Jump to content
Порталът към съзнателен живот

ДОБРИЯТ СКРОМЕН

Участници
  • Общо Съдържание

    5
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Мъж

Последни Посещения

414 посещения на профила
  1. ДОБРИЯТ СКРОМЕН

    НЕРАЗБИРАТЕЛСТВО! Как да подходя?

    Е, да. Отново съм съгласен с Вас Именно затова съм публикувал темата, за да чуя мнения, дали аз съм проблем, или нещо друго пречи. И все пак, може да ме уважава като човек, но сякаш и толкова не ме. ОКЕЙ. Благодаря за мнението Ви. Вече свикнах с мисълта, че така трябва да оставя нещата.
  2. ДОБРИЯТ СКРОМЕН

    НЕРАЗБИРАТЕЛСТВО! Как да подходя?

    А според Вас какво друго да е, господине? Относно повторение на бащите ни - НЕ. Нямам това за цел, просто отбелязах, че те се разбираха чудесно, а ние не можем. Никакво повторение не желая. И между другото, за фиксирането (ако може така да се нарече) сте много прав. Определено твърде много се престаравам да променя нещо, което не зависи от мен. Или да се опитам да се покажа като добър човек, явно това пък дотяга на другите. ВИНАГИ СЪМ БИЛ ТАКА. И в семейството се опитвам понякога да променя навици, отношения и др. Сам себе си не се разбирам, честно казано. Доста време вече съм отделил за това, което пък от друга страна и на него е писнало и затова повече няма да се занимавам. Все пак всеки с различен характер се ражда. Така или иначе си оставаме братовчеди, независимо кой колко уважава, признава и оценява другия.
  3. ДОБРИЯТ СКРОМЕН

    НЕРАЗБИРАТЕЛСТВО! Как да подходя?

    Молил съм го да говорим нормално. На което той отговаря: ДОБРЕ, ХАЙДЕ, СЛУШАМ ТЕ. КАЖИ КАКВО ТИ ТЕЖИ? Обаче го казва с такъв тон, все едно говори на малко дете. Тоест, пак с подигравка към мен. И ако все пак ме изслуша, следва отговор от сорта: ЕМИ ТИ ПАК СИ НАБИВАШ ФИЛМИТЕ, УСПОКОЙ СЕ МАЛКО. Нещо такова. Водили сме сериозни разговори, само които касаят него. АЗ ЗА НЕГО НЕ СЪМ ВАЖЕН. Иначе сме си изкарвали и весело, не крия. Когато му обещая нещо (да помогна или да отида някъде с него) - правим го заедно. Обаче доста често ме лъже. Един ден ми звъни и ме пита дали искам да отидем на кафе. Съгласих се, уговорихме се къде да го чакам. Аз така и така бях на центъра, не ми беше проблем да го чакам на уговореното място. След като закъсня 10 минути, аз реших да му звънна да му кажа, че ако има работа да ми каже, да свърша аз още нещо. Той ми казва: АМИ АЗ СЕ ПРИБРАХ, ОТКАЗАХ СЕ ДА ХОДЯ НА КАФЕ. И го питам защо не ми се е обадил, поне да не чакам, а той каза: РЕШИХ ДА ТЕ ИЗЛЪЖА МАЛКО! Еми... това е доста гадно, нали? И въпреки всичко това, аз продължавам да правя опити да се разбираме. Сега вече не го питам нищо. Даже не го търся аз пръв, за да не стана досаден. Дано поне тогава си даде сметка, че може би ми е дотегнало да правя опитите и да промени държанието си. Все пак сме братовчеди мамка му, не съм случайно срещнат човек (приятел от Facebook) :( :( :(
  4. ДОБРИЯТ СКРОМЕН

    НЕРАЗБИРАТЕЛСТВО! Как да подходя?

    Ами аз съм засягал теми за спорт и хоби. Той обича фитнеса. Тренира си, говорим за това нормално, но когато започна за нещо друго да говоря, да го питам например кое момиче харесва или нещо такова, той започва да отбягва темата, сякаш съм чужд човек за него. А за детството доста съм говорил. Даже съм му разказвал, как преди да се роди (разликата ни е 5 г.) съм се надявал да е момче, за да може като порастне да има с кого да се разбирам като мъж с мъж... но той много значение не отдаде на това. НЕ ЗНАМ ПРОСТО КАКВО ДА МИСЛЯ. Може би не израстна в нашия род и не ме чувства толкова близък. Миналото лято бях у тях на гости. И аз говорих по телефона с едно момиче и ѝ казах: НА ГОСТИ СЪМ В ЕДИН МОЙ БРАТОВЧЕД... след това той ми каза: ТИ СИ МИ ПОВЕЧЕТО ПРИЯТЕЛ, ОТКОЛКОТО БРАТОВЧЕД... тогава много се зарадвах, но... изглежда не го мисли наистина, а го е казал просто за него период.
  5. Здравейте! Нов съм тук, реших да споделя и да излея някъде "гнева" си, или по-точно обърканото си съзнание. Става дума за следното: Не мога да се разбирам НОРМАЛНО с мой втори братовчед. Общо взето, той не е свикнал с мен и близките ми (ни)... ще уточня. Неговият баща и моят, са първи братовчеди. Но той от малък не живее с рода на баща си. Родителите му се разделиха, и той израстна с майка си в неин апартамент. И така с годините, ние нямахме много контакт с него (аз, брат ми, и първите ми братовчедки - живеем 3 къщи една-до друга - все от рода)... много рядко сме се виждали с него, той е идвал с баба си като малък, когато е бил на около 5-6 г. и може би от тогава не свикна с нас. Изминаха години и през 2011-2012 година започнахме да се засичаме и само на ЗДРАВЕЙ - ЗДРАСТИ. По нелеп начин обаче, през есента на 2012 година, неговият баща почина. През същата година с него (с братовчед ми) започнахме по-често да водим дискусии във Skype, Facebook... и така около 1-2 години. От миналото лято (2014) той започна да се държи много гадно. Обижда, заяжда се, дразни се... аз естествено приемам шеги, нося на майтап, но понякога от това ми писва. И когато реша да му го кажа, започвам да му пиша например какво мисля относно това, а той с присмех ми отговаря: КАКВИ СА ТИЯ РОМАНИ, КОИТО МИ ПИШЕШ... или очи в очи ако започна да му говоря за това, той не ме гледа в очите, не отговаря сериозно, и когато види че се изнервям или подразня, изпитва кеф от това, като казва неща от сорта: ПАК ТЕ ХВАНА НЕРВНА КРИЗА, или СПОКОЙНО, САМО НЕ ИСКАМ ДА СЕ НЕРВИРАШ... а аз просто искам да се държи с мен нормално, като с братовчед, като с приятел. Понеже толкова години сме загубили заедно, не сме се имали (така да се каже), и сега вече когато е голям, аз искам да сме като всички нормални братовчеди (както бащите ни) - да си помагаме, да му бъда подкрепа, когато се наложи, а той всичко приема за кеф, забавление и подигравка с мен. Бащите ни бяха неразделни, особено през последните 5 години, когато баща му загуби своите родители. Моят баща много тежко преживя смъртта на неговият (на братовчед си). Не мога да разбера, защо това го забавлява, защо се кефи, когато аз се изнервям от това, че той не застава нормално да говорим, а се забавлява на мой гръб?! И това продължава цяла 1 година! СПОРЕД ВАС НА КАКВО СЕ ДЪЛЖИ ТОВА? Дали защото не е свикнал с мен, или по-точно с нас... или просто защото нещо в мен го дразни? Какво да променя, как да подходя? Дали изпитва безразличие към мен, или просто аз нещо правя грешки спрямо него? Какво да направя, за да го накарам да говорим нормално, като хората, да си изясним всичко и да може да сме нещо като приятели дори... Единствено момче е в рода, след брат ми и мен. Другите са все женски. Затова ми е тежко, че не се разбирам с вторият си братовчед. ПОМОГНЕТЕ, ако можете БЛАГОДАРЯ ВИ!
×