lonelyshadow

Здравейте, Имам проблем.Не съм сигурен дали е от липса на самочувствие или нещо друго...На 16 години съм.Като малък(4-5-6 годишен) бях супер отворен и приказлив и се сприятелявах с всяко дете на улицата.С времето загубих това си качество.В училище около 4-5 клас имах само няколко приятели в класа,не повече от трима.Общувах с не голяма част от класа - главно момчета.Колкото повече време минава толкова повече се отдръпвам от хората.След приемането ми в гимназия бях притеснен(нормално за всеки може би).Не завързах много контакти в началото.Имаше период в който бях осмиван и просто търпях без да отговарям.Сега за един ден да разменя думи с най-много 10тина от 26 в класа.При разговори с непознати ми е ужасно некомфортно и почти винаги мълча.Когато ме викат да излизам предпочитам да седя вкъщи.Предпочитам да съм сам(винаги се чувствам спокойно в мислите си),може би от страх от хората.Като цяло общуването ми е невероятно трудно,още повече с непознати.Скоро ще ходя в университет.Има ли начин да преодолея несигурността си,защото това е една от главните пречки в живота ми. Благодаря предварително.