Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Кунум

Участници
  • Общо Съдържание

    14
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    2

Кунум last won the day on Април 7 2016

Кунум had the most liked content!

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

1165 посещения на профила
  1. А съществува ли възможност просто Ава да се е натоварила с определени очаквания, да е извадила една голяма лупа и да вижда твърде пресилени външните изяви на един да речем малко по-темпераментен човек?
  2. Мило момиче, имам усещането, че упорито очакваш някои да ти изпише рецепта. Такава няма, защото нямаш заболяване! Имаш състояние и процес, през който трябва да преминеш, за да поизправиш изкривената перспектива в главичката си и да се оправиш. Дали ще преминеш през него сама или ще потърсиш помощ, трябва ти да прецениш. Хората тук ти подсказват посока . Опитай се да я видиш... ) p.s. Похабени байтове няма – винаги някой може да мине от тук и да си вземе нещичко за себе си, нали.. ))
  3. Кунум

    Лесно ли е да си жена

    gladiola_11, искаш ли леко да перифразираме въпроса, който те вълнува? Например: Лесно ли е да си таралеж и хубав ли е таралежият живот, сравнен с този на катерицата? Гадните бодли така пречат да се гушка. А да не говорим за невъзможността да се почеше по гръбчето. Докато катерицата живот си живее в гушкане и чесане по цял ден.. Разбираш ли ме, отстрани погледнато темата звучи точно така. Таралежът, който така се е вторачил в бодлите, гушкането и чесането, че не може да види, колко полезни всъщност са бодлите му и колко малка част от битието му са гушкането и чесането, колкото и да са приятни…
  4. Идеята е, че мисълта работи почти 24/7 за решаването на всевъзможни задачи. Когато пред един ум има поставена някаква задача, той се концентрира да прави нещо за решаването й. Ако обаче един велик ум е оставен да не прави нищо, т.е. не е ангажиран с конкретна задача, тогава се отваря простор и възможност той да полети в неочаквана и вероятно нова посока, от която той вероятно ще се възползва. И за не толкова великият ум в същото положение на нищоправене, се отваря възможност да разширяване на текущия хоризонт, стига той да успее да се възползва. )
  5. Напротив. ) Точно НЕ ангажиране.. ))
  6. Това ми напомня за Птолемей, Александрийската библиотека и думите на един мъдрец, които го вдъхновили да я създаде. „Ако искаш нещо велико, събери велики умове и ги остави да не правят нищо.” Според мен нищоправенето не е бездействие, а не ангажиране на ума с конкретна задача, която да вкарва мисълта в коридор. В случая с Александрийската библиотека, идеята за нищоправенето е самото общуване между големи умове без ограниченията на търсене на конкретно решение, да разшири хоризонта на мисълта. В случая на не чак толкова великите умове според мен, нищоправенето дава възможност за разчитане на собствените емоции, което да даде подобен резултат. Аз поне така го разбирам. )
  7. А според мен силното обичане е неизменно свързано с приемането и разочарование няма как да има. В противен случай обичаш не въпросното нещо, а собствената си представа за него..
  8. Много ми се иска да те подкрепя с личния си опит: когато осъзнаеш и преживееш това, за което ти говори Орлин в последния си пост, резултатите идват изненадващо бързо. Наистина! Получава се нещо като да излезеш на открито сред синьо-зелен простор от тясна, прашна стая. Аз поне го усещам така. Може някой да ти помогне, като ти отвори вратата, крачката навън обаче си я правиш ти самия.. ))
  9. Аз бих подходила по друг начин. Бих я кръстила г-жа Безпокойство (и собствено и на другите) и бих погледнала на нея като на човек, в чийто личен свят има някаква огромна празнота, която тя се опитва да запълва с "работната важност". Ще си я представя без грим, сама и приклекнала в средата на празнотата, намусена и вярваща, че парцалената й кукла е ангел и съответно автоматически ще изключа "грубостта" при поставянето на границите. Ако искаш, можеш да помислиш за това в какъв образ би могъл да я приемеш най-лесно.
  10. Здравей, не съм специалист, но ми се прииска да ти споделя нещо. Според мен помощ се дава на човек, който я иска и може да я приеме. Другото е намеса в сценария на неговия "филм", която може да промени жанра, но не и края му..
  11. Кунум

    Къде греша?

    Здравейте отново. Два месеца по-късно, искам само да кажа едно искрено Благодаря! Благодаря за грижата и за помощта, за възможността да науча, че добрите терапевти са истинска рядкост по тази малко тъжна географска ширина, но все пак ги има. Че добрият терапевт е добър не заради дипломите, обученията, прочетените и написани книги, титлите или други разни буквички пред името, а по-скоро въпреки тях. Те, разбира се, са полезни инструменти, основното обаче е друго и добрият терапевт го знае. Благодаря за всичко това. Ще се радвам, ако и аз мога да бъда полезна някому..
  12. Кунум

    Къде греша?

    Благодаря за грижата! Благодаря ви! Много!
  13. Кунум

    Къде греша?

    Честно казано, хич не ми се искаше и ще ми е трудно, но ще го направя. Благодаря ви. Става дума за психиатър - психотерапевт. Срещата продължи около 35-40 мин. и беше вечерта, вероятно затова е бил много изморен човекът. Започна със стандарните въпроси - възраст, занимания и т.н. След което ми предложи да разкажа какви са ми проблемите, откога и т.н. Постарах се да бъда кратка, конкретна и откровена, въпреки че изпитвах притеснение и не се чувствах много комфортно, а и телефонът му непрекъснато звънеше и той отговаряше да му звъннат пак след 5-10 мин. След петото или шестото такова позвъняване съвсем се шашнах и млъкнах - измрънках само, че се справям до голяма степен успешно с пристъпите (не посмях да уточнявам как) и че пия антидепресант в минимална доза, но не усещам полза, не се чувствам добре от него и по принцип бих искала да се справя без лекарства, ако може. Човекът каза кратко: "Не! Не може!". Изписа ми друг антидепресант плюс бензодиазепин (взех рецептата, но не ги взех изобщо), препоръча ми да намаля наполовина предишния за два дена, два дена нищо да не пия и след това да започна новите лекарства. Три седмици по-късно да заповядам отново, да кажа как се чувствам и да продължим с терапията. Записа ми и час. Завърши с предупреждението, че следващата среща ще бъде далеч по-кратка и думите, че сега съм му отнела твърде много време, затова да заплатя двойна такса. Направих го, извиних се и излязох...... Това ми беше първата среща с психотерапевт изобщо и вероятно нещо съм оплескала... Не знам, но определено не искам да ми се случи пак, а не искам и да се отказвам, затова ви моля за съвет и препоръка...
  14. Здравейте и благодаря много за възможността да намеря информация и да потърся помощ. Имам си едни любима максима: Преди да кажеш "искам", кажи какво си дал. Та в унисон с нея, преди да помоля за помощ, ми се иска да ви разкажа накратко. В края на 40-те съм. От около две години с генерализирана тревожност без депресия (по преценка на психиатър). За последните 6 месеца след като разбрах за какво иде реч, мисля, че успях да се науча да се справям с кризите поне дотолкова, че да не пречат на ежедневната ми дейност. Изработих си някакви собствени техники, които не знам дали са обосновани, но определено ми вършат работа и аз си ги ползвам, а периодите между кризите започнаха да стават все по-дълги. Това, което тотално не успявам да преборя обаче е една изключителна изостреност на сетивата - регистрирам всеки звук, аромат, движение, светлина, цвят, физическо усещане и неизменно без да искам търся източника и обяснението им. Дори да ангажирам вниманието си с друго, това си върви на втори план. Явно греша някъде, затова потърсих среща с психотерапевт без конкретни очаквания, но... преживяването беше толкова кошмарно, че ме срина за дни и върна месеци назад. Човекът беше професионалист с утвърден опит и ми насрочи нова среща, но... ох... абсурд да отида отново. Мислех, че съм стигнала до някъде и ми трябва малко помощ и насока, за да продължа. Сега обаче си давам сметка, че нещо е дълбоко погрешно. Моля, бихте ли ми помогнали да намеря подходящ терапевт и да се подготвя адекватно за нова среща с професионалист, защото явно се притеснявам, но на "собствен ход" започвам да зациклям и се страхувам да не пропилея постигнатото, колкото и да е то. Има ли критерий за подходящ и неподходящ терапевт или проблема е в мен и нагласата ми е неправилна?
×