Съгласна съм с мнението на Орлин Баев за това, че невротизмът често намира убежище в духовността. В това не виждам нищо лошо.Духовността е основна форма на самолечение, чрез нея си припомняме и възстановяваме нарушената си цялост.В основата на повечето религии стои идеята за "спасение".Според Юнг религиите са първите психотерапевтични системи.
Проблемите се появяват, когато хората,които се занимават с духовни учения и практики, губят връзка с реалността. Което се случва понякога.
Минала съм през доста психология и през почти всички направления в психотерапията-и като човек, който се обучава, и като клиент. Не мога да отрека, че психотерапията ми е помогнала. Но тя е полезна до един момент, възможностите и целите и са ограничени и остават на нивото на Аз-а. В психологията още дълго време ще битува ограниченото разбиране за човека, което изключва думи като душа и дух. Така че според мен за лекуване на душата въобще не може да се говори. Психолозите не работят с душата, а с личната история, с поведението, нагласите, реакциите, чувствата.
Повечето психолози са напълно неграмотни на теми като религия, символи, култура,дори и по въпроса за връзката между психика и тяло се изказват само смътни предположения.Да, има трансперсонална психология,има и алтернативни методи в психологията, но те негласно се приемат за еретични и нямат място в университета и в официалните представи за психология.
Хубавото на психологията е че ни учи да се взираме и да се вслушваме в себе си, да се насочим навътре и да осъзнаем, че освен външните си измерения животът ни има и вътрешни. Учи те да вярваш в промяната, да вярваш в чудеса.
Но това е само началото на дългия път, оттук нататък психологията не е от голяма помощ.
А въпросът за успеваемостта на психотерапията е много спорен.Както и в традиционната медицина, с която тя е близка (колкото и да се отрича това), очакванията и представянето на резултатите според мен са силно завишени.Особено в България, една голяма част от случаите приключват преждевременно и без почти никакъв резултат.