Jump to content
Порталът към съзнателен живот

toma12

Участници
  • Общо Съдържание

    2
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  1. Виж, аз това не съм го твърдял никога. Просто аз и приятелите ми въобще не се занимаваме с останалите. Самодостатъчни сме си. Поддържаме само някакви отношения колкото съученици, нищо повече. Но останалите постоянно се бъркат. Мълчим си - бъркат се, пробвахме и да се държим като тях - още по-зле става. Това искам да кажа. Аз никога не съм твърдял, че съм добър. Може и да съм лош, но ми писна да се занимават с приятелите ми, защото на мен може много да не ми пука, ама тях бавно ги съсипват психически.
  2. Здравейте, реших да поискам съвет от вас. Ще обясня ситуацията накратко и очаквам да се включите. Благодаря предварително! Всеки знае, че частта от живота, в която си в гимназията, много променя човека. Та, още в началото с новият клас усетих, че няма да ми е много готино. Сприятелих се с някои, детски приятелства, наивни, на тези години какво сериозно може да има в едно момчешко приятелство. Още тогава видях, че сред момичетата ще има проблеми. Много злобарки на едно място не е на добре. Те всичките седнаха на една редица и се преструваха на големи приятелки. После някои се отделиха на отделни чинове, а едно момиче, което в онзи момент беше адски наивно, жадно за внимание и всичко нормално за тези години, всичките момичета го нападнаха и то седна само на чин и се затвори в себе си. Аз се сприятелих с нея и някак си успяхме да изградим много силно приятелство. Сега сме много добри приятели, подкрепяме се и така. В 10-ти клас аз видях, че с този клас няма да видя нищо хубаво и реших един вид да се отделя. Просто нямаше смисъл да говоря с хора, които не харесвам и да се правя на друг. От тогава просто от време на време се шегуваме, говорим си по общи теми и това е. Единствено това момиче допуснах до себе си. Бих казал, че и двамата адски много пораснахме и се променихме, но другите видяха лоши качества у нас още в началото и от тогава бяха зле настроение срещу нас. Не отричам, че не сме били прави в много случаи, но ние положихме усилия и се променихме за добро. В онази компания остана едно момиче, в което аз още в началото видях, че не е като останалите. Но тя явно не искаше да се дели и да я мразят, докато ние с приятелката ми бяхме свикнали на това и с времето спря да ни пука. След време се сприятелихме и с онова другото момиче, ще я наричам Р., защото искам да запазя анонимност. Оказа се, че с Р. имаме много общи неща и за много малко време станахме адски добри приятели. Останалите момичета започнаха да й правят проблеми за това и да я настройват, но аз взех нещата в ръце, подкрепях я адски много и някак си успях да я измъкна от онази дупка. Сега тя е доволна и се радва, че може да разчита на истински приятели. Ноооо, тук идват проблемите. В настоящият момент ние тримата с Р. и другото момиче сме адски добри приятели, забавляваме се и не са ни нужни хора, от които не може нищо да се научи и само западат. Но останалите момичета явно видяха някаква заплаха в силното ни приятелство и се обединиха срещу нас. (нищо, че до този момент всички те се караха една с друг, обиждаха се зад гърбовете си, говореха ужасни неща) И бавно започнаха да настройват и останалите от класа, които ще кажа, че имат толкова умствен капацитет, че въобще не разбират колко подло и грозно е това от тяхна страна. Аз и приятелката ми вече се освободихме от хорското мнение, осъзнахме, че не ни пука от хора, които собствения си живот не са оправили,че се бъркат в нашия. Но Р. е ново в занаята да бъде различна и не й се отразява добре. Подкрепяме я, но напоследък нещата излизат от контрол. Във всеки момент когато сме весели и се смеем нещо, останалите (или по-скоро едно момиче, което беше преди най-добра приятелка на Р. а в последствие се оказа, че й говори зад гърба и я обижда) започват да хихикат и настроението се разваля. Както казах на мен спря да ми пука. Те са жалките. За да се бъркат в нашето приятелство, явно завиждат, защото колкото и да са "единни" те никога не са имали такива хора до себе си, на които могат изцяло да разчитат. Освен това започнаха и да разнасят слухове за нас, че аз съм бил гей, приятелката ми курва (нищо, че още е девствена), а за другото Р. все още нищо не смеят да кажат. В живота, в една така ситуация, аз просто бих се надсмял над случващото се и бих си тръгнал, отказвайки да се занимавам с глупаци. Не мисля, че има смисъл. Не бих могъл да променя човек, който е разрушил живота си и се чуди как да разруши и чуждите. Но тук нямаме друг избор освен да седим там. Приятелката ми и Р. решиха, че ще е по-добре да се държат с тях по същият начин, да се подсмихват и да ги тъпкат, но аз все още съм на мнението, че няма смисъл да падаме на тяхното ниво. Намесихме и класната за да спре нещата. Тя разпита нас (без мен, защото тогава бях болен) и две други момичета. Те излъгаха, че ние сме ги обиждали и класната взе, че им повярва и ни обвини, че "се делим от класа". Еми да, може и да се делим. Аз отказвам да общувам с хора, които са злобни и само се чудят какво лошо да ти направят. Спряха да са ми фактор, но както казах приятелките ми вече не издържат. Какво ще е най-добре да се направи, според вас? Знам, разказах нещата много набързо, но тепърва не ми се обяснява всичко подробно. Ако имате някакви въпроси питайте. Както казах на мен случващото се не ми е проблем. Мога да преглътна няколко хихикания и говорения зад гърба, но приятелката ми и Р. вече не издържат.
×