bubolechka

Имам чувството, че прекалено много мислиш.

Значи да разбирам ,че съм депресирана и затова нямам желание и трябва да се напъна да тренирам искам не искам ?

Здравейте отново.Направо към питането ми...Как да преодолея мързела си ? На работа поддържам всичко чисто и подредено имам си навици ,които си правя редовно не ме мързи изобщо.Проблема е вкъщи.Живея с родителите ми все още и стаята ми вечно е в критично положение.МАйка ми постоянно ми мрънка ,че не и помагам и казва ,че съм мързелива.Истината е ,че грам не съм мързелива просто нямам желание(поне так си мисля и даже се обиждам като ми казва ,че съм мързелива).Пробвах се да си наложа искам не искам ще помагам вкъщи или поне да си чистя само моята стая.За ден,два става и след това пак по старому.Другото свързано с мързела е ,че преди години спортувах редовно.Почти не пропусках ден.Но след като започнах терапия и започнах да се променям имах един момент в който осъзнах ,че всичко това със спорта го правя за другите.Направо бях шокирана така ми дойде и ме прасна в челото това осъзнаване.Когато спортувах постоянно роднини и познати даже и гаджето ми ме хвалеха и аз се "хранех" душевно с тяхните хвалби.Но отпадна това да искам да им се доказвам и сега нямам стимул за спорт.Този стимул да спортувам само за да ме одобрят хората се изпари и си търся нов идващ от вътре.Ама още не съм го намерила Само защото ТРЯБВА да го правя не ме стимулира.... как да си помогна ?

А да ме насочите за някакви групи в Пловдив ?

А дали

Здравейте отново! Няма да изпадам в много подробности на кратко само споделям и моля за малко насока. След терапията ми напреднах много.Вече мога да кажа ,че живея.Не ,че нямам страхове ,но не ме спират да правя нещата които желая.Остана ми едно нещо което ме притеснява...Все още имам моменти в които се чувствам ,че не съм достатъчно добра... че съм счупена, крива ...просто нещо не ми стига.Знам ,че това е просто вярване ,но го чувствам и много ми пречи.Какво мога да направя по въпроса ? Да си повтарям ново убеждение ? или не е достатъчно ? Иначе медитирам редовно с нидрите на Орлин.Вече от 1 година почти няма ден в който да не потъвам приятно.Има промяна в себеусещането ми,но има и на къде още да се желае.Имам моменти в които усещам искренна любов към себе си и към всички хора , но има и моменти дето се мразя.Тия моменти дето се чувствам недостатъчна ..започвам да правя неща които не искам.Примерно да се доказвам по някакъв начин за да намаля това усещане за недостатъчност.Примерно на работа говоря някакви смешки , колежките се смеят и забавляват каазват ми колко съм забавна и аз се успокоявам за момент.Или пък някой мъж или шефа ми ми направи комплимент и това ми действа за кратко.После пак зейва дупката.Ясно осъзнавам ,че стойноста ми не трябва да зависи от другите ...но когато не се чувствам значина за себе си търся одобрение в другите.Когато се оценявам и приемам не ми пука за другите и не им търся одобрението.Толкова ли е бавен този процес на промяна ?

Моето стихотворение за ОКР Вече място не си намирам, от много време ОКР си имам. Аз гоня го,то пак идва, какво да правя не разбирам? С всички сили се опитвам, някак си да го наритам. Да го пратя аз далече и никога да не ме закача вече ! Добре,ама с лошото не става, казва "няма да си ида ,а оставам. Имам нещо да ти казвам. Време е да чуеш или ще те наказвам!" Добре! Кажи ми вече сили нямам, аз с теб да се занимавам. "Трябва ти да се смириш"-ми прошепва "и любов на себе си да си дариш, да видиш кой пречи ти и кой помага за да разбереш кой в живота ти да си тръгне и кой да остава. Вместо със страх със смелост да вървиш. Светът добър е само ако ти решиш. Както нагласиш се така ще бъде знай. Спри,осъзнай се и дерзай !!!"

Много хубав отговор! И как да престанем да искаме да бъдем значими ? На думи е лесно .... приеми ,че си никой или ти си пълен провал е как се приема това като има огромна съпротива вътре в нас ........От личен опит знам ,че когато се приемеш изцяло не ти пречат страховете и комплексите и не мислиш за тях , отваря ти се съзнанието и сякаш си никой ,но си всичко. Ама става ей така когато не искаш да стане ,без да го мислиш и то за кратко Малко глупав въпрос ама ще го задам ... ..акооо репетира човек да е никой редовно в определени ситуаций в ежедневието след време би ли постигнал съгласие с егото си ...поне до някъде.

О Забравих най-гадното .. Получавам и мисли всеки път като искам да кажа нещо.. просто да си кажа мнението.Идва ми страх ,че аз нямам добър изказ ,нямам умствен капацитет и немога да бъда асертивна а обмислям всичко преди да кажа.И тоя страх ме свива и наистина немога да се изкажа ид абъда себе си.Преди никога не съм се съмнявала и притеснявала от това с кой , говоря, дали съм компетентна по някой въпрос даже и да не съм го приемах и пак си говорех без страх и много харесвах това си качество ,че нямах комплекса че немога и незнам нещо.Сега като ме свие страха от вътре той ме спира да бъда себе си и като немога да се справя да го преодолея и приемам ,че сигурно наистина немога вече да бъда такава.И ссе депресирам. Страха да се проваля изяжда моята автентичност.На път съм да е изгубя.Даже ако не съм е иззгубила вече..

Да знам ,че с мислене нестава.Трудно е , макар че аз знам от какво ме е страх и от къде дойдоха мислите.Като бях под напрежение когато пушех треви и ходихме по купони и не спях по 2,3 дни и се отключи тревожност.И от там започнах да се съмнявам в теези неща в който вярвам.Точно за най-важните за мен неща ми се появиха мисли ,но чак сега разбирам че са искали да ми покажат ,че просто ме е било страх от това ,не че го искам или са истина. Най-големите ми страхове са.... даже незнам просто немога да ги опиша със думи.Преди винаги бях осъзната,свързана със природата , не мислих толкова ,постоянно бях в постоянна медитация,усещах се цяла ,усещах се истинска,имах страхове ,но винаги съм ги приемала като нещо хубаво,обичах да излизам ,да контактувам с хора , да се забавлявам да ми е готино ..........чувствах се пълноценна и истинска ! Докато един момент като ми се събраха много купони ,треви даже и наркотици наистина прекалих и тялото ми се е опитвало да ми каже нещо , но кой да знае тогава.Започнаха мисли точно обратни на това за което се приемам.Почнаха мисли "аз не съм истинска ,аз не съм истинска" ..."не вярвам в живота" ...."аз съм нищожество н нищо не мога да постигна" .. всичко точно точно обраното на това което най съм обичала в себе си .... борех се ,борех се с мислите и накрая започнах да ги приемам като истина.КАзвах си щом го мисля значи е така.И така почнах да живея живота си така както ми казват мислите.Но вътре все има в мен напрежение ,едно гласче дето ми казва че не е така но просто неможех д асе справя.СЕга след толкова години със мъка на сърцето мога да кажа ,че май се сбъднаха тия страхове.Не съм истинска вече ,,, защото като погледна някой в очите и се почвява натраплива ,че аз немога да гледам хората в очите и съм смешна ,че нямам смелост да го правя.А аз знам ,че не е така.Не съм този човек.И сумати други неща не правя,,,защото като се опитам и започва един страх и симптоми и немога да се справя с него .Аз съм една кукла на конци дето я разиграва някакъв страх ! Искам се справя с тях.Писна ми толкова години вече ...защо по рано незнаех и не правех нищо а само се борех.Писна ми да се боря ...искам да живея !

Много много полезно благодаря Орлиин !! Направи ми впечатление когато казваш ,че нестава с много мислене ,че се самия процес се превръща в натраплив.Ами да... днес като слушах записа и мислих за мойте мисли и осъзнавах това което казвахте с вашия познат.От самото говорене за мислите аз се настройх за приемане без даже да го искам и за малко приех натрапливостите и изпитах такива чувства ..немогат да се опишат.Мина малко време и пак започна тревожност и мисли и аз започвам пак да обмислям какво сте казали , какъв им е механизма , мисля си одеве как ги приех и се мъча пак да го направя при което не се получава и се получава пак нова натрапливост.Уж знам да не се боря и се опитвам да не се боря ,но аз сякаш немога да го контролирам и преди аз да реша дали искам да се боря ... вече се боря.Правилно ли се изказах незнам ?! Как да го прекъсна това ? Сякаш изведнъж се изпари приемането и никаква идея си нямах как да го приема.На теория както го обеснявате да , но да го направя не.Даже пуснах записа пак уж ,че ако го чуя може да се усетя как пак да ги приема което пак ми се струва нещо като ритуал.Първия път каго го чух се почувствах добре след което дойде пак паника и аз решавам пак да го чуя ( действието),че да се почувствам пак така ! Когато дойде тази тревожност .. някаква измислена си...дето така от вътре ме разяжда и ме кара на сто процента да измисля какво да правя и уж знам механизма на мислите и хоп пак се залъгвам и........ Немога да разбера как да се измъкна от този затворен кръг от това торнадо то не ме пуска.Пробвала съм както някъде четож да се оставя да се тревожа без да правя нищо ..просто да изтърпя тревогата за да видя какво толкова ще стане.Е издържах малко повече време преди да го превърна пак в нарапливост.Отначало страха и тревогата се увеличаваха ,но после се разтваряха.Но след 1,2 дена това почна да "не действа".Уж се оставям на тревожноста а нещо почва да ме човърка и започвам да обмислям как се оставям на тревожноста... и до там много ми пасва онова за змийте.Режеш една глава ,появяват се три ! Точно същото ! Мисля си ,че каквато и техника да хвана все ще я превърна в натраплива и няма дамога да я изпълня.Ако сега започна с наводняването .. примерно одеве усетих тревожност голяма една гадна подтисната започнах да наводнявам ,че еи сега ще полудея ,ще се гърча , ще ми се цепне корема и ще излезне едноизвънземно и някви такива измишлиотини ....да смешно ми стана и за малко тревогата се стопи до някакви по приемливи проценти.Но 1,2 пъти ще помогне после пак ще се бъгна .. е тогава как да действам? С мислене нестава , с наводняване нестава ...всичко рано или късно се превръща в натрапливости. Пробвах да правя техниката от книгата Обсебен мозък.БЕз да размишлявам да си кажа само ,че това е моето окр и е отделно от мен и т.н еми пак същата история.Почвах да си обяснявам по сто пъти какво е пишело в книгата или мислех кое точно не правя правилно ,,,,, абе дето се вика НЕМАМ ДУМИ ! Иначе много благодаря пак.Няма да спирам да медитирам... само се питам дали като се мъча да медитирам а не успявам както го обесних предния пост, мога ли да си навредя примерно да подтисна страховете още повече?Или просто неуспешен опит неможе да ми навреди (освен главоболието и раздразнението след това )

Здравейте отново , искам да попитам нещо отностно медитацията.Опитвам се да медитирам всеки ден по малко.На няколко пъти след това се чувствам зле.Отмаляло ми става, напрегнато, раздразнителна ставам.Не винаги ,но на половина ми се получава на половина ми действа зле.Четох ,че Орлин беше писал в сайта си ,че медитацията не е за всеки и може да се отключат психози (или какво беше).Досега толкова години не съм полудяла а имах ужасно тежки периоди на паники , мисли и какво ли не.Не го вярвам ,че може да ми напреди по някакъв начин.Аз си обеснявам ,че когато моята лична настройка за случващото се по време на медитация ми е към приемане тя се получава , когато уж пак искам да приема ама същност не го правя а се натискам някак си да приема което ме напряга и после ми е по-зле от преди това.Да спирам ли да опитвам може ли да си навредя все пак някак си ? Също и сънувам кошмари.Имам навика като медитирам после ако няма какво да правя си дремвам и имам тревожни сънища.Но пък като се получи е невероятно да наблюдавам всички мисли без да се хващам за тях. Така ми отпочива ума , че ако се отпусна както трябва изцяло имало е случай по 10 минути да ме заредят както 5,6 часа здрав сън.Да продължавам ли?

Значи ние сме обречени да си живеем с окр цял живот

Трудно се намира ... за сега съм била на двама терапевти и двамата ми провеждаха терапия за паническо разтройство.Спомням си първата ме пита какво точно усещам ? ... казах ,че имам много мисли и силна тревожност някак си неможах да обесня както ми беше ...даже незнаех ,че съществуват натрапливости за да разбера ,че са те.Опитвах се на мен да си го обесня какво е ,защото усещах че не е точно паническо те ми казваха имаш паническо.Щях да напиша ,че случайно разбрах какво ми е но няма случайни неща опитвах се сама да разбера какъв е проблема и най-точното обяснение ми беше ,че нещо сякаш ме е обсебило.Тогава прочетох тук други изповеди и отговори как ОКР обсебва човека и тогава разбрах ,че това е моето нещо.Някак си ми олекна че наййй-сетне разбрах какво ми е.Но ми стана мъчно ,че е най-трудно за справяне.Но въпреки ,че провеждах 4 месеца терапия за паническо пак ми помогна много ,нищо че натрапливостите ги имам.Сега съм решила вече ,че ще се свържа със специалист от тук и колкото и време да ми коства аз ще успея.Същност не се и съмнявам ,че няма да успея вътрешно го знам..А и след като започнах понякога да овладявам и сама натрапливостите още повече съм нахъсана да се справя. Ще ми писва ,сигурно ще се отказвам на моменти , но едва ли ще се откажа и ще приема че цял живот ще съм обесебена ... немаа шансс

Здравейте отново. Пак се обръщам към вас за съвет. Онзи ден се замислих и останових ,че много съм ограничила излизанията си.Ходя на работа , на фитнес и аеробика ,да плащам някакви сметки и до магазина ,но не излизам по кафета ,барове и т.н .. отбягвам ги.Реших ,че ще започна да излизам за да претръпна и да приемам тревожноста и страха и да спра да стоя като мишка у нас.Стоя си в зоната на комфорт , създала съм си една среда където ми е горе долу добре ,но като стане въпрос за някъде където изпитвам тревожност и си измислям причини. В нормални условия се справям с натрапливостите , наблюдавам тялото както ми казахте - има ли напрягане чакам да отмине и се уча да не се хващам за мислите.Но когато последния два дни реших да излезна от зоната на комфорт не се получи никак добре.Всички симптоми на тревожноста и едно ужасно предъвкване на мисли , едно и също и едно и също форсирах на едно място.И двато дни неуспях да се наслаждавам на разходките. Мисля ,че когато тревожноста е в нормалка степен мога да наблюдавам мислите,но като се тревожа повече се захващам за тях и те ме въвличат в едно скачане от една към друга и даже немога да стигна до страха ,че да се изправя пред него.Уж ме защитават а не е така. Искам да ми дадете съвет , да продължавам ли да излизам от зоната на комфорта по този начин ? Има шанс с времето като излизам излизам излизам да привикна на тревожноста и т.н и да приема страха или първо трябва да се науча да се справям с натрапливостите ? Искам да стигна до страха но самите мисли не ми дават да стигна до него.Има ли смисъл да се пробвам така с излагане или трябва да се обърна към терапевт.Ясно ми е ,че натрапливостите са най-трудни за справяне наистина е така.Има ли страх и виждам ли го усещам ли го аз мога да се изправя пред негго ,но тия мисли ми замъгляват мозъка и без да искам правя неща и казвам неща когато съм под голямо напрежение. Губя ли си времето като се опитвам сама ? Иначе си спортувам редовно, медитирам ,слушам нидри , релаксирам ,правя ТЕС от скоро действа ми много добре. И последно питане.КАзвате ,че справянето на мислите отнема година , две , три ... Това значи ли ,че 1,2 години трябва да съм на терапия и всяка седмица се виждам със специалиста ?

Не бързай да отпращаш твойта психоложка.Не винаги доверието идва с първата среща.При мен дойде след 5,6 ,а отначалото все ми беше на ум "тоя човек не ме разбира няма да ми помогне".Но когато си позволих да покажа всички слабости усетих връзката между нас.Не бързай да е сменяш просто се разкрйй нацяло пред нея и виж как ще потръгне.Успех

Благодаря Орлинн ,вече ми е време и аз да пееяя !!

Здравейте.Бих искала да споделя какво се случва с мен тъй като нямам вече личен терапевт да споделям на него.Та от няколко месеца се записах на доста натоварващи тренировки.Ходя три пъти седмично. На първо място там съм сред хора малко или много контактувам с момичетата и с трениора.Отначало ми беше по-напрегнато сега се отпуснах и нямам търпение за всяка тренировка.Някъде след 2 месец започнах да усещам как съм станала по-уверена,по-баландсирана , не мислих толкова много какво мислят сега хората за мен ,дали някой ме гледа и т.н.На няколко пъти когато е била много интензивна тренировката ми се замайваше главата ,причерняваше ми , прималяваше ми , но си приемах всичко.По принципно нямам такива симптоми вече както преди години да ме плаши паниката ,замайването и другите екстри ,но явно с спорта съм си ги припомнила и те изкочиха както преди.Много добре се чувствах и даже исках да ми става зле за да минавам тази бариера на страха.Хубавото е ,че всеки път правим по-трудни и по-трудни тренировки и се предизвиквам.Като предизвикването ми е повече в ума , настройката отколкото физическото.Защото ума ми контролира и тялото, като се наглася че немога повече и тялото се отказва ама това е друга тема.Просто усещам как минавам разни бариери в ума ,егото , контрола каквото е там когато съм в залата.Започнах да усещам тялото си повече сякаш преди съм нямала връзка с него.Това пък от друга страна ми помогна да бъда повече тук и сега.Започнах да се смея повече , да се радвам повече на живота усещах хъс за живот ,който одавна липсваше.Обаче се разболях жестоко и един месец спрях тренировки и всичко се върна.Мислите ,симптомите,депресия и другите и приятелки.Но сега съм добре и започнах пак.Даже си намерих още една група ,но този път аеробика която даже е по-продължителна и реших когато немога да ходя на другата тренировка да ходя на тази.Просто за да не пропускам и да ми се събират поне по 3 на седмица.Периода малко преди да се разболея беше уникален.С натрупаните трудни тренировки започнах да осъзнавам страховете и бариерите.Исках да идват страховете , канех ги вътрешно и ги наблюдавах.Тогава усетих ,че всъщност е толкова просто всичко а аз си го правя сложно. По мое усещане спорта е моето спасение за промяна.Е не е само той Х фактора ( ) ,но от всичко което изпробвах това ми действа най -добре. ИИИИ да кажа на всички дето не спортуваттттт и се чудят да започват веднагаа !!! Ааа забравих да кажа,че и по принцип слушам почти всеки ден медитаций ,нидри. И заедно със спорта ми се получават.Иначе немога да се отпусна.Та още един плюс. Съжалявам за правописните грешки знам ,че има много нека да ми е простено

Сега като прочетох предишния ми пост ми стана смешно.. като го чета сякаш не съм го писала аз а са били поредните размишления на моето ОКР.Осъзнавам как се въртя в кръг от няколко години и се заблуждавам ,че вървя напред.Сега в момента съм в състояние ,което преди няколко години изпитвах явно е ,че не съм постигнала много.Сега се чувствам отчаяна и не виждам край на цялата тази история.Минах през терапия ,много мислене ,много говорене ,ровихме,правихме ,струвахме и накрая пак на същото дередже.Поне знам главната причина дето ме спира да се оправя след толкова наблюдения е ясно ,че немога да се справя с мислите.Мамят ме и правя разни неща без да се замисля.Да , не клякам 30 пъти или не докосвам нещо за да ми е по-добре а мисловно се успокоявам.Опитах се тези дни като ми дойде импулса да си казвам нещо или да мисля за нещо за да отмине страха и тревогата ,но напразно.Бях точно като изкарана от лудницата ,неадекватна.Сякаш ако не започнех да мисля ,всеки момент ще лудна или ще направя някоя глупост и хората ще ме видят ,,,и затова приемам си тъпите мисли,мисля за "каквото ми казват отгоре" и се самосъжалявам и се депресирам и само си мечтая за истински живот.Не виждам смисъл да живея така.. като мишка.Аз не съм себе си ,мислите ми пречат да бъда себе си.Поведението във всяка една секунда не е моето истинско.Даже се чудя има ли грам останало истинско от мен,маи е останало само ОКР-то.То ме държи като кукла на конци.А на мен ми се живее истински ...

Здравейте , тази жена Светла Банкова работи по скайп, от София е. Някакви отзиви за нея може ли да получа ?

Здравейте. От известно време чуствам много неща. Тези провали и грешки които правих преди започнах да ги приемам. Помня си като се случи един провал преди години аз неисках да го приема ,че се е случило толкова време.Отричах го.КАто ми дойдеше мисъл за случката аз директно я отпращах на другад.Тогава подтиснах всички чувства ,но сега се усещам как мисля за тези провали и даже си изживявам емоцийте.Толкова години ли ми трябваха на съзнанието или на тялото ли какво да допусна тези случки и да ги приема, да ги изживея емоционално.Сякаш съм била задръстена и сега се отпушвам. Исках да попитам нещо. НАли като търся коя мисъл ме кара да ми е зле примерно ,но главата ми прелитат милион мисли една след друга и то различни как да намеря коя е главната мисъл ,настройка . Правилно ли е питам вас , да се доверя на тялото си какво изпитва то ?? Миналия ден се съсредоточих на емоцията в тялото и товага осъзнах,какво мисля в момента коя е мисълта истинската причина за тази емоция.А то беше тъга.Много дълго подтисках тъгата ,а сега разбрах ,че тя не е лоша.Даже обратното.Сякаш ме учи на нещо и ми казва нещо.И се оставих на чувството да ме обвземе.Получих много силно освобожнение физически и психически.

Благодаря мн за насоките !! Иска се подготовка разбрах така си е ... аз лично се убедих в силата на нидрата и медитацията ,само след 1 седмица редовно практикуване усещах как кога да се изправя пред страховете и то само от една седмица,Ако го правя редовно ,ще го затвърдя в подсъзнанието си.Слушам най-често сесий за страха , увереност и доверие.ПРеди неможех да стоя мирна даже ,все шавах нещо все нещо ме засърбяваше и се изнервях а сега пускам контрола.Просто не го пеаря редовно ,но започвам вече знам ,че без подготовка нестава както казвате и вие. Много ми помагате много.. Сега имам още няколко платени сесий при моя терапевт и след това ще се свържа с Диди.

И друго щях да питам забравих. Чета тука на хората с натрапливи мисли казвате ,че трябва да видят какво стой зад тях, да се оставят да има мисли и да ги предизвикват и да видят страха зад тях.. Е при мен същото ли е

ДА ! Наистина е така ,че писмено като се правят са много мощни. Аз лично се убедих в това.Преди като ги правих действаха като спрях ,не ,, логично нали За мислите ок,знам как да ги разглеждам отстрани, знам как да търся доказателства това го правя когато има мисли ,нооо от няколко дена съм много добре спокойна съм и наблюдавам какво се случва с мен и мисля ,че осъзнах каква грешка правя. Ще ви споделя а вие да кажете какво мислите. Аз нямам точно натрапливи мисли ... може би са подсъзнателни но примерно както си стоя и всичко е ок и хоп едно усещане изведнъж от нищото и цялото ми внимание е в него в това усещане.НАли терапевта ми казваше да намеря точно коя мисъл е , ами нестава незнам как немога.Явно не трябва да го правя.Колкото повече се съсредоточавам на това усещане или подсъзнателна мисъл толкова повече внимание иска.И сякаш немога да усещам друга емоция .. то ме обвзема.Не е чак толкова зле,да се треса от тревога и паника или да ми е прекалено тъпо ,но не усещам други емоций защото вниманието ми е там в него.Е добре това не е ли натрапливост !? Май си е ... Има ли смисъл да мисля каква е точно ,защото често си мисля "добре знам че е натраплива мисъл ,но защо не откривам точно каква е .." и по усещането мисля ,че е нещо лошо ще се случи,че не ме очакват хубави работи ,че не ставам за нищо и такива.Но немога както "обикновенните" мисли да им отговоря ,пробвала съм нестава.Примерно да отговоря ,не е верно ,че неставам за нищо аз знам че не е така и да си припомням качествата и т.н и за бъдещето ,че защо да не ме очаква добро няма причина да е само лошо и т.н както ми беше казал терапвта.Ето че аз знам ,че ставам за нещо но и да си отговарям сякаш не отговарям на мисли а на нищото.Стигам ддо извода ,че каквото и да си обеснявам няма смисъл , но си признавам ,че ме гризе точно какво е това усещане и от къде е дошло, макар че знам че е от преди от многото стрес и кофти случки от тогава започнаха. Казахте ми преди ,че като има натрапливост да не я мисля а да чакам да мине .Е чаках чаках ама нестава По моите наблюдения ми помага да се разсея.Тъй като вече не съм като преди години и имам и много хубави моменти,дни и периоди и забелязвам кое се е променило и кое не та виждам ,че сега като се разсея и не съм съсрдоточена в това усещане изпитвам емоцийй а иначе само една и съъщо досадно чувство.Но искам да кажа ,че е толкова трудно да се разсее човек , който 3,4 ,5 години се е съсредоточавал върху тия негативни мисли и усещания и сега чак незнам как да се разсея .. Като се получи да не мисля аз се учудвам какво е това състояние .. забравила съм го. Е в моя случай,как да се науча,,, чак ми се струва невъзможно .. така ми са се вградили в самия характер в самото ежедневие ,че цял ден може да се мъча да се разсея ,разсейвам се за няколко мин виждам през едни нови очи (по скоро мойте стари истински) и след това хоп аиде пак се поддам и после се депресирам защото си мисля как може да влагам усилия а само за миг два да се получи и просто незнам как ще свикна да го правя постояноо.. Има ли някакви техники с какво мога д аси помогна ,да се разсейвам ... и това ли е пътя .. тези които се почнали и са се справили с натрапливите мисли от тук като мен л иса почнали и справяли ли са се ??

НЯмам съобщения ..?