Jump to content
Порталът към съзнателен живот

schoo

Участници
  • Общо Съдържание

    60
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от schoo

  1. А защо тогава не го правиш?
  2. Всичко, което се изпробва е с причина. Не може да пробваш методи за справяне с тревожност, ако нямаш такава или не искаш да се справиш с нея. Извини ме, ако ще те засегна, но и на мен ми се струва, че твоето е натрапливо пробване. Не стане ли нищо 2 дни и пристъпваме към следващия метод, без който няма да се справим с тревожността и така до безкрай. А няма ли просто да ти е по-лесно да се пуснеш по течението и да оставиш световъртежа да си вирее на мира, без да го наблюдаваш и без да търсиш методи постоянно? Може пък ако го оставиш на свобода, да реши да се възползва от нея и да си тръгне.
  3. Човек88, извинявай, но твърде много задълбаваш във всяко нещо, което ти каже някой. Премисляш и анализираш нещата по 100 пъти, задаваш още и още въпроси и точно това според мен те фиксира повече и повече и те държи в проблема ти. Просто приеми, че и да го мислиш и премисляш нищо няма да се промени. Излез, върши си работата, иди на кино, пий кафе с приятели, но без през това време да мислиш на заден фон "сега вие ли ми се свят", "ето навън съм, не треперя, бравоо" и всякакви други такива. Просто гледай филма, говори си с хората и прави само това. Знам, че е трудно, но с малко воля първите пъти и повечко постоянство се получава. Не съм терапевт, специалист или лекар, но съм го пробвала и работи.
  4. Здравейте, скоро попаднах на тази статия http://webstage.bg/li-ri-chni-otkloneniya/4833-stradashtiyat-ot-bezpokoystvo-tryabva-napalno-da-potane-v-rabota-inache-shte-izsahne-ot-otchayanie-deyl-karnegi.html за постоянната заетост като метод за справяне с безпокойството и ми стана интересно дали това всъщност е вариант? Не е ли по-скоро причиняване и натрупване на повече и повече безпокойство, след като всъщност си отнемаш разтоварването и почивката? Не би ли трябвало и при "бездействие" да се чувстваш спокоен и добре в кожата си? И всъщност не е ли точно това момента, когато си преработваш всичко случило се, за да успееш да си запазиш баланса и да не "изпушиш" и бягайки от този момент на "нищо неправене" всъщност просто си изтикваш безпокойството на заден план и го натрупваш, за да избухне то в даден момент с пълна сила?
  5. Здравейте, пише Ви едно много уплашено момиче, което не знае какво му е. Само на 18 съм и знам, че целият ми живот е пред мен, но аз имам чувството, че полудявам. Всичко започна преди месец-два , когато си внуших по накакъв начин, че ми има нещо, че съм болна от нещо. От там започна непрестанно притеснение, страхове. Ходих при личната си лекарка, която ме изпрати на психиатър. Психиатърката реши, че имам епресия и ми изписа лекарства, които не започнах да пия, а страхът си остана. Мислих си, че ако ида на изследвания и всичко излезе наред ще престана да се страхувам. Да, ама не. Ходих, всичко перфектно, нищо ми няма, само че страхът ми не престана. Получих няколко панически атаки, по време на които си мислех, че умирам или, че полудявам. Започнах да пия Валериан и Деанксит, за да преодолея тези неща, но започна едно чувство на нереалност, което и до сега го имам. Междувременно ходих на психолог, който ми каза, че всичко е от натрупан стрес, изписа ми гел, с който да си правя масажи да отпускане на мускулите и каза да му звънна в края на месеца, тъй като ще отсъства до тогава. И така. Уж се поуспокоих, живях горе-долу нормално, с изключение на лек световъртеж. Спрях валериана и деанксита и пак си бях добре. И всичко допреди няколко дни, когато ми стана лошо, от което аз се наплаших и бях отново паникьосана. Когато си легнах вечерта, не можах да спя добре, което ме остави нервна и тревожна и на следващия ден, когато се повтори същата история. И вече след два дни лош и накъсан сън, аз се чувствах много зле. Чувството за нереалност стана още по- силно и имам чувството, че и месълта ми е станала някак някъсана, което околните отричат. Започнах да се чувствам едва ли не неадекватна, световъртежа ми се засили и имах чувството, че ако говоря, ще си заплитам думите, което не е така. Уплаших се от това и отидох на невролог. Изписа ми атаракс , за да мога да спя и ноотропил за по-добра концентрация, каза, че от него ще ми спре и постоянното замайване. Пих си атаракса, от който наистина ми се доспа, но когато заспах, се събудих няколко пъти през нощта за най - много 2-3 мин, през които се стрясках и имах чувството, че нямам връзка с мозъка. Сутринта, когато станах, бях още по-стресната от тези мисли и събуждания. Заспах неусетно пак, като отново се събуждах, но някак си ми са слети със съня тези събуждания. Когато вече станах окончателно, бях още по уплашена. Сега постоянно съм стресната, донякъде ме е страх да заспивам, пастоянно не ми е реално, все едно съм в сън и на всичкото отгоре започнах да си мисля, че мислите ми са накъсани и ако говоря, няма да говоря нормално, а не е така. Страх ме е от дереализацията, мисля си, че нещо ми има и колкото повече мисля, толкова повече ми се задълбочава проблема, а не мога да спра да мисля за това. Страх ме е и, че полудявам, макар всички около мен да ми казват, че съм си нормална. Искам да изляза от това чувство на нереалност, а не знам как. Заради него губя желание за всичко и не мога да живея нормално, тъй като постоянно мисля за него. Полудявам ли наистина или просто е само страха за това? Какво да направя да не мисля толкова за това и да изляза от него? Искам просто да съм същото нормално и жизнено момиче както преди.
  6. По-скоро ми идва да го изгоря. Уча се или поне се опитвам, имам голям напредък отпреди 3 години, но все нещо ми убягва, а то май все е най-същественото.
  7. Честно казано не знам дали е бил приложен този метод някога при мен. Сесиите винаги протичаха първо в разговор, а после в хипноза, в която си почивах, представях си красиви места и затварях страха си в ковчеже и го пусках да отпътува с лодка или го изпращах. Доста добре се чувствах след това, отпочинала, спокойна, но понякога чувствах, че е само на повърхността. И така след няколко сесии вече бях готова да продължа сама. И така досега. Не съм се почувствала обаче коренно променена, а и щом пиша пак с такива оплаквания, значи не съм. Не знам, може би и аз не съм се показала напълно каква страхливка съм, затова и да не сме ровили по -надълбоко и с по-активна работа от моя страна, за да се науча на смелост.
  8. Знам, че четенето изобщо не е вариант, но въпреки това го правя. Наясно съм, но се оставям на порива. Не си научавам урока и това е. Ще звънна близките дни, решено е. Интересното е, че всяка година се повтаря по едно и също време. Не знам има ли някаква зависимост или просто аз вече подсъзнателно си го чакам.
  9. .Определено. Или просто не мога да си призная пред себе си, че съм чак толкова страхлива. Винаги съм искала да съм силната, твърдата, която не се плаши от нищо и се справя с всичко сама, а съм точно обратното. И колкото повече се опитвам да съм твърда, повече ме е страх. Благодаря, искрено ме разсмяхте и едновреметно с това вникнахте в страхливата ми душица. Значи ще се ходи пак при психолог/терапевт.
  10. Здравейте, от доста време не съм писала тук. Развитието от миналата година беше, че посетих терапия и доста бързо ми хомогна пак да си влезна в релсите. Всичко точно, нова работа, учене, излизане, пътувания и всичко. Допреди няколко седмици. Не знам как и защо започнах вечер да усещам притеснение, че нещо ми става. Не паник атака, просто притеснение. Споделих на приятеля ми, той ми каза да се успокоя, да не се филмирам и ме разсейваше говорейки за нещо друго. Дотук добре, свикнах с това, спрях да обръщам внимание през повечето време. Малко след това почнах да чувствам тежест в гърдите, странно гъделичкане сякаш съм настинала и болка в едното рамо, която продължаваше нагоре щъм главата. Е, това този път си ме уплаши. Реших, че ми има нещо на сърцето, че нещо ще ми стане, но пък и някаква малко част от мен все пак си държеше здравия разум и ми казваше, че просто пак излишно се паникьосвам. Едно вечер се случи същото, както предната година, лягам си, унасям се и се събуждам защото не мога да си взема въздух, много се изплаших, но реших пак да заспя - същото се случи и при второто заспиване. Тогава вече реших че ще остана будна и докато съм сама няма да заспивам (глупаво хрумване) и неусетно съм заспала на сутринта. От тогава нищо такова не се е случило. След няколко дни посетих личната (нова, не тази, която преди само ме плашеше), каза че болката в гравата и рамото според нея е от мускули, а че това събуждане е чисто на нервна почва. Поуспокои ме доста. Да, но веднъж почне ли се, трудно спира. И тоща след няколко дни старата песен на нов глас. Всеки ден за нещо различно се хващам, мисля си че ми има нещо, чето по форуми, наплашвам се още, следователно не ми става по добре, а все повече затъвам. Последния ми филм е като усетих днес някаква по-странна миризма (не непозната, усещала съм я и преди, не знам къде и от какво) и реших, че нещо не е наред (да, знам колко е смешно) и отворих да чета пак по форуми. Попаднах на някакъв магически, в който пишеше, че усещането на странни миризми можело да бъде от магия за умиране. (Тук вече можете да ви ке смеете много.) И познайте, филмирах се и пак лека паника. Та така. Пиша за съвет, не искам успокоения, че нищо ми няма и че ми е в главата. Знам го това. Ясно ми е и въпреки това продължавам. Не знам как да се спра, опитвам се и не става. Не знам пак дали да не потърся помощ и да посещавам терапия. Все си мисля, че този път може и без това. Просто не знам как да започна и какво да правя, не знам как да си спра мислите, да ги отрежа още като се появят. Това грябва да направя, но не знам или не помня как. Благодаря предварително за вниманието и времето, отделено за пореден път!
  11. Да, ако не съм била убедена, че е на нервна почва, вече съм. От известно време имам панически атаки. Леле, предния път май не бяха чак толкова жестоки. Получават се от това че, не мога да преглътна понякога /също от скоро, и преди се е появявало, но да кажем веднъж годишно и чак до ПА не се е стигало/, оттам се щрака копчето и филмът започва. Натежават ми ръцете и тялото като цяло, удря ме адреналина яко, все едно пред мен виждам някой, който се готви да ме убие или някакво страшно животно, и ставам права моментално, не знам защо, като си мисля "край, това е, умирам, дотук бях". Правя няколко нервни крачки и или се успокоявам лека- полека, като след това тревожността си ме държи още известно време, или следва рунд 2ри. Като днес,не мога да преглътна - паническа атака, страх, страх, от него ми се вкочани и долната челюст - айде пак наново, "вече наистина умирам, няма кой да ми помогне", "получавам инсулт, това е краят". Мда, никак не е приятно. Сега като го пиша звучи смешно, дори абсурдно, обаче на момента никак не ми беше забавно. Явно първия път не съм си научила урока. Не съм си променила вижданията, мисленето, нагласите, а виждам, че трябва. И то не за да изчезнат тези усещания, а просто трябва. Не може да се продължава така, аз и този път мога да си ги преодолея, само че знам, че пак ще се върнат и ще си се връщат да ме разбутват, докато не си науча урока. Та, реших да го науча този път,веднъж и завинаги, с помощта на психотерапията, за да не се въртя и мъча с години. Засега съм се спряла на двама специалисти /или специалистки, не знам как да го кажа, че в последно време говоренето в женски род се приема за дискриминация/ - Мариета Игаренска и Десислава Стефанова. И двете са от Пловдив, и моля ако имате отзиви за тях, да ми помогнете в избора. П.С. Не знам защо горе излиза цитат, но и не мога да го махна.
  12. Значи правилно съм се насочила. Благодаря Ви
  13. Здравейте, извинявам се за липсата на отговор, просто по това време бях доста заета и така и съм забравила. Връщам се с едно питане. Реших да пиша тук, защото не виждам смисъл от отварянето на нова тема. Снощи когато си легнах, точно когато се унесох и заспах се събудих от невъзможност да си поема дъх и следователно чувство за паника. По-късно ме беше страх да заспя, за да не се случи пак, но след час два се унесох и си спах без проблеми. (Е, малко по - повърхностно, от уплахата сигурно.) Та въпроса ми е дали това може да е било просто паническа атака по време на сън и невъзможността моментно да си поема дъх е била именно заради паниката? Не знам, не искам да си мисля, че е нещо чисто физическо, тъй като в последно време съм в постоянен стрес. Изпити и постоянни проблеми във връзката, свързани с незачитане и неприемане на мои виждания, както и ограничения. Та от там наистина усещам тежест, натовареност, и желание просто да избягам нанякъде, да избягам от цялото напрежение. В последно време ми се появи и ежедневно главоболие, вечер, което след малко поспортуване отшумява. Все симптоми на нервно пренапрежение, но те по никакъв начин не ме притесняват, тъй като знам откъде идват и какво са. Затова и реших че случката ми снощи може да е свързана с това. Благодаря ви предварително
  14. Не съм специалист и не мога да дам професионално мнение, но не мисля, че си луда и не мисля и че ще полудееш. Още по-малко пък от учене по 3-4 часа на ден, които както и да го погледнеш не са много, така че поне за малко не слушай нереалния си страх и седни да поучиш за реалните си изпити, които е добре да се вземат. Казвам ти го като човек минал през същото, който си е мислил, че ще се побърка и си е пропуснал важни реални неща и си е изгубил времето във филми. Е, не съм полудяла, но за сметка на това ме е яд мъничко за изгубеното време.
  15. Ами, защото смятам, че мога и сама да се справя. Така, както си излезнах от филмите, които си бях вкарала и изпадах в какви ли не състояния, така ще се справя и с това. Просто ми трябва някаква лека насока .. или нещо, което да ме придизвика и от ината си да го направя Това е нещото, което трябва да запомня. Че чувството идва от мислите, които са минали преди него .. а те - от начина по който пречупвам света наоколо.
  16. Здравейте! Искам да споделя за проблема си и да помоля специалистите да изкажат мнение. А той е, че не се чувствам достатъчно добра в каквото и да било и приемам критиката много навътре. Когато например се старая да направя нещо и то да е както трябва по всеки един параметър, а накрая човекът отсреща не е доволен от нещо, се влияя много от мнението му и се засягам много надълбоко. Буквално се чувствам като най - глупавия човек на света и най - не можещия, а реално знам, че нито съм глупава, нито съм некадърна. Просто колкото повече се старая в нещо, имам чувството, че не мога да го направя по най- добрия начин. Да, на моменти съм си разсеяна, но това не значи, че не ми достига капацитета да направя дадено нещо. И имам чувството, че всеки за нещо ме критикува и ме смята за глупава. Доста пъти съм си мислила за това и съм изчела дота неща по въпроса, във форума и не само, и съм стигнала до извода, че самочувствието ми е твърде ниско или ме е страх от критиката и мнението на околните за мен, което си е така. Напълно разбирам, че не трябва да се засягам до такава степен, че не съм с нещо по-малко от другите, но винаги, когато някой ме изкритикува за нещо или ми направи някаква дори и малка забележка, аз го приемам много навътре и се чувствам ужасно. Мисля си " Да, ти може и да мислиш, че не си глупава, че си способна, но щом ти го казват, значи най - вероятно е така. " И това нещо много ми пречи във работата ми, където ежедневно се случват, много грешки и то не само при мен. Но когато конкретно на мен ми се направи забележка, аз го приемам сякаш съм най - некадърната там, отчайвам се и нещата тръгват още по зле. И си мисля постоянно дали и при останалите ги има тези проблеми, дали стават тези грешки, смятам, че са само при мен, а реално виждам, че не е така. И така постоянно се лутам измежду мислите си "Ти не ставаш за нищо." и "Просто приемаш нещата много навътре." . Имам моменти, в които дори ми се плаче.
  17. Благодаря! Значи е от студа най - вероятно, още повече,че и дори да ми е леко хладно, се стягам цялата. Макар че наистина доста често виждам някакви подобни зависимости, на които преди не бих обърнала внимание. Но пък ми е интересно.
  18. Здравейте отново! Не съм тук, за да се оплаквам, а да задам един въпрос. Възможно ли е от студа да се появява дереализация? Като съм някъде на по топло място, съм си наред, но изляза ли на студено се появява. Не ме е страх, знам какво е, просто се дразня и ми е любопитно може ли да се получи от студа.
  19. Здравейте, не съм писала тук от 2 месеца. И за 2 месеца разбрах, че може .. може човек да се справи и сам. Спрях да се човъркам в главата си и всичко е наред. Успокоих се доста и паметта ми почна отново да се връща към нормалното .. или просто вече не обръщам внимание, не знам кое от 2те е . Всъщност това, което ме накара да се стегна и да спра да си човъркам мислите, беше поста на д-р Първанов. Като човек, който е пълен инат, след като видях отговора, че няма как да се справя сама, се ядосах и реших да докажа че мога. Ей така, напук. И то взе,че стана. Явно, че това е бил начина. Сега съм по-добре и си живея като едно нормално 19-годишно момиче. Мнооого рядко да се появи тревожност, но някак си даже и не ми се мисли за нея и вниманието ми се отвлича от нещо друго. Силно се надявам да си продължа така и занапред и вече да не мрънкам тук.
  20. Здравейте отново, Има ли начин да се справя сама с натрапливост? Остана ми тази, свързана с паметта и не мога и не мога да я преодолея. Не е през цялото време, но появи ли се, откачам. Писна ми от нея, няма да я търпя цял живот. Разбирам, че от тревожността наистина имам проблеми с паметта и не си спомням всичко. Знам, че принципно е нормално, но в момента в който не мога да се сетя нещо, което се случва често, започва притеснението. И парадоксът е, че тревожността ми идва от това, че не помня, а не помненето идва от тревожността и става един омагьосан кръг, от който ми писна. А добър терапевт в Пловдив така и не намерих, затова ще се справям сама. И така .. Има ли някаква литература, която ще ми помогне?
  21. Лекарят беше личната ми, която зимата ме прати при психиатър с думите "Отивай, докато не е късно", а нещото, което е трябвало да пия са антидепресантите, които ми изписа психиатърката след няма и 2 минутен преглед. Четох много теми и виждам как всеки с моя "проблем" си мисли това. Сигурно затова остана някаква разумна частица от мен, която отказваше да го приеме и се ядоса на изказването. Но пък погледнато от положителната страна, паниката, треперенето и страха отминаха бързо. Отчитам това като голям напредък. Ако бях чула същото нещо преди няколко месеца щях да го приема като пълна истина, без да го подложа на съмнение, и всеки ден щях да чакам халюцинации или нещо друго, свита в страх и отчаяние. Сега ми трябваше по-малко от ден да се успокоя.
  22. Здравейте, пак с моите глупости. Днес едно изказване ме върна месеци назад. "Защо не си пила нищо?Знаеш ли, че нелекувано тревожно разстройство може да се превърне в шизофрения.?" Моля?? След всичките тези месеци, в които толкова хора ми обясниха какво ми е и ми казваха, че изобщо не съм за хапчета, сега ми казват това? И това от лекар .. Тук във форума всички ми обяснихте, че не трябва да пия нищо, същото ми каза и друг психолог. И сега това?? За хапчетата както и да е, аз все още съм убедена, че не трябва да пия. В паника ме вкара втората част от изказването, за шизофренията. Пак започнаха треперенето и усещанията отпреди месеци, макар че ,нормално, на който и да кажат, че ще стане шизофреник, предполагам, че ще реагира така. Въпросът ми е това вярно ли е? Ако остана така още дълго време ще стана шизофреничка ли? Разумната част от мозъка ми отказва да го приеме. Ако бях предразположена към това заболяване, щях да го развия вместо тревожността, не е ли така?
  23. Определено бих желала да се преквалифицирам. В някоя много по-положителна област. И след време да мога да напиша "1000 неща, които ще ви направят по-щастливи" вместо "1000 неоснователни неща, за които да се тревожите когато имате много свободно време". Да това искам. Благодаря Ви все пак, ще продължа с търсенето и се надявам да намеря точният терапевт за мен.
  24. По-скоро ще е наръчник по скука. Или нещо от сорта на "Как да си измисляте проблеми когато си нямате занимание?". Или "1000 неоснователни неща, за които да се тревожите когато имате много свободно време". Тях няма да има кой да ги купи, но пък ще са добри, понеже станах специалист в тази област. Още веднъж ще попитам, можете ли да ми препоръчате добър терапевт в Пловдив? Аз търсих, но никой от намерените не ми вдъхна доверие.
  25. Разбирам. Инстинкт за самосъхранение. Мислите се появяват, когато не смяташ живота си за пълноценен и когато не си доволен от положението, в което си, за да те накарат да го промениш. Да станеш щастлив и да живееш така, както ти харесва. А това "забавяне на времето" и то ли е от бездействието? По принцип е нормално като не правиш нищо да минава по-бавно, но на мен ми изглежда прекалено бавно.
×