kirau

А откъде мога да си сваля изпълнението на "Аве Мария" на Бах? Имам партитурата за пиано, но искам да чуя и изпълнението. Някакви линкове?

A има ли музика на Учителя, която не е песни, а само мелодия? Нали е свирил на цигулка- дали има записи на негови изпълнения на цигулка?

Благодаря за изчерпателния отговор, Иво

А вредно ли е да се яде житото по този начин? Все пак спада в категорията "варива", а те предварително трябва да се сварят. Има ли противопоказно действие при ядене, ако не се свари? И какви са аргументите, че не е опасно за здравето, ако се яде накиснато-покълнало. Питам, защото близките ми имат съмнения, че е добре да се яде така и искам да им докажа, че не са прави

Орлине и Милкана, Благодаря за отговорите Значи ще се придържам стриктно към препоръките на Учителя за подготовката на житото- накиснато във вода за 24 часа преди консумацията. Попитах, защото една моя приятелка вари житото и го яде сварено. Сега знам, че трябва да е "накиснато-покълнало". Орлине, ако не ти е вкусно можеш да добавиш мед. Успех с режима на всички

"Как се прави житото за житен режим? Всеки ден се изяждат 100 грама жито, добре измито и накиснато от предишната вечер във вряла вода и оставено да престои така в термос, или леко сварено от вечерта. Житото трябва да е омекнало, може и разпукнато, но не много сварено. Житото не бива да бъде покълнало. Разпределя се на три порции и се изяжда много бавно, при добро и спокойно дъвкане. Препоръчително е всяка хапка да се дъвче около 100 пъти. Освен житото могат да се приемат по желание до 3 ябълки на ден, до 9 ореха и по 3 лъжици мед. Пие се обилно вода, без ограничения, не по-малко от 1,5 литра дневно. Най-добре е да е топла и преварена, тъй като сама по себе си тя има силно пречистващо и енергизиращо действие." Житен Режим - из статията на д-р Балтова За да покълне житото кога трябва да се накисне в по-топла вода? Един, два дена преди започването на режима? Колко пъти трябва да се сменя водата му? И всеки път ли трябва да бъде по-топла от предишната? Да не би да го попаря, ако накрая го залея с вряла вода А след като е покълнало трябва ли да варя житото? Няма ли кой да ми отговори

Да, точно за това. Попаднах съвсем случйно на този сайт и се поразрових. Съвпадна с моето виждане и намерих, каквото търсех. И така.... След обстойното разглеждане за пренатовареността от информация сега да се обърнем към получаването на такава. Предполагам сте чували за диктовките на Татяна Микушина. (ако не сте, може да ги намерите на този адрес - www.sirius-bg.iskri.net ) Искам да споделите мнеието си за тях, както и за посланията, с които са изпълнени. Как се отнасяте към достоверността им - усещате ли умиротворение докато ги четете (пише, че в тях има част от Божествената любов) ? Или по-скоро се съмнявате в истиността им ? Или си мислите, че Възнесените учители са фантасмагории? Споделете.

Предполагам, че това, което съм изпитвала доакто съм писала, е спад в нивото на Любов. Открих едни страхотни диктовки, дадени на Татяна Микушина от Владиците. Изчетох всички на един дъх и... Открих това, което търсех! Чувството наистина е страхотно. Ако някой желае да получи повече информация мога да му пиша на ЛС, за да не правя реклама - да не би да ми се скарат Но наистина открих това, което търсех- явно съм привлякла отговора Благодаря на всички за отговорите ви. Живейте в светлина

Еси, в какво по-точно се изразява любовта с голямо Л?

Не, не. Може би съм се изразила грешно.... Не казвам, че съм отхвърлила приятелите си- нищо подобно! Прекарвам си страхотно с тях. Казвате Любов ми трябва - получавам я от приятелите ми и всички мои познати и близки. Може би трябва да раздавам любов, но аз мисля, че правя това - обичам приятелите си, познатите и близките си. Или трябва да се науча да обичам всички, независимо от симпатията или антипатията ми към тях? Ако го направя, какво ще постигна? Едно непрекъснато приемане и предаване на любов. Само това. Или има и нещо, което пропускам? Да следвам пътя на сърцето си - добре. Но... Така ще се радвам на всичко и всички. А това ли е висшата цел на всяко човешко същество - само да обича? Няма ли и нещо друго? Или да си проводник на любовта е самодостатъчно?

Работя над кое - над книгите и посланията ли? Защо старото да е грешно? Нали има мъдрост и в него? Просто истината е разпръсната сред толкова много книги и философии. От всичкото това търсене се получава един огромен обем от информация с малки късчета истина. Ако успееш някакси да я събереш не е сигурно дали си събрал точните парченца. Просто се чувствам леко объркана от всичко. Във всяка една философия има истина, но няма как да съм сигурна, че съм си извлякла точните изводи от всичко. Да се радвам, да се забавлявам - с кое? С пошлостта на моите връстници ли? Нем и харесва този вид забавление. Или с меркантилността и лицемерието, взели връх в ежедневието на всички? На това ли да се радвам?

Това е въпросът - оттук насетне накъде? Толкова книги, дискусии, беседи, лекции, съвети.... Информацията е огромна, а има още и още. Различни философии, различия, прилики, истини и полуистини. "Отговорът идва, когато си готов да го чуеш" "Учителят идва сам, когато ученикът е готов" Имам чувството, че каквото и да се направи нищо не зависи изцяло от нас. Колкото информация е разрешено да стигне до нас, толкова и ще можем да получим и приемем. В моментното състояние на обществото и човечеството, въпреки всички школи и учения, злото май побеждава и няма и да спре да побеждава. И няма защо да се обвиняваме в песимизъм- това си е чиста проба реализъм. Знаем, че е започнало прословутото прочистване на Земята. Нищо ново под слънцето - древните също са минали през периода на "подивяване". Има потвърждения за този мрачен период в писанията на посветената Блаватска. Езотеричното значение на Библията също ни подсказва какво ще се случи занапред, защото вече се е случило в миналото. Както някой някога е казал: "Поуката от историята е, че народите не си вземат поука". И сега, след всички тези теории, истини и школи по кой път да поемем? Как да приложим прочетеното в живота си? В ежедневието? Това е въпросът..

Какви техники се използват, за да се получи ОИТ? Как може да се получи опитност извън тялото? Един човек може да усеща, че има какво да се начуи още, но фа не знае как да го постигне. Въпросът ми е как човек, който знае, че е открил пътя за себе си, да стъпи на него? Упованието не е достатъчно... Нужно ми е действие.