сама да създавам различни творби. Не мога да живея без сладолед и бонбони линдор - на ден изяждам по 3-4 големи кутии сладолед и половин кутия бонбони линдор. Човек спокойно може да каже, че съм пристрастена към тях. Много харесвам Мирян Костадинов - участник в X Factor. Излъчва толкова позитивна енергия, че може да накара дори най-депресирания човек да се усмихне и да гледа по-бодро на живота. Наскоро открих този форум и мисля, че това е едно много приятно място, пълно с мили хора. Ще се радвам да се опозная с вас и да завържем приятелства! :3 Това е доста накратко за мен. Хубава вечер на всички и не спирайте да се усмихвате!
  7. Д И А Н А

    Спам

    Единствено Мирян Костадинов с неговия невероятен глас, излъчване и усмивка, успява да възвърне доброто ми настроение и ме зарежда с позитивна енергия. Поздрав за всички: Бъдете слънчеви и позитивни! ^^
  8. Не се смятам за много компетентна, но все пак ще изкажа моето мнение по въпроса и се надявам да има полза от него. Мисля, че първо трябва да откриеш причината да се чувстваш така. Върни се в миналото и се опитай да я откриеш някъде там. Ако откриеш причината за съществуването на проблем, тогава неговото решение става по-лесно. Запиши се на някакъв спорт - това би те накрало да се чувстваш по-добре, ще ти даде самочувствие. Вземи си домашен любимец, това помага при депресия. А относно това, че не знаеш какво да мечтаеш, да искаш и да правиш - това зависи единствено от теб. Открий какво ти се отдава, пробвай най-различни дейности ище откриеш нещо, в което си добър. Развивай талантите си, обогатявай общата си култура и със сигурност ще откриеш своите мечти и цели, ще се почувстваш отново жив. Пожелавам ти успех!
  9. Д И А Н А

    Спам

    Разгледах форума и не открих спам-тема, затова си позволявам да направя такава. Тук пишете каквото ви е на сърце
  10. Д И А Н А

    Любими предмети

    Български език, английски език, биология и изобразително изкуство са предметите, които ми харесват най-много. Бившата ми класна от 1-ви до 4-ти клас винаги ми е казвала, че умея да се изразявам добре и че по български език е срамота да изкарвам по-малко от шестица. В началото не обичах този предмет, като че ли заради самата учителка. В пети клас смених и учителката, и отношението си към предмета. Тя е не по-малко взискателна от предишната, но подходът ѝ е друг. Харесва ми, че се опитва да подтикне в нас логическа мисъл, да разсъждаваме и да не мислим толкова повърхностно. Благодарение на уникалната учителка, обикнах този предмет. Тя е уникално критична, особено към определени хора, но така ставаме по-добри. Сега обожавам предмета български език и литература, също така малко по-късно открих, че ми се отдава да пиша стихотворения и разкази. ;3 Друг мой любим предмет, който изучавам с удоволствие, е английският език. Уча го още от детската градина и винаги ми е бил интересен и лесен. Всички учители до сега са били смаяни от мен и с изключение на шести клас, не съм имала оценка по-ниска от 6. В шести клас "умната" ми учителка все се заяждаше и ми пишеше петици за глупости(примерно защото съм написала първо едното упражнение, а после другото), та за годината имах 5. Това обаче, не ми промени отношението към предмета. Сега сме с невероятен учител и съм с най-високи оценки то целия випуск ^^ Биологията я харесвам предимно заради учителката. Не, че не ми е интересна, но ако не беше тя, щеше да ми е безразлична като останалите предмети. До миналата година химия, физика и биология бяха едно цяло под името "Човекът и природата" и там съм имала само шестици. Тази година по физика и химия спя, заради тъпите учителки....а баба ми е химичка За сметка на това, по биология съм си прочела целия учебник предварително няколко пъти и ми е страшно увлекателно, когато учителката разказва урока и винаги добавя по някоя история, която е преживяла. Предметът, който обичам най-много, е изобразителното изкуство. Когато не мога да изразя чувствата си с думи, го правя с молив върху лист хартия. Най-хубавите ми рисунки са ставали точно когато съм в ужасно настроение. Учителите след 4-ти клас също са невероятни, сега сме с уникален господин. Той не обича скучните и обикновени рисунки, а обича когато влагаме оригиналност в тях. Винаги съм с най-високи оценки, защото имам нестандартно виждане за нещата, също така ми казват, че страшно ми се отдава. По другите предмети съм...абе думи нямам. Макар че тренирам карате, по ФВС едвам връзвам тройката. Пяла и печелила съм в много конкурси, но по музика все четворки изкарвам. По география господинът е ужасен и не си правя дори труда да влизам в час(а той не забелязва и ми се разминава). По история пък не знам дори за коя епоха учим. Химията ми е на китайски, а пък баба ми е химичка. По физика всичко си знам, но казвам определенията със свои думи, не по тъпия начин от учебника и ми пише четворки. Математиката до четвърти клас много я обичах и по състезания и олимпиади все първи места взимах, но сегашната ми учителка нещо не ме радва, а покрай нея - и предметът. Оценките ми ту са 6, 6, 6, 6, ту са 3, 4, 3, 4....излагация По информационни технологии умирам от скука, поради простата причина, че си правя всичко за 5 минути и после съм обречена да скучая. На практика нещата ги прилагам, но на теория само ми пише четворките. По технологии пък и думичка не разбирам от двулистовите планове в тетрадките, но за щастие мога да преписвам добре и на контролните изкарвам добри оценки. Като цяло по повечето предмети не внимавам и не са ми интересни. Правя си труда да уча единствено по физика, а по другото каквото чуя в час. За жалост почти винаги проспивам часовете по химия, музика, история и география и нищо не чувам. По технологии се напъвам да внимавам в час, но ми е на китайски и у дома не си правя труда да уча, защото знам, че няма да разбера нищо.
  11. Д И А Н А

    Момчето, което харесвам

    Вината определено не е в сенсея, защото той прави всичко по силите си да бъдем добри хора, да уважаваме другите и да сме честни. Даже си няма на представа какви обиди са изричани от двама ни. Прочетох няколко пъти постовете ти, мислих, мислих и откъдето и да го погледна, говориш верни неща. Не знам защо се чувствам длъжна да отговарям на бебешките му обиди, дори не знам защо изпитвам нещо към него...логично обяснение явно няма да намеря за втория въпрос. Помислих обаче по първия и осъзнах защо се държа по начин, който аз самата не одобрявам. Винаги се държа с другите, както те с мен, приемам това за справедливо. Имайки предвид факта, че съм зодия везни с асцендент везни, напълно нормално е да ценя справедливостта. Само че след кратък размисъл се зачудих - защо според мен е справедливо да казвам на другите това, което не искам те да казват на мен? Определено трябва да променя характера си коренно, за да постигна каквото и да било. Благодаря ти, че ми наля малко ум в главата! Определено вината не е в него, а у мен. Ще опитам да осмисля действията си и се надявам, че положителен резултат ще има.
  12. Д И А Н А

    Момчето, което харесвам

    Благодаря ти за съвета. Може да се каже, че "неволно" те послушах. Две седмици само се разминавахме на тренировките - един ден той отсъства, друг ден аз, но днес се видяхме. След тренировката се засякохме и не липсваха обиди...отново. Сега си блъскам празната глава и дълбоко съжалявам за нещата, които му казах - жираф, п*дерас, да се на*бе, че е тъп за зубър....но какво да направя, като той само си търси причина да спори с мен за нещо и ме нарича как ли не? Няма как да не се виждаме, при положение че учим в едно училище и тренираме на едно място. Смяната на сенсея нещо не ми допада като вариант, защото в този карате клуб се чувствам страхотно и всички ще ми липсват много! Бих искала някак да сключа "мир" с него, но не знам какво точно да направя и да кажа. Например добре ще прозвучи след като ме обиди, да кажа "Не ти ли омръзна от вечното обиждане и "бъзикане", ако може така да се нарече от страна на двама ни? Нека да престанем...мисля, че е безсмислено.", но до колкото го познавам, неговият отговор ще бъде "Върви в Африка и се разболей от ебола." На представа си нямам какво да направя. Хора, вие сте последната ми надежда, помощ! .__. П.П. Стилът карате е шотокан, ако има някакво значение.
  13. Здравейте, хора! Дълго време се чудех към кого да се обърна и накрая реших да пиша тук. Ще се радвам, ако някой ми каже какво, the fuck, да направя по въпроса. Надявам се да не ви отегча много с романа, който вероятно ще изпиша сега.... В шести клас(миналата година) реших да се запиша на карате, защото баща ми познава сенсея, та да се пробвам. Когато отидох на първата си тренировка, видях едно познато лице - момче на име Красимир. С него бяхме заедно в детската градина, но не го бях виждала от 2-3 години, въпреки че учим в едно и също училище. Към декември, 2013г. започнах ад обръщам все по-голямо внимание на Красимир. На тренировките погледът ми стоеше главно върху него(не само защото е най-напредналият и води разгряването), започнах да го сънувам от време на време и постепенно хлътвах все повече и повече, и повече... През март месец се осмелих да кажа на една приятелка от класа ми - Десислава. Тя веднага почна да прави планове. "Днес след училище ще говориш с него. Трябва да му кажеш какво чувстваш"...и т.н. Аз обаче я помолих на никого да не споменава. Тя, естествено, вика "Ок". След известно време с Десислава започнахме всяко междучасие да ходим на втория етаж в даскалото, а там е класната стая на Красимир. Всъщност причината да слизам там беше една моя приятелка, но подробности Април месец казах на още едно момиче, че харесвам Красьо - тази, при която ходех на втория етаж. Това е било груба грешка обаче...на следващия ден като отидох на втория, пет момичета от класа на Красимир ми изкрещяха в лицето"Вярно ли харесваш Краси от нашия клас?". Бях стъписана и не можех да кажа нито дума. Те разбраха какво означава това и започнаха да пищят(лигли).Дръпнаха ме към класната им стая и ме блъснаха вътре. Започнаха да ме блъскат към Красьо, а той не знаеше изобщо какво става. След около 5 минути безразборно блъскане... Красимир: Някой ще ми каже ли какво става? *аз се опитвам да се измъкна от класната стая, но без резултат* три момичета в хор: Дидка те харесва! аз: Оф, да не чуете нещо! Красимир: Сериозно ли? Стелла: Ба*ти кви сте гадни, ве! Сега кво, искате той да почне да страни от нея? аз: Изобщо не ща да разговарям с никого от вас... И излязох просълзена от стаята. На следващия ден имах тренировка и едва-едва се навих да отида. И невероятен "късмет", тогава сенсеят реши да ни сложи двамата да тренираме. За щастие обаче, Красьо нищо не ми каза, но се държа някак си студено. Аз не посмях и думичка да му кажа. След известно време вече всички знаеха, че го харесвам. Последваха няколкостотин простотии от страна на съучениците ми, бъзици, фалшиви бележки...и Красимир полека-лека коренно промени държанието си към мен и може да се каже, че ме намрази. С него изобщо не си говорехме, освен ако не е крайно наложително(пък и да е крайно наложително, понякога нищо не казвахме ). Нито ме беше обиждал в очите, нито нещо ми е казвал, обаче за сметка на това с приятелите му яко са ме обсъждали. В един час по ДТИ напрежението стигна своята кулминация, т.е. съучениците ми стигнаха върха на простотията. Всички са отишли в класната стая на Красимир и са му дали някаква бележка, дето уж е от мен, обаче по-брутална от предните 9-10, дето са му давали. Не помня точно какво пишеше, но след като разбрах какво са направили, нервите ми тотално се сринаха. Просто взех ножа(какъв късмет - за часа ни трябваше нож)и на ръката си с кръв написах "К". Не стига това, ами отгоре върху К-то продължавах да натискам с ножа, докато учителката не ми го отне с думите "Какви глупости правиш?" Целият ми клас бяха шокирани и уплашени. Гледах ги всичките със страшна злоба...благодаря на Бог, че тогава не съм направила някоя по-голяма простотия, защото ми беше прикипяло и не ми пукаше за нищо. Вече беше юни месец, а аз, по-депресирана от всякога. Не съм мислела, че е възможно 12-годишно хлапе като мен да се влюби, но уви. Прекалено много Красимир, при това той ме мразеше напълно. На 13 юни беше рожденият му ден. Той почерпи на тренировката по карате. Тогава за пръв път от мноооого време му казах 1-2 думи - "Честит рожден ден. Да си жив и здрав, все така умен и да надминеш сенсей Като по колани." Реакцията му беше "Много ме надценяваш, хаха! Мерси."....и в следващите няколко дни отново нито дума. На 29 юни имаше събиране в центъра на всички спортни клубове в града - там всеки клуб се рекламираше и раздаваше листовки на минувачите да се записват. Бях помолила Десислава да дойде с мен, та да помага с раздаването. Тя, разбира се, не може да не направи някоя простотия! Взе шапката на един мой съотборник и двамата започнаха да се гонят за нея. Аз пък с всичкия си акъл се включих в гонката и не давах шапката на момчето. Накрая се включи и Красимир... Красимир: Диано! аз: Какво? Красимир: Give me аз: NO!!! Красимир: Give me! аз: NO!!!!!!! майката на момчето, притежател на шапката: Дайте я на мен. След това вдигнаха скандал(за тъпата шапка о.О) и аз и Красимир излязохме виновните. Той обаче почна да ме псува. Аз му отвърнах подобаващо и станаха едни страшни разправии....това бяха последните неща, които си казахме. На следващия ден отборът ни тръгна на летен лагер, за щастие Красьо не дойде. Там бях започнала да харесвам друго момче и уж позабравих Красимир. През лятото харесвах разни момчета и бях забравила Красимир. Обачеее... 1 септември, започнахме тренировките. В момента щом видях Красимир, все едно не бях спирала да го харесвам. Само че се бях решила да убедя всички, че не го харесвам...и успях! Казах само на 5-6 човека, че още имам чувства към него, но това са хора, на които имам пълно доверие. Малко започнах да се съвземам към ноември и можех що-годе да говоря нормално с Красимир, но се усещаше една "омраза" като си говорим. Към средата на месеца имахме състезание в София. Пътувахме с бус, който ще помня до края на живота си...бях седнала максимално далеч от Красьо и си мислех, че така ще избегна донякъде простотиите на съотборниците ми. Е, мислила съм грешно! През целия път не спряха да крещят какви ли не простотии, при това в присъствието на сенсея(макар че той е на техния акъл хД) о.О На първия ден, като пристигнахме в хотела, решихме всички да се съберем да играем на Истина или предизвикателство. Илиян: Дидо, истина или предизвикателство? аз: До сега да съм избирала някога истина, че ме питаш? Илиян: Оф да, вярно. Предизвиквам те да изкрещиш през прозореца нещо. аз: Какво по-точно? Илиян: Каквото ти е на сърце. Аз извиках "Пържени картофи във сирене". Красимир: Дианооо, Дианооооо.... аз: Какво бе, Красимиреееее, Красимирееееее?! Красимир: Ти 'ептен си била луда. След тези думи, двамата в дните на състезанието не спирахме да се заяждаме един с друг. Казахме си много гадни неща, за които съжалявам страшно много. Някои от обидите, с които той ме нарече бяха вещица, кльощава, барби, откачалка, психопат....и много други. Аз, от своя страна, му казвах жираф, зубър, тъпанар, п*дерас и всичко, за което се сетите. На самото състезание се подкрепяхме взаимно, но извън залата бяхме като врагове. На връщане към Габрово в буса също много спорих с него и си наговорихме какво ли не. Сега с него сме в ужасни отношения. Обидите са по-скоро на бъзик, но проблемът е, че приемам всичко, казано от Красьо прекалено навътре. Той е единственият човек, който може да влияе на психиката ми толкова лесно и единствено заради него съм проливала толкова сълзи. Моля ви, дайте ми някакъв съвет! Какво да направя, за да подобря отношенията си с него? Той при всяка възможност се заяжда с мен и не сме провеждали нормален разговор от февруари месец. Макар че не ми личи, сега съм емоционална развалина и съм изгубила всякакви надежди, че може всичко това да приключи. Наясно съм, че няма как да станем гаджета, но поне приятели би било добре. Благодаря за отделеното време. Приятна вечер!
  14. Д И А Н А

    Шоколад

    Чистият шоколад е полезен, но много трудно може да се намерих такъв. А така наречените "натурални шоколади"не са съвсем такива, просто вредните вещества в тях не са чак толкова много. Аз спортувам редовно и винаги преди тренировка хапвам шоколад, защото иначе е 99% сигурно, че ще припадна. Помага при хора с ниско кръвно като мен, също така дава енергия. Само че ако по цял ден някой яде шоколад, без да си помръдва и малкия пръст, да не очаква, че това ще му донесе нещо добро. Когато се прекали се надебелява, излизат пъпки и стават кариеси. И да обобщя казаното от мен до тук - шоколадът по малко не е вреден, даже е полезен. Но когато се прекали, както с всяко нещо, не води до нищо добро. Приятна вечер и не прекалявайте с шоколада!
×