Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Fallen_angel_123

Участници
  • Общо Съдържание

    5
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

642 посещения на профила
  1. Fallen_angel_123

    Антонина

    Благодаря за отговора. Преместих си темата.
  2. Fallen_angel_123

    Антонина

    Здравейте! Пиша в този форум във връзка със силно изразено ОКР, което се изразява в страх от болести. Проблемът ми датира от детските години, въпреки че не го осъзнавах. Както при много страдащи от същото повтарях разни ритуали, имах си любими числа, от които се ръководеш, проверявах точно определен броий пъти дали са изключени уредите. Но откакто забраменях ОКР-то ми се влоши до такава степен, че самата аз осъзнах, че нещо не е нормално. От тогава страхоевте ми са свързани с болести и най-вече че мога да стана причина детето да се разболее и дори да умре заради мен, тъй като съм достатъчно добра майка. От няколко дни обаче ситуацията стана нетърпима-не мога да спя и занимавам всички наоколо с моите натрапливости. Новата натраплива мисъл е, че мога да имам ХИВ, сифилис или хепатит Б и Ц. Всъщност не знам дали е натраплива мисъл или е реална, тъй като не мога да преценявам коя мисъл е натраплива и коя е реална. Близките ми се отнасят небрежно към моите оплаквания, не вярват, че нещо действително ми има, защото вкъщи аз вече съм като "Лъжливото овчарче". Поради тази причина бих искала да ми помогнете да се ориентирам дали има реална опасност да съм болна от нещо или всичко е в моята глава. От другата седмица почвам терапия при много добър психотерапевт, но дотогава имам нужда от помощ, защото ще се побъркам! Ситуацията е следната- на 1-ви юли реших да се изследвам за въпросните болести и тъй като исках да е безплатно, защото щяха да ме обвинят в излишни харчове заради моето ОКР, си избрах Националния център за наркомании, което е сравнително близо до нас, анонимно и безплатно. Не се оказа съвсем анонимно, но това е друга тема. След като ми взега кръв от пръста се прирах вкъщи и започнах да изпитвам странна тъпа болка по протежението на цялата ръка и краката. Реших, че си въобразявам и игнорирах мисълт. Всичко започна на 5-ти юли, когато отидох да си взема изледванията. Бяха НЕГАТИВНИ,но проблемът е, че само моите резултатати бяха негативни. Лаборантката отвори една тетрадка, защото не можеше да ми открие изледването и там фигурираха резултатите на доста изследвали се и видях, че при другите излседвали се има "+" в различни графи-хив,сифилис,хепатит...Такава констатация за човек с ОКР е много страшна. Опитах се да игнорирам мисълта, тъй като бях с мъжа ми, който се учуди, че вместо да се радвам, че всичко е наред, пак изпадам в паника. Ингнорирах и тази мисъл..до неделя (7-ми юли), когато под коляното на крака ми се появи червен обрив от 10-на пъпки. Обривът беше много странен -големи червени петна с черна малка точка, а на някои места имаше и коричка. Всчики вкъщи ме убедиха, че нещо ме е ухапало и се опитах да се успокоя. Но вчера - 9-тия ден след взимането на изследването ми се появи разстройство, тресеше ме и вдигнах температура 38 градуса, повърнах също така веднъж и ми беше като цяло много лошо. През нощта пак вдигнах температура 37,8, която свалих от само себе си и се изпотих обилно. От днес сутринта нямам температура и не ми се повръща. От днес сутринта не съм повръщала и нямам температура. Само диарията продължава и общата отпадналост. Натрапливата ми мисъл е, че в лабораторията са ме заразили. Вчера дори ходих до лабораторията, но лаборантката даже се обиди и каза, че това е Абсурд. След това ходих до личната лекарка и каза, че това е ентероколит, а обрива е заради ухапано. Предписа ми кръвни излседвания и урина. Не мога да се разчета изледанията, а тя днес е почивка. Единственото, което мисля, че ми е ясно, е че CRP е много висок -44,4. От това изпаднах в паника. Според вас може ли пълната кръвна картина да покаже ХИВ инфекция? Също така мислите ли, че може да са ме заразали в лабораторията при положение, че там всички излседващи се са позитивни? Или всичко е стерилно и това няма как да стане. Също така спроед мен някой наркозависим може спокйоно да размени ползвана игла с неползвана, защото те не са опаковани и са на бюрото в една голяма кутия, а лаборантката отива в другата стая за отнесе пробата и след това се връща и изхвърля използваната игла. Възможо ли е някой да направи такова нещо според вас? Много съм притеснена и моля за ми отговорите, защото както вече се досещате не мога да спра да мисля за това и в този момент няма към кого да се обърна! Извинявам се за дългия пост и благодаря предварително!
  3. Fallen_angel_123

    Fallen_angel

    Привет! Моят проблем е свързан с изневяра от моя страна. Имам мъж, с който сме заедно от почти 4 години и дете на 2 години. Преди 3 месеца започнах работа и на работното място срещнах колега, който явно доста ме хареса и започна да ме ухажва. Като се убедих, че има повече от приятелски и колегиални намерения му казах сериозно, че съм обвързана и имам дете, като мислех, че той ще се откаже. Оказа се обаче доста упорит и да си призная беше ми приятно да ми правят комплиенти и да ми обръщат внимание, имайки предвид, че вкъщи подобни неща ми липсваха съвсем. В крайна сметка започнах така да се каже паралелна връзка, като след един месец мъжът ми разбра,тъй като не се криех особено. Реши да ми прости, но аз не се отказах съвсем от срещи с колегата, макар да се опитах и да станаха по-редки. В крайна сметка мъжът ми реши да се разделим временно за около месец, два и през това време да помислим. Само че аз чак сега разбрах какво съм изгубила и вината ме връхлетя с пълна сила. Цели нощи не спя и не мога да спра да се самообвинявам как съм си разбила семейството и да мисля дали има някакъв изход. Искам да кажа, че по принцип се боря с ОКР и чувство за вина. Бих била благодарна за съвети...Как бих могла да спася семейството си? Има ли шанс отново да бъдем щастливи или той никога няма да забрави и да може да ми прости. Той е страшно огорчен и може би дори озлобен, имайки предвид как ми изхвърли багажа и ме изгони. Каза, че уж раздялата е временна, но не знам какво да си мисля. Имам и депресивни мисли и обмислям да взема успокоителни..дали са добър вариант? Благодаря предварително!
  4. Fallen_angel_123

    Fallen_angel

    Привет! Моят проблем е свързан с изневяра от моя страна. Имам мъж, с който сме заедно от почти 4 години и дете на 2 години. Преди 3 месеца започнах работа и на работното място срещнах колега, който явно доста ме хареса и започна да ме ухажва. Като се убедих, че има повече от приятелски и колегиални намерения му казах сериозно, че съм обвързана и имам дете, като мислех, че той ще се откаже. Оказа се обаче доста упорит и да си призная беше ми приятно да ми правят комплиенти и да ми обръщат внимание, имайки предвид, че вкъщи подобни неща ми липсваха съвсем. Мъжът ми е работохолик и непрекъснато беше на компютъра, като почти не разговаряхме, а камо ли да ми прави комплименти. Общо взето ме приемаше за даденост, като трябва да си призная, че и аз подхождах по същия начин с него. В един момент започнах да излизам с колегата ми на обяди, да ходя на фитнес и така докато един ден не ми предложи да отидем на бар. Не бях ходила доста отдавна, тъй като моят мъж не обича да ходи по барове/ заведения, така да се каже е домошар. Аз за разлика от него обичам да излизам, като трябва да отбележа, че аз съм на 27г. и може би поради това се чувствах малко като хваната в капан да стоя предимно вкъщи и да не излизам почти никъде. Така в крайна сметка приех предложението на колегата и излязохме. Прекарахме си доста добре и тогава преминах границата с колегиалните отношения, като се целунахме няколко пъти. След тази случка сякаш задръжките ми паднаха и така започнахме връзка, т.е той се превърна в мой любовник. Тук е моментът да кажа, че сексът не беше основното при нас, а по-скоро емоционалното общуване. Доста се увлякох с него и честно казано не се криех особено от мъжа ми, който по принцип е много спокоен човек. Той беше толкова завладян от работа, че имах чусвтвото, че дори да разбере за изневярата ми няма да ми обърне внимание, а ще си седне на компютъра, защото "работата никога не свършва". Уви не стана така. Тъй като изобщо не се криех ( не знам поради каква причина, а още по-малко знам и защо преминах границата с колегата) той ме хвана още на първия месец и разбра всичко и то с подробности. Аз не изпитах никаква вина тогава...може би защото го бях приела за даденост, а може би защото ме е лъгал няколко пъти за семейните ни финанси и на два пъти преди това го бях хващала да си пише в сайтове за секс запознаства ( за тройки), като в случая той е искал да е третата страна. Като разбра изпадна в шок, не можеше да спи, а вечер сновеше и се ровеше из телефона ми, търсейки още доказателства. Аз не чувствах почти никаква вина.Сложи различни програми за проследяване на всички нива, а именно с кого говоря, какво говоря, с кого си пиша, къде ходя...За мен винаги семейството е било най-важно и аз за миг не съм се колебаела кого да избера. Мъжът ми обаче беше убеден, че имам сериозни колебания. Най-лошото в тази история е, че аз не се спрях след като ме хвана, а само станах малко по-предпазлива, като разбира се опитах се да спра напълно, но не ми се получи. Колегата не се отказваше от мен и даже почна да ми пуска леки оферти, че ако реша да се разделя с мъжа ми е на моя страна и мога да отида у тях. Тотално се обърках, защото може би исках да бъда и с двамата и то напълно. Не с двамата едновременно. Исках да съм изцяло с единия, но и с другия. В крайна сметка продължих да лъжа мъжа си и паралелната връзка, защото просто не можех да спра и да избера. Така в един "хубав" ден мъжът ми каза, че иска да се разделим, макар и временно, за да имаме време да осмислим какво да правим. Той се е консултирал с психолог, който му е обяснил, че е най-добре да сме разделени най-малко 1, 2 месеца, за да се отрезвим и да вземем разумно решение. Другото, което казва, че трябва да направя е да опитам да съм с колегата, за да усетя разликата между любовник и обикновен мъж със своите недостатъци и предимства. Един вид той се надява да се разочаровам от него. Обаче аз не приех варианта за раздялата и се опитах да предложа варианти за помирение. Мъжът ми уж се съгласи, но на другия ден докато бях на работа ми беше събрал багажа и ме изхвърли от уж семейното ни жилище. Каза, че се разделяме (уж временно) и всеки да помисли. Но се държеше много озлобено и понеже майка ми остана да събира неща от моя багаж...тя ми сподели, че бил много щастлив от факта, че се разделяме. Нощта след раздялата не мигнах цяла нощ и не спрях да плача. Непрекъснато ми излизаха спомени отпреди...колко добре си живеехме и колко ни беше спокойно. Чувствам страшна вина за всичко, което направих, защото не се спрях и след като ме хвана първия път. Не мога да си обясня защо го направих и защо чак сега осъзнах, че той е всичко за мен... Както казах обаче той май е много щастлив и тъй като телефоните ни са свързани видях, че е слушал песента "Най-щастливият ден". В същото време колегата ми продължава да иска да се виждаме, но усещам, че явно и при него е била водеща тръпката от изневярата, макар той да е в свободен човек. Аз самата не знам какво да правя и как да постъпя... Страшно съм объркана .Искам да си върна мъжа, защото за мен той е всичко. Предложих му дори да напусна работа и да отида с него в провинцията и да му помагам с неговата работа, но той не ми отговаря. Явно е решил раздялата да бъде твърда. В същото време изпадам в депресивни състояния и чувството за вина е огромно. Роднините не ми съдействат да се чувствам по-добре, а като съм с детето вината ме завладява. Усещам, че отново търся контакт с колегата ми, а ме е страх, че така ще загубя всякакъв шанс за помирение с мъжа ми. От друга страна, той настоява да отида да живея даже при колегата, за да мога да преценя за себе си какво ще избера. Не знам доколко е искрен обаче в намеренията си. Много съм объркана. Не знам как да постъпя? Бих била благодарна на всякакви съвети. Знам, че звучи много объркано. Искам да допълня, че ще се срещна с психолог и може би ще взема някакви успокоителни.
  5. Fallen_angel_123

    Сексуален проблем

    Здравейте, аз съм момиче на 23 години, имам приятел, който е по-голям от мен с 8 години. С него сме заедно от около половин година, така се случиха обстоятелствата, че живеем с него. Проблемът е следният- до около преди месец правехме секс всеки ден и доста често по няколко пъти, нямахме никакви проблеми. Напоследък (от около месец) сексуалните ни контакти станаха по-редки -около 5 пъти седмично. Когато го попитах дали има някакъв проблем според него ,той каза, че абсолючно не и че вече се познаваме по-добре отколкото в началото , затова и сексът според него е по-духовен, по-добър, макар и не толкова чест. Питам се дали страстта му към мен вече не е изчезнала и щом сега е така дали с годините, ако сме заедно разбира се, няма да се влошат още нещата.
×