РумиС

Здравейте на всички! Бих искала да споделя с вас моите впечатления от лечението с хомеопатия, с което да бъда полезна на други хора, които са се сблъскали с моя проблем и ако мога да спестя на други лутането, притесненията, сълзите, страха и безпомощността, които бяха мой спътник повече от година. Става дума за моето най-голямо съкровище - синът ми. Още когато навърши една година започнах да забелязвам, че не се развива с темповете, с които останалите деца около нас - по-бавно проходи, нямаше никаква реч, беше много емоционален, постоянно плачеше, страхуваше се от затворени помещения, не искаше да усвоява никакви навици, включително и хранителни, до 2 годишна възраст ядеше бебешка, пасирана храна, защото не можеше да дъвче и т.н. С всеки изминал месец притеснението ми растеше, защото дори и да имаше напредък в някои области, всичко се постигаше много трудно, бавно, а той продължаваше да изостава спрямо другите деца и това да става все по-видимо. След 2-годишна възраст, когато все още не бях чула от сина си "мамо" започна да ме обзема ужас, всичко ми мина през ума - умствена изостаналост, аутизъм, дефицит на внимание и т.н. На 2 г. и 8 месеца ситуацията не беше по различна. Синът ми казваше "мама", "тата" "леля", "олата", "ало да" и то не като част от речта, а когато бъде накаран да каже. Не имитираше, не посочваше, не се опитваше да повтаря думи. Вече бях изпаднала в ужас. Четох много статии за забавеното развитие. На няколко места попаднах на примери, мнения и теории за ефективността на лечението с хомеопатия в такива случаи, в които се касае за психично развитие. Не знаех къде да потърся помощ и приятелка ми препоръча да ме запише при хомеопата на нейния син. Не се поколебах. За щастие. Благодаря на нея, благодаря на хомеопата Александър Папанчев. Вие ми върнахте надеждата и радостта. От тогава мина само месец, през който синът ми приема един път в седмицата лекарството, което му беше изписано, но той вече използва около 40 думи, макар и по бебешки – цъпол /сопол J/, не цъпол – нямам сопол, чипи – счупи, шъ па – ще падна, дей-здравей, си-мерси, ола-моля, пока – покапах, али – вали, ди – дъжд, соуце – слънце, къг – кръг, пиш, тои – мотори, абуса – автобуса, чао, бай-бай, тота – торта, жаба, шака-шапка, шал, каче – краче, качи – да се кача, ъката- ръката, чека –четка, па-паста, брои от 1 до 10 на български и на английски, разпознава всички цифри и ги назовава, разпознава 5 цвята и ги назовава, отговаря с „да“ и „не“, като досега това не се беше случвало. Стана много по-контактен, много по-подвижен, катери се, смее се, закача се, за разлика от преди, когато все църкаше, не даваше никой да го закача. Когато го попитаме, си показва косата, устата, очите. Може да ви се вижда странно, че се радвам на такива показатели при почти 3-годишно дете, но само си представете, че до преди месец той не правеше и не казваше нищо от това. Сигурна съм, че преценката ми за напредъка му не е субективна, защото след двете седмици почивка от яслата, заради коледните празници, госпожите също са изумени и изненадани. Казват, че вече постоянно си бърбори, дори да не му разбират всичко, че се закача с тях, че вчера, когато за първи път са се запознали с цветовете, той единствен ги е разпознавал и назовавал. Самите те нямаха търпение да ми го кажат и се изненадаха от бързата промяна. Казаха дори, че е по-жизнен, по-щастлив, по-подвижен. Да, той има още много да наваксва, много. Продължаваме с приема на лекарството. Дай, Боже, отключеният процес на развитие да продължи и да мога да споделя след време още по-добри резултати. Но много бих искала да кажа на майки, които се тревожат за забавеното развитие на децата им, защото знам какво преживяват – явно, че има надежда за нас, че изход има и то без да тъпчем децата с тежки неврологични лекарства. Дано се справим!