Христов008

Благодаря за бързите отговори! Повярвайте, че искам да се справя с това и не считам за нормално да съм зависим от хапчето. Както казах два пъти опитах да го спра, чрез намаляване на дозата. За 3-4 месеца го спрях напълно, но малко след това симптомите се появиха и може би не ми достигна смелост да устоя по-дълго, за да изчакам да отминат, а започнах пак. Но има и друго...Работата ми е такава, че трябва да съм концентриран и да бъда в кондиция ежедневно. Животът е свързан с много задължения, както всички знаете и не мога да си позволя да не се справям с тях. А периодът на спиране, а след това и започване отново не е кратък. Спомням си, че последния път, когато се опитах да ги спря около 4-5 месеца не се чувствах добре, бях разконцентриран, забравях, физически бях отпаднал. Даже втория път, когато започнах да ги пия пак и то по съвет на психиатър, след консултация, се чувствах още по-зле от първия път, когато ги започнах. Трябваше да минат 6 месеца, за да се оправя и симптомите на адаптиране да отминат. Според психиатъра съм намерил решение на проблема в хапчето и да се радвам, че съм намерил решение и да продължавам да си го пия. Ако имаше как да отделя 6 месеца само на това, но как да се изолирам от ежедневието? Посъветвайте ме как да се справя. Със сигурност предпочитам вечер след работа да пия 50 грама уиски или хубава ракия, отколкото да съм зависим към Есобела. И как да съчетая това с ежедневните си задължения? Благодаря Ви отново! Имам възможност да се видя със специалист в София.

Здравейте, От няколко години приемам АД Есобел от 10 мг. всеки ден по едно хапче. Няколко пъти опитвах да го спра, но за съжаление безуспешно, поне до сега. Не съм се отказал, пак ще опитам скоро... Въпросът ми е следният: Като всеки човек, ми се случва от време на време да пия по 50 гр. концентрат или чаша вино или една бира, не заедно разбира се. Не пия повече от това. Забелязвам, че ако няколко дни поред се случи да пия вечер, както казах минимални количества, на следващия ден не се чувствам добре. Чувствам се напрегнат, разконцентриран, тревожен. Това предполагам е свързано с това, че съм пил. Можете ли да ми обясните защо се получава така. Въобще ли не трябва да пия? Дори и минималните количества ли оказват влияние? Може би като пия и самото хапче не действа...

Здравейте! Бях пуснал една тема тук, свързана с опитите ми да спра антидепресант Есобел. От няколко месеца намалих дозата от 10 на 5 мг и не се чувствам добр. Част от симптомите ми се върнаха /тревожност, страх, паник атаки /. Реших да посещавам психотерапевт. Вече три пъти ходих при терапевт в Пловдив. Междувременно посетих и психиатър, който след като ме изслуша внимателно ми съобщи, че имам два варианта, а именно да увелича есобела до дозата, в която ми помага или да започна нов медикамент - Стиулотон. Състоянието ми се обяснява с химични процеси и само с химия се оправя. Какво ще ме посъветвате ?

Благодаря за отговора!

Пропуснах да кажа, че съм на 31 години. Мисля, че трябва да се срещна с психолог, тъй като има доста неща, които искам да обсъдя с него, а не искам да ви напиша тук 50 реда и да ви занимавам само с моята история.

Здравейте! От няколко години имах симпотми на паническо разстройство, може би от около 7-8 години. През 2012г. симптомите достигнаха своя пик - ходех като пиян, бях апатичен, получавах остри болки в главата /като пронизване с шиш/. Бях много напрегнати същевременно потиснат. Та през пролетта на 2012г. след консултация лечния ми лекар ми изписа антидепресант "Есобел", като започнах с 10 мг. След като прочетох в интернет някои статии за антидепресантите не посмях да започна да го пия. Исках да избегна приема му. Беше ми изписал и ривотрил. Купих и двете лекарства и така си стояха вкъщи. През лятото на 2012г. оперираха баща ми от сърце. Аз започнах да си слушам сърцето, внушавах си, че и на мен ми има нещо. Една вечер не издържах и изпих едно хапче Ривотрил. На другия ден сутринта пътувах с колата си. Заспах на волана и катастрофирах! Отървах се по чудо без нищо, а колата беше за скрап. Лекарите ми казаха, че действието на хапчето било 24 часа след приема и сигурно то ме е накарало да заспя на волана. След това започнах да пия и антидепресанта, вече нямаше на къде. Страхувах се всеки ден от нещо - болести най-вече. Минаха 2 месеца след като започнах да го пия и имаше тотална промяна в мен. Симптомите ми изчезнаха, чуствах се много добре. Всеки ден бях в добро настроение. Постепенно изключих Ривотрила. След известно време /около 1 година/ реших да го спра като намалявам дозите. достигнах до половин хапче, след това четвъртинка, след това по четвъртинка през ден и тогава отново се появиха симптомите. Посъветвах се с психиатър, който ми каза отново да увелича дозата и след време отново да се опитам да го спра. Мина още една година. Това лято бях свел дозата до половин хапче /0.5мг/ на ден. Чувствах се добре. Около 2 месеца пиех по четвъртинка всеки ден. симптомите пак започнаха да се връщат. Получих две силни атаки пред месец. Отново пия по половинка и се чувствам по-добре. Въпросът ми е: Има ли излизане от този порочен кръг. Искам да ги спра, тъй като мисля, че изгубих емоциите си, например не мога да плача.