kirau

Здравейте! Да попитам понеже говорите за "Завета". Насакоро си го купих (миналият четвъртък)- книжката е джобен формат, с кожена тъмночервена/кафеникава корица. Ето какво пише на последната страничка: Седмо издание подготвенмо по първото издание от 1912г. Редактор: Димитър Калев Предпечат: Иван Джеджев Общество Бяло Братство Издателство Бяло Братство София 2006 Кажете ми, че това НЕ Е непрепоръчваното от Ради издание, т.е. това Е правилното. Това ли е правилната книжка? Кое е фототипното издание и как изглежда? Благодаря предварително!

Да, благодаря! И извинете за отклонението. Относно вярата.... Вярата в Господа е това, което ни прави Човеци сред хората. И само тя е важна, защото вярата, че можем да излъчваме Любовта и тя да се излъчва в нас кара самата Любов да съществува. Ако се изразих правилно....

Ох, тази книжка е "леко" трудна за намиране! Някой да знае книжарница в Пловдив, откъдето мога да си купя "Завета на цветните лъчи"? Има десетки други книги, но не и това, което търся Блгодаря.

Bugi, благодаря- предполагам, че това се отнася за моя проблем. Ще се опитам да си я намеря. Приятна вечер и благодаря отново.

Благодаря, хамелеоне! МИсля, че наистина търсенето в себе си е по-добро от мнението на този или онзи. Но съмнението винаги ме преследва- "ами, ако само си въобразявам? Ако това, което праз/усещам/мисля е заблуда от страна на егото?" А ако отговорите, които намеря в себе си се основават всъщност на клишираните светски основи на егото? Тогава как да разбера, че греша? Надявам се, обаче да успея да сеп онеса на "крилата на Любовта"...

Вярата.... Къде е моята вяра? Не знам- тръся я. Важна е, но аз съм я загубила. Напоследък си върнах късче вяра, но объркването се изправи с все сила пред мен. Един казва- това е твоята вяра. Друг- не, това е тя! И аз не знам накъде да вървя. Търся и ровя - частичката вяра да намеря. Е, къде е тя? Вътре във тебе! А може би не е... P.P. Напоследък попадам на неща, които напълно резонират с вътрешните ми разбирания и казват това, което винаги съм си мислела. Но после се появява още едно мнение, което казва неща вярни и донякъде съвпадащи с мислите ми. Предупреждава- внимавай, пътят е този и не трябва да се отклоняваш. Направиш ли го си загубена! Бог е казал това, но и другото мнение твърди същото - уж времето доказвало неговата праведност. Аз как да разбера? Не обичам да ме ограничават, но ако наистина Господ е казал така и аз нарушавам заповедите му, мислейки си че върша правилното?Толкова е объркващо, че вече не знам какво да правя. Наистина съм объркана... Затова и искам да ви помоля за съвет - не желая повече да се съмнявам това или онова е правилното мнение- доста е измъчващо.

Tattoo, забрави- това, което мислиш за наркотиците като начин за "доближаване" е огромна заблуда! Говоря ти за нещо, което ми е познато- колкото и слаб контакт да съм имала с наркотични вещества, знам какви са последствията. И повярвай ми - това не го пожелавам на никого! Еуфорията и притъпеността на съзнанието са неща за които плащаш после. И то доста висока и неприятна цена. Съмнявам се, че някой от Учителите на човечеството ще желае да постигне контакт по такъв начин- изключено! Виж, вътрешната хармония, еуфория и радост са по-приемливи и май единствените условия за постигане на "доближаване" до нашите водачи.

Това е книгата Oera Linda, която намерих онлайн: http://www.cruisenews.net/atlantis/oeralinda.html А това намерих на друг сайт - има и речник към термините, използвани в книгата. http://www.earth-history.com/Europe/Oera/ Надявам се да е това, което търсиш

Благодаря на всички- страхотни сте! Надявам се следващият път да се видим, а защо не да се засечем и на Рилските езера Благодаря и приятна среща!

Приятели, не се съобразявайте с мен! Няма да успея!!! Разгледах примерни маршрути за стигане до Боянската църква и просто няма да успея физически да стигна до там в 15 часа. А не искам да ви карам да ме чакате. Ужасно много съжалявам, че протаках утвърждаването на срещата, а сега ми се налага и да я пропусна. Извинете ме отново!!! П.П. Моля модераторите да изтрият gsm номера ми от предният пост. Благодаря и приятна вечер!

Добре, разбрахме се! Срещнете се сутринта, няма проблеми. После само не забравяйте да слезете към 15 часа, за да се присъединя към вас. Среща пред Боянската църква в 11 часа (официално), а аз ще разваля организацията като се присъединя към 15 часа, ако слезете към църквата отново Благодаря, че се съобразихте с мен! Много поздрави и приятна вечер на всички!

Здравей, Велина и балгодаря за отговорите! "В седмицата , в която смяташ да вземеш Причастие, не се яде растително масло- само варени зеленчуци, компот, варива." - какво ще рече да взема Причастие? Аз не съм кръстена, а и нямам никаква представа от религиозните ритуали - така че това ми е непонятно. Питам само за храната понеже ми е ясно това за другата част от поста- емоционалния и мисловния. Макар че той ми се струва по-труден, просто желая да съм по-добре информирана относно физическата част- храната. За това и питам. И благодаря за отговорите днес минах покрай няколко църкви и щях да питам, но бяха затворени. Утре и без това ще питам сутринта Благодаря за инфо-то и приятна вечер

Здравейте и благодаря за отзивчивостта! Предложението и на jul и на на Орлин ми харесват Предполагам, че повечето от хората ще се срещнат по-рано и ще си направят разходката в планината - няма смисъл специално да чакат мен или някой друг А след това преспокойно може да слезнат до църквата, за да се присъединят и останалите, които ще дойдат по-късно. Така срещата ще бъде една, но на два етапа П.П. Орлине, предполагам, че и двамата (а може би и други, които ще могат да дойдат по-късно) можем да се срещнем в центъра и след това да се отправим към църквата. П.П.П. Надявам се предложението да се приеме в окончателен вид и форма до няколко дни- нека се съгласуваме Приятен ден

Искам да попитам по-конкретно: от коя дата нататък не се ядат млечни продукти, яйца и храни, приготвяни с олио? И следа като се избягват храни, приготвени с яйца и/или олио това изключва ли солетите, хляба, бисквитите и спагетите?

Здравейте, съфорумци! Да знаете само какво съвпадение! Разглеждам си сайта, попадам на тази темичка случайно и какво да видя- срещата е за 22.10! Аз на тази дата ще бъда в София и ще ми бъде приятно да се запознаем. Но относно времето мисля, че ще мога да съм свободна към 15-16 часа. Надявам се накой милостив да ми помогне с отиването до Боянската църква, защото нямам представа как се стига от центъра до нея. Ако се съгласите срещата да се състои тогава и има доброволец, който да ме "забере" от центъра /или ми кажете как се стига до Боянската църква, защото наистина дори нямам представа как изглежда, камо ли как се стига дотам/ - ще се радвам да ви видя и общувам с вас Благодаря и приятна вечер

Хей, съфорумци, споделете своя опит, не мълчете! Благодаря, Иво! Изпитът под форма на "нещо липсващо" мисля, че е дошъл точно навреме. Сега преоткривам много неща в учението на Беинса Дуно- все едно тепърва се срещам с това учение. За това и благодаря на вас, че ви има, за да съществува този прекрасен форум Мисля, че сега се чувствам някак по-способна да разбера за какво е говорел Учителят- не ми изглежда толкова неразбираемо и отдалечено от мен. Може би най-после съм разбрала какво търся и тепърва започвам да го откривам. Успех на всички търсещи- ще намерите! Приятна вечер на всички

Мда, ще станем! Някои вече са станали, но други (като мен) още не са и затова ни е нужен първо обикновеният пост - пост към илюзиите в света и нашата "значимост" в него и хранене на добротата в нас, на Божествената искра. А после да се надяваме да "постим" всяка минута и да даваме храна на Христовите действия Всички казвате едно и също нещо, но по различен начин Надявам се и да сподели с нас някой, който практически е правил пости - как точно преминаха дните ви и как се справихте с изкушенията от всякакъв вид? Приятен ден на всички

Благодаря за отговаора, Макс! Синева, какво имаш предвид? Не схващам много-много Разбира се, че трябва да обръщаме повече внимание към вътрешното, но аз си мисля, че не го усещам добре. Затова да започна първо от физическия пост, съчетан с духовния, а после (да се надяваме) ще разбирам повече от вътрешното си тяло Притяна вечер

Благодаря за прекрасната информация - ще ми бъде от полза. А да речем, ако в сряда си сготвя леща и остане, мога да си я ям и в четвъртък, нали? Все пак менюто е примерно, но ми дава страхотни насоки А да знаеш, Благост (явно другите не са се престрашили да пишат още), дали яденето се готви с растителна мазнина (олио,зехтин) или не и в кои дни се прави това? Мисля, че до определено време се ядеше с растителна мазнина, а после се ядеше храна, която не е приготвена с такава. Или това няма значение? Още от началото на Коледните пости ли се изключват млечните продукти и яйцата? И най-накрая, но не по важност- може ли постът да се спазва от некръщаван човек? Може би е прекалено фанатизиране от моя страна, но искам да изпълня всичко правилно, макар и да знам, че Бог гледа с усмивка към приелите го човеци и не се сърди, когато не си спазил и последната буква. Той гледа желанието, а моето е да направя постите правилно, за да изразя уважението си към Христос и неговата Жертва Благодаря за отговорите и приятен ден на всички

Балгодаря, Благост! Полезна информация. Но отново имам въпрос - казва се "хляба раздели с гладния". Според мен това означава да даваме парите, които не използваме за хранта, която не ядем през пости на просещите. Но тогава се питам как да отделим нахалните от нуждаещите се наистина. Първо, много често съм срещала добре облечени възрастни жени, с покупки, минаваш си спокойно покрай тях и те изведнъж се обръщат с умолителен глас "Дай, баби, няколко стотинки". Или циганета, които вървят с лепило в ръка, просят, за да си намерят следващата доза. Да не говорим, че когато дадеш на просещо дете топла и току-що купена закуска, то с пренебрежение и псувни я хвърля след тебе "Не това, което влиза в устата скверни човека, а това, което излиза"- така и ще направя- ще се опитам с мисли и думи да следвам духовния пост и се надявам ренебрежението ми към гореописаните случаи да бъде простено. А относно яденето- постът може да бъде и библейски (не се яде никаква храна, нито се пие вода), но смятам че тази алтернатива не е за мен. Затова и питам какво по-точно се яде по време на пости? Надявам се и други хора да споделят мнението си Приятен ден

Здравейте! Понеже не намерих такава тем ще пусна тази, ако модераторите решат да я местят на по-добро мяст, да го направят. Искам да питам за КОледните пости и съответно по-следващите Великденски пости. За Коледните: Знам, че започват на 14 ноември като тази вечер се блажи (яде се всякаква блажна храна като яйца, млечни продукти). На следващият ден е Коледни заговезни и тогава започват постите. Постите започват с тримерене- три дена не се приема никаква храна, а само вода. ПОСле се продължават постите до 25 декември. Надявам се, информацията ми да не е погрешна. Какво се яде през Коледните пости? Имате ли идеи за ястия- например, в православни сайтове пише, че се ядат варива, но това е доста обширно понятие. НЕ се ядат млечни продукти, яйца, месо (варианта с месо за мен отпада тъй като съм вегетарианка)- през целият пост ли не се ядат млечни или има Сирни заговезни на определена дата като при Великденските пости? От 25.12 до 04.01 се разрешавали всякакви храни - това не тежи ли на стомаха? Чувала съм и че има няколко вида ядене, което се яде по време на постите - сухоежбина, топла храна с растителна мазнина, топла храна без растителна мазнина, студена храна. Направо съм объркана - не намерих никакви обяснения кое кога се яде и защо. Как се процедира след краят на поста? Трябва ли да се захранвам с нещо по-специално или не- все пак сме се хранили ограничено и не знам как би било по-добре за организма? Същото се отнася и за Великденските пости. Ще ми бъде изключително полезно да намеря още инфомрация освен намерената вече в Интернет относно постите. Надявам се и хора, които са постили да споделят опита си Благодаря.

Благодаря на всички ви за отговорите! МИсля, че стигнах горе-долу до същото заключение. От две седмици посещавам курс по йога. В началото си мислех, че хората са ми чужди, че не знам дали съм достатъчно добра ит.н.- обикновените съмнения. Но още на първата тренировка видях как всички ми се усмихват колкото и пъти да погледна към някого. Това някакси ме отпусна и аз започнах също да им се усмихвам. Сега се улавям, че вървя по улиците и се усмихвам на хората около мен, казвам "Благодаря" на продавачките и кондукторите в рейсовете- всичко около мен става една голяма усмивка. Усмивката оправя деня толкова много. А досега сякаш ме беше срам/ страх да вървя усмихната по не-знам-какви-си прични. Добра промяна като за начало -досега не съм забелязвала как усмивката и чувството на "тиха радост", което дарява променя тотално денят ми И това само защото видях в групата, че след като ти се усмихват и ти се усмихнеш всичко ти се струва някак по-близко и не толкова чуждо.

Здравейте на всички! Мекота, под сходство имам предвид, че "по делата" ще ги познаем. До този извод стигнах и аз след толкова увлечения. И другото сходно според мен е, че по някакъв начин си била "отблъсната/ неприета" от Братството в България. Аз по-скоро се почувствах не на място.... Макс, не знам дали няма да намеря нещо по-пълно. Това, което търся е чувство за удовлетвореност, за спокойствие, за действие в Бога, което ми допада напълно. Може би с прости и ясни правила, а не пълно с догми и неща, които се правят просто защотот някой някога е казал така. Търся "живец" - нещото, което да резонира напълно с моята с моята същност, да ме кара да се чувствам едно с Бога тук и сега, а не след като изпълня еди-кое-си правило или догма. А може би това, което търся още не съществува - нямам представа и затова продължавам да търся докато намеря моето място в пъзела, което да ми е напълно удобно. Мир и благословения

Здравей, Мекота! Прочетох поста ти за първите стъпки в школата на Беинса Дуно. Мисля, че и при мен се получава горе-долу по същия начин. Започнах някъде към 12-годишната си възраст да се интересувам от всякакви паранормални явления и на няколко пъти си купувах списания, свързани с тази тематика. Беше ми интересно всичко скрито, тайно, пазено от хорските очи, но тези списания не ми говореха нищо конкретно- само събуждаха някакво любопитство за "нещото", което очевидно пропускаме в ежедневния си живот. После започнах да се ровя в интернет за различни теми- попаднах в различни форуми и дори по-миналата година станах част от група, занимаваща се с хаос-магия. Надявах се по този начин да открия себе си, но не би! Постоянно се говореше за премахване на егото, желанията и постигане на висшия Аз. Но аз не го откривах това - имаше злобни нападки и изказвания от типа "кой е по-велик". След 2-3 месеца се уморих от тези неща и ги изоставих. Четях различни попаднали ми интернет материали като книги с различни "магически заклинания", но все пак нещо ми липсваше. Разгледах философиите на Кабала, култа към Хеката, Египетският херметизъм, Уика, стари вярвания в нови одежди- увличам се в тях донякъде и после ги отхвърлям - нещо винаги ми липсва. После попаднах на Петър Дънов и прочетох няколко негови беседи, а и редовно преглеждах сайта. Миналата учебна година (в началото на настоящата 2006) се присъединих към друга група, водена онлайн от един американец. Изкарах около два месеца и се отказах отново - успях да осъществя няколко пъти излизане в астрала, но пак не се чувствах удовлетворена. След това се отчаях, че въобще ще мога да намеря нещо, което да задоволи търсенето ми. Периодът не беше от най-щастливите ми Посетих сбирка на братството в Пловдив - в началото имаше лекция, а после и Паневритмия. Не издържах до Паневритмията - отново нещо не ми харесваше, не се чувствах удобно и си тръгнах. По пътя видях обява за розенкройцерството - заинтересувах се и се порових в интернет. Харесах идеите им, но и те не бяха това, което търсех. Същото се случи и с Антропософията - идеите са страхотни, но отново нещо липсваше. Да не говорим, че Братството и Антропософите не се харесват - попаднах на не дотам добри изказвания едни за други по форумите им. Знам, че никой не е съвършен, но нали това се опитваме да постигнем? Нека поне не се нападаме, когато нещо не ни харесва. (Въпреки, че аз не мога да го постигна, а и защо ли давам съвети, които сама не изпълнявам? ) Попаднах на календар на маите и "възродените" им вярвания - отново се увлякох и отново нещо ми липсваше. (Винаги се доверявам на вътрешия си шепот, понеже дори не е глас, относно това дали нещо ми харесва или не.) В началото на лятото отново бях недоволна от търсенията си и тогава гледах един филм по bTV- "Новата земя"с участието на Леон Москона. Хареса ми излъчването на този човек - наскоро успях да се свържа с него и се надявам, че може би с част от неговата философия ще открия кой е пътят към Господ. Не съм уверена, че сама ще го постигна. Да, имах и намерение да посетя Юрий Синенко през лятото- моя съученичка ме увери, че й е казал доста верни неща за нея по езика на тялото й. Свързах се, но се оказа, че не се дават консултации на хора, които не са част от курсовете. Може би не е било за мен да го посетя тогава В началото на септември случайно (или пък не) попаднах на материал за аюрведа. Свързах се с авторката и оттам се заговорхме за Харе-Кришна движението. Няма да спомеавам, че отново се увлякох в идеите и отново нещо ми липсваше. Миналата седмица се свързах по Skype с Леон Москона. Това, че накрая ми пожела "Много благословения и Божествено вдъхновение" ме учуди - досега никой не ме е впечатлявал с такива думи. Виждам, че тук се говорят красиви неща, но не знам дали става така и наживо. При посещението ми на сбирката на братството се казаха хубави слова, но не почувствах нещо да трепне в мен. Надявам се, да успея да се видя с него този месец - харесва ми това, че приема всякакви интерпретации - така не се чувствам някакси по-ниско от другите. Искам да кажа, че досега не съм се изказвала по много теми, дискутирани тук, защото се чувствам така сякаш не знам нищичко и ме е страх (нека си го кажа направо). Знам ,че все някога има първи път и незнание, но имам чувството, че въпреки високопарните фрази не всички знаят за какво говорят. Мекота, затова и аз смятам ,че "по делата им" ще ги познаем. Преди няколко дена попаднах на няколко книги за богомилството - харесаха ми и сега гледам с друго чувство на Исус Христос, макари да недолюбвам догмите в християнството. Наистина смятам, че всеки трябва да има "жива" връзка с Господ, необуславяна от "пални свещ и целуни три пъти това стъкло". По пътя към Господ има много пътеки и всяка е права за този, който върви по нея. Но аз не знам дали въобще ще мога да стъпя на този Път. Знам, че има правила и норми, за да се стигне до Господ, но не съм сигурна, че ще ги спазя. Учителят е казал страхотни неща, но за съжаление на мен ми изглеждат "мъртви" на книга. В смисъл, че не съм намерила някой, който да ми ги обясни така, че да ги усетя. По тази причина и мисля, че харесах разговора си с Москона - усетих, че това, което казва е казано с любов, а не механично -нещо трепна в мен и вътрешният ми шепот се обади или по-скоро се изрази като доволство. Чувството е същото след като си изпил чаша вода след като си бил жаден. Аз се почувствах смирена след разговора и се надявам това да е човекът, който ще ми покаже пътя. Мисля, че имам нужда точно от това - благост + любов, която се усеща наистина. (не казвам, че тук не се усеща, но просто е друго). Може би просто досега не съм попадала на такъв човек и затова имам такива очаквания- да преоткрия Учителя. Надявам се, да не се разочаровам - тук също ми казаха, че се отклонява от предписанията на Учителя макар и да спазва някои неща. Не го премат това, че се интерпетират някои неща - на мен ми трябва живец, нищо, че думите са съвършени и казват всичко сами по себе си. Не знам дали разбирате за какво говоря, но за мен чувството с което се говори е много важно. Неувереността ме гризе и не съм сигурна дали ще успея да бъда ученик - засега съм само послушник- слушам и се удивлявам на хората, постигнали това за което си мечтая. Май изписах доста неща, а за първи път споделям това.... Моят път все още Е, а може би и тепърва ще започва, макар и да преминавам през всички изпречили ми се пътечки и разклонения. А може и просто пътят ми да е доста криволичещ, а не чак толкова праволинеен, кой знае. П.П. Мекота, надявам се имате онлайн книги или лекции на Михаил Иванов? Бих желала да прочета някои негови лекции, но досега май не съм намирала такива. Може би веднъж попаднах на негова лекция, но не си спомням името.

О, да, благодаря за поправката И все пак как въвеждаме богомилското Слово в живота си? Какво точно трябва да правим, за да чуем Словото? Имам чувството, че го чета, схващам за какво става въпрос, но не мога и не мога да приложа нещата на практика Надявам се все някога това да стане, но не съм сигурна изобщо, че ще мога да стъпя на Пътя, камо ли да тръгна по него