Deyannanwm

Здравейте,от малка съм много притеснителна. Била съм едно обикновенно дете,натровила съм се и съм припаднала на 3-4г. След това живота ми се обърна,не си спомням много добре,но се затварях,измислях си мой свят,не исках да съм сред другите,там ме обичаха и харесваха много. В моя свят не,в училе бях много интересна на всички. Не ги оставях,да ме тъпчат,но може би от толкова набиване ,че съм тъпа и така нататък,някак си сега психически съм нестабилна. Живота ми изглежда каша. Не знам как да опиша как се чувствам. Та.. затварях се,говорех си,все едно си играя,беше ми супер. Някой прекъснеше ли ме аз истерясвах буквално,много мразех. Майка ми много плачеше за случващото се,но никой не ме разбираше. Мама ме води на психолог,той ми каза,че е от стрес и ще го израстта. В къщи нашите все се караха. Писваше ми. Минаха се няколко години ,от само себе си спрях. Но уви. Когато много ми се скапваше настроението или бях много щастлива исках да танцувам,почвах да танцувам и започвах да си представя ,че съм пред момче и му показвам какво е загубил или нещо такова ,как си говоря с другите и така нататък. Буквално друг свят. Ставаше ми ужасно ,мислех,че полудявам. След училище се прибирях лягах и играех само на таблета ,така половин година,докъто не настъпи лято. Изпитах ужас,че ще ходя на почивка. Отидох. Там ми ставаше лошо ,постоянно. Почвах да си мисля,че ще умра,ще припадна и направо се побърквах,от безизходица започвах да плача ,не знаех какво става с мен. Когато се върнахме отидох пак на психолог,казаха ми,че съм много притеснителна и малко по-изнервена. Предписа ми някакви хапчета. Сега пия Валериан,при един Валериан толкова ми се спи. Обаче след почивката,започнах да излизам повече.Но тези мисли и усещането,че не съм добре или полудявам ме карат да се чувствам ужасно. На едва 15 съм ,моля ви дайте ми някакъв съвет..

Здравейте.От известно време имам проблем близо 3 години. Стана ми така откакто навлязох в пубертета (на 15г. съм). Точно преди да тръгна за училище ми прималя появи се едно бяло петно пред очите ми. От тогава живота ми се обърна станах много притеснителна и нервна. Не исках да излизам,защото си мислех,че ще припадна и ще умра и всякакви глупави мисли. Затворих се,като излизах сама почвах да се изпотявам ,задъхвах се,виеше ми се свят ,едно такова неспокойство. Излизах не защото искам а защото трябваше..правех го насила. При най-малкото нещо почвах да се дразня , всичко изглеждаше нереално,мислех,че ще се побъркам. Един ден излизах дланите ми се изпотиха и почна едно ацки силно сърцебиене всее едно ще умра не можех да дишам. Беше ад.. всяка нощ плачех.. Толкова зле бях..Мъчех се ацки много. Това беше много болезнено за мен. Кръвното ми беше доста високо. Ходихме на лекар в Пловдив,правиха ми кардиограма,кръвни изследвания,щитовидната жлеза и ЕЕГ,абсолютно всичко беше добре,освен в ЕЕГ-то имах нарушен алфаритъм,но невроложката каза,че това изобщо не пречи на нищо. Всеки ден ми мериха кръвното,и винаги беше около 140 на 100. Преписаха ми невролакс казаха ми,че всичко е от пубертета да бъда по-спокойна,но уви. Пиех го един месец и постоянно ми се спеше.Лятото бях на море,през цялото време бях като пияна,виеше ми се свят не исках да излизам,ужасявах се когато оставах сама,не исках да ходя с нашите никъде. Винаги исках да се пребирам.Никой не ме разбираше..Даже ме упрекваха,че си измислям и провалям всичко.. Съсипвах се,както си седях изведнъж през мен минаваше някаква вълна и имах чувството,че ще падна ..последната вечер нещо ми стана спеше ми се а не можех,изпотих се,започнах да се въртя.. стана ми лошо, имах чувството,че нещо ме люлее,повдигаше ми се..Изтичах в тоалетната да се наплискам..Молих се,да не умра. При пътуването за вкъщи си мислех,че ще умра,че полудявам,че въм болна от нещо и така нататък. От тогава започнаха тези натрапчиви мисли от който не мога да се отърва. Вдигала съм и 180 кръвно-моментно. Не знам какво да правя вече и какво ми има. Искам всичко това да спре уморих се.. Само да допълня като малка съм се натровила била съм алергична от лекарство и не сме знаели припаднала съм (10-15мин продължителност) и са ми открили огнище.Лекуваха ме 3 години от Епилепсия с Депакин,и огнището се махна нямаше ми нищо.Единственото притеснително беше,че след припадъка започнах да се свивам в себе си все пак съм била на 3-4 години,говорех си сама,взимах си пръчки или хартийки и си представях,че съм някъде където всички са около мен ,обръщат ми внимание и ме обичат..Ходих на психолог заради това и те казаха,че това е нормално и ще го преодолея. на 9 години спрях..но все пак от време на време се овкубвах от света в мислите си,което е напълно нормално,всеки мечтае.Имах прекрасно детство,не знам какво ми стана в един момент. Всичко уж е от пубертета а аз не го вярвам ,имам чуввтвото,че съм в омагьосан кръг..