Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Димитър71

Участници
  • Общо Съдържание

    6
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  1. фиксацията е като цялостно да се променят стереотипите на мислене и начина на живот досега, а за да се получи това първо трябва да постигнеш някаква сигурност....за съжаление тя идва с помощта на медикаментите (не можеш да си постоянно под ПА и да искаш да се промениш). Наред с това пък и желанието да се отървеш от тях...ненапразно заглавието е омагьосаният кръг.
  2. Днес най-после се добрах до психиатъра си, с когото не се бяхме виждали от години . Набързо обсъдихме "положението" и желанието ми за спиране на Ривотрила. Бях споделил по-горе, че успоредно с него приемах и антидепресанта Ксетанор, но него спрях да пия преди около месец и малко. Накара ми се хубавичко и предложи следната схема: 1 таблетка от 20 мг Ксетанор+ 0.5 мг Ривотрил сутрин и вечер. Уверява ме, че към Ксетанора няма привикване (може и да е прав, поне на мен не ми се появиха някакви признаци на "отнемане", в момента в който го спрях). Все пак ми се струва малко позасилена тая схемичка. Според него не бива да се плаша от голямата доза Ксетанор, по-скоро опасното е как да "изхвърлим" Ривотрила...Забелязал съм, че докато приемах въпросния антидепресант имах известни проблеми с либидото . Моля за всякакви мнения или опити в такива подобни схеми. Предварително благодаря!
  3. Благодаря на всички... и все пак аз съм своеобразно "смел" човек и няма да се оставя, разбира се трудно ще е, но ако не сега, то боя се че никога няма да има по-удобен момент (визирам, че най-сетне работя нещо, което ми доставя удоволствие и ми дава известна сигурност - не е малко. Може би наистина дяволът не е чак толкова черен и си струва, да го "подръпваме" от време-навреме за опашката. Може би наистина е нужно да се надсмиваме над страха си понякога, да се опитваме да се "извисим" над него и се погледнем отстрани, колкото и жалка да е картинката, която бихме видели...НЯМА ДА УМРА ОТ ТОВА...ИЛИ ПОНЕ СЕ НАДЯВАМ, ВСИЧКО ДРУГО Е ЖИТЕЙСКА НАГЛАСА...или както казваше майка Тереза - няма по-голям враг за всеки един от собственият му страх. Животът е един и какъвто и да ни го поднася времето или "болестите на съвременната цивилизация" - той си е единствено наш и само от нас зависи, как бихме искали да го живеем - заровени в мислите и тревогите си, изчакващи подобно щрауса да ни отмине "бурята" или с обърнато лице, в което да усещаш порива и силата и, за да изпиташ накрая удоволствието, от това че както всичко на този свят е преходно, така и това няма да е вечно. Струва си да се замислим - дали да живеем днес и сега и то пълноценно или да си позволяваме лукса да продължаваме да се боим...от кого, май от самите себе си...
  4. Благодаря за първите споделени мнения. Надявам се, да са ми от помощ.
  5. Ето, това е което искам...добър психотерапевт, който да ми помогне не да се справям...някак, а напълно да се възстановявам - бавно, но сигурно. Затова и съм тук, мисля че ще намеря правилните хора (за съжаление в града, в който живея е трудно изобщо да намериш читав лекар, камо ли психотерапевт - такива просто няма). Надявам се, всеки прочел това да сподели за своите начини и борби, за ползвани от него "успешни" схеми за "излизане на другия бряг". От 2 дни смених приема от 1 таблетка дневно на 3/4 таблетка, разпределена в 3 приема по 0,5 мг. Бавно, с малки стъпки, но надявайки се да се приближавам с всеки изминал ден.... към ОНЯ, "заветният бряг", на който седях преди 16 год. Благодаря предварително на всеки, споделил мнение, опит, успехи или неуспехи в борбата за чисто съзнание, без таблетки. Благодаря Ви, г-жо Колева, но аз не се страхувам да не се превърна в нещо или някой, който не бих харесал сам.
  6. Здравейте! Преди 16 год. за пръв път получих пристъп (нервен срив). Отмина в рамките на час, но с ужасни симптоми - силно сърцебиене, изпотяване, силен тремор на крайниците, чувството че полудявам и направо умирам - всички онези симптоми на паническата атака. Пристъпът отмина, но се повтори след 2 дни отново, с още по-голяма интензивност на неприятните усещания. Оттогава влязох в "Омагьосаният кръг". Започнах изследвания на кръв, урина и всякакви показатели, тъй като бях си наумил, че с мен вече е свършено, болен съм от нелечима и рядка болест (дотогава не знаех нищо за ПР и ПА). Първото лекарство, което ми изписаха към "оня" момент, доколкото си спомням беше Медазепам. Оттогава и до днес минах през какви ли не медикаменти (смея да твърдя, че изпих половината фармакопея) - Диазепам, Флуанксол, Лудиомил, Ксероксат, Пароксат - все без особен успех в лечението. От около повече от 8 год. пия редовно Ривотрил от 2 мг, в доза по 1 табл. дневно, разпределена в 2 приема - по половин таблетка (=1 мг) сутрин и вечер. До преди месец комбинирах Ривотрила и с Ксетанор (него го пия, повече от 5 години също). Това беше май единствената комбинация от медикаменти, които ме караха да се чувствам що-годе добре и що-годе пълноценно да се справям на работа и в къщи, преодолявайки страха от появата на нови ПА. За толкова много години "стаж", разбира се съм имал и други пристъпи, но успявах някак си да ги туширам с помощта на Ривотрила. Изчетох много мнения и сменях много психиатри - всеки имаше свое мнение, за правилността и медикаментите, с които да ме лекува. Пишейки сега тези редове искам да кажа, че последната и настояща към момента доза, "определих" сам - това беше дозата, която ме поддържа най-добре и най-добре отговаря на реакциите на организмът ми. Неправилно - вече чувам, как ще ме "нахокате". Вече съм на почти 44 години и осъзнавам, колко много хубави години отдадох на страха и паниката. Не, че и днес не ме е страх. Само човек, който не е изпитвал "ужаса" на ПА, не знае какво означава това. В резултат на всичко - надебелях (тежа вече 100 кг), страхът ме обездвижи постепенно, имам повишени нива на холестерол, бъбречни проблеми, лесно предразположение към вирусни заболявания...изобщо: никакви имунни сили на организма за защита от всякакви други болести не ми останаха (всичко отива за преодоляване на страха от атаката). НО...идва един момент, в който все пак трябва да събереш сили и да си кажеш, че това не може да продължава вечно, не може малката, бяла таблетка да управлява животът ти. Е, аз решавам, че за мен вече е дошло времето да напусна този Омагьосан кръг. Знам, че няма да е лесно, знам че няма да е бързо, знам че признаците и симптомите ще бъдат много силни и ще трябва да се "подготвя" да издържа всичко това...но ЗНАМ че от това НЯМА ДА УМРА (поне не са много хората, умрели чисто от спирането на бензодиазепинови препарати). Въпросът е ...КОЙ? Кой може да помогне в преодоляването на зависимостта и неприятните усещания, кой може да ти даде най-правилната схема за редуциране и постепенно излизане от това. Отговорът е АЗ, на първо място (с промяна в начина си на мислене и възприемане на света, с очакванията си към него, с определяне на приоритетите и.т.н - не зная, дали ще мога, но трябва да опитам), на второ място - идва помощта, която очаквам да намеря тук. Моля, ако имате подобни "преживявания", опит в справянето с това и всякаква компетентна Ваша помощ би ми била от полза. ИСКАМ ДА СЕ ВЪРНА ОБРАТНО.....
×