Здравейте! Нов съм тук, реших да споделя и да излея някъде "гнева" си, или по-точно обърканото си съзнание.
Става дума за следното:
Не мога да се разбирам НОРМАЛНО с мой втори братовчед.
Общо взето, той не е свикнал с мен и близките ми (ни)... ще уточня.
Неговият баща и моят, са първи братовчеди. Но той от малък не живее с рода на баща си. Родителите му се разделиха, и той израстна с майка си в неин апартамент. И така с годините, ние нямахме много контакт с него (аз, брат ми, и първите ми братовчедки - живеем 3 къщи една-до друга - все от рода)... много рядко сме се виждали с него, той е идвал с баба си като малък, когато е бил на около 5-6 г. и може би от тогава не свикна с нас. Изминаха години и през 2011-2012 година започнахме да се засичаме и само на ЗДРАВЕЙ - ЗДРАСТИ. По нелеп начин обаче, през есента на 2012 година, неговият баща почина. През същата година с него (с братовчед ми) започнахме по-често да водим дискусии във Skype, Facebook... и така около 1-2 години. От миналото лято (2014) той започна да се държи много гадно. Обижда, заяжда се, дразни се... аз естествено приемам шеги, нося на майтап, но понякога от това ми писва. И когато реша да му го кажа, започвам да му пиша например какво мисля относно това, а той с присмех ми отговаря: КАКВИ СА ТИЯ РОМАНИ, КОИТО МИ ПИШЕШ... или очи в очи ако започна да му говоря за това, той не ме гледа в очите, не отговаря сериозно, и когато види че се изнервям или подразня, изпитва кеф от това, като казва неща от сорта: ПАК ТЕ ХВАНА НЕРВНА КРИЗА, или СПОКОЙНО, САМО НЕ ИСКАМ ДА СЕ НЕРВИРАШ... а аз просто искам да се държи с мен нормално, като с братовчед, като с приятел. Понеже толкова години сме загубили заедно, не сме се имали (така да се каже), и сега вече когато е голям, аз искам да сме като всички нормални братовчеди (както бащите ни) - да си помагаме, да му бъда подкрепа, когато се наложи, а той всичко приема за кеф, забавление и подигравка с мен. Бащите ни бяха неразделни, особено през последните 5 години, когато баща му загуби своите родители. Моят баща много тежко преживя смъртта на неговият (на братовчед си). Не мога да разбера, защо това го забавлява, защо се кефи, когато аз се изнервям от това, че той не застава нормално да говорим, а се забавлява на мой гръб?! И това продължава цяла 1 година!
СПОРЕД ВАС НА КАКВО СЕ ДЪЛЖИ ТОВА?
Дали защото не е свикнал с мен, или по-точно с нас... или просто защото нещо в мен го дразни? Какво да променя, как да подходя? Дали изпитва безразличие към мен, или просто аз нещо правя грешки спрямо него? Какво да направя, за да го накарам да говорим нормално, като хората, да си изясним всичко и да може да сме нещо като приятели дори... Единствено момче е в рода, след брат ми и мен. Другите са все женски. Затова ми е тежко, че не се разбирам с вторият си братовчед. ПОМОГНЕТЕ, ако можете
БЛАГОДАРЯ ВИ!